№ 190
гр. Елин Пелин, 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, V СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА,
в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Росица Г. Тодорова
при участието на секретаря Стефка Сл. Методиева
като разгледа докладваното от Росица Г. Тодорова Гражданско дело №
20231820101109 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
С исковата си молба Ж. Е. П., ЕГН ********** чрез пълномощника си
Адвокатско дружество „Г., П.ски“ със съдебен адрес за призоваване: гр.Елин
Пелин, пл. „Независимост“ № 2, ет.3, офис 1 е предявила срещу ответника Р.
Б. П., ЕГН ********** от с........, община Елин Пелин, Софийска област, ул.
„.........“ № 10 иск с правно основание чл.59, ал.9 във вр. с чл.127, ал.2 от
Семейния кодекс и чл.143 от Семейния кодекс. Твърди се, че с одобрена
спогодба по гр.дело № 796/2018 г. по описа на Районен съд – Елин Пелин
родителските права по отношение на детето Б. Р.ов П., ЕГН ********** са
предоставени на бащата – ответника по делото Р. Б. П., а на майката е
определен режим на лични контакти с детето – всяка първа и трета събота и
неделя от месеца от 09.00 часа в събота до 20.00 часа в неделя, както и 25 дни
през лятната ваканция, която не съвпада с отпуската на бащата и 7 дни през
зимната ваканция месеците декември – януари. Отделно от установения
режим на лични контакти, майката има право да вижда и взема детето си и по
всяко време по взаимно споразумение с бащата.
По силата на спогодбата родителските права по отношение на детето
1
В. Р.ова П.а, ЕГН ********** са предоставени на майката, а на ответника в
качеството му на баща е определен същият режим на лични отношения,
какъвто е за ищцата по отношение на сина им Б. Р.ов П..
Още след одобряване на спогодбата Б. П. многократно е заявявал на
своята майка, че иска да живее с нея и сестра си, тъй като двамата имат
изградена силна емоционална връзка и спазването на режима одобрен със
спогодбата не влияе добре на двете деца.
От лятото на 2022 г. Б. приоритетно желае да живее при ищцата и е
споделил това и с ответника Р. П., което провокирало ответника да започне да
му забранява да ходи при ищцата когато иска и да го заплашва с последващо
спазване на режима, одобрен със спогодбата. От септември 2022 г. със
започване на учебната година Б. П. и В. П.а спазвайки режима по желание на
баща им и от страх да не им се кара се разминават в почивните дни и не
прекарват време заедно, което се отразява на емоционалното и психическото
им състояние. Б. започнал да изостава с учебния материал, последвали
оплаквания на учителя от поведението му в училище, започнал да получава
слаби оценки.
Поради психическата му и емоционална нестабилност от случващото
се и желанието му да не живее с баща си, а да е при ищцата и сестра си, Б. П.
започнал да има лоши прояви в училище. През ноември месец 2022 г. си
позволил да дръпне стол на преподавателката по английски език и затова
училищния психолог започнал да се занимава с него, като провеждали
разговори. Въпреки че упражняването на родителските права спрямо детето
Б. П. са присъдени на ответника в последната учебна година след проявите му
на агресия в училище, ищцата присъства на родителските срещи.
Ответника е трудово ангажиран със собствен бизнес и не прекарва
необходимото време и не отдава нужното внимание на детето за поведението
му, както и в обучението му. Ответникът също така има фактическо
съжителство с жена, с която имат дете на 2 годинки, поради което Б. П.
приоритетно е отглеждан от баба си по бащина линия, а не от ответника.
Всичко това довело до необходимостта Б. П. да дойде да живее при ищцата, за
да имат възможност редовно да учат заедно и да му се обърне внимание на
възпитанието и поведението му в училище.
От януари 2023 г. и след завършването на учебната година – 15.06.2023
2
г. Б. живеел при ищцата и сестра си в жилището на съпруга й, където са му
осигурени всички удобства за отглеждане на децата – В. и Б. разполагат със
самостоятелни стаи, обзаведени с легло, гардероб и бюро. Децата били
изключително спокойни и щастливи докато живеели заедно с майка им. Въз
основа на положените от ищцата усилия и училищния психолог, Б. се
уравновесил емоционално и повишил успеха си в училище.
Споделеното на ответника от страна на Б. желание да остане да живее
при ищцата провокирало доста негативно отношение на ответника към Б.. На
26.06.2023 г. ответника настоял детето Б. да се прибере при него, въпреки, че
той му заявил, че желае да живее при майка си, но ответника не го оставил
при ищцата.
На 07.07.2023 г. ищцата видяла Б. едва когато дошъл при нея и я
прегърнал, а плачейки казал, че не иска да живее повече при баща си, като
молел ищцата да направи нещо, за да дойде да живее при нея, като споделил,
че баща му много му се кара и му посяга, а жената, с която ответника живее
във фактическо съжителство има негативно отношение към него и му се кара.
Въпреки опитите на ищцата да успокои детето, че всичко ще бъде
наред повече от два месеца отношенията помежду им не се променят и Б.
отново се чувства потиснат и емоционално нестабилен, постоянно моли
ищцата да отиде да живее с нея.
Твърди се, че ищцата работи на постоянен трудов договор във фирма
„...........“ ЕООД с работно време от 8,30 ч. до 17.00 ч. от понеделник до петък,
като получава трудово възнаграждение в размер на 1900.00 лева и ваучери за
храна 200.00 лева. Счита, че има всички условия за отглеждането на детето Б.
П. и възможността да му отдаде необходимите грижи, внимание и възпитание
за изграждането му като личност и постигането на добри успехи в училище.
