№ 138
гр. Бургас, 16.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на петнадесети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Радостина К. Калиманова
при участието на секретаря Жана Авр. Кметска
като разгледа докладваното от Радостина К. Калиманова Гражданско дело №
20212100100626 по описа за 2021 година
Производството по настоящото дело е с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във
връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Образувано е по повод исковите претенции на Й. Н. Д., ЕГН **********, от град
Бургас, ж. к. "И.", бл. **, вх. * чрез процесуалния и пълномощник, със съдебен адрес град
Бургас, ул. „Васил Априлов“ №18, ет. 3, офис 6 против „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище град София 1463 и адрес на управление район Триадица, бул.
„Витоша“ No 89б за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 30
000 лева, заявена като частична претенция от такава в размер на 50 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, настъпили
вследствие причиняване на телесни увреждания при ПТП от застрахован при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на МПС автобус марка
„Соларис“, модел „Урбино 12 ЦНГ“ с peг. № А3930МВ, ведно с компенсаторна лихва върху
главницата в размер на законната такава от деня на увреждането - 12.09.2020 година до
окончателното и изплащане, както и сумата от 400 лева, представляваща обезщетение за
претърпените имуществени вреди, настъпили вследствие причиняване на телесни
увреждания при ПТП от застрахован при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите на МПС автобус марка „Соларис“, модел „Урбино 12
ЦНГ“ с per. № А3930МВ, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на иска до окончателното и изплащане. В подкрепа на отправените искания
представя и ангажира доказателства. Претендират се от нея и разноски.
Твърди се в исковата молба, по повод на която е образувано настоящото
производство, че на 12.09.2020 година, около 8.28 часа в град Бургас, преди кръстовището
на ул. „Г. Калоянчев“, около бл. 26 в посока към бл. 39, по маршрут на градския транспорт -
1
линия Б1, било настъпило ПТП. Водачът на автобус марка „Соларис“, модел „Урбина 12
ЦНГ“, с рег. № А 3930 МВ, което превозно средство било част от градския транспорт,
непосредствено след потегляне от автобусна спирка „Добри Чинтулов“, натиснал рязко
спирачката на превозното средство, при което качилата се на тази спирка пътничка Й. Н. Д.
загубила равновесие и паднала на пода на автобуса. При удара ищцата получила мозъчно
сътресение и счупване на гръбначен стълб. Произшествието настъпило на прав участък в
светлата част на денонощието, като шофьорът на автобуса възприел в по-късен етап като
опасност приближаването на автомобили, изчакващи зелен сигнал на регулираното от
светофар кръстовище между ул. „Димитър Аврамов“ и ул. „Георги Калоянчев“.
Пострадалата ищца била отведена и настанена за лечение в УМБАЛ - Бургас. В
епикриза по ИЗ № 18756/12.09.2020 година на отделение по неврохирургия при УМБАЛ -
Бургас била отразена следната анамнеза: след потегляне на автобус паднала и ударила
тялото и главата. Няма ясен спомен за инцидента. След обсъждане на клиничното състояние
на пострадалата било взето решение за оперативна интервенция, която била извършена на
15.09.2020 година, когато под обща анестезия и оротрахеална интубация била извършена
вертебропластика BЛ1 и ВЛ4. Окончателната диагноза била счупване на гръбначния стълб в
поясната област, закрито.
На 16.09.2020 година ищцата била изписана от „УМБАЛ - Бургас“ АД за домашно
амбулаторно лечение, с поставен корсет и предписание за постелен режим и контролни
медицински прегледи. Последвал тежък и продължителен възстановителен период, за който
се твърди, че продължавал и към момента. Ищцата била напълно обездвижена, на памперси,
приемала обезболяващи, а хранителният режим бил ограничен. От момента на излизането и
от болницата в продължение на четири месеца носела лумбалния корсет, като и
понастоящем изпитвала болки. Към момента били налице ограничени движения в областта
на кръста, а придвижването ставало с помощни средства - патерица. След произшествието се
наложило ищцата да прекарва цялото си време у дома, без да може да извършва
елементарни социални и битови дейности, била изцяло под грижите на близките си, без
възможност да бъде самостоятелна. В момента изпитвала затруднения при придвижването
си.
Освен физическите неудобства, инцидентът довел и до отрицателни изживявания в
психологически и емоционален план. Ищцата станала избухлива, на моменти груба. Това
поведение се дължало на невъзможността да се обслужва сама, както и на скъпоструващото
лечение и липсата на адекватен спрямо разходите доход. Твърди се, че инцидентът довел до
пълна промяна на живота на ищцата и близките й, а травмите и уврежданията щели да се
носят до края на живота й.
По случая било образувано ДП № 3399-713/2020 година по описа на V РУ - град
Бургас. Твърди се, че произшествието настъпило по изключителната вина на водача на
автобуса Д. К. К., който грубо нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 5, aл. 1, т. 1
от ЗДвП, като с поведението си поставил в опасност живота и здравето на хората. Ако не
бил нарушил правилата за движение по пътищата, водачът имал възможност да предотврати
2
настъпването на ПТП. Твърди се, че делинквентът извършил деянието виновно, при форма
на вината непредпазливост, тъй като не бил предвиждал настъпването на обществено
опасните последици, но бил длъжен и можел да ги предвиди.
Вземайки в предвид степента и интензитета на търпените неимуществени вреди,
ищцата счита, че дължимото й справедливо обезщетение било в размер на 50 000 лева за
неимуществени вреди. По отношение на претендираните имуществени вреди се заявява, че
сумата от 400 лева била разходвана за закупен медицински консуматив, използван при
извършената оперативна интервенция на 15.09.2020 година.
За процесния автобус била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответника „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, валидна от 02.08.2020 година до 01.08.2021
година, което обосновавало прекия иск против ответника. В тази връзка се заявява, че пред
застрахователното дружество била предявена извънсъдебна претенция, по която била
образувана щета № 43072952000199. Към заявлението били приложени всички законово
изискуеми по чл. 496, ал. 2 и ал. 3 от КЗ книжа, в т. ч. констативен протокол с пострадали
лица, епикриза, документ за заплатени медицински разходи, но в срока по чл. 496 от КЗ
ответното дружество не се било произнесло по претенцията.
Ответникът по делото, на когото съдът е изпратил препис от исковата молба и
доказателствата към нея в срока по чл. 131 от ГПК е депозирал писмен отговор, с който е
изразил становище по така предявените против него искови претенции, като е счел исковата
молба за недопустима, нередовна и е оспорил предявените с нея претенции изцяло по
основание и размер.
На първо място се заявява, че не била спазена процедурата по чл. 498, ал. 3 от КЗ, тъй
като подаденото от ищцата заявление не представлявало редовна застрахователна
претенция, поради което срокът на ответникът по чл. 496, ал. 1 от КЗ не бил започнал да
тече и процедурата по доброволно уреждане на отношенията не била приключила. Поради
изложеното се счита, че искът бил преждевременно предявен, а ответното дружество не
било давало повод за предявяването му. Сочи се още, че след образуване на преписката по
подаденото от ищцата заявление, ответното дружество констатирало, че по повод на
произшествието било образувано досъдебно производство, от което се установявали липсата
на виновно или противоправно поведение от страна на водача Д.К., поради което
производството било прекратено. От изложеното се прави извода, че отговорността на
застрахователя не следвало да бъде ангажирана.
По отношение на основателността на предявеният иск се заявява, че не били налице
всички елементи от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД - вина на водача Д.К. и причинно-
следствена връзка между непозволеното увреждане и твърдените вреди. Според ответника,
вината за загубата на равновесие и падане на пода на автобуса била изцяло на ищцата, която
трябвало след качването в автобуса да седне на някое от свободните места. Твърди се още,
че движението на пострадалата в салона на автобуса по време на неговото движение било с
гръб към посоката на движение, като тя не се била държала за предпазните лостове. Счита,
че не била налице причинно-следствена връзка между непозволеното увреждане и
3
твърдените вреди, както и вината на Д.К..
Ответното дружество оспорва описаният в исковата молба механизъм на ПТП,
причината за настъпването му, наличието на причинно-следствена връзка и причинените на
ищцата вреди.
Прави се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата като пътник в автобуса, която била пътувала права, без да седне на свободна
седалка, без да се захване на защитните съображения /не се държала/ и се движела с гръб
към посоката на движение. Направено е също така и възражение за намаляване размера на
дължимото обезщетение, поради наличието на съществен принос на пострадалата за
настъпване на вредите, тъй като тя сама се била поставила в опасност, от която били
настъпили вредни последици.
