РЕШЕНИЕ
№ 85
гр. гр. Д., 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на петнадесети февруари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Галатея Ханджиева Милева
Членове:Жечка Н. Маргенова Томова
Станимир Т. Ангелов
при участието на секретаря П. Ж. П.а
като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно
гражданско дело № 20223200500839 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна
жалба вх.№ 1865/26.10.2022 г. от М. Т. Н. с ЕГН ********** от гр.Б., общ.Б.,
обл. Д., ***, чрез адв.Т.П., АК - Варна, срещу решение № 73/07.10.2022 г. по
гр.д.№ 25/2022 г. на РС-Тервел, в частта, в която се отхвърлят предявени от
него против А. Х. Б. с ЕГН ********** от гр.Б., ***, исковете с правно
основание чл. 55 ал.1 предл.2 и в условията на евентуалност предл.3 от ЗЗД,
за осъждане на ответницата да върне на ищеца:
1. сумата от 24 270 лева, която ответницата изтеглила от банковата
сметка на ищеца в периода м.09.2016 г. – м.09.2018 г. с оглед неосъществено
или в условията на евентуалност с оглед на отпаднало основание.
2. сумата от 1 889 лева, за ремонт и обзавеждане на собственото
жилище на ответницата по пера, както следва - сумата 270 лева, дадена от
ищеца за закупуване на смесителна батерия; - сумата от 200 лева, дадена от
ищеца за закупуване на етажерка; - сумата от 300 лева, дадена от ищеца за
закупуване и монтиране на абсорбатор; сумата от 639,00 лева дадени от
1
ищеца на ответницата за закупуване на ъглова гарнитура; сумата от 400 лева,
дадена от ищеца за ремонт на комина и покрива на сградата, с оглед
неосъществено или в условията на евентуалност с оглед на отпаднало
основание.
3. сумата от 2 400 лева, съставляваща половината от наемната цена,
платена от ищеца за периода м.01.2018 г. – м.01.2019 г. за жилище, в което
живяла ответницата, с оглед неосъществено или в условията на евентуалност
с оглед на отпаднало основание.
4. сумата от 240 лева, съставляваща половината от разходите,
извършени от ищеца за доставка на интернет и телевизия в обитаваните от
ответницата жилища в период от шест месеца, считано от м.08.2018 г. всички
с оглед неосъществено основание или в условията на евентуалност отпаднало
основание.
5. сумата от 6 462.80 лева, дадени от ищеца за разходи за резервни
части и ремонт както и сумата от 1 586 лева административни разходи за
автомобила на ответницата с оглед неосъществено или в условията на
евентуалност на отпаднало основание.
6. сумата от 2 400 лева, дадена от ищеца за закупуване на преносим
компютър за ответницата с оглед неосъществено или в условията на
евентуалност с оглед на отпаднало основание.
7. сумата над 1 500 лева до пълния претендиран размер от 6 600 лева
дадена от ищеца за придобиване от ответницата на лек автомобил с оглед
неосъществено основание.
Решението в обжалваните части счита за неправилно,
незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на материалния
и процесуалния закон. Иска неговата отмяна в обжалваните части и
произнасяне по същество за уважаване в тези части. Конкретните оплаквания
се свеждат до погрешна правна квалификация на предявените основни и
евентуални искове без да се изготви доклад по делото и да се разпредели
доказателствената тежест между страните, липсата на анализ на
доказателствата в тяхната съвкупност, противоречиви правни изводи. Искът
за сумата от 24 270 лева бил отхвърлен по съображения, че средствата са
дадени при изпълнение на нравствен дълг. Съдът приел, че ответницата е
изтеглила процесната сума от кредитната карта на ищеца, но за покриване на
2
общи разходи на фактическото семейство, каквото не било съществувало с
оглед твърденията на ответницата, че не е живяла с ищеца като семейство и
не е приемала, че могат да живеят като семейство. По иска за сумата от 1 889
лева за ремонт и обзавеждане на жилището на ответницата било налице
противоречие между мотиви и диспозитив. Искът за сумата 2 400 лева бил
отхвърлен поради липса на доказателства, че страните са ползвали нает
апартамент при липсата на спор относно ползването на такъв. По иска за
сумата от 6 600 лева съдът не взел предвид извънсъдебното признание на
ответницата за предоставената от ищеца сума, сторено в д.п.№ 251/2018 г. на
РУ - Б., и не го преценил съобразно правилото на чл.175 от ГПК.
Необосновано и неправилно, в разрез със събраните доказателства отхвърлил
иска за сумата от 6 462.80 лева заплатени разходи за ремонт и резервни части
на автомобила, при липса и на указание от съда за кои свои твърдения
ищецът не сочи доказателства. Липсвало обсъждане за погасяване на сумата
от 1 500 лева стойност на труд за ремонт на автомобила чрез замяна със
собствен на ищеца автомобил. Неправилно и неаргументирано отхвърлил
иска за сумата от 2 400 лева дадени за закупуване на преносим компютър на
ответницата при недоказано от ответницата дарствено намерение на ищеца.
Съдът не взел предвид и необсъдил изявленията на ответницата по други дела
между страните – в исковата молба по гр.д.№ 911/2018 г. на БРС ответницата
сочела липсата на намерение за бъдещо съвместно семейно съжителство.
Дори и да се приемело, че страните са съжителствали за известен период като
семейство, поради неосъщественото семейство и/или прекратеното
съжителство полученото от ответницата за периода 2016 г. - 2018 г.
съставлявало дадено на неосъществено или отпаднало основание.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по въззивната жалба е
подаден от насрещната страна, която изразява становище за неоснователност
на жалбата, като се аргументира и с доводи по същество на спора. Невярно
счита твърдението за неправилна правна квалификация, липсата на доклад и
разпределение на доказателствената тежест. Във всички хипотези на чл.55 от
ЗЗД ищецът следвало да докаже факта на даването, каквото от събраните
доказателства не се установило. Дори и да се докажело някакво плащане, то
било израз на нравствен дълг, тъй като страните живяли повече от две години
във фактическо съпружеско съжителство, а съзнателното изпълнение на
нравствен дълг било основание за престиране и даденото не подлежало на
3
връщане. Излага и, че представените банкови извлечения били оспорени от
нея, същите нямали доказателствена стойност, тъй като не носели подпис на
лицето, за което се твърдяло, че ги е издало. Други доказателства, които да
установят, че извлеченията са относими именно към предоставената й
банкова карта нямало представени. Установено било, че в процесния период
същата банкова карта била в държане и на брата и на майката на ищеца, при
което не било доказано, че сумата от 24 320 лева била усвоена изцяло и
единствено от ответницата. Липсвали представени разходи документи за
сумата от общо 1 889 лева за ремонт и обзавеждане на жилището. Поотделно
обсъжда твърдяните видове разходи и извежда извод за недължимостта им.
Лаптопът бил подарък по повод раждането на детето, закупен за сумата от 2
049 лева, а не за сумата от 2 400 лева, върнат бил поради технически проблем
и не било доказано към момента да е в нейна фактическа власт. Обитавали
нает апартамент на *** в периода от 01.2018 г. до първите дни на м.10.2018 г.,
когато ищецът я прогонил от там. Имотът бил собствен на приятел на ищеца и
за ползването му не бил плащан наем. Голословни били твърденията за
плащане на суми от ищеца за доставка на интернет и телевизия.
Представената фактура от 26.01.2019 г. за закупуване на резервни части на
лек автомобил била издадена след включения в исковата молба период, не
носела подпис на издател, не доказвала плащане и още повече влагане на
изброените резервни част в нейния автомобил. Недоказано било плащането на
сумата от 1 586 лева за административни такси във връзка с регистрацията на
автомобила, застраховка и пр. Автомобила бил закупен на 10.03.2016 г., осем
дни преди датата на обмяната на валута от ищеца на 18.03.2016 г.,
регистриран в КАТ на 11.03.2016 г., за което била представена полица за
действаща застраховка и платена от нея такса за регистрация от 54лева.
Продажната цена била 1 500 лева, а не 6 200 лева, дори и някъде да се
съдържало нейно признание, то не можело да се цени, защото доказателствата
не кореспондирали с изявленията й. Иска потвърждаване на решението.
Въззивната жалба е подадена чрез изпращането и по пощата на
24.10.2022г., т.е.в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, с начало 11.10.2022г., когато
решението е връчено на обжалващия, активно легитимиран като страна-ищец
в първоинстанционното производство, с правен интерес от обжалване на
неизгодното за тях решение, отговаря на изискванията на чл.260, т.1, 2, 4 и 7 и
чл.261 от ГПК.
4
По повод жалбата Д.кият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея
оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и събраните
по делото доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК
провери обжалваното решение и основателността на исковете, като приема за
установено следното:
С искова молба вх.№3390/17.05.2019г., уточнителни молби вх.
№1517/10.08.2020г, вх.№3074/27.10.2021г., от М. Т. Н. срещу А. Х. Б. са
предявени множество осъдителни искове за суми, които според ищеца
ответницата му дължи като получени без основание, а именно:
-сумата 24 270 лева, разлика от изтеглените общо 24320лева и дадените
в брой общо 2950лева, или общо 27270лева в периода м.09.2016г. –
м.09.2018г., и изразходените за издръжка на детето в същия период от
3 000лева,
- сумата 6 600 лева, дадена от ищеца за придобиване от ответницата на
лек автомобил марка „Мерцедес“и неговата регистрация,
- сумата 6 462.80 лева, дадени от ищеца за разходи за ремонт
/4876.80лева за части, подробно описани в уточняващата молба, и 1500лева за
труд/ и административни разходи от 1 586 лева-винетки, данъци ,застраховки
за автомобила на ответницата,
- сумата от 1 889 лева, за ремонт и обзавеждане на собственото жилище
на ответницата по пера, както следва - сумата 270 лева, дадена от ищеца за
закупуване на две смесителни батерии; - сумата от 200 лева, дадена от ищеца
за закупуване на етажерка; - сумата от 300 лева, дадена от ищеца за
закупуване и монтиране на абсорбатор; сумата от 719,00 лева дадени от
ищеца на ответницата за закупуване на ъглова гарнитура; сумата от 400 лева,
дадена от ищеца за ремонт на комина и покрива на сградата.
- сумата 2 400 лева, дадена от ищеца за закупуване на преносим
компютър за ответницата,
- сумата от 1000лева дадена от ищеца за погасяване на дълг на
ответницата към трето лице.
- сумата 2 400 лева, съставляваща половината от наемната цена, платена
от ищеца за периода м.01.2018г. – м.01.2019г. за жилище, в което живяла
ответницата,
5
- сумата 240 лева, съставляваща половината от разходите, извършени от
ищеца за доставка на интернет и телевизия в обитаваните от ответницата
жилища в период от шест месеца, считано от м.08.2018г
Предмет на обжалване от ищеца, съобразно правния му интерес, е
решението в отхвърлителната му част.В частта на иска за сумата от 1000лева,
дадена от ищеца за погасяване на дълг на ответницата към трето лице,
претенцията на ищеца е изцяло уважена. Уважена частично/за сумата от
1500лева/ е претенцията на ищеца за сумата от 6 600 лева, дадена от ищеца за
придобиване от ответницата на лек автомобил и неговата регистрация.
Положителното за ищеца произнасянето на съда по двата иска-изцяло по иска
за сумата от 1000лева и за частта от 1500лева от иска за сумата от 6 600 лева,
не е обжалвано от имащата интерес от това ответница, и в тези части
претенциите на ищеца не са в предмета на въззивно производство.
Обосноваващите претенциите на ищеца обстоятелства се свеждат до
твърдения за съжителство с ответницата на семейни начала в периода от
раждане на общото им дете М. на ***г. до 30.10.2018г., поемане на разходите
за детето и домакинството от него. Излага, че от 2000г. работи в А.. След
раждането на детето се завръщал често в страната за по-продължително
време, за да присъства в живота на детето и да участва в отглеждането му. За
времето след раждането на детето до фактическата им раздяла м.10.2018г.,
вкл. след връщането на ответницата на работа, всички средства за издръжка
на детето, дома и домакинството, а след м.04.2018г., когато ответницата
напуснала работа, и за социалния живот на ответницата, били осигурявани от
него. Полагал грижи и давал издръжка в достатъчна степен за задоволяване
на личните нужди на ответницата и детето. За всякакви текущи нужди и
разходи се отзовавал и поемал изцяло издръжката на семейството, каквото
считал, че били. През м.10.2018г. ответницата напуснала дома им/наетото
жилище в гр.Б., ***/заедно с детето, като задържала предоставените и с оглед
съвместното съжителство суми, с които неоснователно се обогатила.
Твърди, че след раждането на детето предал на ответницата личната си
банкова /дебитна/карта , с която тя да тегли суми от неговата сметка за свои
разходи и за закупуване на вещи по нейна преценка. За периода м.08.2016г.
до м.09.2018г. тя изтеглила от банковата му сметка сумата от 24 320лева. За
същия период и предоставил в брой и сумата от 2950лева/на 20.06.2018г.-
6
750лева, на 06.09.2018г.-600лева, на 01.08.2016г.-400лева, на 01.02.2017г.-
400лева, на 02.05.2017г.-400лева и на 11.08.2017г.-400лева/. От изтеглените
общо 24320лева и дадените в брой общо 2950лева, или общо 27270лева, само
3 000лева били за издръжка на детето. С разлика от 24 270лева ответницата
неоснователно се обогатила.
През м.март 2016г. с ответницата взели решение да закупят лек
автомобил, който да ползва след раждането на детето. С помощта на негов
приятел Д. намерили и одобрили автомобил в гр.Варна-марка „Мерцедес“.
Постигнали съгласие с продавача за продажна цена от 6200лева. Планирали
сделката при следващото му прибиране в България след 14.03.2016г., но била
осъществена на 10.03.2016г. Цената била заплатена от ответницата -200лева
депозит при огледа и 6000лева в деня на сделката, които 6000лева били взети
в заем. На 14.03.2016г. ищецът се върнал в България, на 18.03.2016г. обменил
3200британски паунда в клон на ОББ-Б. , в сградата на хотел „***“, където
работела ответницата. Предал на ответницата сумата от 6600лева- 6200лева
цената на автомобила и 400разходи по регистрацията му.
След заминаването му за А. на 21.03.2016г. до следващото му
прибиране на 12.06.2016г. за раждането на детето, Д., който придружавал
ответницата при закупуване на автомобила, отстранявал различни дребни
повреди по автомобила- неработещи уреди по таблото, подмяна на
кормилната конзола, подмяна на решетка на предния капак, монтирал
устройство за автоматично включване на светлините, смяна на масла, филтри,
течности и др., за които услуги заплатил ищеца, като парите Д. получил чрез
майката на ищеца. От м.август 2016г. до м.август 2018г. поддръжката на
автомобила била извършвана от приятелите на ищеца Д. Г. и В. П., за което
им плащал ищеца. През пролетта на 2017г. извършили бартер с В.- ищецът му
дал свой стар автомобил „Ауди А 8“ срещу задължението на В. да извърши
ремонт на автомобила, закупен на името на ответницата, до стойността на
сумата от 1500лева, без частите за ремонта. Заплатените от ищеца разходи за
части на автомобили възлизали на общо 4876.80лева/уточнителна молба вх.
№1517 от 10.08.2020г./, както следва по вид и цена: решетка на преден капак-
117лева, 12бр..свещи -154лева, 4бр.зимни гуми-840лева, 4бр.амортисьори-
385лева, 2 бр. лагери-166лева, 4бр.летни гуми- 800лева; задни регулационни
щанги-209лева, 2бр.лагери-120лева, цялостна подмяна на окачването -
1200лева, кормилна колона за мигачи и чистачки-120лева, акумулатор -
7
250лева, газова бутилка -300лева, втори ключ-200лева, помпа за резервоар за
чистачки-15.80лева. Ищецът платил и административните разходи за
автомобила за периода 2016-2018г. от общо 1586лева/уточнителна молба вх.
№1517 от 10.08.2020г./, както следва: винетни годишни стикери за трите
години от по 96лева-288лева, данък за 2016г/полугодие/-140лева, данъци за
2017 и 2018г.- 560лева, застраховки ГО за 2017 и 2018г.-520лева, годишни
прегледи за 2017 и 2018г.-78лева. С платените от ищеца суми за закупуване и
поддръжка на автомобила, собственост на ответницата, тя неоснователно се
обогатила.
За времето от преди раждането на общото им дете до фактическата им
раздяла с ответницата м.10.2018г., ищецът извършил различни ремонтни
работи в жилището и в гр.Б., ****, за което освен личен труд , вложил и
средства за материали на стойност общо 1889лева, с която сума ответницата
се обогатила, а именно: през .03.2016г. монтирал нова смесителна батерия на
стената над мивката в банята/старата била вътре в самата мивка/ и нова
батерия на мивката в кухнята, за което заплатил общо 270лева; след
раждането на детето поръчал, сглобил и монтирал етажерка с рафтове зад
врата в детската стая, за която заплатил 200лева; лятото на 2017г. монтирал
нов абсорбатор, като за целта наел алпинист за направата на нова дупка на
по-високо ниво, за което заплатил 300лева; през м.юли 2017г. иззидал нов
комин и поправил покривната битумна изолация, за което заплатил 400лева;
на 01.08.2017г. закупил нов диван за хола на стойност 719лева.
През м.12.2016г. ищецът закупил лаптоп „Леново-Йога“ от фирма
„Ардес“ – филиала в гр. Варна, на като стойност / с допълнително закупената
гаранция и заплатена застраховка/ 2400 лева за бъдещата дейност на
ответницата и нейн приятел Т., които щели съвместно да отворят свое фото
студио. Документите за покупката и застраховката били на името на
ответницата, но подписани от него. Ответницата се обогатила със сумата от
2400лева-стойност на придобития от нея със средства на ищеца лаптоп.
През есента на 2017г. ответницата отишла на екскурзия до Южна
Америка, след завръщането от която заявила, че има заем от 500евро, за
погасяването на който ищецът и дал 1000лева.
В края на м.01.2018г. наели с ответницата жилище в гр.Б., на *** срещу
месечен наем от 400лева, който бил предплатен от ищеца за срок от 1година –
8
общо 4800лева, с половината от която ответницата се олбогатила.
През м.08.2018г. ищецът заплатил сумата от 240лева за интернет и
кабелна телевизия за жилището на ответницата в **** и за наетото жилище
на ***.
Иска осъждането на ответницата да му заплати описаните суми, с които
неоснователно се обогатила, защото е задържала сумите и вещите, които е
получила по време на фактическото им съжителство при липса на основание-
чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
В писмен отговор вх. № 3015/ 26.07.2019 г..ответницата А. Х. Б., чрез
процесуалния си представител адвокат К. Х. И. , и в писмен отговор вх.
№3026/26.07.2019г., подаден чрез упълномощения адвокат П. Г., оспорва
исковете. Не отрича, че в периода м.09.2016г.-м.09.2018г. с ищеца са били във
фактическо съжителство, че ищецът доброволно и е предоставил банковата си
карта. Излага и, че е теглила суми по указания на ищеца, които следвало да
предостави на трети лица, вкл.на майката на ищеца. Теглени били суми и
съвместно за общи домакински нужди. При пребиване на ищеца в България
той и сам ползвал банковата си карта, като за периода лично изтеглил
5079.32лева. Сам ищецът настоявал за издръжка на детето да се теглят по
400лева месечно, каквато сума регулярно е поддържал, при което за периода
от 25месеца издръжката на детето възлизала на 10 000лева. Отрича да е
изтеглила от банковата му сметка сумата от 23 320лева и да е получила в
брой сумата от 2950лева. Позовава се на разпоредбата на чл.55, ал.2 от ЗЗД.
Оспорва извършените от ищеца разходи за закупуване на автомобил,
ремонта и поддръжка му. За закупуването на автомобила ищецът нямал
принос, съдействал консултативно при избора, но паричните средства за
придобиването му не били предоставени от него. Нямало доказателства за
обмен на 18.03.2016г. на 3200 британски паунда, но и да е обменил такива,
категорично не били за заплащане на автомобила. До навършване на
11месечна възраст на детето получавала обезщетение, след което започнала
работа и получавала трудово възнаграждение, с което покривала разходите за
автомобила, който бил използван и от ищеца. Ремонта на бензиновата помпа
бил заплатен от нея. Ако ищецът е извършвал ремонти, те са били по повод
ползването от него на автомобила и задължението му като ползвател да го
поддържа в изправност.
9
Средствата за двете подменени батерии, абсорбатор и диван били
възстановени на ищеца от нея и майка и. За извършен ремонт на покрива,
който бил обща част, следвало да отговаря етажната собственост.
Признава, че лаптоп „Леново-Йога“ е закупен от ищеца, но твърди да и
е бил поднесен като подарък за Коледа, даден с благодарност, че му е родила
син. Техническите параметри на подаръка били по избор на ищеца, негово
било и решението да го застрахова, не отговаряло на истината, че е закупен с
оглед бъдещи нейни планове.
Не била получавала от ищеца заем от 1000лева.
В периода м.01.2018г.до първите дни на м.10.2018г. съвместно
обитавали жилище на ***, собственост на приятел на ищеца, за което наем не
бил заплащан. Тя заплащала консумативните разходи, ако ищецът е правил
разходи за този имот за времето след първите дни на м.10.2018г. когато по
негова воля била принудена да напусне жилището, тя не следвало да отговаря
за тях.
Кабелната телевизия и интерната били на името на майка и и заплащани
от нея.
Съвпадащи са твърденията на страните/изрично изявленията в първото
открито съдебно заседание, проведено на 06.08.2020г./, установява се и от
събраните по делото доказателства, че в периода м.юни 2016г- м.октомври
2018г. страните са живели на семейни начала, без сключен граждански брак.
Имат родено на ***г. общо дете –М. М.ов Н.. Първоначално страните са
живеели в дома на майката на ответницата в гр.Б., а в периода от началото на
2018г., до раздялата им –на свободен наем в гр.Б.. Ищецът съчетавал
пребиваванията си в гр.Б. и А., където работел.
Според показанията на св.М. Б. Б./майка на ищцата/, неопровергани от
другите доказателства, фактическото съжителство на страните датира от
преди раждането на детето- ищецът дошъл с майка си да се запознаят, майка
му си заминала той останал, дъщеря и била вече бременна. Около година и
половина страните живели в нейното жилище в ***, после излезли на
квартира. Не живеел постоянно с тях, прииждал от Л. когато реши. Дошъл за
раждането да детето и стоял един месец, после идвал-заминавал. Докато
живеел у тях наем не е плащал, консумативи също, носел от време на време
хранителни продукти. Преди да се роди детето заедно решавали какво трябва
10
да се направи и каква сума е нужна. Ищецът казал, че не може да поеме
цялата сума, че той поемал разходите за колата, а те останалото по ремонтите.
Тя и дъщеря и направили цялостен ремонт на жилището, само за коридора не
им стигнали парите. Дъщеря и и ищецът ходили да избират кола, не знае за
колко е купил колата М., знае, че сега искал да я вземе. Докато живеел с
дъщеря и той поддържал колата, плащал данъци. Никога не се било
обсъждало дали колата се нуждае от ремонт, ищецът казвал, че това е негова
работа. В жилището и правел някакви ремонти без да пита. Сменил две
смесителни батерии, въпреки, че старите напълно устройвали свидетелката.
Казал и, че струват 80лева и тя му ги платила. Монтирал етажерка за
играчките на детето, за която казал на дъщеря и, че е подарък от негов
приятел за раждането му. По нейна молба бил купен нов диван. Тя поръчала
закупуването от гр.Варна на диван за не повече от 300лева. Много се карала и
на двамата за закупуването на даван за 700лева, но още същия ден дала на
ищеца парите. Свидетелката заплатила на ищеца за ремонт на комина и
покрива 230лева, колкото и бил казал за цимент и някаква желязна тръба. Тя
и дъщеря и имали два компютъра от преди да се „появи“ищецът и още били в
жилището на свидетелката. Свидетелката знае ищецът да е закупил компютър
„Леново“, тя започнала да се кара на двамата, че харчат безразборно, на което
ищецът отговорил „спокойно, това е подарък за А. за Коледа“. Напуснали
нейното жилище по причина, че било тясно, не знае кой е плащал наема.
Свидетелката знае ищецът да е предоставил на дъщеря и банковата си карта,
която преди това била ползвана от майка му. Дъщеря и теглела пари по
негово нареждане по повод връщането му в България, теглела пари за майка
му, които предоставяла всеки месец на майка му, за ремонт на кола „Ауди“,
която той карал, за книжа за участие на ищеца в търг. Не знае колко често е
теглила пари и до кога. Не е виждала докато живеят при нея ищецът да е
давал пари на дъщеря и, не знае да и е давал и пари в заем. Дъщеря и
изтеглила заем от 1000лева от Изи Кредит за екскурзията, които върнала от
заплата си.
И според свидетелката С. В. Б./без родствена връзка със страните/ още
по време на бременността на ответницата, страните заживели в нейния и на
майка и апартамент в ***, после в апартамент в хотел „М.“, след това на ***.
Жилището на *** било наето от М., било предплатено. Преди да се роди
детето бил направен ремонт на апартамента в *** от А. и майка и. Майка и
11
споделила с майката на свидетелката и за ремонти, правени от ищеца по
негово усмотрение,без нейно съгласие, както и за закупуването на диван с
нейни средства. Ответницата имала лаптоп, от нея свидетелката знаела, че
сегашния е подарък от М.. Свидетелката знае ищецът да е оставил на
ответницата банкова карта, в която той периодично вкарвал пари, обаждал се
кога тя да тегли, теглела ако трябва нещо да се купи или ако трябва за някой
друг. Свидетелката била с ответницата, когато тя тегли пари и двете са
ходили да ги предадат на майката на ищеца. Теглела за разходи за детето. Не
може да каже колко често е имало нужда от такива разходи. Страните
живеели над средното ниво, за детето винаги имало всичко. Знае ищецът да е
носил за детето от А. памперси, кърпички. А. работела. От А. знае да е имало
уговорка между страните ищецът да вземе кола, а А. и майка и да направят
ремонт на апартамента, по този начин се уравновесявали разходите.
Автомобилът бил закупен от М. за А. за да може да разхожда детето. Не е
присъствала на даване на прави от ищеца на ответницата във връзка с
автомобила..Автомобилът се ползвал от двамата. Предполага, че или ищецът
е поемал разходите за данъци, винетки, ремонт или са ги делели.
Според свидетеля В. П. В. колата на А. е закупена от М. в началото на
2016г., м.март или април. Купена е от гр.Варна, платена от А. с пари на заем,
които ищецът възстановил като се върнал от А.. Преди да се върне от А.
ищецът се обадил на свидетеля, че след два дни се връща и иска свидетеля да
види колата, защото А. му казала, че тече бензин. Като се върнал, взел
свидетеля, но не с тази кола, отишли до банката, където работела А.. Ищецът
му казал да го изчака да смени пари.Свидетелят видял А. да излиза отвън и
ищеца да и дава пари. На свидетеля ищецът казал, че дал за колата 6-7хиляди
лева. Свидетелят извършвал ремонти на колата, сменил почти всичко в
рамките на две години-ходова част, спирачки, течове. Много пъти вземал
колата от „***“ където работела ответницата, тя знаела. За ремонтите му се
обаждал ищецът, който и сам карал колата за ремонт. Ищецът му дал стария
си автомобил „Ауди А8“ през 2016г. за сумата от 1500лева, срещу която
свидетелят ремонтирал Мерцедеса- предни и задни носачи, предни и задни
амортисьори, предни и задни спирачки, дискове и накладки, спирачна
течност, спирачни маркучи, семеринги по двигателя, течове на колянов вал,
щанги, тампони. Ответницата идвала в сервиза му, давала пари за
автомобила, дребни суми 20-40лева -за масло, крушки.Имало проблем с
12
ел.инсталацията, Д. я ремонтирал. Сумата от 1500лева била само за труда.
Около 700лева ищецът му платил за три ремонта в брой. По голямата част от
частите ищецът изпращал от А.. От там купил скъпите части-амортисьори,
дискове, носачи. Не му изпращал частите директно на него. Единият път А.
му ги донесла. Автомобилът имал два ключа, единият трудно палел.Ищецът
се отнасял към Мерцедеса като към собствен автомобил.
Свидетелят Д. Т. Н./брат на ищеца/знае автомобила да е закупен от брат
му през 2016г., детето било родено. Той дал парите, избирали го с негови и на
свидетеля общи познати- Д. и Т. К.. Колата ходели да я купуват А. и М. от
Варна, но свидетелят не знае как е станало плащането.Не знае цената на
автомобила. По него време поискал в заем пари от брат си и той му отказал
като казал, че му трябват 5-6хилади за купуване на кола. Ремонтите по колата
се правели от Д. и В.. Брат му ги организирал като им се обаждал или се
обаждал на него да се свърже с тях. Свидетелят плащал на автомонтьорите за
дребни ремонти на автомобила-от 20 до 50лева, за което брат му се обаждал.
Не го е пращал да носи пари на В..Колата купил за да улесни живота с детето.
Двамата с брат си избирали лаптопа „Леново“с тъчскрийн. Струвал малко над
2000лева. Купили го от Варна, фирма „Агрос“, между Коледа и Нова година.
Брат му го застраховал защото бил скъпичък. Трябвало да бъде с точно
определени параметри-с много памет, лек, преносим, с тъчскрийн, тъй като
по това време ответницата и Т. К. се занимавали с ***, били направили
някакво студио в един хотел и им трябвал лаптоп за да могат да обработват
снимките. Цената била платена от брат му в брой, тогава купили и телефон за
майка им. Лаптопа бил даден веднага на ответницата. След това се оказало,
че има някакъв технически проблем, върнали го за гаранция. Впечатленията
на свидетеля били, че лаптопа е купен за А. в помощ на бизнеса и с Т. К..
Ищецът казал на свидетеля „ще им взема един компютър да си вършат
работата“. Брат му правил ремонт в жилището на А., в което живеела заедно с
майка си. Детето било родено. Имало проблем на покрива. Сам правил
ремонта, свидетелят ходил да му помага да качат материалите. В кухнята
някакви стени боядисвал, някаква мебел купил. За детето изпращал от А.
памперси, мокри кърпи, прахове за пране. Изпращал ги на свидетеля или на
адреса на майка им, в чиято къща ги складирали . Ответницата идвала да
вземе каквото и трябва. Свидетелят не знае колко пари е изпращал брат му на
ответницата. Имал английска дебитна карта, която преди била ползвана от
13
свидетеля и майка му, и която била предадена на ответницата. До преди
раждането на детето картата се държала от майката на ищеца. Свидетелят не е
чувал ответницата да е носила пари на майка му. Брат му платил наема за
квартирата на ***, в която живяли поне 6 месеца, даже го предплатил за една
година, купувал и някакви неща за квартирата.
Свидетелят Г. И. Б. бил работодател на ответницата от 2013г.до 2018г.,
когато поради моменти на криза в неговата фирма тя се преместила на друга
работа. Бил и кръстник на детето. Няма информация за финансовите
отношения между страните, има впечатления да са имали добър стандарт на
живот. Според свидетеля, с оглед заплатата на ответницата, тя е имала
възможност да участва в разходите.
Правното основание, на което почиват отношенията между страните се
определя от твърденията и петитума на исковата молба, но и в съответствие с
установеното по делото, и в случая се касае за отношения на живеещи във
фактическо съжителство, което е прекратено. Фактическото съжителство
поражда отношения, които макар да не са правно регламентирани,
наподобяват тези при граждански брак/в този смисъл Определение № 60887
от 14.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2209/2021 г., III г. о., Определение № 1298
от 18.11.2015 г., по гр. дело № 3784/2015 г., на ВКС, IV ГО, Определение №
399/20.04.2016 г., по гр. дело № 1221/2016 г. на ВКС, III ГО./. По аналогия
следва да намерят приложение правилата на чл. 14 и чл.17 от СК – за обща
грижа за семейството , за осигуряване чрез общи усилия и според
възможностите, имуществото и доходите, благополучие на семейната
общност. Прекратяването на фактическото съжителство има действие за
напред. Както бившите съпрузи не си дължат връщане на онова, което са
получили един от друг в изпълнение на задълженията по чл. 14 и чл.17 от
СК, така и бившите партньори по фактическо съжителство не си дължат
връщане на онова, което са получили един от друг по време на съжителството
си за обезпечаване нуждите на фактическото семейство. А до колкото има
възможност за преодоляване на неоснователно обогатяване след
прекратяването на съжителството, то тя следва да се прилага само според
правната уредба и с оглед на липсата на имуществена общност.
Данните от представеното извлечение от текуща лична сметка №*** в
*** с титуляр М. Н., сочат периодично внасяне по сметката на суми във
14
валута и поддържане на баланс, който да позволя тегленето на суми в лева
най-често от 400лева, каквото теглене е извършвано на АТМ в Б. в периода от
м.09.2016г.-м.09.2018г., т.е. след раждането на детето, когато ищецът твърди
да е предоставил банковата карта на ответницата. Безспорният между
страните факт, установен и от гласните доказателства, че ищецът по своя воля
е предоставил картата си в държане на ответницата, разгледан в аспекта на
сочената от самия него цел за това предоставяне/да тегли суми за свои и на
семейството разходи, да закупува вещи по нейна преценка/, и на плоскостта
на фактически сложилите се отношения между страните на взаимна грижа,
грижа за общото им дете и домакинство според възможностите, изключват
отговорността на ответницата за неоснователно обогатяване. Наличието
между страните на отношения, характерни за обвързаните в граждански брак,
е основание единият да получи от другия суми за покриване на разходи на
фактическото семейство. С прекратяване на фактическото съжителство в
полза на ищеца не е възникнало насрещно вземане за средствата, които той
сам, съзнателно и в изпълнение на моралното си задължение по смисъла на
чл.55, ал.2 от ЗЗД е предоставил за обезпечаване нуждите на фактическото
семейство, вкл.във времето на отсъствието му от страната , какъвто характер
имат процесните парични средства - изтеглените от банковата му сметка от
ответницата с предоставената и от него самия банкова карта към тази сметка
и дадените в брой суми, платения за задоволяване на жилищна нужда на
семейството наем, платените суми за ползване на услуга - телевизия и
интернет. Вън от това няма и доказателства ищецът да е предоставял в брой
средства на ищцата от общо 2950лева, да е платил наем за ползваното
жилище от 4800лева/половината от които се претендират/, да е платил на
оператор за ползвана услуга-телевизия и интернет 240лева.
Исковете за сумата от 24 270 лева, за сумата от 2400лева и за сумата от
240лева, черпещи правното си основание от разпоредбата на чл.55, ал.1, от
ЗЗД са неоснователни и подлежат на отхвърляне.
Обжалваното в тези части решение следва да се потвърди.
Не е спорно между страните, установява се и, че по време на
фактическото съжителство, което според показанията на св.М.Б. е от преди
раждането на детето, ответницата е придобила по договор за покупко-
продажба, сключен на 10.03.2016г. лек автомобил марка „Мерцедес“,
15
регистриран по данни от регистрационния талон с рег.№***.
Документираната с договора продажна цена е 1500лева, платена в брой при
сключване на договора. Представеният по делото протокол от 04.12.2018г. за
разпит на ответницата като свидетел по ДП №251/2018г.по описа на РУ-Б.,
материализира извънсъдебното и признание за предоставената и от ищеца за
закупуване на автомобила сума от 6300лева- „М. ми даде сумата от 6300лева,
с която да закупя кола на мое име“, „с тази сума, която ми даде М. аз избирах
кола“. Като доказателствено средство, признанието на неизгодния за
ответницата факт –даването на сумата от 6300лева за закупуване на
автомобил има доказателствена стойност, не е опровергано от други
доказателства, а напротив- банковите документи за обмен на валута
,показанията на свидетелите Д.Т., В.П. и М.Б., са кореспондиращи с
признанието на ответницата пред разследващия орган по ДП №251/2018г.
