Р Е Ш Е Н И Е
№………/2018г.
гр.Варна 8.10.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, тридесет
и първи състав в открито съдебно заседание проведено на двадесет и пети
септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. Нинов
при
секретаря Мария Минкова, като разгледа докладваното от съдията
гр.д.№18537/2017г. и за да се произнесе взе предвид следното:
В исковата
молба ищецът „Б***“ АД твърди,
че предявява настоящия иск след подадено
от ответника Л.Г. възражение по реда на чл.414 от ГПК против издадена срещу
него Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 и
чл.418 от ГПК по ч.гр.д.№16037 на 24-ти състав по описа за 2013г. на РС
г.Варна. Ищецът твърди, че процесното вземане
произтича от сключен на 07.01.2008г. договор за предоставяне на потребителски
кредит №**** между „Б.П.Б.“
АД и Л.И.Г., в качеството му на кредитополучател, съгласно който банката е
предоставила потребителски кредит в размер на 5 000 лв., усвоими еднократно
по разплащателната сметка на
кредитополучателя. Ищецът твърди, че е изпълнил задължението си да
предостави договорената като кредит сума, като съгласно чл.4, ал.1 от договора
страните са договорили, че кредитът ще се погасява разсрочено на 84 равни
месечни /анюитетни/вноски, включващи съответната част
от главницата и начислената за съответния период лихва, като последната вноска
е изравнителна. Ищецът твърди, че при забава в плащането на някоя от погасителните
вноски от страна на кредитополучателя по каквато и да било причина, както и при
предсрочна изискуемост на кредита, просрочената част от главницата се олихвява
с лихва в размер на договорения лихвен процент плюс наказателна надбавка от
10%, като размера на надбавката не може
да надвишава приложимия законен лихвен процент. Ищецът твърди, че
кредитополучателя е изпаднал в забава на падежирали
вноски от 07.05.2009г. в резултат на което върху просрочената част от главница
е начислена лихва за забава в размер на 1560,65лв. за периода от 07.05.2009г.
до 28.10.2013г. включително. Ищецът твърди, че до 28.10.2013г.
кредитополучателят е погасил от отпуснатия му кредит следните суми: 544,83лв.
от главницата, 906,79лв. дължими лихви, както и 195,00лв. дължими такси, като в
резултат на непогасяването в срок на падежните вноски на 14.11.2011г. банката е
изпратила покана за изпълнение до длъжника получена на 19.11.2011г., като е
отправила изявление за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита. Ищецът
твърди, че на 14.01.2016г. е сключен рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания между „Б.П.Б.“ АД и А.з.с.н.в.
АД, по силата на който процесното вземане е
прехвърлено в полза н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ведно с всички привилегии,
обезпечения, принадлежности и лихви. Ищецът твърди, че след датата на цесията,
новият кредитор АСВ е образувал изпълнително дело №2853 по описа за 2017г. на ЧСИ
Милен Бъзински, в резултат на което е подадено
възражение срещу издадената заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№**** по описа на РС гр.В*** за 2013г. Предявява искане, съдът да постанови решение, с
което да признае за установено, че Л.И.Г.
дължи на ищеца следните суми, присъдени в издадената срещу него Заповед за
незабавно изпъление на парично задължение въз основа
на документ по чл.417, ал.2 от ГПК и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д.№ ****на 24-ти състав по описа на Районен съд
гр.Варна, като претедираните суми произтичат от
неизпълнение на задълженията на длъжника по договор за предоставяне на
потребителски кредит №**** сключен с
„Б.П.Б.“ АД, както следва: 4455,17лв. главница,
3093,14лв. възнаградителна лихва за периода от
07.05.2009г. до 28.10.2013г. включително, 1560,65лв. наказателна лихва,
начислена за периода от 07.05.2009г. до 28.10.2013г., законна лихва върху
главницата считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за незабавно изпълнение и изпълнителен лист до окончателно погасяване на дълга,
както и сумата от 232,18лв. присъдени разноски по ч.гр.д.№ ****на 24
състав на Районен съд гр.Варна. Претендира разноски.
В срока по
чл.131 от ГПК ответника е депозирал писмен отговор, в който твърди, че иска е
допустим, но неоснователен. Ответникът възразява че отпуснатия кредит е станал
предсрочно изискуем, тъй като не му е връчвано съобщение за предсрочна
изискуемост. Възразява че не е получавал покана за изпълнение, както и оспорва
че подписа положен в цитираното „известие за доставка“ от 19.11.2011г. е негов.
