№ 29839
гр. София, 14.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело №
20251110104154 по описа за 2025 година
Ищецът „* твърди, че на 19.09.2018 година длъжникът А. Е.
А. е сключил договор за потребителски кредит № 213550 с
„*“ ООД, по силата на който е получил сумата от 800 лева,
срещу което се съгласил да върне 12 броя вноски в по 104.38
лева в срок до 19.09.2019 г., когато е падежирала последната
вноска, съгласно погасителен план, неразделна част към
договора за потребителски кредит.
Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.08
%, както и годишен процент на разходите в размер на 48.26
%.
В чл. 31, ал. 3 от Общите условия по договора за
потребителски кредит страните се съгласили, че длъжникът
ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата
законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава.
Договорът е сключен като част от системата за предоставяне
на финансови услуги от разстояние, организирана от
кредитодателя, при което от отправяне на предложението до
сключване на договора страните са използвали средства за
комуникация от разстояние.
Ответникът А. Е. А. не изпълнил в срок задълженията си по
договора за кредит.
С договор за продажба и прехвърляне на вземания от
21.07.2022г. г. „*“ ООД като цедент е прехвърлило своите
1
вземания към длъжника по описания договор за
потребителски кредит на цесионера „*. Вземането срещу
длъжника по настоящото производство е индидуализирано на
ред № 50 /стр. № 1 от Приложение № 1 към договора за
цесия.
Настоящото производство се води във връзка с Разпореждане
№ 6006 от 12.01.2025 по ч.гр.д. № 46026/2024 г. по описа на
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , Гражданско отделение,
получено на 15.01.2025 г., с което ищецът е уведомен, че
длъжникът А. Е. А. е депозирал възражение срещу издадената
заповед за изпълнение. Ищецът моли съда да признае за
установено със сила на пресъдено нещо по отношение на
ответника А. Е. А., че същият дължи на „*“ сумата в общ
размер от 1779.71 лв., формирана както следва:
1) главница в размер на 720.75 лв.;
2) договорна вьзнаградителна лихва върху главницата в
размер на 67.12 лв. за периода от 19.09.2018 г до 19.09.2019 г.
3) законна лихва за забава върху главницата в размер на
163.65 лв. за период от 19.09.2019 г. до 15.01.2025 г.,
4) 430.47 - представляваща неплатени дължими такси,
дължими съгласно Тарифа за таксите и разходите, събирани
от „*,
5) 417.72 - дължима неустойка, съгласно чл. 6.2 от
Договора за потребителски кредит кредит
6) какго и лихва за забава върху главницата от датата на
подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на
вземанията.
Претендира разноски.
Особеният представител на ответника оспорва иска. Твърди,
че претендираното от ищеца вземане е напълно погасено по
давност. Установителният иск за вземането, предмет на
исковата молба, бил заведен повече от 5 години след като е
падежирала последната вноска по кредита /19.09.2019 г./. С
погасяване по давност на главното вземане отпадат и всички
2
акцесорни вземания. Твърди, че претендираното от ищеца
вземане е неизискуемо, тъй като уведомлението за
настъпване на предсрочна изискуеемост не е връчено на
длъжника.
Постигнатата в договора предварителна уговорка, че при
неплащане на определен брой вноски или при други
обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да
уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането
си, не пораждала действие, ако банката изрично не е заявила,
че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника -
кредитополучател.
Посочва, че предпоставките по чл. 418 ГПК за постановяване
на незабавно изпълнение са налице, ако получаването на
волеизявлението от длъжника предхожда по време
подаването на заявление за издаване на заповед за
изпълнение, за което сочи употребата на минало страдателно
причастие "обявен" в разпоредбата на чл. 60, ал. 2 ЗКИ и
съответно изискването за удостоверяване на изискуемостта
по чл. 418, ал. 3 ГПК. . Що се касае до исковата молба по чл.
422, ал. I ГПК, то тя безспорно има характер на уведомление,
отправено от кредитора до длъжника, че счита кредита за
предсрочно изискуем, поради което с връчване на препис от
същата на ответната по спора страна, предсрочната
изискуемост е обявена на кредитополучателя. Това
уведомяване, обаче, както е прието и в постановеното по реда
на чл. 290 и сл. ГПК решение по т.д. № 362/15 та II т.о, не
може да бъде взето предвид като факт, настъпил след
предявяване на иска по см. на чл. 235, ал. 3 ГПК, нито да
обуслови основателност на предявения положителен
установителен иск по чл. 422 ГПК, независимо от наличието
на останалите правноважими обстоятелства, тъй като не може
с обратна сила да промени момента на изискуемост на
задължението, а представлява единствено едно ново
основание за предявяване на осъдителен иск или на ново
заявление за издаване на заповед за изпълнение. Поради това
3
и предвид обусловеността на предмета на установителния иск
по чл. 422 ГПК от основанието и размера на вземането, за
което е издадена заповед за изпълнение, то при позоваване от
страна на заявителя на предсрочна изискуемост на кредита,
тази предсрочна изискуемост трябва да е настъпила преди
образуване на заповедното производство.
Оспорва и размера на претендираното вземане. Ищецът
претендира главница, възнаградителна лихва, лихва за забава,
законна лихва върху главницата, считано от датата на
подаванена заявление за издаване на Заповед за изпълнение и
Изпълнителе лист до окончателно погасяване на дълга, както
и присъдени разноски по заповедното производство.
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. по тълк.
д. № 3/2017 г., ОСГТК на ВКС размерът на вземането на
кредитора при предсрочна изискуемост по договор за
заем/кредит следвало да се определи в размер само на
непогасения остатък от предоставената по договора парична
сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване
на предсрочната изискуемост до датата на плащането. За
периода до настъпване на предсрочна изискуемост размерът
на вземането се определя по действалия до този момент
погасителен план, съответно според клаузите на договора
преди изменението му. Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ЩЕ СЕ ПРОИЗНЕСЕ по доказателствените искания след
изслушване на страните в открито заседание.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се изпрати на ищеца.
ПРЕПИС от настоящото определение да се изпрати на
страните.
НАСРОЧВА в открито заседание за 08.12.2025г. от 10:20ч. Да
се уведомят страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5