№ 38
гр. гр. Добрич, 05.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на седемнадесети
януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Галатея Ханджиева Милева
Членове:Жечка Н. Маргенова Томова
Станимир Т. Ангелов
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно
гражданско дело № 20233200500773 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна
жалба с вх. №1022/21.06.2023г., уточнена с молба вх.№1835/25.10.2023г.,
подадена от В. В. Ц. с ЕГН ********** с адрес с.С.К., общ.В.д., обл.В., П. М.
М. с ЕГН ********** с адрес с.А.3., общ. С., обл.П., ул.*** №20 и С. М. М. с
ЕГН ********** с адрес с.А.3., общ.С., обл.П., ул.*** №20, чрез
упълномощения адв. Д. Хр. Ц., от АК – Добрич, срещу решение
№64/07.06.2023г. по гр.д. №317/2021г. на РС-Т., с което е отхвърлен като
неоснователен предявеният от тях срещу В. Т. В. с ЕГН ********** с адрес
гр.Т., общ.Т., обл.Добрич, ул.***, П. В. С. с ЕГН ********** с адрес гр.В.,
ж.к.“***, иск за съдебна делба на съсобстнвен по наследство от В. Т. М. (М.),
ЕГН **********, б. ж. на село Ж., общ. Т. , починал на ***г., поземлен имот-
нива с идентификатор №29035.29.4, с площ от 10001 кв. м. по кадастралната
карта на землището на село Ж., общ. Т., обл. Добрич, с номер по предходен
план 029004.
Несъгласието с обжалвания акт се аргументира с твърдения за факти
относно материално правния спор относно собствеността върху земеделските
земи, изпълнения на разпорежданията на съда за внасяне на яснота и
1
конкретика по искането за делбата им, умишлено поведение на ответната
страна, представяне на доказателства за релевантните факти и несъответно на
установеното с тях произнасяне от районния съд.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по въззивната жалба не е
подаден от насрещната страна. В хода на производството въззиваемият В. Т.
В., чрез упълномощения адв.В. Д., оспорва жалбата.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, с начало 08.06.2023г.,
когато е връчен препис от решението на обжалващите, и край 22.06.2023г., от
лица, с интерес от обжалването, отговаря на езескванията на чл.260, т.1, 2, 4 и
7 и чл.261 от ГПК/след проведено производство по чл.262 от ГПК, за което
жалбата е била върната на администриращия съд/, поради което е допустима.
По повод жалбата Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в
нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и
събраните по делото доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269
от ГПК провери обжалваното решение и основателността на исковете, като
приема за установено следното:
Производството е за делба на недвижим имот във фазата на допускането
и. След нееднократното уточняване на исковата молба относно имота,
основанието за възникване на съсобствеността и лицата, между които делбата
следва да бъде допусната, заявеният за делба имот е индивидуализиран като
ПИ-нива с идентификатор 29035.29.4 по кадастралната карта на землището на
село Ж. , общ. Т. , обл.Добрич, с площ от 10001 кв. м., който според ищците
В. В. Ц., П. М. М. и С. М. М., е съсобствен между тях и ответниците В. Т. В. и
П. В. С. по силата на наследствено правоприемство от общия им наследодател
В. Т. М./известен и като М./, починал на ***г. Изложено е от ищците, че
наследодателя живеел с най-малкия си син М. В.иев, който починал на ***г.
като останал неженен и нямал деца. Не успели да реализират намерението си
да оставят нивата на М. В., а след смъртта му брат му Т. В. Т. заявил, че
нивата била завещана на него. Тъй като това не било вярно искали да
направят доброволна делба, на което поради настъпилата смърт на Т. В.иев Т.
се противопоставил неговия син-ответникът В. Т. В..
Изложено е и/уточняваща молба вх.№1219/30.06.2022г./, че приживе
родителите им закупили общо 10дка, като баща им закупил с договор от
17.05.1951г. 7дка, а майка им М. М., починала на ***г., закупила с договор от
2
18.05.1949г. 3дка. На 25.11.1991г. баща им подал заявление №288 за
възстановяване от Поземлената комисия на така закупените имоти и
заявената земя от 10дка му била възстановено при условията на чл.15, ал.2 и
чл.17, ал.2 от ЗСПЗЗ с протокол №9. Допусната била грешка относно
собственика в КРНИ/кадастрален регистър на недвижимите имоти/ като било
записано- Т. М. М. по решение №9 от 26.08.1992г.на ПК.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът В. Т. В., чрез упълномощения
адвокат В. Д., е изразил становище за допустимост и основателност на иска за
делба. Ответницата П. В. С. не се е противопоставила на делбата в хода на
производството.