Считано от 25.10.2018 г. когато била сключена спогодбата и били
разделени децата между родителите, до настоящия момент детето Б. П. желае
да живее при майка си и това е видно и от представения по гр.д. № 796/2018 г.
социален доклад, където детето В. П.а е казала, че и Боби иска да живее при
мама, но се страхува да каже на тате.
Изложеното сочи на промяна на обстоятелствата при които е одобрена
спогодбата и е постановено упражняването на родителските права по
отношение на детето Б. П. на ответника, като негов баща. Следва да се
3
отбележи, че така определения режим на лични отношения на родителите с
децата Б. П. и В. П.а и желанието на ответника да бъде спазван този режим,
водят до невъзможност децата да израстват заедно и се губи връзката им като
брат и сестра. От друга страна престоят на Б. П. при ответника води до
негативно отражение на поведението му както сред приятелите му, така и в
училище, тъй като освен неглижиране на учебния процес и получаване на
слаби оценки, детето посещава училищен психолог, чието мнение е изразено в
Психолого-педагогическа характеристика от 26.09.2023 г. – „ Емоционално
нестабилен. Несигурен и неспокоен. Лесно се фрустрира. При фрустрация
изпитва негативни чувства, които трудно изразява и ги натрупва под форма на
вътрешно емоционално напрежение и вътрешен гняв. Не е изградил
адаптивни начини по които да ги изразява, разтоварва и да се справя с тях.“.
Моли се съдът да постанови решение, с което да предостави
упражняването на родителските права по отношение на детето Б. Р.ов П. на
ищцата като негова майка - Ж. Е. П.; да определи местоживеенето на детето
да е при майката; да определи подходящ режим на лични контакти между
ответника Р. Б. П. и децата Б. Р.ов П. и В. Р.ова П.а; да осъди ответника да
заплаща месечна издръжка на децата си в размер на 300.00 лева месечно на
дете, считано от датата на подаване на иска в съда, до настъпване на
основания за изменението или прекратяването с падеж 5-то число на месеца,
за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска.
В хода на размяна на книжата по реда на чл.131 от ГПК, ответникът Р.
Б. П. депозира отговор на исковата молба с който оспорва изложените от
ищцата твърдения като неоснователни и неверни. Излага обстоятелства в тази
насока.
В срока по чл.131 от ГПК Р. Б. П. депозира и насрещна искова молба с
правно основание чл.59, ал.9 от Семейния кодекс вр. чл.127, ал.2 и чл.143 от
Семейния кодекс срещу Ж. Е. П.. Не оспорва, че с ответницата имат две деца
В. Р.ова П.а и Б. Р.ов П.. Не оспорва и обстоятелството, че със спогодба по
гр.д. № 796/2018 г. на РС Елин Пелин родителските права по отношение на
детето Б. Р.ов П., ЕГН ********** са предоставени на бащата, а на майката е
определен режим на лични контакти с детето – всяка първа и трета събота и
неделя от месеца от 09.00 часа в събота до 20.00 часа в неделя, както и 25 дни
4
през лятната ваканция, които не съвпадат с отпуската на бащата и 7 дни през
зимната ваканция. Реципрочно родителските права спрямо детето В. Р.ова П.а
са предоставени на майката, а на бащата е предоставен режим на лични
отношения с дъщеря му В..
Излага твърдения, че с ответницата живеят в едно населено място –
с........ и двете къщи са на пет минути пеша една от друга. Ответницата е
омъжена отскоро, но от новата си връзка има дете на четири години, а ищецът
живее на съпружески начала с жена, от която има дете на 2 години.
Към момента всякаква комуникация между ищеца и ответницата е
прекъсната и не поддържат никакви контакти освен по наложителни причини,
като например операция на детето, но дори и тези контакти се осъществяват с
посредничеството на трети лица от роднинския кръг.
Детето Б. живее към момента с ответника в собствената на семейството
му къща с площ около 400 кв.м., разполага със собствена стая със санитарен
възел към нея, изцяло оборудвана. Същото се отнася и за детето В., която
също има своя самостоятелна стая. Разликата между двете деца, е че В.
разполага и с открита от ответника на нейно име банкова сметка и във всеки
един момент може да разчита на сума в размер на 500.00 лева. В. живее по-
малко при ответника, но с предявяване на настоящия иск, той желае да
промени това положение и упражняването на родителските права по
отношение на нея да бъдат предоставени на бащата. Мотивите за това искане
произтичат от това, че ищецът може да осигури по-добро и адекватно
отношение към детето отколкото неговата майка, която работи всеки ден до
17.00 часа и няма физическа възможност да отделя внимание на дъщеря си
при положение, че има и друго малко дете на четири години. От друга страна,
ответникът отделя значително време на децата си – извън определеното му
със спогодбата по гр.д. № 796/2018 г. на РС Елин Пелин. Например всеки ден
след края на училището на В., което е към 14 часа ищецът я води с кола на
адреса, на който живее при майка й. В случай, че е ангажиран това върши
негов служител. Също така В. всеки петък от 14.00 часа е при ищеца в дома
му, като чак в неделя се прибира при майка си. На практика повече от три дни
всяка седмица детето В. живее при баща си.
Твърди, че разполага с доста свободно време, макар и да е съдружник
и управител в три търговски дружества. Разполага и с финансов доход от над
5
5000.00 лева месечно. Работата, която извършва не изисква физическото му
присъствие непрекъснато на едно работно място, като е ангажиран от 08.00 до
11.00 часа и през цялото останало време е свободен, за да обръща внимание на
децата си. Жената с която живее в момента и от която също има дете е с
професия преподавател и е практикувала професията си биология и
география, като е преподавала във френската гимназия в София и в училище в
Студентски град и също е много привързана към децата на ищеца.
