Р Е Ш Е Н И Е №260005
гр. ВРАЦА, 04.02.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд, Гражданско отделение, в
публичното заседание на 07 април 2021 год. в състав:
Председател: МИРОСЛАВ ДОСОВ
Членове:
НАДЯ ПЕЛОВСКА
мл. съдия
КАМЕЛИЯ КОЛЕВА
при
секретаря Христина Цекова, като разгледа докладваното от съдия Досов въззивно
гр. дело № 135/2021 год., за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Е.Н.К.
*** против решение № 260034/03.09.2020 год. по гр.д. № 1110/2019 год. по описа
на РС-Козлодуй, с което съдът е отхвърлил предявените от въззивника против „АЕЦ
Козлодуй“ ЕАД – гр.Козлодуй искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и
т.3 вр. с чл.225, ал.1 от КТ – за признаване на уволнението му, извършено със
Заповед № 49/10.06.2019 год. на изпълнителния директор на дружеството, за
незаконно и за отмяна на тази заповед; за възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение в размер на 28 462,08
лева за времето, през което е останал без работа поради уволнението –
11.06.2019 год. до 11.12.2019 год.
Въззивникът поддържа, че обжалваното първоинстанционно
решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, поставено при нарушение
на материалния и процесуалния закон. Изложени са много подробни доводи, които
могат да бъдат обобщени по следния начин: 1/ съставът на РС-Козлодуй, без да
извърши съвкупна преценка на доказателствата и без да изложи мотиви, неправилно
е приел, че работодателят е издал законосъобразна уволнителна заповед, като е
изпълнен фактическият състав на чл.328, ал.1, т.8 от КТ, съответно, че
възстановеният на работа служител П.К. в законния срок на 07.06.2019 год. е
депозирал заявление за завръщането си на работа и се е явил реално на работа на
11.06.2019 год., като липсата на мотиви е самостоятелно основание за отмяна на
обжалвания съдебен акт; 2/ От доказателствата по делото се установява, че
фактическият състав на чл.345, ал.1 от КТ по отношение на П.К. не е осъществен,
тъй като той е узнал за възстановяването си на работа с влязло в сила съдебно
решение на 23.05.2019 год., когато е депозирал молба по гр.дело № 903/2017 год.
на РС-Козлодуй /с решението по което е бил възстановен на работа/ за издаване
на нарочно съобщение по чл.345 от КТ, и до 06.06.2019 год. не се явил пред
работодателя, за да заеме длъжността, нито е депозирал заявление, с което да
манифестира намерение да се яви на работа. От горното следва, че уволнението на
Е.К. е незаконно, тъй като възстановеният служител не се е явил да заеме
длъжността, на която е възстановен, в срока по чл.345, ал.1 от КТ; 3/ Дори да
се приеме, че към 11.06.2019 год. срокът по чл.345, ал.1 от КТ не е бил изтекъл
по отношение на К., то твърдението на ответника „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, че той
реално се е явил на тази дата, за да заеме длъжността, на която е възстановен е
недоказано. Напротив, анализът на доказателствата сочи, че К. не се в явил в
административната сграда на „АЕЦ Козлодуй“ /където е работното място за
длъжността/ нито на 11.06.209 год., нито в по-ранен момент; 4/ Дори да се
приеме, че на 11.06.2019 год. К. се е явил в административната сграда на „АЕЦ
Козлодуй“, то той не се е явил с намерение да бъде възстановен на заеманата
преди длъжност, а за да манифестира нежеланието си да бъде възстановен на
работа, като подаде молба за прекратяване на трудовия договор по взаимно
съгласие на основание чл.325 от КТ. Той не е изпълнявал никакви задачи и е
останал в сградата около час, след което си е тръгнал; 5/ Във всички случаи
уволнението на ищеца Е.К. е преднамерено и незаконосъобразно, тъй като
предизвестието за прекратяване на договора му и уволнителната заповед са
изготвени още на дата 10.06.2019 год., към която дата К. не се е бил явил пред
работодателя да заеме длъжността, на която е възстановен, като заявлението на К.
от 07.06.2019 год. /че ще се яви на работа на 11.06.2019 год./ не може да се
тълкува като явяване пред работодател по смисъла на чл.345, ал.1 от КТ.
При тези си доводи и съображения въззивникът Е.К. иска
обжалваното решение № 260034/03.09.2020 год. на РС-Козлодуй да бъде отменено, а
исковете му с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 вр. с чл.225, ал.1
от КТ уважени.
