Р Е Ш Е Н И Е
гр. С., 06.03.2024 г.
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и пети
януари през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИРИНА СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря Велислава
Карамихова, като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 20 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството по делото е образувано по иск с правно
основание чл. 153
от ЗАКОНА за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество,
предявен от държавата, действаща чрез Комисията за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (К.), против Г.М.Г.,
С.Е.П. и В.Г. ***.
Преписи от исковата молба са редовно връчени на ответниците, като в указания срок е постъпил писмен
отговор.
Твърди се в
исковата молба, че с Решение № 6/08.01.2020 г.
на К. е образувано производството за отнемане в полза на държавата на незаконно
придобито имущество срещу ответниците. В ТД на К. *** е получено уведомление
от Специализираната прокуратура вх. № УВ-736/11.06.2018 г. за привличане в
качеството на обвиняем по досъдебно производство № 16/2017 г. по описа на
СО – СП, пр.пр. № 187/2017 г. по описа на Специализирана прокуратура на
лицето Г.М.Г. за това, че в периода от неустановена дата през
месец януари 2017 год. до 17.05.2018 год. в гр. С., на територията на страната
и в чужбина е участвал в оргинизирана престъпна група – структурирано трайно
сдружение на повече от три лица, съставено с цел да вършат съгласувано в
страната престъпления по чл. 280 от НК, за които е предвидено наказание
лишаване от свобода повече от три години, с участници И. К.И., С. Т. С., Л.
Й.Б. и П. П. Х., като групата е създадена с користна цел – получаване на доходи
от престъпна дейност, и с цел извършване на престъпления по чл. 280 от НК на
територията на гр. С., страната и чужбина – престъпление по чл. 321, ал. 3, т.
2 вр. ал. 2 от НК. С определение от 25.02.2019 год., постановено по нохд. №
801/2018 год. по описа на Специализиран наказателен съд е одобрено сключеното
между Прокуратурата и обвиняемия споразумение, по силата на което Г.М.Г. е
признат за виновен за престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2 от НК. С
протокол № ТД05ВТ/УВ-5355/12.07.2018 год. е образувана преписка за установяване
на значително несъответствие в имуществото на лицето Г.Г.. Същият съжителства
на съпружески начала с ответницата С.П. от 2008 год. до настоящия момент, като
от съвместното им съжителство е роден синът им – ответника В.Г.. Ответницата П.
е включена в кръга на проверяваните лица като лице, за което може да се
обоснове предположение с оглед фактическото съжителство с проверяваното лице от
началото на проверявания период – 22.09.2009 год. /датата на навършване на
пълнолетие на лицето/ до края на периода – 12.07.2018 год. Периодът на
проверката е от 12.07.2008 год. до 12.07.2018 год. С решение на К. № 1440 от
10.07.2019 год. срокът на проверката е удължен до 12.01.2020 год. Установено е,
че проверяваното лице Г.Г. участва в собствеността и управлението на дружество
„Г. М“ ЕООД, с дата на основаване 04.03.2014 год., седалище ***, като размерът
на капитала е 2 лева, внесен на 25.02.2014 год. Дружеството е контролирано от
04.03.2014 год. до 21.07.2015 год. Сумата
в размер на 2 лева е отразена в част „имущество“ като разход за придобиване на
дялове.
В искането се твърди, че проверяваните лица са извършили
следните сделки с недвижими имоти:
1. Г.М.Г.:
С н.а. № 35/17.06.2010 год. проверяваното лице заедно с Д.М.
– негова майка и Д.А.– негова сестра, прехвърлили чрез покупко-продажба на Е.И.
А. поземлен имот – парцел VII-33 в кв. 78 по плана на с. Н., заедно с построената в него
масивна жилищна сграда със ЗП 110 кв.м. и лятна кухня, за сумата 5600
лева. Недвижимият имот бил съсобствен по
наследство и Г.Г. притежавал 1/6 ид.ч. от него. Твърди се, че пазарната
стойност на имота към датата на отчуждаване – 17.06.2010 год. възлиза на 19500
лева. Сумата в размер на 3 250 лева, представляваща 1/6 от продажната цена е
включена като приход от продажба на наследствен имот за 2010 год.
С н.а. № 36/17.06.2010 год. проверяваното лице заедно с Д.М.
прехвърлили чрез покупко-продажба на Д.А.следния наследствен недвижим имот: 5/6
ид.ч. от парцел V-32 в кв. 78 по
плана на с. Н., ведно с 5/6 ид.ч. от построената в него масивна жилижна сграда
със ЗП 80 кв.м. за сумата 9000 лева. Ответникът Г. бил собственик на 1/6 ид.ч.
от имота. Твърди се, че пазарната му стойност към момента на сделката съвпада с
посочената в акта сума. Сумата в размер на 1500 лева, представляваща 1/6 част
от продажната цена е включена като приход от продажба на наследствен имот за
2010 год.
2. В.Г.Г.:
С н.а. № 185/08.05.2015 год. Г.М. в
качеството на баща и законен
представител на
малолетното дете В.Г. закупил от Д. Д. следния недвижим имот: самостоятелен
обект – апартамент № 6 в сграда с идентификатор 05815.304.744.3.6 в гр. Б., жк.
„В.Л.“, бл. 56/9, вх. А с площ 74,89 кв.м., заедно с прилежащите избено
помещение и съответни идеални части от общите части и от правото на строеж, за сумата 70 000 лева,
която съвпадат с неговата пазарна стойност към момента на сделката. Тази сума е отразена в част „имущество“ като
разход за придобиване на недвижими имоти за 2015 год.
Посочено е, че този недвижим имот с
настояща пазарна стойност в размер на 73000 лева подлежи на отнемане в полза на
държавата от В.Г.Г., на основание чл. 142, ал. 2, т. 3 вр. чл. 141 от ЗПКОНПИ,
тъй като не е установен законен източник на средства за придобиването му.
Твърди се, че проверяваните лица са
извършили следните сделки с МПС:
1. С договор от 06.12.2013 год. проверяваното
лице закупило от В.
В.В.л.а. марка
„Мерцедес“, модел „А190“ с рег. № СО****ВК с дата на първоначална регистрация
13.12.1990 год., за сумата 200 лева, която не отговаря на действителната
пазарна цена. Сочи се, че реалната цена на това МПС към момента на сделката
възлиза на 3 450 лева, като тази сума е включена в част „имущество“ на анализа
за 2013 год. като разход за придобиване на МПС.
С договор от 21.05.2015 год.
автомобилът бил продаден от проверяваното лице чрез пълномощник на „А.К.“ ЕООД
за сумата 500 лева, като се сочи, че реалната пазарна цена на автомобила към
този момент е 2 850 лева и тази сума подлежи на отнемане в полза на държавата
от Г.М., на основание чл. 151 вр. чл. 142, ал. 2, т.1 вр. чл. 141 от ЗПКОНПИ,
тъй като не е установен законен източник на средства за придобиването му.
2. С договор от 08.06.2015 год. проверяваното
лице закупило от „Алфа-БГ
2005“ ЕООД чрез В.С.
