№ 406
гр. Стара Загора, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Генчо Атанасов
при участието на секретаря Живка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Генчо Атанасов Гражданско дело №
20215530105172 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК.
Ищецът „ЮБЦ” ЕООД, гр. София твърди в исковата си молба, че въз основа на
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на
чл. 410 от ГПК срещу ответника било образувано ч.гр.дело № 2929/2021 г. по описа на
Районен съд- Стара Загора. Ищецът предявява исковата си претенция въз основа на договор
за цесия от дата 01.10.2019 г. с прехвърлител на вземанията ”С.Г. Груп“ ООД, което
дружество, от своя страна, било цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от
16.10.2018 г. с прехвърлител на вземания „Българска телекомуникационна компания” ЕАД.
Мобилният оператор с търговска марка „БТК” ЕАД прехвърлил вземания спрямо физически
и юридически лица, подробно описани в Приложение № 1 към договора. Ищецът встъпил в
правата си на кредитор въз основа на валидно правно основание още преди подаване на
заявлението по чл.410 ГПК. Ищецът придобил права върху цедираните вземания ведно с
всички произтичащи от това права и задължения, с привилегиите, обезпеченията, другите
им принадлежности, включително и с изтеклите лихви, договорни неустойки, ако имало
такива и други. Въз основа на договора с мобилния оператор ответникът ползвал
предоставяните от дружеството мобилни услуги, като потреблението било фактурирано под
клиентския номер на абоната № 16968467001. Съгласно чл. 29 от Общите условия на
мобилния оператор (изм. 26.09.2009 г., в сила от 26.10.2009 г.) предоставените услуги се
отчитали месечно и се заплащали през месеца, следващ този на ползването им. Периодът на
заплащане бил 15 дни от издаване на сметката/фактурата, като БТК определяла началната и
крайната му дата, която не можела да бъде по-късно от 29-то число на месеца. Информация
за размера на сметките и срока на заплащане можела да се получи на предварително обявени
номера. Сведения за размера на сметките се предоставяли само лично на абонатите след
съобщаване на съответния идентификационен код и/или чрез получаване на автоматично
съобщение при обаждане от страна на абоната от телефонния номер, за който се искала
съответната справка. Между кредитора „Българска телекомуникационна компания” ЕАД и
ответника бил сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски
1
номер 16968467001 от 28.04.2018. г. за ползване на мобилна услуга за номер ********** при
условията на тарифен план VIVACOM i-Traffic XXL с месечен абоанемт 39.99 лева. Срокът
на договора бил 24 месеца - до 28.04.2020 г. Въз основа на сключен договор за
предоставянето на далекосъобщителни услуги с индивидуален клиентски номер
16968467001 от 28.04.2018. г. между ответника и „Българска телекомуникационна
компания” ЕАД, ЕИК: ********* били издадени фактури № **********/08.07.2018 г.,
**********/08.08.2018 г., **********/08.09.2018 г., **********/09.10.2018 г. за периода от
08.06.2018 г. до 08.10.2018 г. Фактура № **********/08.07.2018 г. била издадена с
начислена за отчетен период 08.06.2018 г. - 07.07.2018 г. сума в размер на 91.97 лв. /с ДДС/,
от които: за мобилен номер ********** за Месечен абонамент VIVACOM i-Traffic XXL и
приложимите към него отстъпки - 16.66 лева, CMC - 1.32 лева; пакет 10 000 MB - 37.50 лева;
такса за възстановяване на клиентски номер за услуга, спряна поради неплащане - 1.58 лева;
разплащания през телефона - 24.25 лева, от които: GOOGLE Tier 1 Package Lineage 2 Revo
********** -1.99лева GOOGLE Gold League Bundle Modem Comb ********** -10.99 лева
GOOGLE Safe Deposit Box Need for Spee ********** -4.49 лева GOOGLE Sale Package 2
Kritika The Wh ********** -1.99 лева GOOGLE Starter Pack Stickman Legends ********** -
4.79 лева; баланс от предходни периоди -0.75 лв; ДДС ставка 20% - 11.41 лева. Дължимата
сума била платима в срок 25.07.2018 г. Фактура № **********/08.08.2018 г. била издадена с
начислена за отчетен период 08.07.2018-07.08.2018 сума в размер на 89.45 лв. /с ДДС/, от
които: за мобилен номер ********** за Месечен абонамент VIVACOM i-Traffic XXL и
приложимите към него отстъпки - 16.66 лева, CMC - 0.24 лева; пакет 10 000 MB - 37.50 лева
Разплащания през телефона: GOOGLE 10 Crystals Crusaders of Light ********** -2.09 лева,
GOOGLE Vortex Monthly Plan Vortex Clo ********** -19.99 лева, GOOGLE 10 Crystals
Crusaders of Light ********** -2.09 лева (общо 24.17 лева); ДДС ставка 20% - 10.88 лева.
Дължимата сума била платима в срок 25.08.2018 г. Фактура № **********/08.09.2018 г.
била издадена с начислена за отчетен период 08.08.2018-07.09.2018 сума в размер на
65.98 лева /с ДДС/, от които: за мобилен номер ********** за Месечен абонамент
VIVACOM i-Traffic XXL и приложимите към него отстъпки - 16.66 лева; пакет 10 000 MB -
37.50 лева; корекции - 0.99 лева; ДДС ставка 20% - 10.83 лева. Дължимата сума била
платима в срок 25.09.2018 г. Фактура № **********/09.10.2018 г. била издадена с начислена
за отчетен период 08.09.2018-07.10.2018 сума в размер на 16.85 лв. /с ДДС/, от които: за
мобилен номер ********** за Месечен абонамент VIVACOM i-Traffic XXL и приложимите
към него отстъпки - 12.77 лева; корекции - 1.53 лв; ДДС ставка 20% - 2.55 лева. Абонатът
потребил и не заплатил услуги, фактурирани за четири последователни отчетни месеца
07/2018, 08/2018, 09/2018, и 10/2018 на стойност 264.25 лева, от които ищецът претендира
сумата, за която била издадена заповедта за изпълнение в размер на 233.59 лв. Към всяка от
фактурите било приложено извлечение-детайлизирана справка от потреблението на абоната.
Незаплащането в срок на издадените от оператора на абоната фактури за ползваните
мобилни услуги обусловило правото на БТК да прекрати едностранно индивидуалния
договор на абоната. При неспазване на което и да е задължение в т.43 от Общите условия
или в случай че било налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя,
БТК имала право незабавно да ограничи предоставянето на услугите или да прекрати
едностранно индивидуалния договор с потребителя, или да откаже сключване на нов
договор с него. След едностранното прекратяване на индивидуалните договори на ответника
мобилният оператор издал по клиентски номер № 16968467001 на дата 08.11.2018 г. крайна
фактура № **********. Датата на деактивация на процесния абонамент била 10.10.2018 г.,
като същата се генерирала автоматично по вградената електронна система на оператора при
нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените
в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие
на ползвания абонамент. Като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на
мобилния оператор „БТК“ ЕАД, абонатът, подписвайки конкретна декларация, се съгласил и
2
приел общите условия на оператора, за взаимоотношения с потребителите на мобилни
телефонни услуги. Незаплащането в срок на издадените от оператора на абоната фактури за
ползваните мобилни услуги обусловило правото на БТК да прекрати едностранно
индивидуалния договор на абоната Когато прехвърлил вземанията си, цедентът извършил
това в размер и спрямо длъжници, съществуващи към датата на прехвърлянето им, ведно с
всички обезпечения и привилегии по тях, ако е имало такива. Към исковата молба било
приложено уведомление за двете цесии, подписано от законния представител на „С.Г. Груп“
ООД, което дружество уведомявало ответника от името на мобилния оператор за цесията от
16.10.2018 г. и от свое име, в качеството си на цедент от 01.10.2019 г. Връчването на
исковата молба на длъжника, към която били приложени и документи удостоверяващи
прехвърлянето на вземането от цедента на цесионера било възприето като надлежно
уведомяване на длъжника за цесията по чл.99, ал.4 от ЗЗД и в практиката на ВКС.
Уведомлението за цесия, приложено към исковата молба изхождало от цесионера, но
същото било отправено до длъжника от името на цедента, който изрично упълномощил
цесионера да извършва уведомяване по чл. 99, ал. 3 ЗЗД от негово име. Нямало законова
пречка с едно изявление да се уведоми неизправен длъжник и за двете цесии, предвид факта,
че ответникът не бил изпълнил нито на мобилния оператор, нито на „С.Г. Груп“ ООД към
датата на връчването на препис от исковата молба. Законът не указвал формата и момента
на съобщаването. Всички изисквания на закона, целящи да предпазят длъжника и да му
позволят да плати добре — на носителя на вземането били изпълнени. Ищецът моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че
съществува изискуемо вземане на ищеца в размер на 233.59 лв. незаплатена
далекосъобщителна услуга за периода 08.06.2018 г. до 08.10.2018 г., дължими по
повод на валидно действал договор с клиентски номер 16968467001 от дата 28.04.2018. г.,
сключен между ответника и мобилния оператор „Българска телекомуникационна компания”
ЕАД, за което били издадени фактури №**********/08.07.2018 г., №**********/08.08.2018
г., № **********/08.09.2018 г., № **********/09.10.2018 г. Претендира за разноските в
исковото и взаповедното производства.
Ответникът К. Б. М., чрез назначения му особен представител – адв. И.М., счита, че
предявеният иск е изцяло неоснователен. Оспорва възникването и съществуването на
правоотношения между страните по делото, които да обуславят приемането и задължаването
на ответника да заплати претендираната сума в размер на 233.59 лева на ищеца. Освен това,
ако било доказано наличието на основание, на което ищцовото дружество основавало
твърденията си, че поело задължение за цедиране на задълженията, въз основа на което като
получател по представените по делото частни документи-фактури фигурира ответникът,
нямало данни същите да са предявявани за плащане на ответника и същият да е бил
надлежно поканен да изпълни задължението си по тях, за да се приеме че е дал повод за
завеждането на производство и натоварването му с разноските по провеждането му и не
следвало да се начислява лихва за забава. Според чл.99 ЗЗД прехвъляното вземане
преминавало върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му
принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не било уговорено противното.
Предишният кредитор бил длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на
новия кредитор намиращите се у него документи, които установявали вземането, както и да
му потвърдил писмено станалото прехвърляне. Прехвърлянето имало действие спрямо трети
лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния
кредитор. По делото не били представени никакви доказателства относно начина, по който
ответникът бил уведомен за цедирането на задълженията му и възниквал въпрос как е могъл
да узнае на кого трябва да заплати тези задължения и в какъв срок.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, намери за установено следното.
3
Предявен е иск по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, който представлява специален
положителен установителен иск с предмет съдебно установяване, че вземането на
кредитора съществува, т.е. че присъдената със заповедта за изпълнение сума се дължи. По
този иск кредиторът следва да докаже факта, от който вземането му произтича, а длъжникът
– възраженията си срещу вземането.
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 2929/2021 г. по описа на Старозагорския районен
съд, съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №
772/28.06.2021 г. за сумата 233,59 лева за главница от дължими суми за незаплатени
далекосъобщителни услуги за периода от 08.06.2018г. до 08.10.2018г. по фактури №
**********/08.07.2018 г., № **********/08.08.2018 г., № **********/08.09.2018 г., №
**********/09.10.2018 г. по договор с клиентски номер 16968467001 от 28.04.2018г.,
сключен с „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК *********, и законна
лихва от 22.06.2021г. до изплащане на вземането. Заповедният съд е приел, че съобщението
е връчено на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК и е дал указания за предявяване на
установителен иск, като в срока по чл.415, ал.4 от ГПК е подадена настоящата искова молба.
Ищецът основава претенцията си на представения по делото договор за
далекосъобщителни услуги с клиентски номер 16968467001 от 28.04.2018 г., сключен между
ответника и „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК *********. Твърди се, че
вземането за неустойка по този договор е прехвърлено на „С.Г. Груп” ЕАД, с ЕИК
********* с договор за цесия от 16.10.2018 г., както и че от своя страна, „С.Г.Груп” ЕАД е
прехвърлило на ищеца „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК ********* същото вземане с договор за цесия от
01.10.2019 г.
Разпоредбата на чл. 99, ал.1 ЗЗД предвижда, че кредиторът може да прехвърли
вземането си, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това.