С атакуваното решение районния съд е отхвърлил иска за делба на ПИ-
нива с идентификатор 29035.29.4 в землището на с.Ж., общ. Т., по
съображения, свеждащи се до липсата на съсобственост между страните по
отношение на този имот, тъй като е възстановен на наследниците на Т. М. М.,
баща на наследодателя на страните В. Т. М./М./.
Решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в
надлежен състав, в пределите на правораздавателната му власт, в писмена
форма, подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява
да се изведе нейното съдържание. Постановено е при надлежно упражнено
право на иск. Съобразявайки се с правомощията си по чл.269, ал.1 от ГПК,
въззивният съд намира решението и за правилно по следните съображения:
В случая, при иск с правно основание чл.69 от ЗН за ликвидиране на
съсобственост по наследство на възстановени по специалния ред на ЗСПЗЗ
земеделски земи, следва да се установи, че е възникнала съсобственост между
ищците и ответниците по силата на наследяване от В. Т. М./М./, починал на
***г., чиято собственост върху делбения имот - нива с идентификатор
29035.29.4 по КККР /по план за земеразделяне №029004/ в землището на с.Ж.,
общ. Т., е възстановена по реда на ЗСПЗЗ с решение №9 от 26.08.1992г.на
ПК-Т..
Установява се от представените удостоверения за наследници, не се и
спори, че ищците и ответниците са наследници по закон/низходящи и
наследници на низходящи/ на В. Т. М./М./ с ЕГН **********, б. ж. на село Ж.
, общ. Т., починал на ***г. - В. В. Ц. и П. В. С. са негови дъщери; П. М. и С.
М. М. са низходящи, синове на починалата на ***г. негова дъщеря С. В. М.;
3
В. Т. В. е низходящ, син на починалия на ***г.негов син Т. В. Т..
Не е спорно и, че наследодателят на страните В. Т. М./М./ е син и един
от наследниците на Т. М./М./ М., починал на ***г., в който смисъл и
представените удостоверения за наследници на Кметство с.Ж., общ.Т..
По данни от служебна бележка №284/22.11.1991г. и служебна бележка
№288/25.11.1991г., издадени от ОС“Земеделие“гр.Т., наследодателят на
страните В. Т. М./М./ и баща му Т. М./М./ М. са били член-кооператори на
ТКЗС „Маршал Толбухин“с.Ж., като синът е внесъл в кооперативното
стопанство 20дка земя, а бащата -10дка. От времето преди колективизацията
са представените предварителни договори –договор от 17.05.1951г. за
закупуването от наследодателя на страните В. Т. М. на нива с площ от 7дка в
землището на с.Ж.; договор от 17.05.1949 г. за закупуването от съпругата му
М. М. на 3,00 дка в същото землище. Дали земите предмет на договорите,
според съдържанието на които владението върху имотите е предадено на
купувачите, са част от внесените от наследодателя на страните в ТКЗС земи,
притежавал ли е наследодателя общо 20дка, не е изяснено, но тези
обстоятелства нямат и значение в конкретния случай и относно делбата на
конкретния имот.
Писмените доказателства сочат, че в срока по чл.11 ал.1 от ЗСПЗЗ
наследодателят на страните В. Т. М./М./ е подал пред ОСЗГ-гр.Т. две
заявления за реституция. Със заявление №284/22.11.1991г. е поискал от свое
име възстановяване на собствеността върху четири ниви с обща площ от
20дка. Със заявление №288/25.11.1991г. е поискал от името на наследниците
на Т. М. М., починал на ***г., възстановяване на собствеността върху две
ниви с обща площ от 10дка.
Не е спорно, така и по данните от представеното извлечение от
регистър на земеделските земи, гори и земи в ГФ, в полза на наследодателя на
страните В. Т. М. е възстановена собствеността върху нива с площ от 20дка,
имот №023004 по плана за земеразделяне на землището на с.Ж.. След смъртта
на В. Т. М./М./, с договор за доброволна делба от 01.07.1998г., вписан под
№459, т.ІІІ, вх.рег.№761/01.07.1998г. на СлВп-Т., реституирания на В. Т. М.
имот №023004 с площ от 20дка е поделен между наследниците му.
В полза на наследниците на Т. М. М., починал на ***г., е издадено
решение №9/26.08.1992г.на ПК за възстановяване на собствеността върху
4
имот №029004 с площ от 10дка. Този именно имот е заявения за съдебна
делба само между наследниците на сина му В. Т. М. като съсобствен между
тях по наследство от баща им, защото той е бил техен собственик към
момента на обобществяването.
Собствеността върху земеделските земи се възстановява по реда на
нарочно и уредено в ЗСПЗЗ административно производство пред съответната
местно компетентна общинска служба по земеделие. Решението на ОСЗ за
възстановяване на собствеността е стабилен административен акт с
конститутивно действие, изразяващо се във възникване на собственически
права за лицата, ползващи се от акта ,т.е. въз основа на него лицата, в чиято
полза се постановява то, се легитимират като титуляри на правото на
собственост върху земеделски земи, които се реституират по реда на ЗСПЗЗ.
