Решение по дело №121/2024 на Административен съд - Смолян

Производството е по реда на чл.210 и следващите от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН. Образувано е по жалбата на Началник отдел „Митническо разузнаване и разследване“ в Териториална дирекция „Митница Пловдив“, Агенция „Митници“, срещу решение №6 от 28.02.2024г. по а.н. дело № 107/2023 г. на районен съд гр.Чепеларе в частта, с което е отменено наказателно постановление №BG2023/3000-573/НП, издадено на 04.03.2023г. от началника на отдел „МРР“ в ТД Митница - Пловдив, Агенция „Митници“, съставено срещу А. Н. З. за извършено нарушение на чл.99 ал.2 т.6 от Закона за акцизите и данъчните складове и по чл.126 ал.1 от ЗАДС. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, поради което се иска неговата отмяна и потвърждаване на наказателното постановление.

Касационният жалбоподател, редовно и своевременно призован, не изпраща представител в открито съдебно заседание. С писмено становище упълномощеният процесуален представител на жалбоподателя юрисконсулт В. Н. поддържа касационната жалба.

Ответникът по жалба чрез пълномощника си адвокат Н. П. моли да се остави в сила решението на районния съд по съображенията, изложени в писмения отговор на касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна.Споделя извода на районния съд за допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.Затова моли да се остави в сила решението на районния съд.

В касационното производство не са представени нови писмени доказателства.

Административен съд-Смолян, в настоящия касационен състав, като взе предвид оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства пред въззивния съд, установи следното:

С решението си районният съд е приел,че от събраните по делото доказателства не се установява безспорно,че А. З. е извършил вмененото му нарушение на чл.99 ал.2 т.6 от ЗАДС, с което да е осъществен състава на чл.123б ал.2 от ЗАДС. Конкретно се сочи в мотивите на оспореното решение,че според експертното заключение по МЛЕ №00009от 16.06.2023г. на двете проби, изследваният тютюнев материал не попада в обхвата по чл.12 от ЗАДС. Според въззивния съд негодният тютюн няма цена, следователно върху него не може да се начисли акциз по ЗАДС.Съответно държането на негоден тютюн не представлява нарушение на ЗАДС.

Въззивният съд е констатирал и съществено нарушение на административно-процедурните правила, свързани с неспазване на чл.40 ал.4 от ЗАНН. Прието е,че в процесния случай не са били налице предпоставките по чл.40, ал. 4 от ЗАНН за съставяне на акта в отсъствие на свидетели. Според въззивния съд допуснатото процесуално нарушение е от категорията на съществените процесуални нарушения и съставлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП в частта, с която жалбоподателят е бил наказан с административно наказание на основание чл. 123б, ал. 2 от ЗАДС за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 99, ал. 2,т. 6 от ЗАДС и с административно наказание на основание чл. 126, ал. 1, т. 1 от ЗАДС. Затова НП е отменено като незаконосъобразно в частта, с която на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба 200лв. на основание чл. 123б, ал. 2 от ЗАДС, в частта за наложено административно наказание глоба в размер на 1000лв. на основание чл. 126, ал. 1, т. 1 от ЗАДС, както и в частта, с която на основание чл.124, ал. 1, във вр. с чл. 123б, ал. 2 от ЗАДС е отнета в полза на държавата стоката, предмет на нарушението - общо 1,506 кг отпадъци от тютюн, доколкото на отнемане в полза на държавата подлежат само акцизните стоки, а процесният тютюн не е приет за такъв.

Настоящият състав на касационната инстанция приема,че касационната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна.

Законосъобразен и обоснован е изводът на въззивния съд за неправилно прилагане на чл.40 ал.4 от ЗАНН при съставяне на акта за установяване на административно нарушение (АУАН).

Според разпоредбата на чл.40 ал.1 от ЗАНН актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението.

А според нормата на чл. 40, ал. 4 от ЗАНН, когато нарушението е установено въз основа на официални документи, актът може да се състави и в отсъствие на свидетели.

В конкретния случай въззивният съд е направил подробен анализ на събраните в административнонаказателното производство документи и е достигнал до обоснован извод,че за установяване авторството на административното нарушение не е бил налице официален документ. Протоколът за доброволно предаване безспорно не е официален документ по смисъла на чл.93 т.5 от Наказателния кодекс. При това положение правилно е заключението на въззивния съд,че не са били налице предпоставките на чл.40 ал.4 от ЗАНН, при които се допуска по изключение съставяне на АУАН без свидетели. Посоченото нарушение представлява съществено процесуално нарушение и има за последица отмяна на оспореното НП само на това основание.

Касационният състав приема относно отмяната на НП в частта за отнемането в полза на държавата на стоката, предмет на нарушението – акцизна стока – общо 1,506 кг отпадъци от тютюн, че в съответствие със заключението на експерта правилно е прието в оспореното решение, че въпросният тютюнев продукт не е акцизна стока и за него не се дължи акциз, респективно - не е предмет на административно нарушение по чл.123б ал.2 от ЗАДС.

По изложените съображения касационната жалба е неоснователна.

Извън горните констатации касационният състав установи и друго съществено процесуално нарушение в административно-наказателното производство. Според разпоредбата на чл.83, ал.1 т.1 от ЗМВР, полицейските органи могат да извършват проверки в помещения без съгласието на собственика или обитателя, или в тяхно отсъствие, само когато следва да се предотврати непосредствено предстоящо или започнало тежко престъпление. А „тежко престъпление“ по смисъла на чл.93 т.7 от Наказателния кодекс е това, за което по закон е предвидено наказание „лишаване от свобода“ за повече от пет години, „доживотен затвор“ или „доживотен затвор без замяна“. При липсата на данни и доказателства за непосредствено предстоящо конкретно тежко престъпление, във връзка с което е следвало да се предотвратят определени последици, както и на данни за предотвратяване на конкретно започнало тежко престъпление, полицейските органи са допуснали съществено процесуално нарушение в хода на административното производство, свързано с установяване на нарушението, а от друга страна и със засягане правото на защита на наказаното лице.

Неспазването на предпоставките чл.83 ал.1 т.1 от ЗМВР при извършване на проверка в частен имот настоящата касационна инстанция приема за съществено процесуално нарушение, което е достатъчно до обоснове незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление.

Ето защо настоящият касационен състав приема,че касационната жалба е неоснователна, а като е отменил наказателното постановление в посочените части, районният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което ще следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото основателно е искането на ответната страна за присъждане на разноски за касационната инстанция, които са документирани в размер на 500лв. за заплатен адвокатски хонорар.

Мотивиран от гореизложеното, Административен съд гр. Смолян, втори касационен състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение №6/28.02.2024г., постановено по а.н.дело №107/2023г. на Районен съд гр.Чепеларе, В ЧАСТТА,с която е отменено Наказателно постановление №BG2023/3000-573/НП, издадено на 04.03.2023г. от началник отдел „МРР“ в ТД Митница - Пловдив, Агенция „Митници“ срещу А. Н. З..

Частта от решението на районния съд, с която наказателното постановление е потвърдено, е влязла в законна сила като необжалвана от страните.

ОСЪЖДА Агенция "Митници" да заплати на А. Н. З. от [населено място], община Чепеларе, област Смолян сумата 500 лева, представляваща разноски за платено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.