л.а. марка „Фолксваген“, модел „Пасат ЦЦ“ с рег. № СО****ВМ, за сумата 9 700
лева. Твърди се, че към момента на придобиването пазарната цена на автомобила
възлиза на 23 000 лева, която сума е включена в анализа в част „имущество“ за
2015 год. като разход за придобиване на МПС. Проверяваното лице продало
автомобила на Й. П. с договор от 28.01.2016 год. за сумата 2 500 лева. Сочи се,
че реалната цена на автомобила към момента на продажбата възлиза на 21 500 лева
и тази сума подлежи на отнемане в полза на държавата от Г.М., на основание чл.
151 вр. чл. 142, ал. 2, т.1 вр. чл. 141 от ЗПКОНПИ, тъй като не е установен
законен източник на средства за придобиването му.
3.С договор от 24.04.2013 год. проверяваното лице закупило от
Н.Ц. л.а. марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № СО***АХ за сумата 400 лева.
Пазарната стойност към датата на придобиване възлиза на 3100 лева, като тази
сума е включена в част „имущество“ на анализа за 2013 год. като разход за
придобиване на МПС. На 16.10.2019 год. по и.д. № 164/2019 год. по описа на СИС
при БРС, образувано въз основа на обезпечителна заповед, е констатирано при
насрочения опис, че автомобилът не е налице. Пазарната му стойност към края на
проверявания период е в размер на 950 лева, като тази сума подлежи на отнемане в
полза на държавата от Г.М.Г., на основание чл. 151 вр. чл. 142, ал. 2, т.1 вр.
чл. 141 от ЗПКОНПИ, тъй като не е установен законен източник на средства за
придобиването му.
Данъчно-осигурителна
информация за ответника Г.М.Г.:
Няма
данни за подавани годишни данъчни декларации от проверяваното лице.
Няма
данни за осигурителен доход за проверяваното лице, както и данни за декларирани
трудови договори.
Няма
данни за изплатени доходи на проверяваното лице през процесния
период.
Данъчно-осигурителна
информация за ответницата С.П.:
Няма
данни за подавани годишни данъчни декларации от лицето.
За
2010 год. – начислен месечен осигурителен доход в размер на 3 304,82 лева
За
2011 год. - начислен месечен осигурителен доход в размер на 4 157,64 лева
За
2012 год. - начислен месечен облагаем доход в размер на 837,37 лева
През
периода 01.10.2013 год. – 30.09.2014 год. лицето е подпомагано по ЗСП за
отглеждане на дете в размер на 35 лева месечно, получавани по банковата сметка
на лицето в „ЦКБ“ АД. Тези суми са отразени като приходи от социални плащания
при анализа на банковата информация.
Банкова
информация:
1.На 18.01.2010
год. е открита разплащателна сметка в лева с посочен IBAN
***
„Банка ДСК“ с титуляр Г.Г., която е закрита на
10.01.2012 год., като движението по сметката е следното:
Постъпленията по сметката са в размер
общо на 1 196,54 лева, от които: сума в размер общо на 500 лева /200 лв.
внесени от трето лице – Н. П.и 300 лв. внесени от трето лице – Р. С., без
посочено основание/ следва да се отрази в частта „имущество“ като внесени
средства от трети лица без установено основание за 2010 год. и не подлежи на
отнемане, тъй като не е установено несъответствие в имуществото на лицето за
2010 год.; сумата 650 лева е внесена от титуляра и
следва да се отрази в частта „имущество“ като разход за вноски по банкова
сметка ***. и не подлежи на отнемане, тъй като не е установено несъответствие в
имуществото на лицето за 2010 год.; 46,50 лева – постъпили преводи с наредител „Групама животозастраховане“ ЕАД, които не се отчитат като приход в
анализа, тъй като не е установено основание за получаването им.
Разходването на средствата от сметката е
в общ размер на 1182 лева - изтеглени суми на банкомат и каса.
2.На 29.11.2017 год. е открита
разплащателна сметка в лева с посочен IBAN *** „Банка ДСК“ с
титуляр Г.Г. и активна към края на проверявания
период с крайно салдо – отрицателно. Движението по сметката е следното: вноска
от титуляра в размер на 5 лева при откриване на
сметката – отразена в част „имущество“ като разход за вноски по банкова сметка ***.;
получен превод на 15.01.2018 год. с наредител Община Б.
в размер на 206,61 лева – възстановени надплатени суми данъци и такси, която е
изтеглена на АТМ и не следва да се отразява в анализа като приход за лицето,
тъй като не е установен законен източник на платените средства за данъци и
такси.
3.На 29.11.2017 год. е открит спестовен
влог с титуляр Г.Г., който не е активиран и по него
няма движение и наличности.
4.На 17.11.1994 год. е открит спестовен
влог с титуляр С.П. и активен към края на проверявания период с начално салдо
494,23 лева и крайно салдо 0 лева. През 2009 год. е изтеглена сума на каса в
размер на 500 лева с произход - приход от начално салдо по банковата сметка; на
17.04.2013 год. е нареден превод с получател ЧСИ Митев и основание - запор по
изпълнително дело.
5.На 03.05.2012 год. открита
разплащателна сметка в лева в „ЦКБ“ АД с титуляр С.П. и активна в края на
периода, с крайно салдо – отрицателно от дължими такси за банково обслужване.
Постъпленията са от получени помощи от ДСП „Социално подпомагане“ и НОИ през
периода 2012 – 2014 год., които са изтеглени, както следва: 2012 год. - 2320 лева, 2013 год. – 4 481 лева
и 2014 год. – 3 239 лева, като тези суми са включени в приходната част на
анализа като приходи от социални помощи.
6. На 20.12.2010 год. Г.Г. е усвоил кредит в размер на 400 лева от „БНП П.П. Ф.“, като няма постъпили плащания на погасителни вноски.
Вземането е прехвърлено чрез цесия на „Ф.И.“ ЕАД, като отново не са постъпили
суми за погасяване на кредита. Сумата в размер на 400 лева е отразена като
приход от кредити за 2010 год.;
7. На 24.03.2011 год. С.П. е усвоила стоков
кредит от „БНП П.П. Ф.“ в размер на 840 лева за
покупка на дограма, като е постъпило едно плащане в размер на 60,90 лева през
2011 год. През 2015 год. вземането е прехвърлено на „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД, като отново не са постъпвали суми за
погасяване на задължението. Образувано е изпълнително производство, в рамките
на което е постъпила сума през 2013 год. в размер на 15,63 лева. Сумата в
размер на 840 лева е отразена като приход от кредити за 2011 год. Същата сума,
представляваща стойността на закупената стока е отразена и като извънреден
разход за 2011 год. Сумата 60,90 лева за 2011 год. и сумата 15,63 лева за 2013
год., или общо 76,53 лева са отразени в част „имущество“ като разход за погасителни
вноски по кредит, като същите подлежат на отнемане в полза на държавата от С.П.,
на основание чл. 151 вр. чл. 142, ал. 2, т. 5 вр. чл. 141 от ЗПКОНПИ, тъй като не е установен законен
източник на средства за придобиването.