Не сочи и не представя нови доказателства. Претендира
присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Във въззивната жалба се прави оплакване и за непълнота на
обжалваното решение, като се сочи, че съдът не се е произнесъл по иск на ищеца
с право основание чл.222, ал.1 от КТ, предявен като евентуален. Но изрично се
сочи, че е подадена изрична молба /до първоинстанционния съд/ по чл.250 от ГПК.
Прави се искане, при извод на въззивния съд за
неоснователност на исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 вр.
с чл.225, ал.1 от КТ и законност на уволнението, евентуалният иск с правно
основание чл.222, ал.1 от КТ да бъде уважен за сумата от 4 866,03 лева,
ведно със законната лихва.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от „АЕЦ
Козлодуй“ ЕАД – гр.Козлодуй, в който също подробно се мотивира становище за
неоснователност на въззивната жалба. Въззиваемата страна сочи, като подробно се
обосновава, че по отношение на П.К. срокът по чл.345, ал.1 от КТ е започнал да
тече от 07.06.2019 год., на която дата му е връчено нарочното съобщение по гр.
дело № 903/2017 год. на РС-Козлодуй, а не от 23.05.2019 год., и на същата дата
07.06.2019 год. той е депозирал заявление пред работодателя, с което го е
уведомил, че ще се яви на работа на 11.06.2019 год. К. се е явил на работа на
11.06.2019 год., при което прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца Е.К.
е законосъобразно, тъй като фактическият състав на чл.328, ал.1, т.8 от КТ е
изпълнен. Искът с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ е неоснователен,
което води до неоснователност и на исковете с правно основание чл.344, ал.1,
т.2 и т.3 вр. с чл.255, ал.1 от КТ.
Въззиваемият сочи и друго самостоятелно основание за
неоснователност на иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ –
предявяването му след изтичане на 2-месечния давностен срок по чл.358, ал.1,
т.2 от КТ. Поддържа, че предизвестието за прекратяване на трудовото му
правоотношение с ищеца и самата заповед за прекратяване са му изпратени с писмо
с обратна разписка чрез фирма „Спиди“ на домашния му адрес в гр.Ловеч, тъй като
към тази дата той е ползвал отпуск за времена нетрудоспособност. Пратката е
достигнала до адреса на 12.06.2019 год. и срокът за оспорване на уволнението е
изтекъл на 12.08.2019 год. Исковата молба е изпратено по пощата на 16.09.2019
год., поради което искът е погасен по давност и следва да бъде отхвърлен.
Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а
обжалваното решение потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно.
Претендира разноски. Не сочи и не представя нови
доказателства.
В проведеното открито съдебно заседание по делото за
въззивника-ищец се явява адв. С., която поддържа въззивната жалба с направените
в нея оплаквания и искания.
Въззиваемият-ответник, редовно уведомен, се представлява
в откритото съдебно заседание по делото от юрк. Б., който оспорва жалбата по
изложените в отговора съображения.
Пред въззивната инстанция не са събирани нови
доказателства.
При извършената проверка на редовността и допустимостта
на жалбата, съдът констатира, че същата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК
и е насочена против обжалваем съдебен акт. При констатираната допустимост на
жалбата, съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
За да се произнесе
по спора, съдът съобрази следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано
по предявени обективно съединени искове, а именно:
- иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване за
незаконно уволнението на ищеца, извършено със заповед № 49/10.06.2019 год. на
изпълнителния директор на ответното дружество и отмяна на същата заповед като
незаконосъобразна;
- иск по чл.344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на
ищеца на заемана от преди уволнението длъжност Началник отдел „Физическа
защита” в Дирекция „Безопасност и качество“, Управление „Сигурност” в „АЕЦ
Козлодуй“ ЕАД;
- иск по чл.344, ал.1, т.3 от КТ за заплащане на
обезщетение за времето през което ищецът е останал без работа в резултат на
незаконно уволнение, в размер на 22 062,00 лева, за периода от 11.06.2019
год. до 11.12.2019 год.;
- евентуален иск по чл.222, ал.1 от КТ за заплащане на
обезщетение за оставане без работа поради освобождаване на длъжността за възстановяване
на незаконно уволнен служител, който е заемал същата длъжност, в размер на 3677,00
лева.
В исковата молба ищецът твърди, че по силата на Трудов
договор № 16 от 30.01.2018 год. заемал длъжността Началник отдел „Физическа
защита” в Дирекция „Безопасност и качество“, Управление „Сигурност” при
ответното дружество. Трудовото правоотношение било прекратено с предизвестие №
2100/10.06.2019 год., като в заповедта работодателят го уведомил, че заеманата
длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен служител.
Със Заповед № 49/10.06.2019 год., на основание чл.328, ал.1, т.8 от Кодекса на
труда, трудовото правоотношение с ищеца е прекратено, считано от 11.06.2019 год.
Ищецът твърди, че Заповед № 49/10.06.2019 год. за
прекратяване на трудовото му правоотношение е незаконосъобразна и неправилна и
сочи съображенията си, а именно, че не са му връчвани никакви документи във
връзка с възстановяването на служител на изпълняваната от него длъжност. Не са
му предоставяни никакви документи, които удостоверяват, че е бил назначен на
заеманата от незаконно уволнения служител длъжност. Заявява, че процесната
Заповед е издадена на 10.06.2019 год. по времето когато с Болничен лист №
Е201962092236 е удостоверил временната си нетрудоспособност за периода
17.05.2019 год. - 22.06.2019 год. Ищецът счита, че Заповедта е немотивирана и
сочи предпоставките за прекратяване на трудовия договор на основание чл.328,
ал.1, т.8 КТ, като заявява, че такива доказателства не са му представени, а и
не са посочени в заповедта за уволнение. Счита, че липсват каквито и да било
мотиви за прекратяване на трудовото му правоотношение. Заповедта за уволнение
не съдържала изискуемите от закона реквизити, поради което се явявала
немотивирана и същата следвало да бъде отменена, без да се разглежда спора по
същество.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът „АЕЦ Козлодуй“
ЕАД е депозирал писмен отговор, към който са представени писмени доказателства.
В отговора ответникът заявява, че исковите претенции са допустими, но ги
оспорва изцяло, както по основание, така и по размер. В отговора се прави
възражение за изтекла погасителна давност по чл.358, ал.1, т.2 от КТ, поради
което предявените искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ следва да бъдат
отхвърлени като погасени по давност/ просрочени/. При условията на
евентуалност, дори съдът да приеме, че исковата молба е подадена в срока по
чл.358, ал.1, т.2 от КТ, в отговора се заявява, че предявените обективно съединени
искове са неоснователни и недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени.
Относно иска по чл.222, ал.1 от КТ се сочи, че вредата, подлежаща на
обезщетяване по този ред представлява по естеството си пропусната полза, и след
като ищецът не е бил работоспособен, не би могъл да бъде лишен от възможност да
получи трудово възнаграждение. Моли, ако съдът счете, че исковата претенция е
неоснователна и недоказана, обезщетението по чл.222, ал.1 от КТ да бъде
присъдено само за времето, през което ищецът е останал без работа, но не за
повече от 1 месец, като от този период се изключи временната нетрудоспособност
и се изплати обезщетение за остатъка.
При така подадените искова молба и отговор в
първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства.
За изясняване на делото от фактическа страна е допусната
и изслушана съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице Г. К.-С., от чието
заключение е установено, че през месец май 2019 год. ищецът няма трудово
възнаграждение, тъй като от месец февруари е започнал да представя пред
работодателя болнични листове. За месец февруари 2019 год. брутното му трудово
възнаграждение е в размер на 4 866,03 лева, на който размер възлиза и дължимото
обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ. Съгласно заключението дължимото обезщетение
по чл.225 от КТ, след приспадане на сума за ползван болничен, възлиза на 28 462,08
лева.
В резултат на направено от ищеца искане, с протоколно
определение от 16.06.2020 год. първоинстанционният съд е допуснал увеличение на
иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ до размер на сумата от 28
462,08 лева и на иска с правно основание чл.222, ал.1 от КТ до размера на
сумата от 4 866,03 лева.
По делото са събрани и гласни доказателства.
С обжалваното решение № 260034/03.09.2020 год. по гр.д. №
1110/2019 год. РС-Козлодуй е отхвърлил като неоснователни предявените от
въззивника против „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД искове с правно основание чл.344, ал.1,
т.1, т.2 и т.3 вр. с чл.225, ал.1 от КТ.
Осъдил е на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът Е.Н.К. да
заплати на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД направените разноски по делото в размер на 305,00
лева.
Осъдил е на основание чл.78, ал.6, във вр. с чл.83, ал.1
от ГПК Е.Н.К. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
РС-Козлодуй, държавна такса в размер на 1 138,48 лева.
С определение от 05.01.2021 год. е допуснато изменение на
Решение № 260034/03.09.2020 год. в частта за разноските, с която Е.К. е бил
осъден да заплати държавна такса в размер на 1 138,48 лева, като съдът го е
освободил от същата.
