№ 2115
гр. Пловдив, 30.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Кърпачев
при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно
наказателно дело № 20215330206504 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно постановление № 36-0000605, издадено от
и.д. Директор на РДАА-Пловдив, с което на ТРАНС ИВ 66 ЕООД е
наложена имуществена санкция в размер 2000 лв. за нарушение на чл.91в, т.2
от ЗАвтП.
С жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за
незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. По-конкретно се
сочи, че:
-връченият препис от АУАН бил абсолютно нечетлив;
-чл. 91в, т.2 ЗАвтП поставял изискване тахографските листове да се
съхраняват 365 дни, което според жалбоподателя налагало в АУАН и НП да
са описани конкретни извършени превози и конкретни попълнени
тахографски листове, които не са представени;
-в АУАН и НП не била посочена датата на извършване на нарушението,
а само датата на установяване на същото и на съставяне на АУАН;
-с АУАН и НП било допуснато нарушение на чл. 18 ЗАНН, доколкото
непредставянето на тахографските листове за всяко отделно МПС
представлявало отделно и самостоятелно нарушение
-съдържанието на АУАН и НП не отговаряло на изискванията на чл. 42
1
и 57 ЗАНН за надлежно очертаване на всички съставомерни фактически
признаци на допуснатото нарушение.
Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.
Моли за потвърждаване на НП. Не претендира разноски.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че НП е връчено
на 21.09.2021г. Чисто формално жалбата е входирана в РС Пловдив на дата
29.09.2021г. и от външна страна изглежда, че срокът за обжалване е
пропуснат. Върху жалбата, обаче е налице отбелязване от служителя в
съдебна регистратура, че е получена по пощата с клеймо за дата на
изпращане- 28.09.2021г. Съгласно чл. 184 НПК, намиращ субсидиарно
приложение по силата на чл. 84 ЗАНН, срокът се счита спазен, ако до
изтичането му молбата, жалбата или другите книжа са постъпили в пощата
или друг куриерски оператор. От изложеното следва, че 7-дневния срок по
смисъла на чл. 59 ЗАНН не е пропуснат.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото
потвърждаване по следните съображения:
ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановка:
На 09.07.2021 г. около 12:00 ч. в *******, офис за кореспонденция на
лицензирания превозвач "Транс Ив 66" ЕООД, притежаващ лиценз на
Общността № 11778, валиден до 11.03.2029 г., за международен автомобилен
превоз на товари, превозвачът извършва следното нарушение: При
извършване на комплексна проверка със Заповед № РД-12-1437/06.07.2021 г.,
превозвачът не представя информацията, извлечена от паметта на
дигиталните тахографи, с които са оборудвани моторните превозни
2
средства, вписани в лиценз на Общността № 11778, видно от направена
справка в отдел "Лицензи" и от картите на водачите, назначени на трудов
договор за периода на проверката от 01.08.2020 г. до 31.05.2021 г. Съставен е
констативен протокол от извършената комплексна проверка от
06.07.2021 г., в който в т.13.2 и т. 13.3 е описано допуснатото нарушение.
Посочената фактическа обстановка се установява от показанията на
актосъставителя, който в съдебно заседание изрично потвърди констатациите
в АУАН.
На следващо място фактическата обстановка се установява и от
приложените по делото писмени доказателства, сред които:
-представени от наказващия орган по преписката: констативен протокол
за извършена проверка от 06.07.2021;
-изискани по служебна инициатива на съда, сред които Заповед № РД-
12-1437/06.07.2021г. за назначаване на комплексна проверка на фирма Транс
Ив 66 ЕООД и писмо рег. № 50-00-410/29.06.2201г. за изискване на
документи от Транс Ив 66 ЕООД.
Не на последно място изложената по-горе фактическа обстановка не е и
оспорена от жалбоподателя, който:
-нито е изложил твърдения пред настоящия състав да са представени
пред контролните органи изисканите данни;
-нито е представил доказателства за подобно обстоятелство.
Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че
действително на пръв поглед звучи „странно“ отразеното в АУАН и НП, че
нарушение извършено на 09.07.2021г. се доказва с констативен протокол
от 06.07.2021г. Несъответствието обаче е само привидно и бе изцяло
преодоляно от подробните показания на актосъставителя, който разясни, че
проверката в обекта на дружеството е траела няколко дни, а именно от
06.07.2021г. до 09.07.2021г. , като нарушението е както извършено, така и
установено на 09.07.2021г. Актосъставителят също така поясни, че по време
на цялата проверка е попълван приложения по делото констативен
протокол, като същият е започнат на 06.07.2021г., като затова е посочена
именно тази дата в заглавната му част. Попълването на протокола обаче е
продължило и през следващите дни, като внасянето на данни в него ставало
3
поетапно-след завършването на проверката по даден модул,
констатациите по него били нанасяни в протокола. Тъй като проверката била
комплексна и проверяваният материал бил голям, това нямало как да стане за
един ден. Завършването на протокола било финализирано на дата
09.07.2021г. Именно на тази дата-09.07.2021г. били положени подписите на
съставилите го служители- П. и К. и на упълномощения представител на
жалбоподателят-адв. Д..
Съгласно трайната съдебна практика даден документ (включително и
АУАН) се счита за издаден не на датата, посочена в неговата шапка, а на
датата на полагане на подписите на издалите го лица. В този смисъл съдът
намира, че извършеното и установено на 09.07.2021г. нарушение се явява
надлежно доказано от издадения на същия този ден констативен протокол.
Действително практиката на наказващия орган да посочва като дата на
констативните протоколи- датата на започване на проверката, а не датата на
подписването им не е най-прецизната, но при положение, че с оглед
събраните по делото доказателства не възникват абсолютно никакви
съмнения:
-нито за автентичността на протокола,
-нито за верността на неговото съдържание,
то допуснатата непрецизност в никакъв случай не е съществена. Още
повече, че коментираният протокол представлява само едно от
доказателствата, които установяват нарушението, като същото се явява
доказано (от показанията на актосъставителя), дори протоколът да не бе взет
под внимание.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Компетентността на наказващия орган и на актосъставителя не са
реално оспорени, а и се установяват от приложените по делото
доказателства: Заповед № РД-08-30/24.01.2020г., длъжностна характеристика
и писмо от РДАА, удостоверяваща, че актосъставителят заема длъжността
инспектор в отдел контрол в РДАА Пловдив. В същия смисъл са и изричните
показания на актосъставителя при снемане на самоличността му.