Същите възражения се излагат и по отношение на предявеният иск за имуществени
вреди. По отношение на тях се сочи, че оперативната интервенция на ищцата била
извършена на 15.09.2020 година, а вносната бележка за твърдяното закупуване на
медицински консуматив била от 16.09.2020 година, като не ставало ясно за какво е, какъв
бил медицинския консуматив и дали бил в причинно-следствена връзка с произшествието.
По отношение на претенцията за компенсаторна лихва, ответникът заявява, че след
преглед на отправеното до него заявление било установено, че липсват данни за банкова
сметка на ищцата. В тази връзка ответникът изпратил писмо, с което уведомил заявителя за
тази нередовност на заявлението, както и за необходимостта от представяне на
допълнителни документи. Счита, че за него не бил започнал да тече срока за произнасяне по
застрахователната претенция, тъй като подаденото заявление било нередовно. Заявява се от
ответното дружество, че на основание чл. 494, т. 10 от КЗ не дължи заплащането на
обезщетение за лихви, тъй като не било уведомено за застрахователното събитие в законово
определения срок. Позовава се и на нормата на чл. 497, ал. 1 от КЗ.
Бургаският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ дава право на увредените лица да насочат иск за
обезщетяване на претърпените от тях вреди пряко срещу застрахователя, при който
деликвентът има застраховка „Гражданска отговорност“. По този иск ищецът следва да
установи, че има вземане за непозволено увреждане срещу водача на моторното превозно
средство /фактическият състав на което е виновно и противоправно поведение на водача,
причинна връзка и вреди или това са визираните в чл. 45 от ЗЗД условия/ и наличие на
застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ между водача и застраховател.
От доказателствата по делото се установява, че на 12.09.2020 година е настъпило
ПТП, с участието на автобус марка „Соларис“, модел „Урбино 12 ЦНГ“ с peг. № А3930МВ,
управляван от Д. К. К., в който се е намирало и пострадалото лице Й.Н. Демирова. За
4
посоченият автобус е бил сключен валиден застрахователен договор „Гражданска
отговорност” с ответника - застраховател „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД. Образувано е
било и досъдебно производство № 3388 -713/2020 година по описа на 05 РУ - Бургас, пор. №
2495/2020 по описа на Районна прокуратура - град Бургас, на основание чл. 212, ал. 1 от НК
с постановление на наблюдаващия прокурор от 26.11.2020 година, като няма данни към
настоящия момент да е приключило.
С оглед установяване на наведените от страните твърдения в настоящото
производство е допусната и извършена комплексна съдебно-медицинска и автотехническа
експертиза, вещите лица по която в изготвеното и прието от съда заключение са изследвали
и описали механизма на настъпване на пътно-транспортното произшествие и причинно-
следствената връзка между него и травмите на пострадалото лице Й. Н. Д.. Според
експертите, местопроизшествието се е намирало в прав пътен участък, непосредствено след
автобусна спирка срещу бл. 26 в ж. к. „Изгрев“, в посока центъра на града, като пътната
настилка е била суха и без неравности. Автобус марка „Соларис“, модел „Урбино 12 ЦНГ“ с
peг. № А3930МВ, управляван от Д. К. К. е спрял на спирка „Добри Чинтулов“ и водачът е
отворил вратите. От втората врата в автобуса са се качили три жени, като втората от тях е
била пострадалата ищца. Вратите са се затворили, автобусът е потеглил, като пострадалата е
отишла при кондуктора, който се е намирал срещу втората врата и си е купил билет. След
това се е обърнал с гръб към посоката на движение и е посегнал с едната си ръка, да се хване
за вертикална тръба в автобуса. В този момент превозното средство рязко е спряло и
пострадалата не е успяла да се хване за тръбата. Направила е няколко крачки назад, паднала
е по гръб и се е плъзнала към кабината на водача. След като е чул виковете за помощ,
водачът е спрял автобуса, обадил се е на ЦДП и е помогнал на пострадалата да седне на една
от седалките в автобуса. В резултат на произшествието е пострадала ищцата, която е
получила мозъчно сътресение и фрактура на два прешлена, без неврологичен дефицит. По
време на инцидента шофьорът на автобуса, в който е била пострадалата се е движел със
скорост от около 23 км/ч., като не е ясна причината за рязкото спиране на превозното
средство. Разстоянието от спирка „Добри Чинтулов“ до кръстовището със светофара
/участъкът, в който е станал инцидента/ е 60-70 метра. Според заключението на вещото
лице, произшествието е настъпило поради субективни причини, зависещи от водача К.,
който е имал обективната възможност да възприеме както светлините на светофара, така и
останалите участници в движението. От заключението на вещото лице по съдебно-
медицинската експертиза се установява, че на пострадалото лице е била извършена
оперативна интервенция, изразяваща се в вертебропластика на първи и трети лумбални
прешлени, като продължителността на лечението е била от 12.09.2020 година до 16.09.2020
година, без да е налице неврологичен дефицит, тъй като не е нарушена анатомията на
мозъчния канал и гръбначния стълб. Вещото лице не се ангажира с отговор на въпроса
относно интензивността на болката у ищцата към момента на увреждането, като заявява, че
болката е субективно понятие. Категорично е заключено от него, че получените от
пострадалото лице увреждания са в резултат на процесното произшествие.
