Р Е Ш Е Н И Е
Номер 03.06.2019 година гр.
Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ
РАЙОНЕН СЪД ХІV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На
втори май Година
2019
В
открито заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА С.
Секретар: Кремена Панайотова
като
разгледа докладваното от съдия С.
АНД
№ 2954 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ПЕТРАЦИТЕ“
ООД, гр. Стара Загора против наказателно постановление № 24-002047 от 20.09.2018г.
на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”, гр. Стара Загора.
В жалбата и в постъпилото впоследствие
допълнение към нея се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно
и като такова следва да бъде отменено. Сочат се подробни съображения. В съдебно
заседание жалбоподателят чрез адв. С.М. заявява, че изцяло поддържа подадената
жалба като излага и допълнителни доводи, във връзка със събраните в хода на
съдебното следствие доказателства.
Въззиваемата страна моли съда да
потвърди обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание, чрез ст. юрисконсулт
Лекина взема становище по възраженията на жалбоподателя.
Съдът,
като прецени събраните доказателства и служебно провери законосъобразността на
обжалваното наказателно постановление, намери за установено следното:
Жалбата е редовна и допустима -
подадена е в срок от надлежна страна.
С обжалваното наказателно
постановление № 24-002047 от 20.09.2018г. на Директора на Дирекция „Инспекция
по труда”, гр. Стара Загора на нарушителя „ПЕТРАЦИТЕ“ ООД, гр. Стара Загора за
нарушение на чл. 303, ал. 3 КТ на основание чл. 414, ал. 1 КТ е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 4 000 лева, за това,
че при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на 15.08.2018г.
в 09,45 часа и в 15,50 часа на обект: Цех за производство и преработка на месо,
находящ се в гр. Стара Загора, ул. Н.П. № 10 и на 20.08.2018г. по представени
официални писмени документи в Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Стара Загора е
установено, че „ПЕТРАЦИТЕ“ ООД, гр. Стара Загора в качеството си на работодател
е приел на 10.07.2018г. и към момента на проверката на 15.08.2018г. на обект:
Цех за производство и преработка на месо в гр. Стара Загора, ул. Н.П. № 10,
лицето Т.Д.Д., ЕГН: **********, което към момента на проверката - 15.08.2018г.
е на 17 години, да работи на обекта като „общ работник“ без разрешение на
Инспекцията по труда.
Горното наказателно постановление е
издадено въз основа на АУАН № 24-002047 от 20.08.2018г., съставен от ст.инспектор
при Дирекция „Инспекция по труда”, гр. Стара Загора.
Като писмени доказателства в АУАН и НП
са описани:
- анонимен сигнал с вх. № 18094335 от
18.07.2018г., въз основа на който е инициирана процесната проверка;
- декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 КТ, попълнена от Т.Д.Д., ЕГН: ********** от 15.08.2018г. в 09,45 часа, в която
последният е посочил, че е започнал работа при „ПЕТРАЦИТЕ“ ООД, гр. Стара
Загора на 10.07.2018г. без да има сключен граждански или трудов договор, с
работно време от 09.00 часа до 16.00 часа , като не работи всеки ден, а само
при повикване и за периода от 10.07.2018г. до 10.08.2018г. е получил
възнаграждение в размер на 500 лв.;
- декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 КТ, попълнена от Т.Д.Д., ЕГН: ********** от 15.08.2018г. в 16,45 часа, която се
отличава от първоначално попълнената само досежно отбелязването, че Д. полага
труд по граждански договор;
- граждански договор № 2 от
10.07.2018г., сключен между „ПЕТРАЦИТЕ“ ООД, гр. Стара Загора, като възложител
и Т.Д.Д., като изпълнител, по силата на който Д. приел да извърши до
31.08.2018г. следното: да опакова 13 000 броя тарелки, като при изпълнение
получи в 5-дневен срок от приемане на извършената работа по 0,05 лв. на
опакована тарелка;
- декларация от И.Д. и Д.Д., в която
заявяват, че в качеството си на родители и настойници на Т.Д.Д. са съгласни той
да работи за „ПЕТРАЦИТЕ“ ООД, гр. Стара Загора;
- писмени обяснения от П.С.П.,
управител на „ПЕТРАЦИТЕ“ ООД, гр. Стара Загора, в които последната заявява, че
е допуснала по молба на своя приятелка в проверения на 15.08.2018г. от Дирекция
„Инспекция по труда“, гр. Стара Загора цех да работи по граждански договор
лице, ненавършило 18 години - сина ѝ Т.Д.Д. с възпитателна цел, като той
пакетирал тарелки и тя му заплатила за труда.