4
При съставянето на АУАН и издаването на НП не
са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на деня на
извършване и установяване на нарушението- 09.07.2021г., а НП - на
28.07.2021г., тоест преди погасяване на административно наказателната
отговорност на нарушителя.
Противно на възраженията в жалбата, при съставянето на АУАН и НП
не са допуснати пороци, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. Фактическата обстановка изложена в АУАН, изцяло
кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно
са изброени обективните признаци на допуснатото нарушение и нарушените
правни норми.
Действително в АУАН и НП не са изброени конкретните МПС и
водачи, за които не са представени изисканите данни. Това обаче не е било
необходимо, доколкото от текста, както на АУАН, така и на НП е кристално
ясно, че нарушителят е наказан за това:
-че не е представил нито едно извлечение от дигиталните тахографи
на МПС, вписани в лиценза на общността № 11778;
-че не е представил нито едно извлечение от дигиталните карти на
водачите на трудов договор за периода на проверката от 01.08.2020г. до
31.05.2021г.
Тези данни от АУАН и НП изцяло кореспондират и на доказателствата
по делото, от които се установява, че няма представени извлечени данни за
нито един тахограф и за нито един водач.
При положение, че нарушителят пълно и цялостно не е изпълнил
задължението си за съдействие към контролните органи като не е
представил нито едно изискано извлечение по смисъла на чл. 91в, т.2
ЗАвтП, начинът на индивидуализация на нарушението в АУАН и НП и по
конкретно:
-конкретизиране на МПС, чрез отбелязване че изискването за
документи касае лимитативно само МПС, посочени в лиценза на
общността № 11778;
-конкретизиране на водачите, чрез уточнението че се изискват данни
от дигиталните карти само на водачите назначени на трудов договор за
периода на проверката от 01.08. 2020г до 31.05.2021г.
5
е напълно достатъчен с оглед гарантиране правото на защита на
наказания субект.
Още повече, че конкретните МПС и конкретните водачи, с пълни
индивидуализирани белези, са на надлежно очертани в изготвения
констативен протокол, който ведно с АУАН е надлежно предявен на
упълномощения адвокат на наказания субект.
Напълно се споделя становището на жалбоподателя, че АУАН е акта в
административно-наказателното производство, аналогичен на обвинителния
акт в наказателния процес, който определя предмета на доказване по
делото. АУАН очертава нарушението, с неговите съставомерни
фактически признаци от обективна и субективна страна, връзката между
инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител и надлежната
правна квалификация. Срещу тези факти и право нарушителят следва да се
брани, като гарантирането в максимална степен на правото му на защита
изисква той да бъде запознат с тях още от началото на административно-
наказателен процес, т.е. от момента на съставяне и предявяване на АУАН
(по аргумент от чл. 42, т.4 и т.5 ЗАНН, вр. чл. 40, ал.1 ЗАНН, вр. чл. 43, ал.1).
Това разбиране е трайно застъпвано от настоящия състав в практиката
му, а и съответства на задължителните указания на Тълкувателно решение №
2 от 07.10.2002 г. по н. д. № 2/2002 г., ОСНК на ВКС и ТР № 8 от 16/09/2021
на ВАС по тълкувателно дело № 1/2020.
Изцяло се споделя и изложеното в жалбата с позоваване на трайна и
последователна практика на Административен съд Пловдив, че
съставомерните признаци на деянието следва да са очертани по ясен и
недвусмислен начин в АУАН и НП и е недопустимо да се извеждат от
доказателствата по делото.
Посоченото обаче по никакъв начин не означава, че АУАН и НП
следва да се приравняват на изготвените по делото констативни
протоколи и да се поставя изискване да възпроизвеждат в детайли
констатациите от тях. За да отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57
ЗАНН, АУАН и НП следва да съдържат синтезирано изложение на всички
съставомерни факти, достатъчни за ангажиране отговорността на дееца
(без да е необходимо да се установяват допълнителни съставомерни
факти), като за детайлите е напълно допустимо да се извличат от изготвените
по делото констативни протоколи, още повече, ако те са изрично упоменати
6
в съдържанието на АУАН и НП и са надлежно предявени заедно с АУАН
на нарушителя, както е в процесния случай.
Кои са тези факти, които задължително следва да намерят отражение в
АУАН и НП, а не да се извличат от доказателствата по делото, следва да се
преценява във всеки конкретен случай, като се държи сметка за правото на
защита на наказаното лице, като в процесния случай, предвид:
-коментирания вече начин на индивидуализация на водачите и на МПС
в АУАН и НП;
-надлежното изброяване на МПС, включително и с регистрационен
номер и на водачите, включително и с ЕГН в констативния протокол, на
който АУАН и НП изрично се позовават и който е надлежно предявен на
упълномощения адвокат, ведно с АУАН;
-установеното от доказателствата по делото, че не е представена
изисканата информация за нито един от водачите и за нито едно от МПС;
-обстоятелството, че нарушителят в нито един момент (нито в
производството пред наказващия орган, нито пред съда) не е излагал
твърдения, че е представил изискваната информация за някое от МПС или за
някой от водачите
се налага извод, че стандарта по чл. 42 и 57 ЗАНН е спазен, като
правото на защита на наказания субект не е накърнено, доколкото същият
отлично е знаел за какво е наказан.
Съвсем различно би било положението, ако задължението за
представяне на изисканите данни бе изпълнено частично, тоест бяха
представени данните за някои от МПС или за някои от водачите. В този
случай в предмета на доказване би било включено установяването по
несъмнен начин за кои точно МПС и за кои точно водачи задължението
не е изпълнено и в този случай те следваше безусловно да са
индивидуализирани в АУАН и НП, доколкото непредставянето на данни от
тахографа за конкретното МПС или от дигиталната карта на конкретния
водач биха се явили съставомерните факти, които влекат отговорността на
дееца.
Както вече се посочи, обаче в процесния случай нито са изложени
твърдения, нито са ангажирани доказателства за подобно частично
изпълнение, поради което и по-подробна индивидуализация на МПС и на
7
водачите в АУАН и НП, от тази което е сторена от наказващия орган, не е
била необходима.
Не на последно място, АУАН е съставен в присъствието на
упълномощен представител на нарушителя и е подписан от него.
Предоставена му е възможност за излагане на възражения, като същият
(видно от текста на АУАН) се е възползвал от това си право, поради което в
максимална степен е гарантирано правото му на защита.
ОТНОСНО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН.
При правилно установени факти, правилно е приложен и материалния
закон.
Съгласно чл. 91в, т.2 от ЗАвтП Превозвачите, ръководителите на
предприятия и лицата, извършващи превози за собствена сметка, са длъжни
да съхраняват най-малко една година след тяхното приключване и да
предоставят за проверка от контролните органи информацията, извлечена
от паметта на дигиталния тахограф и от картата на водача.
Съгласно чл. 104, ал.7 от ЗАвтП на превозвач или на лице по чл. 12б, ал.
1, извършващо превози за собствена сметка, които не съхраняват
тахографските листа, разпечатките и извлечените данни от дигиталния
тахограф или картата на водача за период 365 дни или отказват да ги
предоставят за проверка от контролните органи, се налага имуществена
санкция 2000 лв.
С оглед гореизложеното и доколкото по делото няма спор, че
превозвачът "Транс Ив 66" ЕООД не е представил изискваните му по време на
извършваната комплексна проверка данни извлечени от дигиталните
тахографи, вписани в лиценза за общността и данни от дигиталните карти на
водачите, наети на трудов договор за периода 01.08.2020г.-31.05.2021г.,
правилно му е наложена санкция именно въз основа на посочените разпореди
чл. 104, ал.7 ЗАвтП, вр. чл. 91в, т.2 ЗАвтП, като наложената санкция е във
фиксиран размер, в редакцията на нормата към момента на извършване на
нарушението.
За пълнота на изложението следва да се посочи и че се забелязва
корекция в дейността на наказващия орган, която следва да бъде насърчена.
8
След серия от дела, по които идентични факти по делото са били погрешно
квалифицирани като нарушения по чл. 91б от ЗАвтП и това е станало причина
за отмяна на НП, в процесния случай съвсем законосъобразно е приложен
чл. 91в, т.2 ЗАвтП.
Така Решение № 912 от 03.06.2020 г. по к. адм. н. д. № 326 / 2020 г. на
XX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 367 от 24.02.2015
г. по н. д. № 3317 / 2014 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив,
Решение № 491 от 16.03.2015 г. по н. д. № 3475 / 2014 г. на XIX състав на
Административен съд - Пловдив, Решение № 358 от 20.02.2015 г. по н. д. №
3172 / 2014 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив.
С оглед гарантиране правото на защита на наказаното лице следва да
бъде обсъдено и възражението му от АУАН за несъставомерност на
извършеното, доколкото контролния орган не му бил дал възможност да
представи исканите извлечения. Посоченото възражение е изцяло голословно.
Съгласно чл. 91а, ал.11 от ЗАвтП проверките по закона се извършват
съгласно реда, очертан в Наредба на министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията. В изпълнение на законовата
делегация е приета Наредба № Н-14 от 27.08.2009 г. за начина на
провеждане, обхвата и организацията на контролните проверки на пътя и в
предприятията и за класифицирането на превозвачите и на лицата,
извършващи превози за собствена сметка.
В чл. 4 от Наредбата е предвидено, че в зависимост от поставената цел
контролните проверки могат да бъдат комплексни или тематични.
В чл. 5 от Наредбата са уредени два основани вида проверки в
зависимост от мястото им на провеждане: на пътя и в предприятието.
Съгласно чл. 6 от Наредбата контролните проверки на пътя се извършват на
различни места и през различни часове на денонощието. От друга страна в чл.
7 от Наредбата е предвидено, че контролните проверки на предприятията се
извършват както в помещенията на предприятието, така и чрез
представяне на документи, свързани с елементите на проверката.
От систематичното тълкуване на чл. 7 от Наредбата, чл. 12, ал.4 и чл.
12, ал.5 от същата следва, че комплексните проверки (каквато е настоящата)
извършвани в предприятието (а не на пътя) могат да бъдат два подвида:
в помещенията на предприятието;
9
и в сградата на контролния орган, чрез преглеждане на документи,
които контролираният субект следва да представи в определен срок.
От изричния текст на чл. 12, ал.4 и ал.5 от Наредбата следва, че на
проверявания субект се предоставя 7-дневен срок, в който да представи
изискваните документи само при втория подвид на проверка в
предприятието, а именно когато тя се извършва в сградата на
контролния орган по документи. Предоставянето на този нормативно
определен срок от 7-дни е изцяло разбираемо и обяснимо с оглед естеството
на проверката и необходимостта проверяваният субект да разполага с време,
през което да окомплектова документите и физически да ги придвижи до
съответната териториална структура на ИААА.
По съвсем различен начин стоят нещата, обаче при проверки
извършвани в самите помещения на предприятието. Тъй като в този случай
самите контролни органи отиват на място в обекта на проверяваното
лице, допълнителен 7-дневен нормативно определен срок не е предвиден,
като документите следва да бъдат представени, докато трае проверката и
органите се намират в помещенията на предприятието. Срокът за това
представяне следва да е разумен и съобразен с обективните възможности за
изпълнение. В случая гореизложените критерии за предоставяне на
разумен срок на нарушителя са даже преизпълнени.
В АУАН и НП изрично е отбелязано, че проверката е извършена в
офиса за кореспонденция на „Транс ИВ 66 ЕООД“. Същите данни се
установяват и от показанията на актосъставителя. От посоченото следва, че
процесната проверка е била комплексна в предприятието, от втория подвид
„в помещенията на предприятието“. Както вече се спомена в този случай
наказващия орган не е бил длъжен да предоставя нормативно определения в
чл. 12, ал.4 от Наредбата 7-дневен срок, който важи само за представяне на
документи в сградата на РДАА.
Въпреки това, обаче с оглед гарантиране правото на защита на
наказания субект, такъв срок реално е предоставен, видно от изисканата по
служебна инициатива на съда покана, надлежно връчена на 29.06.2021. и
неоспорена от страните.
Нещо повече, от показанията на актосъставителя се установява, че в
началото на проверката на 06.07.2021г. от наказания субект са заявили, че не
са успели в 7-дневния срок да осигурят изисканите извлечения, поради което
10
и контролните органи са им предоставили допълнителен срок за
снабдяване с тях до края на проверката. Реално срокът е бил удължен до
09.07.2021г., когато е била последната възможност за надлежното
представяне на изисканите документи. Именно защото последната
възможност за наказания субект правомерно да представи изисканите
документи е била до 09.07.2021г. съвсем правилно и законосъобразно в
АУАН и НП е прието, че именно това е датата на извършване на
нарушението, в който смисъл се явява и неоснователно възражението,
наведено с жалбата.
Нещо повече, от показанията на актосъставителя в видно, че АУАН е
съставен едва след като лично управителят е заявил, че изисканите
извлечения няма да могат да бъдат представени до края на проверката,
тоест в максимална степен е охранено правото на защита на наказаното лице,
като е отчетено неговото становище по случая.
Следва да се съобрази и че посочените извлечения не са представени
по делото дори към момента на приключване на съдебното следствие-5
месеца по-късно, което е ясно свидетелство, че възражението, че не е
предоставена възможност за представяне на документите е неоснователно.
Всъщност неоснователността на това възражение е особено отчетливо
видна и ако се съобразят разпоредбите на Наредба № H-3 от 7 април 2009 г.
за необходимите мерки за изпълнението и прилагането на Регламент
(ЕИО) № 3821/85 на съвета от 20 декември 1985 г. относно контролните
уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт
и Регламент (ЕО) №561/2006 на европейския парламент и на съвета от 15
март 2006 г. за хармонизиране на някои разпоредби от социалното
законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на
Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ео) № 2135/98 на съвета и за отмяна на
Регламент (ЕИО) № 3820/85 на съвета.
В чл. 37, ал.1 от Наредбата е предвидено, че превозвачите и лицата,
извършващи превози за собствена сметка, са длъжни да извличат и
съхраняват информацията, записана в паметта на дигиталния тахограф
и в картата на водача, и да я предоставят за проверка при поискване от
контролен орган. В ал.2 е уточнено, че извлечените данни по ал. 1 се
съхраняват в адреса на управление на превозвачите и лицата, извършващи
11
превоз за собствена сметка.
От друга страна в чл. 38 от Наредбата е предвидено, че превозвачите и
лицата, извършващи превоз за собствена сметка, извличат данните от паметта
на дигиталния тахограф и картата на водача, с изключение на подробните
данни за скоростта:
1. най-малко един път на 90 дни - за данните от паметта на
дигиталния тахограф;
2. най-малко един път на 28 дни - за данните от картата на водача.
От гореизложеното е видно, че за превозвача е съществувало
безусловно задължение към датата на проверката да разполага с извлеченията
от дигиталните тахографи и дигиталните карти, да ги съхранява в своето
седалище (което е в гр. Пловдив) и да ги представи на контролния орган.
Ако по някаква причина той не е изпълнил задължението си по чл.
37 и 38 от Наредбата своевременно да ги извлича, това би обусловило
извод за допуснато допълнително нарушение по чл. 42 от Наредбата, за
което не е наказан (което е изцяло в негова ползва), но в никакъв случай
не може да доведе до извод, че:
невъзможността да ги представи е извинителна или
че предоставеният му срок (който е дори по-голям от необходимото) е
бил недостатъчен.
ПО ОСТАНАЛИТЕ ВЪЗРАЖЕНИЯ НА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ
1/ Неоснователен е доводът за нарушено право на защита поради
нечетливост на екземпляра от АУАН, връчен на нарушителя. На първо място
това възражение остана неподкрепено от събраните по делото доказателства,
доколкото представеният по делото екземпляр е изцяло четлив и
позволява разчитането на всички съставомерни белези на вмененото
нарушение. Ако жалбоподателят има предвид някакъв друг екземпляр, то той
не е представен по делото.
По-същественото обаче е друго. Видно от отбелязването в АУАН, той е
връчен на упълномощено лице на жалбоподателя-професионален
адвокат. Същият надлежно е вписал възражение в акта (вече обсъдено по-
горе), което е индиция, че противно на твърденията в жалбата отлично е
разбрал нарушението, за което е наказан жалбоподателя.
12
Освен това жалбоподателят не е вписал възражение в акта, че
връченият му екземпляр е нечетивен и че не разбира обвинението, поради
което не може да се говори за каквото и да било ограничаване на правото на
защита.
Изискването за процесуална добросъвестност е налагала, ако
жалбоподателят действително е считал, че връчения му екземпляр е
нечетивен, да възрази при предявяването му и да изиска връчването на четлив
екземпляр. Още повече това изискване е било важимо, предвид
обстоятелството, че акта е връчен на професионален защитник-адвокат.
Процедирането в обратен смисъл индикира на стремеж недобросъвестно да се
черпят изгодни правни последици от формални основания, което е идея
чужда на законодателя, който е приел, че не всеки порок в
административното производство представлява СПН, а само този, който
реално е довел до ограничаване правото на защита на наказаното лице.
Цитираната в този пункт от жалбата практика на Административен съд
Пловдив е неотносима, доколкото тя не касае случай на нечетлив АУАН, а
изискването в АУАН да са изложени всички съставомерни белези на
административния състав, което изискване в случая вече се обоснова, че е
спазено.
2/Изцяло превратно е твърдението в жалбата, че законът задължавал
правните субекти да пазят извлеченията от дигиталните карти и тахографи
само 365 дни и в този смисъл в АУАН и НП следвало да намерят отражение
датите на конкретните курсове, когато са използвани картите и тахографите.
Само беглия преглед на чл. 91в, т.2 ЗАвтП показва, че превозвачите
имат задължение да съхраняват данните от дигиталните тахографи и
дигиталните карти не по-малко от 365 дни. Освен това, видно от текста на
чл. 91в, т.2, вр. чл. 104, ал.7 от ЗДвП ( и най вече от използвания в чл. 104,
ал.7 съюз „или“) неизпълнението на всяко едно от двете задължения на
превозвача:
-да съхранява данните за период не по-малко от 1 година или
-да ги представи на контролните органи при поискване
е самостоятелно и алтернативно и е скрепено със самостоятелна
законова санкция.
В случая с АУАН и НП е вменена формата на изпълнителното
13
деяние „непредставяне“ на изисканите данни от дигиталните карти и
тахографи, поради което в АУАН и НП не е необходимо да намират
приложение данни относими към другия вид нарушение, както претендира
жалбоподателят.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че при форма на
изпълнителното деяние „непредставяне“ е изцяло без значение причината,
поради която извлеченията от дигиталните данни не са представени. От
значение е единствено надлежното им поискване от контролните органи и
липсата на тяхното предаване в дадения срок, а както вече се установи- тези
елементи са налице.
Другата форма на изпълнителното деяние би била приложима, ако в
АУАН И НП бяха изложени твърдения, че примерно извлеченията от
дигиталните карти са изготвени, но са унищожени преди изтичане на 1
годишния срок, каквито в АУАН и НП, обаче няма, поради което тази форма
на изпълнителното деяние е неприложима.
По аргументите вече изложени по-горе:
- че от нарушителя са поискани всички извлечения от дигиталните
тахографи на МПС вписани в лиценза на общността за периода 01.08.2020г.
до 31.05.2021г. и извлечения от дигиталните карти на всички шофьори,
назначени на трудов договор за същия период;
- като превозвача не е представил нито едно от тези извлечения, правото
на защита на наказания субект не налага АУАН и НП да се обременяват с
данни за конкретни курсове, при които са използвани тахографите и картите.
Не на последно място, във връзка с възражението досежно 1 годишния
срок по чл. 91в ЗАвтП следва да се отбележи, че проверката е извършена в
периода 06-09.07.2021г., а извлеченията са били изискани за периода от
01.08.2020г. до 31.05.2201г. Тоест дори минималния едногодишен срок
считано от 01.08.2020г. не е бил изтекъл към момента на проверката което
безусловно е задължавало превозвача да съхранява извлеченията в мястото си
по седалище и да ги предостави на контролните органи.
ПО ВЪЗРАЖЕНИЕТО ЗА НАРУШЕНИЕ НА ЧЛ. 18 ЗАНН.
14
Това възражение не държи сметка за разликата между нарушение,
изпълнително деяние, форма на изпълнителното деяние и предмет на
нарушението.
Съгласно чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние
(действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното
управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред.
На следващо място съгласно чл. 18 ЗАНН, когато с едно деяние са
извършени няколко административни нарушения (идеална съвкупност) или
едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения (реална
съвкупност), наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от
тях.
От друга страна в чл. от 23 НК е предвидено, че ако с едно деяние са
извършени няколко престъпления (идеална съвкупност) или ако едно лице е
извършило няколко отделни престъпления, преди да е имало влязла в сила
присъда за което и да е от тях (реална съвкупност), съдът, след като определи
наказание за всяко престъпление отделно, налага най-тежкото от тях.
От съпоставката на чл. 18 ЗАНН и чл. 23 НК е видно, че по НК и по
ЗАНН е различен принципа на изтърпяване на наказанията наложени за
съвкупност от деяния:
-по НК се определя и изтърпява едно общо наказание (кумулация),
-докато по ЗАНН за всяко нарушение се налага и изтърпява отделно
наказание.
От дадените легални дефиниции обаче е видно, че понятията за
деяние, реална и идеална съвкупност са идентични, поради което в
процеса по ЗАНН следва субсидиарно приложение да намерят (по силата на
чл. 11 и 84 ЗАНН) достиженията на теорията и практиката по наказателни
дела относно съвкупностите от престъпления и разграничението им с
единните престъпления.
Първият вид съвкупност е реалната, при която с няколко отделни
деяния, деецът извършва съставите на един и същ или различни видове
престъпления (административни нарушения). От дадената дефиниция е
видно, че характерна особеност на реалната съвкупност е, че при нея
отделните престъпления се извършват с отделни, самостоятелни деяния,
15
преди за което и да било от тях да има постановен влязъл в сила съдебен акт.
Реалната съвкупност може да бъде еднородна или разнородна в
зависимост от това дали с отделните деяния са извършени съставите на едно
или различни престъпления.
Така Александър Стойнов, Наказателно Право. Обща част. Сиела 2013,
стр. 347.
Вторият вид съвкупност е идеалната. При нея с едно и също деяние,
деецът осъществява няколко различни престъпления. Характерна особеност
на идеалната съвкупност е, че при нея с едно и също деяние се засягат
различен кръг от обществени нарушения, охранявани от различни
правни норми. Идеалната съвкупност може да бъде само разнородна и ще
е налице, ако с едно и също деяние деецът нарушава задълженията си,
произтичащи от различни правни норми. Ако не е изпълнил две или
повече свои задължения, произтичащи от една и съща правна норма, би
се касаело за привидна реална съвкупност, тоест за единно престъпление
(административно нарушение), с усложнение в резултата, но не и за
множество (съвкупност) от престъпления.
Така Ал.Ст., цит.съч. стр. 349-352.
В смисъл, че не е възможна еднородна идеална съвкупност, а се
касае за привидна такава, тоест за единно престъпление са и Решение №
52 от 21.06.2002 г. по н. д. № 667 от 2001 г., I н.о на ВС, Решение № 1035 от
08.01.2007 г. по н.д. № 542/2006 г., I н. о. на ВКС.
От реалната и идеалната съвкупност следва да се отличават случаите, в
които е налице едно единно престъпление (административно нарушение),
но с усложнение в резултата. При тези случаи престъплението остава
единно, доколкото е извършено с едно деяние, но се засягат няколко
предмета на посегателство, които само повишават степента на обществена
опасност на извършеното, но не превръщат единното престъпление в
съвкупност от такива. Така трайната съдебна практика приема, че:
ако деецът е осъден с едно решение на гражданския съд да изплаща
издръжка на две или повече деца, той извършва единно престъпление
по чл. 183 НК, независимо за колко от децата не е изплащал издръжка за
един и същи период от време;
16
при кражба по едно и също време, от едно и също място на няколко
вещи, включително и боеприпаси (за които е налице квалифициран
състав по чл. 195 НК) той извършва единно престъпление кражба;
при държане по едно и също време на едно си също място на няколко
различни по вид наркотични вещества- високорискови, рискови или
прекурсори, за които по принцип е предвидена различна санкция, се
извършва единно престъпление по чл. 354а НК, а не съвкупност от
престъпления;
при държане по едно и също време на едно си също място на различни
по вид боеприпаси и/или огнестрелни оръжия, дееца върши единно
престъпление по чл. 339 НК;
при нарушаване с едно и също действие и/или бездействие едновременно
на право върху марка и промишлен дизайн се извършва единно
престъпление по чл. 172б НК;
От идеалната и реалната съвкупност следва да се отличават и случаите,
при които в една и съща норма са предвидени няколко алтернативни
форми на изпълнителното деяние. В тези случаи, когато с едно и също
деяние се осъществяват две или повече от алтернативно предвидените
форми на изпълнителното деяние се върши едно единно престъпление
(административно нарушение), а не съвкупност от такива. В този смисъл
трайната съдебна практика приема, че:
при престъпния състав на чл. 354а НК се върши едно единно
престъпление независимо колко от алтернативно предвидените форми
лицето реализира с едно деяние: произвеждане, придобиване,
преработване, държане или разпространяване на наркотични вещества. В
този изричен смисъл: Решение № 111 от 10.06.2021 г. по н. д. № 258 /
2021 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение, Решение № 262
от 08.12.2017 г. по н. д. № 873 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 2-ро
нак. отделение, Решение № 131 от 03.10.2019 г. по н. д. № 605 / 2019 г.
на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение № 189 от
16.12.2020 г. по н. д. № 879 / 2020 г. на Върховен касационен съд, 1-во
нак. отделение, Решение № 390 от 02.12.2015 г. по н. д. № 1120 / 2015 г.
на Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение;
при извършени с едно деяние държане и разпространение на акцизни
17
стоки без бандерол се върши единно престъпление по чл. 234 НК, а не
съвкупност от престъпления;
при престъпния състав по чл. 301 НК се върши едно единно
престъпление независимо колко от алтернативно предвидените форми са
извършени с едно деяние: поиска или приеме дар или облага, или
приеме предложение или обещание за дар или облага. В този изричен
смисъл Решение № 461 от 04.03.2013 г. по нак. д. № 1466/2012 г. на
Върховен касационен съд, Решение № 131 от 08.07.2016 г. по н. д. № 436
/ 2016 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение;
при данъчни престъпления се върши едно единно престъпление
независимо колко от алтернативно предвидените форми на
изпълнителното деяние лицето реализира, изброени в т.1-7 от чл. 255
НК. В този изричен смисъл: Решение № 373 от 01.10.2012 г. по нак. д. №
1220/2012 г. на Върховен касационен съд, Решение № 130 от 03.07.2014
г. по нак. д. № 73/2014 г. на Върховен касационен съд, Решение
№241/21.01.2020 по дело №1058/2019 на ВКС;
при трафика на хора, когато е насочен срещу едно и също лице се върши
единно престъпление, независимо колко от алтернативно предвидените в
чл. 159а, ал.1 НК алтернативни форми на изпълнителното деяние са
извършени: набиране, транспортиране, укриване или приемане на лица.
Така изрично Тълкувателно решение № 2 от 16.07.2009 Г. по т. д. №
2/2009 Г., ОСНК на ВКС, т.2.2;
при посегателство против акцизните стоки по чл. 234 НК се върши едно
единно престъпление независимо колко от алтернативните форми на
изпълнителното деяние са реализирани: държане или разпространяване.
В този изричен смисъл Решение № 299 от 05.07.2011 г. по нак. д. №
1551/2011 г. на Върховен касационен съд.
С особено значение са Решение № 202 от 04.06.2015 г. по н. д. № 290 /
2015 г. на Върховен касационен съд, Решение № 208 от 12.12.2016 г. по н. д.
№ 877 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 2-ро нак. отделение, Решение №
31 от 24.02.2021 г. по н. д. № 946 / 2020 г. на Върховен касационен съд, 2-ро
нак. отделение, в които е разяснено, че престъплението остава едно единно
дори отделните форми на изпълнителното деяние да са извършени през
известен интервал от време (няколко дни и дори месец).
18
Всички тези случаи са типичен пример за привидна идеална
съвкупност. Действително с едно деяние деецът:
- извършва една или повече алтернативни форми на едно и също
престъпление, уредени в основен или квалифициран състав на една и съща
правна норма
- или не изпълнява различни свои задължения, произтичащи от една и
съща правна норма
но във всички случаи се върши едно единно престъпление,
доколкото се касае за усложнена фактическа конструкция за постигане на
една престъпна цел-увреждане на едни и същи обществени отношения.
Така Решение № 134 от 08.10.2019 г. по н. д. № 643 / 2019 г. на Върховен
касационен съд, 3-то нак. отделение.
От гореизложените принципни постановки е видно, че преценката дали
е извършено едно единно престъпление (административно нарушение) ще
зависи от два кумулативни критерия:
-дали е извършено едно или няколко самостоятелни деяния –с оглед
преценката дали се касае за реална съвкупност или до усложнение в
резултата;
-дали извършеното съставлява нарушение на една или няколко
самостоятелни правни норми с оглед преценката дали се касае за идеална
съвкупност или привидна такава, при която престъплението остава единно,
макар да са извършени няколко алтернативни форми на едно и също
изпълнително деяние.
Във връзка с преценката дали се касае за едно или няколко отделни
деяния следва да се съобрази и трайно установеното, както в теорията, така и
в съдебната практика определение за деянието като действие (съвкупност от
телодвижения) или бездействие (пропуск да се извърши правно дължимо
действие, възникнало въз основа на конкретен фактически състав,
предвиден в нарочна правна норма) , извършени под контрола на съзнанието
в дадено време, на дадено място от конкретен правен субект при единство
на обстановката и в резултат на единно или подновяващо се решение.
От гореизложената дефиниция следва, че две различни деяния при
форма на изпълнителното деяние- действие ще са налице, само ако са
19
извършени две различни системи от телодвижения при промяна във
времето, мястото или обстановката и в резултат от две самостоятелни
решения.
При бездействие като форма на изпълнителното деяние, система от
телодвижения изобщо не се извършва. Затова и теорията и практиката са
извели критерия, че преценката дали се касае за единство или
множественост на нарушенията (при тази форма на деянието) следва да
се направи на база единството на правопораждащия фактически състав и
правната норма, въз основа на която възниква неизпълненото задължение,
при отчитане дали е налице неизменност във времето, мястото и
обстановката, при която е извършено бездействието и единството на
решението, което го обуславя.
От горното следва, че ако не са изпълнени две или повече
задължения, произтичащи от една и съща правна норма, породени от
осъществяване в действителността на един и същи фактически състав при
неизменност на времето, мястото, обстановката и субективната страна ще е
налице едно единно бездействие, като проявна форма на едно единно
деяние.
Така изрично Решение № 93 от 24.II.1977 г. по н. д. № 64/77 г., I н. о.
на ВС, Решение № 52 от 21.06.2002 г. по н. д. № 667 от 2001 г., I н.о., на ВКС,
Решение № 20 от 01.02.2016 г. по н. д. № 16 / 2016 г. на Върховен касационен
съд, 3-то нак. отделение на ВКС, Решение № 202/ 04 юни 2015 год., трето
наказателно отделение наказателно дело № 290/2015 год. на ВКС.
Така и Иван Ненов, Наказателно право на РБ. Обща част. Книга втора,
Софи-Р 1992, стр.3и сл.
Пренесени на плоскостта на конкретния казус гореизложените
принципни положения водят до извод, че в случая множеството от
нарушения (съвкупността от такива), които вижда жалбоподателя е само
привидно, доколкото се касае за едно единно нарушение изразило се в
бездействие да се предостави информацията изискана от контролния орган в
указания срок до приключване на проверката на 09.07.2021г.
Действително бездействието на нарушителя се е проявило в две
алтернативни форми:
-бездействие да се представят извлечения от дигиталните тахографи на
20
вписаните в лиценза МПС и
-бездействие да се представят извлечения от дигиталните карти на
водачите на трудов договор при жалбоподателя.
Доколкото задължението за представянето на извлеченията както от
дигиталните тахографи, така и от дигиталните карти произтича от една
и съща правна норма- чл. 91в, т.2 ЗАвтП и доколкото бездействието и в
двете му форми се е проявило по едно и също време, при една и съща
обстановка (по време на извършвана комплексна проверка), по един и същи
повод (една и съща покана за представяне на документи), то следва да се
приеме, че е налице едно единно нарушение, осъществено с бездействие,
но с усложнения от фактическа страна поради реализирането и на двете
алтернативни форми на изпълнителното деяние.
Абсолютно същото е важимо и относно обстоятелството, че
непредставените извлечения от дигиталните тахографи касаят няколко МПС,
а непредставените извлечения от дигитални карти-няколко водача. В случая
извършеното нарушение остава единно, с усложнение в резултата-
засягане с едно и също деяние (под формата на бездействие), на повече от
един предмета на посегателство.
Това е така, доколкото както вече се изясни по-горе, обстоятелството
дали е извършено едно или няколко нарушения зависи от броя деяния и
броя ненакърнени правни норми, а не от броя предмети на
посегателство.
В този изричен смисъл е и трайната практика на Административен
съд Пловдив, която приема, че когато при провеждане на една и съща
комплексна проверка от превозвача с една и съща покана се изискат в
рамките на един и същи срок набор от документи, касаещи различни
негови МПС или водачи, той върши едно единно нарушение, независимо
колко и какви от документите не представи, тъй като изпълнителното
деяние би се състояло в едно и също правно значимо бездействие,
нарушаващо една и съща правна норма.
Непредставянето на повече от един от изисканите документи за едно
или повече от МПС или за един или повече от водачите само завишава
степента на обществена опасност на извършеното, доколкото се засягат
допълнителни предмети на посегателство, но не създава множественост на
21
нарушенията.
В този изричен смисъл Решение № 1848 от 14.10.2021 г. по к. адм. н. д.
№ 1627 / 2021 г. на XXVI състав на Административен съд - Пловдив Решение
№ 672 от 09.04.2020 г. по к. адм. н. д. № 3994 / 2019 г. на XXII състав на
Административен съд - Пловдив, Решение № 958 от 30.04.2018 г. по к. адм. н.
д. № 711 / 2018 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив, Решение
№ 892 от 23.04.2018 г. по к. адм. н. д. № 385 / 2018 г. на XIX състав на
Административен съд - Пловдив, Решение № 889 от 23.04.2018 г. по к. адм. н.
д. № 467 / 2018 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив, Решение
№ 957 от 30.04.2018 г. по к. адм. н. д. № 853 / 2018 г. на XIX състав на
Административен съд - Пловдив, Решение № 958 от 30.04.2018 г. по к. адм. н.
д. № 711 / 2018 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив, като
всяко едно от цитираните решения е постановено по аналогични факти
по дела на РДАА-Пловдив.
В същия смисъл е и най-актуалната практика на Административен съд
Пловдив по дела с различна правна квалификация, но които съдържат
принципни положения за единството на нарушението при бездействие като
форма на изпълнителното деяние, които са изцяло приложими в процесния
случай- Решение № 1855 от 15.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1419 / 2021 г. на
XIX състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1283 от
23.06.2021 г. по к. адм. н. д. № 465 / 2021 г. на XIX състав на
Административен съд - Пловдив, Решение № 1396 от 07.07.2021 г. по к. адм.
н. д. № 1175 / 2021 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 2123 от 11.11.2021 г. по к. адм. н. д. № 2112 / 2021 г. на XXVI
състав на Административен съд – Пловдив.
Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че на
настоящия състав е служебно известно, че само за 2020 година от Районен
съд Пловдив бяха отменени над 40 НП на РДАА именно по аргумент, че
недопустимо е мултиплицирана отговорността на наказания субект, като му е
налагано отделно наказание за непредставени документи за всеки отделен
камион и за всеки отделен водач, при което се достига до сумарни санкции в
размер на стотици хиляди левове, които се явяват изцяло непропорционални с
оглед постигане целите на ЗАНН.
В процесния случай е видно, че наказващият орган е наложил една обща
22
санкция за всички непредставени документи, изискани в рамките на една
проверка, с една покана. Посоченото:
-от една страна е индиция, че въззиваемата страна коригира
дейността си в резултат от контролните действия на съда, което е тенденция,
която следва да бъде насърчена и поощрена;
-а от друга води до размер на санкцията, който е пропорционален на
преследваните цели, което обуславя и извод за нейната справедливост.
Не на последно място, налагането на една обща санкция за всички
непредставени извлечения от дигиталните карти и тахографи:
-освен че се явява законосъобразно по гореизложените съображения
-е и изцяло в полза на наказания субект, поради което настоящия
състав не съзира правен интерес в твърденията на същия, че за всяко МПС и
за всеки водач следва да му се наложи отделна санкция в размер на по 2000
лева.
ПО ВЪЗМОЖНОСТТА ЗА ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЧЛ. 28 ЗАНН.
Съгласно ТР 1/2007 по тълкувателно дело 1/2005г. на ВАС преценката
за маловажност на случая е такава по законосъобразност, а не по
целесъобразност. От изложеното следва, че изводът, че нарушителят следва
да бъде реално санкциониран, задължително следва да бъде предшестван от
обсъждане на въпроса позволява ли констатираната действителна
обществена опасност да деянието ангажиране на държавна репресия
спрямо дееца.
В тази връзка настоящия състав изцяло споделя трайно утвърдените в
практиката принципни съображения, че при липса на изрична законова
дефиниция на понятието маловажен случай в ЗАНН, на основание чл. 11
ЗАНН субсидиарно приложение следва да намери НК, според чл. 93, т.9 на
който маловажен случай е налице когато с оглед липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, деянието представлява по-ниска степен на обществена
опасност, в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид.
В конкретния случай нито са изложени твърдения, нито са представени
23
доказателства процесното нарушение да разкрива по-ниска степен на
обществена опасност от типичния случай на нарушения с подобна правна
квалификация.
Точно обратното, предвид констатираните особености на процесното
нарушение:
- реализирани са и двете алтернативни форми на изпълнителното
деяние- непредставяне на извлечение от тахографите и непредставяне на
извлечение от дигиталните карти;
-налице са усложнения в предмета на посегателство, а именно
непредставените извлечения от дигитални тахографи, касаят повече от едно
МПС, а непредставените извлечения от дигитални карти се отнасят до повече
от един водач
се налага извод, че конкретната степен на обществена опасност на
извършеното е даже завишена, поради което чл. 28 ЗАНН се явява изцяло
неприложим.
В тази връзка следва да се съобрази, че нарушението по чл. 91в, т.2 от
ЗАвтП се явява с особена степен на обществена значимост, доколкото
разписаните в чл. 91в, т.2 правила се явяват гаранция за спазването на
междудневната и междуседмичната почивка от водачите на
тежкотоварни МПС, нарушаването на които крие огромен риск от ПТП
причиняване на имуществени и неимуществени вреди (включително и
смърт).
Особената значимост на допуснатото нарушение се разкрива и чрез
обстоятелството, че чрез непредставяне на извлеченията от дигиталните
тахографи и дигиталните карти, жалбоподателят по същество осуетява
проверка дали от него са допуснати далеч по-тежко наказуеми
нарушения на ЗАвтП, което влече след себе си безусловна необходимост от
потвърждаване на НП.
По изложените съображения НП следва да се потвърди изцяло.
ПО РАЗНОСКИТЕ
При този изход на спора съгласно новелата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН право
24
на разноски в процеса би имала въззиваемата страна, но доколкото такива не
бяха поискани и не бяха представени доказателства реално да са сторени (за
заплатено адвокатско възнаграждение или за използване на юрисконсулт), то
такива не следва да се присъждат.
Това е така, доколкото по делото е представено само писмено
становище от самия представител на въззиваемата страна- и.д. Директор на
РДАА-Пловдив. Не са изложени твърдения, а не са и представени
доказателства въззиваемата страна да е използвала услугите на
професионален защитник (юрисконсулт или адвокат), а съгласно трайната
съдебна практика участието на въззиваемата страна в производството ( в
открито заседание или чрез писмено становище) само чрез органния си
представител не е достатъчно за присъждане на разноски.
Така Решение № 1187 от 09.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 1024 / 2020 г. на
XXII състав на Административен съд - Пловдив
Липсва също така и нарочно искане за присъждане на разноски по
смисъла на т.11 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, съгласно която претенцията за
разноски следва да бъде изрично заявена и това може да стане най-късно в
съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред
съответната инстанция.
Сам по себе си фактът на уважаване, респ. отхвърляне на жалбата, не е
достатъчен, за да бъдат присъдени на страната направените разноски.
Присъждането на разноски не е автоматична последица от
постановяването на благоприятно за страната решение и по дължимостта
им съдът не се произнася служебно.
Така изрично Решение № 1411 от 30.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 1164 /
2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив.
По изложените съображения НП следва да се потвърди, но разноски в
полза на въззиваемата страна не следва да се присъждат.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
25
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 36-0000605,
издадено от и.д. Директор на РДАА-Пловдив, с което на ТРАНС ИВ 66
ЕООД е наложена имуществена санкция в размер 2000 лв. за нарушение на
чл.91в, т.2 от ЗАвтП.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
26