Решение по дело №5464/2018 на Районен съд - Пловдив

       Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 2098

гр. Пловдив, 28.05.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на седемнадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА

 

при секретаря Лиляна Шаламанова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 5464 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1, т.2 ГПК.

Образувано е по искова молба на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД срещу И.В.И.. 

В исковата молба се твърди, че ищецът имал качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежавал лицензия за производство и пренос на топлинна енергия, която доставял в абонатните станции на сградите за отопление и горещо водоснабдяване. Ответникът притежавал правото на собственост върху имот, находящ се в ***, имал качеството на клиент на топлинна енергия, а като такъв бил длъжен да заплаща месечно дължимите суми за доставянето й, съгласно чл. 34 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди. При неизпълнение на задължението си в срок, дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва. С оглед сключения при общи условия договор за покупко-продажба на топлинна енергия, дружеството, в качеството си на продавач доставило на ответника, топлинна енергия на стойност 1812.89 лева през периода от 01.10.2016 г. до 30.04.2017 г., която същият не заплатил. Предвид забавата в плащането, се дължала и сумата от 135.62 лв. - обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 02.12.2016 г. – 08.01.2018 г. Ответникът не бил изпълнил задълженията си да погаси горните суми, поради  което срещу него било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение. По образуваното заповедно производство по ч. гр. д. № 416/2018 г. на ПРС, IX гр. с-в, била издадена заповед за посочените суми, ведно с разноски. Заповедта била връчена по чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което били дадени указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. В едномесечния срок по чл. 422 от ГПК ищецът предявил настоящия установителен иск за установяване дължимостта на вземанията по издадената заповед за изпълнение. Моли се исковете да бъдат уважени. Претендират се законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението – 09.01.2018 г. до окончателното погасяване, както и разноските за заповедното и настоящото производство.

 Препис от исковата молба и приложенията е връчен на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. С определение от 05.12.2018 г. на ответника е назначен за особен представител адв. Д.З.. В срока по чл. 131 ГПК е ангажиран отговор на исковата молба от особения представител на ответника. Твърди, че искът е недопустим  - не били представени писмени доказателства, че ответникът е клиент на топлинна енергия и такива, които да обосновават извод за дължимост на сумите. По същество оспорва исковете изцяло. Моли претенциите да бъдат отхвърлени.

Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 416/2018 г. по описа на ПРС,   вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.4 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Предявени са обективно, кумулативно съединени установителни искове, с правна квалификация чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД. 

За да бъде уважен искът по чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.150, ал.1 ЗЕ, ищецът носи доказателствената тежест да установи, съществуване на облигационно отношение между страните, изпълнение от страна на ищеца на задължението да достави топлинна енергия за процесния период с цена, възлизаща на претендираната стойност. Съгласно чл.154 ГПК, ответникът носи насрещно доказване по тези факти.

Видно от приложен по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот /л.98/ ответникът И.В.И. е придобил собствеността върху двуетажна жилищна сграда, находяща се в ***, като в полза на прехвърлителите – негови родители, е учредено право на ползване върху целия имот. Видно от молба за откриване/закриване на партида ответникът се е легитимирал пред ищцовото дружество като собственик на топлоснабдения имот въз основа на посочения по-горе нотариален акт, като е заявил, че предишмния титуляр В. В. е починал, с което се прекратява и правото на ползване. Предвид което съдът приема, че ответникът е материално легитимиран да отговаря по предявените искове, като собственик на процесния имот.   

Съгласно разпоредбата на  чл. 150, ал.1 от ЗЕ - продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. В ал.2 от същата разпоредба е предвидено, че тези общи условия влизат в сила 30 дни след публикуването им в местен и централен всекидневник, без да е необходимо писменото им приемане от потребителите. В този смисъл, за възникване на правоотношение за покупко-продажба на топлоенергия не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата. С факта на присъединяване на собственото на жалбоподателя жилище към топлопреносната мрежа и фактическото ползване в него на топлинна енергия, доставена от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, е възникнало валидно облигационно правоотношение между страните по делото. Следва да се отбележи, че ответникът не твърди и не се установява да е оспорил Общите условия, което води до извода, че същите са приети от него. Общите условия са публикувани в местен и централен всекидневник и са влезли в сила.

От изготвената по делото Съдебно – техническа експертиза /л.86/ се установява, че абонатната станция, обслужваща имота, находящ се в *** е работила, като е подавала единствено ТЕ за отопление. работила, като е подавала ТЕ за отопление. се в н заем № 209264 от 25.ем от 25.06.2014 г. а разликата от присъдената сума в р

Вещото лице установява, че в имота е има 3 броя отоплителни тела, които са присъединени към топлопреностната мрежа в блока и са били снабдени с ИРУ за визуален отчет. Констатирано е, че в имота на ответника не преминава щранг лира.

От експертизата се установява, че не е извършван реален отчет в имота на ответника, доколкото не е осигуряван достъп до ИРУ. В имота на ответника за процесния период 01.10.2016 г. до 30.04.2017 г. е начислявана ТЕ отдадена от сградната инсталация 4.92762 МWh и за отопление 17.27781 МWh.

Съгласно чл. 13, т. 3 от Общите условия, във вр. с чл.150, ал.1,т.5 ЗЕ потребителят е длъжен да осигурява на продавача при необходимост, свързан с изпълнение на задълженията му достъп до помещенията, отоплителните тела и средствата за отчитане на дялово разпределение в своя имот.

            След като в случая е установено, че ответникът не е изпълнявал тези задължения, което не се оспорва от него, както и не се установи да е осигуряван достъп, е приложима разпоредбата на т. 6.7 във вр. т. 6.5. от Методика за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна собственост – приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването, според която при неосигуряване на достъп за отчет на уредите на определените от лицето по чл.139б от ЗЕ дати, се прилагат разпоредбите на т. 6.4.4. Потребителите, неосигурили достъп, могат да поискат допълнителен отчет и преработване на изравнителната сметка в срокове, указани в общите условия на договорите и изискванията на наредбата.

Единственият начин да се установи дали в конкретния обект е ползвана топлинна енергия за определен период е, чрез отчитане на показателите на топломерите, монтирани върху отоплителните уреди. Единственото чрез липсата на промени в показанията в тези уреди за определен период от време би могло да се установи и липсата на консумация на топлоенергия в този обект. Това би могло да стане при условие, че абонатът или негов представител е изпълнил посочените по – горе задължения, а именно: да снабди уредите за отопление с уреди за индивидуално отчитане, както и да осигури достъп за периодичното им отчитане съгласно предвидете в Общите условия, срокове.

Топлоенергията, отдадена от сградната инсталация се определя по формулата по т. 6.7 във вр. т. 6.5. от Методика за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна собственост – приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването, според която при неосигуряване на достъп за отчет на уредите на определените от лицето по чл.139б от ЗЕ дати, се прилагат разпоредбите на т. 6.4.4. Установено е, че за имота на ответника проектният отопляем обем е 241 куб.м.

От експертизата се установява, че в сградата – етажна собственост, където се намира жилището на ответника има въведено дялово разпределение, което се извършва от „Техем Сървисив“ ЕООД. Вещо лице установява, че няма разлика между разпределеното от топлинния счетоводител количество ТЕ и  начисленото от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, като начина на разпределение и начисляване на потребената от ответника ТЕ съответства на специалната „Методиката за дялово разпределение на ТЕ в сгради етажна собственост“. 

Съдът кредитира, така приета по делото експертиза като обективно и компетентно изготвена, даваща пълен отговор на поставените задачи. Същата не е оспорена от страните.

В разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ЗЕ са определени компонентите на топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, които се използват за формиране на цената на ползваната енергия. Това са топлинна енергия, отдадена за отопление на общите части, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на имотите.

В случая е начислявана топлоенергия от три бр. отоплителни тела при неосигурен достъп.

Съгласно чл.61, ал. 1 от Наредба 16-335/16.04.2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея, като в случая дружеството осъществяващо дялово разпределение е „Техем Сървисив“ ЕООД.

Съгласно заключението на вещото лице разпределението и начисляването на топлинна енергия, потребена от ответника е извършено от ищеца в съответствие с изискванията на специалната „Методиката за дялово разпределение на ТЕ в сгради етажна собственост“, предвидена в Наредба N 16-334 от 2007 г. за топлоснабдяването, представляваща Приложение към чл.61, ал.1 от Наредбата.

С оглед изложеното, съдът приема, че правилно и законосъобразно е начислено количеството доставена топлоенергия в процесния имот за процесния период за всеки един от компонентите, поради което предявеният иск е доказан по основание.

Относно установяване размера на иска по делото е изслушана и приета Съдебно-счетоводна експертиза /л.107/, която съдът кредитира, при която вещото лице съобразявайки общо доставената на ответника топлинна енергия за периода 01.10.2016 г. до 30.04.2017 г. от отдадена от сградната инсталация 4.92762 МWh и за отопление 17.27781 МWh, е дало заключение, че стойността на доставената топлинна енергия на ответника за този период е в общ размер на 2719 лева. Вещото лице е съобразило действащите към процесния период Решения на КЕВР, с които е въведена цена на топлинната енергия и ги е приложило, показало е таблично как е изчислена процесната сума.

Вещото лице е установило, че за процесния период по партидата на ответника е издадено кредитно известие (минусово изравнителна сметка), като е налице издадена минусова сметка № *** г. на стойност от 906.11 лв., която се отнася за процесния период. Експертизата е констатирала, че тази сума е приспадната от задължението на ответника към момента на подаване на заявлението, като е останала общо дължима сума в размер на 1812.89 лева.

Предвид изложено съдът приема, че се доказана в пълен размер претенцията на ищеца и искът следва да бъде уважен.

Основателно е и искането за установяване на дължимост на законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 09.01.2018 г. до окончателното изплащане.

По отношение на иска по чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД.

В чл. 34, ал.1 и ал.2 от Общите условия е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена  топлинна енергия  в 30–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят /ал.1/ и в 30-дневен срок след издаване на дебитното  известие /ал.2/, а в чл.35, ал.1 е предвидено, че при неизпълнение на задължението в срок, дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва. Доколкото падежът на главното задължение е определен, съгласно разпоредбата на чл.84, ал.1 ЗЗД, длъжникът изпада забава след изтичането му.

По делото се установи наличие на главно задължение в размер на 1812.89 лева, с настъпил падеж, по отношение изпълнението на което ответникът е изпаднал в забава на 02.12.2016 г. – с изтичане на 30-дневния срок за доставената през м. октомври 2016 г. топлоенергия, като по отношение на последващите задължения, ответникът е изпадал в забава след изтичане на посочения 30-дневен срок, от който момент се е породило и задължение за заплащане на обезщетение за забава, в размер на законната лихва. Размерът на това обезщетение, съгласно кредитираното заключение на ССЕ, за периода от 02.12.2016 г. – 08.01.2018 г. възлиза на сумата от 135.62 лева, като са отчетени приспаднатите суми и върху тях не е начислявана лихва, ето защо и акцесорният иск е основателен и доказан до пълния предявен размер.

По отговорността за разноските:

С оглед изхода на спора право на разноски се поражда само за ищеца, който е представил и списък на разноски.

Ищцовото дружество доказа следните разноски – 38.97 лева – държавна такса за заповедното производство, 50 лева – юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство, 83.55 лева – държавна такса за исковото производство, 366.40 лева – депозит за особен представител; 120 лева – депозит за ССЕ, 180 лева – депозит за СТЕ.

Претендира се юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, което съдът определя на основание чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.37 ЗПП, във вр. с чл.25, ал.1, вр. с ал.2 ЗПП на 100 лева, като взе предвид конкретната фактическа и правна сложност, проведените съдебни заседания и извършените процесуални действия.

На основание чл.78, ал.1 ГПК, с оглед уважената част на исковете, в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата в общ размер на 749.95 лева - разноски в исковото производство и 88.97 лева – разноски за заповедното производство, съгласно т.12 на ТР 4/2013 г. на ОСГТК.

Предвид изложените мотиви, Пловдивският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.В.И., ЕГН **********, с адрес: *** ДЪЛЖИ на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, представлявано от Ж.П.С. и С.Г.С. сумата в размер на 1812.89 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода 01.10.2016 г. до 30.04.2017 г. в топлоснабден имот, находящ се ***, както и сумата в размер на 135.62 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода от 02.12.2016 г. до 08.01.2018 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 09.01.2018 г. до окончателното изплащане на вземането за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 416 по описа за 2018 г. на ПРС.

ОСЪЖДА И.В.И., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, представлявано от Ж.П.С. и С.Г.С., сумата в размер на 749.95 лева – разноски в исковото производство и 88.97 лева – разноски в заповедното производство.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.

 

Препис от решението да се връчи на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала.

ЛШ