На следващо място причината да поиска от съда предоставяне на
родителските права и всички останали обстоятелства визирани в чл.127 ал.1
от СК е невъзможността да постигнат с ответницата съгласие при кого от
двамата родители да живеят децата им. Тя настоява децата да бъдат с нея и да
са заедно, което според ищеца е следствие пълното неразбиране на
родителските права и особено отговорностите при възпитанието. Въпросът е в
това, че ответницата разрешава по-свободно поведение на децата и те при
нея не учат. И ако В. е доста ученолюбива, при нея това по-свободно
отношение не е от значение, но при Б. това не е така. През втория срок на
учебната 2022 – 2023 г. Б. поискал да живее с майка си и ищецът не се
противопоставил на това, поради факта, че има разбирането и уважението към
желанието на децата си. За съжаление обаче в следствие на неглежирането на
учебния процес, Б. сериозно развалил оценките си в училище, получавал само
двойки и се наложило редовно посещение при училищния психолог, поради
което ищецът изискал детето да се върне при него. Откакто се върнал при
баща си започнал редовно да посещава курсове по английски език и
математика, тренира футбол. Грижите оказали ефект и Б. отново възвърнал
положителните оценки в училище и пооправил поведението си.
Всичко изложено обуславя искането упражняването на родителските
права по отношение на детето В. Р.ова П.а да бъде предоставено на него, като
неин баща и законен представител, а на ответницата Ж. Е. П. да се определи
режим на лични контакти с В. Р.ова П.а – всяка първа и трета събота и неделя
от месеца от 08.00 часа в събота до 20.00 часа в неделя; по 30 дни през
годината през време което не съвпада с отпуската на бащата, както и 15 дни
през месеците юли-август и 15 дни през месеците декември-януари и по всяко
друго време по взаимна договореност между родителите. Претендира се
издръжка в минимален размер.
6
Препис от насрещната искова молба е изпратена на ответницата Ж. Е.
П., която в срока по чл.131 от ГПК заявява че оспорва предявения иск като
неоснователен. Счита, че след одобряване на съдебната спогодба, с която й е
предоставено упражняването на родителските права по отношение на дъщеря
й В. П.а не е налице изменение на обстоятелствата. Оспорва изложените от
ищеца по насрещния иск доводи като неверни.
Предвид твърденията на страните, съдът намери за установено
следното от фактическа страна:
Представено е удостоверение за раждане № 111532 от 14.11.2011 г.
издадено от район Младост Столична община, от което се установява, че Ж.
Е. П., ЕГН ********** и Р. Б. П., ЕГН ********** са родители на детето Б.
Р.ов П., ЕГН **********.
От удостоверение за раждане № 700328 от 06.02.2008 г. издадено от
район Средец, Столична община е видно, че Ж. Е. П., ЕГН ********** и Р. Б.
П., ЕГН ********** са родители на детето В. Р.ова П.а, ЕГН **********.
Видно от Протокол от 25.10.2018 г. по гр.д. № 796/2018 г. по описа на
РС Елин Пелин, съдът е одобрил спогодба между Ж. Е. П., ЕГН ********** и
Р. Б. П., ЕГН ********** досежно упражняването на родителските права,
режима на лични отношения и издръжката на двете им деца В. Р.ова П.а и Б.
Р.ов П. . Спогодбата е влязла в сила на 02.11.2018 г..
Представено е удостоверение № 11/09.11.2023 г. издадено от
„Атлантис 1978 заложна къща“ ООД, от което се установява, че за периода от
месец 11/2022 г. до месец 10/2023 г. Р. Б. П. е реализирал брутно трудово
възнаграждение в размер от 32478,24 лева.
От удостоверение изх. № 318/09.04.2024 г. издадено от „...........
България“ ЕООД е видно, че Ж. Е. П. за периода от месец 04.2023 г. до месец
03.2024 г. е получила брутен доход в размер на 24978,23 лева.
Видно от уверение издадено от учебен център „Златкови“ е, че през
учебната 2023-2024 г. Б. Р.ов П. е записан на курс по английски език с
посещения всеки петък от 15,15 ч. до 16,45 часа. Таксата за курса, както и
учебният комплект са заплатени от Р. Б. П., като курсът е с продължителност
от 02.10.2023 г. до 31.01.2024 г.
От уверение издадено от М.С.-П. се установява, че Б. Р.ов П. е записан
7
на курс по математика при М.Д.С.-П. за учебната 2023 – 2024 година с
посещение всяка сряда от 15,30 до 16,30 ч.. Курса е от 01.10.2023 г. с
продължителност 8 месеца. Таксата за курса се заплаща от Р. Б. П..
Представена е характеристика на ученика Б. Р.ов П. от класния му
ръководител Б.К. изх. № 411/21.05.2024 г., в която е отбелязано, че Б. П. е
ученик в шести „в“ клас и е контактен, общителен и има добри прояви в
областта на спорта. Живо будно дете с добри взаимоотношения със
съучениците си. Има отговорности и може да се разчита на него. Успеха му в
училище клони към добър и няма вероятност да има поправителни изпити.
Ученика не е проблемен, спазва правилата за вътрешния ред и има добро
поведение.
По делото са приети като доказателства: психолого-педагогическа
характеристика на Б. Р.ов П. изготвена от психолог при СУ „.........“ град Елин
Пелин, социален доклад изготвен към 18.09.2018 г. от ДСП Елин Пелин;
справка от електронен дневник за втори срок на 2023 г.; платежни
нареждания; служебна бележка издадена от КВС Банк; тест по английски
език.
От изготвения по делото социален доклад от АСП ДСП Елин Пелин се
установява, че двамата родители притежават ресурс да полагат грижа за
децата си, но предвид обстоятелствата и възрастта на малолетния Б. и по
преценка на съдийския състав, се препоръчва преди произнасяне с решение за
мястото на отглеждане на децата и упражняване на родителските права,
децата да бъдат изслушани. Малолетният Б. П. и непълнолетната В. П.а
притежават потенциал да представят добре интересите си. В приоритет на
Районен съд Елин Пелин е да постанови решение, което да бъде в интерес на
децата.
По реда на чл.15, ал.1 от Закона за закрила на детето децата Б. Р.ов П. и
В. Р.ова П.а бяха изслушани в открито съдебно заседание.
Детето Б. Р.ов П. заявява, че знае, защо е извикан в съда, за да живее
при майка си. Твърди, че се чувства добре при нея, при баща си само му се
карат, а при майка му няма кой да му се кара. Сочи, че жената на баща му М.
почти не готви, а понякога го карат да гледа Васко, който е негов брат и не
може да учи. При майка си се чувства добре и категорично заявява, че не иска
да живее при баща си. Скаран е с жената на баща си М. от две години и нещо.
8
Понякога, когато без да иска настъпва баща си, той му удря шамар и му се
кара. Заявява, че майка му го кара да учи и му помага, спазва лична хигиена.
Сега завършва шести клас и си е поправил всички оценки. Слабите оценки ги
имал, когато бил при татко си. Иска да живее със сестра си и майка си, с които
се разбира добре. Майка му се спрявя с всичко и си имат всичко. Още когато
родители му се разделили той и сестра му искали да живеят заедно с майка
си, както и сега със сестра му искат да живеят заедно с майка му.
Детето В. Р.ова П.а заявява, че след раздялата на родителите й, тя живее
при майка си. Когато е при баща си, винаги там чувства някакво напрежение,
без да може да обясни защо не се чувства добре. Не комуникира много с
втората жена на баща си М. и с нея е само на здравей и чао. Знае, че брат й
имал спор с нея във връзка с ученето, тъй като не е много ученолюбив, а тя
много го натискала да учи и не се разбирали. Откакто е образувано делото
баща й се държи малко по-нормално с нея й брат й. Чувства се по-добре и по-
комфортно при майка си. От нейна гледна точка, както тя, така и брат й се
чувстват много по-добре при майка им. Брат й е споделял, че го е страх от
баща му да не му посегне по някакъв начин, защото имало период, в който
брат й имал лоши оценки. Баща им очаквал, че ако Б. живее с майка си, ще
има лоши оценки, но това не е така, тъй като откакто брат й живее при майка
си, успеха му е много по-добър. Счита, че при майка им има контрол, а докато
са при баща си, той ги притиска отсвякъде и не им дава да излизат. Заявява, че
както тя, така и брат й нямат доверие на баща си и не могат да споделят с него,
винаги за всичко разчитат да се обръщат към майка им. Заявява категорично,
че иска да живее с майка си. При нея, както тя, така и брат й имат отделни
стаи с Б. и всички необходими условия, които са им необходими, докато при
баща й също има стая, но тя понякога е гостна и се налага да отива да спри
при брат й, за да може някой да спи в нейната стая, например приятел на баща
й.
По искане на ищцовата и ответната страна по делото бяха разпитани
свидетелите Ц. Е. К. и М. В.М..
В показанията си свидетелката Ц. Е. К., че познава ищцата и двете й
деца. Не познава ответника Р., но й е известно, че имат две общи деца Б. и В.,
както и че родителските права за В. за дадени на Ж., а за Б. на Р.. Вижда често
децата поне два-три пъти седмично и си гостуват често. Знае, че от два месеца
9
Б. живее при майка си и доколкото познава детето, то няма желание да живее
с баща си. Откакто Б. се преместил да живее с майка си Р. не е взимал Б. и
дори не му се е обаждал, поне на нея не й е известно. Знае, че децата искат да
живеят при майка си, защото там са доста обгрижвани. Ж. се занимава
всекидневно с Б., относно учене и възпитание, поради което детето се чувства
много по-спокойто при нея. Преди също имало период, в който Б. бил при
майка си и пак не искал да ходи при баща си. Всичко това е известно на
свидетелката от нейни лични наблюдения, а също и Б. й е казвал, че се чувства
неспокоен и тормозен при баща си и затова не иска да стои при него. Какво
разбира детето под тормоз на неговата възраст не може да каже. В. също й е
споделяла, че не се чувства комфортно в къщата на баща си. Б. й е споделял, че
когато е при баща си имало моменти, когато няма нищо за ядене и се налагало
той да си приготвя. В жилището, в което децата живеят с майка си живее и
съпругът на Ж. и още едно дете от съвместното съжителство със съпругът й.
От разпита на свидетелката М. В.М. се установява следното:
Свидетелката живее в едно домакинство в с........ заедно с Р.. Б. не живее при
тях от около месец и половина, като той сам взел решение да отиде при майка
си. Един ден Б. трябвало да отиде на уроци по английски, но той не отишъл и
тогава баща му се обадил да го пита защо не е на английски, той се разсърдил
и решил да отиде при майка си. Имало и още един такъв случай, когато Б.