8. На 16.03.2011 год. е открита
разплащателна сметка в лева в „Е.“ АД с титуляр С.П., която е закрита на
29.08.2011 год., като движението е от начислени и неплатени такси за банково
обслужване.
9. На 26.08.2010 год. С.П. е усвоила
кредит от „У. К. Ф.“ ЕАД в размер на 879 лева, като са постъпили частични
плащания: през 2010 год. – 228,44 лева и през 2011 год. – 460,10 лева. През
2012 год. останалата част от вземането в размер на 551,29 лв. е прехвърлено
чрез цесия на „Е. М.“ ЕООД, към което не са постъпвали суми. Видно от писмо от цесионера от 07.08.2018 год., Г.Г.
също има задължение към „Е. М.“ ЕООД в размер на 5 975,64 лева, произтичащо от
договор за банков кредит, сключен с „ОББ“ АД, като няма постъпили плащания.
Посочено е, че сумата в размер на 879 лева е отразена като приход от кредит за
2010 год., а сумите в размер на 228,44 лева и 460,10 лева са отразени в част
„имущество“ като разход за погасителни вноски по кредит. Сумата в размер на
228,44 лева не подлежи на отнемане в полза на държавата, тъй като не е
установено несъответствие в имуществото на лицето за 2010 год. Сумата в размер
общо на 460,10 лева, представляваща разход за погасителни вноски по кредит през
2011 год. подлежи на отнемане в полза на държавата от С.П., на основание чл.
151 вр. чл. 142, ал. 2, т. 5 вр.
чл. 141 от ЗПКОНПИ, тъй като не е установен законен източник на средствата.
10.На 31.08.2010 год. С.П. е сключила
договор за кредит с „И.А. М.“ ЕАД в размер на 300 лева, който е изцяло погасен
на 23.11.2010 год. На същата дата ответницата
е сключила договор за кредит в размер на 500 лева, който е погасен
изцяло на 16.02.2011 год. На 28.03.2011 год. С.П. е сключила договор за кредит
в размер на 700 лева, изцяло погасен през същата година. Сумата в размер на 800
лева е отразена като приход от кредити за 2010 год. Сумата в размер на 700 лева
е отразена като приход от кредити за 2011 год. Сумите в размер на 800 лева за
2010 год. и 700 лева за 2011 год. са отразени
в част „имущество“ като разход за погасителни вноски по кредит. Сумата в
размер на 800 лева не подлежи на отнемане в полза на държавата, тъй като не е
установено несъответствие в имуществото на лицето за 2010 год. Сумата в размер
на 700 лева, представляваща разход за погасителни вноски по кредит през 2011
год. подлежи на отнемане в полза на държавата от С. П., на основание чл. 151 вр.
чл. 142, ал. 2, т. 5 вр. чл. 141 от ЗПКОНПИ, тъй като
не е установен законен източник на средствата.
От писма от 17.04.2019 год. и 10.05.2019
год. от „У.Ю.“ АД се установява, че:
1.Г.Г. е
получил преводи по години /през периода 2012 год. – 2018 год./ от различни
физически лица - Д.М., В. Б., Т.С. и
др., като получените суми са подробно отразени в искането на К. на л. 12-14 от
исковата молба по дати и размери, както следва: 2012 год. – 488,96 лева; 2013
год. – 488,96 лева; 2014 год. – 684,54 лева; 2015 год. – 977,92 лева; 2016 год.
– 7 823,36 лева; 2017 год. – 4 694,01 лева и 2018 год. – 1760,25 лева. Посочено
е, че сумата в размер общо на 16 918 лв., представляваща получени средства от
трети лица за този период подлежи на отнемане в полза на държавата от Г.М.Г. на
основание чл. 151 вр. чл. 142, ал. 2, т. 1 вр. чл. 141 от ЗПКОНПИ, тъй като не е установено законно
основание и произход на средствата.
2. С.П. е получила преводи по години,
подробно отразени на л. 14-16 от исковата молба. През проверявания период
същата е получила суми в размер общо на 25 132,48 лева чрез системата „У.Ю.“ от
лицето В. П. - наредител, както следва: 2014 год. –
2738,17 лева; 2015 год. – 2 835,96 лева; 2016 год. – 6 552,06 лева; 2017 год. –
9 387,99 лева и 2018 год. – 3 618,30 лева, или общо 25 132,48 лева, които не подлежат на отнемане,
тъй като са с установен произход – от трудова дейност в чужбина и са включена в
частта „приходи“. Сума в размер на 500 евро с левова равностойност 977,92 лева,
получена от ответницата на 28.03.2016 год. от лицето В. Б., според ищеца
подлежи на отнемане в полза на държавата, тъй като не е установено законно
основание и произход на средствата.
От писмо от 23.04.2019 год. на „Изипей“ АД се установява, че:
1.Г.Г. е
получил парични преводи по години /през периода 2014 год. – 2018 год./ от
различни физически лица - Ц. Г., К.П., И.
И., Н. К., Д. К., А. Г., В.В., М.М.,
С. С. и др., като получените суми са подробно отразени в искането на К. на л.
16-17 от исковата молба по дати и размери, както следва: 2014 год. – 5 517
лева; 2015 год. – 465 лева; 2016 год. – 367 лева; 2017 год. – 6846 лева; 2018
год. – 1 640 лева, или общо 14 835 лева. Посочено е, че тази сума,
представляваща получени средства от трети лица за този период подлежи на
отнемане в полза на държавата от Г.М.Г. на основание чл. 151 вр. чл. 142, ал. 2, т. 1 вр. чл.
141 от ЗПКОНПИ, тъй като не е установено законно основание и произход на
средствата.
2. Г.Г. е
изпратил следните парични преводи по години: 2014 год. – суми в общ размер на
15 975 лева; 2015 год. – суми в общ размер на 17 240 лева; 2016 год. – суми в
общ размер на 1180 лева; 2017 год. – сумата 650 лева и 2018 год. – суми в общ
размер на 8 510 лева, като получатели са различни физически лица, като сумите и
преводите са подробно отразени в исковата молба на л. 18-21. Общата сума на
всички преводи през периода в размер на 43 555 лева според ищеца подлежи на
отнемане в полза на държавата от Г. на основание чл. 151 вр.
чл. 142, ал. 2, т. 1 вр. чл. 141 от ЗПКОНПИ, тъй като
не е установено законно основание и произход на средствата.
3.
С.П. е получила следните парични преводи:
На 08.05. 2017 год. е получила чрез
системата „Изипей“ сума в размер на 1878 год. от
трето -физическо лице, като същата подлежи на отнемане в полза на държавата,
тъй като не е установено законно основание и произход на средствата.
От писмо от
09.05.2019 год. на „Еконт експрес“ ООД се установява
следното:
1.Г.М.Г.:
Ответникът е изпратил парични преводи
през периода 2015 год. – 2018 год. на трети лица, подробно отразени на л. 22-23
от исковата молба, както следва: през 2015 год. – 50 лева; през 2016 год. – 50
лева; през 2017 год. – 2 670 лева и през 2018 год. – 460 лева, или общо 3 230
лева, които според ищеца подлежат на отнемане в полза на държавата на основание
чл. 151 вр. чл. 142, ал. 2, т. 1 вр.
