№ 1350
***, 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Биляна В. Видолова
при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА
като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело №
20214430102856 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
Искове с правно основание чл. 415 във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД и чл. 86
от ЗЗД от ГПК.
Исковата молба е подадена от *** представлявано от изпълнителния
директор ***, против ***, ЕГН **********, от ***, с предявени искове по чл.
415, ал. 1 от ГПК за установяване на дължимост на: *** главница за периода
от *** сумата *** лихва за забава за периода от *** законната лихва върху
главницата, считано от *** до изплащане на вземането, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение *** по ***. Ищецът твърди, че е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което
съдът е издал заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл. 47
ал. 5 от ГПК. Твърди, че на основание чл. 153 от ЗЕ, ответникът е ползвател
на топлинна енергия, като същата не е заплатена. Това обстоятелство и
връчването на заповедта на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, според
ищеца, поражда неговия правен интерес от предявяване на настоящия иск, с
който се иска признаване дължимостта на вземането за ползвана и
незаплатена топлоенергия на адрес ***, ***, ***, и лихва върху главницата.
1
Претендират се разноски.
Ответникът, чрез назначения си особен представител оспорва, че не е
доказана собствеността му върху имота, впоследствие заявява, че не може да
твърди, че ответникът не дължи, съобразно представените по делото
доказателства.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните
по делото доказателства, приема за установено следното: От приложеното
*** се установява, че ищецът е депозирал на 14.12.2020г. пред ПлРС
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК
срещу ответника за исковите суми. Установява се също така, че за
претендираните вземания е била издадена Заповед за изпълнение ***, която е
връчена по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК на длъжника. С Разпореждане на съда,
получено на 06.04.2021г., е указано на заявителя да предяви иск за
установяване на вземанията си, като искът е предявен в законоустановения
срок – на 29.04.2021г., той касае сумите по издадената заповед за изпълнение,
поради което съдът го приема за допустим.
Доказа се по делото, че по силата на к.н.а. ***, т. *********, *** на
*** е призната за собственик на апартамент ***, в ***, *** Съгласно
справката от НБД Население, *** поч. на *** е била омъжена за ответника
*** от *** Поради придобиването на имота по време на брака и наследяване,
ответникът притежава 4/6 ид.ч. от жилището. В случая тази собственост е
била основание и за твърдения на ответника при предявявяне на иск по чл.
108 от ЗС по *** против трето лице, като решението по това дело е
представено в настоящето дело. Въпреки че то не обвързва страните по
настоящия спор, изявленията на ищеца по *** за собственост върху
топлофицирания имот, са индиция, че той свои имота за собствените си ид.ч.
и дори се позовава на тази собственост при спор за нея. От справката за
вписвания, отбелязвания и заличавания, от Агенция по вписвания, на името
на ответника се установява, че след вписването но исковата молба по ***,
ответникът не се е разпореждал с имота. От тази справка също се установява,
че *** е преименувана на ***. След смъртта на ***, ответникът е подал пред
ищеца молба за откриване на партида за плащане на отопление и топла вода,
като се е позовал на собственост по наследство. На адреса е и издадената от
ищеца подробна справка за потребление, препис-извлечение от сметка, 12 бр.
2
фактури за ползвана и отчетена ТЕ, която включва сума за отопление в баня,
сума за ТЕ, отдадена от сградна инсталация и сума за дялово разпределение.
От представените протокол на ОС на ЕС с адрес ***, *** ***, и *** между
посочената ЕС и ищеца, се установява, че за имотите неу тези номера на ***,
е избран топлинен счетоводител – ***, който именно е отчел и разпределил
консумираната ТЕ в сградата. От всички посочени дотук доказателства, се
установява, че за исковия период и за топлофицираното жилище е била
начислена сума в общ размер на ***, която е за ТЕ, отдадена за отопление в
баня, сградна инсталация и за дялово разпределение. При съобразяване
разпоредбата на чл. 31 ал.1 от Общите условия на ищеца, предвиждаща, че
купувачите са длъжни да заплащат дължимите месечни суми за топлинна
енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, и на
основание нормата на чл.40 от ОУ, предвиждаща начисляване на законната
лихва за периода на забава, ищецът Топлофикация-Плевен е начислил върху
дължимите главници, отчетени с фактури за всеки един месец и лихва за
забавеното им плащане, възлизаща в общ размер на *** - за периода ***
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното: Доказа се по делото, че ответникът е собственик на
недвижимия имот в ***, ***, ***, като същият е придобит за 4/6 ид.ч. които
ответникът не само че не отрича, а се позовава на тях при съдебен спор за
собственост. За процесния период съдът приема, че ответникът е бил негов
собственик, доколкото липсват данни в Имотния регистър за разпореждане с
този имот. Без значение е дали имотът има и друг собственик – този факт има
правно значение само във вътрешните отношения между съсобствениците
при уреждане на сметките между тях във връзка с ползването на имота –
чл.30, ал.3 от ЗС, съобразно квотите им в съсобствеността. Фактическото
обитаване на имота е ирелевантно обстоятелство за качеството на
потребители на топлинна енергия на ответника - собствеността на имота
придава качеството на потребител на топлинна енергия – качество, уредено в
чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, който сочи, че всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение са потребители на топлинна енергия. С разпоредбата на чл. 156 от
ЗЕ за уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия в сгради - етажна собственост е утвърден
3
принцип за реално доставената на границата на собствеността топлинна
енергия. Всеки потребител дължи заплащане на реално потребената въз
основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за дялово
разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответна
част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
Доказа се също и че имотът е бил топлоснабден, което е видно както от
представените протокол на ОС на ЕС на адреса, и Договор от от 01.11.2016г.
между посочената ЕС и ищеца, така и от ежемесечното отчитане и
разпределението на доставена ТЕ точно за този абонатен номер. Доказа се и
размера на разпределеното потребление за имота за исковия период и
неговата цена. Тежестта на доказване на плащането на сумите в исковия
период или в хода на делото, е на ответника, но в тази насока доказателства
по делото не са събрани.
Поради всичко дотук изложено – доказаното качество на ответника
като потребител, доставеното и отчетено количество ТЕ, неизпълнението на
задължението за заплащане на начислените суми, се налага извода, че
исковите суми за главница са дължими от ответника, а поради незаплащане
на задълженията в периодите по чл. 31 ал. 1 от ОУ на ищеца /30 дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят/ - дължими са и начислените
лихви в претендирания размер. Поради посоченото, исковете се явяват
основателни и доказани и следва да бъдат уважени изцяло.
При този изход на делото, съдът следва да присъди в полза на ищеца
направените от него разноски в исковото производство, възлизащи на
325.00лв. Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. ***/2013г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да присъди разноските направени от ищеца и в заповедното
производство, възлизащи на 75.00лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 415 във вр.с чл. 124 от
ГПК, във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от ГПК, че ***, ЕГН
**********, от ***, ***, ***, ДЪЛЖИ на *** с ***, със седалище и адрес на
управление ***, ***, сумите: *** главница за периода от *** сумата *** лихва
за забава за периода от *** законната лихва върху главницата, считано от ***
4
до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение
*** по ***.
ОСЪЖДА ***, ЕГН **********, от ***, ***, ДА ЗАПЛАТИ на *** с
***, със седалище и адрес на управление ***, ***, разноски в исковото
производство в размер на 325.00лв.
ОСЪЖДА ***, ЕГН **********, от ***, ***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, с
*** със седалище и адрес на управление ***, ***, разноски по *** в размер на
75.00лв.
Решението може да се обжалва пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5