Съгласно ал. 2 на чл. 99 от ЗЗД прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с
привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите
лихви, ако не е уговорено противното. Ал. 3 на същата разпоредба предвижда задължение
на предишния кредитор да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия
кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му
потвърди писмено станалото прехвърляне. Следователно действието на договора за цесия
между страните по него настъпва по силата на постигнатото между тях съгласие за
прехвърляне на вземането. По отношение на длъжника и третите лица обаче прехвърлянето
на вземането има действие от деня, когато то бъде съобщено на длъжника от предишния
кредитор /чл.99, ал.4 ЗЗД/. Установеното в чл.99, ал.4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи
на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника от
ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу опасността да изпълни на лице,
което не е титуляр на вземането.
В разглеждания случай по делото липсва изходящ от длъжника документ, който да
удостоверява, че същият е получил уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД зя което и да е от двете
прехвърляния преди предявяване на иска. Ищецът поддържа, че връчването на препис от
4
уведомлението на назначения от съда особен представител на ответника представлява
редовно уведомяване на длъжника за цесиите. Съдът намира, че едно такова становище не
държи сметка за особеностите на фигурата на особения представител по чл.47, ал.6 ГПК. В
съдебната практика се наложи разбирането, че уведомлението за цесията може да бъде
направено от упълномощено лице, както и че следва да се счита надлежно извършено, дори
да е получено за пръв път с исковата молба. В настоящото производство обаче ответникът не
се представлява от упълномощен представител, който би могъл да доведе до знанието му
посоченото изявление на ищеца /в качеството му на пълномощник на цедента/. Връчването
на особен представител не би могло да се приравни нито на връчване на ответника /поради
обективна невъзможност за извършване на фактически действия от страна на особения
представител, които да доведат извършената цесия до знанието на длъжника/, нито на
упълномощен адвокат, който би могъл да извърши тези фактически действия, доколкото
връзката с клиента му се предполага. Представителната власт на особения представител
спрямо отсъстващата страна произтича от акт на съда, с който той е назначен, като
приложение намира разпоредбата на чл. 47, ал. 6 ГПК, която се свързва с общото правило на
чл. 29, ал. 3 ГПК (в този смисъл са мотивите по т. 6 от Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС). Тази представителна власт е ограничена /арг. чл. 29, ал. 5
ГПК/, което води до извода, че особеният представител не притежава представителна власт
да приема волеизявления, свързани с промяна в материалното правоотношение между
страните. Освен това в мотивите на т. 7 на посоченото тълкувателно решение е направено
ясно разграничение на фигурата на особения представител и на страната, която той
представлява, с оглед задължението за внасяне на държавна такса. В посочения смисъл са:
решение № 74 от 27.07.2017 г. по в.т.д.№ 154/2017 г. на БАС, недопуснато до касационно
обжалване с определение № 567 от 18.09.2018 г. по т.д. №3153/2017г. на I т.о. ВКС, и
решение от 22.01.2019 г. по в.т.д.№ 1342/2018 г. на ОС – Стара Загора.
По тези съображения съдът намира, че от събраните по делото доказателства не се
установява в отношенията между страните ищецът да е носител на спорното вземане, за
което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №
772/28.06.2021 г. по ч. гр. д.№ 2929/2021 г. по описа на Старозагорския районен съд. С оглед
на това предявеният иск по чл.415, ал.1, т.2 ГПК се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЮБЦ” ЕООД, гр. София, 1404, р-н Триадица,
бул.“България” 81, вх.В, ет.8, ЕИК *********, представлявано от Юлиян Бойчев Цампаров,
против К. Б. М. от гр.Стара Загора, ... иск за установяване съществуването на вземането за
сумата 233,59 лева за главница от дължими суми за незаплатени далекосъобщителни услуги
за периода от 08.06.2018г. до 08.10.2018г. по фактури № **********/08.07.2018 г., №
5
**********/08.08.2018 г., № **********/08.09.2018 г., № **********/09.10.2018 г. по
договор с клиентски номер 16968467001 от 28.04.2018г., сключен с „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК *********, и законна лихва от 22.06.2021г. до
изплащане на вземането, присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК № 772/28.06.2021 г. по ч. гр. д.№ 2929/2021 г. по описа на Старозагорския
районен съд, като неоснователен.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му пред
Старозагорския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
6