чл. 141 от ЗПКОНПИ, тъй като не е установено законно основание и произход на
средствата.
Г.М. е получил парични преводи през 2017
год. в размер общо на 1310 лева от И. Н.с основание на превода „запис“, като
според ищеца тази сума подлежи на отнемане в полза на държавата на основание
чл. 151 вр. чл. 142, ал. 2, т. 1 вр.
чл. 141 от ЗПКОНПИ, тъй като не е установено законно основание и произход на
средствата.
2.С.П.:
Ответницата е изпратила паричен превод
през 2015 год. в размер на 100 лева на В.Д., които според ищеца подлежат на
отнемане в полза на държавата на основание чл. 151 вр.
чл. 142, ал. 2, т. 5 вр. чл. 141 от ЗПКОНПИ, тъй като
не е установено законно основание и произход на средствата.
Твърди се също в исковата молба, че
съгласно статистическите данни на НСИ паричният разход за издръжка на
домакинството относно Г.М.Г. и членовете на неговото семейство през
проверявания период възлиза общо на 94
674 лева по години, както следва: за 2008 год. за едно лице – 1 566 лева и за
2009 год. /до 22.09.2009 год./ за едно лице – 2 441 лева.; за домакинство,
състоящо се от две лица: за 2009 год. /от 23.09.2009 год./ - 1741 лева; за 2010
год. – 6 439 лева; за 2011 год. – 6 669 лева и за 2012 год. /до *** год. / - 5
384 лева; за домакинство, състоящо се от три лица: за 2012 год. /от 20.09.2012
год./ - 2 902 лева; за 2013 год. – 11 267 лева; за 2014 год. – 12 061 лева; за
2015 год. – 12 142 лева; за 2016 год. – 12 358 лева, за 2017 год. – 12 889 лева
и за 2018 год. – 6815 лева.
Правни изводи относно имуществото на „Г.
М“ ЕООД:
Ищецът твърди, че след анализ на
получената данъчна и банкова информация за проверявания период е установено, че
дружеството е отчело източници на приходи, в т.ч. от осъществяваната търговска
дейност. През целия период дружеството е придобило две моторни превозни
средства, за които е установено, че е разполагало с необходимите парични
средства за финансиране на дейността си и за тяхното придобиване. През
проверявания период не е налице незаконно придобито имущество.
В декларацията на Г.Г.
по чл. 136, ал. 1, писмените обяснения и сведения на основание чл. 114, ал. 2,
т. 1 и т. 2 от К. се твърди следното:
Недвижими имоти: Ответникът декларира,
че В.Г. – негов и на ответницата син, притежава апартамент с площ 74,89 кв.м. в
гр. Б., ж.к. „В.Л.“ № 56/9, ет. 2, ап. 6, придобит с н.а. за покупко-продажба №
185, дело № 162/2015 год., като финансирането на покупката е от В. П. – майка
на фактическия съжител – ответницата С.П..
Декларира лично извършени сделки:
продажба на МПС: „Пасат ЦЦ“ на стойност 2500 лева, „Мерцедес А190“ на стойност
500 лева и „Голф“ на стойност 400 лева.
Декларира дялово участие в „Г. М“ ЕООД
на стойност 2 лева. Твърди, че на 15.07.2015 год. извършил продажба на
притежаваните от него акции от капитала на дружеството.
В декларацията на С.Е.П. същата заявява,
както следва:
Декларира, че В.Г. – неин и на другия
ответник син, притежава апартамент с площ 74,89 кв.м. в гр. Б., ж.к. „В.Л.“ №
56/9, ет. 2, ап. 6, придобит с н.а. за покупко-продажба № 185, дело № 162/2015
год., като финансирането на покупката е от В. П. – майка на ответницата С.П..
Според ищеца от събраната и анализирана
информация в хода на проверката по чл. 107, ал. 2 от ЗПКОНПИ не се установява
по какъв начин е заплатена продажната цена на недвижимия имот, придобит от
малолетния син на проверяваното лице, тъй като липсват банкови преводи към
продавача, въпреки че се в нотариалния акт е декларирано, че продажната цена в
размер на 70 000 лева е заплатена от Г.Г. на
продавача изцяло по банков път. Не са представени и документи от проверяваното
лице, от които да е видно, че В. П. – майка на ответницата, е заплатила
продажната цена на недвижимия имот, поради което според ищеца това твърдение не
следва да се кредитира.
Установено е в хода на проверката, че
ответницата С.П. е получила от майка си В. П. средства в общ размер на 25 132,38
лева, както следва: през 2014 год. – 2 738,17 лева; 2015 год. – 2 835,9 лева;
2016 год. – 6 552,06 лева; 2017 год. – 9 387,99 лева и 2018 год. – 3 618,30
лв., като средствата са с произход трудова дейност на лицето в Италия. В
изготвения от ищеца анализ сумата 25 132,38 лева е отразена като получени
средства от трето лице без установено основание и произход в частта
„имущество“. Във връзка с дадените обяснения и получените данни от звено
„Международно сътрудничество“ анализът е коригиран, като получените средства са
отразени в приходната част, а не в частта „имущество“.
Ответникът Г.Г.
посочва още, че неговата майка Д.М., която живее и работи в Република Италия,
редовно му оказвала финансова помощ чрез парични преводи и чрез предоставяне на
„пари на ръка“, като тези средства са послужили за заплащане на придобитото от
него движимо имущество. Според ищеца по отношение на извършваната трудова
дейност на Д.М. не са представени доказателства, поради което твърдението, че
получаваните средства от Г.Г. от майка му са с
установен произход, не се кредитират в анализа. Общият размер на получените
суми от ответника с наредител неговата майка възлиза
на 2 249,21 лева с разбивка по години на л. 31 от исковата молба. Посочените
суми са отразени в анализа като получени средства от трети лица без установено
основание и произход.
В хода на проверката са установени три
броя МПС, придобити в рамките на периода от проверяваното лице. През 2013 год.
са придобити две МПС на обща пазарна стойност 6 550 лева. Според ищеца
получената сума през 2013 год. от Д.М. в размер на 488,96 лева не е близка до
датите на покупка на двете МПС, поради което не може да се приеме, че сумата е
послужила за придобиване на движимото имущество. През 2015 год. е придобито
третото МПС, но за тази година няма установени преводни средства от Д.М.,
поради което според ищеца и по отношение на неговото придобиване не се
установява законен източник на средства.
Г.М. посочва също така, че е получавал
пари назаем от свои приятели, като част от заемите са били опрощавани. Приложен
е договор за заем от 01.10.2014 год., според който Е. А.и Д.А./сестра на
проверяваното лице/ са предоставили сумата 10 000 лева на Г.М.Г.. Посочват, че
сумата е придобита от продажба на наследствен недвижим имот и е предоставена за
закупуване на апартамент, без да е конкретизирана вещта. Според ищеца
прехвърлянето на паричните средства в полза на заемателя
не е удостоверено с писмен документ за извършен превод или внасяне в банкова
сметка ***. С оглед това, както и като се има предвид, че заемодателите са
свързани лица – сестра и зет на
проверяваното лице, посочената заемна сума не е отразена в анализа, тъй като не
е безспорно доказано нейното получаване от Г.Г..