В случая решение №9/26.08.1992г.на ПК-Т. легитимира наследниците на Т.
М. М., починал на ***г., за собственици на нива с площ от 10дка, имот
№029004, сега ПИ с идентификатор №29035.29.4, а не наследниците В. Т.
М./М./. Ако правото на собственост върху земеделския имот, реституиран на
наследниците Т. М. М., преди кооперирането/тъй като това е релевантният
момент за възстановяване на собствеността съгласно чл. 10 ал. 1 ЗСПЗЗ/ е
принадлежало на наследодателя на страните В. Т. М./М./, то е следвало да
бъде установено по реда на чл. 14 ал. 4 от ЗСПЗЗ. Предмет на установителния
иск по чл. 14 ал. 4 от ЗСПЗЗ е именно правото на собственост върху
земеделските земи към момента на одържавяването им или включването им в
ТКЗС, ДЗС или другите селскостопански организации. Установяването на
собственически права към посочения минал момент не е самоцелно, а е
предназначено да определи кръга от лица, в чиято полза органът по
поземлената собственост следва да издаде решение за възстановяване на
собствеността. При основателност на иска и като последица от това органа на
поземлена собственост издава позитивно решение в полза на лицата, или на
техните наследници, на които е признато правото на собственост към минал
момент, респективно по реда на по реда на чл.14 ал.7 и чл.14 ал.7а от ЗСПЗЗ
изменя постановеното вече решение, относно субектите, в чиято полза се
възстановява правото на собственост ,с което фактическият състав по
възстановяване на правото на собственост е завършен. В този смисъл в
рамките на делбения процес ищците, инициирали спора за делба следва да
установят надлежен титул за собственост на името своя баща и наследодател
5
В. Т. М./М./. Въпросът дали правото на собственост е принадлежало на
бащата на страните по делото или на техния дядо, не може да бъде решен в
настоящото делбено производство. Само при наличие на успешно проведен
иск по чл. 14 ал. 4 ЗСПЗЗ и въз основа на издаденото в тяхна полза от органа
на поземлена собственост решение по чл.14 ал.7а от ЗСПЗЗ, наследниците на
В. Т. М. биха могли да се легитимират като съсобственици на имота към
настоящия момент. Съдът може да допусне съдебна делба на имота само при
наличие на надлежен титул за собственост- решение на поземлената комисия
въз основа на влезлия в сила план за земеразделяне, което сочи като
правоимащо лице по смисъла на чл. 10 ЗСПЗЗ баща им В. Т. М./М./. Само
издадено решение при завършена административна процедура по реституция
, с което се възстановява правото на собственост на земеделска земя има
конститутивно действие и може да се приеме за надлежен титул за
собственост. При липса на такова решение , не може да се прави извод за
наличие на съсобственост само между наследниците на В. Т. М./М./,
възникнала в резултат на наследяване. В случая липсва решение на ПК-Т. за
възстановяване на заявения за делба земеделски имот на името на общия на
страните наследодател –баща им В. Т. М./М./. Наследодателят на ищците В.
Т. М./М./ е лице от кръга на легитимираните с решение №9/26.08.1992г.на
ПК-Т. собственици- наследниците на Т. М. М., респ. страните по делото като
негови наследници притежават права в реституирания имот и биха могли да
искат поделянето му при участието на всички лица, притежаващи права в
имота, т.е. всички наследници на дядо им Т. М. М., в което производство ще
подлежи на преценка и дали и кой от наследниците се е отказал от
наследството на дядо им, доводи в който смисъл са въведени от ищците,
наред с твърденията наследниците на Т. М. М. да нямат права в процесния
имот.
Щом като не е доказано делбения имот- нива с идентификатор
29035.29.4 по КККР /по план за земеразделяне с №029004/ в землището на
с.Ж., общ. Т., да се притежава от страните в съсобственост по наследяване от
В. Т. М./М./, починал на ***г., чиято собственост върху имота е възстановена
по реда на ЗСПЗЗ с решение №9 от 26.08.1992г.на ПК-Т., следва и правилно е
отхвърлен иска за делба на същия имот.
Обжалваният акт следва да бъде потвърден .
6
При този изход от въззивното производство/отхвърляне на жалбата,
респ. потвърждаване на решението/ право на разноски имат въззиваемите, но
същите не са удостоверили реалното извършване на разходи за въззивното
производство, респ.отговорност за разноски не следва да се разпределя.
С оглед гореизложеното, Добричкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №64/07.06.2023г. по гр.д. №317/2021г. на
РС-Т..
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на
чл. 280 ал. 1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред
ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7