Р Е Ш Е Н И Е
№ 502/06.12.2022 г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, в
открито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
Председател:
СОНЯ КАМАРАШКА
Членове: БИСЕРКА БОЙЧЕВА
МАРИЯ НИЦОВА
при секретаря Петя Видова и с участие на прокурора Галя
Александрова, като разгледа докладвано от съдията БОЙЧЕВА КАНД № 441/2022 г. по
описа на Административен съд – Монтана, за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 208 и сл.
от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
С Решение № 159 от
31.08.2022 г. по АНД № 547 по описа за 2022 г. на Pайонен съд – Монтана, е
потвърдено Наказателно постановление № 12-2200073/03.05.2022 г., издадено от
инж. Димитър Василев Петров – Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр.
Монтана, с което на „КРОН СЕКЮРИТИ"
ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева, на основание чл.
416, ал. 5 от КТ във вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ, за нарушение на чл. 143, ал. 2
от КТ, във връзка с чл. 9а, ал. 3 от Наредбата за работното време, почивките и
отпуските (НРВПО).
Горното решение е обжалвано от касатора „КРОН
СЕКЮРИТИ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя Я.К.Р., чрез от адвокат Д.П.П. – САК, със служебен адрес и
адрес за призоваване и съобщения гр. София 1000, бул. „Патриарх Евтимий“ № 36в,
ет. 3, Адвокатско дружество „Ц., П. и партньори“, с искане да бъде отменено,
ведно с потвърденото с него Наказателно постановление № 12-2200073/03.05.2022
г., като неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено при
превратно и непълно оценяване на събраните по делото доказателства, при
нарушаване на материалния закон и процесуалните правила. Излагат се доводи, че
въззивният съд при постановяване на съдебното решение не е обсъдил възраженията
на административно-наказаното дружество относно наличието на фактически грешки
в обжалваното наказателно постановление, както и липсата на мотиви, което счита
за тежки нарушения, лишили административно-наказаното лице от правото му на
защита. Счита, че санкционираното лице не е било наясно за какво точно
нарушение бива наказвано. Излага доводи, че въззивният съд не е обсъдил
възражението, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено
и на основание погрешно приложена правна норма при определяне на нарушението,
което от своя страна съставлява съществено процесуално нарушение. В
наказателното постановление се сочи, че работодателят е извършил нарушение във
връзка с осигуряване на почивка, здравословни и безопасни условия на труд. Ако наказващият орган действително е счел, че
са нарушени правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд, следвало е да определи имуществената санкция на основание чл. 413, ал. 1
от КТ, а не на основание чл. 414, ал. 1 от КТ, която изрично сочи, че се
наказва работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство
извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
След съставяне на АУАН от проверяваното лице е представен утвърден
поименен график за м. февруари 2022 г., който въобще не е разгледан и обсъден
от наказващия орган при издаване на обжалваното наказателно постановление. Този
пропуск счита за съществено процесуално нарушение, довело до издаване на
незаконосъобразно наказателно постановление. Алтернативно моли касационната
инстанция, че ако възприеме нарушението за извършено, то същото се явява
маловажен случай по смисъла на чл. 415в от КТ, въз основа на което се иска да
бъде изменена наложената имуществена санкция, тъй като в конкретния случай не е
настъпил никакъв вредоносен ефект за който и да е било от работниците и
служителите на „К.С.“ ООД. Излага се, че няма лице, което е работило над
нормативно установеното работно време и работодателят бил предвидил в графиците
спазване на императивната разпоредба на чл. 143, ал. 2 от. КТ. В съдебно
заседание, редовно призован, се явява
адв. Д.П.П., с пълномощно приложено по делото, която поддържа жалбата, като
развива аналогични доводи.
Ответникът
-Директора на ИТ – Монтана, редовно призован, се представлява в с.з. от ст.
юрк. Кръстева, с пълномощно по делото, която излага становище, че процесното
решение на първоинстанционния съд е правилно, законосъобразно и обосновано, а
подадената жалба неоснователна. Счита извършеното нарушение за доказано по
безспорен начин, като съответно кореспондира със събраните по делото, както
писмени, така и гласни доказателства, които въззивният съд е обсъдил в тяхната
съвкупност, стигнал е до верните правни изводи и е постановил правилно и законосъобразно
решение, което моли касационната
инстанция да остави в сила. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Монтана счита касационната жалба за неоснователна, а
атакуваното решение на РС – Монтана за правилно и законосъобразно. Намира, че
наказателно постановление отговаря на всички изисквания на закона. Не са
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.
Установена е фактическата обстановка и правилно е описана в диспозитива на
издаденото наказателно постановление. Счита, че извършеното нарушение е
доказано по несъмнен и категоричен начин и правилно е ангажирана
административно-наказателната отговорност на наказаното лице. Решението на районния
съд е обосновано и мотивирано, като предлага същото да бъде потвърдено от
касационната инстанция.
Административен съд – Монтана, в
качеството си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата
доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена в
установения с чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок, от надлежна страна, имаща
правен интерес от обжалване, срещу подлежащ на касационна проверка валиден и
допустим съдебен акт, при което същата е процесуално допустима, а разгледана по
същество същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА по посочените по-долу съображения.
От фактическа страна по делото е установено, че на касатора в
настоящето производство е съставен акт за установяване на административно нарушение № 12-2200073/30.03.2022
г. за допуснато нарушение на чл. 143, ал. 2 от КТ, във вр. с чл. 9а, ал. 3 от
НВРПО, затова че при извършена проверка на място на 15.02.2022 г. по спазване
на трудовото законодателство от ДИТ – Монтана, в обект на контрол- охрана на
хипермаркет „Технополис България“ ЕАД, находящ се в гр.Монтана, бул. „Трети
март“ № 216, обект на „КРОН СЕЮОРИТИ“ ЕООД – гр. София, е констатирано, че
дружеството в качеството си на работодател, представлявано от Я.К.Р., е
допуснало, видно от представените поименни графици за работа за месец февруари
2022 до март 2022 г. във връзка с установено сумирано изчисляване на работното
време с период на отчитане - едномесечен, да са изготвени така, че сборът от
работните часове по график, за периода за който е установено сумирано
изчисляване на работното време, да е по-голям от нормата за продължителност на
работното време, определена в чл. 9б от НРВПО и работникът Румен Кузманов
Христов при норма за отработване 168 часа за месец февруари 2022 г. е отработил
196 часа, като е положил 28 часа извънреден труд, извън смисъла на чл. 144, ал.
1 от КТ. Въз основа на така издадения АУАН, на основание чл. 416, ал. 5 от КТ
във връзка с чл. 414, ал. 1 от КТ, е издадено Наказателно постановление № 12-2200073/03.05.2022
г. от Директора на ДИТ – Монтана, с което е наложено административно наказание
имуществена санкция на „КРОН СЕЮОРИТИ“ ЕООД – гр. София, в качеството му на
работодател, в размер на 1500 лева.
За да потвърди спорното Наказателно постановление, районният съд въз
основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, е възприел, че
наведените доводи, че няма извършено нарушение на разпоредбата на чл. 143, ал.
2 от КТ във връзка с чл. 9а, ал. 3 от НРВПО са неоснователни. Правилно и законосъобразно
е определен и размерът на имуществената санкция, наложена с оглед разпоредбата
на чл. 414, ал. 1 от КТ, в законово установените граници - 1500 до 15 000 лв.
Приел е, че наказващият орган е определил размер на имуществената санкция от
1500 лева, който е минималният установен в закона, предвид цялостните
параметри, като несъмнено е отчел индивидуализиращите отговорността
обстоятелства, като е отчел тежестта на нарушението, както и е обсъдил
наличието или липсата на основания по чл. 28, б. „а“ от ЗАНН. Тежестта на
нарушението в случая е по-висока, понеже се касае за бездействие от страна на
работодателя, което е сериозно нарушение на трудовото законодателство, но и се
създават и предпоставки за злоупотреба с трудови и социални права на работниците
и служителите. Изложени са мотиви, че при съставянето на АУАН и при издаване на
НП, административнонаказващият орган е спазил процесуалните изисквания на ЗАНН.
Така издадените актове съдържат всички факти и обстоятелства констатиращи
нарушението. Видно от приетите по делото доказателства е, че дружеството е
имало възможност и е упражнило правото си в законоустановеният срок и да подаде
писмени възражения по така съставеният АУАН и съответно да обжалва процесното
Наказателно постановление, т.е. знае за какво е наказано и е организирило
защитата си в определените от ЗАНН срокове.
Предмет на касационна проверка е
въззивното решение и съответствието му с материалния закон, респ. допуснати от
съда съществени процесуални нарушения.
Настоящата инстанция намира, че решението е правилно и законосъобразно,
постановено при правилно прилагане на закона. Правилно районният съд е
възприел, че нарушението е доказано с всички допустими по закон писмени
доказателства, като е направил обоснования извод за съставомерност на деянието.
Обсъдени са всички наведени в жалбата доводи на административнонаказаното лице
по отношение на съставеното му наказателно постановление.
Касационната инстанция намира, че
в случая е осъществен от обективна и субективна страна състава на нарушението
по чл. 143, ал. 2 от КТ във вр. чл.9а, ал. 3 от НРВПО. Наведените с
касационната жалба оплаквания, направени и във въззивното производство не се
споделят и от настоящият касационен състав, тъй като безспорно от приложеният
Протокол от извършена проверка от длъжностни лица в ДИТ – Монтана и поименни
графици за отчетния период - за м. 02. 2022 г. във връзка с установено сумирано
изчисляване на работното време с период на отчитане един месец, дружеството
като работодател е допуснало сборът от работните часове по график за периода,
за който е установено сумирано изчисляване на работното време, да е по-голямо
от нормата продължителност на работно време и работни часове, определена с чл.
9б от НРВПО и респективно заетото лице Румен Кузманов Христов в края
на отчетния период да положи 28 часа извънреден труд, извън допустимите
изключения по чл.
144, ал. 1 от КТ.
Правилно първоинстанционният съд
е посочил в мотивите към обжалваното решение, че съобразно
разпоредбата на чл.
143, ал. 1 от КТ извънредният труд, който се полага по разпореждане
или със знанието и без противопоставянето на работодателя или съответния
ръководител от работника или служителя, извън установеното за него работно
време, а съобразно ал. 2 на същия текст извънредният труд е забранен.
Изключенията са уредени в разпоредбата на чл.
144 от КТ. Съгласно разписаното в чл.
9а, ал. 3 от НРВПО, поименните графици се изготвят така, че сборът
от работните часове по график на работника или служителя за периода, за който е
установено сумирано изчисляване, трябва да е равен на нормата на
продължителност на работното време, определен по чл. 9б от НРВПО.
Установяването на работен график за периода на сумирано изчисляване и
зададената норма за продължителност на работното време, изчислена по НРВПО,
имат за цел да не се допуска полагането на извънреден труд и неговото
предварително залагане в графика. Графикът е прогнозен и планов документ за
часовете положен труд от работника или служителя през установения период на
отчитане и като такъв той подлежи на корекция по време на съблюдаването му.
Това е предвидено и в разпоредбата на чл.
9а, ал. 2 от НРВПО. Работодателят е задължен да осигури организация
на работния процес по начин, по който да не допуска предварително планиране на
извънреден труд за работниците и служителите.
След като безспорно е било
установено посоченото по-горе нарушение на трудовото законодателство, то
контролният орган на ДИТ – гр. Монтана, законосъобразно и с оглед на
правомощията му, изрично уредени в чл.
416, ал. 5 от КТ е издал оспореното НП.
Правилно е приложена и
санкционната разпоредба на чл. 414, ал. 1 от КТ, в случай на установено
нарушение по чл. 143, ал. 2 от КТ във вр. чл. 9а, ал. 3 от НРВПО.
Настоящият състав намира, че
наказващия орган е изпълнил задълженията си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН и преди
издаването на НП е извършил цялостна проверка на законосъобразността на АУАН.
Наложеното наказание е съобразено с разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, същото е
правилно определено, в законноустановеният размер по чл. 414, ал. 1 от КТ и съобразено с
целите на наказанието, определени в чл. 12 от ЗАНН.
При постановяване на обжалваното
решение не са допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила,
сочени в жалбата като касационни основания.
От касационния състав не се
споделят наведените в жалбата основания, а именно, че въззивният съд при
постановяване на съдебното решение не е обсъдил възраженията на
административнонаказаното дружество относно наличието на фактически грешки в
обжалваното наказателно постановление, както и липсата на мотиви. Спорното
съдебно решение е точно мотивирано, с оглед наложеното административно
наказания с потвърденото с него
наказателно постановление. В хода на административнонаказателното производство,
както и от събраните писмени и гласни доказателства пред въззивната инстанция,
става безспорно ясно за какво точно нарушение е санкциониран търговеца. Като
същото е било напълно разбрано от него, което се доказва от съответните
възражения и представените допълнителни доказателства пред наказващия орган.
Районният съд е приел и обсъдил всички представени и относими към спора
доказателства, с оглед на които е постановил своето решение.
АУАН и НП са издадени от
компетентен орган. Като е потвърдил процесното НП, първоинстанционният съд се е
произнесъл с един мотивиран, обоснован и законосъобразен съдебен акт, който
следва да бъде оставен в сила.
При направеното надлежно искане
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от ответника, с оглед изхода на
делото, в полза на административния орган, съгласно чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН,
следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 80
лева, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП),
респективно по реда на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ
(НЗПП).
Водим от гореизложеното, на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, административният
съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 159 от
31.08.2022 г. по АНД № 547 по описа за 2022 г на Pайонен съд – Монтана.
ОСЪЖДА „К.С.“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Дирекция „Инспекция по
труда” – гр. Монтана, сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.