РЕШЕНИЕ
гр. Русе, 07.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, III гр. състав, в публично заседание на девети май през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
Съдия: МАЙЯ ЙОНЧЕВА
при секретаря
ЕМИЛИЯ Д. и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от съдията гр. дело №6302 по описа за 2018
година, за да се произнесе, съобрази:
Искът е с
правно основание по чл.200 КТ.
Ищецът Й.П.П. чрез процесуалния си представител твърди, че от
09.05.2014г. е бил в трудово правоотношение с ответника, при когото е
изпълнявал длъжността “котляр“, съгласно допълнително споразумение №32 от
01.08.2014г. към трудовия договор. Със заповед №19/01.07.2016г. работодателят
командировал група работници, в т.ч. и него, в АЕЦ “Козлодуй“ ЕАД-гр. Козлодуй
за монтаж на съоръжение за третиране и кондициониране на твърди радиоактивни
отпадъци с голям коефициент на намаляване на обема. Със заповед
№23/29.07.2016г. работодателят наредил във връзка с възложената работа да се
положи извънреден труд през четири почивни дни, първият от които 07.08.2016г.
Бригада от петима работници, в т.ч. и самият той, били допуснати до работа на
обект “Площадка АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, ВЕН Център СК-2 и ВК301 между оси 16 и 17,
за да извършат монтаж на скара от опорната конструкция за въздуховоди Ф 700. За
повдигане на конструкцията били използвани две верижни макари, монтирани на
гредите на покривната конструкция и сапани (въжета), проверени и годни за
употреба към 07.08.2016г. от длъжностно лице на “Енергоремонт - Козлодуй“ ЕООД.
Конструкцията представлявала метална скара с приблизителни размери 6 метра
дължина и 1.5 метра ширина, с тегло около 170/200 кг. По дължината имало два U профила №12 с 4 бр.
напречни елементи от L профили 70/70 през разстояние 1.5 метра. На височина 4.35 метра имало
монтирана същата скара и въздуховод върху нея. На кота 5.5 метра били монтирани
гредите, върху които трябвало да “легне“ повдигнатата скара, което се
извършвало като двата й края били завързани със сапани, а те - закачени на
куките на верижните макари. Макарите се задвижвали от работниците Й.С.Х. и А. Й
П., а той с въже в средата на скарата направлявал движението й. Когато скарата
достигнала ниво 4.35 метра, била подпряна на съществуващата опорна конструкция,
той се качил върху монтираната скара, заставайки в дясната й част, за да
продължи от там да направлява скарата за качване върху опорните греди.
Достигнал до мястото от скелето за работа на височина и вървял по монтираната
вече скара. В този момент въжето на скарата, която издигали, се откачило от
десния си край от куката на макарата, скарата увиснала на едното въже и
свободният й край го ударил по главата. От удара изхвръкнал от монтираната
скара, политнал надолу и паднал върху бетонния под на главата си и на лявата
страна на тялото. След падането му била оказана първа помощ в здравната служба
на АЕЦ “Козлодуй“, а след това бил транспортиран до интензивното отделение на
МБАЛ Плевен, където били установени следните травми: счупване на слепоочната
кост в ляво, на костта на горната челюст, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки
в дясно теменно слепоочно, данни за мозъчно сътресение с кратковременно
изпадане в състояние на безсъзнание, счупване на 6 бр. ребра вляво и вклинено
счупване на тялото на седми гръден прешлен, наличие на кръв и въздух в лявата
половина на гръдната кухина, контузия на лявото крило на белия дроб и наличие
на въздух в подкожието на лявата половина на гръдния кош и шията,
полифрагментно счупване на крилото на лявата хълбочна кост. В периода 07.08 -
19.08.2016г. бил лекуван в отделението по гръдна хирургия при УМБАЛ Плевен, а в
периода 03.09 - 08.09.2016г. - в отделението по неврохирургия при МБАЛ-Русе АД.
След злополуката на 07.08.2016г. до 02.07.2017г., общо 330 дни, бил в отпуск
поради временна нетрудоспособност. С разпореждане №97/10.10.2016г. на ТП на НОИ
гр. Русе злополуката е призната за трудова по смисъла на чл.55, ал.1 КСО.
Увреждането на здравето при признатата за трудова злополука му е причинило
значителни физически и психически страдания, много подробно описани в
обстоятелствената част на исковата молба, както и негативни емоционални изживявания
от липсата на 28 зъба. Претърпените неимуществени вреди оценява на 65000 лв.
Претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи през времето на
неработоспособността му – 788.16 лв, 220 лв за изработване на зъбни импланти.
Общо размерът на претърпените от него имуществени и неимуществени вреди възлиза
на 66008.16 лв, а след приспадне на полученото от него застрахователно
обезщетение в размер на 720 лв – 65288.16 лв, като настоящият иск предявява
като частичен - 2/3 от дължимата сума. Моли съдът да осъди ответника да му
заплати сумата 43525.44 лв, представляваща част от общия дължим размер 65288.16
лв обезщетение по чл.200 КТ за претърпените имуществени и неимуществени вреди,
заедно с лихва за забава върху обезщетението от 08.08.2016г. до окончателното
изплащане и разноските по делото.
В съдебно заседание на 09.05.2019г. ищецът
чрез процесуалния си представител е направил частичен отказ от иска относно
претенцията за пропусната полза и на основание чл.214 и чл.233 ГПК е допуснал
изменение на иска чрез намаляването му от 43525.44 лв на 43000 лв частично от
64500 лв и е прекратил производство за сумата 525.44 лв.
Ответникът “Енергоремонт - Русе” ЕАД, представляван от Александър
Амаури и Владимир В., е подал писмен отговор на исковата молба, в който
заявява, че искът е неоснователен. Възразява, че в деня на злополуката ищецът е
нарушил нормативните разпоредби за безопасност – чл.60 и сл. от раздел IV от Наредба
№2/22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия
на труд при извършване на строителни и монтажни работи. Ищецът не е използвал
никакви защитни средства, след като е напуснал скелето и е тръгнал по
монтираната вече скара, която не е била обезопасена. Нарушил е и забраната да
участва в монтаж на съоръжение, закачено на кука без предпазно устройство.
Налице е съпричиняване на вредите от страна на ищеца, проявил е груба
небрежност и е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, което е
основание за намаляване на обезщетението. Оспорва размера на претендираното
обезщетение за вреди. Оспорва и претенцията по акцесорния иск за лихва. Моли
обезщетението да се намали, съразмерно с доказания процент на съпричиняване.
От представения Протокол на ОС на
акционерите на “Дитсмани Енергоремонт Холдинг”, проведено на 19.11.2018г.”
(л.119) се установява, че с решение по т.2.2 е взето решение за преобразуване
на “Енергоремонт - Русе” ЕАД чрез вливане в едноличния собственик на капитала
“Дитсмани Енергоремонт Холдинг” АД, като имуществото на преобразуващото се
дружество преминава към приемащото дружество и то става негов универсален
правоприемник, а преобразуващото се дружество се прекратява без ликвидация. Във
връзка с това и на основание чл.227 ГПК с определение в съдебно заседание на
15.01.2019г. съдът е заличил като ответник в производството “Енергоремонт -
Русе” ЕАД и е конституирал като ответник по делото “Дитсмани Енергоремонт
Холдинг” АД със седалище и адрес на управление гр. София, район “Триадица”, ул.
“Димитър Манов” №10, Административна сграда, представлявано заедно от всеки
двама от управителите Александър Амаури, Франсоа Еван Жаверзак и Жил Александр
Люсиен Рейнаерт, ЕИК *********.
Предмет на делото е обезщетение за имуществени
и неимуществени вреди от трудова злополука в общ размер 43000 лв, частично от
64500 лв обезщетение, от която сума 220 лв са имуществени вреди и 42780 лв
неимуществени вреди.
По делото са
представени писмени доказателства, разпитани са свидетели, приети са заключения
на съдебномедицинска експертиза и на икономическа експертиза.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Видно от Трудов договор №5/09.05.2014г., ищецът е бил в
трудово правоотношение с “Енергоремонт - Русе” ЕАД на основание чл.70, ал.1 КТ от
09.05.2014г. - бил е назначен на длъжност “котляр“ при уговорено основно трудово
възнаграждение 420 лв и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит 16 %. От Допълнително споразумение от 01.08.2014г. към
трудовия договор се установява, че на основание чл.68, ал.1, т.2 КТ срокът на
договора с ищеца е уговорен до завършване на определена работа, като основното
и допълнителното му трудово възнаграждение не се променят.
Със Заповед №19/01.07.2016г. във връзка с извършване на
дейност “монтаж на съоръжение за третиране и кондициониране на твърди радиоактивни
отпадъци с голям коефициент на намаляване на обема” в АЕЦ “Козлодуй“ ЕАД-гр.
Козлодуй работодателят командировал група работници от дружеството, в т.ч. и
ищеца Й.П., считано от 01.07.2016г. Със Заповед №23/29.07.2016г. работодателят
наредил във връзка с възложената работа командированите работници да положат
извънреден труд през четири почивни дни, първият от които 07.08.2016г.
По време на изпълнение на трудовите си функции на обекта на
07.08.2016г. Й.П. е претърпял злополука.
От Епикриза №27560/07.08.2016г., издадена от Клиника по
хирургия, Отделение по гръдна хирургия при УМБАЛ “Д-р Георги Странски“ ЕАД гр.
Плевен, се установява, че на 07.08.2016г. ищецът е постъпил в отделението с
диагноза: Политравма, Травма на глава, гърди и корем, пневмоторакс, Фрактура на
ребра в ляво, Състояние след торакоцентеза и реторакоцентеза, Скарификация на
плевра и бил приет по спешност за оперативно лечение. Изписан бил на
19.08.2016г. с препоръка за медикаментозно лечение в домашен режим.
Видно
от Епикриза №20121/03.09.2016г., издадена от Отделение по неврохирургия при
МБАЛ-Русе АД, на посочената дата ищецът е постъпил в отделението с диагноза
Контузио капитис, Контузио церебри, Фрактура крании и е бил изписан на
08.09.2016г. с препоръка за медикаментозно лечение.
Ищецът
е бил в отпуск поради временна неработоспособност вследствие злополуката от 07.08.2016г.
до 02.07.2017г., вкл., видно от представените болнични листи (л.40-50) и
Удостоверение №17-00059485/11.09.2018г., издадено от НОИ, ТП- Русе (л.77).
Няма спор по делото, а и от данните по делото е видно, че на
10.08.2016г. работодателят е декларирал злополуката с ищеца като трудова -
Декларация за трудова злополука с вх. №97/10.08.2016г на ТП на НОИ - Русе.
Служители на ТП на НОИ - Враца извършили разследване, за резултатите от което
съставили приложения по делото Протокол №3/15.09.2016г. Същите са посочили, че
работодателят е нарушил чл.143, ал.2 КТ, установяващ забрана на извънредния
труд и чл.16, ал.1, т.6 ЗЗБУТ, съгласно който при осъществяване на дейността -
за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд работодателят е
длъжен да осигури ефективен контрол за извършване на работата без риск за
здравето и по безопасен начин, а техническият ръководител Й.С.Х. е нарушил чл.26,
т.9, б.“а“ от Наредба №2/22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни
и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи – да
осигури прекратяване на работата и извеждане всички лица от строителната
площадка, строежа или съответното работно място, когато има сериозна или
непосредствена опасност за здравето или живота им или когато са налице условия,
при които се изисква спиране на работа, като при отсъствието му от строителната
площадка тези задължения се изпълняват от посочени от него лица с необходимата
квалификация. В раздел VIII при анализа на причините за
възникване на злополуката е отразено, че при осъществяване на конкретната
дейност работодателят не е осигурил ефективен контрол при монтажа на скара от
опорна конструкция за въздуховоди на обект: площадка АЕЦ “Козлодуй“ ЕАД между оси
16 и 17, без риск за здравето и по безопасен начин. Вследствие на откачване на
сапана от десния край (до ос 16) на скарата от куката на макарата (която е била
без предпазно устройство) и последвалото отхвърляне и падане на пода,
пострадалият е сполучил множество травми.
Злополуката е установена като трудова по реда, предвиден в КСО
- с Разпореждане на длъжностното лице в Териториално поделение на НОИ - Русе. В
Разпореждане №97/10.10.2016г. изрично е посочено, че злополуката, станала с Й.П.П.
на 07.08.2016г., се приема за трудова злополука по чл.55, ал.1 КСО. Настъпила е
по време на монтаж на метална скара на високо, Й.П. е паднал от около над
четири метра на пода, при което е получил счупвания на ребра и лопатка на тазна
кост, както и хематом в главата. Внезапното увреждане здравето на пострадалия е
станало през време и във връзка с извършваната работа.
Съгласно чл.200, ал.1 КТ, работодателят отговаря имуществено
пред пострадалия работник или служител за всички действително претърпени вреди
от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна
неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 или над 50 на сто или
смърт на работника/служителя независимо от това, дали негов орган или друг
негов работник/служител е виновен за настъпването им. Предвиденото в чл.200 КТ
задължение на работодателя за обезвреда включва имуществени и неимуществени
вреди, като размерът на последните се определя по справедливост, съгласно чл.52 ЗЗД във вр. с чл.212 КТ.
Съдът приема, че в случая са налице предпоставките на
чл.200, ал.1 КТ за ангажиране
отговорността на ответното дружество, като работодател на ищеца.
Безспорно е, че очевидци на злополуката са свидетелите А. Йорданов П., И.В.М. и
М.Н.Н..
Свидетелят А. Й П., син на ищеца, установява, че на
07.08.2016г. е трябвало да монтират скара на около пет метра височина от земята
над друга такава, която е била вече монтирана. Нямало е възможност за поставяне
на допълнителни съоръжения, които да помагат за работата – нямало как да се
нагоди скеле, по което работниците да се качат и да прекарат едната скара върху
другата. Имало е подвижен кран (телферно съоръжение), който се командва
дистанционно от човек отстрани, но в случая нямало възможност да бъде използван
и затова поставили табия – съоръжение като телфера, но при него се използва
повече физическо усилие, защото е с метални вериги, които трябва да се дърпат
от някого, за да се вдигне скарата. Скарата трябвало да я поставят
хоризонтално, но тъй като нямало възможност да бъде вдигната хоризонтално,
защото е много широка, започнали да я вдигат вертикално и при достигнене на
необходимата височина, двама души да я прикрепят от двете страни и тя да бъде
захваната. За тази цел ищецът се качил от едната страна, очаквайки друг колега
да застане от другата страна. Около монтираната вече скара нямало никакво
обезопасително съоръжение – парапет, мрежа или нещо подобно. В момента, когато скарата
е била вдигната на ниво върху поставената преди това скара и застанала
вертикално, се чуло някакво престъргване и в този момент свидетелят видял как
скарата, която трябвало да сложат да пада и да удря ищеца през лицето, метнала
го нагоре и го хвърлила надолу. Свидетелят П. заявява, че ищецът е бил с каска,
но без предпазен колан, защото е нямало място, където такъв да бъде захванат,
за да го държи. Свидетелят установява още, че след падането състоянието на
ищеца било тежко, започнал да се задушава и да посинява, бил си глътнал езика,
което наложило да бъде изваден. Целият бил в кръв, по пода имало избити зъби,
един такъв свидетелят извадил с ръка, като вадел езика на ищеца. Повикали Бърза
помощ и с линейка ищецът бил изпратен в УМБАЛ-Плевен.
Свидетелят И.В.М. заявява, че присъствал на мястото
инцидента, за да работи с останалите колеги. Чул шум от търкане на желязо и в
този момент видял ищеца да изхвърча, рамката на скарата го поднесла и
изхвърлила на пода, където останал неподвижен. Т. нар. скара представлявала
решетка, която била доста тежка, тъй като е направена от желязо. В случая тя не
е можело да се монтира, без да бъде направлявана от хора отгоре. На мястото е
имало една монтирана вече скара и тази е трябвало да се сложи отгоре, но тъй
като нямало начин да се вкара техника, ползвали са синджири – табия, за да я
вдигнат и сложат отгоре над другата. Не е имало място да се сложи скеле поради
наличие на други машини. При падането ищецът си бил глътнал езика, около него
имало кръв, дрехите му също били в кръв, едно ребро му било излязло.
Свидетелят М.Н.Н. установява, че в деня на инцидента група
работници, в т.ч. ищецът, монтирали една скара във въздуха на 5-6 метра
височина. След злополуката с ищеца, когато свидетелят на свой ред му оказал
помощ, забелязал, че на главата си нямал каска, но до него имало паднала каска,
която се търкаляла, около него имало локва кръв. Помогнал за изваждането на
езика на ищеца. Скарата, от която ищецът паднал, не е била обезопасена.
Свидетелят заявява, че ищецът е бил без предпазен колан. Свидетелят заявява, че
не знае дали ищецът е разполагал с подходящ предпазен колан за повдигане,
предвид голямото помещение, по средата на което е имало два реда колони и други
съоръжения, както и дали му е дадено указание да ползва такъв спомагателен
колан, тъй като е бил в друга бригада. Свидетелят заявява, че на мястото на
инцидента не е имало възможност да се монтира такъв, защото там е имало машини.
След инцидента той с неговата бригада монтирали скарите със спомагателен колан
за повдигане, издържащ един тон, като обиколили колоната широка около 1.40 м. и
коланът се защипвал.
Показанията на свидетелите взаимно се
допълват.
От заключението на медицинската експертиза, потвърдено устно
в съдебно заседание на 28.02.2019г. от вещото лице д-р П.Г.Д., специалист по
съдебна медицина, базирано на наличната медицинска документация и личен преглед
на ищеца, се установява, че при злополуката на 07.08.2016г. ищецът е получил
следните увреждания: счупване на черепа слепоочно вляво, контузия на мозъка,
субарахноидален кръвоизлив вдясно слепоочно-теменно, счупване лява горночелюстна
кост и лява ябълчна кост, колекция на кръв в свеноидалния синус, етмоидоалния
лабиринт и левия максиларен синус, счупване на седми гръден прешлен, счупване
на четвърто, пето, шесто, седмо, осмо и девето рабра в ляво, контузия на левия
бял дроб, колекция от кръв (350 мл) и въздух в лявото плеврално пространство,
наложила две оперативни интервенции, подкожна колекция от въздух шийно и
аксиларно вляво, непроникваща прободна рана на предна коремна стена,
многофрагментно счупване на крилото на лява илиячна кост. Получените увреждания
са резултат на действията на твърди тъпи предмети и предмети с връх и могат да
бъдат получени по описания от пострадалия механизъм на травмата – при падане от
високо на 07.08.2016г. При установените увреждания на главата на ищеца
обикновено болките са най-силни непосредствено след получаването им, след което
постепенно намаляват в рамките на няколко денонощия, възможно е главоболие за
по-дълъг период от време в рамките на седмици, месеци и години. Болките в
гръдния кош, гръбначния стълб и таза са най-силни непосредствено след
получаването им, след което продължават със значителен интензитет до
обездвижване на тялото и обезболяване и с времето постепенно намаляват. Болки
със значителен интензитет се усещат в процеса на вертикализиране и раздвижване.
С по-нисък интензитет болки в посочените области могат да се усещат за дълъг
период от време – месеци и години, дори и цял живот, особено при физически
натоварвания и промяна в атмосферните условия. От представената медицинска
документация и при извършения личен преглед вещото лице е установило, че към
месец януари 2019г. при ищеца има отклонения в ЕЕГ-записа, които отклонения
добре отговарят да са в резултат на претърпяната черепно-мозъчна травма. Според
вещото лице посочените в заключението му заболявания: корова атрофия,
хипертонично сърце, хронично специфично възпаление на десния бял дроб, хроничен
бронхит, стеатоза на черния дроб и дегенеративни изменения на шийния и гръдния
отдел на гръбначния стълб, могат да имат отношение към съобщените оплаквания от
страна на централната нервна система. Устно в с.з. на 28.02.2019г. д-р Д.
заключава, че направената му през месец януари 2019г. енцелография дава
информация, че ищецът продължава да има функционални увреждания на мозъчната
тъкан във връзка с получената травма. Вещото лице заключава още, че съобщените
от ищеца болки в гръдния кош, главоболие и световъртеж, по-вероятно е да са
свързани с травмите, които той е получил при злополуката, тъй като е имал
счупвания на доста ребра и болките при тях и при счупване на гръден прешлен са
много по-силни от болките, свързани с дегенеративните изменения в случая.
Заключението на експертизата е прието от съда без възражения
на страните.
От показанията на свидетелката Н.А.П., съпруга на ищеца, се
установява, че когато отишла в болницата в гр. Плевен и го видяла, едното му
око било затворено и той казал, че не вижда нищо. След седмица отново отишли в
гр. Плевен в отделението, той бил на система, не можел да диша добре, да се
движи. Впоследствие му занесли бастун, защото не можел да върви и му се виел
свят. Световъртежът му продължава и сега. Възстановяването му продължило и в
домашни условия, като на легло е бил два месеца, след това започнал да става, с
помощта на бастуна, извън дома им започнал да излиза след 6-7 месеца. Преди
инцидента всичките му зъби били на място, но в резултат на него има избити
зъби.
Изложеното по-горе дава основание на съда да приеме, че
ищецът е претърпял значителни по интензитет болки и страдания в резултат на
физическите му увреждания при злополуката на 07.08.2016г., наложило две хирургически
интервенции. Болки и страдания продължил да изпитва и в периода на
възстановяване, както и при раздвижване и при провеждане на оздравителните
процедури в този период. Възстановяването му е било трудно и продължително. Въпреки
проведеното лечение ищецът продължава да изпитва болки в гръдния кош, по хода
на гръбначния стълб и крайниците, главоболие и световъртеж, свързани с
получените травми. Такива продължава да изпитва при физически натоварвания и
промяна в атмосферните условия. Претърпял е много негативни изживявания поради
неспособността да се обслужва и да се справя сам с ежедневните дейности по
време на периода на временната му неработоспособност, както е правел преди
злополуката. Следва да се вземе предвид и възрастта на ищеца - около 62-годишен,
който до края на живота си ще търпи последиците от непълното си възстановяване.
Всички
тези изживявания на ищеца от правна страна съставляват неимуществени вреди,
които следва да
бъдат обезщетени по справедливост. Съдът намира, че за репариране на претърпените
неимуществени вреди следва на ищеца да се присъди обезщетение в размер по 40000
лв. Този размер на обезщетението съответства на характера и степента на
търпените физически болки и морални страдания. Ищецът от м. август 2018г.
работи и получава трудово възнаграждение, видно от обясненията му, отразени в
протокола от с.з. на 09.05.2019г., което съдът съобразява при определяне
размера на обезщетението за неимуществени вреди.
Ищецът е претърпял и имуществени
вреди в размер на 220 лв за зъботехническа услуга, видно от приложената на
л.37-38 фактура №265/18.09.2017г., с оглед и установеното по-горе от фактическа
страна.
Съдът не обсъжда заключението на
икономическата експертиза, предвид направения частичен отказ от претенцията за
обезщетение за имуществени вреди
Искът за неимуществени и
имуществени вреди е предявен за сумата 43000 лв, като частичен от общо 64500 лв
обезщетение. Съдът намира, че за обезщетяване неимущественото и имущественото увреждане
на ищцата са необходими общо 40220 лв.
Следователно предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен в
размер на 40220 лв обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, заедно със
законната лихва от 08.08.2016г. до окончателното изплащане, а в останалата част до
предявения размер следва да се отхвърли.
Съдът приема, че ищецът не е
съпричинил трудовата злополука поради допусната груба небрежност. Установено е
от данните по делото, че той е взел възможните мерки за личната си безопасност,
като е бил с каска. Обстоятелството, че не е ползвал предпазен колан не може да
му се вмени във вина, тъй като от данните по делото се установи, че в случая не
е съществувала възможност за ползването на такъв колан. В тази насока съдът
съобрази и становището на експертите при ТП на НОИ-Враца, които изрично са
посочили в протокола за резултатите от извършеното разследване на злополуката,
че работодателят не е осигурил ефективен контрол при монтажа на скара от опорна
конструкция на въздуховоди, нарушил е конкретни изисквания на ЗЗБУТ, с което е създал
причина за откачване на сапана от десния край на скарата от куката на макарата,
която е била без предпазно устройство.
Съгласно
чл.78, ал.6 ГПК, държавната такса по производството в размер на 1608.80 лв
следва да се заплати от ответника, както и 200 лв възнаграждение за вещо лице по
медицинската експертиза.
На основание чл.78, ал.1 ГПК във вр. с чл.38, ал.2 ЗА, вр. с
чл.7, ал.2, т.4 и ал.7 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и като съобрази сложността и обема на процесуалните
действия на пълномощника на ищеца, ответникът следва да заплати на адв. К.С. 2000 лв
разноски по делото и 1300 лв разноски по обезпечителното производство.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА “Дитсмани Енергоремонт Холдинг” АД със седалище и адрес на управление
гр. София, район “Триадица”, ул. “Димитър Манов” №10, Административна сграда,
представлявано заедно от всеки двама от управителите Александър Амаури, Франсоа
Еван Жаверзак и Жил Александр Люсиен Рейнаерт, ЕИК ********* да заплати на Й.П. ***, ЕГН **********, сумата 40220 лв общо обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди, от която 40000 лв обезщетение за
неимуществени вреди и 220 лв обезщетение за имуществени вреди, причинени от трудова
злополука на 07.08.2016г., заедно със законната лихва от 08.08.2016г., като ОТХВЪРЛЯ
същия иск за разликата до предявения размер 43000 лв обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди.
ОСЪЖДА “Дитсмани Енергоремонт Холдинг” АД да заплати по сметка на
Русенски районен съд 1608.80 лв държавна такса върху размера на присъденото обезщетение
и 200 лв съдебни разноски, а на адвокат К.Е.С. ***, ЕГН ********** да заплати
сумите 2000 лв адвокатско възнаграждение по делото и 1300 лв адвокатско
възнаграждение по гр. дело №5688/2018г. на Районен съд Русе.
Решението подлежи на обжалване
пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: