Р
Е Ш Е
Н И Е №………………/……………………2020г. В
ИМЕТО НА НАРОДА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-гр.Варна, I касационен състав, в публично съдебно
заседание на шестнадесети юли две хиляди
и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА ЧЛЕНОВЕ:ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при участието на прокурора Силвиян
Иванов и секретаря Галина Владимирова, като разгледа докладваното от съдия
Елена Янакиева к.адм.д.№ 1170/2020г.,по
описа на Административен съд-гр.Варна, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е с правно основание
чл.63,ал.1,изр.второ от ЗАНН,вр.чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по подадена
касационна жалба от „ОНИК 1“ ЕООД ЕИК *********, представлявано от управителя О.Г.Г.
, срещу Решение № 437/10.03.2020г., постановено от Районен съд-гр.Варна по НАХД №5151 по описа на съда за 2019г. С
посочения съдебен акт е потвърдено Наказателно
Постановление №23-0000554/15.10.2019. на началника на Областен отдел „АА“ в ГД
„АИ“ гр. Варна, с което на дружеството-касатор е наложено административно
наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 3000 лева на
основание чл.96г ал.1 пр.2 от Закона за автомобилните превози.
В жалбата са изложени твърдения за допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, приложими материални
разпоредби и необоснованост. Твърди се, че при съставянето на АУАН и при
издаването на НП не са спазени изискванията за задължително съдържание,
регламентирани в чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Релевирани са доводи, че
се констатира съществен порок в описанието на деянието, което рефлектирало и
върху квалификацията на нарушението. Според касатора, изискването за описание
на деянието не е спазено, тъй като не е посочено възоснова на какви факти е
прието, че водачът не отговарял на изискването за психологическа годност. Оспорва
се съставомерността на нарушението с мотив, че липсата на описание ограничило
правото на защита на дружеството. Не били установени и фактите, които са
включени в предмета на доказване по делото. А това е необходимо , защото
изискванията, сочещи на психологическа годност, предвидени в Наредба №36/
15.05.2006г., издадена от министъра на Министерство на транспорта, са повече на
брой и е нужно да се отграничи коя точно хипотеза се констатира в конкретния
случай. По-нататък излага доводи по приложението на чл.7а ал.2 от ЗАвтП, като
приема, че словесното описание на нарушението не кореспондира с правната
квалификация по чл.96г от ЗАвтП. Допуснатите нарушения са съществени и
обуславяли отмяната на НП, респективно и отмяната на решението на ВРС.
В
открито заседание, редовно призован, касаторът
се представлява от представител по пълномощие адв.И.З., който поддържа
жалбата и моли на касатора да бъдат присъдени сторените в производството
разноски.
Ответникът
по касационната жалба- Областен отдел „АА“ в ГД „АИ“,
редовно призован, не се представлява. Представено е подробно писмено становище,
в което чрез пълномощник се оспорва жалбата.
Представителят на Окръжна Прокуратура-Варна, изразява
становище за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е подадена от активно легитимирана
страна, в срока по чл.211,ал.1 от АПК пред надлежен съд. Същата е процесуално
допустима и следва да се разгледа по същество.
Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата
касационни основания, доказателствата събрани във въззивната инстанция, и при
служебната проверка по реда на чл.218,ал.2 от АПК, приема за установено следното:
За да постанови изложения по-горе резултат,
от фактическа страна въззивният съд съобразил, че дружеството-касатор
притежава удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на
пътници № 10971, издадено на 24.06.2014год. През месец юли 2019год., служители
при ответника по касация извършили проверка на транспортната документация, при която било констатирано, че на 20.12. 2018год.
в качеството му на превозвач е допуснало
водача П.Д.П.да управлява таксиметров автомобил категория М1 – л.а. „***“ с
рег.№ *****, с който е извършен обществен – таксиметров превоз на пътници.