Анализът за определяне на значително
несъответствие през проверявания период се съдържа на л. 33-36 от исковата
молба, за всяка година поотделно.
Анализ за целия проверяван период:
Според ищеца през проверявания период Г.М.Г. и членовете на неговото семейство са
реализирали:
Доходи, приходи и източници на
финансиране - общо в размер на 52 341,31 лева, разбити по пера в анализа на л.
36 от исковата молба.
Обичайни
и извънредни разходи – общо 97 421,34 лева, разбити по пера.
Установен нетен доход – отрицателна
величина в размер на 45 080,03 лева.
Имущество /пари, движими и недвижими
вещи/ - общо в размер на 185 875,99 лева, разбити по пера, в т.ч. разходи за
покупка на недвижим имот, МПС, погасителни вноски по кредити, вноски по банкови
сметки, внесени от трети лица средства по банкови сметки и получени средства от
трети лица чрез системи за бързи разплащания.
Установеното според ищеца несъответствие
възлиза на 230 956,02 лева.
Според ищеца налице е значително
несъответствие – над 150 000 лева за целия проверяван период в имуществото на
проверяваното лице по смисъла на чл. 107, ал. 2 от ЗПКОНПИ вр.
§ 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ. Предмет на отнемане в исковото производство е
имущество на стойност 182 840,45 лева, както следва:
1.На основание чл. 142, ал. 2, т. 3 вр. чл. 141 от ЗПКОНПИ от В.Г. чрез законните му
представители Г.М.Г. и С.Е.П.: самостоятелен обект - апартамент № 6 в сграда с идентификатор
05815.304.744.3.6 в гр. Б., жк. „В.Л.“, бл. 56/9, вх. А с площ 74,89 кв.м.,
заедно с прилежащите избено помещение и съответни идеални части от общите
части и от правото на строеж, придобит за
сумата 70 000 лева с н.а. № 185/08.05.2015 год., с пазарна стойност към
настоящия момент в размер на 73 500 лева;
2. На основание чл. 151 вр. чл. 142, ал. 2, т. 1 вр. чл. 141
от ЗПКОНПИ от Г.М.Г.:
- сума в размер на 2 850 лв., представляваща пазарната
стойност към датата на отчуждаване на л.а. марка „Мерцедес“, модел „А190“, рег.
№ СО****ВК;
- сума в размер на 21 500 лева, представляваща пазарната
стойност към датата на отчуждаването на л.а. марка „Фолксваген“, модел „Пасат
ЦЦ“ с рег. № СО****ВМ;
- сума в размер на 950 лева, представляваща пазарната
стойност към момента на отчуждаването на
л.а. „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № СО***АХ;
- сума в общ размер на 33 063 лева, представляваща получени
средства от трети лица чрез системи за
бързи разплащания;
- сума в размер на 46 785 лева, представляваща изпратени
средства на трети лица чрез системи за бързи разплащания.
3. На основание чл. 151 вр. чл. 142, ал. 2, т. 5 вр. чл. 141
от ЗПКОНПИ от С.Е.П.:
- сума в общ размер на 1 236,63 лева, представляваща внесени
суми за погасяване на кредитни задължения към „И.А. М.“ ЕАД, „У. К. Ф.“ ЕАД,
„БНП П.П. Ф.“ С.А., клон България;
- сума в общ размер на 2 855,82 лева – получени средства от
трети лица чрез системи за бързи разплащания;
- сума в общ размер на 100 лева – изпратени средства на трети
лица чрез системи за бързи разплащания.
В о.с.з. на 25.01.2024 год съдът е допуснал намаляване на
размера на предявените искове поради частичен отказ за сума в размер на
109 340,45 лева, като претенцията в първоначален общ размер от
182 840,45 лева е намалена на 55932 лева и производството е останало
висящо по предявения иск от КОНПИ срещу ответниците за отнемане в полза на
държавата на самостоятелен
обект - апартамент № 6 в сграда
с идентификатор 05815.304.744.3.6 в гр. Б., жк. „В.Л.“, бл. 56/9, вх. А с площ
74,89 кв.м., заедно с прилежащите избено помещение и съответни идеални части от
общите части и от правото на строеж,
придобит за сумата 70 000 лева с н.а. № 185/08.05.2015 год., с пазарна стойност
към датата на подаване на исковата молба в разме на 55932 лева.
Ответниците са депозирали
писмен отговор, в който оспорват изцяло предявените искове. Твърдят, че в полза
на държавата не е възникнало субективното материално право на отнемане поради
отсъствие на „значително несъответствие“ в имуществото на проверяваните лица. Дори
да се приеме, че комисията е установила такова несъответствие, то видно от
самото решение за образуване на производство по този ред, както и от
предявената искова молба не става ясно за кое лице е твърдяното несъответствие.
Не е изпълнена императивната норма на § 1, т. 3 от ЗПКОНПИ вр.
чл. 107, ал. 1 и ал. 2 от закона, доколкото посоченият от комисията общ размер
на несъответствието – 182 840,45 лева, е за три отделни физически лица, като
ищецът не е посочил неговия размер за всеки ответник поотделно. С оглед това,
при липса на конкретизация на основанието на иска в тази част, следва да се
приеме, че несъответствието за всяко от лицата възлиза на 60 946,80 лева, т.е.
не е изпълнена хипотезата на § 1, т. 3 от закона относно размера на
несъответствието, поради което не е било налице и основание за образуване на
производство за отнемане на незаконно придобито имущество съгласно разпоредбата
на чл. 107, ал. 1-2 от ЗПКОНПИ. Оспорва
и твърдението на ищеца за действителните суми, заплатени за придобиването,
както и действителните суми, получени при отчуждаването на посочените в
исковата молба МПС, като счита, че тези суми са определени произволно и не са
подкрепени с каквито и да било доказателства, вкл. относно състоянието на процесните автомобили. Целта на закона е Комисията да
отнема имущество, за което безспорно е доказано, че е придобито със средства
без доказан произход, а в случая производството е образувано въз основа на
предположение, неподкрепено с доказателства. Счита за изцяло неоснователен иска
с правно основание
чл. 142, ал. 2, т. 3 вр. чл. 141 от ЗПКОНПИ за
отнемане от третия ответник - В.В.Г. чрез законните му представители Г.М.Г. и С.Е.П. на
посочения в исковата молба имот: самостоятелен обект - апартамент № 6 в сграда с идентификатор
05815.304.744.3.6 в гр. Б., жк. „В.Л.“, тъй като посочената сума в размер на 70
000 лева неправилно е приета като разход на проверяваното лице за придобиване
на недвижим имот през 2015 год. при положение, че и самият ищец посочва, че
липсват конкретни данни относно реално извършените плащания на продажната цена.