Счита, че всички претенции за лихви, посочени в изпълнителния лист и заповедта
за изпълнение са погасени поради изтичане на тригодишната давност от датата на
издавен на изпълнителния лист 01.11.2013г., като счита, че ищецът може да
претендира единствено законна лихва върху главницата за период–до три години
преди датата на завеждане на исковата молба. Възразява, че цесията е нищожна,
поради неплащане на посочената цена. Твърди, че не е изпращал уведомително
писмо до „А.з.с.н.в.“ ЕАД. Моли да се отхвърлят предявените искове. Претендира
разноски.
На страната
на ищеца е конституирано, като трето лице помагач „А.з.с.н.в.“ ЕАД.
Съдът
приема, че предявения иск намира правното си основание в чл.422 от ГПК.
Като
писмени доказателства по делото са приети: искане декларация за потребителски
кредит от 19.12.2007г., договор за предоставяне на потребителски кредит от
7.01.2008г. и погасителен план към него, договор за прехвърляне на вземане от
14.01.2016г., потвърждение за сключена цесия, приложение към договора за цесия,
още едно потвърждение за сключена цесия, пълномощно даващо права на купувача по
цесията да извърши от името на продавача уведомяване за настъпването й, 2бр.
уведомителни писма и обратни разписки към тях.
Съгласно
съдържанието на представените искане за потребителски кредит и договор за
отпускане на такъв, последния от 7.01.2008г. ответникът в настоящото
производство е поискал от ищеца и това му искане е било удовлетворено, да му
бъде отпуснат потребителски кредит в размер на 5 000лв., който е следвало
да бъде погасен на 84 равни месечни вноски считано от 7.02.2008г. и с краен
срок 7.01.2015г. Договорът е двустранно подписан, съдържа всички изискуеми се
основни за този вид договори реквизити и не е оспорен от страните поради което
настоящия съдебен състав приема, че той е влязъл в действие и е породил за
страните по него целените от самите тях права и задължения характерни за всеки
заемен договор – предоставяне на парични средства за временно ползване при
определени условия включително уговорен начин за връщането им.
Спорните
моменти между страните са:
настъпили
ли са условия за обявяване на договора за предсрочно изискуем
надлежно ли
е бил уведомен длъжника за извършената цесия на задължението му
и
има ли
погасена част от претендираните лихви поради изтекла
давност.
По
посочените въпроси съдът приема следното:
Съгласно
чл.14, т.В от договора кредитора-настоящ ищец има право да обяви едностранно за
изискуем кредита в останалата му непогасена част при настъпване на
несвоевременно непогасяване на която и да е от вноските по него. Посочената
клауза от договора се възприема от настоящия състав като неравноправна по
смисъла на ЗЗП и в този смисъл за нищожна, тъй като с нея са въведени силно
рестриктивни условия за кредитополучателя, който може да забави инцидентно
плащането на една вноски и по множество не зависещи от него причини, а и неплащането
на една вноска не е достатъчно да се възприеме, като трайно неизпълнение. При
това положение предвид неоспорените твърдения на ищеца, че освен неплащане на
една вноска ответника е изпаднал в забава за плащане и на последващите
датата
По въпроса
за това стигнало ли е изявлението на кредитора за обявяване предсрочната
изискуемост до длъжника, съдът приема следното:
По исковото
производство липсват представени доказателства за отправено уведомление до
длъжника, че кредита се обявява за предсрочно изискуем, като копие от покана за
изпълнение се съдържа в приложеното към делото заповедно гр.д.№**** на ВРС, където се намира покана за изпълнение
с изходяща дата от банката – 14.11.2011г. Поканата съдържа описани размери на
дължима главница-1 364.34лв. просрочена главница и 2 607.20лв.
просрочена и наказателна лихва, като се дава срок за погасяването им и се сочи,
че след изтичане на същия целия кредит ще бъде обявен за предсрочно изискуем,
като нито в заповедното производство нито в исковото има доказателства, че тази
или друга покана са били връчени надлежно на длъжника. По заповедното дело е
приложена разписка за връчена пощенска пратка адресирана до ответника с
отбелязана дата на връчване на 19.11.2011г., която в известен смисъл
кореспондира с датата на отправяне на предизвестието-14.11.2011г., но като
получател в нея е записано име очевидно различаващо се от което и да е от трите
имена на Л.Ив.Г. поради което не може да се направи извод, че посоченото
доказателство удостоверява надлежно връчване на съобщението. При това положение
следва да се вземе предвид, направеното от ищцовата
страна искане с молба от 16.05.2018г. за присъждане на падежирали
вноски при условие, че съдът приеме, че кредитът не е бил надлежно обявен за
предсрочно изискуем. Въпреки това падежът на задължението по договора е
настъпил след инициране на заповедното производство,
но преди завеждане на исковата молба-13.11.2017г. поради което следва да бъде
взет предвид при решаване на спора при съобразяване разпоредбата на чл.235,
ал.3 от ГПК. и поради това следва да се приеме, че ответникът е в забава, тъй
като твърдението за неплащане от негова страна е отрицателно твърдение
прехвърлящо доказателствената тежест за оборването му
върху него. Що се отнася до размера на задължението, то по делото е прието
заключението на в.л. по ССчЕ от което се установява,
че е останало да се дължат в полза на ищеца или негов правоприемник сумите от
4 455.17лв. главници и 4 653.79лв., като тези суми съвпадат напълно
със заявените в рамките на воденото заповедно производство.