Въз основа на писмо № 3761/26.03.2019г.
по описа на Районна прокуратура - Стара Загора е изискана справка за движението
по НОХД № 214/2019г. по описа на Районен съд - Стара Загора и заверен препис на
внесения по делото обвинителен акт. От последния се установява, че срещу П.С.П.
е повдигнато обвинение за това, че през периода от 10.07.2018г. до 15.08.2018г.
в гр. Стара Загора като управител на „ПЕТРАЦИТЕ“ ООД, гр. Стара Загора без
надлежно разрешение от Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Стара Загора /чл.
303, ал. 3 КТ/ приела на работа лице, ненавършило 18-годишна възраст, а именно:
Т.Д.Д. - престъпление по чл. 192а, ал. 1 НК.
Пред настоящата съдебна инстанция са
разпитани в качеството на свидетели следните лица: Д. Иванова Б. и Д.В.В. -
инспектори в Дирекция „Инспекция по труда”, гр. Стара Загора, извършили както
проверката в обекта на 15.08.2018г., така и тази по документи - в Дирекция
„Инспекция по труда“, гр. Стара Загора на 20.08.2018г.; Т.Д.Д. – лицето, по отношение
на което е констатирано нарушението, както и неговата майка И.В.Д..
От техните показания безспорно се
установява, че на 15.08.2018г. в 09,45 часа е извършена проверка от Дирекция
„Инспекция по труда“, гр. Стара Загора на обект: в Цех за производство и
преработка на месо, находящ се в гр. Стара Загора, ул. Н.П. № 10, стопанисван
от „ПЕТРАЦИТЕ“ ООД, гр. Стара Загора, в хода на която е установено, че Т.Д.Д. -
непълнолетен тогава - полага труд в проверявания обект без разрешение на
инспекцията по труда.
Спорните обстоятелства в показанията
на свидетелите касаят основанието, на което Д. полага труд.
Според свидетелите Б. и В. става
въпрос за трудово правоотношение. Като техните изводи се основават на
декларацията по чл. 402, ал. 1, т. 3 КТ, попълнена лично от Т.Д.Д. и на
констатациите им на място, че Д. и още няколко работници са работили на
проверявания обект.
Същевременно свидетелите И.Д. и Т.Д. заявяват,
че последният е полагал труд въз основа на граждански договор и съгласие,
дадено за това от родителите му.
Според свидетелката И.Д. именно тя е
заплатила сумата от 500 лв. на сина си за положения от него труд, като това е
станало след приключване на процесната проверка.
Съдът
намира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения, налагащи отмяна на обжалваното наказателно
постановление на това основание.
И АУАН, и НП са издадени от
компетентните органи. Съдържат необходимите реквизити, посочени съответно в чл.
42 и чл. 57 ЗАНН и са предявени по надлежния ред на нарушителя.
Неоснователни са възраженията на
жалбоподателя, че в конкретния случай е нарушен принципът Non
bis in idem - Никой не
може да бъде наказан два пъти за едно и също нещо.
Съгласно чл. 414, ал. 1 КТ работодател,
който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на
по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500
до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко
наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.
Следователно, законодателят предвижда
административнонаказателна отговорност, както за юридическото лице - съобразно
чл. 83, ал. 1 ЗАНН, така и за виновното длъжностно лице - съобразно чл. 24, ал.
1 ЗАНН. В случая става въпрос за два различни субекта на нарушението, всеки от
които разполага със самостоятелна правосубектност, в т.ч. имущество, което се
засяга чрез наложените от наказващия орган административни наказания.
