№ 4380
гр. Варна, 24.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет
и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. В.
Мирела Огн. Кацарска
като разгледа докладваното от Красимир Т. В. Въззивно частно гражданско
дело № 20223100502421 по описа за 2022 година
Производството по делото е въззивно и е образувано по частна жалба
против Определение № 10 964 от 06.10.2022 година, постановено по гр.дело
№ 5913/2021 година на ВРС, с което е оставено без уважение искането на
ищцовата страна да се приеме Инцидентен установителен иск против
ответницата да се приеме за установено, че на 18.05.2020 година – денят на
образуване на изп.дело № 379/2020 година В. В. М. не е дължал на Н. А. Д.
сумата от 180 лева – издръжка за периода 05.05.2020 – 05.06.2020 година, на
основание чл.130 от ГПК.
В жалбата се излагат съображения, че Определението е неправилно и че
първата съдебна инстанция е тълкувала превратно събраните доказателства и
закона, което обуславя и неправилността на извода й; по същество искането е
атакувания акт да бъде отменен и делото върнато за продължаване на съдо –
производствените действия.
По делото е постъпил отговор от страна на адв.Д., с които се настоява
съдът да потвърди обжалваното определение.
За да се произнесе по спора ВОС намери за установено следното:
Производството е образувано по предявен от В. В. М., ЕГН **********
против Н. А. Д., ЕГН********** иск с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45
ЗЗД да бъде осъдена ответницата да му заплати:
- сумата от 801лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди, от която: 200лв., платено адвокатско възнаграждение за обжалване
действията на ЧСИ пред ОС Варна;
1
-50лв., съставляваща сбора на сумите от платени държавни такси за
въззивно производство срещу действията на ЧСИ пред ОС Варна;
- 48лв., платена такса за администриране частна жалба от ЧСИ до ОС
Варна;
- 18лв., съставляваща сбора от сумите за издаване копие от ИД и за
издаване на Удостоверение за дължими такси по ИД; 365лв., съставляваща
сбора от сумите по допуснатото на основание чл.390, ал.1 от ГПК
обезпечение;
- 120лв. за образуване на производство от ЧСИ според издадена
обезпечителна заповед и налагане на запор върху банкови сметки на
ответницата, настъпили в резултат на действията на ответницата, в качеството
й на възложител на работа по чл. 426 ГПК, за чужди и противоправни
действия на ЧСИ № 808 по ИД № 379/2020, затова че на 18.05.2021г, в
гр.Варна, в кантората на ЧСИ № 808 с район на действие ОС Варна, чрез
процесуален представител е образувала ИД № 20208080400379,
предприемайки принудително изпълнение срещу ищеца за сумата от 180лв.
месечна издръжка за малолетното им дете за периода от 05.05.2020г.-
04.06.2020г, при изначална липса на подлежащо на принудително
удовлетворяване право на взискателя, ведно със законната лихва считано от
датата на подаване на исковата молба- 22.04.2021г. до окончателното
погасяване на задължението;
- сумата от 5100лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди под формата на болки и страдания и изразяващи се във влошаване на
общото му здравословното състояние, непрекъснат и дълготраен стрес и
злепоставяне пред работодателя му/, настъпили в резултат на действията на
ответницата, в качеството й на възложител на работа по чл.426 от ГПК, за
чужди и противоправни действия - тези на ЧСИ № 808 по ИД № 379/2020 по
описа на същия, затова че на 18.05.2021г, в гр.Варна, в кантората на ЧСИ №
808 с район на действие ОС Варна, чрез процесуален представител е
образувала ИД № 20208080400379, предприемайки принудително изпълнение
срещу ищеца за сумата от 180лв. месечна издръжка за малолетното им дете за
периода от 05.05.2020г.-04.06.2020г, при изначална липса на подлежащо на
принудително удовлетворяване право на взискателя, ведно със законната
лихва считано от датата на подаване на исковата молба- 22.04.2021г. до
2
окончателното погасяване на задължението.
Извършването на съдо – производствените действия е дало
възможност на съда да разпредели доказателствената тежест.
В о.с.з. проведено на 28.09.2022 година адв.К., като процесуален
представител на ищеца е заявил желанието си да предяви Инцидентен
установителен иск, на основание чл.212 от ГПК да се приеме за установено,
че на 18.05.2020 година – денят на образуване на изп.дело № 379/2020 година
В. В. М. не е дължал на Н. А. Д. сумата от 180 лева – издръжка за периода
05.05.2020 – 05.06.2020 година.С атакуваното Определение № 10964 от
06.10.2022 година съдът е оставил искането без уважение, като се е
мотивирал, че се касае за установяването на факт с правно значение, което
прави искането недопустимо.
За да се произнесе по спора ВС намери за установено следното:
На първо място, ВОС приема, че няма данни за настъпила промяна в
социалния статус на жалбоподателя М., поради което и неговото искане за
освобождаване от такси през въззивния съд, следва да бъде уважено.
По същество:
Насрещният иск /чл. 211 ГПК/ и инцидентният установителен иск /чл.
212 ГПК/ са форми на последващо обективно съединяване на искове. И в
двата случая във вече висящия процес се въвежда нов правен спор, който да
бъде разрешен със сила на пресъдено нещо - при насрещния иск това е спор,
който е свързан с първоначалния или може да се извърши прихващане между
тях, а при инцидентния иск това е оспорено преюдициално правоотношение.
