№ 14
гр. Бургас, 11.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Анита Хр. Велева
при участието на секретаря МИЛИЦА Т. Д.А
като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно
наказателно дело № 20222120203011 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН по повод депозирана жалба
от Н. А. Р., ЕГН ********** с адрес: гр.Бургас, ж.к. „И.................... чрез пълномощника й адв. С. Ч.
от АК-Бургас против Наказателно постановление №20-0769- 004325/19.11.2020 г., издадено от
Началник група към ОД на МВР – гр.Бургас, сектор „Пътна полиция“ – Бургас, с което на
основание чл.53 от ЗАНН, чл.175, ал.3, предл.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за
извършено нарушение, квалифицирано по чл.140, ал.1 ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба” в размер от 200.00 лева, както и административно наказание
„лишаване от правото да управлява МПС“ за срок от 6 месеца и на основание Наредба № Із-2539
на МВР е постановено отнемане на 10 контролни точки.
В жалбата са изложени пространно мотивирани аргументи относно материалноправна
незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление и допуснати от административно-
наказващия орган съществени процесуални нарушения при издаването му, в контекста на които е
заявено искане за отмяна на процесното наказателно постановление. В обобщен аспект
възраженията за неправилно тълкуване на материалния закон се обосновават с тезата за
субективна несъставомерност на нарушението с оглед фактическите твърдения,че в случая
процесният автомобил е бил с налични регистрационни табели, като жалбоподателката, която е
управлявала автомобила – собственост на трето лице, не е знаела, че последният е бил служебно
дерегистриран, като няма данни органите на реда да са правили опити да уведомят собственика за
дерегистрацията. Противопоставя се възражение за допуснато съществено процесуално
нарушение, рефлектиращо върху правото на защита на жалбоподателката във вр.с неправилно, в
разрез с актуалната реакция на чл.59, ал.2 от ЗАНН посочване на срока за обжалване на
наказателното постановление. Формулирано е и искане за присъждане на разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение, в унисон с което е представен списък на разноските.
В съпроводително писмо вх.№29929/22.08.2022 г., от Началник сектор „Пътна полиция“ е изразена
позиция за неоснователност на жалбата, съпътствано с искане за отхвърлянето й. В условията на
евентуалност, в случай, че съдът прецени жалбата като основателна, се иска претендираният
адвокатски хонорар да бъде редуциран съобразно минимума.
В съдебното заседание жалбоподателят Н. Р., редовно призована, не се явява, представлява се от
адв. Ч. – с доказателства по делото за надлежно учредена представителна власт. В дадения ход по
същество процесуалният представител моли атакуваното наказателно постановление да бъде
1
отменено по изложените в жалбата съображения. Претендират се разноски за адвокатско
възнаграждение в производството.
В съдебното заседание административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща
процесуален представител и не изразява становище по основателността на жалбата.
От събраните писмени и гласни доказателства, съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
Жалбата на Н. А. Р. срещу Наказателно постановление №20-0769- 004325/19.11.2020 г., издадено
от Началник група към ОД на МВР – гр.Бургас, сектор „Пътна полиция“ – Бургас е подадена в
законоустановения срок и от лице, което има право на жалба, поради което е процесуално
допустима.
След внимателен преглед и анализ на събраните по делото доказателства и след преценка на
изложените в жалбата и в съдебно заседание становища съдът в съответствие с разпоредбата на чл.
84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК извърши цялостна проверка на правилността на атакуваното
наказателно постановление, при която констатира, че са налице основания за неговата отмяна при
следните съображения:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа обстановка:
На 02.09.2020 г., около 00: 10 часа в гр. Бургас, на бул. "С................", до УМБАЛ в посока бул.
„Н....................“ Н. Р. управлявала моторно превозно средство лек автомобил "Н......................." с
рег. № ..................... който бил чужда собственост. Същият бил спрян за извършване на полицейска
проверка от св.Х. В. Х., мл.автоконтрольор в присъствието на св.М. У. при Сектор „Пътна
полиция“ към ОДМВР-Бургас, при която се установило, че автомобилът е със служебно
прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, считано от 01.09.2020г.
На 02.09.2020 г. младши автоконтрольор към Сектор „Пътна полиция“ ОДМВР-Бургас съставил
АУАН № 200769-004325/02.09.2020 г. Актосъставителят квалифицирал установеното нарушение
по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. След като се запознал със съдържанието на съставения АУАН
нарушителят Н. Р. го подписала без конкретни възражения.
Възражения срещу така съставения акт не са били депозирани и в законоустановения срок по чл.
44, ал. 1 от ЗАНН.
По случая била извършена проверка, която приключила с постановление на БРП от 11.11.2020 г. за
отказ да се образува наказателно производство, като материалите по преписката били изпратени на
Началник сектор "Пътна полиция" за преценка наличието на предпоставки за образуване на
административнонаказателно производство и налагане на административно наказание на Н. Р..
В изпълнение на правомощията си, възложени му със т.2.11 от Заповед №8121з-515/14.05.2018 г.
на министъра на вътрешните работи, Началник Група към ОДМВР –Бургас, Сектор "Пътна
Полиция" на 19.11.2020 г. издал атакуваното наказателно постановление, с което жалбоподателят
Н. Р. е санкционирана за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като на основание чл. 175, ал. 3,
предл. 1 от ЗДвП й е наложена "глоба" в размер на 200 (двеста) лева и "лишаване от право да
управлява МПС" за срок от 6 (шест) месеца и на основание Наредба № Із-2539 на МВР е
постановено отнемане на 10 контролни точки.
Препис от наказателното постановление бил връчен срещу подпис на жалбоподателя Р. на
03.08.2022 г., която в законоустановения срок на 12.08.2022 г. депозирала жалба срещу същото,
обусловила проверката по реда на чл.84 ЗАНН вр.чл.314 НПК в настоящото производство.
По делото не е спорно,че собственик на автомобила, управляван от жалбоподателката, е Д..... А.
Р...................., както и че регистрацията му е прекратена служебно на 01.09.2020 г. с отбелязване в
автоматизираната информационна система на прекратяването на регистрацията на регистрирано
пътно превозно средство на собственика, който в двумесечен срок от придобиването не е изпълнил
задължението си да регистрира превозното средство.
Настоящият съдебен състав счита, че възприетата от съда фактическа обстановка черпи своята
несъмнена установеност и безспорна доказаност от събраните по делото доказателства.
Съдът кредитира изложеното от свидетелите Х. и У. съставомерността на всяко нарушение, т.к.
преценката на структурата и съдържанието на съобщеното от тях дава основания да се приеме, че
те представят необходимата достоверна реконструкция на възприетите обстоятелства, свързани с
проверката, при която е констатирано нарушението по чл.140, ал.1 ЗДвП. Сдържателната им
2
оценка не дава база заключение, че между тях съществуват противоречия, логически
несъответствия, в т. ч. и с проверени факти, изводими от писмените доказателства, съдържащи се
в административнонаказателната преписка. Свидетелят Х. и св.У. при проверка на л.а.
автомобил „Н..............“ рег.№............ установили нарушението и св.Х. съставил процесния АУАН,
приподп.............. от св.У..
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото
доказателства и доказателствени средства, а именно: справка АИС-КАТ по отношение на
собствеността на процесния автомобил; заверено копие от постановление за отказа да се образува
досъдебно производство по пр. пр. № 13078/2020 г. по описа на БРП, справка за нарушител-водач
на Н. А. Р., Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, докладна
записка относно административнонаказателна преписка срещу Н. Р., както и гласните
доказателствени средства – показанията на свидетеля – актосъставител Х. В. Х. и свидетеля М. Д.
У., които по своята вътрешнологическа характеристика са хармониращи и взаимодопълващи се.
В случая следва да се отбележи, че фактическата обстановка не се оспорва от жалбоподателя,
налице е спор по приложимото материално право.
Преди да пристъпи към проверка на материалната законосъобразност на обжалваното НП,
настоящият състав дължи отговор на базисния въпрос,дали наказателното постановление отговаря
на процесуалните изисквания на закона. В този смисъл следва да се отбележи, че НП е издадено от
материално компетентно лице по смисъла на закона, доколкото по делото е приложен документ,
удостоверяващ компетентността му – в т.2.11 от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра
на вътрешните работи. Същевременно, НП е издадено при съблюдаване на визирания в
разпоредбата на чл. 34, ал. 3 ЗАНН давностен срок, като съдържа всички реквизити, посочени в
нормата на чл. 57, ал. 1 ЗАНН, поради което същото е съобразено с изискванията на процесуалния
закон. Актуалната редакция на чл. 59, ал.2 (Изм. - ДВ, бр. 59 от 1992 г., бр. 110 от 1996 г., изм. и
доп., бр. 11 от 1998 г., изм., бр. 25 от 2002 г., доп., бр. 10 от 2011 г., изм., бр. 77 от 2012 г., в сила
от 9.10.2012 г., изм. и доп., бр. 10 от 2011 г.,) ЗАНН, съобразена с момента на издаване на
Наказателно постановление №20-0769-004325 е гласяла, че нарушителят и поискалият
обезщетение могат да обжалват постановлението в седемдневен срок от връчването му.
Следователно съдът не констатира твърдяното съществено процесуално нарушение, опорочаващо
наказателното постановление от гл.т. на некоректно и в ущърб на нарушителя изписване на
реквизита, предвиден в чл.57, т.13 ЗАНН, в относимата редакция към 19.11.2020 г. –на чл.57, т.10
ЗАНН.Още повече,че при връчване на наказателното постановление 03.08.2022 г., към който
момент е действал благоприятният за жалбоподателя закон на чл.59, ал.2 ЗАНН, жалбоподателят
се е възползвал от регламентирания с новелата на ал.2 на чл.59 ЗАНН 14-дневен срок, предвид
което правото му на защита не е нарушено.
В конкретния случай по преписката е наличен АУАН № 20-0769-004325 от 02.09.2020 г.. В
цит.АУАН залегналото оп..............ие на извършеното нарушение е идентично с оп..............ието на
нарушението в НП, кореспондиращо с правните характеристики от състава на нарушението по чл.
140, ал. 1 от ЗДвП и е връчен лично на нарушителя Н.Р. срещу подпис, поради което по мнението
на настоящия съдебен състав може да се приеме, че изпълнява в изискуемата степен функции да
обезпечи в пълнота гаранциите за упражняване правото на защита, съответна на фактическите и
юридически параметри на административнонаказателното обвинение.
В разглеждания случай категорично се установява, че на инкриминираната дата 02.09.2020 г.
жалбоподателката Р. е управлявал МПС – л. а. "Н......................." с рег. № ..................... собственост
на Д..... Р...................., чиято регистрация е била служебно прекратена на основание чл. 143, ал. 15
от ЗДвП, с което от обективна страна е осъществила състава на вмененото й нарушение.
Според легалното определение на § 6, т. 18а от ДР на ЗДвП, "регистрация" е административно
разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията
на превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер. Съгласно разпоредбата на
чл. 140, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само
моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места. Според чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, служебно, с
отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на
регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването
не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Разпоредбата на чл. 145, ал. 1 от
ЗДвП вменява задължение на приобретателя на регистрирано пътно превозно средство в срок до
3
един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни
превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато
пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба.
Санкцията за нарушаване на тези изисквания е предвидена в нормата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП,
съгласно която се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от
6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява МПС, което не е регистрирано по
надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.
Субект на административнонаказателната отговорност по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е водачът на
МПС, който е длъжен да познава ЗДвП и да е наясно със законовата последица от неизпълнението
на задължението да се регистрира закупеният автомобил в предвидените от законодателя срокове.
В окомплектованата по реда на чл. 60, ал. 2 от ЗАНН административно-наказателна преписка се
съдържа доказателство/л.20 от делото/ от автоматизираната информационна система, че
процесният лек автомобил е бил със служебно прекратена регистрация поради обстоятелството, че
последният купувач не е регистрирал МПС след придобиването му. Това обстоятелство не се
оспорва от жалбоподателката Р.. Следователно, в коментирания контекст процесуалните усилия
на жалбоподателката не са с насоченост към оборване презумпцията на разпоредбата на чл. 189,
ал. 2 от ЗДвП, според която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила
до доказване на противното. Изложеното с оглед систематичното тълкуване на цит. разпоредби и
обективния прочит на доказателствения материал се намира изцяло в услуга на извода, че
управлявайки автомобил с прекратена регистрация, Н. Р. е осъществила от обективна страна
състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл. 140, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП. Не така стои
въпросът със субективната съставомерност на вмененото на жалбоподателката нарушение.
Константно положение в доктрината и съдебната практика е че вината, в очертаните
разновидности на умисъла и непредпазливостта, съгл.,чл.7, ал.1 ЗАНН е определена от
материалния закон, чрез нейното въздигане в конститутивен признак на съответния състав на
административно нарушение, под който е субсумирано и предявено
административнонаказателното обцинение. Фактическите данни, установими от материалите по
делото сами по себе си не биха могли да послужат за аргументиране на обвинителната теза,
доколкото не доказват базисния интелектуален момент за виновно психично отношение- знание на
жалбоподателя за обстоятелството, че регистрацията на управлявания от нея автомобил е била
прекратена служебно. Не се констатира и от коментираните по-горе гласни доказателства, че при
проверката от контролните органи жалбоподателят е знаела, че управляваният от нея автомобил е
с прекратена регистрация, както и причината за прекратяването й. Това обстоятелство не й е било
известно, тъй като в случая процесното МПС по документи е било собственост на друго лице,
макар и неин брат, било е оборудвано с необходимите 2 броя регистрационни табели, поради което
жалбоподателят не може да предполага, че това МПС е с прекратена регистрация. В
окомплектованата по реда на чл. 60, ал. 2 от ЗАНН административно-наказателна преписка не се
съдържа доказателство,че към момента на проверката собственикът на МПС е бил уведомен за
служебното прекратяване на регистрацията на МПС, за да е изводимо и знанието на
жалбоподателя за това обстоятелство. Нещо повече, видимо от справката в автоматизираната
информационна система относно прекратяването на регистрацията на пътното превозно средство –
същата е била валидна до 01.09.2020 г., а обективните характеристики от фактическия състав на
нарушението са били изпълнени само 10 минути по-късно,в 00.10 ч. на 02.09.2020г. Следователно
не може да се направи извод, че към датата на извършване на проверката водачът е знаел, че
управляваният от него автомобил е със служебно прекратена регистрация, а липсата на вина
изключва административнонаказателната му отговорност, тъй като не е осъществил от субективна
страна състава на посоченото в разпоредбата на чл. 140, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП административно
нарушение. Единствено в сферата на пълнота и ефективност на аргументативните способи и
анализа на приложимия материален закон следва да се отчете значението на генерираната
устойчива и еднопосочна съдебна практика, опредметена в Решение № 1194 от 28.10.2022 г. по
к.н.а.д. 1310/2020 г. по описа Административен съд-Бургас: „От изложеното се налага изводът, че
задължението е за приобритателят, т. е. за собственика на автомобила, тъй като на него му е
известна датата на придобиване на автомобила и задължението да го регистрира в КАТ в
едномесечен срок. В постановлението за отказ да се образува досъдебно производство е посочено,
че за автомобила е сключен договор за покупко-продажба № 1819/29.05.2018 г., като купувач по
този договор е лицето Т.......З......Г........... При тези данни за Г. съществува знание, че по време на
проверката е управлявал автомобил с регистрационни номера, което означава, че автомобилът е
4
регистриран. Г. не е знаел, че не е изпълнено задължението за пререгистриране на автомобила,
поради което деянието не е осъществено от субективна страна.“ В Решение № 1168 от 25.10.2022
г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1318/2022 г. „ След като касаторът М. не е бил собственик на
автомобила той не е имал задължение да предприема каквито и да било действия за неговата
пререгистрация. Ето защо, след като автомобилът му е бил предоставен за ползване, ведно с
всички документи – договор за сключена застраховка "Гражданска отговорност", документ за
извършен технически преглед, талон за регистрация на автомобила – част І и част ІІ, и превозното
средство е било оборудвано с два броя регистрационни табели, поставени на съответните места,
следва да се приеме, че са липсвали каквито и да е признаци за прекратяване на неговата
регистрация, които водачът би могъл да възприеме, преди да предприеме управлението му, за да
осъществи виновно или непредпазливо подобно нарушение, поради което неправилно е
ангажирана неговата административнонаказателна отговорност с издаденото наказателно
постановление.“ При аналогична фактологична специфика са и формираните разрешения по
приложимия материален закон досежно тълкуването и оценката на обстоятелствата, имащи
отношение към субективната съставомерност на нарушението и в Решение № 177 от 15.02.2022 г.
на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 2665/2021 г.
В административнонаказателното производство тежестта на доказване е на административния
орган. От страна на последния не са ангажирани доказателства, които да обосноват субективната
страна на деянието, а именно - наличието на знание у страна на дееца за обстоятелството, че
управляваното от него МПС е с прекратена регистрация. Не е имало и обективни признаци, от
които деецът да си направи този извод, тъй като автомобилът е бил с регистрационните си табели
към датата на проверката, който фактически извод се обосновава в показанията на св. Х. и св.У..
По отношение на постановеното с атакуваното наказателно постановление отнемане на 10
контролни точки на водача, следва да се отбележи следното: В разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 5 от
Наредба № Із-2539/17.12.2012 г.на МВР за определяне на първоначалния максимален размер на
контролните точки на водач на МПС е предвидено, че за нарушение на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП на
водача се отнемат 10 контролни точки. В чл. 157 от ЗДвП е изяснена правната природа на
контролните точки за отчет на извършените нарушения. Тази формулировка показва, че
законодателят ги е предвидил единствено като средство за отчитане на установени нарушения, без
да третира отнемането им като административно наказание или принудителна административна
мярка. Следва да се има предвид, че контролни точки се отнемат само въз основа на влязло в сила
наказателно постановление.
По изложените аргументи съдът приема, че атакуваното наказателно постановление е неправилно,
поради което следва да бъде отменено.
Съдът дължи произнасяне по въпроса за разноските, само ако съответната страна е направила
искане за присъждането им, с оглед разпоредбите на чл. 63д от ЗАНН и чл. 143 АПК. В конкретния
случай разноски се дължат в полза на жалбоподателя Н. Р., която своевременно е поискала
присъждането им. Същата е претендирала такива в размер на 400, 00 лева за адвокатско
възнаграждение, съгласно приложен по делото Договор за правна защита и съдействие 10.08.2022
г., видно от който претендираната сума е заплатена частично -200 лв. при сключването му в
брой,а съобразно допълнително депозирана разписка от 20.10.2022 г. е заплатен остатъкът от
уговореното адвокатско възнаграждение -200 лв. в брой. Разпоредбата на чл.63д, ал.2 ЗАНН
предвижда право за страната, която с оглед изхода на делото е задължена да заплати на
насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение, да поиска от съда намаляване на
уговореното и платено адвокатско възнаграждение, когато то се явява прекомерно с оглед
фактическата и правна сложност на делото. По същество с възражението за прекомерност се
заявява материалноправен довод на страната, че дължи по-малко, отколкото твърди насрещната
страна, във връзка с отговорността за разноски. Съдът дължи преценка за съотношението на цената
на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото, с оглед което счете, че
фактическата и правна сложност на спора, конкретно проявената процесуална активност на
пълномощника на жалбоподателя, свеждаща се в изготвянето на жалба и участие в рамките на
едно с.з. в първоинстанционното производство, не обуславят сложност, надвишаваща
съобразената при лимитиране на минималния праг в чл.8,ал.1, вр.чл.7 ал.2, т.1 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгл. цитираната
разпоредба в поднормативния източник при материален интерес до 1000 лв. минималният размер
на адвокатския хонорар възлиза на 400 лв., поради което заплатеният от жалбоподателя Р. хонорар
5
на адвоката в размер на 400 лв. е определен в съответствие с абсолютния законоустановен
минимум и не подлежи на редуциране.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0769-004325/19.11.2020 г., издадено
от Началник група към ОДМВР – Бургас, Сектор пътна полиция- Бургас, с което на Н. А.
Р., с ЕГН **********, от гр.Бургас, жк „.................... на основание чл. 53 и чл. 175, ал. 3,
предл. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП, и на основание Наредба № Із-2539 на МВР е постановено отнемане на общо 10
контролни точки.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Бургас да заплати на Н. А. Р., с ЕГН **********, от
гр.Бургас жк „И................., направените по делото разноски в размер на 400 лв. за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6