5
От разпита на свидетеля М.Ч., която е била кондуктор в процесния автобус по време
на инцидента се установява, че при качването си в него пострадалата си е купила билет.
Свидетелката я поканила да седне, тъй като в автобуса имало свободни места, след което се
обърнала в посока към шофьора. В този момент автобусът спрял рязко и свидетелката
видяла пострадалата до себе си. Не разбрала каква е причината за рязкото спиране на
превозното средство, но заявява, че инцидента е настъпил 20 метра след спирката.
Свидетелят Д.К. /шофьор на процесния автобус по време на произшествието/ заявява,
че след като пътниците се качили в автобуса от спирка „Добри Чинтулов“, той потеглил, но
нямал видимост към светофара. Когато тръгнал, видял, че той свети червено, а пред него
пътувал лек автомобил в посока към светофара. По тази причина свидетелят отнел газта на
автобуса, за да превключи на по-бавна скорост, при което чул вик и поглеждайки през
прозореца на шофьорската кабина, видял, че жена била паднала по гръб, при което
задействал спирачките и спрял автобуса напълно. Заявява, че е спрял рязко. След като се
обадил на централния диспечерски пункт, че има пътно произшествие, свидетелят и един от
пътниците вдигнали жената от пода и я сложили да седне на една от седалките. На негов
въпрос защо не е седнала, пострадалата му отговорила: „Аз, леля, се изпуснах“. Докато
чакали да пристигнат полицията и линейка, пострадалата се оплакала първо, че я боли глава,
а после, че има болки в гърба. Когато пристигнала линейката, пострадалата била адекватна и
отговаряла нормално. След това, полицаите извършили необходимите процедурни действия
във връзка с произшествието. По късно свидетелят разбрал, че било образувано
производство, по което той бил обвиняем за нанасяне на средна телесна повреда.
При съобразяване на обсъдените по-горе доказателства и най-вече посоченото от
вещите лица в депозираното от тях по делото заключение, които в рамките на своята
компетентност са дали пълни и изчерпателни отговори на поставените им въпроси от
значение за настоящия спор, съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 45 от ЗЗД за
ангажиране на деликтната отговорност на водача на моторното превозно средство - автобус
марка „Соларис“, модел „Урбино 12 ЦНГ“ Д. К. К., чието поведение именно е довело до
настъпване на произшествието. Безспорно е, че същият е осъществил противоправно деяние,
като при налично за него задължение да спре превозното средство с така нареченото
„служебно спиране“, което е безопасно за пътниците, той е извършил рязко спиране на
превозното средство. Рязкото спиране на автобуса е причинило падането на пострадалата в
салона на автобуса, вследствие на което тя е получила увреждане, изразяващо се в мозъчно
сътресение и фрактура на първи и трети лумбални прешлени. Всичко това сочи на
установеност на елементите на приложимата правна норма, а именно противоправно
действие, вреда и причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и
настъпилите вреди, както и вина. Последната се предполага до доказване на противното,
като в настоящия процес тази презумпция безспорно не е оборена от ответната страна. Само
за пълнота на изложението е необходимо да се посочи, че не е необходимо противоправното
поведение да е установено с влязла в сила присъда, за да се ангажира деликтната
отговорност за обезвреда.
6
Ответникът е въвел възражение за съпричиняване на вредоносния резултат поради
това, че пострадалата не е седнала на свободна седалка в автобуса и не е била захваната за
защитните съоръжения, както и че се е движела с гръб към посоката на движение. При
предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента или по чл. 432, ал. 1 КЗ срещу
застрахователя, съпричиняването подлежи на доказване от страната, която го е въвела в
процеса, тъй като с позоваването на предпоставките по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД тя цели
намаляване на отговорността си към увреденото лице. Именно поради това разрешение на
ответника е било указано, че той носи тежестта да установи наличието на съпричиняване на
вредоносния резултат, на което се позовава в отговора си. Съпричиняването на вредата
изисква наличието на пряка причинна връзка между поведението на увредения и настъпилия
вредоносен резултат. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато
увреденият с поведението си е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за
възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този
начин и самите вреди. Приносът може да се изрази в действие или бездействие, но
поведението на увредения трябва да води до настъпване на вредоносния резултат, като го
обуславя в някаква степен.
В настоящия случай е установено, че в автобуса е имало свободни седалки, на които
ищцата е можела да седне. Пострадалата след качването си в автобуса и закупуването на
билет се е обърнала в обратна посока на движението и е посегнала да хване вертикалната
тръба срещу вратата, от която се е качила в автобуса, но поради рязкото му спиране е
загубила равновесие и е паднала на пода на същия. Експертът сочи, че няма указания за
препоръчителни позиции на пътниците в автобус. За тяхната безопасност е необходимо или
да седнат на свободна седалка, или да си осигурят стабилност като се захванат за
вертикалните или хоризонтални тръби в превозното средство. Тъй като инцидентът е станал
почти непосредствено след тръгването на автобуса от спирката, ищцата след закупуването
на билет не е имала време да реагира и да седне, а както се установява и да се захване за
тръбите на превозното средство. Вещото лице сочи, че падането й е в пряка връзка с рязкото
спиране на автобуса. Пояснява в тази насока, че инцидента е бил предотвратим от водача на
автобуса, като са били налице обективни обстоятелства за предприемане на спиране, което е
безопасно за пътниците. Анализът на всички приобщени по делото писмени доказателства, а
също и заключението на вещото лице, изготвило автотехническата експертиза налага извод,
че не са извършени от страна на пострадалата действия, които биха могли да се
квалифицират като нарушение на нормативни правила и които да са в причинна връзка с
настъпването на вредоносния резултат.
По горните доводи и съображения съдът счита, че безспорно се установиха всички
елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД, които са и
част от предпоставките за ангажиране на отговорността по чл. 432, ал. 1 от КЗ на ответника
„ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД. Както бе посочено по-горе, налице е валидно сключен
договор за застраховка „Гражданска отговорност“; увреденото от деликта лице, на
основание чл. 432 от КЗ, може да претендира обезщетение пряко от застрахователя при
7
спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ; ищцата е депозирала пред застрахователя
претенция за определяне и изплащане на обезщетение, но претенцията й не е била
удовлетворена от същия.
Неимуществените вреди се обезщетяват съгласно чл. 52 от ЗЗД по справедливост.
При определяне размера на обезщетението, съдът взема предвид характера и степента на
уврежданията, прогнозата за тяхното възстановяване, развитие на посттравматични
заболявания, намаляването на работоспособността, възрастта на пострадалия,
икономическата конюнктура, както и съпричиняването за настъпване на вредоносния
резултат. Понятието неимуществени вреди, включва всички онези телесни и психически
увреждания на пострадалото лице и претърпените от него болки и страдания, формиращи в
своята цялост негативни емоционални изживявания на лицето, общоизвестно намиращи
отражение не само върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт за определен
период от време.
За установяване на търпените от ищцата болки и страдания по делото е изготвена
експертиза и е разпитан свидетел. Уврежданията, получени от ищцата вследствие на
инцидента са мозъчно сътресение и фрактура на първи и трети лумбални прешлени. Вещото
лице по допуснатата експертиза в депозираното от заключение е посочило, че болката е
субективно понятие и то не би могло поради това да определи същата по сила и
интензивност. От показанията на свидетелката Марийка Консулова, дъщеря на ищцата, се
установява, че след инцидента същата е имала силни болки в главата и в гърба. Докато е
била в болницата тя не е можела да става и да се обслужва сама, а лицето й се е свивало от
болка; видимо е личало, че изпитва такава. Наложило се е и след изписването й да се полагат
грижи за нея, тъй като била неспособна да се грижи сама за себе си. Първите няколко дни е
била на памперси и не е ставала от леглото, изпитвала е страх да прави крачки.
Впоследствие свидетелката и е купила патерица. Започнало е раздвижване, което е отнело
почти месец. Ищцата почти година не е излизала от дома си, тъй катое била несигурна в
движенията си; от страх вече не се качва в автобус. Съдът кредитира така събраните
свидетелски показания, от които се установява интензитета и силата на търпените от ищцата
болки и страдания вследствие на инцидента, като отчита обстоятелството, че е налице
близка родствена връзка между страната и свидетелката, но същевременно и това, че
последната има най-преки и пълни впечатления за състоянието на ищцата и случващото се с
нея както по време на болничния и престой, така и при провеждане на домашното лечение.
Следва да се вземе предвид и възрастта на ищцата, което обстоятелство неминуемо
способства за неблагоприятното въздействие на инцидента върху здравето и, както и на
качеството и на живот за не малък период от време. Необходимо е да бъдат отчетени и
претърпените от нея неудобства и притеснения от наложилото се обездвижване за определен
период от време и ползването на чужда помощ за обслужване на ежедневни битови и
хигиенни нужди. Също от съществено значение са проявленията на претърпения от ищцата
стрес и страхови преживявания - стоене през повечето време в къщи, при положение, че е
много подвижен човек, нежелание да ползва автобус за придвижване, силно ограничение на
8
социалните контакти. В депозираното заключение вещото лице е посочило, че фрактурата на
прешлените не е компрометирала гръбначно-мозъчния канал и гръбначния стълб, поради
което пострадалата няма неврологичен дефицит, който факт също е от значение и следва да
се съобрази при определяне размера на обезщетението. Не на последно място за пълнота на
изложението следва да се изтъкне, че именно в тази насока е и посоченото от доктор
Стоянов, имащ качеството на доверен лекар на ответника. В изготвеното от него писмено
становище /л. 49 от делото/ същият е коментирал всяка една от получените от ищцата
травми, като по отношение на фрактурата на първи лумбален прешлен е посочил, че същата
е довела до трайно затруднение на снагата за срок от около 4-6 месеца, при обичаен ход на
оздравителния процес. Тези пояснения, както и за мозъчното сътресение са за обосноваване
на предложената от него за изплащане на ищцата сума за обезщетение за претърпените от
нея неимуществени вреди.
При отчитане на конкретните икономически условия и съобразяване на изложеното
по-горе, като се вземат предвид всички посочени по-горе обстоятелства от значение за
прилагане на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, който легален термин е изпълнен с
морално съдържание и се вземе предвид, че той не е абстрактно понятие, а е свързано с
преценка на конкретни, обективно настъпили обстоятелства, като размерът му не следва да
бъде източник на обогатяване за пострадалия, съдът намира, че справедливото обезщетение
за претърпените от Й. Н. Д. неимуществени вреди е в размер на 25 000 лева.
Неимуществените вреди нямат стойностно изражение и не подлежат на аритметично
изчисляване. Тяхната същност са болките и страданията претърпени от ищцата вследствие
на процесното произшествие. Визираният от законодателя критерий „по справедливост“ не
е абстрактен, до голяма степен е изпълнен с морално съдържание и отразява обществената
оценка на засегнатите нематериални вреди Съобразно горното, съдът намира, че
справедливото обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди е в размера
посочен по-горе, до който предявения от нея иск следва да бъде уважен, а в останалата част
до заявения с исковата молба такъв отхвърлен. Определеното от съда обезщетение е в
резултат на извършената от него преценка на конкретните приетите за установени и описани
по-горе факти.
Съдът намира претенцията за имуществени вреди неоснователна. Във връзка с
дадените на ищцовата страна от съда указания в тази насока, с последваща постъпила по
делото молба същата е уточнила, че основанието за плащането на претендираната сума от
400 лева е покупка на медицински консуматив, който е използван при извършване на
оперативната интервенция чрез поставянето му в счупения гръбначен стълб. От
приложената като доказателство вносна бележка /л. 13 от делото/ не се установява какъв е
конкретния медицински консуматив, който е бил закупен. От съдържанието на същата,
обаче се установява, че плащането е направено на 16.09.2020 година. Същевременно, видно
от книжата по изисканата ИЗ №18756 от 16.09.2020 година, операцията на ищцата е
направена на 15.09.2020 година, в какъвто смисъл е отбелязването в съставените в тази
насока документи /гърба на лист 102, гърба на лист 103, 104/. От тези книжа, а също и
9
фактурата е видно, че за извършване на операцията са били поискани /гърба на лист 101/ и
получени медицински изделия, по съответната клинична пътека, като стойността на същите
се поема от НЗОК; пациентът не дължи никаква стойност за доплащане в случая. При
съобразяване на така казаното се налага извода, че в настоящото производство не е доказано
по несъмнен и безспорен начин, че претендираната сума е разходена във връзка с
получените от ищцата увреждания вследствие на процесното произшествие.
Предвид изхода на делото, основателна се явява и претенцията за присъждане на
лихва върху присъденото обезщетение от 25 000 лева. Съгласно чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ,
застрахователят покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица
вреди, като в този случай той покрива, наред с другото, и лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 от
КЗ, т.е. лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице при условията на чл. 429, ал. 3 от КЗ. В чл. 429, ал. 3 от КЗ е предвидено, че
застрахователят покрива лихвите, дължими от застрахования само в рамките на
застрахователната сума, считано от датата на уведомяването за настъпилото застрахователно
събитие от застрахования по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ или считано от датата на
предявяване на застрахователната претенция от пострадалото лице, която от датите е най-
ранна. В случая, от представените по делото доказателства се установява, че ищцата е
предявила претенциите си пред застрахователя на 26.10.2020 година, от която дата се дължи
лихвата за забава.
С оглед изрично отправеното в тази насока искане, следва да бъде присъдено на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата възнаграждение на адвоката,
представлявал и защитавал ищцата в процеса. Такова се присъжда по искане на страната,
направено от нея своевременно, като с оглед разпоредбите на ГПК то съставлява част от
разноските по делото. В настоящия случай на ищцата е оказана безплатна адвокатска помощ
на основание сключен договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че
основанието за предоставяне на безплатна помощ е чл. 38 във връзка с чл. 36 от Закона за
адвокатурата, като в договора е уточнено, че се предоставя на материално затруднено лице.
С оглед на това, налице е предвиденото в чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата основание
за присъждане на адвокатско възнаграждение на упълномощения адвокат за осъщественото
пред настоящия съд процесуално представителство. За да упражни правото си на
присъждане на адвокатско възнаграждение, достатъчно е адвокатът да представи сключен
със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че такава се
предоставя безплатно на някое от основанията по чл. 38 от Закона за адвокатурата, като
наличието на конкретно посоченото основание не се нуждае от доказване. В този случай,
съгласно чл. 38, ал. 2 от цитирания нормативен акт, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има
право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-
нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати /в
този смисъл и определение № 70 от 8.02.2017 година на ВКС по частно търг. дело №
2445/2016 година, II т. о., определение № 41 от 25.01.2017 година на ВКС по частно търг.
10
дело № 2127/2016 година, I т. о. /. Тъй като адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата се присъжда директно на процесуалния представител на страната, то
с настоящият съдебен акт ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на
адвокат П.Й. В. сумата от 1 280 лева, представляваща адвокатско възнаграждение,
определено по правилата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №1 от 09.07.2004 година за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Доказателства за други реално
извършени от ищцата разноски не са налични измежду кориците на делото, поради което и
такива не следва да и бъдат присъждани.
На ответника, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да бъде присъдена сумата от
388.19 лева, представляваща направени от него разноски, съобразно отхвърлената част от
претенциите и в която се включва платеното от него възнаграждение на вещите лица по
допуснатата комплексна експертиза в размер на 80.82 лева и адвокатско възнаграждение в
размер на 307.37 лева. За тези суми са представени доказателства за тяхната реална направа,
поради което и същите следва да бъдат възложени в тежест на ищцовата страна. Съдът
намира за неоснователно направеното от ищцовата страна възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, тъй като същото е съобразено с чл. 7, ал. 2, т. 2 и т. 4 от
Наредба №1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Тъй като ищцата е била освободена от заплащане на държавна такса на основание чл.
83, ал. 1, т. 4 от ГПК, дължимата такава върху присъденото обезщетение следва да се
възложи върху ответника на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, а именно същият следва да бъде
осъден да заплати по сметка на Бургаския окръжен съд сумата от 1 000 лева, както и 5 лева
за издаването на изпълнителен лист. Ответникът следва да бъде осъден да заплати също така
и сумата от 123.36 лева по сметка на Бургаския окръжен съд, която сума представлява
изплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещите лица по посочената по-горе
експертиза, съобразно уважената част от исковите претенции.
Мотивиран от горното и на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането, чл.
45 и чл. 86 от ЗЗД, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище град
София 1463 и адрес на управление район Триадица, бул. „Витоша“ No 89б да заплати на Й.
Н. Д., ЕГН **********, от град Бургас, ж. к. "И.", бл. **, вх. * чрез процесуалния и
пълномощник, със съдебен адрес град Бургас, ул. „Васил Априлов“ №18, ет. 3, офис 6
сумата от 25 000 /двадесет и пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпените
от нея неимуществени вреди, настъпили вследствие причиняване на телесни увреждания
при ПТП от застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите на МПС автобус марка „Соларис“, модел „Урбино 12 ЦНГ“ с peг. №
А3930МВ, ведно със законната лихва върху присъдения размер главница от 26.10.2020
година до окончателното и изплащане, като за разликата над уважения размер до
11
претендирания такъв от 30 000 лева, заявен като частична претенция от такава в общ размер
на 50000 лева, както и за законната лихва върху същата и за законната лихва за периода от
деня на увреждането - 12.09.2020 година до 26.10.2020 година ОТХВЪРЛЯ.
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на Й. Н. Д., ЕГН **********, от град Бургас, ж. к.
"И.", бл. **, вх. * чрез процесуалния и пълномощник, със съдебен адрес град Бургас, ул.
„Васил Априлов“ №18, ет. 3, офис 6 против „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище град София 1463 и адрес на управление район Триадица, бул.
„Витоша“ No 89б за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 400
/четиристотин лева/ лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея имуществени
вреди, настъпили вследствие причиняване на телесни увреждания при ПТП от застрахован
при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на МПС
автобус марка „Соларис“, модел „Урбино 12 ЦНГ“ с peг. № А3930МВ, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище град
София 1463 и адрес на управление район Триадица, бул. „Витоша“ No 89б да заплати на
адвокат Панайот Иванов В., ЕГН **********, с адрес на упражняване на дейността град
Бургас, ул. „Васил Априлов“ № 18, ет. 3, офис 6 сумата от 1 280 / хиляда двеста и осемдесет
лева/ лв., представляваща адвокатско възнаграждение, определено по правилата на чл. 7, ал.
2, т. 4 от Наредба №1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съобразно уважената част от предявените искове.
ОСЪЖДА „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище град
София 1463 и адрес на управление район Триадица, бул. „Витоша“ No 89б да заплати по
сметка на Бургаския окръжен съд сумата от 1 123.36 /хиляда сто двадесет и три лева и
тридесет и шест стотинки/ лв., представляваща дължима държавна такса върху размера на
уважените претенции и изплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещите лица по
извършената експертиза, съобразно уважената част от исковете, както и сумата от 5 /пет
лева/ лв., представляваща дължима държавна такса за служебното издаване на изпълнителен
лист.
ОСЪЖДА Й. Н. Д., ЕГН **********, от град Бургас, ж. к. "И.", бл. **, вх. * чрез
процесуалния и пълномощник, със съдебен адрес град Бургас, ул. „Васил Априлов“ №18, ет.
3, офис 6 да заплати на „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище град
София 1463 и адрес на управление район Триадица, бул. „Витоша“ No 89б сумата от 388.19
/триста осемдесет и осем лева и деветнадесет стотинки/ лв., представляваща направени от
него съдебно-деловодни разноски, съобразно отхвърлената част от предявените искове.
Настоящото решение подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните с въззивна жалба пред Бургаския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
12