Що се
отнася до възражението за липса на надлежно уведомяване за извършената цесия,
то съдът приема, че този въпрос при съобразяване страните по спора е неотносим и не би могъл да повлияе върху изхода на същия, а
освен това с връчването на книжата по делото на ответника е на лице надлежно
уведомяване за цедирането на вземането.
По въпроса
за направеното възражение за погасяване на задължението за лихви поради изтекла
давност съдът приема следното:
Лихвите се
явяват периодично вземане и при съобразяване на това им качество за тях е
приложима изричната разпоредба на чл.111, б.В от ГПК, където те са и изрично упоменати
за погасяване с кратка три годишна давност. Моментът в който са потърсени
лихвите по съдебен ред е датата на завеждане на заповедното дело-31.10.2013г.,
което води на извода, че за времето от 31.10.2010г. до посочената дата се
дължат лихви, а за времето предхождащо тази дата до началния момент от който ги
претендира ищецът 7.05.2009г. се дължат, но правото на ищеца да търси
събирането им по съдебен ред е погасено. Изчислени служебно задълженията за
посочения период възлизат на 556.56лв. от просрочената договорна лихва и
688.26лв. от наказателната лихва, като двете претенции следва да се уважат за
разликите над посочените суми до претендираните
съответно 3 093.14лв. за договорната и до 1 560.65лв. за
наказателната лихви.
Предвид
частичното уважаване на претенцията, представените доказателства и направеното
искане ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца част от разноските
съответстваща на уваженото искане, а имено 459.43лв., като ищецът не е включил
в списъкът с разноски направения разход от 130лв. за вещо лице.
Третото
лице помагач „А.з.с.н.в.“ ЕАД е направило искане за присъждане на разноски по
делото без да се съобразява с изричната разпоредба на чл.74, ал.10 от ГПК,
където е отразено, че то няма право на разноски.
Ответникът
също има право на разноски в размер съответстващ пропорционално на отхвърлената
част от иска, като той е направил искане за присъждане на сумата от 850лв., но ищцовата страна е направила възражение за прекомерност,
което следва да се вземе предвид и като се съобрази цената на иска
9 108.96лв. разноските следва да се редуцират до 785.45лв., от които да се
присъдят 107.34лв., като тази сума се дължи само от ищеца, тъй като третото
лице помагач с действията си не е станало причина за направата на разноските.
Ответникът
следва да заплати на ищеца и разноски по заповедното производство в размер на 200.45лв.
Ето защо,
съдът
Р Е Ш И
ПРИЕМА за установено в отношенията между „Б**** *** като ищец и Л.И.Г. ЕГН********** *** като ответник при участието н. „А.з.с.н.в.“
ЕАД, ЕИК**** със седалище и адрес на управление ***, офис сграда Л**** в качеството му на трето лице помагач на страната на ищеца, че
ответникът Л.И.Г. ЕГН********** *** дължи на ищеца „Б**** *** присъдените по заповедното гр.д.№**** суми,
както следва:
4 455.17лв. останала непогасена главница по договор за предоставяне
на потребителски кредит №****, заедно със законната лихва от датата
на сезиране на съда-31.10.2013г. до окончателното изплащане на сумата, на осн.чл.430 от ТЗ вр чл.422 от ГПК
2 536.58лв. договорна лихва за времето от 31.10.2010г. до 31.10.2013г.,
като отхвърля тази претенция за разликата до претендираните
3 093.14лв. и за времето от 7.05.2009г. до 30.10.2010г., на осн. чл.86 от ЗЗД
872.39лв. наказателна лихва за времето от 31.10.2010г. до 31.10.2013г.,
като отхвърля тази претенция за разликата до 1 560.65лв. и за времето от
7.05.2009г. до 30.10.2010г. на осн. чл.86 от ЗЗД.
всички присъдени по заповедно гр.д.№16037/13г. на ВРС.
ОСЪЖДА Л.И.Г. ЕГН********** *** да заплати на „Б**** *** сумата от 459.43лв. разноски по исковото производство и 200.45лв.
ОСЪЖДА „Б***** *** да заплати на Л.И.Г.
ЕГН********** *** сумата от 107.34лв. разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред ВОС с въззивна жалба в
двуседмичен срок от датата на уведомяването.
Препис от
настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за
постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: