Р Е Ш Е Н И Е
N……….
Гр.Варна………………2023г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Варненският административен съд, Първи тричленен състав, в публично заседание на двадесет и трети март две
хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ИВЕТА ПЕКОВА
ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при
секретаря Пенка Михайлова и в присъствието на прокурора Силвиян Иванов, като
разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова к.адм.дело № 425 по описа на
Административен съд гр.Варна за 2023 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.208 от АПК
вр.с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на Началник отдел „Оперативни дейности“ в Главна дирекция
“Фискален контрол“ при Централно управление на Национална агенция по приходите,
подадена чрез ст. ю.к. Г. против Решение № 79/17.01.2023г. по НАХД № 4277/2022г.
на ВРС, 45 състав, с което е отменено наказателно постановление №
643127-F661073/22.06.2022г. на началник отдел „Оперативни дейности“, ГД
„Фискален контрол“, с което на „Д.ОТС“ООД
за нарушения на чл.31, ал.4 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към
лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на МФ са наложени 17
броя имуществени санкции в размер на по 500лв. на основание чл.185 ал.2 вр.
ал.1 от ЗДДС.
Касаторът твърди в жалбата си, че решението на
ВРС е постановено в нарушение на закона и при съществено нарушение на
материалните и процесуалните правила, относно преценка на фактите и
доказателствата, което е довело и до неправилни изводи. Твърди, че неправилно е
прието, че в НП не са посочени мястото и датата на извършване на нарушенията. Твърди,
че както в АУАН, така и в НП са посочени датата и мястото на извършване на
нарушението, които се отнасят към датата, на която е издадена сторно бележката
и към който момент е следвало извършеното сторно да бъде изведено от въведеното
в експлоатация ФУ, съответно към местонахождението на обекта, в който е
извършвана търговската дейност, предмет на конкретната финансова операция. Твърди,
че е посочено и конкретното бездействие, чрез което е извършено конкретното
нарушение. Счита, че като не е издаден документ от фискалното устройство за
извършената сторно операция, а вместо това е отразено осъществяването й в
сторно касова бележка, е извършено нарушение на чл. 31, ал. 4 вр. ал. 1 от
Наредба №Н-18/13.06.2006г. Твърди, че изводите на АНО са основани изцяло на
събраните в административнонаказателната преписка доказателства, като са
установени по безспорен начин извършването на нарушенията и нарушителя, спазени
са нормите на чл.42 и чл.57 ЗАНН, нарушението в НП е индивидуализирано, не са
допуснати съществени нарушения при постановяване на НП. Моли решението на ВРС
да бъде отменено, а издаденото НП да бъде потвърдено, както и да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение.
Ответната страна „Д.ОТС“ ООД, чрез
процесуалния си представител адв.Т., оспорва жалбата и моли решението на ВРС да
бъде оставено в сила. Счита за правилни, законосъобразни и обосновани изводите
на ВРС, че наказващият орган не е изпълнил задължението си по чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН да опише нарушението и да посочи датата и мястото, където е извършено,
както и обстоятелствата, при които е извършено. Моли да му бъдат присъдени
направените разноски.
Представителят
на ВОП
дава заключение, че жалбата е неоснователна и решението
на ВРС следва да бъде оставено в сила.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените
касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна
страна:
Производството пред
ВРС е образувано по жалба на „Д.ОТС“ООД против наказателно постановление № 643127-F661073/22.06.2022г.,
издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален
контрол“, с което на дружеството са наложени 17 броя имуществени санкции в
размер на по 500 лева на основание чл.185 ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС за нарушения на
чл.31 ал. 4 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ.
За да се произнесе по
спора районният съд е установил от фактическа страна, че на 20.05.2022г. свидетелите М.И.и И.К.- служители на ТД на НАП-Варна,
извършили проверка на търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС -
склад за медицински изделия, находящ се в гр. Варна ****, стопанисван от „Д.ОТС“ООД,
при която било установено, че към 20.05.2022г. има едно монтирано и въведено в
експлоатация в обекта фискално устройство модел „ТREMOL M23“ с ИН на
ФУ №ZK133116 и ИН на ФП с № 50170155. На 23.05.2022г. бил съставен протокол за
извършена проверка КД 184 АА0059515, като при проверка в информационните масиви
на НАП за периода от 01.01.2022г. до 21.05.2022г. било установено, че има
извършени сторно операции с основание - операторска грешка в които е изтекъл
срока до 7-о число на месеца, следващ месеца, в който е допусната грешката,
също има направени сторно операции с основание намаляване на данъчната основа,
както следва: сторно бон 29233/20.05.2022г.- операторска грешка; сторно бон
28966/10.05.2022г.-операторска грешка; сторно бон
28927/09.05.2022г.-операторска грешка; сторно бон
28461/13.04.2022г.-операторска грешка; сторно бон 28147/31.03.2022г.-операторска
грешка; сторно бон 27864/18.03.2022г.-операторска грешка; сторно бон
27660/10.03.2022г.-операторска грешка; сторно бон
27619/10.03.2022г.-операторска грешка; сторно бон
27577/08.03.2022г.-операторска грешка; сторно бон 27414/28.02.2022г.-намаление
на данъчната основа; сторно бон 27086/15.02.2022г.-операторска грешка; сторно
бон 26902/09.02.2022г.-намаление на данъчната основа; сторно бон
26397/24.01.2022г.-операторска грешка; сторно бон 26203/17.01.2021г.-
операторска грешка; сторно бон 26089/13.01.2022г.-операторска грешка; сторно
бон 25942/10.01.2022г.-операторска грешка; сторно бон
25910/10.01.2022г.-операторска грешка. За установеното при проверката бил
съставен Протокол за извършена проверка, сер. АА № 0059514/22.05.2022г. Прието
било, че за извършените 15 броя сторно операции с основание - операторска
грешка не е спазен срока за извършването им, тъй като сторно операция при
операторска грешка, след приключена сметка на клиента, се документира чрез
издаване на документ от ФУ или ИАСУТД до 7-о число на месеца, следващ месеца, в
който е допусната грешката. С оглед констатираното е прието, че дружеството е
нарушило разпоредбите на чл.31, ал.4 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин на Министерството на
финансите, за което е съставен АУАН № F661073/30.05.2022г., предявен
на управителя на дружеството, който не направил бележки и възражения. В срока
по чл.44 от ЗАНН било направено възражение, в което било посочено, че
основанието „операторска грешка” е техническа грешка на служител на
дружеството, а не нарушение на разпоредбата на чл.31, ал.4 от Наредба №
Н-18/2006г. на МФ. Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното НП.
Сезираният със спора
съд е приел в мотивите си, че АУАН и НП са издадени в срок и от компетентен
орган, но в хода на административнонаказателното производство са
допуснати съществени процесуални нарушения, с които е нарушено правото на
защита на наказаното лице. ВРС е приел, че АНО не е конкретизирал мястото на
извършване на нарушенията, както и не е посочил датите на които са извършени
нарушенията, свързани със сторно операциите с основание - операторска грешка,
както и датите, на които е възстановена изцяло или частично сумата, за да може
да се направи извод кога е допуснато нарушение - неизвършване на сторно
операциите.
Касационната жалба е
подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима за разглеждане.
Разгледана по
същество, настоящата инстанция намира следното:
Съгласно чл.31 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.06г. сторно
операция при рекламация или връщане на стока, при операторска грешка или при
намаление на данъчната основа, след приключена сметка на клиента, се документира чрез издаване на документ от ФУ или ИАСУТД, а съгласно
чл. 31, ал. 4 сторно операцията при операторска грешка се
извършва до 7-о число на месеца, следващ месеца, в който е допусната грешката.
Сторно операция при връщане или рекламация на стока или при намаление на
данъчната основа се документира в момента на възстановяване изцяло или частично
в брой на заплатената от клиента сума. Когато възстановяването на сумата се
извършва чрез предоставяне на ваучер или други заместващи парите платежни
средства, се извършва сторно операция, след което се отразява продажбата на
ваучер или заместващите парите платежни средства.
