Определение по дело №6/2015 на Районен съд - Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 380/20.2.2015г.

 

 

                                      гр. Ямбол, 20.02.2015 г.

 

                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

   ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия в закрито съдебно заседание в състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА СПАСОВА

разгледа докладваното от съдия В. Спасова гр.дело № 6/2015 г.

 

   На основание чл. 140 ал.1 и 3 от ГПК:

                                                  ОПРЕДЕЛИ:

 

1.По доказателствата на ищеца:

  ПРИЕМА препис от писмо рег. № І-20211/18.06.2010 г. на Д”КИАД” и писмо рег. № К-6071/07.06.2010 г. на ДПУБ при МВР.

Задължава ответника да представи протоколи за заседания на КУТ за целия исков период и издадените въз основа на тях заповеди за определяне на служителите, които имат право на безплатна предпазна храна.

   Искането за задължаване на ответника да представи останалите намиращи се у него документи не следва да бъде уважавано, тъй като с отговора са представени исканите писмени доказателства.

  НАЗНАЧАВА съдебно-счетоводна експертиза, с вещо лице Светлана Димитрова, което след като се запознае с материалите по делото и извърши справка в счетоводството на ответника да отговори на въпросите, поставени от ищеца в исковата молба (като вземе предвид и разпоредбата на чл. 211 ал.5 т.2 от ЗМВР(отм.) и чл. 187 ал.5 от ЗМВР (Обн. ДВ. бр.53 от 27 Юни 2014 г.) за претенциите, обхващащи периода от влизането му в сила на 01.07.2014 г. до предявяване на исковете), при депозит 100 лв. от сметката на ЯРС.

Възраженията на ответника относно въпросите към експертизата подлежат на обсъждане при решаване на делото по същество.

По искането за допускане до разпит на двама свидетели, съдът ще се произнесе след посочване на трите имена на свидетелите.

По доказателствата на ответника:

ПРИЕМА  писмени доказателства по опис в отговора на исковата молба.

По искането за допускане до разпит на двама свидетели, съдът ще се произнесе след посочване на трите имена на свидетелите.

2.НАСРОЧВА съдебно заседание за 18.03.2015 г. от 10.30 часа, за която дата и час да се призоват страните и вещото лице.

3. Приканва страните към споразумение, при постигането на което се дължи ДТ в по-нисък размер, избягват се излишни разходи и усилия, напрежение във връзка с разглеждане на делото в съответните съдебни инстанции.

4. Проект за доклад:

Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 211 ал.5 т.2 и чл. 204 ал.3 от ЗМВР(отм.), и чл. 67 ал.3 т.4 от ЗДСл (редакция с посл. изм. ДВ. бр.43 от 29 април 2008г.)- за претенцията за нощен труд до 01.07.2012 г., а за претенцията след тази дата до 01.07.2014 г.-чл. 67 ал.7 т.1 от ЗДС, съответно от 01.07.2014 г. правното основание на претенциите, обхващащи периода от влизането в сила на новия ЗМВР до предявяване на исковете, е чл. 187 ал.5, чл. 181 и чл. 179 ал.1 пр.2 от ЗМВР (Обн. ДВ. бр.53 от 27 юни 2014 г.). Исковете се основават на служебното правоотношение между страните, по което ищецът изпълнява длъжността „пожарникар” в РС „ПБЗН”-гр.Ямбол към Областно управление „Пожарна безопасност и защита на населението” – гр.Ямбол и работи на 24 часови дежурства, като работното му време се изчислява сумирано на тримесечен период. Със заповеди на ръководството е разпоредено непрекъснато 24-часово дежурство на база 24-часови смени с време за почивка и храна-2 ч. Тези почивки не могат да се ползват реално предвид естеството на работата, която не може да се прекъсва. Същото се отнася и за периода на сдаване на дежурството от 8,00 ч. до 8,30 ч. –поддържа се постоянна оперативна готовност. Поради това ищецът счита, че е положил извънреден труд до 50 часа на тримесечие, за който му се дължи възнаграждение в увеличен размер, тъй като в отработеното време следва да се включват и часовете за почивки, съгласно инструкция № Із-343/2009 г. на МВР и инструкция Із-2453 от 04.12.2012 г., съгласно която в отработеното време се включва и времето за сдаване на дежурството. Ответникът е заплатил частично извънредния труд. Ищецът също е положил нощен труд-от 22,00 ч. до 6,00 ч., за който се дължи допълнително възнаграждение. Дължи му се и левовата равностойност на непредоставени безплатна храна и тонизиращи напитки. Твърди се, че ответникът дължи на ищеца сумата от 600 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за 2.30 часа извънреден труд на денонощно дежурство (2 ч. време за физиологични почивки и хранене и 0,30 ч. за сдаване на дежурство) за периода 30.12.2011 г. – 30.12.2014 г. със законната лихва; мораторна лихва за забава в размер 100 лв. за същия период; сумата 1200 лв., представляваща незаплатено допълнително възнаграждение за положен нощен труд за периода 30.12.2011 г. – 30.12.2014  г. със законната лихва; мораторна лихва -обезщетение за забава в размер на 100 лв. за същия период; сумата 300 лв. представляваща стойността на непредоставена и незаплатена безплатна храна и тонизиращи напитки за периода 30.12.2011 г. – 30.12.2014 г. със законната лихва; мораторна лихва за забава в размер 50 лв. за същия период.

            В отговора си ответникът оспорва исковете като неоснователни. Признава съществуването на служебното правоотношение и полагането на 24-часови дежурства на смени, както и тримесечното сумирано отчитане на работното време, които факти не се нуждаят от доказване. Твърди, че е включвал времето за физиологични почивки и хранене в отработеното време и то е заплатено, а за времето за сдаване на дежурство твърди, че до 10.10.2014 г. ищецът не е оставал след 8,00 ч. на следващия ден нито има такова задължение да остава за сдаване на дежурството, а за периода след 10.10.2014 г., когато е имал такова задължение, положеният труд в рамките на половиния час за сдаване на дежурството е заплатен. По отношение на претенцията за нощен труд до влизане в сила на новия ЗМВР счита, че ЗДС е неприложим, тъй като е налице специален закон-ЗМВР отм. (чл.202), който изчерпателно изброява допълнителните възнаграждения, които се заплащат на служителите на МВР. До 01.10.2012 г. на ищеца не се е дължала безплатна храна и ободряващи напитки, тъй като не е попадал в кръга на лицата, визирани от заповед на министъра, уреждаща тези въпроси. Получавал е пари за храна на друго основание. Трудовото законодателство е неприложимо към служебното правоотношение на ищеца, а освен това при неизпълнение на такова задължение не се поражда парично притезание за равностойността на непредоставената храна.  По силата на наредба от 21.08.2012 г. са му заплащани суми ваучери за храна. Заплащани са и суми за напитки на стойност по 0,60 лв. за една нощ.

От спорните факти в тежест на ищеца е да докаже възникването  и размера на вземанията си, а на ответника-заплащането на дължимите суми на падежа.

Препис от определението-на страните, а от отговора и приложенията му-на ищеца! Определението не подлежи на обжалване.

                                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: