РЕШЕНИЕ
№ 2047
гр. Пловдив, 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анета Ал. Трайкова
при участието на секретаря Невена Мл. Назарева
като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело №
20215330118186 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Ищецът „Куулспед“ ЕООД, ЕИК ****** е предявил осъдителен иск против М.
Т. Н., ЕГН ********** за заплащане на сумата от 1541,61 лева, представляваща
платено без основание обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ, ведно със законна лихва от
датата на предявяване на иска в съда до окончателното й плащане.
Ищецът твърди, че с ответницата са имали сключен трудов договор от
04.01.2021 г., по силата на който ответницата е следвало да полага труд в това
дружество, срещу основно месечно възнаграждение 1290 лв., което с допълнително
споразумение от 01.05.2021 г. е било увеличено на 1615.00 лева.
Твърди се също, че след завръщането си от болничен ответницата престояла в
дружеството за два дни, след което преустановила явяването си на работа, като с
писмено заявление от 24.08.2021 г. подала заявление за прекратяване на трудовото
правоотношение до работодателя на основание чл. 327, ал. 1, т. 3 от КТ. Това заявление
било изпратено по куриер и получено от управителя на ищцовото дружество на
07.09.2021 г.
Ищецът сочи, че въз основа на заявлението издал заповед № ********, с която
трудовото правоотношение с ответницата било прекратено на основание чл. 327, ал. 1,
т. 3 от КТ. След прекратяване на трудовото правоотношение ответницата сезирала
Инспекцията на труда, във връзка с неизплатеното й обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ,
като с цел избягване на по-големи вреди - налагане на имуществена санкция и против
волята си ищецът заплатил на ответницата обезщетение от 1387,45 лв, след
приспадане на направените удръжки за данък общ доход в общ размер на 154,16 лева.
Ищецът излага, че несъгласието му да изплати обезщетението е изразено
1
изрично и в платежното нареждане за плащане на сумата.
От ответницата е постъпил писмен отговор, с който е заявила следните доводи и
възражения:
Релевира възражение за недопустимост на иска относно основанието за
прекратяване на трудовото правоотношение, поради погасяването му по давност.
Излага довода, че издадената заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение е законосъобразна, с оглед на което е налице и основание
работодателят да й начисли и изплати процесното обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ,
а за ответницата е налице основание да получи такова.
Излага възражение за добросъвестност при получаването на процесното
обезщетение.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Страните не спорят относно сключването на трудов договор № 3/04.01.2021г., и
неговото прекратяване със Заявление от 24.08.2021г., подадено от ответницата до
ищеца с основание - чл. 327, ал. 1, т. 3 от КТ, което е било получено от работодателя на
07.09.2021г., който е издал Заповед № 1/07.09.2021г. за прекратяване на трудовото
правотношение. Няма спор и относно получаването на сумата от 1541,61 лева, от които
154,16 лева напревни удръжки за данък общ доход.
Спори се относно законосъобразното възникване и упражняване на правата по чл.
327, ал. 1, т. 3 от КТ от страна на ответницата, като се твръди че действията й по
прекратяване на ТПО са незаконосъобразни, лишени от основание, намиращи се в
противоречие с материалния закон и обективната действителност, които да обусловят
наличие на законосъобразно упражнено право по чл. 327, ал. 1, т. 3 от КТ за
прекратяване на трудовото правоотношение.
Съобразно разпределената доказателствена тежест ответницата следва да
докаже при условията на пълно и главно доказване основанието си за получаване на
процесната сума.Същата не ангажира доказателства относно правопораждащите
правото й на прекратяване на ТПО факти, като едностранното изменение от страна на
нейния работодател на характела и мястото на работата й, описани в нейно писмено
заявление от 24.08.2021г.
Едностранното писмено заявление на работника за прекратяване на ТПО на
някое от основанията на член 327, ал. 1 КТ води до автоматично прекратяване на ТПО
от момента на получаването му от работодателя – по силата на закона, като издаването
на заповед от работодателя за прекратяване на ТПО има само констативен характер, а
прекратяването на ТПО настъпва без оглед на това налице ли е посоченото от
работника основание, и законно ли е упражненото от работника прекратяване. И тъй
като ответницата е упражнила правото на едностранно прекратяване на ТПО по
смисъла на член 327, ал. 1 от КТ, то нейна е доказателствената тежест да установи
законосъобразното му прекратяване, за да възникне в патримониума й правото да
получи обезщетение по член 221, ал. 1 от КТ. Доколкото от ответницата не са
установени изискуемите се предпоставки за дължимостта на обезщетението по член
221, ал. 1 от КТ следва да се счете, че същата неоснователно е прекратила трудовото
си правоотношение с ищеца, и е получила без основание следващото се при
прекратяване на ТПО обезщетение по член 221, ал. 1 КТ.
Правоизключващото възражение на ищцата за изтекла давност по член 358, ал.
1, т. 2 от КТ е несъстоятелно, тъй като давността касае само уредените в полза на
работника конститутивни искове за отмяна на незаконно уволнение по почин на
работодателя, а в случая инициативата за преклатяване на ТПО изхожда от
ответницата и е установено от КТ в полза на работника.
Относно възражението на ищцата за добросъвестно получаване на обезщетение
2
съдът го счете за неоснователно.
В настоящото съдебно производство и при разпределената доказ. тежест
презупмцията на член 271, ал. 1 от КТ е била оборена от работодателя. С исковата
молба са представени писмени доказателства, които не са оспорени от насрещнта
страна, и в които се манифестира несъгласие с плащане на обезщетението, но същото е
заплатено на работника, за да не се наложи имуществена санкция на работодателя от
Инспекцията по труда. Доколкото към момента на плащане на обезщетението
ответницата е узнала, че работодателят й не признава основанието за плащането му и
че го плаща пряко волята си, за да не претърпи по-големи вреди, същата се явява
недобросъвестна и дължи връщане на обезщетението.
Въз основа на изложеното по-горе, искът като основателен и доказан ще се
уважи изцяло, като на ищеца ще се присъдят разноски от 61,66 лева за държавна такса
и 408 лева за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Т. Н., ЕГН ********** да заплати на „Куулспед“ ЕООД, ЕИК
****** сумата от 1541,61 лева, представляваща платено без основание обезщетение по
чл. 221, ал. 1 от КТ, ведно със законна лихва от датата на предявяване на иска в съда –
18.11.2021г. до окончателното й плащане, както и разноски от 469,66 лева.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС в едноседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________
3