отишъл да живее при майка си и тогава той пак сам решил това, като не е
имало конкретна причина. Казал на баща си, че иска да отиде при майка си и
баща му казал “Добре”. Твърди, че й е известно, че има установен режим за
виждане на децата с родителите, но той не се спазва. Децата не са спирани по
никакъв начин да ходят при майка си и баща си без ограничение. Знае, че
миналата година бащата е открил на В. сметка, в която има винаги на
разположение 500.00 лева, а на Б. всеки ден му се дават пари за храна, а дрехи
обувки се купуват отделно. Но от месец и половина, откакто е при майка му,
бащата не е давал пари на Б.. Първоначално, когато Б. отишъл да живее при
майка си, той не взел нищо от дома на баща си, а около две седмици след това
крадешком се промъкнал, като единственото нещо, което си е взел бил
плейстейшъна. Когато Б. живеел при баща си посещавал уроци по математика
и английски, тъй като докато бил при майка си оценките които получавал не
били по-различни от двойка или тройка и затова баща му предприел действия
да го запише по тези предмети на уроци, които баща му заплащал една година
10
напред. Докато Б. бил при баща си, го водел и прибирал от уроците и
оценките, които получавал били по-добри. Докато Б. бил при баща си, не са го
карали да върши неща, които са по-различни от обичайните за едно дете, но
Б. няма хигиенни навици, не желае да си изчисти стаята и при него
хигиенните навици липсват. Твърди, че тя самата е помагала на Б. в ученето
му от първи до четвърти клас, но последните пети и шести клас не му е
помагала. Сочи, че отакто са при майка им децата нямат вечерен час, тъй като
ги виждала да се прибират късно вечер. Баща им има приложение на телефона
и може да ги вижда къде са – В. не се прибира по-рано от 22.00 часа, а Б. е
оставен без контрол. Според свидетелката основната причина детето да не
желае да стои при тях е по-строгия контрол. Когато децата са в дома на баща
си, винаги има някой, който да полага грижи за тях или свидетелката или Р..
Самата тя живее от шест години с Р.. Повода да не общуват с Б. е, че той сам е
решил така и счита, че вероятно изискванията към него – да си почисти
стаята, да учи, не е “окей” за него. Откакто Б. е при майка си Р. му бил звъннал
да се видят, но Б. отказал да се вижда с него, поради което не са се виждали и
засичали повече от месец и половина. Сочи, че й е известно, че майката на
децата преди е живяла на семейни начала при трима различни човека.
С оглед така установеното от фактическа страна, съдът стигна до
следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.59, ал.9 от СК:
С влязло в сила определение за одобряване на споразумение по гр.д. №
796/2018 г. на РС Елин Пелин, съдът е предоставил родителските права върху
роденото от съвместното съжителство на страните дете В. Р.ова П.а на
майката Ж. Е. С. и е определил местоживеенето му да е при майката, като на
бащата Р. Б. П. е предоставил режим на лични отношения с детето В. Р.ова
П.а. Съответно родителските права по отношение на детето Б. Р.ов П. са
предоставени на бащата Р. Б. П., а на майката Ж. Е. С. е определен режим на
лични отношения с детето Б. Р.ов П.. Със споразумението е прието, че всеки
един от родителите се задължава за своя сметка да осигурява издръжката на
детето, по отношение на което са му предоставени родителските права.
В разпоредбата на чл.59, ал.9 от Семейния кодекс е предвидено, че при
изменение на обстоятелствата, съдът може да измени постановените по-рано
11
мерки със съдебното решение по молба на единия родител.
Конкретизация на общата формулировка „изменение на
обстоятелствата” се съдържа в ПП № 1/1974 г. на ВС, където са разграничени
различните случаи, а именно: влошаване на условията при родителя, на когото
е предоставено детето или подобряване на условията при другия родител;
повторно встъпване в брак на някой от родителите; невъзможност да се
изпълни решението поради поведение на самото дете; нерационален режим,
като в течение на изпълнението му същия се окаже неблагоприятен за детето и
т.н.. С цитираното постановление се дава следното тълкуване във връзка с
прилагането на разпоредбата: „Не винаги изменените обстоятелства обаче
съставляват изменение на предишните приети обстоятелства, а може да бъдат
и съвсем нови или да са обстоятелства, които се отнасят до мярката и нейната
рационалност. Поради това съдебната практика правилно приема, че са от
значение….., както измененията, засягащи обстоятелствата, взети предвид във
влязлото в сила решение, така и измененията, които произтичат от изгубилите
смисъл или променени на практика мерки по упражняване на родителските
права. По вътрешното им съдържание тези нови обстоятелства могат да имат
различна проявна форма. Едни от тях могат да се отнасят до родителските,
възпитателските или моралните качества, до социалната среда, в която живеят
децата след решението, до жилищните или битовите условия и т. н. Във
всички случаи обаче съдът е длъжен да обсъди дали обстоятелствата се
отразяват на положението на детето и на ефикасността на мерките.
В конкретния случай, ищцата Ж. Е. С. твърди, че детето Б. трайно се
установило да живее при нея и не желае да живее със своя баща и новото му
семейство.
От събраните по делото гласни доказателства се установи по
категоричен начин, че още през 2023 година Б. доброволно отишъл да живее
при майка си за известно време, както и в началото на тази година също
доброволно се преместил да живее в дома на майка си, въпреки наличието на
съдебно решение, с което родителските права следва да се упражняват от
бащата. За тези обстоятелства разказват и двете свидетелки К. и М.. Установи
се също от разказаното от двете свидетелки, че бащата на Б. не се е
противопоставил на желанието на детето да отиде да живее при своята майка,
но след този момент връзката между бащата и детето Б. била прекъсната, тъй
12
като Б. отказвал да се среща с баща си, като според показанията на
свидетелката К., причината е, че се чувства неспокоен и тормозен от баща си.
От друга страна свидетелката М. твърди, че причината Б. да иска да живее с
майка си е по-строгия контрол, който баща му осъществява, докато при майка
си детето няма никакъв контрол и оценките му са много слаби. И свидетелката
М. потвърждава, че след като преди около месец и половина Б. отишъл да
живее при майка си, от този момент отказвал да се види с баща си Р., като
баща го потърсил веднъж да се видят, но Б. отказал и от този момент връзката
им била прекъсната.
Представеният по делото социален доклад изготвен от Дирекция
социално подпомагане Елин Пелин сочи, че и двамата родители разполагат с
добри материални условия за отглеждане на двете си деца, както и
необходимите качества за възпитанието им, но при постановяване на
съдебния акт с оглед осъзнатостта на двете деца и потенциала им добре да
представят интересите си, същите следва да бъдат изслушани от съда.
Изслушан в открито съдебно заседание Б. категорично заявява
желанието си да живее със своята майка и сестра си В., като казва
„Категорично не искам да живея при баща ми. Аз съм скаран с жена му М. от
2 години и нещо“. Казаното от детето Б. пред съдебния състав се потвърждава
и от заявеното при изслушването на неговата сестра В., която също
потвърждава, че както тя, така и брат й се чувстват много по комфортно и по-
добре при майка им. В. потвърждава също, че от месец и половина Б. живее с
нея и майка й, като спрял да ходи при баща си, защото нямал желание. Детето
В. подчертава също, че когато тя ходи при баща си, брат й ходи при майка им и
така се разминават.
Заявеното от двете деца Б. и В. е идентично и със заявено пред
социалните работници при извършеното проучване на случая, доколкото и в
социалния доклад е отразено, че Б. при проведената беседа спонтанно
споделя „Искам да живея при мама, там се чувствам по-добре“, а В. споделя,
че няма много желание да ходи в жилището на баща си.
Така констатираните факти ценени в съвкупност сочат, че е налице
настъпила промяна в обстоятелствата, при които са постановени
първоначалните мерки, доколкото категорично се установява, че с
израстването си детето Б. по собствено желание се е преместило да живее при
13
своята майка и категорично заявява нежелание да живее със своя баща и
съжителстващата с него жена, с която не се разбира. Непоколебимото желание
на детето да живее занапред със своята майка и сестра си и страха да се върне
отново в семейството на баща му могат да се приемат за новонастъпили
обстоятелства по смисъла на чл.59, ал.9 от СК, тъй като настъпилото ново
фактическо положение свързано с израстването и възможността да изрази
предпочитанията на непълнолетното дете са от съществено значение при
преценка на извода кой от родителите следва да упражнява родителските
права спрямо Б.. Установява се, че новото семейство на баща му не се харесва
на детето и то не се разбира, както и сам заяви с новата му жена.
От друга страна постановеният със съдебния акт, чиято промяна се
иска режим на лични контакти на Б. и сестра му В. правят невъзможно двете
деца да бъдат заедно по едно и също време, което прави постановеният режим
нерационален, като това беше отбелязано и от самата В. при изслушването й в
съдебно заседание. Ето защо, ако въпреки нежеланието на детето Б.
родителските права спрямо него бъдат предоставени отново на бащата, то това
несъмнено би се отразило изключително негативно на цялостния му начин на
живот, на все още крехката му психика и емоционална нестабилност, тъй като
взаимоотношенията с баща му и съжителстващата с него жена биха се
задълбочили още повече в негативна посока. Това би задълбочило още повече
и конфликта родител-дете и не би допринесло в никакъв случай за правилното
физическо, психическо и интелектуално съзряване на Б..
Доводите на бащата Р. П., че пребивавайки при своята майка Б. си
разваля успеха в училище и това е мотив родителските права по отношение на
детето да бъдат предоставени на него поради по-строгия контрол, не могат да
бъдат основание и мотив за постановяване на решение в тази насока. Видно
от представената по делото характеристика от класния ръководител на детето,
Б. не е проблемен ученик, спазва правилата за вътрешния ред и има добро
поведение, няма да има поправителни изпити и успеха му клони към „добър“.
В тази насока е и заявеното от неговата сестра В., която потвърждава, че по
принцип брат й Б. не е много ученолюбив и обича повече спорта, като
уроците му са по-трудни, но майка му учи с него и полага усилия, като
откакто е при майка им, успеха на Б. в училище дори се повишил, въпреки, че
баща им очаквал оценките му да се понижат.
14
Действително от представената извадка от електронния дневник
касаеща оценките на Б. се установява, че същият по някои от предметите е
получавал през втория срок на 2023 г. слаби оценки, но следва да се вземе
предвид и обстоятелството, че именно в този период детето е било в
изключително напрегнато за него емоционално и психическо натоварване,
доколкото се е чувствало неудовлетворено от обстоятелството, че не може да
живее със своята майка, въпреки желанието му в тази насока, а следва да
съжителства с баща си и новата му жена против волята му и това няма как да
не се отрази и на успеха му в училище. В тази насока е и мнението изразено от
училищния педагог в изготвената психолого-педагогическа характеристика на
Б., където е отбелязано, че детето не обича да говори за себе си, внимателно
преценява какво ще каже, не обича да говори за родителите, които са
разведени, често се затруднява да разговаря за реалните си проблеми, като го
прикрива под претекст, че се чувства добре и няма нужда от оказване на
подкрепа. След като се отпусне, споделя затрудненията си, предпочитанията,
успехите и интересите си. Когато е спокоен обича да разказва весели истории
и да се смее. Има известна мотивация за учене в учебния процес.
Емоционално нестабилен, несигурен и неспокоен. Тези заключения на
училищния психолог също сочат, че психическото и емоционално състояние
на Б. в изследвания период към 29.09.2023 г. е било нестабилно и
неуравновесено и няма как това състояние да не е обвързано с несигурността,
която изпитва детето относно обстоятелството с кой от родителите ще трябва
да живее и дали неговото желание ще бъде взето предвид.
При преценка на кого да бъдат предоставени родителските права по
отношение на детето Б. следва да се вземат предвид и задължителните
указания дадени в ППВС №1/1974 г., според което съвместното живеене на
децата при развод и предпоставките за разделянето им не е допустимо, тъй
като по правило децата следва да се отглеждат заедно, а разделянето им е
допустимо само поради важни причини. Такива причини в случая не се
констатират от съда, напротив установи се от свидетелските показания, от
фактите изложени в социалния доклад и от изслушването на двете деца, че
същите имат взаимни интереси, привързани са един към друг и към своята
майка, а продължителния период, в който е трябвало да живеят разделено
поради постановения предходен режим на лични отношения е неприемлив за
тях и желанието им е това да бъде поправено.
15
В този смисъл принудителното извеждане на детето Б. от дома на
майка му и налагането против волята му да живее с бащата и неговото ново
семейство, при когото то категорично не желае да се връща, тъй като не
може да намери общ език на разбирателството със съжителстващата с баща
му жена, с която е скаран от две години, по никакъв начин не би защитило
интересите му, а по-скоро би причинило сериозни вреди.
От значение е и обстоятелството, че от постановяване на съдебния акт,
с който са уредени взаимоотношенията родител – дете е изминал един не
малък период от време – близо шест години и детето Б. вече навлиза в
тинейджърска възраст при която и неговото личностно развитие му позволява
да изразява свое самостоятелно мнение. Затова и законодателят е приел с
чл.15, ал.1 от Закона за закрила на детето, че навършилите десетгодишна
възраст деца следва да бъдат изслушвани от съда, когато се засягат техни
законни права и интереси, именно защото след тази възраст физическото,
психическото и емоционалното им развитие им позволява да изразят по
адекватен начин своята воля и желания.
Несъмнено, ако желанието на Б. и В. да живеят заедно със своята
майка бъде уважено и се определи режим на лични контакти на децата с
бащата, занапред при правилно поведение и отношение и на двамата родители
към собствените им деца, връзката родител-дете би се заздравила и укрепнала
и децата биха се чувствали по спокойни и уверени от това. В тази насока и
двамата родители следва да положат усилия за преодоляване на конфликтните
си взаимоотношения и отчуждение и намерят умерен и конструктивен диалог
в името на децата си и тяхното правилно бъдещо израстване.
В случая с оглед всичко изложено, съдът намира, че в интерес на
детето Б. е то да се отглежда и възпитава от своята майка, доколкото по делото
не се установи същата да е непригоден родител, напротив от свидетелските
показания, мнението на двете деца и изложеното от органа по закрила на
детето изложено в социалния доклад се установява, че Ж. П. задоволява
потребностите на двете деца и същите са в добро физическо и емоционално
развитие, като липсват данни за неглежиране на потребностите им.
Жилищните условия в дома на майката също са добри, като всяко едно от
децата притежава своя собствена стая, като и при изслушването на двете деца,
те заявяват, че нищо при майка им не им липсва.
16
Предвид уважаването на претенцията за предоставяне упражняването
на родителските права по отношение на детето Б. на майката, следва да бъде
дадена възможност на бащата да поддържа режим на лични отношения със
сина си, за да не се прекъсва емоционалната и социалната връзка,
отношенията на доверие между родител и дете, тъй като същата е
необходима за нормалното психическо и физическо развитие на детето.
В тази връзка, съдът намира, че следва да бъде определен следния
режим на лични отношения на бащата с детето Б.: всяка първа и трета събота
и неделя от месеца за времето от 09.00 часа в събота до 20.00 часа в неделя с
право на преспиване и 25 /двадесет и пет/ дни през лятната ваканция, когато
майката не ползва платен годишен отпуск, както и 7 /седем/ дни през месеците
декември-януари, както и по всяко друго време по взаимно съгласие между
двамата родители. Този режим е идентичен с режима, който е определен с
първоначалното разпределяне на родителските права по отношение на двете
деца, като съдът го намира за уместен, още повече, че страните по делото не
спорят относно неговите параметри. С така определения режим на лични
отношения, съдът намира, че интересите на детето са защитени по начин,
гарантиращ запазване на връзката родител - дете.
По отношение на издръжката на детето:
Ищцата претендира заплащането на месечна издръжка за сина си в
размер на 300.00 лева.
Като последица от предоставяне упражняването на родителските права
на майката, съдът следва да осъди другия родител да заплаща за детето си
месечна издръжка, поради което претенцията за заплащане на издръжка по
чл.143, ал.1 от СК е доказана по своето основание. При определяне размера на
издръжката съдът съобрази разпоредбите на чл.142 и чл.143 от СК, съгласно,
които размерът на необходимата издръжка се определя в зависимост от
нуждите на детето и възможностите на родителя, който я дължи, като всеки
родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да
осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето. Тъй като
към момента на предявяване на иска ищецът претендира заплащане на
издръжка в размер над установения за страната минимум, съдът като
съобрази, че към постановяване на настоящото решение размерът на
минималната издръжка на дете възлиза на 233,25 лева, то следва да присъди
17
претендираната издръжка в размер от 300.00 лева, доколкото същата не
надвишава драстично установения минимум, а от друга страна детето Б. се
намира във възраст, свързана с динамично израстване, което изисква по-
високи разходи за храна, облекло и други потребности. Установи се също, че
доходите на бащата са в размер, който не би затруднил новото му семейство,
ако заплаща на сина си Б. месечна издръжка от 300.00 лева, поради което
искът се явява основателен и следва да се уважи в пълен размер.
По предявения насрещен иск:
Ищецът Р. Б. П. е предявил срещу ответника Ж. Е. П. иск за
изменение на съдебното споразумение относно предоставяне упражняването
на родителските права по отношение на детето В. Р.ова П.а и предоставянето
им на бащата, определяне местоживеенето на детето да е при бащата, като на
майката се определи режим на лични контакти с детето и майката бъде
осъдена да заплаща издръжка на дъщеря си в минимален размер.
Предявеният иск е процесуално допустим, но разгледан по същество,
съдът го намира за неоснователен и недоказан. Това е така, тъй като в хода на
съдебното производство не се установиха обстоятелства, които да сочат, че с
оглед интересите на детето В. постановените мерки следват да бъдат
изменени. Не се установи майката, която до момента е упражнявала
родителските права вече да не притежава необходимите възпитателски
качества и родителски капацитет или полаганите до момента грижи за детето
да не са адекватни. Напротив установи се, че детето В., както и тя самата
заяви при изслушването си от съда, се чувства добре и обгрижвана от своята
майка, може да разчита за всичко на нея, да споделя и желае да продължи да
живее заедно с майка си и със своя брат Б., както и че не обича да посещава
много дома на своя баща и жената, с която той живее.
От друга страна от представения по делото социален доклад и
свидетелските показания на Ц. К. се установи, че както В., така и брат й Б.
имат създадени добри битови условия за отглеждането им в дома на майката и
там се чувстват добре обгрижвани. Това потвърждават при изслушването от
съда и самите деца.
В този смисъл по делото не се установява майката да не е в състояние
да изпълнява по най-добрия начин своите родителски задължения и че е
налице липса на контрол спрямо децата, които да са основание налагащо
18
изменение на постановените мерки. Напротив, както и самият баща сочи в
исковата си молба В. винаги е била добра ученичка и никога не е създавала
проблеми, което ясно показва, че очевидно през годините, в които В. е
отглеждана и възпитавана от своята майка, последната е изпълнявала съвестно
своите родителски ангажименти.
След като по делото не се установиха каквито и да било обстоятелства,
които да сочат, че е налице обективно състояние водещо до необходимост от
изменение на постановените мерки относно упражняването на родителските
права спрямо детето В., то съдът намира предявения насрещен иск за
неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
В тежест на ответника следва да се възложи държавната такса опредЕ.
върху издръжката, изчислена при цена на иска по реда на чл.69, ал.1, т.7 от
ГПК – 4 % върху тригодишните платежи на присъдена издръжка в размер на
432,00 лева платима по сметка на Районен съд Елин Пелин.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответната
страна следва да заплати на ищцата сторените по делото разноски, от които
25.00 лева за внесена държавна такса и 1000.00 лева заплатен адвокатски
хонорар.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ определените със съдебна спогодба влязла в сила на
02.11.2019 г. постановена по гр.д. № 796/2018 г. по описа на РС Елин Пелин
мерки спрямо детето Б. Р.ов П., ЕГН **********, както следва:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо детето
Б. Р.ов П., ЕГН ********** на майката Ж. Е. П., ЕГН ********** с адрес:
с........, Община Елин Пелин, Софийска област, ул. „Искър“ № 1А и определя
местоживеенето му да е при майката.
19
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти между Р. Б. П., ЕГН
********** и детето Б. Р.ов П., ЕГН **********, както следва:
всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 09.00 часа
в събота до 20.00 часа в неделя с право на преспиване и
25 /двадесет и пет/ дни през лятната ваканция, когато майката не
ползва платен годишен отпуск, както и 7 /седем/ дни през месеците декември-
януари, както и по всяко друго време по взаимно съгласие между двамата
родители.
ОСЪЖДА Р. Б. П., ЕГН ********** да заплаща на сина си Б. Р.ов П.,
ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител Ж. Е. П., ЕГН
********** месечна издръжка в размер на 300.00 лева /триста лева/, считано
от датата на депозиране на иска в съда, ведно със законната лихва върху всяка
закъсняла вноска до настъпване на основания за изменение или прекратяване
на същата.
ДОПУСКА на основание чл.242, ал.1 от ГПК предварително
изпълнение на решението в частта досежно присъдената издръжка.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. Б. П., ЕГН ********** срещу Ж. Е. П.,
ЕГН ********** иск за изменение на протоколно определение за одобряване
на споразумение от 25.10.2018 г. влязло в сила на 02.11.2018 г. постановено по
гр.д. № 796/2018 г. по описа на Районен съд Елин Пелин, в частта му относно
упражняването на родителските права, местоживеенето, режима на лични
отношения и издръжката по отношение на детето В. Р.ова П.а, ЕГН
**********, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Р. Б. П., ЕГН ********** да заплати по сметка на РС Елин
Пелин сумата 432,00 лева (четиристотин тридесет и два лева) държавна
такса върху присъдената издръжка.
ОСЪЖДА Р. Б. П., ЕГН ********** да заплати на Ралица
Александрова Найденова, ЕГН ********** сумата 1025.00 лева (хиляда
двадесет и пет лева) сторени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в
20
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________
21