№ 12807
гр. ***, 01.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20251110103607 по описа за 2025 година
Производството е по реда на гл. 25 ГПК „Бързо производство”.
Образувано е по искова молба от Р. К. К. срещу „***“ ЕООД, с която са предявени
кумулативно съединени искове, както следва: с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за
признаване за незаконно на уволнението, извършено със Заповед № *** г. на управителя на
ответника, и неговата отмяна; с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на
ищеца на заеманата преди уволнението длъжност при ответника; с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 5802,60 лв., представляваща
обезщетение за оставане без работа за период от 6 месеца, считано от *** г. до 21.05.2025 г.,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба –
21.01.2025 г. до окончателното плащане; и с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за заплащане
на сумата от 1934,20 лв., представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск
за 2022 г. – 20 дни, и за 2023 г. – 20 дни, дължимо при прекратяване на трудовото
правоотношение, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата
молба – 21.01.2025 г. до окончателното плащане.
Ищецът Р. К. К. твърди, че по силата на трудов договор № *** г. е бил в трудово
правоотношение с ответника „***“ ЕООД, в рамките на което изпълнявал длъжността „***“
при ответника. Поддържа, че със заповед № *** г. на управителя на ответника
незаконосъобразно било прекратено трудовото му правоотношение, считано от *** г. Не бил
подавал молба за прекратяване на трудовото си правоотношение и не бил давал съгласие за
това. Твърди, че не е виждал и не е подписвал процесната заповед № *** г. Моли за
уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ***“ ЕООД е подал писмен отговор, с който
оспорва предявените искове. Излага ищеца законосъобразно да е уволнен във връзка с
депозирана от самия него молба за освобождаване. Моли за отхвърляне на исковете.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
1
В производството по съдебен ред за признаване на уволнението за незаконно и
неговата отмяна доказателствената тежест е върху работодателя. Като носител на
субективното преобразуващо право да прекрати чрез едностранно волеизявление трудовото
правоотношение с работника или служителя, работодателят е този, който следва да
установи, че законосъобразно го е упражнил. В този смисъл е и разпределената с доклада по
делото доказателствена тежест. От друга страна, съдът проверява предпоставките за
законосъобразност на извършеното уволнение единствено по направено от ищеца в исковата
молба възражение или довод с оглед диспозитивното начало в процеса и предвидените
преклузии.
В случая ищецът твърди, че уволнението е незаконно, тъй като не е подавал молба за
прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, както и че никога не е
виждал и подписвал Заповед № *** г., издадена на основание чл. 325, т. 1 КТ.
По взаимно съгласие (чл. 325, т. 1 КТ) трудовият договор може да се прекрати, ако и
двете страни са изразили писмено волята си за това. Страната, към която е отправено
предложението, е длъжна да вземе становище по него и да уведоми другата страна в 7-днвен
срок от получаването му. Ако тя не направи това, смята се, че предложението не е прието.
Трудовият договор се прекратява в момента на съвпадение на двете волеизявления, което
настъпва с получаването на отговора, а издаването на последващ акт за прекратяване на
трудовия договор има само констативно действие.
Отправянето на предложение за прекратяване на трудовия договор по взаимно
съгласие следва да бъде направено в писмена форма, и неговото съдържание недвусмислено
да изразява воля в този смисъл. Издадената от работодателя заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение по чл. 325, ал. 1 КТ и връчването й на работника не може да се
тълкува като предложение по смисъла на посочената правна норма (Решение № 395 от
07.03.2006 г. по гр.д. № 1288/2005 г. на ВКС, III г.о.) Подписът на работника под заповедта
удостоверява само връчването й, но не и волеизявлението за прекратяване на трудовото
правоотношение (Решение № 400/13.05.2010 г. по гр.д. № 1109/2009 г., ВКС, IV г.о., Решение
№ 69/20.04.2012 г. по гр.д. № 898/2011 г. на ВКС, III г.о.).
В настоящия случай, при носена от ответника доказателствена тежест в процеса, че
законосъобразно е упражнил потестативното си правото да прекрати трудовото
правоотношение с ищеца, при дължимото пълно и главно доказване, не е проведено. В
съответствие с нормата на чл. 146, ал. 2 и 3 ГПК с доклада по делото, съдът е указал на
ответника, че не сочи доказателства за съгласие на страните, обективирано в писмена форма
за прекратяване на трудовото правоотношение, респ. предложение на една от страните за
прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие и приемане на
предложението от другата страна за това в 7-дневния срок по чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ. Съдът
е връчил на страните препис от определението по чл. 315 ГПК, като им е указал в
едноседмичен срок да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото
и да предприемат съответните процесуални действия, както и последиците от неизпълнение
на указанията. Съгласно чл. 313 ГПК когато в установения срок страните не изпълнят
указанията на съда, те губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът
се дължи на особени непредвидени обстоятелства. В случая определение от 23.04.2025 г., в
което е обективиран проекта за доклад по делото е връчен на процесуалния представител на
ищеца на 28.04.2025 г., като в едноседмичния срок по чл. 315 ГПК ответникът не е взел
становище във връзка с дадените указания и доклада по делото и не е предприел
процесуални действия по ангажиране на доказателства в тази връзка, като по делото няма
данни и твърдения пропускът да се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
Напротив, в о.с.з. от 17.06.2025 г. процесуалният представител на ответника изрично заяви,
че няма основателна причина, поради която работодателят не ангажира доказателства във
връзка с разпределената с доклада доказателствена тежест.
2
От страна на ответника в производството, в съответствие с носената от същия
доказателствената тежест, не са ангажирани доказателства, които да установяват съгласие на
страните, обективирано в писмена форма за прекратяване на трудовото правоотношение.
Ето защо съдът следва да приложи неблагоприятните последици на правилата за
разпределение на доказателствената тежест, като приеме недоказания факт за неосъществил
се.
По изложените съображения, съдът приема, че предявеният иск с правно основание
чл. 344, ал. 1, т.1 КТ е основателен и следва да бъде уважен, като извършеното със Заповед
№ *** г. на управителя на „***“ ЕООД уволнение на ищеца бъде признато за незаконно и
отменено.
По иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
Уважаването на иска по чл. 344, ал. 1, т.1 КТ за признаване за незаконно уволнението
на ищеца и неговата отмяна имат за последица пораждането в правната сфера на незаконно
уволнената на потестативното право да иска възстановяване на заеманата преди уволнението
длъжност. Упражняването му по съдебен ред с исковата молба прави основателен и
конститутивния иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и ищецът следва да бъде възстановен на
заеманата от него преди уволнението длъжност – „***“.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ:
Съобразно нормата на чл. 225, ал. 1 КТ при незаконно уволнение работникът има
право на обезщетение от работодателя в размер на брутното трудово възнаграждение за
времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но не повече от шест
месеца. Шестмесечният период по чл. 225, ал. 1 от КТ тече от датата на незаконното
уволнение.
Предвид нормата на чл. 228 КТ при определяне размера на обезщетението по чл. 225
КТ следва да бъде взет размера на брутното трудово възнаграждение на ищеца за последния
пълен отработен месец преди уволнението. В случая между страните няма спор относно
обстоятелството, че брутното трудово възнаграждение на ищеца за последния пълен
отработен месец преди уволнението е в размер на 967,10 лв. Определен по реда на чл. 162
ГПК, размерът на дължимото от работодателя обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за периода от
*** г. до 21.05.2025 г. възлиза в размер на сумата 5802,60 лв.
С оглед изложеното предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 3, вр. чл. 225, ал.
1 КТ е основателен и следва да бъде уважен в пълния предявен размер от 5802,60 лв.
По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ:
Съгласно чл. 224, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение
работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен
годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност.
В случая ищецът претендира заплащане на обезщетение по 224, ал. 1 КТ за периода
от 2022 г. до 2023 г., включително. Ответникът не оспорва твърдението, че за посочения
период работникът не е ползвала полагаемия се платен годишен отпуск в размер на по 20
дни за всяка година, както и размера на същия.
Работодателят е релевирал възражение за погасяване на част от вземането, като се
позовава на нормата на чл. 176, ал. 1 КТ.
Съгласно чл. 176а, ал. 1 КТ, когато платеният годишен отпуск или част от него не е
ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от
причините за това, правото на ползването му се погасява по давност.
В случая за полагаемия се отпуск за 2022 г., двугодишната погасителна давност е
започнала да тече от 01.01.2023 г., и не е изтекла към датата, на прекратяване на трудовото
правоотношение - 24.11.2024 г. Към посочената дата не е погасено правото на ползване и за
платения годишен отпуск за 2023 г. При това положение, след като към *** г. правото на
ползване на полагаемия се платен годишен отпуск за периода 2022 г. и 2023 г., включително,
не е било погасено, се налага извод, че не е погасено и вземането за обезщетение по чл. 224,
ал. 1 КТ, поради което релевираното от ответното дружество възражение е неоснователно.
С оглед изложеното предявеният иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ се явява
3
основателен и следва да бъде уважен изцяло така, както е предявен, за сумата от 1934,20 лв.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът. Същият претендира и
доказва такива в размер на 1940 лв. за адвокатско възнаграждение, чието реално заплащане
съдът приема за доказано с оглед представения договор за правна защита и съдействие от
09.01.2025 г. /л. 12 от делото/, имащ характер на разписка. Доколкото адвокатското
възнаграждение е уговорено общо, без да е посочено каква част от него за кой от
предявените искове се отнася, съдът приема, че по всеки иск същото възлиза в размер от по
485 лв. Ответникът е релевирал своевременно възражение за прекомерност на заплатеното
от насрещната страна адвокатското възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5
ГПК при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, съдът може
да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Съобразявайки
задължителните разяснения, дадени в т. 3 от ТР № 6/2012 г. по т.д. № 6/2012 на ОСГТК на
ВКС, при намаляване на подлежащото на присъждане адвокатско възнаграждение, поради
прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от
Наредба № 1 от 2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до
предвидения в съща наредба минимален размер. Съгласно чл. 7, ал.1, т. 1 от Наредба № 1 от
2004 г. (в редакцията изм. бр. 88 от 4 Ноември 2022 г.) по дела за отмяна на уволнение и
възстановяване на работа възнаграждението е не по-малко от размера на минималната
месечна работна заплата за страната към момента на сключване на договора за правна
помощ или към момента на определяне на възнаграждението по реда на чл. 2. Определен на
основание чл. 7, ал. 1, т. 1 от посочената наредба, минималното адвокатско възнаграждение
за предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ възлиза на сумата от
1077 лв. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 2004 г. за възнаграждения за
адвокатската работа (в редакцията изм. бр. 88 от 4 Ноември 2022 г.) при интерес от 1000 до
10 000 лв. минималното адвокатско възнаграждение е 400 лв. + 10% от горницата над 1000
лв. Определен на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от посочената наредба, минималното адвокатско
възнаграждение за иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ възлиза на сумата 880,26
лв., а възнаграждението по иска по чл. 224, ал. 1 КТ – 493,42 лв. Или минималното
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по настоящето дело възлиза на
сумата от 2450,46 лв., т.е. над заплатеното от ищеца, поради което направеното от ответника
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК се явява неоснователно. С оглед изложеното и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски в размер на 1940 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът „***“ ЕООД следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Софийски районен съд дължимата държавна такса в размер на 469,46
лв. (80 лв. + 80 лв. +232,10 лв. +77,36 лв.)
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
уволнението на Р. К. К., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***, извършено със Заповед
№ *** г. на управителя „***“ ЕООД, ЕИК, ***.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ Р. К. К., ЕГН **********, с
адрес: гр. ***, ул. „***, на заеманата преди уволнението длъжност „***“ при „***“ ЕООД.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК, ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***,
4
ж.к. „***“, бл. ***, да заплати на Р. К. К., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***, на
основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ сумата от 5802,60 лв., представляваща
обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение, извършено със Заповед
№ *** г. на управителя „***“ ЕООД, за период от 6 месеца, считано от *** г. до 21.05.2025 г.,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба –
21.01.2025 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК, ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ж.к.
„***“, бл. ***, да заплати на Р. К. К., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***, на
основание чл. 224, ал. 1 КТ сумата от 1934,20 лв., представляваща обезщетение за неползван
платен годишен отпуск за 2022 г. – 20 дни, и за 2023 г. – 20 дни, дължимо при прекратяване
на трудовото правоотношение, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване
на исковата молба – 21.01.2025 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК, ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***,
ж.к. „***“, бл. ***, да заплати на Р. К. К., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1940 лв.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, „***“ ЕООД, ЕИК, ***, със седалище и
адрес на управление: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, да заплати по сметка на Софийски районен
съд сумата от 469,46 лв., представляваща дължимата държавна такса по уважените искове.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5