Неоснователни
са изводите на въззивната инстанция, че в случая не е установено мястото на
извършване на нарушенията. В НП е посочено, че проверката е извършена в
търговски обект по смисъла на §1, т. 41 от ДР на ЗДДС – склад за медицински
изделия, находящ се в гр. Варна, ****, стопанисван от „Д.ОТС“ ООД, в който е
монтирано и въведено в експлоатация ФУ, от което са извършени сторно операциите
и следователно мястото на извършване на деянията е провереният търговски обект.
В
случая безспорно не е спазен редът за документиране на сторно операциите при
операторска грешка. В тази хипотеза, съгласно чл.31, ал.4, изр.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г.,
субекта е задължен да издаде документ от ФУ или ИАСУТД до 7-мо число на месеца,
следващ месеца, в който е допусната грешката. По делото безспорно е установено,
че в резултат на операторска грешка са издадени 15 броя сторно бонове, които са
с дати след 7-мо число на месеца, следващ месеца, в който е допусната грешката.
Нарушенията по същество се изразяват в бездействие, при които датата на
извършването на нарушението следва да се счита датата, следваща крайния срок за
отстраняване на грешката, т.е. датата на нарушението е определяема. В АУАН и в
НП са посочени конкретните дати на издадените сторно бонове за конкретните ФКБ
и кредитни известия и датата на нарушенията по 15 броя сторно бонове е
определяема от посочените данни в обстоятелствената част на АУАН и
наказателното постановление, поради което не следва да бъде прието, че липсва такава.
Извършените нарушения в тази хипотеза се доказват по безспорен начин от
събраните доказателства, нарушенията са описани в НП ясно и конкретно, като са анализирани всички съставомерни
елементи и правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на
дружеството. Спазена е разпоредбата на чл.57 от ЗАНН, като в НП АНО е посочил
описание на нарушенията, датата и мястото, където са извършени,
обстоятелствата, при които са извършени, доказателствата, които ги
потвърждават, законовите разпоредби, които са били нарушени, вида и размера на
наказанието. Нарушенията е
безспорно установени и правилно квалифицирани.
Възраженията на дружеството, че извършеното сторно е направено на основание
връщане на стока или рекламация, а направеното сторно на основание „операторска
грешка“ е технически пропуск не променят горните изводите. Нарушителят не е
изпълнил задълженията, вменени му с чл. 31, ал. 4 от Наредба № Н-18/13.12.2006
г. на МФ, която е с императивен характер. Нарушението е формално и не изисква
като елемент от състава настъпването на вредни последици, поради което
настоящият състав го намира за безспорно доказано по делото. Правилно е приложена и
санкционната разпоредба на чл.185, ал.2
вр. ал.1 от ЗДДС
при определяне на размера на имуществените санкции, с оглед липсата на данни,
че извършените нарушения са довели до неотразяване на приходи. Размерът на
наложените имуществени санкции е съобразен с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН,
като за всяко едно от нарушенията е определен в минимално предвидения от
законодателя за този вид административно нарушение.
Предвид
гореизложеното, в частта, с която ВРС е отменил НП в частта, с която са
наложени 15 броя имуществени санкции в размер на по 500лв. на основание чл.185
ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС по отношение на сторно с бонове с основание –операторска
грешка е неправилно и следва да бъде отменено, а издаденото НП в тази част следва
да бъде потвърдено.
По
отношение на извършените 2 броя сторно операции в хипотезата на чл.31, ал.4,
изр. 2 от наредбата правилно въззивната инстанция е установила, че не е
установена датата на извършване на нарушенията. Съгласно чл.31, ал.4 от Наредба
№ Н-18/2006 г. на МФ, сторно операцията единствено при „операторска грешка“ се
извършва до 7-мо число на месеца, следващ месеца, в който е допусната грешката.
Съгласно изречение 2-ро на посочената алинея сторно операция при връщане или
рекламация на стока или при намаление на данъчната основа се документира в
момента на възстановяване изцяло или частично в брой на заплатената от клиента
сума. В случая за извършеното сторно с бон 27414/28.02.2022г. на издаден ФКБ
008203/30.04.2020г. и кредитно известие и с бон 26902/09.02.2022г. на издаден
ФКБ 016068/04.02.2021г. и кредитно известие, както правилно и законосъобразно е
приел ВРС, липсва описание на конкретни факти и обстоятелства за конкретния
случай, съставомерни за нарушението по чл.31 ал.4 от наредбата. За да бъде
извършена преценка за съставомерността на вмененото деяние следва в АУАН и НП
да се посочат конкретните факти и обстоятелства, от които е извършена
преценката, че не е спазен редът за отчитане по цитираната наредба. Такива
факти и обстоятелства не са посочени в АУАН и НП.
Налице
е съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като е ограничено правото
на защита на наказаното лице, което е лишено от възможността да разбере за
какво нарушение е наказано.
АНО
не е изложил никакви факти, кога е намалена данъчната основа, за да може да се
направи извод и кога е допуснато нарушението. В тази част въззивното решение
като правилно следва да се остави в сила.
Решението
на ВРС следва да бъде отменено и в частта на присъдените с него разноски,
предвид изхода на спора, за разликата над 76.47лв.
Представеният в хода на настоящото съдебно производство
Протокол №П-03000322137673-073-001/03.02.2023г. е неотносим, тъй като е издаден
във връзка с проверка за установяване на факти и обстоятелства по спазване на
данъчното законодателство по ЗКПО и ЗДДС, а настоящото производство е по
извършване на фискален контрол.
С
оглед изхода на спора и предвид направените искания, на основание чл. 63д, ал.4
от ЗАНН, в полза на Национална агенция по приходите следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 70.59 лв.,
определено съобразно уважената част от жалбата на основание чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 27е от
Наредба за заплащането на правната помощ, а на ответника по касация следва да
се присъдят разноски съобразно отхвърлената част от жалбата в размер на 76.47
лв. Възражението на процесуалния представител на касатора за прекомерност на
адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като изплатеното по банков път
възнаграждение е под минималния размер, регламентиран в чл.7, ал.2, т.2 вр. чл.18, ал.2 /изм., ДВ, бр. 88 от 04.11.2022г./
от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Водим от
горното и на основание чл.221, ал.2 и
чл.222 ал.1 от
АПК вр. чл.63д от ЗАНН, настоящият състав на Административен
съд Варна
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 79/17.01.2023 г. по НАХД № 4277/2022
г. на Районен съд – Варна, 45 състав в частта, с което е отменено наказателно
постановление № 643127-F661073/22.06.2022г. на началник отдел „Оперативни
дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в частта, с което на „Д.ОТС“
ООД за нарушения на чл.31, ал.4 от
Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства
на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението
им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин
на Министерството на финансите са наложени 15 броя имуществени санкции в размер
на по 500 лева на основание чл.185 ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС по отношение на сторно
с бонове с основание –операторска грешка, както и в частта на присъдените
разноски на „Д.ОТС“ЕООД за разликата над 76.47лв. и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 643127-F661073/22.06.2022г. на началник отдел „Оперативни дейности“-Варна,
ГД „ Фискален контрол“ в частта, с което на „Д.ОТС“ ООД, ЕИК ****, за нарушения
на чл.31, ал.4 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите
за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин на Министерството на финансите са наложени, както следва:
имуществена санкция в размер на 500 лева, на основание
чл.185, ал.2 от ЗДДС във връзка с чл. 185, ал.1 от ЗДДС по отношение на сторно бон
29233/20.05.2022г.;
имуществена санкция в размер на 500 лева, на основание
чл.185, ал.2 от ЗДДС във връзка с чл. 185, ал.1 от ЗДДС по отношение на сторно бон 28966/10.05.2022г.;
имуществена санкция в размер на 500 лева, на основание
чл.185, ал.2 от ЗДДС във връзка с чл. 185, ал.1 от ЗДДС по отношение на сторно
с бон 28927/09.05.2022г.;
имуществена санкция в размер на 500 лева, на основание
чл.185, ал.2 от ЗДДС във връзка с чл. 185, ал.1 от ЗДДС по отношение на сторно с
бон 28461/13.04.2022г.;
имуществена санкция в размер на 500 лева, на основание
чл.185, ал.2 от ЗДДС във връзка с чл. 185, ал.1 от ЗДДС по отношение на сторно
с бон 28147/31.03.2022г.;
имуществена санкция в размер на 500 лева, на основание
чл.185, ал.2 от ЗДДС във връзка с чл. 185, ал.1 от ЗДДС по отношение на сторно
с бон 27864/18.03.2022г.;
имуществена санкция в размер на 500 лева, на основание
чл.185, ал.2 от ЗДДС във връзка с чл. 185, ал.1 от ЗДДС по отношение на сторно
с бон 27660/10.03.2022г.;
имуществена санкция в размер на 500 лева, на основание
чл.185, ал.2 от ЗДДС във връзка с чл. 185, ал.1 от ЗДДС по отношение на сторно
с бон 27619/10.03.2022г.;
имуществена санкция в размер на 500 лева, на основание
чл.185, ал.2 от ЗДДС във връзка с чл. 185, ал.1 от ЗДДС по отношение на сторно
с бон 27577/08.03.2022г.;
имуществена санкция в размер на 500 лева, на основание
чл. 185, ал.2 от ЗДДС във връзка с чл. 185, ал.1 от ЗДДС по отношение на сторно
с бон 27086/ 15.02.2022г.;
имуществена санкция в размер на 500 лева, на основание
чл.185, ал.2 от ЗДДС във връзка с чл. 185, ал.1 от ЗДДС по отношение на сторно
с бон 26397/24.01.2022г.;
имуществена санкция в размер на 500 лева, на основание
чл.185, ал.2 от ЗДДС във връзка с чл. 185, ал.1 от ЗДДС по отношение на сторно
с бон 26203/17.01.2021г.;
имуществена санкция в размер на 500 лева, на основание
чл.185, ал.2 от ЗДДС във връзка с чл. 185, ал.1 от ЗДДС по отношение на сторно
с бон 26089/13.01.2022г.;
имуществена санкция в размер на 500 лева, на основание
чл.185, ал.2 от ЗДДС във връзка с чл. 185, ал.1 от ЗДДС по отношение на сторно
с бон 25942/10.01.2022г.;
имуществена санкция в размер на 500 лева, на основание
чл.185, ал.2 от ЗДДС във връзка с чл. 185, ал.1 от ЗДДС по отношение на сторно
с бон 25910/10.01.2022г.
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 79/17.01.2023 г. по НАХД № 4277/2022 г. на ВРС, 45 състав,
в частта, в която е отменено НП № 643127-F661073/22.06.2022г.
на началник отдел „Оперативни дейности“-Варна, ГД „
Фискален контрол“ в частта, с което на „Д.ОТС“ ООД,
ЕИК ****, за нарушения на чл.31, ал.4 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ
са наложени имуществена санкция в размер на 500 лева, на основание чл.185, ал.2
от ЗДДС във връзка с чл. 185, ал.1 от ЗДДС по отношение на сторно с бон 27414/28.02.2022г.
и имуществена санкция в размер на 500 лева, на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС
във връзка с чл. 185, ал.1 от ЗДДС по отношение на сторно с бон 26902/09.02.2022г.,
както и в частта, с която ЦУ на НАП е осъдено да заплати на „Д.ОТС“ ООД, ЕИК ****
сумата от 76.47 /седемдесет и шест лева и 0.47 ст./ лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати на „Д.ОТС“ ООД, ЕИК ****, представлявано
от управителите Д.Ж.Г. и Н.И.П.-Г., сумата от 76.47
/седемдесет и шест лева и 0.47 ст./
лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Д.ОТС“ ООД, ЕИК ****, представлявано от управителите Д.Ж.Г. и Н.И.П.-Г.
да заплати на Национална агенция по приходите юрисконсултско възнаграждение в
размер на 70.59 /седемдесет лева и 0.59 ст./ лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.