относно произхода и размера на средствата за придобиване на автомобила.
При така признат от ответницата произход на средствата за придобиването на
притежавания от нея автомобил, увеличаването на имуществото е за сметка
на имуществото на ищеца при липса на установено основание за това.
Предявеният иск, частично уважен за сумата от 1500лева, в която част
решението не е обжалвано, е основателен до размера на сумата от 6300лева.
Обжалваното в частта за разликата от 1500лева до 6300лева решение следва
да се отмени и искът да се уважи и за тази част, респ. да се потвърди за
разликата от 6300лева до пълния му размер от 6600лева.
До неоснователно обогатяване на ответницата за сметка на ищеца се е
стигнало и в резултат на извършени от последния разходи за привеждане на
собствения и автомобил в технически изправно състояние, тъй като не се
установя да е съществувало законно предвидено задължение за ищеца да
заплаща стойността им. Няма данни да се касае за отстраняване на повреди в
резултат на инцидентното му ползване от самия него по време на
пребиваването му в страната, в който смисъл е възражението на ответницата.
Писмените /извлечения по кредитна карта *** на М. Н./ и гласни /показанията
на св.В. П./ доказателства кореспондират с твърденията на ищеца за платени
на 30.01.2018г. на „Елит Кар“ 166лева за 2бр.лагери, за платени на
24.04.2018г. 800лева за четири броя летни гуми. Само показанията на св.В. П.
и св.Д. Н., лишени от конкретика относно размера на вложените от ищеца
средства за ремонт и подмяна на части на автомобила, не са достатъчни, да
16
обосноват извод за основателност на претенцията му за разликата над
966лива/166лева+800лева/. Доказателствената сила на представената от
ищеца проформа-фактура №SO3800011072/26.01.2019г. издадена от „Елит
Кар“ООД гр.Д. за закупени неизвестно от кого автомобилни части на обща
стойност 1204.62лева с ДДС, която представлява частен документ, който не
носи подписа на насрещната страна, се преценя в съвкупност с всички
събрани по делото доказателства, а други, освен обсъдените по-горе
свидетелски показания не са ангажирани. Нещо повече, фактурата включва
закупени спирачни дискове и носачи, за каквито части в показанията на св.В.
П. се съдържа информация да са били купувани от ищеца от А.. Само въз
основа на показанията на същия свидетел не може да се приеме за доказано и
„даването“ на автомобил срещу плащане на стойността на извършените от
свидетеля авто-ремонтни услуги, още повече, че за разпореждане с МПС има
изискуема от закона форма. Няма доказателства, които да установяват по
категоричен начин на каква стойност са извършените от свидетеля услуги.
Липсва убедителност по този въпрос в показанията на свидетеля, който
изнася информация както за „даване“ на автомобил срещу плащане на сумата
от 1500лива, така и за плащане на сума от 700лева за три ремонта. Липсват
доказателства и за размера на платените от ищеца тъй нар. „административни
такси“ /за винетни стикери, данъци, застраховки ГО, годишни прегледи/.
Предявеният иск за сумата от 6 462.80 лева, дадени от ищеца за
разходи за резервни части и ремонт се явява основател и доказан до размера
на сумата от 966лева, в която част следва да бъде уважен. За горницата над
966лева до 6462.80лева, както и за сумата от 1586лева административни такси
,следва да се отхвърли.
Претенцията на ищеца за сумата от общо 1889лева касае вложени от
него средства в ремонт и закупуване на вещи по време на съвместното
съжителство с ответницата в жилището в ***. Според изложените от ищеца
обстоятелства, ремонта на комина и закупуването на вещи/смесителни
батерии, етажерка, абсорбатор/ са извършени за да се отстранят повреди и
подобрят условията на живот в имота, в който тогава ищецът е живеел с
ответницата и нейната майка -св.М. Б.. Възмездяването на ищеца за
вложените в ремонта на чужд имот средства в периода, в който е имал
качественото на държател на същия, следва да стане по правилата на
неоснователното обогатяване при условие на доказано имуществено
17
разместване и отговорност на ответницата за обедняването на ищеца. Според
св.М. Б., ищецът поправял комина на жилището и за което и поискал и тя му
платила 230лева, сменил две смесителни батерии, за което и поискал и тя му
платила 80лева. Макар и лице от кръга на лицата по чл.172 от ГПК, няма
основание за игнориране на нейните показания при условие да са съвпадащи
с твърденията на самия ищец относно вида на дейностите и да липсват
опровергаващи ги доказателства относно размера на разходите за
извършването им. Ищецът не е ангажирал доказателства относно правата на
ответницата в имота, който св.М. Б. счита за свой. Ответницата би могла да
бъде отговорна за извършените от ищеца ремонтни разходи само ако е
собственик/съсобственик на имота , като отговорността и би била
съизмерима с обема на вещното и право. По данни от извлечение по кредитна
карта *** на М. Н. на 01.08.2017г. е извършено плащане на 719лева в полза
на Мебелна Къща Лазур, от където е купен дивана, чиято стойност ищеца
претендира. Изяснява се , че закупуването на диван е по поръчка на майката
на ответницата ,при което се разкриват отношения по договор за поръчка,
страна по който ответницата не е. Вън от това, претенцията касае заплащане
стойността на налични в чуждия имот движими вещи/смесителни батерии,
етажарка, абсорбатор, диван/, които се монтират или поставят, т.е.могат да
бъдат отделени без съществено увреждане на имота. При това положение те
не подлежат на заплащане,тъй като при преустановяване на ползването на
чуждия имот от ищеца , има право да ги вдигне.
Искът за сумата от 1889лева е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.Решението на районния съд като правилно следва да бъде
потвърдено.
Няма спор, установява се и, че лаптоп „Леново-Йога“ е закупен с лични
средства на ищеца. Съвкупната преценка на показанията на свидетелите М. Б./
на която ищецът казва, че го подарява на А./, Д. Н./на който ищецът казва, че
го купува за да и помогне в начинание/, С. Б./с която ответницата е
споделила, че ищецът и е подарил лаптопа/, обстоятелството, че в платежния
документ и застраховката сам ищецът е вписал имената на
ответницата/т.е.купува го за нея/, дават основание да се приеме за установена
непосредствена цел на купуването на вещта-за безвъзмездно даване, т.е.че се
касае за подарък, а не за неоснователно придобиване от ответницата на лична
18
вещ с пари на ищеца .
Искът за сумата от 2400лева е неоснователен и правилно отхвърлен.
Отговорността за разноски във въззивното производство следва да се
разпредели според изхода от въззивната жалба, т.е. и двете страни имат право
на разноски-ищецът според постигнатия резултат от отмяна на обжалваното
решение в частта на сумата от 1500лева до 6300лева/ по иска за сумата от
6400лева/ и в частта на сумата от 966лева/по иска за сумата от 6482.80лева/,
ответникът според постигнатия резултат от отхвърляне на жалбата в
останалите и части.
Във въззивното производство ищецът, заел позицията на въззивник, е
сторил разходи за държавна такса, от които 98лева за обжалване на
решението в отхвърлителната част по иска за сумата от 6600лева и 129.66лева
за обжалване на решението по иска за сумата от 6482.80лева. На основание
чл.78, ал.1 от ГПК, съразмерно на постигнатия положителен резултат по тези
две иска, от платената държавна такса от 98лева му се следват 96лева, а от
платената държавна такса от 129.66лева му се следват 19.32лева, или общо
115.32лева. Ищецът е сторил разходи във въззивното производство за
адвокатска защита от 500лева, от които съразмерно на постигнатия резултат
по два от исковете му се следва сумата от 68.50лева.
Общо дължимите на ищеца за въззивното производство разноски
възлизат на 183.82лева.
Във въззиивното производство ответницата, заела позицията на
въззиваема страна, е сторила разходи за адвокатско възнаграждение от
3940лева, от които на основание чл.78, ал.3 от ГПК съразмерно отхвърлената
част от жалбата и се следва сумата от 3 356.05лева.
С оглед изхода от въззивното производство следва да се преразпредели
и отговорността за разноски в първоинстанционното производство като в
полза на ищеца следва да се присъдят разноските по иска за сумата от
6600лева и за сумата от 6482.80лева, съразмерно уважената част от двата
иска /вкл.сторените по в.гр.д.№654/2021г.на ДОС/ - 326.64лева държавна
такса и 415лева адвокатско възнаграждение или общо 741.64лева.
В полза на ответницата, съразмерно на отхвърлената част от исковете се
дължат разноски/вкл.сторените по в.гр.д.№654/2021г. на ДОС/ от общо
19
3573.04лева адвокатско възнаграждение или решението в частта на
присъдените в нейна полза разноски следва да се отмени за горницата над
3573.04лева до 3709.22 лева.
По тия съображения и на основание чл.271, ал.1 от ГПК,съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 73/07.10.2022 г. по гр.д.№ 25/2022 г. на РС-
Тервел, в частта, в която се отхвърлят предявените от М. Т. Н. с ЕГН
********** от гр.Б., общ.Б., обл. Д., ***, против А. Х. Б. с ЕГН ********** от
гр.Б., ***, исковете за сумата до 966лева- стойността за резервни части на
автомобил „Мерцедес“рег.№*** и за сумата над 1500лева до 6300лева,
дадени за придобиване на същия автомобил, както и в частта на разноските,
присъдени в полза на А. Х. Б. за разликата от 3573.04лева до 3709.22 лева,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА А. Х. Б. с ЕГН ********** от гр.Б., ***, да заплати на М. Т.
Н. с ЕГН ********** от гр.Б., общ.Б., обл. Д., ***, получената без основание
сума от 966лева, представляваща сбор от стойността на 2 бр. лагери-166лева и
4бр.летни гуми -800лева, платени от М. Т. Н. за ремонт на собствения и
автомобил „Мерцедес“ рег.№***, и получената без основание сума от
4800лева, представляваща част от сумата от 6300лева, платена от М. Т. Н. за
придобития от нея автомобил „Мерцедес“ рег.№***.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 73/07.10.2022 г. по гр.д.№ 25/2022 г. на
РС-Тервел в ОСТАНАЛАТА ЧАСТ- за сумата от 24 270 лева/ изтеглени с
банкова карта и дадени в брой парични средства/, за сумата от 1 889 лева
/стойност на ремонт и закупени вещи/, за сумата от 2 400 лева/ половината от
платен наем/, за сумата от240лева/ за телевизия и интернет/, за сумата от
2400лева /стойност на лаптоп/, за разликата от 966лева до 6462.80лева/за
ремонти на автомобил „Мерцедес“ рег.№***/ и за сумата от 1586лева/
административни такси за автомобил/, за разликата от 6300лева до
6600лева/за закупуване на автомобил/ведно със законната лихва от датата на
исковата молба до окончателно и плащане, както и в частта на разноските,
присъдени в полза на А. Х. Б. до размера на сумата от 3573.04лева.
ОСЪЖДА М. Т. Н. с ЕГН ********** от гр.Б., общ.Б., обл. Д., ***, да
20
заплати на А. Х. Б. с ЕГН ********** от гр.Б., ***, съдебно-деловодни
разноски за въззивната инстанция в размер на 3 356.05лева адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА А. Х. Б. с ЕГН ********** от гр.Б., ***, да заплати на М. Т.
Н. с ЕГН ********** от гр.Б., общ.Б., обл. Д., ***, сумата от 741.64лева
съдебно-деловодни разноски за първата инстанция и сумата от 183.82лева
съдебно-деловодни разноски за въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл.280,
ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните в частта
на исковете за сумата от 24 270лева, за сумата от 6600лева и за сумата от
6462.80лева. В останалите части е окончателно на основание чл.280, ал.3от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
21