РЕШЕНИЕ
№ 157
гр. Ямбол, 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Петранка П. Кирова
при участието на секретаря В. Г. Г.
като разгледа докладваното от Петранка П. Кирова Административно
наказателно дело № 20242330200590 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалбата на И. К. С. от гр. Ямбол, подадена чрез
редовно упълномощен адвокат, против НП № 24-0813-000254/15.03.2024 г.,
издадено от Началник група в сектор ПП при ОД на МВР - Ямбол, с което на
основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 20 лева за нарушение по чл.40,
ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП са му наложени
административни наказания глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от един месец за нарушение по чл.123, ал.1, т.1 от
ЗДвП.
С жалбата се иска НП да бъде отменено по съображения, че деянието не
е извършено виновно, като се твърди, че жалбоподателят не е възприел удара с
паркирания автомобил.
В с.з. жалбата се поддържа от редовно упълномощен адвокат, който
пледира за отмяна на НП и на процесуално основание – поради съставяне на
АУАН в отсъствие на нарушителя и на свидетеля Д. Г., както и поради
1
несъответствие между фактическото описание на нарушението по т.2 от НП с
правната квалификация по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП. Претендира се за отмяна
на НП и за присъждане на направените по делото разноски.
Чрез процесуалния си представител АНО оспорва жалбата, като я
намира за неоснователна. Издаденото НП намира за съобразено с материалния
и с процесуалния закон и пледира да бъде потвърдено. Също претендира
присъждане на разноски – юрисконсултско възнаграждение и прави
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
На 22.01.2024г. в РУ – Ямбол постъпил сигнал за това, че на 19.01.2024г.
в гр. Ямбол, на паркинга, находящ се зад магазин „Славекс“ на ул. „Каранова“,
при извършване на маневра движение назад водачът на джип ударил
паркирани на място лек автомобил „Мерцедес Е 270“, с рег. № ***. По сигнала
била образувана преписка № 813000-512/22.01.2024г., която била възложена
на свидетеля Т. К.. Последният прегледал приложения към сигнала
видеозапис, изискал и записи от разположените в района общински камери и
установил, че деянието е извършено от жалбоподателя С., който около 10:15
часа на 19.01.2024г. на паркинга зад бл.3 на ул. „Г. Дражев“, управлявайки
собствения си лек автомобил „Джип Либерти“, с рег. *** при извършване на
маневра движение назад, удря паркиран лек автомобил „Мерцедес Е 270“, с
рег. №*** след което напуска паркинга. В последователност жалбоподателят
бил поканен в РУ Ямбол, където свидетелят К., в присъствието на
свидетелите К. и Г., му съставил АУАН серия АД с номер на бланката
0663603/05.02.2024г. за това, че „на 19.01.2024г. около 10:15 часа в гр. Ямбол,
на паркинга зад бл.3 на ул. „Г. Дражев“, управлява собствения си л.а. „Джип
Либърти“ с рег. № У ***, като при движение назад не е убеден, че пътят зад
превозното средство е свободен и удря в задната лява част паркиран л.а.
„Мерцедес“ с рег. №***, собственост на С. В. Д., ЕГН **********. Водачът С.
не остава на място, за да установи щетите от произшествието и не уведомява
контролните органи.“.
Посочено е, че по този начин жалбоподателят е нарушил разпоредбите
на чл.40, ал.1 и чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят подписал акта, като на мястото за възражения изрично
2
посочил, че няма такива.
Освен АУАН, в РУ – Ямбол бил съставен и протокол за ПТП. Докато св.
К. оформял документацията, жалбоподателят помолил да излезе, за да пуши.
На 15.03.2024г. въз основа на акта и при идентично фактическо
описание на нарушенията срещу жалбоподателя е издадено обжалваното НП.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията
на свидетелите К., К. и Г., от писмените и от вещественото доказателство по
делото, които са безпротиворечиви.
При така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е допустима - подадена е в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от
лице, което има право да обжалва, а разгледана по същество се преценя като
ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Налице е основание за отмяна на НП единствено в частта му по т.2. В
тази му част същото е издадено и в нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй
като не съдържа описание на обстоятелствата, при които е извършено
нарушението. Доколкото с тази част от НП жалбоподателят е санкциониран и
за неизпълнение задълженията си като участник в ПТП, АУАН и НП следва да
съдържат факти и относно наличието на такова събитие с участието на
жалбоподателя, за да се направи извод, че същият е участник в ПТП по
смисъла на §6, т.27 от ДР на ЗДвП. В т.30 от същия параграф е дадено легално
определение на понятието пътнотранспортно произшествие. Същото е
дефинирано като „събитие, възникнало в процеса на движението на пътно
превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на
пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други
материални щети”. Т.е., ПТП по смисъла на закона ще е налице, ако е
настъпила някоя от изброените вредни последици - повреда на ППС или други
материални щети. Както в АУАН, така и в НП обаче, не е посочено дали се
касае за повреда на ППС или за други материални щети, като не са описани
конкретните повреди по превозното средство и в какво се изразяват другите
материални щети. Доколкото се касае за съставомерен елемент на
нарушението, НП следва да съдържа задължително този реквизит и липсата
му представлява основание за отмяна, тъй като нарушава правото на
наказаното лице да разбере какво нарушение му е вменено.
3
Освен това, вменената за нарушена разпоредба на чл.123, ал.1, т.1 от
ЗДвП установява задължение за водачите на МПС, които са участници в ПТП
да спрат, за да установят какви са последиците от произшествието, без да
създават опасност за движението по пътя. В АУАН и в НП обаче, от
фактическа страна е посочено, че жалбоподателят е бездействал и по
отношение на друго задължение, за което не е санкциониран, а именно - по
отношение на задължението по чл.123, ал.1, т.2, б. а) от ЗДвП за уведомяване
на контролните органи за настъпилото ПТП. Т.е., видно е, че обстоятелствата
на описаното в АУАН и в НП деяние не кореспондират с правната
формулировка на нарушението. При това положение, тъй като констатираното
противоречие създава неяснота относно твърдяното изпълнително деяние и
вмененото нарушение, то също е довело до ограничаване правото на защита
на жалбоподателя, поради което представлява още едно основание за отмяна
на НП в тази му част.
НП в останалата му част – по т.1, с която жалбоподателят е
санкциониран за нарушение по чл.40, ал.1 от ЗДвП, съдът намери за
законосъобразно както от материалноправна, така и от процесуалноправна
страна. Издадено е от компетентен орган, спазени са формата и редът при
издаването му и съдържа всички изискуеми реквизити по смисъла на чл.57 от
ЗАНН, в т.ч. точно и ясно фактическо и юридическо описание на
нарушението, като са посочени съставомерните му обстоятелства и неговия
автор. Не е налице и соченото от жалбоподателя основание за отмяна на НП –
съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.40, ал.1 от ЗАНН,
изразяващо се в съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя. От
показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че не е
допуснато нарушение на императивните норми на ЗАНН относно съставянето
на АУАН. Същият е съставен в присъствие на нарушителя в сградата на РУ –
Ямбол. Обстоятелството, че докато св. К. оформял документацията – изписвал
съдържанието на АУАН и на протокола за ПТП, жалбоподателят помолил да
излезе, за да пуши, не представлява основание за отмяна, тъй като се дължи
изцяло на неговото поведение. Същественото в случая е, че в рамките на
процедурата по установяване на нарушението актосъставителят е направил
всичко необходимо да осигури възможност на жалбоподателя да реализира в
пълен обем правото си на защита. И след като последният е решил да не се
възползва от предоставената му възможност, не може на това основание да
4
претендира за отмяна на НП.
По същество събраните по делото доказателствата обосновават по
безспорен начин факта на извършване на адм. нарушение по чл.40, ал.1 от
ЗДвП от страна на жалбоподателя, тъй като от показанията на разпитаните по
делото свидетели, а и от вещественото доказателство по делото, по безспорен
начин се установи, че 19.01.2024г. около 10:15 часа в гр. Ямбол, на паркинга
зад магазин „Славекс“, последният находящ се на ул. „Каранова“, извършил
маневра движение назад, без да се убеди, че пътят зад превозното средство е
свободен. По този начин, несъмнено същият е нарушил цитираната по-горе
законова разпоредба и е осъществил административнонаказателния състав на
чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП предвиждащ административно наказание глоба с
фиксиран размер от 20 лева. При това положение, наложеното на
жалбоподателя наказание за това нарушение, по вид и размер се явява
правилно определено. Предвид на това, че размерът на наказанието е
фиксиран, същият не може да бъдат предмет на преценка, респ. няма
основание и за изменяне на НП в тази му част.
При този изход на делото, доколкото направеното оспорване не е
отхвърлено, искането на жалбоподателя за присъждане на разноски,
представляващи платено адвокатско възнаграждение следва да се уважи.
По въпроса за размера на претендираното адвокатско възнаграждение в
размер на 400 лева и доколкото насрещната страна е направила възражение за
прекомерност на същото, съдът счита, че следва да съобрази Решението на
Съда на Европейския съюз от 25.01.2024г. по дело С-438/22, постановено във
връзка с преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, тъй
като то е задължително за съдилищата. С цитираното решение е прието, че
член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се
тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните
размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен
характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби,
националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална
уредба, съгласно която адвокатът и неговият клиент не могат да договорят
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба,
приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет,
и съгласно която съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в
5
размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на
конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС.
Изрично е посочено, че при наличието на посочените ограничения не е
възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е
длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо
страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази
наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските
услуги.
Т.е., размерите на договорените адвокатски възнаграждения, основани на
Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
не съответства на правото на ЕС и не следва да се прилага, а същите следва да
служат единствено като ориентир при опреД.е на възнаграждението, без да са
обвързващи за съда. Тези размери подлежат на преценка от съда, с оглед
цената на предоставените услуги в зависимост от вида на спора, интереса,
вида и количеството на извършената работа, и преди всичко от фактическата и
правна сложност на делото. Съобразявайки изложеното, и като взе предвид, че
делото не се отличава с фактическа и правна сложност, съдът намери, че на
адвоката следва да се присъди възнаграждение в размер на 120 лева.
Водим от изложеното, и на основание чл.63, ал.2, т.1 вр. ал.3, т.2 от
ЗАНН и чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 24-0813-000254/15.03.2024 г., издадено от Началник
група в сектор ПП при ОД на МВР - Ямбол, ЧАСТТА МУ по т.2, в която на
основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, на И. К. С. от гр. Ямбол, ул. „***ЕГН
**********, са наложени административни наказания глоба в размер на 50
(петдесет) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 (един)
месец за нарушение по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА НП № 24-0813-000254/15.03.2024 г., издадено от
Началник група в сектор ПП при ОД на МВР - Ямбол, ЧАСТТА МУ по т.1, в
която на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП, на И. К. С., с посочени по-горе
данни, е наложено административно наказание глоба в размер на 20 (двайсет)
лева за нарушение по чл.40, ал.1 от ЗДвП.
6
ОСЪЖДА ОД на МВР – Ямбол ДА ЗАПЛАТИ на И. К. С., с посочени
по-горе данни, сумата 120 (сто и двайсет) лева представляваща
възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - Ямбол в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
7