В случая не е налице плащане на каквато и да било парична сума за придобиване
на процесния имот, поради което не са налице и разходи за придобиване на
имущество в посочения размер. Съгласно дадените обяснения от продавача на
недвижимия имот и сключения предварителен договор, действителният купувач по
сделката не е проверяваното лице или
неговия син, а майката на ответницата - В. П.. Необоснован е изводът на
комисията за направен разход за придобиване на имущество в производство срещу
проверявано лице, без то да е страна по възмездна сделка. В случая е налице
сделка в полза на трето лице - В. П. е договорила покупко-продажба на процесния
недвижим имот, като е посочила, че правото на собственост ще бъде придобито от
нейния внук В.Г., което е допустимо съгласно чл. 22 от ЗЗД. В действителност В.
П., която е договорила покупко-продажбата на имота е поела ангажимента за
заплащане на цената, което на практика представлява дарение в полза на внука й В.,
който не е поел задължение за каквато и да било парична или др. престация.
Считат за
неоснователен и иска с правно основание чл. 151 вр. чл. 142, ал. 2, т. 1 вр.
чл. 141 от ЗПКОНПИ за отнемане от Г.М.Г. на суми, представляващи пазарната
стойност към датата на отчуждаване на посочените в исковата молба МПС. Намира
за необосновани твърденията на ищеца за действителните суми, заплатени за
придобиването, както и за действителните суми, получени при отчуждаване на
процесните МПС, тъй като не са подкрепени с каквито и да било доказателства.
Представените по делото нотариално-заверени договори за покупко-продажба
преставляват официални документи и се ползват със задължителна доказателствена
тежест, включително относно стойността на сделките. Оспорват и иска за отнемане
в полза на държавата на сумите, представляващи получени средства от трети лица
чрез различни системи за парични
преводи. Сочат, че всички суми, посочени от ищеца за извършени парични преводи
от първия и втория ответник в полза на трети лица никогат не са били част от имуществото
на ответниците, като последните не са били страна по каквото и да било
правоотношение, а единствено са осъществявали фактическото нареждане на
преводите, без да са получавали каквато и да било облага във връзка с това,
нито са изразходвали тези средства за свои лични нужди. Налице е фигурата на
т.нар. „нунций“ – доброволно представителство, която е допустима съгласно
правната доктрина и съдебната практика. Считат за неоснователно твърдението на
ищеца, че изпратените суми следва да бъдат отнети в полза на държавата само и
единствено поради това, че не е установено законно основание и произход на
средствата, тъй като то противоречи на чл. 55 от ЗЗД, според който, когато едно
лице е получило нещо без основание, то следва да го върне на лицето, от което е
получил. Сочи, че за да се кредитира твърдението на ищеца, че съвкупността от
всички тези преводи следва да бъде приета като разход на ответника, то трябва
именно ищецът да установи, че ответникът е притежавал това имущество в даден
момент. Според ответниците Комисията неправилно не е отчела също така наличието
на парични средства у първия ответник от извършена търговска дейност и
разпределена печалба – дивидент от участие в търговско дружество. Твърди, че
първият ответник е бил едноличен собственик и управител на „Г. М“ ЕООД през
проверявания период, като общият приход от дейността на дружеството за 2014
год. е в размер на 952 171,25 лева, а общият разход е в рзмер на 897 950 лева,
респективно дружеството е генерирало търговска печалба в размер на 54 221,25
лева, която е разпределена на собственика на капитала /проверяваното лице/. С
оглед това счита, че проверяващият орган
е следвало да отрази сумата от разпределената печалба като дивидент на
първия ответник, респективно – като законен „доход“. Посочва като неправилно и
твърдението на ищеца, че получените средства на първия ответник от неговата
майка Д.М., не са законен доход на лицето. Обстоятелството, че Комисията не е
събрала достатъчно доказателства за Д.М. и за произхода на нейните средства не
означава, че тя не е притежавала средства в посочения размер, нито че тя не е
дарила/предоставила същите на своя син. Дали паричните средства, дарени от Д.М.
имат законен произход не следва да бъде обект на проверка в настоящото
производство, доколкото тя не е проверявано лице по смисъла на ЗПКОНПИ и не е
страна по делото. Като доход на първия ответник следва да бъдат приети и
предоставените му заеми от трети лица, като обект на проверката е само и
единствено това дали ответникът е имал налични парични средства през
проверявания период и техния произход, което в случая е установено по безспорен
начин – заеми от трети лица. Счита още, че на отнемане в полза на държавата по
реда на ЗПКОНПИ подлежат паричните средства, които са налични и се държат от
ответниците или се намират по банкови сметки, на които същите са титуляри. В
хипотезата, при която тези средства не са налични – изразходвани са за
задоволяване на ежедневни или др. нужди на ответниците или техните семейства,
без насрещна облага, те не могат да се отнемат. Според ответниците в случая не
може да намери приложение разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от ЗПКОНПИ, тъй като
същата се отнася до „обособено имущество“, а не до паричните средства,
притежавани в проверявания период, но неналични при проверката. Предмет на
отнемане могат да бъдат само налични парични средства. Молят съда да отхвърли
изцяло предявените искове.
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които
произтича претендираното право, и формулираният петитум, дават основание на съда да приеме, че е сезиран с
претенция с правно основание чл. 153, ал. 1 от ЗАКОНА за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество /Закон за отнемане
на незаконно придобитото имущество - Загл. изм. Д.В. бр. 84/23 в сила от
06.10.2023 год./.
Фактическият състав на чл. 153, ал. 1 от ЗПКОНПИ
включва следните материалноправни предпоставки, които
ищецът следва да докаже: 1/ установяване, че дадено физическо лице е придобило
незаконно имущество, т. е. имущество, за придобиването на което не е установен
законен източник съгласно легалното определение, дадено в § 1, т. 2 от ДР на
закона; 2/ извеждане на обосновано предположение, че това конкретно имущество е
придобито незаконно, като обосновано предположение е налице винаги, когато след
проверка се установи значително несъответствие между имуществото и нетния доход
на проверяваното лице, възлизащо на над 150 000 лв. за целия проверяван период
(чл. 107, ал. 2 и пар. 1, т. 3 от ДР, съдържащи
легални дефиниции на понятията "обосновано предположение" и
"значително несъответствие") и 3/ образувано или приключило с
осъдителна присъда наказателно производство срещу това лице за престъпление по
НК, измежду визираните в закона, по което то е привлечено като обвиняем.
Изискуемото от закона значително несъответствие е
налице, когато между имуществото и нетния доход на проверяваното лице
съществува несъответствие в размер, който надвишава 150 000 лв. за проверявания
период. На изследване подлежи имуществото, с което проверяваното лице е
разполагало в началото и края на изследвания период, увеличението му през същия
период от законни източници /трудова дейност, стопанска дейност, наследяване,
сделки и др./, направените през това време разходи и възникналите срещу него задължения.
По реда на ЗПКОНПИ на отнемане подлежи имущество,
което е налично в края на изследвания период в патримониума
на проверяваното лице или свързаните с него лица. В случай, че в края на
проверявания период лицето притежава незаконно придобито имущество, но същото
или част от него не е налична или е отчуждена, подлежи на отнемане
равностойността му към този момент. На отнемане подлежат и парични средства,
които са налични и се държат от ответника или се намират по банкови сметки, на
които е титуляр. Тежестта на доказване на факта, че съответните суми са
налични, е на К..
Предвид твърдението на ищеца, че срещу проверяваното
лице е започнало наказателно преследване за няколко от изброените в текста на
чл. 108, ал. 1 ЗПКОНПИ престъпления по НК, ответникът Г.М. е надлежно пасивно
процесуално легитимиран. С оглед твърденията на ищеца, че С. Маринова е във
фактическо съжителство с първия ответник, а В.М. е негов син, двамата също са
надлежно пасивно процесуално легитимирани съгласно чл. 142, ал. 2, т. 3 и т. 5 ЗПКОНПИ.
Разгледани по същество, исковете са неоснователни по
следните съображения:
Предпоставките, установяване на наличието на които по
делото предполага уважаване на исковете, са следните:
На първо място по делото следва да се установи
наличието на особеното изискване на чл. 108, ал. 1 ЗПКОНПИ - срещу
проверяваното лице е започнало наказателно преследване за някое от изброените в
текста престъпления по НК.
На следващо място следва да се установи по делото, че
е налице несъответствие между придобитото от ответниците
в проверявания период имущество и нетните им доходи, което следва да е
значително по смисъла на § 1, т. 3 ДР ЗПКОНПИ, т. е. да надвишава 150000 лв. за
целия проверяван период.
На последно място - и тази предпоставка за
основателност на исковете е отрицателна - за придобиването на имуществото,
предмет на претенцията за отнемане, следва по делото да не се установява
законен източник на средства.
Доказването на първите две предпоставки е изцяло в
тежест на ищцовата страна, доколкото именно тя, като
процесуален субституент на държавата, упражнявайки
нейното потестативно право на отнемане, черпи от
установяването им положителни за себе си правни последици. Това е така, защото
по силата на чл. 107, ал. 2, вр. ал. 1 ЗКПКОНПИ,
когато комисията установи посоченото значително несъответствие, се прилага
презумпцията (обоснованото предположение), че даденото имущество е незаконно
придобито и тогава комисията образува производство за отнемане на незаконно
придобито имущество. А за незаконно придобито по смисъла на чл. 5, ал. 1 ЗПКОНПИ се смята имуществото, за придобиването на което не е установен законен
източник.
Тази презумпция обаче е оборима.
Ето защо при установяване по делото на значително несъответствие в посочения
по-горе смисъл, в доказателствена тежест на ответниците е да установят, че конкретното имущество, чието
отнемане се претендира, е придобито със средства от законен произход, с които
лицата са разполагали към момента на придобиването.
От писмените доказателства по делото е установено
наличието на първата предпоставка, обуславяща уважаване на исковете - срещу
проверяваното лице е започнало наказателно преследване за няколко от изброените
в чл. 108, ал. 1 ЗПКОНПИ престъпления по НК.
За установяването на втората предпоставка по делото са
представени и приети писмени доказателства и са допуснати и приети заключения
на вещи лица по съдебна автотехническа оценителна,
съдебно-техническа оценителна и съдебно-икономическа експертизи.
Изхождайки от нормата на § 1, т. 3 ДР ЗПКОНПИ, за да
се направи извод дали е налице значително несъответствие, следва да се извърши
съпоставка между имуществото на ответниците и нетните
им доходи, при отчитане на дадените легални дефиниции на понятията имущество и
нетни доходи в разпоредбите на § 1, т. 4 и т. 8 вр.
т. 2 и т. 9 от закона.
При установяване на релевантните за спора
обстоятелства съдът възприема значението на термините доходи, приходи, разходи,
източници на финансиране, брутен доход, нетен доход по начина, по който са
разяснени в решение № 97/18.05.2018 г. по гр. д. № 3224/2017 г. на ВКС, ІV ГО.
В тази връзка съдът приема, че доход са имуществените блага, с които се
увеличава патримониума на лицето в резултат на
получените приходи от отделна дейност, намален с предвидените в закона разходи,
като приходи са: начални салда по банкови сметки; доходи от трудова дейност,
помощи, обезщетения; усвоени суми от кредити, лихви, дивиденти и доходи от
продажба ири др. прехвърляне на недвижимо имущество и
МПС.
Придобито имущество са всички имуществени блага, които
субектът някога е притежавал; а отчуждено имущество е придобито имущество,
което в последствие е напуснало патримониума на
собственика, тъй като е преминало в собственост на друго лице (чрез сделка, по
давност или публичен акт с отчуждително действие).
Притежавано имущество е придобито имущество, което
продължава да се намира в патримониума на субекта,
тъй като не е отчуждено или изоставено, нито е потребено,
обезценено (в т. ч. повредено или изхабено), унищожено или погинало.
Непритежавано е имущество, което е било придобито, но вече е напуснало патримониума на лицето, тъй като е отчуждено, изоставено, потребено, обезценено (в т. ч. повредено или изхабено),
унищожено или погинало. Притежаваното имущество има придобивна
стойност, която показва какъв паричен ресурс е вложен за неговото придобиване,
както и стойност при отчуждаване, която показва какъв паричен ресурс е получен
при отчуждаването му (след приспадане на разходите за подобрения).
Към настоящия момент е постановено и ТР № 4 от 18.05.2023
г. на ВКС по тълк. д. № 4/2021 г., ОСГК (обощаващо преобладаващата до момента незадължителна
практика). Съгласно дадените в същото задължителни разяснения: 1. Не
представляват имущество по смисъла на § 1, т. 4 ДР ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно
нормата на § 1, т. 3 ДР ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични
средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и
впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен
източник на средства за придобиването му, в случай, че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. 2. Не
подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените
суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и
впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен
законен източник на средства за придобиването му, в случай, че те не са налични
в патримониума на лицето в края на проверявания
период и не е установено преобразуването им в друго имущество.
Основната предпоставка за отнемането на незаконно
придобито имущество е установяването на превишение
между притежаваното от проверяваното лице и/или свързаните с него лица
имущество в началото и в края на проверявания период. Отнемането може да бъде
извършено в случай, че имуществото в края на проверявания период се е увеличило
в сравнение с това в началото на периода и това увеличение надхвърля посочения
в § 1, т. 7 ДР ЗОПДНПИ (отм.), съответно в § 1, т. 3 ДР ЗПКОНПИ размер (в т.
см. смисъл и решение № 191/15.02.2021 г. по гр. д. № 4768/2019 г. на ВКС, IV г.
о., решение № 97/18.05.2018 г. по гр. д. № 3224/2017 г. на ВКС, IV г. о.).
Следователно отнемане не може да бъде извършено в случай, че превишението на имуществото е под посочения в закона размер
и очевидно в случай, че превишение изобщо не се
установява, защото не е установено в края на периода на проверката лицето да
притежава каквото и да било имущество.