Първоинстанционният съд е приел, че в процесния случай
законността на едностранното прекратяване на трудовото правоотношение се
обуславя от кумулативното проявление на следните юридически факти: 1) влязло в
сила решение за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител на
предишната длъжност; 2) явяване на възстановения служител да заеме длъжността в
предвидения в чл.345, ал.1 КТ двуседмичен срок и 3) последната да е заета от
лице, с което е сключен трудов договор след уволнението на възстановения от
съда. За да постанови този резултат решаващият състав, след анализ на събраните
по делото доказателства, е стигнал до извод, че ответникът, чиято е тежестта на
доказване в процеса, е представил надлежни доказателства за наличие на всички
материални предпоставки на чл.328, ал.1, т.8 от КТ, обуславящи прекратяване на
трудовото правоотношение с ищеца на соченото основание. С този мотив е счел
уволнението и заповедта, с която то е извършено, за законосъобразни и е
отхвърлил обуславящия иск на ищеца като неоснователен. В допълнение е посочил,
че мотивиране на тази заповед по чл.328, ал.1, т.8 от КТ не е необходимо, за
разлика от случаите на дисциплинарно уволнение по чл.195, ал.1 от КТ, а
единствено връчване на изявлението на служителя в необходимата писмена форма.
Приел е, че тези предпоставки са изпълнени, а всички допълнителни съображения
извън тях, изтъкнати от ищеца, са ирелевантни по делото. Отхвърляйки главния
иск, съдът е стигнал до извода, че следва да бъдат отхвърлени и предявените
обусловени от него обективно съединени искове.
С допълнително решение № 260008/05.01.2021 год. по същото
дело и на основание чл.250 от ГПК е допълнено решение № 260034/03.09.2020 год.,
като на основание чл.222, ал.1 от КТ „АЕД Козлодуй“ ЕАД е осъдено да заплати на
Е.Н.К. сумата от 4 131,93 лева, представляваща обезщетение за оставането
му без работа, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
завеждане на иска в съда на 16.09.2019 год. до окончателно й изплащане, като до
сумата от 4866,03 лева искът е отхвърлен като неоснователен.
Допълнително решение № 260008/05.01.2021 год. не е
обжалвано от страните и е влязло в законна сила. При наличие на такова решение
съставът на ОС-Враца възприема отправеното до него искане на въззивника за
уважаване на иска по чл.222, ал.1 от КТ като искане за потвърждаване на
допълнителното решение при потвърждаване на основното решение №
260034/03.09.2020 год. по гр.дело № 1110/2019 год. по описа на РС-Козлодуй.
За да се произнесе
по основателността на жалбата, въззивният съд обсъди събраните в
първоинстанционното производство доказателства поотделно и в тяхната пълнота,
при което приема за установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори, а и видно от представения по
делото трудов договор № 16/30.01.2018 год. ищецът Е.К. е бил назначен на длъжност
Началник отдел „Физическа защита” в Дирекция „Безопасност и качество“,
Управление „Сигурност” при ответника „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД за неопределено време.
С обжалваната Заповед № 49/10.06.2019 год. трудовото правоотношение на ищеца е
било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.8 от КТ поради възстановяване на
незаконно уволнен служител на същата длъжност.
От доказателствата, ангажирани по приобщеното гр.д. №
937/2017 год. по описа на РС-Козлодуй, се установява, че титуляр на посочената
длъжност преди ищеца е бил служителят П. П. К. (от 01.03.2003 год. до
21.07.2017 год.). Със Заповед № НК-7/21.07.2017 год. на изпълнителния директор
на дружеството трудовото правоотношение на П.К. е прекратено на основание
чл.330, ал.2, т.6 от КТ.
На 31.07.2017 год. П.К. е образувал гражданско дело пред
РС-Козлодуй за оспорване на уволнението си по чл.330, ал.2, т.6 от КТ. С решение
№ 219/30.10.2017 год. по гр.д. № 973/2017 год. съдът е приел уволнението му за
незаконно и служителят е възстановен на предишната длъжност. Същото е обжалвано
и с решение № 84/26.03.2018 год. по гр.д. № 73/2018 год. ОС-Враца е потвърдил
първоинстанционното решение в частта на уважените искове по чл.344, ал.1, т.1 и
т.2. Същото е обжалвано и с решение № 67/16.05.2019 год. по гр.д. № 2635/2018 год.
Върховният касационен съд е потвърдил решението на ОС-Враца.
Същевременно, на 08.02.2018 год. на основание молба вх.№
M-9917/22.12.2017 г. и трудов договор № 16/30.01.2018 год. на тази длъжност е бил
назначен ищецът Е.Н.К.. От 17.05.2019 год. до 22.06.2019 год. ищецът е ползвал
отпуск поради временна нетрудоспособност. За периода от 23.06.2019 год. до
18.07.2019 год. същият не се е явявал на работа.
От датата на прекратяване на трудовото правоотношение с П.К.
със Заповед № НК-7/21.07.2017 год. до заемането на длъжността от Е.К., на нея
не е бил назначаван титуляр, а единствено е възлагано изпълнението на функциите
й от други лица.
Вино от съобщение по гр.дело № 973/2017 год. на РС-Козлодуй,
на 07.06.2019 год. П.К. е бил уведомен за правото му да се яви на работа за
възстановяване на предишната длъжност.
От заявление вх.№ 3B-4536/07.06.2019 год. се установява,
че на 07.06.2019 год. П.К. е уведомил работодателя, че на 11.06.2019 год. ще се
яви на работа, поради което моли да му бъде осигурен достъп до работното място.
От свидетелските показания по гр.д. № 1110/2019 год. се
установява, че П.К. действително се е явил на работа на 11.06.2019 год.
С оглед изпълнение на съдебното решение за възстановяване
на работа на незаконно уволнения служител П.К. и поради депозираното от същия заявление
вх.№ 3B-4536/07.06.2019
год. за завръщането му на работа, трудовото правоотношение с Е.К. е било прекратено
едностранно от работодателя с Предизвестие № 2100/10.06.2019 год. и Заповед №
49/10.06.2019 год. на основание чл.328, ал.1, т.8 от КТ, считано от 11.06.2019
год. На служителя К. е изплатено обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ за неспазен
срок на предизвестието.
Тъй като служителят Е.К. е ползвал отпуск за временна
нетрудоспособност, заповедта и предизвестието за прекратяване са му били изпратени
с писмо рег. № 2118/11.06.2019 год. с обратна разписка по куриер чрез фирма
„Спиди“ АД до посочения от него адрес в гр.***.
От уведомление изх. № SM-1934/19.06.2019 год. /л.71 по
гр.д. № 1110/2019 год./ е видна хронологията на изпратената пратка с
товарителница № 60698036920: изпращане на 11.06.2019 год. и предаване на куриер
за доставка на 12.06.2019 год.; следва неуспешен опит за доставка на получателя
и отказ от получаване на пратката на 12.06.2019 год.; връщане на подателя „АЕЦ
Козлодуй“ ЕАД на 13.06.2019 год. със статус „отказана от получател“. Отразено
е, че Е.К. два пъти е бил уведомен от куриери на фирма „Спиди“ относно пратката
с документи на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, но същият е отказал да получи пратката.
Ищецът се е явил в „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД едва на 18.07.2019
год., когато твърди, че са му връчени предизвестие № 2100/10.06.2019 год. и заповед
№ 49/10.06.2019 год.
При така
възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните
правни изводи:
В случая обжалваното решение на РС-Козлодуй е валидно и
допустимо, доколкото е постановено в съответствие с основанието и петитума на
исковата молба.
Решението като краен правен извод е и
правилно и следва да бъде потвърдено, но не при
изложените в него мотиви относно исковете с правно основание чл.344,ал.1,т.1 и
т.2 от КТ. Съображения:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 вр. с чл.225, ал.1 от КТ.
За да бъде уважен главният иск с правно основание чл.344,
ал.1, т.1 от КТ, следва да се констатира незаконосъобразност на уволнението
съобразно критериите на посоченото прекратително основание.
Настоящият съдебен състав споделя извода на районния съд,
че „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД като работодател законосъобразно е упражнил правото си
едностранно да прекрати трудовото правоотношение, съществувало между него и
ищеца, поради което искът за признаване на уволнението за незаконно е
неоснователен.
Правилно съдът е приел, че заповедта за прекратяване по чл.328,
ал.1, т.8 от КТ, за разлика от случаите на дисциплинарно уволнение по чл.195,
ал.1 от КТ, не е необходимо да бъде мотивирана. Поради неоснователността на
главния иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, неоснователни се явяват и
обусловените от него кумулативно съединени претенции по чл.344, ал.1, т.2 и т.3 КТ, доколкото не се установява извършено незаконосъобразно уволнение, което е
една от предпоставките за тяхното уважаване.
В разглеждания случай страните не спорят, а и от
представените по делото доказателства се установява, че е налице влязло в сила
решение, с което П.К. е възстановен на длъжност Началник
отдел „Физическа защита” в Управление „Сигурност” на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД на
основание чл.344, ал.1 КТ.
Спорно между страните е обстоятелството дали П.К. е
постъпил на работа и дали това се е осъществило в двуседмичния срок по чл.345,
ал.1 от КТ.
В тази връзка не следва да бъдат споделени доводите на
ищеца, че П.К. е узнал за възстановяването си на работа още на 23.05.2019 год.,
като подал молба за издаване на съобщение по чл.345 от КТ, поради което не бил
спазен и двуседмичният срок за постъпването му на работа.
Съгласно даденото в ТР № 3/02.12.2021 год. по тълк. дело
№ 3/2019 год. на ОСГК на ВКС тълкувателно разрешение, представляващо
задължителна практика за съдилищата, двуседмичният срок за явяване на работа по
чл.345, ал.1 от КТ започва да тече само от получаването от страна на работника
или служителя на нарочното съобщение за възстановяване на работа, изпратено от първоинстанционния
съд. Това уведомяване представлява специална процедура, която не само
конкретизира средството, чрез което работникът или служителят да бъде известен
за окончателното си възстановяване на работа, но и категорично изисква то да
бъде получено и именно това поставя началото на срока по чл.345, ал.1 от КТ.
Ако не е получено съобщение, срокът започва да тече от деня, в който с
явяването в предприятието или по друг начин работникът или служителят изяви
пред работодателя желанието си да се върне на работата, на която е възстановен.
С оглед изложеното настоящият състав приема, че П.К. е узнал за правото му да
се яви на работа за възстановяване на предишната длъжност посредством съобщение
по гр.дело № 973/2017 год. на РС-Козлодуй, получено от него лично на 07.06.2019
год.
От заявление вх.№ 3В-4536/07.06.2019 год. е видно, че още
същия ден П.К. е уведомил работодателя „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, че ще се яви на
работа на 11.06.2019 год., като моли да му бъде осигурен достъп до работното му
място. С това заявление П.К. недвусмислено е манифестирал волята си пред
работодателя да бъде възстановен на заеманата длъжност. Еднократно отправеното
изявление на възстановения на работа служител обвързва работодателя да изпълни
задължението си и да го допусне до работното му място за изпълнение на трудовите
му функции. По отношение на този въпрос са ирелевантни обстоятелствата относно
организационните правила и пропускателния режим в „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, тъй като
работодателят е бил длъжен да допусне служителя до работа и да му осигури
необходимите условия за нейното изпълнение. В случая П.К. се е явил пред
работодателя на 11.06.2019 год. и е подписал допълнително споразумение към
трудов договор № 3784/10.06.2019 год. за възстановяването му на предишната
длъжност. Ирелевантно е колко време П.К. е престоял на работа и фактът, че по
свое желание в рамките на същия ден е предприел действия за прекратяване на трудовия
договор. Не е необходимо работникът или служителят ежедневно да се явява, за да
осъществи възстановяването си, а е достатъчно само да изяви едностранно своята
готовност да постъпи отново на заеманата длъжност. В този смисъл фактическото
явяване на П.К. на 11.06.2019 год. на работа е своевременно, в рамките на
предвидения двуседмичен срок, и предвид заявлението за възстановяване на работа
е достатъчно, за да обоснове наличието на втората предпоставка по чл.328, ал.1,
т.8 от КТ.
Третата предпоставка по чл.328, ал.1, т.8 КТ изисква
длъжността да е заета от лице, с което е сключен трудов договор след
уволнението на възстановения от съда служител. От значение е идентичността на
трудовата функция за длъжността на служителя, чиито договор се прекратява, и
тази на възстановения незаконно уволнен служител. Без значение е извършената в
случая вътрешна реорганизация относно подчинеността на тази длъжност, а
единствено дали е осъществен визираният в нормата фактически състав, като в
процесния случай всички формални предпоставки са били налице.
В конкретния случай обаче
първоинстанционният съд е следвало преди
да пристъпи към разглеждане на спора по същество да се произнесе по своевременно заявеното в отговора на исковата
молба от ответника възражение за изтекла погасителна давност по чл.358, ал.1,
т.2 от КТ на исковете по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ.
При дължимото разглеждане на възражението за
изтекла погасителна давност съдът е следвало да го обсъди и да съобрази, че то
е основателно.
С изтичането на срока по чл.358, ал.1, т.2 от КТ служителят е изгубил правото да претендира съдебна защита срещу незаконно
уволнение, поради което съдът не дължи разглеждане на изложените основания за
незаконосъобразност и произнасяне по същество, освен да разгледа твърденията на
ищеца относно връчването на заповедта за прекратяване на трудовото му
правоотношение.
