№ 209
гр. гр. Димитровград, 13.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на двадесет
и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Теодора М. Петрова
при участието на секретаря Валентина Ив. Господинова
като разгледа докладваното от Теодора М. Петрова Гражданско дело №
20245610100232 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по депозирана искова молба от
„Търговска верига Ж.“ ЕООД, ЕИК ********* срещу „Г. – 2014“ ЕООД, ЕИК
*********, в която е обективирано искане ответникът да бъде осъден да
освободи и върне държането на ищеца на отдаден с договор от 25.10.2021 г.
под наем недвижим имот – самостоятелен обект № 2 и самостоятелен обект
№ 4 /част от бивш ресторант Тракия/, с адрес: гр. Димитровград, ул.
„Димитър Благоев“ № 29, да заплати на ищеца сумата от 1200 лева, с
включен ДДС, представляваща неплатени наемни вноски за м. 01.2024 г. и м.
02.2024 г. по същия договор за наем, както и да заплати на ищеца сумата от
6000 лева, представляваща неустойка по чл. 11 от същият договор за наем,
ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от датата на
депозиране на исковата молба – 13.02.2024 г., до окончателно изплащане на
вземането.
В исковата молба ищецът твърди, че между него, в качеството на
наемодател и ответника – „Г. – 2014“ ЕООД, в качеството на наемател, на
25.10.2021 г. е сключен договор за наем, по силата на който ищецът е
предоставил за ползване на ответното дружество собствения си недвижим
имот – самостоятелен обект № 2 и самостоятелен обект № 4 /част от бивш
ресторант Тракия/, с адрес: гр. Димитровград, ул. „Димитър Благоев“ № 29, за
срок от три години, при наемна цена в размер на 500,00 лева месечно без
включен ДДС, платима по банкова сметка на наемодателя в срок до 10-то
число на текущия месец. Поддържа, че съгласно уговореното между страните,
неплащането от страна на наемателя на две месечни вноски е основание за
прекратяване на наемното правоотношение. Излага твърдения, че към датата
на депозиране на исковата молба, ответникът не е заплатил наемната цена за
1
м. 01.2024 г. и за м. 02.2024 г. На следващо място посочва, че при
прекратяване на договора, виновната страна дължи на другата неустойка в
размер на десет месечни наемни вноски. В тази връзка излага доводи, че
доколкото ответникът не е изпълнил задълженията си за заплащане на два
месечни наема, то прекратяването на договора е по негова вина. В изложения
контекст заявява, че с исковата молба прекратява едностранно наемното
правоотношение, считано от един месец след получаване от страна на
ответника на отговора на исковата молба, като кани последният да освободи
процесния имот в тридневен срок, считано от прекратяването на договора.
Искането, отправено към съда е ответникът да бъде осъден да освободи
и върне държането на ищеца на наетия имот, както и да му заплати сумата от
1200 лева, с включен ДДС, представляваща неплатени наемни вноски за м.
01.2024 г. и м. 02.2024 г. по същия договор за наем, и сумата от 6000 лева,
представляваща неустойка по чл. 11 от същия договор за наем, ведно със
законната лихва върху посочените суми, считано от датата на депозиране на
исковата молба – 13.02.2024 г., до окончателно изплащане на вземането.
Представя доказателства, претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба
от ответната страна.
В съдебно заседание, ищецът, чрез процесуалния си представител,
поддържа иска, като моли срещу ответника да бъде постановено
неприсъствено решение. Претендира разноски, съгласно представен списък.
Съдът, след като обсъди доводите на ищца и доказателства по
делото по свое вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за
установено следното от фактическа и правна страна следното:
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника на 07.03.2024
г., ведно с разпореждане на съдията-докладчик, с което е указано на
ответника, че ако не подаде отговор в указания едномесечен срок, не се яви в
съдебно заседание, без да е направил искане за разглеждане на делото в
негово отсъствие, ищецът има право да иска постановяване на неприсъствено
решение срещу него.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 и чл. 239 ГПК,
доколкото ответникът не се е явил в насроченото съдебно заседание, въпреки,
че е бил редовно призован, не е направил искане за разглеждане на делото в
негово отсъствие, като му е указана възможността срещу него да бъде
постановено неприсъствено решение. Едновременно с това според този
състав на съда предявените искове са вероятно основателни предвид
посочените в исковата молба обстоятелства и представените и приети по
делото доказателства и в този смисъл претенцията на ищеца следва да бъде
уважена изцяло.
Ищецът своевременно е направил искане за присъждане на сторените от
него разноски, за което е представил списък по чл. 80 ГПК. Претендират се
разноски в общ размер на 2768,00 лева, от които 578,00 лева –държавна такса,
1800,00 лева – адвокатско възнаграждение, 390,00 лева платени такси за
образуваното въз основа на издадена по настоящото дело обезпечителна
2
заповед изпълнително производство № 76/2024 г. по описа на ДСИ при
Районен съд – Димитровград. От така претендираните от ищеца суми за
разноски следва да му се присъдят единствено тези за заплатена от него
държавна такса в размер на 578,00 лева и за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 1800,00 лева. Относно искането за присъждане
на разноски в размер на 390,00 лева, заплатени по посоченото от ищеца
изпълнително дело, съдът счита, че същите не представляват разноски в
обезпечителното производство, и в този смисъл същите не могат да бъдат
присъдени от съда, разглеждащ иска, чието обезпечаване е допуснато.
Разноските, сторени от ищеца в изпълнителното производство, а именно
заплатени държавни такси за образуване на изпълнително дело, такса за опис
на движими вещи, възнаграждение за вещо лице и такса за издаване на
удостоверение, следва да се съберат от съдебния изпълнител, като в този
смисъл е и трайната практика на касационната инстанция, споделяна и от
настоящия съдебен състав /Така Определение № 336/21.07.2016 г.по ч.т.д. №
874/2016 г., I т.о. на ВКС; Определение № 845/05.12.2011 г. по ч.т.д. №
648/2011 г., I т.о. на ВКС; Определение № 876/02.12.2014 г. по ч.т.д. №
3490/2014 г. на ВКС/.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Г.-2014“ ЕООД, ЕИК: *********, да освободи и върне на
„Търговска верига Ж.“ ЕООД, ЕИК: *********, на основание чл. 233, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, държането върху отдадения с Договор за наем от 25.10.2021 г.
недвижим имот, находящ се в гр. Димитровград, бул. „Димитър Благоев“ №
29, представляващ самостоятелен обект № 2 и самостоятелен обект № 4 /част
от бивш ресторант „Тракия“/.
ОСЪЖДА „Г.-2014“ ЕООД, ЕИК: *********, да заплати на „Търговска
верига Ж.“ ЕООД, ЕИК: *********, на основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД сумата от
1200,00 лева, представляваща неплатени наемни вноски за м. 01.2024 г. и за
м. 02.2024 г. по Договор за наем от 25.10.2021 г., сключен между „Г.-2014“
ЕООД, ЕИК: ********* и „Търговска верига Ж.“ ЕООД, ЕИК: *********,
ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата
молба – 13.02.2024 г., до окончателно изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „Г.-2014“ ЕООД, ЕИК: *********, да заплати на „Търговска
верига Ж.“ ЕООД, ЕИК: *********, на основание чл. 92 ЗЗД сумата от
6000,00 лева, представляваща неустойка по Договор за наем от 25.10.2021 г.,
сключен между „Г.-2014“ ЕООД, ЕИК: ********* и „Търговска верига Ж.“
ЕООД, ЕИК: *********, ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба – 13.02.2024 г., до окончателно изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА Г.-2014“ ЕООД, ЕИК: *********, да заплати на „Търговска
верига Ж.“ ЕООД, ЕИК: *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
общо 2378,00 лева съдебно-деловодни разноски, от която 578,00 лева за
3
заплатена държавна такса и 1800,00 лева за възнаграждение за един адвокат.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
4