Действително по делото има данни за
образувано наказателно производство срещу П.С.П. за престъпление по чл. 192а,
ал. 1 НК - за това, че през периода от 10.07.2018г. до 15.08.2018г. в гр. Стара
Загора като управител на „ПЕТРАЦИТЕ“ ООД, гр. Стара Загора без надлежно
разрешение от Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Стара Загора /чл. 303, ал. 3 КТ/ приела на работа лице, ненавършило 18-годишна възраст, а именно: Т.Д.Д.. И
действително, ако срещу нея бе образувано и административнонаказателно
производство за нарушение на чл. 303,
ал. 3 КТ, то тогава би бил нарушен принципът Non bis in
idem, тъй като по този
начин тя като физическо лице би била наказана два пъти за едно и също нещо -
веднъж в административнонаказателното производство, веднъж в наказателното
производство. Настоящият случай обаче не е такъв.
Несъстоятелни са възраженията на
жалбоподателя, че в АУАН се сочи, че е съставен по „официални писмени
документи“ без да се посочва кои са тези документи.
При внимателен прочит на съдържанието
на акта се установява, че актосъставителят е записал, че проверката на
20.08.2018г. е извършена „по представени документи в Дирекция „Инспекция по
труда“, гр. Стара Загора“ без да посочва, че същите са „официални“. Той е
спазил изискването на чл. 42, т. 10 ЗАНН като е направил опис на писмените
материали - 2 бр. декларации по чл. 402, ал. 1, т. 3 КТ на Т.Д.Д. и писмено
обяснение от П.С.П..
Не е извършено нарушение в този смисъл
и в наказателното постановление. Действително наказващият орган е записал, че
проверката на 20.08.2018г. е извършена по „представени официални писмени
документи в Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Стара Загора“, но същевременно
съобразно изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН е посочил доказателствата,
които потвърждават нарушението.
Възможно е при въпросната проверка да
са представени официални документи, които обаче да са неотносими към настоящото
административнонаказателно обвинение и това да е причината да не бъдат
представени по делото.
Съдът намира за несъстоятелни и
възраженията на жалбоподателя, че липсата на констативен акт или протокол от
извършената проверка представлява съществено нарушение на процесуалните
правила. Такова изискване в ЗАНН не е предвидено. Такъв документ може да бъде
съставен по преценка на проверяващите органи.
Неоснователни са и възраженията, че в
АУАН и в НП не е посочено мястото на извършване на нарушението.
И актосъставителят и наказващият орган
са записали изрично, че непълнолетният е приет на работа в обект: Цех за
производство и преработка на месо в гр. Стара Загора, ул. Н.П. № 10 и това е
напълно достатъчно, за да се приеме, че в случая не е извършено нарушение на
чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.
От
събраните в хода на съдебното следствие доказателства се установи по един
безспорен и категоричен начин, че жалбоподателят е осъществил от обективна и
субективна страна състава на чл. 303, ал. 3 КТ.
От обективна страна, „ПЕТРАЦИТЕ“ ООД,
гр. Стара Загора в качеството си на работодател е приело на 10.07.2018г. и към
момента на проверката на 15.08.2018г. на обект: Цех за производство и
преработка на месо в гр. Стара Загора, ул. Н.П. № 10, лицето Т.Д.Д., ЕГН: **********,
което към момента на проверката - 15.08.2018г. е на 17 години, да работи на
обекта като „общ работник“ без разрешение на Инспекцията по труда.
От субективна страна, съдът намира, че
в случая се касае за безвиновна отговорност на юридическо лице, поради което и
не може да се обсъжда въпросът за вината му, доколкото същата представлява
субективно отношение на нарушителя към извършеното административно нарушение.
Неоснователни са възраженията на
жалбоподателя, че разпоредбата на чл. 303, ал. 3 КТ е „указателна“ и не може да
бъде нарушена.
Тя предвижда, че „лицата от 16 до 18
години се приемат на работа с разрешение на инспекцията по труда за всеки
отделен случай“. Не може да се приеме, че получаването на разрешение от
инспекцията по труда в тази хипотеза е общо. Напротив, то е конкретно и има за
цел да защити определена група работниците или служителите, които поради възрастта
си са по-уязвими.