Установено било, че водачът не притежавал валидно удостоверение за
психологическа годност през периода 12.12.2018год. – 08.05.2019год. За
констатираното нарушение, на 31.07.2019год. е съставен АУАН № 266554 в който е посочено,
че водачът не отговаря на изискванията за психологическа годност по смисъла на
чл. 152, ал.1, т.2 от ЗДП, поради което е възприета като нарушена разпоредбата
на чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвтП. Актът бил предявен и връчен на надлежно
упълномощено от управителя на дружеството лице. На 15.10.2019год., въз основа
на АУАН, АНО издал атакуваното НП , като е приел изцяло фактическите
констатации изложени в него, поради което на осн. чл.96г, ал.1 пр.2 от ЗАвтП му
наложил административно наказание- имуществена санкция в размер на 3000лв. Описаната
фактическа обстановка въззивният съд е приел за установена възоснова на събраните
в хода на съдебното следствие доказателства- писмени и гласни, като ги е
възприел за непротиворечиви и взаимодопълващи се.
Възоснова на събраните по делото доказателства, съдът от правна страна
констатирал, че актът за установяване на
административно нарушение е съставен в тримесечния срок от откриване на
нарушителя; наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок за издаването му. И двата акта
съдържали всички реквизити, изискуеми по
чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Районният съд възприел като
неоснователно твърдението за допуснато нарушение на приложимите материални
разпоредби, като е счел за съставомерно деянието, с посочени в НП правилни
квалификация и санкционна норма.
Касационният състав споделя
съображенията, мотивирали ВРС да не възприеме изложените във въззивната жалба
доводи.
С обжалваното пред ВРС
наказателно постановление, на осн. чл.96г ал.1 предл. второ от ЗАвтП е
ангажирана административно - наказателната отговорност на „ОНИК 1“ ЕООД за това, че допуснал до
управление МПС, с което е извършен обществен превоз на пътници-таксиметров,
водача Пламен Денков Петков, който не отговаря на изискванията за
психологическа годност по смисъла на чл.152 ал.1 т.2 от Закона за движение по
пътищата. АНО се е позовал на справка в Регистъра на психологическите
изследвания от дата 24.07.2019г., пътен лист №060/20.12.2018г., пътна книжка
сер.О №18/02.03.2018г. В Наказателното постановление изрично е отбелязано, че П.Д.П.
не притежава валидно удостоверение за психологическа годност за периода
12.12.2018г. до 08.05.2019г., като е установено от справката с още шест
конкретно упоменати пътни листа, издадени в този период, че това не е изолиран
случай.
Според разпоредбата на чл.96г
ал.1 от ЗАвтП, който назначи на
работа или допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията,
определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му,
да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена
сметка на пътници или товари, се наказва с глоба или имуществена санкция в
размер 3000 лв. Очевидно, законодателната техника е използвана така, щото в
една разпоредба да са вписани както диспозиция / макар и неизчерпателна/, така
и санкция. Прави впечатление, че в касационната жалба не е изведено твърдение,
че посочения водач притежава валидно удостоверение за психологическа годност за
периода 12.12.2018г. до 08.05.2019г.
Защитата не е предприета по съществото на твърдението на АНО, а в
посока-неправилна квалификация и оттам- липса на кореспонденция между факти и
правна рамка.
Този касационен състав възприема като
неоснователни доводите, изложени в касационната жалба за липса на
кореспонденция между посочената правна квалификация и установените в хода на
АНП факти.
На първо място следва да се отбележи, че
административнонаказващият орган се е позовал конкретно на предположение второ
от разпоредбата на чл.96г ал.1 от ЗАвтП, според което съставът на нарушението
се изчерпва само с допустителство. За да се възприеме извод за съставомерност
на деянието в този случай, е необходимо безспорно да бъде установено, че
физическо или юридическо лице е допуснало водач да управлява МПС, без да
отговаря на изискванията, вменени със закона. Поради липса на конкретизация в
разпоредбата, досежно релевантното обстоятелство точно на кои изисквания следва
да отговаря водачът, нарушението трябва да е описано така, че да може да се
отграничи конкретната диспозиция, която изпълва съдържанието му. От описанието
в НП става ясно, че нарушението е извършено чрез допустителство, като последица
от което водач е управлявал МПС за таксиметров превоз за сметка на дружеството,
без да притежава удостоверение за психологическа годност.
Тоест в тежест на АНО е да установи, че
снабдяването с УПГ при тези фактически установявания е задължително. Макар и да
не се е позовал на разпоредбата на чл.7а ал.2 от ЗАвП в относимата редакция,
органа е упоменал, че водачът П.Д.П.не отговаря на изискванията за
психологическа годност по смисъла на чл.152 ал.1 т.2 от Закона за движение по
пътищата. Според първия текст, към датата на осъществяване на нарушението, лицензираните
превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена сметка, могат да
осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на
изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни
превозни средства от съответната категория и
за психологическа годност, определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б,
ал. 1 от този закон и чл.
152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата.
Анализът на
разпоредбата сочи на извод, че изискването, вменено на превозвача да не допусне
водач да управлява МПС без да отговаря на изискванията за психологическа
отговорност, е разпоредено още в тази законова разпоредба. В диспозицията на
чл.7а ал.2 от закона изрично е упоменат видът на транспорта и лицето, което
следва да понесе административнонаказателната отговорност в случаите, когато се
установи, че негов водач осъществява транспорт без да отговаря на изискванията
за психологическа годност.
С оглед конкретните доводи в
тази връзка, наведени в касационната жалба ще бъде отбелязано, че уредбата в издадената
на основание чл. 152 ал. 1 т. 2 ЗДвП Наредба № 36/15.05.2006 г. на МТ, в която
са регламентирани изискванията за психологическа годност по отношение на
водачите на МПС е относима и приложима, тъй като от съдържанието на чл. 1 ал. 1
се установява, че с тази наредба се определят изискванията за
психологическа годност и условията и редът за провеждане на психологическите
изследвания на водачите на таксиметров автомобил. Според чл. 8 ал. 1 от
наредбата, при всяко постъпване на работа и при извършване на дейността като
водач на таксиметрови автомобили, лицата представят удостоверение за
психологическа годност. Съответно, от разпоредбата на чл.18 т.3 от НАРЕДБА № 34
от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници
се установява, че водачът на лек таксиметров автомобил трябва да е
психологически годен по смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по
пътищата.
Позволението на превозвачите, посочените
субекти -водачи на МПС въпреки обстоятелството, че не са представили
удостоверение за психологическа годност да осъществяват таксиметров превоз, се
трансформира в допустителство и
осъществява състава на административното нарушение, вменен чрез разпоредбата на
чл.96г ал.1 предп.второ от ЗАвтП.
Както правилно е приел и въззивният съд,
описанието на фактите в достатъчна степен обуславя правната квалификация и дава
възможност за адекватна защита, каквато в настоящия случай не е проведена. В
хода на въззивното производство превозвачът- дружеството касатор не е доказал,
че допуснатият от него да осъществява таксиметров превоз водач П.Д.П. е
психологически годен. Неразбираем в тази връзка е и доводът в касационната
жалба, че наличието или липсата на издадено удостоверение само по себе си не
представлява изискване за психологическа годност, а съставлява удостоверителен
документ, имащ единствено доказателствена функция. Изводът, че чрез
представянето на удостоверение се доказва психологическа годност на водача,
произхожда от разбирането на законодателя, вложен от него в реда, който е
регламентирал и в който е предвидил, че процедурата по установяване на
психологическа годност приключва именно с издаването на такова удостоверение.
Изискването на АНО не е произволно и некореспондиращо с правна рамка , а
напротив - в нейно изпълнение.
Гореизложените правни изводи обуславят законосъобразност на решението на
ВРС, породена от правилното приложение и тълкуване на относимите към казуса
материални разпоредби. Описаното в НП
деяние съставлява административно нарушение, поради което правилно на
дружеството–касатор е ангажирана административнонаказателната отговорност.
Поради това, решението на въззивния съд следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от гореизложеното и
на осн.чл.221, ал.2, предп.първо от АПК,АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-гр.Варна, I касационен състав: Р Е Ш И: ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 437/10.03.2020г.,
постановено от Районен съд-гр.Варна по
НАХД №5151 по описа на съда за 2019г., с което е потвърдено Наказателно Постановление №23-0000554/15.10.2019. на началника на
Областен отдел „АА“ в ГД „АИ“ гр. Варна, с което на „ОНИК 1“ ЕООД ЕИК *********, е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в
размер на 3000 лева на основание чл.96г ал.1 пр.2 от Закона за автомобилните
превози.
Решението не подлежи на
обжалване или протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/