Досежно възражението за погасяване по давност на исковете с правно основание
чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ:
Исковете по трудови спорове се предявяват в сроковете,
визирани в разпоредбата на чл.358 от КТ. Тези срокове са давностни, а не
преклузивни, поради което съдът не следи служебно за спазването им и ги
съобразява само при релевирано от ответника възражение, каквото в случая е
налице. Съгласно разпоредбата на чл.358, ал.1, т.2 КТ давностният срок за
предявяването на исковете, отнасящ се до спор за прекратяване на трудово
правоотношение, е двумесечен. С Тълкувателно решение № 1 от 12.05.2015 год. по
тълк. дело № 1/2014 год. на ОСГК на ВКС се прие, че същият двумесечен срок е
приложим и за иска с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на
предишната работа. Съгласно чл.358, ал.2, т.1 от КТ срокът за предявяване на
тези искове започва да тече от деня на прекратяване на трудовото
правоотношение.
В разглеждания случай страните спорят относно датата на
прекратяване на трудовите правоотношения и връчване на уволнителната заповед.
Съгласно установената практика на ВКС, изявлението на страната по договора
поражда действие с достигането си до адресата, т.е. съобразно общите правила на
ЗЗД за действие на договорите. Съгласно чл.335, ал.1 от КТ трудовият договор се
прекратява писмено. При прекратяване на трудовия договор с предизвестие,
моментът на прекратяването настъпва с изтичане на предизвестието, като при
неспазване на срока на предизвестието, това става с изтичането на съответната
част от него. От значение е моментът на прекратяването на трудовото
правоотношение, посочен от страната, която е поискала прекратяването му чрез
неспазване срока на предизвестието, като неспазването на този срок има значение
единствено относно дължимостта на обезщетението за неспазен срок за
предизвестие. Независимо обаче от начина на прекратяване на трудовия договор,
за да породи правно действие, писменото изявление на работодателя трябва да
достигне до служителя. Правопораждащият прекратяването факт в случая е моментът
на връчване на Заповед № 49/10.06.2019 год. и от него започват да се изчисляват
сроковете по чл.358, ал.1 от КТ за обжалване законността на уволнението.
Приложимата по аналогия разпоредба на чл.195, ал.2 от КТ регламентира, че
заповедта за дисциплинарно наказание се връчва срещу подпис на работника или
служителя, като се отбелязва датата на връчването, а при невъзможност заповедта
да бъде връчена на работника или служителя работодателят му я изпраща с
препоръчано писмо с обратна разписка. Редовно е и всяко друго връчване, което е
допустимо съобразно общите правила, уредени в чл.42 и чл.44 от ГПК, както и
съобразно специалния закон – чл. 36 от Закона за пощенските услуги. В последния
случай, за да се приеме, че изявлението е достигнало до адресата, работодателят
следва да е изпратил препоръчано писмо на адреса, посочен от работника, и
пощата да удостовери доставянето на писмото на адреса.
От данните по делото се установява, че Заповед № 49/10.06.2019 год. не е могла
да бъде връчена лично на ищеца поради ползван отпуск за временна
нетрудоспособност, поради което му е била изпратена с писмо с обратна разписка по
куриерска служба. От представеното уведомление изх.№ SM-1934/19.06.2019 год. от
„Спиди“ АД се установява, че пратката с товарителница № 60698036920/11.06.2019
год. е изпратена на 11.06.2019 год. на адреса на Е.К. ***. Отразено е, че ищецът
е бил уведомен двукратно за пратката, като първоначално е посочил, че ще вземе
същата от офис, а на 12.06.2019 год. е отказал да получи пратката, което е
удостоверено от куриерската служба. Същата е върната на подателя със статус
„отказана от получател“, т.е. неполучаването на пратката се дължи на
недобросъвестното поведение на ищеца.
С оглед изложеното съдът намира, че при връчването на писмото е било
спазено изискването за удостоверяване на връчването му – лично срещу подпис или
с препоръчано писмо с обратна разписка – по чл.195, ал.2 от КТ (респ. – с друга
подобна пощенска или куриерска пратка, при която пощенският служител или
куриерът удостоверяват датата и начинът на връчването, или датата и причините
за невъзможността да се предаде пратката на адреса на служителя, който той е
посочил пред работодателя, когато също е налице връчване; в тази връзка –
решение № 257/22.05.2012 г. по гр. дело № 985/2011 г. на ІV-то ГО на ВКС). Пратката е изпратена на
посочения от ищеца адрес в кореспонденцията му с работодателя и върната като
неполучена поради отказ от получател. Връчването при
отказ, удостоверено от куриерския служител удовлетворява изискванията на
чл.195, ал.3 от КТ. Доколкото разпоредбата на чл.195 от КТ не поставя
допълнителни изисквания към връчването на заповедта, следва да се приеме, че
волеизявлението за прекратяване е достигнало до получателя на 12.06.2019 год. С
достигане на изявлението на посочения от служителя
адрес, работодателят е изпълнил задължението си за връчване на заповедта за
прекратяване на трудовия договор и тя е породила правно действие (в този смисъл Решение № 283 от 06.04.2010 год. по гр. д. № 5078/2009 год.,
ІІІ ГО; Решение № 39 от 09.02.2012 год. по гр. д. № 410/2011 год., ІІІ ГО;
Решение № 35 от 07.05.2012 год. по гр. д. № 1877/2010 год., ІV ГО; Решение №
226 от 30.10.2017 год. по гр. д. № 4471/2016 год., ІV ГО).
Следователно от 12.06.2019 год. е започнал да тече
давностният срок и исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ е
следвало да бъдат предявени в срок до 12.08.2019 год. Исковата молба е подадена
на 17.09.2019 год., т.е. повече от месец след изтичане на двумесечния давностен
срок по чл.358, ал.1, т.2 КТ. Ищецът не е упражнил правото си да оспори
прекратяването на трудовото си правоотношение пред съда в установения от закона
срок, поради което е погасена възможността му да оспорва прекратяването по
исков път.
Ето защо въззивният съд намира за основателно
направеното възражение за погасяване по давност на исковете с правно основание
чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ, в която
хипотеза спорът не следва да бъде
разгледан по същество, а исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Доколкото правните изводи на двете съдебни
инстанции съвпадат досежно неоснователността на исковете с правно основание
чл.344,ал.1,т.1 и т.2 от КТ, обжалваното решение следва да бъде потвърдено в
тези му части, но при изложените от въззивния съд мотиви, а именно: исковете са неоснователни, като погасени по давност.
Относно иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3
във вр. с чл.225, ал.1 от КТ:
Този иск предпоставя прекратяването на трудовото
правоотношение да е признато за незаконно и заповедта за това да е отменена
като незаконосъобразна. Освен това ищецът трябва да докаже, че е останал без
работа поради незаконното уволнение, както и че е налице причинна връзка между
двете.
В настоящия случай не се доказа незаконосъобразност на прекратяването на
трудовото правоотношение между ищеца и „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, тъй като искът по
чл.344, ал.1, т.1 от КТ се явява неоснователен като погасен по давност, което
не позволява на съда да обсъжда по същество законността на прекратяване на
трудовото правоотношение. При това положение съдът не може да приеме за
доказана и претенцията на ищeца по чл.344, ал.1, т.3 във вр. с
чл.225, ал.1 КТ, тъй като липсва елемент от фактическия състав за възникване на
правото на обезщетение, поради което този иск също следва да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан.
До същия правен извод е достигнал и първоинстанционния съд, поради което
решението му и в частта досежно иска с правно основание чл.344,ал.1,т.3 от КТ е
правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед всичко изложено, въззивната жалба се явява неоснователна. Като
такава следва да се остави без уважение, а обжалваното решение потвърдено в
цялост.
Въззивният съд не дължи произнасяне по валидността, допустимостта и
правилността на постановеното при условията на чл.250 от ГПК Допълнително решение № 260008/05.01.2021 год., тъй като
същото не е обжалвано от страните и е влязло в законна сила.
По разноските:
Предвид отхвърлянето на исковете и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК държавна
такса в настоящия случай не следва да се определя.
При този изход на спора пред настоящата инстанция, в полза на въззиваемата
страна – ответник се поражда правото да й бъдат заплатени направените разноски,
на основание чл.78, ал.3 от ГПК. Същите, съобразно представените доказателства
за извършени такива възлизат на сумата от 300 лева.
Мотивиран от изложеното по-горе и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, Окръжен съд - Враца в настоящия съдебен състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260034/03.09.2020 год., постановено по гр.дело
№1110/2019 год. по описа на Районен съд-Козлодуй.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК Е.Н.К., ЕГН **********,
адрес: ***, да заплати на „АЕЦ
Козлодуй“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Козлодуй,
представлявано от изпълнителния директор Н. А. М., сумата от 300,00 /триста/ лева,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение пред настоящата
инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба при
условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
. 2.