Съдът намира за неоснователни и
възраженията, касаещи приложението на чл. 303, ал. 1 КТ в конкретния случай.
Важно е да се направи изрично
разграничение между отделните хипотези на чл. 303 КТ.
В чл. 303, ал. 1 КТ е визирана абсолютна
забрана за приемане на лица от 16 до 18 години на работи, които са тежки,
опасни или вредни за здравето и за правилното им физическо, умствено и
нравствено развитие. В тази хипотеза не е възможно да бъде дадено разрешение от
инспекцията по труда.
Когато съответната работа не попада в
посочената хипотеза, а лицето, което работодателят желае да приеме да я
изпълнява е от 16 до 18 години, то тогава той следва съобразно чл. 303, ал. 3 КТ да се снабди с разрешение от инспекцията по труда.
Като са приели, че в конкретния случай
е извършено нарушение на чл. 303, ал. 3 КТ актосъставителят и наказващият орган
са се съгласили, че работата осъществяване от Д. не е тежка, опасна или вредна
за здравето и за правилното му физическо, умствено и нравствено развитие.
Приели са също така, че за нейното осъществяване е необходимо да бъде дадено
разрешение от инспекцията по труда.
В случая следва да се има предвид, че
съобразно чл. 416, ал. 1 КТ „нарушенията на трудовото законодателство се
установяват с актове, съставени от държавните контролни органи. Редовно
съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на
противното.“
Тук е важно да се отбележи, че доказателствената
тежест е възложена не върху актосъставителя и наказващия орган, а върху нарушителя
- в случая „ПЕТРАЦИТЕ“ ООД, гр. Стара Загора.
По делото не се установи по един
безспорен и категоричен начин, че Т.Д.Д. е полагал труд по граждански договор.
В хода на административнонаказателното
производство е представен граждански договор № 2 от 10.07.2018г., сключен между
„ПЕТРАЦИТЕ“ ООД, гр. Стара Загора, като възложител и Т.Д.Д., като изпълнител.
Доколкото, но той е подписан само от непълнолетния Д., поради което и следва да
се приеме, че той не е произвел действие. Съобразно чл. 4, ал. 2 от Закона за
лицата и семействата непълнолетните могат да извършват правни действия само и
единствено със съгласието на родителите си. Такова съгласие в случая не е
обективирано в договора.
Действително по делото е представена декларация
от И.Д. и Д.Д., с която заявяват, че в качеството си на родители и настойници
на Т.Д.Д. са съгласни той да работи за „ПЕТРАЦИТЕ“ ООД, гр. Стара Загора, но тази
декларация според показанията на свидетелката И.Д. е написана и представена
след извършване на първоначалната проверка на 15.08.2018г., а не при сключване
на самия граждански договор.
За разлика от подписването на
гражданския договор, което представлява извършване на правно действие от страна
на непълнолетния Д., попълването на двете декларации по чл. 402, ал. 1, т. 3 КТ
на 15.08.2018г. представлява писмено деклариране /предвидено от законодателя/
на факти и обстоятелства, свързани с осъществяваната от него трудовата дейност.
Ето защо, съдът кредитира последните.
Важно е да се отбележи, че
единствената разлика между попълнените от Д. и представени в хода на
административнонаказателното производство декларации касае отбелязването във
втората от тях /попълнена в 15,50 часа/ на обстоятелството, че полага труд по
граждански договор.
Съдът намира, че ако още при
постъпването си на работа Д. е подписал граждански договор, то той е щял да
бъде наясно, че работи въз основа на договор и дори да не е разбирал неговото
естество и разликата му с трудовия договор, той е щял да попита проверяващите
инспектори за информация , като им обясни конкретната обстановка и да попълни
декларацията коректно още в 09,45 часа.
Съдът не кредитира показанията на
непълнолетния Д. и на неговата майка И.Д., че последната му е заплатила 500 лв.
за положения от него труд за „ПЕТРАЦИТЕ“ ООД, гр. Стара Загора.
