Р Е Ш Е Н И Е
№ 94 22.01.2020г. град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, наказателно отделение, XII-ти състав
На тринадесети януари година 2020
В публично заседание в следния състав:
Председател: МАРИЕТА БУШАНДРОВА
Съдебни заседатели:
Секретар: К.С.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Бушандрова
НАХД № 5148 по описа на съда за 2019 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е oбразувано по жалба на И.С.Н., ЕГН: **********, с адрес: *** срещу Наказателно
постановление НП № 431а-1027/11.08.2017 г, издадено от Началник Първо РУ при ОД
на МВР град Бургас, с което на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 87, ал.1
от ЗОБВВПИ, на основание чл. 212 от ЗОБВВПИ е наложено административно наказание
„глоба”, в размер на 500 лв.
Съдът
намира жалбата за допустима. Подадена е от надлежна страна, в законоустановения
за това срок и съдържа необходимите реквизити срещу акт, подлежащ на обжалване по
реда на ЗАНН.
В съдебно
заседание, жалбоподателят се явява лично. Не оспорва, че е извършил
нарушението, за което е санкциониран, но отрича умисъл. Моли НП да бъде
отменено. Не ангажира доказателства.
За ответника
по жалбата - Първо РУ при ОД на МВР град Бургас, редовно призовани, представител
не се явява в съдебно заседание пред настоящия съд. Не изразяват становище. Не ангажират
нови доказателства.
Жалбата
е депозирана в рамките на седмодневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН,
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Съдът,
като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и съобрази
закона с оглед правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
На
06.06.2017г. в гр. Бургас, ул. „***“ № 15, при извършена проверка от служители
на Първо РУ при ОД на МВР град Бургас, последните установили, че жалбоподателят
Н., получил разрешение за съхранение и носене на огнестрелно оръжие - пистолет
„Джерико“, калибър 9x19 мм, № 97307841, чийто срок на валидност е изтекъл на
01.06.2017г., не е подал заявление по образец за подновяване на разрешенията до
съответния Началник на РУ на МВР в едномесечния срок, преди изтичане срока на валидност,
а именно 01.05.2017г., като същият е подал заявление по образец на 15.06.2017г.
За констатираното
нарушение бил издаден акт за установяване на административно нарушение, в присъствие
на жалбоподателя, който той подписал, без възражения.
Административнонаказващият
орган е приел, че нарушението е установено от фактическа страна и е издал обжалваното
постановление, с което за нарушение на чл. 87, ал.1 от ЗОБВВПИ, на основание чл.
212 от ЗОБВВПИ е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 500 лв.
Относно
приложението на процесуалните правила, съдът намира следното:
При
съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани
в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата
по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като да опорочават административнонаказателното
производство и самите актове и да нарушават правата на нарушителя.
Актът
е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 40, 42 и чл. 43 от ЗАНН,
като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата,
при които е извършено. АУАН е съставен в присъствието на нарушителя, подписан е
от актосъставителя и един свидетел. Актът е съставен от компетентно лице и в същия
е дадена правна квалификация на установеното нарушение. Не е ограничено правото
на нарушителя по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи
и писмени възражения по него, от което същият не се е възползвал.
НП е
издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност, в предвидената
от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е
съобразено с целта на закона. Спазен е срокът по чл. 34 от ЗАНН. Атакуваното НП
съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци,
водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.
Нарушението
е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган
е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи
белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова
не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният
е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му
– за нарушаване на правилата за отчетността и контрола спрямо лицата, които притежават
огнестрелни оръжия, както и за съхранението, носеното и употребата им.
От правна
страна, съдът намира следното:
На базата
на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, настоящият състав
намира, че неправилно АНО е ангажирал административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя за нарушаване на чл. 87, ал. 1 от ЗОБВВПИ.
Разпоредбата
на чл. 87, ал. 1 от ЗОБВВПИ предвижда задължение за лицето, получило разрешение
за съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях
да подаде в едномесечен срок преди изтичането на срока му на валидност заявление
по образец за подновяване на разрешението до директора на ГДНП на МВР или до съответния
началник на РУ на МВР, като заявлението да се придружава от документи по чл.
79, чл. 80, чл. 81, ал. 1, т. 4 и ал. 2-4 или чл. 81а от ЗОБВВПИ и удостоверение
за годност за употреба на огнестрелното оръжие.
В настоящия
казус е безспорен фактът, че такова заявление с придружаващи го документи, в изискуемия
едномесечен срок, от страна на жалбоподателя за притежаваното разрешение за съхранение,
носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях, за огнестрелните оръжия,
не е подадено до Първо РУ при ОД на МВР град Бургас. Разрешителното е било със срок
на валидност до 01.06.2017 г., а заявлението за подновяването му е било подадено
на 15.06.2017 г. – т. е. не е било подадено в едномесечния срок преди изтичане на
срока на валидност, а е подадено и след изтичането на този срок. Въпреки това, според
съда, не следва да се носи административна отговорност за вмененото му за извършено
с обжалваното НП административно нарушение, с правна квалификация по чл. 87, ал.
1 от ЗОБВВПИ, заради допуснато нарушение на материалния закон.
Горепосочената
разпоредба, регламентира процедурата за продължаване срока на издадено вече разрешително
за носене и употреба или за съхранение на огнестрелно оръжие. Това подновяване на
срока, следва да е единствено преди изтичане на срока на разрешителното, тъй като
е недопустимо да се удължава срок, който вече е изтекъл.
Настоящият
състав счита, че разпоредбата на чл. 87, ал. 1 от ЗОБВВПИ въвежда както право лицата
да искат удължаване на съответното разрешително, така и задължение това да е обусловено
от определени предпоставки. Горепосоченото води до извод, че с тази разпоредба е
въведено едно право, което не е задължително лицата да упражнят. Изцяло във волята
им е дали желаят да продължат да държат на законово основание огнестрелни оръжия
и боеприпаси или не искат. Как ще сложат край на едно такова положение, дали чрез
изтичането на срока или по друг начин, е изцяло тяхна преценка и решение. По същия
начин, следва да се прецени и обстоятелството дали и кога биха пожелали да им бъде
издадено ново разрешение. Най – общо, Законът, в разпоредбата на чл. 87, ал. 1 от ЗОБВВПИ им дава право да направят това, което пожелаят, когато пожелаят, при определените
условия. Същевременно, ако желаят да продължат срока на предходното си разрешително,
те имат безусловно задължение да го сторят в определената в разпоредбата форма,
подкрепена с необходимите и посочени документи и най – вече, в законоустановения
срок от един месец преди изтичане на срока на действащото разрешение.
В процесния
случай, жалбоподателят подал документи за подновяване срока на разрешителното му
за носене на оръжие на 15.06.2017 г., а предишното разрешително било валидно до
01.06.2017г. Тези обстоятелства не се оспорват от жалбоподателя и и се установяват
безспорно от събраните доказателства. Срокът на разрешителното е изтекъл и то не
може да бъде подновено. Закономерно е да се приеме, че с тези конклудентни действия,
жалбоподателят е заявил волята си да прекъсне държането на огнестрелно оръжие на
годно правно основание – след предварително разрешение от компетентните държавни
органи. В тази хипотеза, единственият възможен вариант да узакони държането на огнестрелно
оръжие е лицето да подаде ново заявление и да му бъде издадено ново разрешително.
Именно това се е случило и такава бланка е попълнил жалбоподателят - заявление от
15.06.2017г. и му е издадено разрешение № 20160282811, валидно до 01.06.2022 г.
Независимо
от изявлението на лицето подало заявлението, административният орган не може да
нахвърли правомощията си и да продължи срока на едно разрешително, чийто срок вече
е изтекъл. Следователно преценката му е била свързана с издаването на ново разрешително.
Отделен е въпросът, законосъобразна ли е била тази преценка, която съдът така или
иначе в настоящото производство не може да ревизира.
Друг
би бил изходът на спора, ако жалбоподателят беше подал заявление преди да изтече
срока на преходното му разрешение, но след като е изтекъл срокът по чл. 87, ал.
1 от ЗОБВВПИ. Единствено и само тогава, той би следвало да носи отговорност за неизпълнение
на задължението му по чл. 87, ал. 1 от ЗОБВВПИ. Всичко друго извън този период от
един месец, би се считало или за правомерно поведение, ако е преди това или за неоснователно
искане за продължаване, респ. за искане за ново разрешение. Разбира се, ако преди
изтичането на срока за разрешение за съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни
оръжия и боеприпаси за тях, лицето не подаде искане за продължаването му, то следва
да предаде на органите на МВР притежаваното оръжие до изтичане на срока за разрешителното
или да го прехвърли в собственост на лице, което притежава разрешително. При неизпълнение
на това си задължение, лицето следва да бъде санкционирано по законоустановения
ред За носене и употреба, респективно за съхраняване на оръжие без съответното разрешително.
Всичко
гореизложено, дава основание на съда да прецени, че АНО неправилно е подвел под
административнонаказателна отговорност жалбоподателя, като неправилно е приложил
материалния закон. Стореното от жалбоподателя, не представлява нарушение на нормата
на чл. 87, ал 1 от ЗОБВВПИ и не следва да бъде наказван. Квалифицирайки
деянието като нарушение на чл. 87, ал. 1 от ЗОБВВПИ, АНО е издал незаконосъобразен
акт, което обуславя неговата отмяна.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление НП № 431а-1027/11.08.2017 г, издадено от Началник
Първо РУ при ОД на МВР град Бургас против И.С.Н., ЕГН: **********, с адрес: ***,
с което на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 87, ал.1 от ЗОБВВПИ, на основание
чл. 212 от ЗОБВВПИ е наложено административно наказание „глоба”, в размер на
500 лв.
Решението
може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен съд гр. Бургас,
в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.
СЪДИЯ:
M.
БУШАНДРОВА
В.О.:К/.С