При така направените уточнения и дадените отговори на
правни въпроси съдът намира, че на първо място следва да определи нетния доход
на ответниците за проверявания период по посочения
по-горе начин, след това да се определи стойността на придобитото от тях
имущество, след което да се направи преценка установява ли се наличието на
значително несъответствие между така определените две величини.
От заключението по допуснатата съдебно-икономическа
експертиза се установява следното: Доходите на ответниците
за периода от 12.07.2008 г. до 12.07.2018 г. са в общ размер от 79 140,73
лева, формирани както следва: сумата 4750 лева – доход, представляващ
реална продажна цена към момента на отчуждаването на притежавани по 1/6 ид.ч. наследствени права на Г.Г. от два недвижими имота в с. Н. през 2010
год.; сумата 25 550 лева – доходи от продажба на 2 бр. МПС от Г.Г. през 2015 год. и 2016 год.; сумата 8 299,83 лева –
получени суми от ответницата С. Георгиева от трудова дейност; сумата 11 214,26
лева – получени от ответницата социални помощи за дете; сумата 3 619 лева –
получени кредити с титуляри С.П. и Г.Г.; сумата
494,23 лева – налична сума по банкова сметка *** С.П. към датата на започване
на проверката – 12.07.2008 год.; сумата 25 132,42 лева – получена от
ответницата от нейната майка В. П. чрез доставчик на финансови услуги Western Union оттрудова дейност в Република Италия през периода 2014 год.
– 2018 год.; сумата 80,99 лева – доходи от продажба на дружествени дялове от
ответника, получено застрахователно обезщетение от Г.Г.
през 2010 год., както и лихви по банкови сметки на двамата ответници.
Разходите на
ответниците през проверявания период са общо в размер
на 137974,28 лева, както следва: 106 939,32 лева -
разходи за издръжка на домакинството на база публикуваните официални данни на
сайта на НСИ и броя членове на домакинството през исковия период /12.07.2008
год. – 22.09.2009 год. – 1 лице; 23.09.2009 год. – *** год. – 2 лица и
20.09.2012 год. – 12.07.2018 год. – 3 лица/; 462,60 лева – разходи по
обслужване на кредити и кредитни карти; 1641,76 лева – разходи за
публично-правни задължения; 1708,60 лева – разходи за покупка на стоки на
изплащане; 27 220 лева – разходи за придобиване на МПС /впоследствие отчуждени
е неналични в края на проверявания период/ ; 2 лева – разходи за придобиване на
дял в „Г. М“ ЕООД.
Предвид възприетото по-горе от правна страна при
изясняването на въпроса кои имуществени права следва да бъдат включени при
определянето на стойността на имуществото по смисъла на § 1, т. 4 ДР ЗПКОНПИ и
участващи при определяне размера на несъответствието, съобразно нормата на § 1,
т. 3 ДР ЗПКОНПИ (въз основа и на цитирана практика) съдът намира, че в случая
следва да се изключат следните имуществени права от общата стойност на придобитото
от ответниците в проверявания период имущество:
1. Имущество на обща стойност 500 лв., представляващо
парична равностойност на вноски по банкова сметка *** Г. от трети лица, както и
сумата в общ размер от 33 062,93 лева, представляваща получени средства от Г.Г. чрез системи за бързи разплащания от трети лица ;
3. Имущество на обща стойност 46 785 лева, представляващо паричната
равностойност на изпратени средства на трети лица чрез системи за бързи
разплащания от Г.Г..;
4. Имущество на обща стойност 2 855,92 лева, представляващо паричната
равностойност на получени средства от С.П. чрез системи за бързи разплащания от
трети лица;
5. Сумата 100 лева – изпратени средства от С.П. чрез
системи за бързи разплащания на трети лица
Посоченото по-горе имущество следва да се изключи при
преценката относно релевантното превишение, тъй като не
се установи да е налично в патримониума на ответниците в края на проверявания период, съгласно разясненията
в Тълкувателно решение № 4 от 18.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 4/2021 г., ОСГК.
Съответно общата стойност на имуществото, което съдът
отчита при преценката налице ли е превишение по
смисъла на § 1, т. 3 ДР ЗПКОНПИ е формирана от имущество на стойност 70 000 лева,
представляващо парична равностойност - пазарна цена към датата на придобиване
според заключението по приетата съдебно-техническа и оценителна експертиза на следния недвижим
имот, наличен в края на проверявания период в патримониума
на ответника В.Г.Г., придобит с н.а. № 185/08.05.2015 год., а именно:
самостоятелен обект – апартамент № 6 в сграда с идентификатор 05815.304.744.3.6
в гр. Б., жк. „В.Л.“, бл. 56/9, вх. А с площ 74,89 кв.м., заедно с прилежащите
избено помещение и съответни идеални части от общите части и от правото на строеж.
Съобразно изложеното несъответствието между нетния
доход на ответниците
(– 58 833,55
лева) и стойността на придобитото от тях
имущество за проверявания период, което е установено, че е налично и към края
на този период (70 000 лв.), не надвишава 150000 лв.
При недоказаност на втората предпоставка за
основателност на предявените искове, а именно – наличието на значително
несъответствие по смисъла на § 1, т. 3 ЗПКОНПИ, исковете са неоснователни.
На основание чл. 84, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 162, ал. 2, т. 5 ДОПК (вж. също решение № 215 от
12.10.2017 г. по гр. д. № 432/2017 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС) ищецът е
освободен от задължението за внасяне на държавна такса за настоящото производство,
тъй като претендираното вземане е с характер на
публично държавно такова. Не е освободен обаче от разноски за производството,
поради което следва да му бъдат възложени разноските, направени от ответника Г.М.Г.
в размер на 320 лева – депозит за вещи лица. Неоснователно е искането на ответниците за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 6 000 лева, съгласно представен списък по чл.
80 от ГПК, тъй като по делото не са ангажирани доказателства, че ответниците реално са направили разноски в претендирания размер.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Комисията за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /понастоящем
КОНПИ/ искове срещу Г.М.Г. ЕГН **********,
С.Е.П. ЕГН ********** и В.Г.Г. ЕГН **********,
действащ като малолетен чрез своите родители и законни представители Г.М.Г. и С.Е.П.,***,
за отнемане в полза на държавата на основание чл. 142, ал. 2, т. 3 вр. чл. 141 от ЗОНПИ на следното имущество: самостоятелен
обект - АПАРТАМЕНТ № 6 в сграда с
идентификатор 05815.304.744.3.6 в гр. Б., жк. „В.Л.“, бл. 56/9, вх. А с площ
74,89 кв.м., заедно с прилежащите избено помещение и съответни идеални части от
общите части и от правото на строеж,
придобит за сумата 70 000 лева с н.а. № 185/08.05.2015 год., с пазарна стойност
към датата на подаване на исковата молба 55932 лева, собственост на В.Г.Г.,
закупен с н.а. № 185/08.05.2015 год., том I, рег. № 1870, дело № 162/2015 год. на
нотариус Главинов с рег. № 371 по регистъра на НК с район на действие РС-Б.,
като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно
придобитото имущество да заплати на Г.М.Г. ЕГН ********** *** сумата 320 лева, представляваща
направените по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: