О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
град София, 24. 02. 2021 г.
Софийският градски съд, Гражданско отделение, II-„В“ въззивен състав, в закрито
съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди двадесет и първа
година в състав:
Председател: Анелия Маркова
Членове: 1. Пепа Маринова-Тонева
2. младши съдия Любомир Игнатов
като разгледа
докладваното от младши съдия Любомир Игнатов в. гр. д. № 7559 по описа на Софийския градски съд за 2020 г., за да се произнесе, съобрази следното.
Настоящото
производство е било погрешно образувано като въззивно. Всъщност Софийският
градски съд е сезиран с две частни жалби срещу две отделни определения, с които
първата инстанция е оставила без уважение две искания за допълване и изменение
на първоинстанционното решение в частта за разноските. Съдът намира за
необходимо да проследи накратко хронологията на делото.
С решение № 346 от 03. 01. 2017 г., постановено
Софийският районен съд, 42-ри състав, по гр. д. № 31226 по описа за 2016 г.,
предявеният от „Т.-С.“ ЕАД иск за установяване на съществуването на вземане за
стойността на предоставена топлинна енергия в размер на 100 лева е бил изцяло
отхвърлен. Решаващите мотиви на съда са били, че ответницата е заплатила
процесната сума след предявяването на иска: факт, който трябва да бъде взет
предвид съгласно чл. 235, ал. 3 Гражданския процесуален кодекс ГПК). С
посоченото решение Софийският районен съд е осъдил ответницата да заплати
разноските в заповедното и в исковото производство на „Т.-С.“ ЕАД, защото е
приел, че тя е дала повод за образуването на делото.
На 19. 01.
2017 г. ответницата Л.Р.М. е направила искане за допълване на решението в
частта за разноските чрез процесуалния представител адвокат В.Т.. С определение
№ 87588 от 07. 04. 2017 г. Софийският районен съд е оставил без уважение
искането. Софийският районен съд се е мотивирал, че страната е дала повод за
образуването на делото, поради което правилно не са ѝ били присъдени
разноски. Срещу това определение е била подадена частна жалба на 02. 05. 2017
г. (л. 14 от дело № 8780 по описа на Софийския градски съд за 2017 г.).
Отделно от
искането за допълване на първоинстанционното решение в частта за разноските,
ответницата Л.Р.М. също така на 01. 02. 2017 г. е подала и въззивна жалба чрез
процесуалния представител адвокат К.Б.. След даване на указания от
администриращия съд за уточняване на правния интерес, въззивната жалба е била
изпратена на Софийския градски съд. С окончателно определение № 19050 от 18.
07. 2017 г., постановено от Софийския градски съд, IV – Б въззивен състав, по в. гр.
д. № 8780 по описа за 2017 г. въззивното производство е било прекратено.
Мотивите на Софийския градски съд са били, че Л.Р.М. няма правен интерес да обжалва
първоинстанционното решение единствено във връзка с мотивите към него. Приел е,
че въззивната жалба по съществото си представлява искане за изменение на
първоинстанционното решение в частта за разноските, поради което я е върнал за
разглеждане от Софийския районен съд по реда на чл. 248 ГПК.
С определение
№ 29952 от 31. 01. 2020 г. Софийският районен съд е оставил без уважение
искането за изменение на решението в частта, в която са били присъдени разноски
в полза на „Т.-С.“ ЕАД. Мотивите на районния съд са били сходни с изложените в
предходното определение. Срещу това определение е била подадена отделна частна
жалба на 24. 02. 2020 г.
По делото не е
постъпила същинска въззивна жалба. Затова настоящото въззивно гражданско дело
следва да бъде прекратено. Доколкото настоящото ново определение има чисто
административен характер, то също не подлежи на обжалване.
Така
мотивиран, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА в. гр. д. 7559 по описа на Софийския градски съд
за 2020 г.
Определението
не подлежи на обжалване.
Делото да се
докладва на заместник-председателя на Софийския градски съд и ръководител на
„Гражданско отделение – въззивни състави“ за образуване като частно гражданско
дело.
Председател:
Членове: 1.
2.