Съдът дължи извършване на проверка на допустимостта на всеки от
обективно съединените искове. Затова, наличието на основание за
прекратяване на производството по първоначалния иск, не обуславя
прекратяване и на производството по насрещния и по инцидентния
установителен иск. Ако те са допустими, съдът дължи разглеждането им и
произнасянето по тях с решение, независимо от прекратяването на основния
спор.Предявения устно в о.с.з. от 28.09.2022 година ИУИ, няма за предмет
установяване съществуването или несъществуването на оспорено
правоотношение по смисъла на чл. 212 ГПК. Това е нов иск, като
предявяването им повече от година след образуване на делото, след
извършена размяна на книжа - връчване на ответника на препис от исковата
3
молба и депозиране от него на отговор, е недопустимо.С инцидентния
установителен иск се цели да се установи със сила на пресъдено нещо
съществуването или несъществуването на преюдициално правоотношение, от
което зависи правилното разрешаване на обусловеното спорно право. С него
се променя предметът на делото като наред с обусловеното право - предмет на
първоначалния или насрещния иск се добавя обуславящото правоотношение
и се постига последващо кумулативно съединяване на искове. Неприемането
на инцидентния установителен иск за съвместно разглеждане не би се
отразило върху правилността на решението, тъй като съдът дължи
произнасяне по преюдициалното правоотношение в мотивите на съдебния
акт, а разрешението по съществото на преюдициалното правоотношение се
проверява заедно с правилността на решението по главния иск. Ако
инцидентният установителен иск се предяви по общия ред преди изтичане на
срока по чл. 212 ГПК, съответно по чл. 372, ал. 2 ГПК или чл. 373, ал. 2 ГПК,
то преюдициалният му характер е основание за спиране на производството по
обусловения иск по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК -в този смисъл определение №
48/2015 г. по ч. гр. д. № 7356/2014 г., ВКС, ІV г. о., определение № 440/2014 г.
по ч. гр. д. № 3594/2014 г., ВКС, І г. о. /.
Съгласно разпоредбата на чл. 212 от ГПК, инцидентен
установителен иск се предявява до първото по делото съдебно заседание
от страна на ищеца, а ответникът - най-късно с писмения отговор на
исковата молба. Страните не разполагат с процесуална възможност да
предявяват инцидентен установителен иск, при положение, че по делото
пред първата инстанция е изпратен и получен редовно препис от
исковата молба и ответникът е дал или е разполагал с процесуална
възможност на представи отговор на исковата молба и е проведено
редовно първо по делото съдебно заседание. Преклудирането на
възможността за предявяването на инцидентен установителен иск в
посочените по-горе срокове, води до извод за липса на процесуална
възможност за предявяването на този иск в същото производство.
От материалите по делото става ясно, че поставения от
жалбоподателя въпрос за разрешаване – наличието на недопустимост на
образуваното на 18.05.2020 година изпълнително производство, е вече
бил разрешен с наличието на произнасяния от страна на
съдилищата.Касае се за Решение № 1042 от 05.10.2022 година, по
4
в.гр.дело № 2537/2020 година и Решение № 558 от 17.03.2021 година,
постановено по гр.дело № 332/2021 година, и двете по описа на
ВОС.Следователно да се иска пререшаването на тези въпроси, при
наличието на два валидни съдебни акта, влезли в сила, е
недопустимо.Неясно остава и до момента и каква е преюдициалността на
ИУИ към исковете, дали повод за образуване на настоящия процес.От
друга страна, настоящата инстанция не споделя виждането на решаващия
съд, че се касае за иск по реда на чл.542 от ГПК, по причина, че правната
природа на този иск е различна.
Не без значение е и друго обстоятелство - съгласно Тълкувателно
решение № 1/9.12.2013 г. на ВКС постановено по т.д.№ 1/2013 г. на
ОСГТК т.7 "а" отказът на първоинстанционния съд да приеме за
съвместно разглеждане инцидентен установителен иск не подлежи на
обжалване. Следователно настоящата жалба против протоколно
Определение № 10 964 от 06.10.2022 година, с което е оставено без
уважение искането за приемането на ИУИ се явява недопустима и следва
да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото следва да
бъде прекратено.
С оглед горното, ВОС,
ОПРЕДЕЛИ:
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.83 ОТ ГПК освобождава от държавна
такса пред ВОС, жалбоподателя В. В. М., ЕГН **********.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ Частна жалба Вх.№ 70773 от
17.10.2022 година, против Определение № 10 964 от 06.10.2022 година,
постановено по гр.дело № 5913/2021 година на ВРС, с което е оставено
без уважение искането на ищеца В. В. М., ЕГН ********** да се приеме
Инцидентен установителен иск против ответницата Н. А. Д., ЕГН
********** да се приеме за установено, че на 18.05.2020 година – денят
на образуване на изп.дело № 379/2020 година В. В. М. не е дължал на Н.
А. Д. сумата от 180 лева – издръжка за периода 05.05.2020 – 05.06.2020
година, на основание чл.130 от ГПК
ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.дело № 2421/2022
5
година, по описа на ВОС.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
съобщаването пред състав на ВКС на Р България, на основанията, посочени в
чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6