В попълнените от Д. две декларации на
15.08.2018г. той е посочил, че за периода от 10.07.2018г. до 10.08.2018г. вече
е получил възнаграждение в размер на 500 лв., като това се потвърждава от
писменото обяснение на П.П., според която той е пакетирал тарелките, а тя му е
заплатила за труда.
Съдът не кредитира показанията на
непълнолетния Д., че при попълване на декларацията в 09,45 часа е преписвал от
друга работничка.
На първо място, това че до
15.07.2018г. е имал ученически стаж не означава, че в периода от 10.07.2018г.
до 15.07.2018г. не е могъл да полага труд за „ПЕТРАЦИТЕ“ ООД, гр. Стара Загора.
Не са представени доказателства дали той е бил действително ангажиран във
връзка с провеждания стаж и ако е бил ангажиран - в кой точно времеви диапазон.
Освен това прави впечатление, че и гражданският договор е с дата 10.07.2018г.,
както е посочено в декларациите.
На второ място, посоченото от него
работно време от 09,00 до 16,00 часа е само 7 часа /без да се броят почивките/,
а такова се предвижда само за непълнолетните работници или служители. От
показанията на свидетеля Б. се установява, че при проверката е било
констатирано още едно лице без трудов договор, но то е било пълнолетно.
На трето място, следва да се отбележи,
че няма пречка Д. да не работи всеки ден, а да ходи само при повикване от 09,00
до 16,00 часа, като това не означава автоматично, че не престира работна сила.
В случая следва да се вземе предвид чл. 305, ал. 3 КТ.
Като взе предвид изложеното по-горе,
съдът прие, че доказателствената сила на съставения АУАН не е оборена от
жалбоподателя в настоящото производство.
Настоящият съдебен състав счита, че в
случая са налице предпоставките на чл. 415в, ал. 1 КТ.
На първо място, нарушението е
отстранено веднага. Това се установява от показанията на Д., който заявява, че
е работил пет дни след проверката, извършена в цеха на 15.08.2018г., т.е. работил
е до съставянето на АУАН на 20.08.2018г.
На второ място, в случая не се
установи за непълнолетния Д. да са произтекли вредни последици. В тази връзка
съдът отчете от една страна, естеството и характера на полагания от него труд -
пакетиране на тарелки, а от друга, че е получил следващото му се възнаграждение
и няма финансови претенции към „ПЕТРАЦИТЕ“ ООД, гр. Стара Загора.
Освен това, в случая следва да се
вземат под внимание постигнатите негласни уговорки между П.П. и И.Д. относно
причината, поради която Д. е бил приет на работа от „ПЕТРАЦИТЕ“ ООД, гр. Стара
Загора, която е заявена още в началото на административнонаказателното
производство с писмените обяснения на П. от 20.08.2018г. и е потвърдена в хода
на съдебното следствие от свидетелката Д..
В тази връзка, съдът намира, че наложеното
от наказващия орган административно наказание - имуществена санкция следва да
бъде намалено на основание чл. 415в, ал. 1 КТ в минимален размер, а именно - 100 лв., като се отчете, че нарушението е
извършено за първи път. Действително по делото има данни, че е констатирано
нарушение на трудовото законодателство по отношение на още един работник на
дружеството, но доказателства в този смисъл не са представени.
Предвид изложеното, наказателното
постановление следва да бъде изменено като на основание чл. 415в, ал. 1 КТ бъде
намален размера на наложеното наказание имуществена санкция от 4 000 лева на 100
лева.
Водим от горните мотиви, на основание
чл. 63, ал. 1, пр. 2 ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 24-002047
от 20.09.2018г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“, гр. Стара Загора, с което на основание чл. 414, ал. 1 КТ на
„ПЕТРАЦИТЕ“ ООД, гр. Стара Загора, ЕИК: *********, е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 4 000 лева за нарушение на чл. 303,
ал. 3 КТ, като на основание чл. 415в, ал. 1 КТ НАМАЛЯВА размера на имуществената
санкция от 4 000 (четири хиляди) лева на 100 (сто) лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд Стара Загора в 14-дневен срок от получаване
на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: