Р Е Ш Е Н И Е

                                            №

                           Гр. Плевен,…19…февруари……….2021г.

                     

               В     ИМЕТО      НА     НАРОДА

 

Плевенският окръжен съд, Търговски  отделение  в….ОТКРИТО..….. заседание…..на………ДВАДЕСЕТИ..………ЯНУАРИ…………………. през… ДВЕ…ХИЛЯДИ…ДВАДЕСЕТ…и…ПЪРВА  година  в състав:

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА

 

при….секретаря…..Д.……Г.,….като…разгледа……докладвано от  съдия….  ЯНКУЛОВА…търг.Д.№…14 ...по описа за ….2020г,…за  да  се произнесе,  съобрази следното:

 

Производство по  Глава ХХХІІ от ГПК – Търговски спорове – чл.365 и сл. от ГПК.

Делото е образувано на основание искова молба, подадена от ищцата – А.М.А.,ЕГН-********** с поС.ен адрес ***-Долна Митрополия, Област-Плевен, ***, чрез пълномощника адв.С.Ст.Ч. от САК с адрес ***, против ответника ЗД “БУЛ ИНС“ –АД, ЕИК- ***, със седалище и адрес на управление  в гр.София, ***, чрез която е предявен  осъдителен иск  с правно основание по чл.405 от КЗ - за  заплащане на  застрахователно обезщетение  по застраховка „Автокаско“, с цена 26000.00лв., предявен като частичен от иск с цена 39308.00лв.

В исковата молба се твърди следното:

На 26.11.2019Г. ищцата А.М.А. управлявала МПС, марка „Мерцедес“, модел „ЦЛА 220 ЦДИ“ с рег.№***към път ППІ-4 1. Около 00.00ч. на пътен възел Коритна, около 0.000км при навлизане в десен завой, поради мокра пътна настилка, водачът губи контрол над управлението на автомобила и реализира удар в обект край пътя. В резултат на ПТП са нанесени щети върху л.а. марка “Мерцедес“ модел „ЦЛА 220 ЦДИ“ с рег.№***, собственост на А.М.А..

Уврежданията на автомобила се намират в причинна връзка с настъпилото ПТП. Вследствие на последното са причинени увреждания и щети на лекия автомобил марка “Мерцедес“ модел „ЦЛА 220 ЦДИ“ с рег.№***,  чиято застрахователна стойност възлиза в размер на сумата от 39308.00лв.Причинени са цялостна деформация в предната част на автомобила, счупено предно панорамно огледало и много други.

МПС марка “Мерцедес“ модел „ЦЛА 220 ЦДИ“ с рег.№***,  има сключена застраховка „Автокаско“ в ЗД“Бул Инс“-АД, полица №***, валидна от 17.09.2019г. до 16.09.2020г., което ангажира отговорността на  ответниковото дружество за обезщетение за причинените при ПТП имуществени вреди.

Непосредствено след ПТП ищцата е предявила претенция пред ЗД „Бул Инс“-АД, въз основа на която застрахователят  е образувал Щета №*****, но е отказал да определи и изплати обезщетение, което  поражда правен интерес от предявяване на иск.

Петитумът  на исковата молба е: Съдът да постанови  решение, с което да осъди ответника ЗД“Бул Инс“-АД да заплати  по банкова сметка *** А.  М.А.  обезщетение за имуществени вреди в размер на 26000.00  ( двадесет и шест хиляди лв.), представляващи част от дължимите  39308.00лв.( тридесет и девет хиляди триста и осем лв.), настъпили вследствие  причиняване на щета върху л.а. марка “Мерцедес“ модел „ЦЛА 220 ЦДИ“ с рег.№***,   при ПТП от 26.11-27.11.2019г., за който автомобил има сключена валидна застраховка „Автокаско“ в ЗД“Бул Инс“-АД за процесния период, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 27.11.2019г. до окончателното изплащане на обезщетението, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски, вкл. и адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗА.

В исковата молба се съдържа особено искане за освобождаване на ищцата от такси и разноски на основание чл.83,ал.2 от ГПК.

Към исковата молба са представени писмени доказателства: 

1.Протокол за ПТП №451р-14437/27.11.2019г;

2.Свидетелство за регистрация, част І №*********.

Направени са следните  доказателствени искания:

Да се допусне назначаването на съдебна автотехническа експертиза, като експертът след като се запознае с доказателствата, събрани по делото, да отговори на следните въпроси:

1.Какъв е механизмът на настъпване на ПТП?

2.Какви увреждания и деформации са настъпили по л.а.  марка “Мерцедес“ модел „ЦЛА 220 ЦДИ“ с рег.№***,  и каква е стойността им, като се опише всяка от повредените части и съответната им стойност?

3.Каква е общата стойност на нанесените материални щети по  л.а. марка “Мерцедес“ модел „ЦЛА 220 ЦДИ“ с рег.№***?

4.  Налице ли е причинно-следствена връзка между щетите по л.а. марка “Мерцедес“ модел „ЦЛА 220 ЦДИ“ с рег.№***и настъпването на ПТП и неговия механизъм?

5.Каква е действителната(пазарна) стойност на процесния автомобил марка “Мерцедес“ модел „ЦЛА 220 ЦДИ“ с рег.№***към деня на  настъпване на застрахователното събитие?

На основание чл.190 от ГПК да бъде задължен ответника да представи в оригинал и/или заверен препис на преписката по Щета №*****, която е необходима поради това, че в нея се намират документи, фотоалбум и други документи, удостоверяващи наличието на твърдяните материални щети и необходими за да се установи тяхната стойност

С Разпореждане №152/23.01.2020г., постановено по настоящето дело, съдът е оставил без движение исковата молба, като е указал на  ищцата в 1-седмичен срок да представи доказателства в подкрепа на твърдението си, че непосредствено след ПТП е заявила претенция пред застрахователя ЗД“Бул Инс“-АД- ответник по делото, за заплащане на обезщетение.((л.17)

В изпълнение на дадените указания с Молба вх.рег.№2891/27.02.2020г. ищцата е представила Писмо изх.№ОК-756401/04.12.2019г., с което ЗД “Бул Инс“-АД е отказал изплащане на обезщетение във връзка със заведената от нея претенция на 28.11.2019г. (л.20 и л.21)

С Определение №55/22.01.2020г., съдът е признал за установено на основание чл.83,ал.2 от ГПК, че ищцата А.М.А., ЕГН-********** няма достатъчно средства за заплащане на такси и разноски и я е освободил от заплащане на такси и разноски в производството по настоящето дело.(л.13)

Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника -  ЗД „Бул Инс“-АД  на основание Разпореждане №445/09.03.2020г.(л.23 и сл.).

С Молба, регистрирана с Вх.№4966/22.05.2020г., ответникът ЗД“БУЛ ИНС“-АД е уведомил съда, че е оттеглил упълномощаването на всички упълномощени от него адвокати и за в бъдеще дружеството ще се представлява по всички дела от адв.М.И.Г. от САК, или от упълномощен от него адвокат. Към молбата е приложено пълномощно, издадено от ответника ЗД“БУЛ ИНС“-АД в полза на адв. М.И.Г. от САК.(л.27 и сл.)

С Разпореждане №857/16.06.2020г., съдът е разпоредил да се връчи препис от исковата молба и приложенията към нея на адв. М.Г. на посочения адрес(л.27)

В срока по чл.367,ал.1 от ГПК, е постъпил  отговор на исковата молба, подаден от ответника ЗД“Бул Инс“-АД, ЕИК-***, чрез пълномощника адв.М.Г. от САК, регистриран с Вх.№7465/16.07.2020г.(л. 32 и сл.)

В отговора на исковата молба се твърди следното:

Между ЗД“Бул Инс“-АД и Н. Г. К., ЕГН-********** е била сключена имуществена застраховка „Автокаско“ за процесното МПС „Мерцедес ЦЛА 220 ЦДИ“, с рег.№ ***. Полицата е сключена при отчитане на риска за настъпване на събитие, в това число и при отчитане на опита и възрастта на водача, които са с решаващо значение за  вероятността да настъпи събитие и в този случай полицата е сключена с водач с очевиден опит.

В хода на ликвидацията на образуваната при застрахователя Шета№*****е констатирано, че не е налице уведомление за промяна на собствеността по полицата. Същто представлява неизпълнение на задължението по смисъла на т.2.15 от приложените към същата Общи условия, което е значително с оглед интереса на застрахователя. С договора за застраховка последният е поел риск от евентуално увреждане на вещ, собственост на и управлявана от водач с жизнен и шофьорски опит.След ПТП се оказало, че МПС е придобито от много по рисков( млад и неопитен) водач. Същото неизпълнение на Общите условия е значително с оглед интереса на застрахователя, тъй като ако  той беше узнал за промяната на собствеността щеше да упражни правата си по изменение( в това число на премията) и прекратяване на договора. Пред вид на изложеното ЗД“Бул Инс“-АД не дължи заплащане на застрахователно обезщетение.

На следващо място в хода на ликвидацията  на ликвидацията на образуваната при застрахователя Шета №***** е констатирано,че държателят на застрахованото МПС е допуснал действия и бездействия,  водещи до увеличаване на покрития риск.Видно от уведомлението за щета и АУАН,  както и от приложения с ИМ протокол за ПТП, се касае за вреди, настъпили поради самокатострофиране на процесното МПС.Водачът е управлявал МПС с превишена и несъобразена с пътните условия скорост, при намалена видимост, гъста мъгла и мокра настилка. Поведението на водача на МПС представлява груба небрежност по смисъла на чл.396 от КЗ и застрахователят не дължи заплащане на застрахователно обезщетение. Процесното събитие не представлява покрит по полицата риск, съгласно т.1.4 от Раздел ІІІ „Изключени рискове“ от приложимите към процесната полица за застраховка „Автокаско“ общи условия. Касае се обе и за допуснати от застрахования действия, които водят до  увеличение на покрития риск, които действия в процесния случай са станали причина за събитието – основание за отказ по смисъла на т.2.16., раздел VІ от Общите условия. Евентуално на изложеното, цената груба небрежност е  основание за намаляване размера на обезщетението с 90%.

  Оспорва се предявеният иск по размер, тъй като претенцията по исковата молба  е силно завишена  и не отговаря на действителния размер на щетите съобразно разпоредбата на чл.386 от КЗ.

 В процесния случай е налице тотална щета по смисъла на чл.390 от КЗ и застрахователното обезщетение следва да бъде изчислено с оглед на това обстоятелство, след приспадане на запазените части на МПС.

 Прави се искане да бъде отхвърлен изцяло предявеният иск като неоснователен или евентуално да се намали размера на претендираното обезщетение с оглед възраженията. Претендират се разноски.

 Ответникът не възразява  против искането на ищцата за допускане на САТА с поставената задача, но с оглед твърденията за тотална щета прави искане да бъдат допуснати и следните допълнителни въпроси:

 1. Каква е била скоростта на МПС към момента на събитието?;

 2.каква е безопасната скорост на МПС за конкретните пътни условия?;

 3.Надвишават ли разходите за необходимия ремонт 70 на сто от стойността на МПС към момента на събитието?;

 4. Какъв  е размерът на запазените части на МПС?.

  Ответникът се противопоставя на искането  по чл.190 от ГПК за прилагане на цялата преписка, тъй като ищецът не е конкретизирал кои точно документи  желае да бъдат приложени.

  Към отговора са приложени следните писмени доказателства:

  1.Застраховка „Автокаско" за л.а.  марка „Мерцедес“, модел „CKA 220 CDI“, сключена между ЗД“Бул Инс“-АД и Н. Г. К., ЕГН-**********;

2 Уведомление за щета по застраховка „Каско на МПС“ по Щета №*****/28.11.2019г., подадено от А.М.А. ***“-АД;

3.АУАН №68795/27.11.2019г., за констатирано нарушение по ЗДвП от А.  М.А.;

4.Опис на щета 2 №*****/28.11.2019г;

5. Опис на Щета 3;

6.Общи условия на ЗД“Бул Инс“-АД за застраховка на сухопътни превозни средства „Автокаско“;

 На основание чл.372,ал.1 от ГПК, с Разпореждане №1022/17.07.2020г. съдът е изпратил препис от отговора на исковата молба на ищцата А.М.А. с указания по чл.372,ал.2 от ГПК.-(л.54 от делото)

Ищцата А.М.А., чрез пълномощника адв. С.Ч. от САК е подала   Допълнителна искова молба Вх.№260264/21.08.2010г.(л.64.) В същата се правят следните  пояснения и допълнения към първоначалната искова молба:

Оспорват се изцяло твърденията на ответника, изложени в отговора на исковата молба.

Оспорват се твърденията за непокрит риск, поради неизпълнение на задължения по смисъла на т.2.15 от Общите условия. В процесния случай ответниковото дружество е било уведомено за настъпилата промяна върху собствеността на застрахования обект  след настъпването на застрахователното събитие, но между него и ищцата като нов собственик на автомобила е подписан добавък на 29.11.2019г към застрахователната полица, с което застрахователят е приел, че страна по последната след тази дата ще бъде именно ищцата.С подписванто на посочеиня добавък ответникът се е отказал от правото си да прекрати договора, както и да откаже плащане на застрахователно обезщетение на посоченото в писмения договор основание, в който смисъл е и трайната съдебна практика.

Оспорва се твърдението, че водачът е проявил груба небрежност, което да е основание за освобождаване на ответника от отговорността за заплащане на обезщетение по полицата.Не е налице нито една от хипотезите съгласно т.1.4 от Раздел ІІІ „Изключени рискове“ от Общите условия. Оспорва се да е налице основание за отказ по смисъла на т.2.16, раздел VІ от Общите условия.

 Оспорва се наличието на съпричиняване на вредоносните последици от страна на ищцата.При условията на евентуалност се оспорва като прекомерен посочения от ответника процент на съпричиняване;

 Оспорва се възражението, че пренедираното обезщетение е прекомерно

Оспорва се твърдението, че в процесния случай е налице тотална щета по смисъла на чл.390 от КЗ.

Поддържат се всички направени  в исковата молба доказателствени искания, включително и искането ответникът да представи в оригинал или в заверен препис преписката по процесната щета.

Възразява  се срещу допускането на посочените от ответника въпроси към  АТЕ като неотносими.

 Към допълнителната искова молба е приложен като писмено доказателство Добавък №1900000621258038/29.11.2019г.

С Разпореждане №260039/21.08.2020г. на основание чл.373,ал.1 от ГПК, съдът е изпратил препис от допълнителната искова молба  на ответника  указание, че в 2-седмичен срок може да подаде допълнителен писмен отговор  със съдържание по чл.373,ал.2 от ГПК.   – (л.68)

В предоставения срок не е постъпил допълнителен отговор на исковата молба.

Постъпила е молба, регистрирана с Вх.№260530/04.09.2020г, съдържаща списък на разноски по чл.80 от ГПК, с която е представен и договор за правна помощ.

С  Определение № 260134/27.10.2020г., постановено по настоящето дело, съдът е приел, че размяната на книжа е приключила и е преминал към подготовка на делото в закрито съдебно заседание. С определението е изготвил проекто-доклад, който е обявил на страните и е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

По делото е проведено  едно открито съдебно заседание на 20.01.2021г.

 Събрани  са писмени доказателства и е прието заключение на  авто-техническа експертизи.

На основание чл.214,ал.1 от ГПК е  допуснато изменение на предявения иск чрез увеличаване на цената от 26000.00лв. до 39308.00лв.

 

  Съдът като прецени по отделно и в съвкупност  представените от страните доказателства  и заключението на   съдебно-медицинската и авто-техническата  експертизи, приема за установено следното  от фактическа страна:

Ищцата А.М.А., ЕГН-**********  притежава правоспособност за любител-шофьор.  Между ищцата средство – лек автомобил „Мерцедес ЦЛА 220 ЦДИ“ с рег.№ ***, видно от свидетелството за регистрация на л.7 от делото.

За закупения автомобил, между предишния собственик и ответника  ЗД“Бул Инс“-АД е бил сключен  договор  при Общи условия по имуществена застраховка „Автокаско Хит“, за  застрахователно сума от 39308.00лв., издадена Застрахователна полица  *** със срок на валидност от 00:00ч. на 17.09.2019г. до 24.:00ч. на 16.09.2020г.(л.35 от делото);

На 27.11.2019г. около 00:00ч. в района на пътен възел „Коритна“, намиращ се до гр.Ябланица, Област-Ловеч, при управление на притежавания от нея лек автомобил „Мерцедес ЦЛА 220 ЦДИ“ с рег.№ ***, ищцата претърпяла пътно-транспортно произшествие(ПТП) в резултат на „самокатастрофиране“,при което на автомобила са причинени щети. От длъжностно лице при „Пътна полиция“ към ОДМВР-Ловеч, на 27.11.2019г. е съставен Констативен протокол за ПТП.(л.6) По отношение на ищцата е съставен и Акт за установяване на административно нарушение №68795/27.11.2019г. за нарушение на чл.20,ал.2 от ЗДвП(л.37) С Наказателно постановление №19-0451-001062/04.12.2019г., издадено от Началник на РПУ-гр.Ябланица, на ищцата е наложено административно наказание глоба в размер на 200.00лв.( двеста лв.) за извършено административно нарушение по чл.20,ал.2 от ЗДвП(л.90);

На 28.11.2019г. ищцата е уведомила   ответника ЗД“Бул Инс“-АД в качеството му на застраховател за настъпилата щета по застраховка „Автокаско“ в резултат на  ПТП.(л.36); При застрахователя е образувана Щета №*****/28.11.2019г. и на 29.11.2019г. са извършени описи на щетите(л.38-л.45);

На 29.11.2019г.  между ищцата като собственик на лек автомобил„Мерцедес ЦЛА 220 ЦДИ“ с рег.№ ***и ответника  ЗД“Бул Инс“-АД като застраховател е сключен Добавък  № 1960000062121258038 към застраховката по полица №19600006212, валидна от 17.09.2019г. до 16.09.2020г., по причина промяна на собственика на автомобила .(л.66);

С Писмо изх.№ОК-756401/04.12.2019г., адресирано до ищцата,  ответникът- застраховател, я е уведомил, че претенцията й от 28.11.2019г. за изплащане на застрахователно обезщетение, е неоснователна, тъй като не е уведомила за промяна на собственика на застрахования обект и не е представила добавък за промяна на собственост.(л.21) Няма данни кога  уведомлението е връчено на ищцата.

 На 21.01.2020г, ишцата е предявила срещу ответника ЗД“Бул Инс“-АД, иск за заплащане на застрахователно обезщетение до застраховка „Каско“, въз основа на който е образувано настоящето дело по описа на Плевенски  окръжен съд.

 В хода на съдебното дирене е прието заключение на авто-техническа експертиза, допусната по искане  и на двете страни. От заключението на в.л. инж. В.  П., което не е оспорено от страните, се установява следното(л.100 –л.109).:

-ПТП, настъпило на 26 срещу 27.11.2019г., е причинено от ищцата А.М.А., която при управление на  собствения й лек автомобил Мерцедес ЦЛА 220 ЦДИ“ с рег.№ ***, губи контрол над превозното средство и причинява удар в крайпътен обект,  при което са нанесени щети на лекия автомобил, някои от които са видими: цялостна деформация на предната част и счупено предно панорамно стъкло;

-Пазарната стойност на повредения лек автомобил към момента на пътнотранспортното произшествие е 29131.00лв.( двадесет и девет хиляди сто тридесет и един лв.), и е определена въз основа на средната претеглена стойност, получена  от оценката по три частични методи за оценка на автомобили –метод на амортизираната заместителна стойност, метод на пазарните аналози и метод на ликвидационната стойност;

- Разходите, необходими да ремонт на катастрофирания лек автомобил, възлизат на 41862.71лв.( четиридесет и една хиляди осемстотин шестдесет и два лв. и 71ст.);

 - При положение, че автомобилът е блъснат с предната си част в ляв крайпътен обект, стойността на запазените части от същия към момента на ПТП е 4150.00лв.( четири хиляди сто и петдесет лв.)

Горната фактическа обстановка се установява от писмените доказателства, с които е попълнено делото и от заключението на  авто-техническата експертиза, изготвена от инж.В.П., която не  е  оспорена от страните.

Видно е, че  като цяло съдът възприема фактическата обстановка, описана в исковата молба.

Ответникът  не е представил доказателства, които да установяват други фактически положения.

  С оглед на горните фактически положения, съдът формира следните  правни изводи:

Съдът е  сезиран с  осъдителен иск  за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 39308.00лв. по застраховка „Автокаско“ с правно основание по чл.405,ал.1 от КЗ, която разпоредба гласи, че при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да заплати застрахователно обезщетение в уговорения срок.

По допустимостта на иска:

Тъй като с иска се претендира обезщетение за вреди от ПТП, настъпило през 2019г, приложим закон е КЗ в сила от 01.01.2016г. Този нормативен акт предвижда в разпоредбата на чл.380 от КЗ,  специална  допълнителна предпоставка за допустимост на иска срещу застрахователя -  предварително сезиране на застрахователя по чл.380 от КЗ и изтичането на тримесечен рекламационен срок от сезирането за доброволно уреждане на отношенията между   пострадалия и застрахователя по повод  заплащане  на застрахователно обезщетение. В случая застрахователят е сезиран по чл.380 от КЗ на 28.11.2019г.(съгласно писмо на застрахователя до ищцата, приложено с молба Вх.№2891/27.02.2020), а исковата претенция  е заявена  на 21.01.2020г. Следователно, искът е допустим и следва да бъде разгледан по същество.

По основателността на иска:

За да бъде основателна претенцията по чл.405,ал.1 от КЗ, следва в хода на съдебното дирене да се установи съществуването на следните фактически предпоставки: Наличие на валидно застрахователно правоотношение  между страните по спора, по което ищецът е застрахован, а ответникът – застраховател; В периода на валидност на застрахователната полица да е настъпило застрахователно събитие, което се покрива от сключената застраховка;  застрахованият да е уведомил застрахователя за настъпване на застрахователното събитие; Застрахователят да е отказал.

Съгласно чл.413,ал.1 от КЗ, ако по време на действието на застрахователния договор, застрахованото  имущество бъде прехвърлено, приобретателят встъпва в правата и задълженията на застрахования по застрахователния договор.

Какви са данните в случая?

 По  делото е безспорно установено, че по отношение на придобития от ищцата А.  М. А. лек автомобил „Мерцедес ЦЛА 220 ЦДИ“ с рег.№ ***, е бил сключен  договор  при Общи условия по имуществена застраховка „Автокаско Хит“, за  застрахователно сума от 39308.00лв.,  Застрахователна полица  ***,  със срок на валидност от 00:00ч. на 17.09.2019г. до 24.:00ч. на 16.09.2020г.(л.35 от делото);

Ищцата е представила писмено доказателство, от което се установява, че на 29.11.2019г.  между нея като собственик на лек автомобил„Мерцедес ЦЛА 220 ЦДИ“ с рег.№ ***и ответника  ЗД“Бул Инс“-АД като застраховател е сключен Добавък  № 1960000062121258038 към застраховката по полица №19600006212, валидна от 17.09.2019г. до 16.09.2020г., по причина промяна на собственика на автомобила .(л.66);Документът не е оспорен от ответника.

Застрахователното събитие е ПТП, което се покрива от  сключената между страните застраховка съгласно  Раздел ІІ-ри „Покрити рискове и разходи“(л.46 и сл.)

Застрахователното събитие е настъпило на 26/27.11.2019г. или в 00:00ч. на 27.11.2018г., т.е. по време на покритието  по застраховката по полица №19600006212, валидна от 17.09.2019г. до 16.09.2020г.;

На 28.11.2019г. ищцата е уведомила   ответника ЗД“Бул Инс“-АД в качеството му на застраховател за настъпилата щета по застраховка „Автокаско“ в резултат на  ПТП.(л.36); При застрахователя е образувана Щета №*****/28.11.2019г. и на 29.11.2019г. са извършени описи на щетите(л.38-л.45);

С Писмо изх.№ОК-756401/04.12.2019г., адресирано до ищцата,  ответникът- застраховател е отказал заплащане на обезщетение.

От изложеното е видно,че е доказано  наличието на всички фактически предпоставки, визирани в разпоредбата на чл.405,ал.1 от КЗ, за заплащане на застрахователно обезщетение от  ответника  на ищцата  по имуществена застрахова „Автокаско“, конкретно „Автокаско Хит“. Поради това отказът на застрахователя да плати е неоснователен, както следва:

Съгласно писмения отказ на застрахователя,        обективиран в  Писмо изх.№ОК-756401/04.12.2019г.,  същият не дължи заплащане на обезщетение, тъй като  ищцата като застрахован не е представила доказателства за  прехвърляне собствеността върху автомобила като застраховано имущество и няма данни към застрахователната полица да е  издаден добавък за смяна на собствеността. – Този отказ е неправител, тъй като  по делото са представени доказателства, че преди неговото постановяване – на 29.11.2019г., между страните по делото е сключен Добавък  № 1960000062121258038 към застраховката по полица №19600006212, валидна от 17.09.2019г. до 16.09.2020г., по причина промяна на собственика на автомобила .(л.66). Следователно,   реално не съществува твърдяната от  застрахователя пречка  за плащане. Следва да се посочи, че  застрахователят не е упражнил правото си  по чл.414,ал.1 от КЗ за прекратяване на застрахователното правоотношение с приобретателя на застрахования автомобил с едномесечно писмено предизвестие, а  съгласно изречение второ, правото му на разваляне вече е погасено, тъй като не е упражнено  в рамките на един месец от узнаването на промяната, която е настъпила на 29.11.2019г., когато е сключен добавъкът на основание промяна на собствеността. Обратно- сключвайки добавъка, застрахователят се е отказал от правото си да развали договора.

В отговора на исковата молба, ответникът се позовава на разпоредбата на чл.415,ал.1,изр.2 от КЗ, според която, ако не е извършено уведомяване  за прехвърлянето, застрахователят не е длъжен да плати застрахователно обезщетение в случай, че застрахователното събитие е настъпило след изтичането на един месец от датата на прехвърлянето на правото на собственост и при условие, че той не би сключил съществуващия договор с приобретателя поради съществено увеличаване на риска. Следователно, застрахователят може да  откаже плащане при   наличието на  следните  предпоставки, осъществени  при условията на кумулативност: Прехвърляне на собствеността върху застрахованото имущество; Липса на уведомяване на застрахователя за извършеното прехвърляне; Настъпване на застрахователното събитие след изтичането на един месец от датата на прехвърляне на собствеността и ако застрахователят не би сключил съществуващия договор с приобретателя, поради съществено увеличаване на риска. Какви са данните в случая? -  Застрахователят не е уведомен своевременно за прехвърляне на собствеността върху застрахования автомобил.  Застрахователното събитие –ПТП,осъществено на 26/27.11.2019г. е настъпило след изтичане на повече от един месец от прехвърлянето, извършено на 17.09.2019г. Застрахователят  обаче е сключил  с ищцата като приобретател на МПС,  Добавък  № 1960000062121258038 към застраховката по полица №19600006212, валидна от 17.09.2019г. до 16.09.2020г., по причина промяна на собственика на автомобила .Следователно, същият се е отказал от  правото си по  чл.415,ал.1,изр.2 от КЗ да не сключи договор с приобретателя,  а както беше посочено по-горе, правото му да иска разваляне по чл.414,ал.1 от КЗ е погасено с изтичане на законно определения срок.

Ответникът се позовава на проявена от застрахования груба небрежност, която съгласно чл.396 от КЗ и т.1.4 от Раздел ІІІ-ти на Общите условия, изключва или намалява  отговорността на застрахования. Съдът  установи, че в КЗ и в Общите условия към застрахователния договор, не съществува дефиниция на понятието „груба небрежност“, както и изобщо на понятието „небрежност“ Съгласно съдебната практика „небрежност“ е налице тогава, когато длъжникът несъзнавано не е предоставил дължимото  изпълнение, неполагайки грижата, която дължи добрият стопанин при конкретните обстоятелства, а „ груба небрежност“ е  неполагане на дължима грижа, която и най-небрежният би положил.В отговора на исковата молба, ответникът  не излага фактически съображения в подкрепа на становището си за проявена груба небрежност от ответницата, а само се позовава на разпоредбата на т.4.1 от раздел ІІІ на Общите условия. Текстът на тази разпоредба  обаче е твърде общ и гласи следното:  „ Не са покрити  рискове загуби или повреди на ППС при неспазване на установените технически и технологични правила за експлоатация и ремонт на ППС, както и правилата за противопожарна охрана или използване извън неговото предназначение“. От материалите по делото и главно от обстоятелствената част на влязлото в сила Наказателно постановление и от заключението на авто-техническата експертиза, се установява, че повредите на застрахования лек автомобил са настъпили в резултат на ПТП, предизвикано от  ищцата, която в извънградски условия, при мокра настилка и лоша видимост, при десен завой, е изгубила контрола върху управляваното МПС,  което се е ударило в крайпътен обект. Няма данни ищцата за се е движила със скорост  по-висока от позволената и да е нарушила конкретни  разпоредби на ЗДвП и ППЗДвП, освен общата разпоредба на чл.20,ал.2 от ЗДвП. При това положение, съдът приема, че  установените по делото фактически положения, не могат да бъдат подведени под хипотезата на разпоредбата на т.4.1, раздел ІІ- от Общите условия, на която се позовава  ответникът.  Последният не е представил доказателства в подкрепа на становището си за проявена „груба небрежност“. При съобразяване на   установените фактически положения, разпоредбите на КЗ и Общите условия към застрахователния договор и относимата съдебна практика, съдът приема, че действията на ответницата като страна по застрахователния договор, преценени по отделно и в съвкупност, не могат да бъдат квалифицирани като „груба небрежност“, а  представляват  обикновената  небрежност, която винаги е причина за ПТП. При  липса на  легални дефиниции,  съдебната практика приема, че разликата  между понятието „небрежност“ и „груба небрежност,  е само количествена.В процесния случай обаче нарушенията, извършени от ответницата не са  такива, за да бъдат квалифицирани като „груба небрежност“.

 Възражението на ответника за съпричиняване не е обосновано, а от доказателствата по делото съдът приема, че не може да се направи извод за такова.За да е налице съпричиняване  по смисъла на чл.51,ал.2 от ЗЗД, следва за настъпването на вредата да са допринесли повече от едно лица (поне две лица). Т.е. следва да е  осъществена обща причинно-следствена връзка,  в резултат на която, вредата се причинява както от деликвента, така и от пострадалия ( увредения). Такова положение не е установено от ответника. Обратно - от събраните писмени доказателства и заключението на експертизата  безпротиворечиво се установява, че  щетата е причинена в резултат на ПТП, причинено  от ответницата като водач на застрахованото МПС, която  в нарушение на чл.20,ал.2 от ЗДвП, при несъобразяване на мократа пътна настилка и лошата видимост, е изгубила контрол над превозното средство и се е ударила в крайпътен обект.

Мотивиран от горното, съдът приема, че исковата претенция  по чл.405,ал.1 от КЗ е доказана по основание, тъй като чрез пълно и главно доказване ищцата е установила релевантните за спора факти и обстоятелства: Съществуването на валидно застрахователно правоотношение между страните по делото; настъпване на застрахователното събитие – ПТП при управление за застрахования автомобил; Причинена щета; Причинно-следствена връзка между щетата и застрахователното събитие.

Съгласно чл.394 от КЗ, при настъпването на застрахователното събитие, застрахователят е длъжен да заплати  застрахователното обезщетение съгласно условията на договора.  Следователно, ответникът не е изпълнил договорното  си задължение по застрахователния договор с ищцата и на основание чл.405,ал.1 от КЗ, следва да бъде осъден да плати дължимото  застрахователно обезщетение.

За да се произнесе относно размера на обезщетението, съдът съобрази следното:

Съгласно чл.386, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да надхвърля застрахователната сума (лимита на отговорност), освен когато това е предвидено в този кодекс. При настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност.

Съгласно чл.387,ал.1 от КЗ,страните по застрахователния договор могат да определят договорена застрахователна стойност, която е фиксирана парична сума, като в този случай чл. 386, ал. 2 не се прилага. Договорената застрахователна стойност се смята и за стойност на застрахователния интерес при настъпване на застрахователното събитие и не може да бъде оспорвана от страните.

Съгласно чл.390,ал.2 от КЗ,тотална щета на моторно превозно средство е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната му стойност. Стойността на разходите за необходимия ремонт се определя съгласно определения способ за обезщетяване въз основа на:

Съгласно чл.400 от КЗ,  за действителна застрахователна стойност се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество. За възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Когато друго не е уговорено, приема се, че застрахователната сума по договора е определена съгласно действителната стойност на имуществото. За установяване на действителната стойност застрахователят има право да извърши оглед на застрахованото имущество.

Какви са данните по делото?

От данните в застрахователната полица се установява, че страните са договорили застрахователна сума в размер на 39308.00лв.,  която представлява лимит на обезщетението, но не са договорили застрахователна стойност, поради което разпоредбата на чл.387 от КЗ е неприложима.

От заключението на неоспорената авто-техническа експертиза се установява следното:

-Пазарната стойност на повредения лек автомобил към момента на пътнотранспортното произшествие е 29131.00лв.( двадесет и девет хиляди сто тридесет и един лв.),  определена въз основа на средната претеглена стойност, получена  от оценката по три частични методи за оценка на автомобили –метод на амортизираната заместителна стойност, метод на пазарните аналози и метод на ликвидационната стойност;

- Разходите, необходими да ремонт на катастрофирания лек автомобил, възлизат на 41862.71лв.( четиридесет и една хиляди осемстотин шестдесет и два лв. и 71ст.);

 - При положение, че автомобилът е блъснат с предната си част в ляв крайпътен обект, стойността на запазените части от същия към момента на ПТП е 4150.00лв.( четири хиляди сто и петдесет лв.)

 Въз основа на горните данни, съдът приема, че действителната застрахователна стойност по смисъла на чл.400,ал.1 от КС е пазарната стойност от 29131.00лв., определена по три отделни метода, тъй като за тази сума, може да се купи  друг автомобил  от същия вид и качество.  Налице е тотална щета по смисъла  на чл.390,ал.2 от КЗ, тъй като стойността на разходите за ремонт в размер на 41862.71лв. не само надвишават 70 на сто действителната стойност, а  значително надвишават общия размер на действителната стойност.

В разпоредбата на т.8.1 от раздел VІІІ на Общите условия към застрахователния договор е предвидено, че при тотална щета, застрахователят изплаща обезщетение, намалено със стойността на запазените детайли от ППС по експертна оценка. Приспадането на тази стойност се основава на възможността запазените части, които представляват н.т. „остатъчна стойност на увреденото имущество“ да бъдат реализирани на пазара и срещу тях да се получи  престация, която представлява имуществена полза. Затова обезщетението се определя като компенсация между стойността на вредите и стойността на ползите от   вредоносния резултат. Клаузата в Общите условия е съобразена с правния принцип за забрана на неоснователно обогатяване и с правната същност и цел на обезщетението, което следва да възстанови имущественото състояние на увредения отпреди увреждането, но не и да го надвиши.

При това положение,  дължимото обезщетение следва да се определи, като от действителната стойност на автомобила  в размер на 29131.00лв.  се извади стойността на запазените части в размер на 4150.00лв., и ответникът бъде осъден да заплати на ищцата разликата в размер на 24981.00лв.( двадесет и четири хиляди деветстотин осемдесет и един лв.)

За разликата от присъдената сума 24981.00лв. до претендираната от 39380.00лв., или за сумата от 14399.00лв., искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.- Цената на иска е определена въз основа на договорената застрахователна сума от 39380.00лв., представляваща максималният размер, в който може да се  изплати обезщетение. В процесния случай обаче е установено, че действителната застрахователна стойност  е много по-ниска – размер на 29131.00лв., съгласно  експертизата, а освен това е налице и тотална щета, при  която  обезщетението се определя като разлика между действителната застрахователна стойност и остатъчната стойност на увредения автомобил. Съдът не установи страните да са уговорили клаузи, съобразени с разпоредбите на чл.387 и чл.388 от КЗ, които да дават право на застрахования да претендира обезщетение в по-висок размер.

 

Относно лихвата върху присъденото обезщетение:

В исковата молба се претендира  присъждане на законна лихва върху обезщетението, считано от деня на застрахователното събитие – ПТП,  настъпило на 27.11.2019г. Отговорността на застрахователното дружество,  обаче не е деликтна, а договорна, тъй като се основава на сключен договор „Автокаско Хит“ по отношение на  автомобила,  при управлението на който е причинено  ПТП.Затова   моментът на забавата, от който се дължи лихва, се определя  като функция на датата,  на която е заявена претенцията на пострадалия и датата на произнасяне на застрахователя. уреждане на спора. В разпоредбата на чл.409 от КЗ са уредени няколко хипотези за определяне началната дата за присъждане на лихва. В процесния случай, като съобрази обстоятелството, че  претенцията на ищцата като застрахована е предявена на 28.11.2019г., а застрахователят е отказал писмено на 04.12.2019г.( съгласно писмото на л.21 от делото), лихвата следва да се  определи от датата, следваща деня на отказа, а именно от 05.12.2019г. В частта ,в която се претендира присъждане на законна лихва за периода преди 05.12.2019г. претенцията следва да бъде отхвърлена като противоречаща на разпоредбата на чл.409 от КЗ.

Относно разноските:

Съгласно чл.83,ал.2 от ГПК, ищцата е  освободен от внасяне на такси и разноски. С оглед изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден  на основание чл.78,ал.6 във вр.чл.83,ал.2  и чл.69,ал.1,т.1 от ГПК да заплати  по Бюджета на Съдебната власт, в полза на Окръжен съд-Плевен, държавна такса върху уважената част от иска, което означава  д.т. от 999.24лв.( деветстотин деветдесет и девет лв. и 24ст.) върху присъденото обезщетение от 24981.00лв.( двадесет и четири хиляди деветстотин осемдесет и един лв.)

Ищцата не претендира заплащане на разноски и не е доказал такъв разход.

Пълномощникът на  ищцата – адв. Ст.Ч. претендира  присъждане на адвокатско  възнаграждение  съгласно чл.38,ал.2 от ЗА. Съдът съобразявайки разпоредбата на чл.7,ал.2,т.4 от Наредба №1/2004г. на ВАдС за минималните размери на адвокатските възнаграждения, фактическата и правна сложност на делото намира, че  съобразно уважената част от иска,на пълномощника   следва да се определи възнаграждение в размер на 1279.43лв, което  поради регистрацията по ДДС да се увеличи с 20%, равняващи се на 249.89лв. и да се присъдят общо 1529.32лв.(хиляда петстотин двадесет и девет лв. и 32ст.)

Ответникът  ЗД“Бул Инс“-АД, претендира заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 1680.000лв., съгласно  на §2а от Наредба №1/2004г. на ВАдС, тъй като адвокатското дружество е регистрирано по ДДС.(л.61 от делото). Съдът  установи, че действително пълномощникът на ответника е регистриран по ЗДДС,  но разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат само с оглед на заплатената от страната сума. В случая  ответникът е заплатил на пълномощника си само сумата от 1400лв., поради което с оглед отхвърлената част от иска, ищцата следва да му заплати 2/3 от този разход, а именно 933.33лв. ( деветстотит тридесет и три лв. и 33ст.)

От бюджета на съда са преведени 200.00лв. за изготвяне на  авто-техническа експертиза, която е допринесла за изясняване обстоятелствата по делото. Тъй като   предявеният иск частично се уважава, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Окръжен съд на основание чл.78,ал.6 от ГПК – сумата от 200.00лв. ( двеста лв.) – разходи за експертиза.

По изложените съображения, Плевенският окръжен съд, Търговско отделение, на основание чл. 377 във вр. чл.235 от ГПК

 

 

          Р   Е   Ш   И   :

 

 

 ОСЪЖДА  ЗД „БУЛ ИНС“ – АД, ЕИК-*** със седалище и адрес на управление в гр.София, ***,  ДА ЗАПЛАТИ на А.М.А. , ЕГН-**********, с постоянен адрес ***, Област-Плевен, ***, със съдебен адрес адв. Ст.Ч.,***, на основание чл.405,ал.1 от КЗ във вр. чл.390,ал.2 от ЗЗД, СУМАТА  от 24981.00лв.( двадесет и четири хиляди деветстотин осемдесет и един лв.) - застрахователно обезщетение за имуществени вреди, причинени при ПТП, настъпило на 27.11.2019г. при управление на лек автомобил  „Мерцедес ЦЛА 220 ЦДИ“ с рег.№***,  в района на пътен възел „Коритна“, до гр.Ябланица, Област-Ловеч, при  сключена за автомобила застраховка “Автокаско Хит“ с Полица №***, издадена от  ЗД“Бул Инс“-АД-София, със срок на валидност от 17.09.2019г. до 16.09.2020г и Добавък към застраховка №***1258038, ведно със законната лихва върху сумата от 24981.00лв., считано от 05.12.2019г. до окончателното изплащане.

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният от А.М.А. , ЕГН-**********, с постоянен адрес *** Митрополия, Област-Плевен, ***, със съдебен адрес адв. Ст.Ч.,***, СРЕЩУ ЗД „БУЛ ИНС“ – АД, ЕИК-*** със седалище и адрес на управление в гр.София, ***,  ИСК за обезщетение за имуществени вреди с правно основание чл.405,ал.1 от КЗ за сумата от 14399.00лв.( четиринадесет хиляди триста деветдесет и девет лв), представляваща РАЗЛИКА от 24981.00лв.( двадесет и четири хиляди деветстотин осемдесет и един лв.) до 39308.00лв.(тридесет и девет хиляди триста и осем лв.) и за присъждане на законна ЛИХВА  върху главницата  за периода от 27.11.2019г. до 04.12.2019г.

ОСЪЖДА  ЗД „БУЛ ИНС“ – АД, ЕИК-*** със седалище и адрес на управление в гр.София, ***,  ДА ЗАПЛАТИ  на основание чл.78,ал.6 във вр.чл.83,ал.2  и чл.69,ал.1,т.1 от ГПК   по Бюджета на Съдебната власт, в полза на Окръжен съд-Плевен, държавна такса от 999.24лв.( деветстотин деветдесет и девет лв. и 24ст.) върху уважената част от иска.

ОСЪЖДА  ЗД „БУЛ ИНС“ – АД, ЕИК-*** със седалище и адрес на управление в гр.София, ***,  ДА ЗАПЛАТИ  на основание чл. 78,ал.6 във вр. чл.83,ал.2  от ГПК , по сметка на Плевенски окръжен съд, СУМАТА  от 200.00лв.( двеста лв.) – възнаграждение за вещо лице.

ОСЪЖДА  ЗД „БУЛ ИНС“ – АД, ЕИК-*** със седалище и адрес на управление в гр.София, ***,  ДА ЗАПЛАТИ на адвокат СТОЯН С.Ч. от САК, с адрес ***, на основание чл.38,ал.2 от ЗА, адвокатско възнаграждение  в размер на 1529.32лв.(хиляда петстотин двадесет и девет лв. и 32ст.), съобразно уважената част от иска.

ОСЪЖДА А.М.А., ЕГН-**********, с постоянен адрес *** Митрополия, Област-Плевен, ***, със съдебен адрес адв. Ст.Ч.,***, ДА ЗАПЛАТИ на ЗД „БУЛ ИНС“ – АД, ЕИК-*** със седалище и адрес на управление в гр.София, ***,  СУМАТА 933.33лв.( деветстотин тридесет и три лв. и 33ст.) – разноски за адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената част от иска.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд-В. Търново в 2-седмичен срок от връчването на страните.

 

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: