№ 10
гр. Стара Загора, 12.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова
като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно
гражданско дело № 20225500500640 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба от Т. Т. К., чрез адв.З.
К. от АК – Стара Загора, против Решение № 260005/25.05.2022г., постановено
по гр.д. № 293/2021г. по описа на Районен съд – Чирпан, с което се осъжда
ответницата Т. Т. К. да премахне поставените от нея съоръжения за добив и
ползване на вода и прекрати ползването на кладенеца, находящ се в следния
недвижим имот: дворно място с площ от 3070 кв. м.,за което е отреден УПИ
IX-133, в кв. 19 по регулационния план на селото, ведно с построените в него
полумасивна жилищна сграда и стопански постройки, при граници: от две
страни улица, УПИ XII-130, УПИ XI-131, УПИ Х-133, УПИ VIII -135 и УПИ
XІІІ -137, придобит по силата на Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 107, том V, peг. № 4882, дело № 938 от 2017 г. и
собственост на ищцата Ж. А. К.; присъдени са разноски.
Въззивницата обжалва първоинстанционното решение. Намира същото
за неправилно, като противоречащо на материалния закон, постановено при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано.
Излага подробни съображения. Счита, че съдът игнорирал изцяло
твърденията и доводите й, както и представените от нея писмени
доказателства, представеното по делото заключение на СТЕ и свидетелските
показания на свидетелите, ангажирани от нейна страна. Възразява срещу
твърдението на съда, че фактът, че сервитутното й право не бил вписан в
имотния регистър, бил без правно значение за разрешаване на настоящия
1
спор, тъй като вписването в имотния регистър нямало конститутивно, а само
оповестително-защитно действие, тоест сервитутното право възниквало
независимо от вписването в имотния регистър.
Моли съда да отмени първоинстанционното решение, като постанови
друго по същество на делото, с което да отхвърли изцяло предявения иск като
неоснователен и недоказан с всички законни последици от това. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна Ж. А. К., чрез адв.С. Х. от АК – Хасково, изразява
становище за неоснователност на подадената жалба. Счита решението за
правилно и законосъобразно. Излага съображения. Твърди, че ответната
страна представила писмени доказателства към отговора си на исковата
молба, които заедно с гласните доказателства на техните свидетели, не успели
да им послужат за доказване на своите твърдения и възражения. Въззиваемата
счита, че от изложеното в свидетелските показания станало ясно, че в нейния
имот има кладенец, но неговата експлоатация от съседите не предполагала
придобиване на ограничено вещно право по давност.
Моли съда да отхвърли подадената въззивна жалба и да потвърди
изцяло първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски.
Съдът, след като обсъди направените в жалбата оплаквания и
становището на другата страна, предвид събраните по делото доказателства,
намира за установено следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 109 от ЗС.
Ищцата твърди, че е собственик на имот, находящ се в с. Г.Б., ***,
представляващ празно дворно място с площ от 1386 кв. м. и дворно място с
площ от 3070 кв.м, ведно с построените в него полумасивна жилищна сграда,
четири стопански постройки и кладенец. Правото на собственост върху
същия придобила на 01.11.2017 г. чрез покупко-продажба, извършена с
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 107, том V, per. №
4882, дело № 938 от 2017 г. и вписан по законоустановения ред. В края на
2019 г., като отишла да провери имота си – дворно място с площ 3070 кв.м.,
представляващ УПИ ІХ – 13, в кв.19, по РП на селото, установила, че били
разрушени загражденията на имота, поставени съобразно неговите граници и
били инсталирани помпи и тръби, чрез които се точила вода от собствения й
кладенец и се пренасяла в съседните имоти. Едната тръба била поставена на
земята в дворното пространство на имота, а другата - прекарана над дворното
пространство, провисната през различни дървета и парапети на около два
метра от земята. Разбрала, че кладенецът се ползва от собствениците на
съседните й имоти Р.Е.Р. и Т. Т. К. - местни жители на с. Г.Б., които
поставили тези съоръжения без нейно разрешение или знание като
собственик на имота. Заедно със съседа и познат С.К., на който предоставила
ползването и поддръжката на имота докато я няма, провели разговор с Р.Р. и
Т. К., при който ги помолили доброволно да премахнат поставените над
кладенеца помпи и прокараните през имота тръби, както и да не навлизат в
2
нейния имот без разрешение. Съседите й категорично заявили, че няма да
преустановят своите действия. Още с предишния собственик на имота имали
уговорка за преминаване през имота и ползване на кладенеца, поради което не
било необходимо да искат разрешение от нея да навлизат в границите на
закупения от ищцата имот, да поставят помпи и да прокарват тръби. Това я
озадачило, тъй като още при покупката на имота, изрично попитала нотариуса
дали са налице конкуриращи вещни права спрямо имота, като той й заявил,
че такива не са налице. Същото й било споделено и от продавачите
(предишните собственици на имота - С.К.Т. и М.Д. Т.), които и заявили, че
кладенецът се ползва само от тях (в качеството им на собственици на имота).
На основание изискванията на Закона за водите, със Заявление вх. РК-
2967/21.11.2006 г., подадено от С.Т. пред МОСВ - Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район", съоръжението за водовземане (кладенец) бил
регистриран на името на собственика на имота. Съобразно тези изисквания,
след изповядване на сделката пред нотариуса, с копието от Нотариалния акт
подала заявление пред компетентните органи за извършване на
пререгистрация на кладенеца. От служителите била извършена проверка и
след като не бил констатиран вписан друг ползвател на съоръжението, същите
й издали Удостоверение за вписване в регистъра № 2459/05.02.2020 г.
Имотът бил закупен от нея по обява, която била придружена със снимков
материал, на който не се виждали такива изградени съоръжения, минаващи
през имота до кладенеца. Преди самата сделка извършили оглед на имота с
предишния собственик и не установили налични съоръжения - помпи, тръби и
захранващи кабели, които да били свързани към кладенеца. Не само това, но
видимо от поставените върху кабелите и тръбите маркировки относно датата
на производство на същите ставало ясно, че те били произведени през 2017г. и
2018г., което правило невъзможно твърдението на съседите, че ползвали
кладенеца „от край време“. Дъщерята на ищцата А. и нейния съпруг посетили
имота през лятото на 2018г. и не били забелязали към този момент да има
тръби, помпи или каквито и да било други съоръжения, поставени на
кладенеца. След като изтъкнала това, съседът Р.Р. доброволно премахнал
поставените от него съоръжения и преустановил ползването на водата от
кладенеца. От Т. К. получила категоричен отказ за прекратяване на
пречещите й неоснователни действия и същата й казала да не изменя по
какъвто и да било начин поставените съоръжения. Имотът, който обитавала
ответницата и за който се черпило водовземане от кладенеца-собственост на
ищцата по делото, бил УПИ IV-127, в кв. 18, по регулационния план на с.
Г.Б., при граници: от едната страна - улица, от друга - УПИ V-128, от друга -
УПИ IX-126, находящ се на адрес: с. Г.Б., ***. Потърсила съдействието на
съответните Прокуратура и структури на МВР, които се произнесли, че не
били налице самоуправствени действия от страна на съседите й, а че е налице
спор от гражданско-правен характер, който следва да се разреши по реда на
гражданското съдопроизводство.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди Т. Т. К., да прекрати
3
действията, с които й пречи да упражнява своето право на собственост, а
именно - да премахне поставените от нея съоръжения за добив и ползване на
вода и прекрати ползването на кладенеца, находящ се в границите на
собствения й имот, придобит по силата на Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 107, том V, per. № 4882, дело № 938 от 2017 г.
Ответницата Т. Т. К. взема становище, че предявеният негаторен иск е
неоснователен, защото не създава пречки ищцата да използва имота си и
процесния кладенец. Прави възражение, че притежава сервитут, в полза на
своя имот за ползване на процесния кладенец придобито от наследодателя
Д.Т. по смисъла за Закона за имуществата, за собствеността и
сервитутите/отм/.
За да постанови решението си в този смисъл районният съд е приел за
установена следната фактическа обстановка: Ищцата Ж. А. К. е собственик на
дворно място с площ от 3070 кв. м., УПИ IX-133, в кв. 19 по регулационния
план на с. Г.Б., ведно с построените в него полумасивна жилищна сграда и
стопански постройки, при граници: от две страни улица, УПИ XII-130, УПИ
XI-131, УПИ Х-133, УПИ VIII -135 и УПИ XIII -137, по силата на договор от
01.11.2017 г. за покупко-продажба, извършена с Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 107, том V, peг. № 4882, дело № 938 от 2017
г. на Нотариус Л.И.. Установил е, че имотът на ищеца и имотът, собственост
на ответника, са разделени от улица, която представлява граница на всеки
един от тях поотделно. Имотът на ответника се намира от другата страна на
тази улица, като имотът, който обитава ответницата и за който се черпи
водовземане от кладенеца-собственост на ищцата по делото е УПИ IV-127, в
кв. 18, по регулационния план на с. Г.Б., при граници: от едната страна -
улица, от друга - УПИ V-128; от друга - УПИ IX-126, находящ се на адрес: с.
Г.Б.. ***
Според Чирпанския районен съд спорът в случая е дали Д.Т. -
наследодател на ответната страна е придобил сервитут за ползване на
процесния кладенец по смисъла на Закона за имуществата, за собствеността и
сервитутите (отм.) по силата на Договор за покупка чрез придобиване на
сервитут за ползване на кладенеца със съответните свързани права - право за
преминаване за достигане до кладенеца, право за построяване на вада,
съответно за полагане и държане в служещия имот на съответните
съоръжения за отвеждане на водата от кладенеца до имота собственост на
ответната страна. По отношение на представения по делото „Договоръ за
продажба на недвижимъ имотъ“, подписан от Н.Ж. и Д.Т.К., с който се
твърди, че е прехвърлена собствеността върху ивица земя / 1 м. широчина и
40 см. дължина/ , представляваща част от недвижим имот, за „ ..път да ходи
до кладенеца ..„ съдът е счел, че не е конкретизиран нито имота, нито точните
граници на имота, в който се е намирал кладенеца. Съдът е приел, че не се
доказва идентитет на сочения в Договора кладенец с процесния. На следващо
място съдът е приел, че договорът не е датиран. Счел е, че по делото не са
4
представени доказателства, от които по категоричен начин да се установи
датата. Според съда, видно от самият договор, той е сключен с купувач Д.Т.
К.. Ответникът възразява, че неговото сервитутно право е придобито от Д.Т.
Т., който е прехвърлил своя имот срещу издръжка и гледане - съответно и
тежащото в негова полза сервитутно право - на своята дъщеря З.Д.И., която
пък, твърди се, е наследена от своята дъщеря - ответницата Т. К.. ЧРС е
приел, че не е представено валидно доказателство, което да сочи идентичност
между лицата Д.Т. К. и Д.Т. Т.. По делото ответникът твърди, че по силата на
този договор е закупена ивица земя, с която да се стига до процесния
кладенец. В тази връзка, в случая съдът приема, че не става въпрос за
сервитут, а по-скоро за правото на водовземане или водоползване, което, по
своето естество, е право на ползване, каквото не се претендира. В настоящия
случай, по силата на приращението, кладенецът и изградената подземна
тръбна мрежа, в момента на тяхното изграждане, са станали собственост на
собственика на земята. В действителност, дори кладенецът периодично да е
бил ползван за черпене на вода от съседните семейства, това е било
допускано от собственика на земята и кладенеца.
По отношение на твърдяната алтернативно изтекла придобивна давност,
съдът е приел, че не се установява никой от съседите, за които се твърди и
има свидетелски показания, че през годините са ползвали водата от
въпросния кладенец, не е заявил или заявявал през годините по явен и
недвусмислен начин намерението си да придобие твърдяното поземлено
сервитутно право. От изложеното в свидетелските показания, съдът е приел,
че в имота на ищцата по делото Ж. К. има кладенец, но неговата експлоатация
от съседите през различни периоди от време през годините, включително и
основно през 20 век не предполага придобиване на ограничено вещно право
по давност. Свидетелят Р.Е.Р. изнася, че чорбаджията на мястото, в което се
намира този кладенец е бил дядо К. "Д." и с негово съгласие водата от
кладенеца е била ползвана и от съседите. След неговата смърт обаче е дошла
неговата дъщеря С. с мъжа си от гр. С., която е забранила на съседите да
влизат в имота и, и като собственик е заключила вратата, през която са
влизали съседите до кладенеца. Същият този свидетел потвърди, че след като
С. е отрязала тръбите, помпата с която всички колективно са вадили вода е
паднала на дъното на кладенеца и повече никой от съседите не е ползвал
водата. По - късно, когато са разбрали, че И. - мъжът на С. е починал и С. е
заминала да живее при сина й в гр. С., той и съседката Т. решили да пуснат
своите помпи в кладенеца, след като разбрали, че С. и синът й са продали
имота в с. Г.Б. на чужди хора от гр. П.. Тогава той е извадил потопената стара
помпа от дъното на кладенеца, като вместо нея са пуснали две нови помпи за
него и за съседката Т.. В тази насока са и показанията на другата свидетелка
В.С.Р.. Тази свидетелка, разпитана в с.з.,сочи, че лично младата жена от
новите собственици е дала разрешение тяхното семейство и съседката им Т.
да ползват водата от кладенеца. Така двете семейства на ищцата Т. К. и Р. са
поставили нови съоръжения и възстановили дейността си по ползване на
5
водата от кладенеца в имота собственост на ищцата., след като имота е бил
продаден от С.К.Т. и М.Д. Т. на новия собственик- ищцата по делото, след
01.11.2017 г. Според районният съд показания, подкрепящи горния извод, са
дадени от свидетеля Д.И.Т. син на С., който посочва, че в изготвената обява
относно продажбата на наследствения имот е имало снимки и на кладенеца,
от които е било видно, че към момента на продажбата - 01.11.2017г., в този
кладенец не е имало поставени помпи от други съседи и единствените
ползватели на водата са били неговите родители С. и И. Т.. Съдът е приел че
няма основания да не дава вяра на обсъдени по - горе гласни доказателства.
Същите са сравнително логични, минал е значително дълъг период време,
почиват на личните възприятия на свидетелите, не противоречат помежду си
и и с представения по делото доказателствен материал.
Водим от горното съдът е приел, че не е осъществен фактическия състав
на придобивната давност. Дори в действителност в полза на ответника или
неговите праводатели да се породило твърдяното сервитутно право, то
същото не е било вписано по предвидения в Закона за собствеността и
Правилника за вписванията ред. Същевременно, ищцата е вписала правото си
на собственост върху процесния имот, в т.ч. и намиращите се в него
постройки и насаждения. Поради това и естеството на правото на
собственост, което е съставно и абсолютно право, същото се явява
непротивопоставимо. Приел, е че съгласно чл. 103 ал.2 от ЗВ Поземленият
сервитут произтича от закона или от правна сделка, а съгласно ал.3 от същия
член Поземлен сервитут може да се придобива по давност чрез 10-годишно
упражняване. В настоящият случай, според съда, не се доказва такъв сервитут
да е придобит или учреден по силата на Закона, правна сделка или чрез
давност по изложените по - горе мотиви.
Съдът е счел, че неоснователното изграждане на съоръжения за
ползване и самото ползване на вода от кладенеца несъмнено пречи повече от
допустимото за използването на имота. Тъй като правото на собственост е
абсолютно и неограничено право, което задължава всички трети лица да се
въздържат от каквито и да било въздействия върху собствения на ищеца
имот, а собственикът не е длъжен да търпи в имота си каквото и да било
действие, което се извършва без негово съгласие, самото пряко въздействие
върху имота на собственика, без негово съгласие и от лице, което няма право
да осъществява такова въздействие, представлява пречка за собственика да
упражнява правото си. Имено такъв е настоящият случай. В конкретния
случай съдът е приел, че е налице въздействие по смисъла на Закона, което е
неоснователно, т.е. противоречи на установения правен режим на правото на
собственост, в отклонение от регламентираните от Закона ограничения на
собствеността. В резултат на предприетото от ответната страна, е създадено
състояние, което надхвърля пределите на позволеното и създава реални
пречки за упражняване правото на собственост на ищцата в пълен обем. С
тези съображения е уважил предявения иск с правно основание чл. 109 ЗС.
Въззивният съд, след като подложи на самостоятелна преценка
6
доказателствата и обсъди защитните тези на страните, при съблюдаване на
очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство, намери
за установено следното:
Ищцата Ж. А. К. е собственик на дворно място с площ от 3070 кв. м.,
УПИ IX-133, в кв. 19 по регулационния план на с. Г.Б., ведно с построените в
него полумасивна жилищна сграда и стопански постройки, при граници: от
две страни улица, УПИ XII-130, УПИ XI-131, УПИ Х-133, УПИ VIII -135 и
УПИ XIII -137, по силата на договор от 01.11.2017 г. за покупко-продажба,
извършена с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 107,
том V, peг. № 4882, дело № 938 от 2017 г. на Нотариус Л.И.. Продавачи на
недвижимия имот са М.Д. Т. и С.К.Т.. Не е спорно, че имотът на ищеца и
имотът, собственост на ответника, са разделени от улица. Имотът на
ответника се намира от другата страна на тази улица и за него е отреден УПИ
IV-127, в кв. 18, по регулационния план на с. Г.Б., при граници: от едната
страна - улица, от друга - УПИ V-128; от друга - УПИ IX-126, находящ се на
адрес: с. Г.Б.. ***
По делото е представен „Договоръ за продажба на недвижимъ имотъ“,
без дата, /или с нечетлива дата/ подписан от Н.Ж., С. Т., Д.Т. К. и свидетели,
от който се установява, че Н.Ж. и С. Т. прехвърлят на Д.Т. К. правото на
собственост и фактическо владение върху следния недвижим имот:
собствените си градини, находящи се в с. Г. землище при граници: С.
/фамилия не се чете/, път, Т.Д., път, едно пространство от 1 м. широчина и 40
см. дължина или общо 40 кв. м. за път да ходи до кладенеца за сумата: 200
лв./ по 5 лв. кв. метър/, получена от продавача напълно в деня на подписване
на договора. Въззивната инстанция намира, че процесният недвижим имот е
именно имотът на ищеца, доколкото две от границите на имота на ищцата са
улици, по което описанието му в нотариалния акт и приложената по делото
скица, и представения договор за продажба на недвижим имот съвпадат. От
представеното по делото Удостоверение за наследници на Н.Ж. Г., б.ж. на с.
П., ***, починал на *** е видно, че М.Д. Т. и С.К.Т. са наследници на общия
наследодател, като деца на неговия син К.Н.Ж..
От представеното пред първата инстанция и повторно пред въззивната
инстанция Удостоверение за идентичност на лице с различни имена № 14 от
24.02.2020г. кметският наместник на с. Г.Б. е посочил, че имената Д.Т. Т. и
Д.Т. К. са имена на едно и също лице. Ответницата Т. Т. К. е наследник на
общия наследодател Д.Т. Т./К./, като дъщеря на неговата дъщеря З.Д.И.,
съгласно Удостоверение за наследници № 12 от 24.02.2020г., издадено от
кметския наместник на с. Г.Б., ***.
Свидетелката А. К. твърди в показанията си пред първата инстанция, че
при огледа на имота, преди покупката му не е имало помпи и други белези, но
през 2017г. вече е имало проблем с помпи/ на съседите/ и С.К., който е
ползвал имота за биоземеделие и е съобщил, че има други помпи в кладенеца
и няма достатъчно вода за напояване.
7
В подобен смисъл са показанията и на св. С.К., който твърди, че е
сключил договор за наем на имота на ищцата през 2020г. и е развивал
биоземеделие в него. Когато поставял помпа в кладенеца установил, че в него
има още две помпи. Едната е била на Р.Е., който си я е извадил от кладенеца.
Свидетелят Р.Е.Р. в показанията си пред първата инстанция установява,
че знае кладенеца от 1954г. Твърди, че кладенецът е копан много по – рано
около 1930 г. Преди това Д. е взел този път и са ходили до кладенеца за вода.
Дворното място с кладенеца е на К.Д., а през мястото, което Д. е купил всички
хора влизали да си вземат вода. След това съседите Д. и К. са сложили ограда
и заключили вратата, при което са останали пет къщи, които да ползват
кладенеца. Направили са къщичка и пуснали колективно една голяма помпа
около 1959 -1960 г. Свидетелят Р. сменил жиците със такива 6 кв. Тока се е
водил на Г.Д.. През 1981 г. и свидетелят Р. започнал да полива и ползва вода
от кладенеца. След като К. е починал, в дворното място е дошла С. със мъжа
си около 1985-1986г. или 1997-1998г. С. е започнала да прави проблеми на
съседите, забранила влизането в двора и, започнала да заключва. Свидетелят
установява, че използвания от съседите ток, всеки си е записвал киловатите,
когато пуска помпата и полива. По този повод е започнала кавга със С.. След
като съпругът и И. починал, С. е напуснала селото, съседите отново са
пуснали помпи и са започнали да ползват водата от кладенеца за поливане.
Кладенецът се е водил К..
В подобен смисъл са показанията на св.Д.И.Г., която твърди, че
кладенецът е бил копан около 1934г. Д., С. и Д. са го копали. Знае, че
договорът е бил подписан по предложение на бащата на К.Д.. Не е имало
проблеми за ползване на водата от кладенеца до идването на С.. Съседите са
поливали по два часа, като предварително се разбирали който кога ще полива.
Разправии са станали със С. за тока, електромера е там/ в двора и/ и
тетрадката е там и като влиза някой да полива си записва показателите.
В подобен смисъл са налице показания и на свидетеля Д.И.Т. – син на
продавачката С.Т., който твърди, че след смъртта на К. – неговия дядо, майка
му и баща му са отишли да живеят в с. Г.Б. през 1993- 1994г. В двора има
кладенец, който се ползва общо от съседите, като всеки си плаща тока.
Твърди, че баща му е починал през 2016г. а преди това 4-5 години, кладенеца
не се е ползвал. Около 2012 – 2013г. е спряла помпата и от тогава не е се
ползвал. Преди това е имало помпа и кладенецът се е ползвал на орташки
начала. Всеки който е ползвал е записвал данните на картон и го е оставял в
сградата, където е таблото, от тримата и всеки си е знаел разхода.
От показанията на св. В.С.Р. става ясно, че семейството на Т. К. и С.Т.
са копали кладенеца между 1930 и 1940 година. През 1970г., когато
свидетелката е дошла в селото кладенецът се е ползвал в ред, включили и
свекъра и. Кладенецът е бил в двора на К., към двора откъм улицата има
врата, която се заключва. З. и Т. – родителите на Т. са имали ключ, имало е
тръби. И до сега е така – има тръби и врата. След като е починал К. и С. се е
върнала от С., около 2012г. са започнали раздорите. С. К. е отрязала маркуча
8
и кабела.
За изясняване на фактите по делото е назначена и изслушана съдебно –
техническа експертиза, която е представила заключение. Според вещото
лице, къде е разположена и какъв е маршрутът на подземната тръбна мрежа,
която свързва процесния кладенец с имота на ответницата не може да се
установи само с визуален поглед, тъй като тръбите са закопани под земята.
Подземната тръбна мрежа има един изход пред дворната врата на ответницата
и три изхода вътре в двора. Функцията на резервоара, разположен върху
масивната барака до кладенеца в имота на ищцата вероятно е бил да събира
водата, изпомпвана от помпата, с цел да се увеличи гравитачно напора на
водата и тя да можа да достигне до по – отдалечени точки в съседните имоти.
Тръбата, изходяща от резервоара, вероятно е била насочена към имота на
ответницата. Към момента електроподаването към помпата в кладенеца се
осъществява от дома на ответницата.
При така установената фактическа обстановка съдът намира за
установено следното от правна страна: Искът с правно основание чл. 109 от
ЗС е средство за правна защита на собственика срещу всяко неоснователно
действие или създадено състояние, което му пречи да упражнява своето
право, според предназначението на имота или в съответния обем на правото
на собственост. Правото на собственост е призната и гарантирана от закона
възможност на едно лице да владее, да ползва и да се разпорежда фактически
и юридически с определена вещ, както и да иска от всички други лица да се
въздържат от въздействие върху нея. За да бъде уважена негаторната
претенция, не е достатъчно само да се установи, че извършването на
въпросните съоръжения за добив и ползване на вода и самото ползване на
вода не почиват на правни основания, необходимо е неоснователните
действия, чието прекратяване се иска, да пречат на собственика-ищец да
упражнява своето право.
Предвид събраните по делото доказателства, въззивната инстанция
намира, че твърдяното от ответницата К. сервитутното право не е придобито
въз основа на договор. Представеният по делото договор без дата не е в
необходимата изискуема от закона форма – нотариален акт, съгласно чл. 219
от ЗЗД/отм., в сила от 01.03.1893г. до 01.01.1951г./ и липсва посочена дата на
сключването му. Доколкото договорът е написан преди езиковата реформа,
проведена на 27.02.1945 г., съдът намира, че следва да приеме за достоверна
дата на договора – датата 26.02.1945г. – деня преди проведената езикова
реформа, при която е отпаднало изписването на буквата „ь“ в края на думите
и след който в официалните документи не се е използвал стария правопис.
Договорът за сервитут на водоползване между наследодателя на С.Т. и М. Т.-
прехвърлители на имота на ищцата Ж. К. – Н.Ж. и наследодателят на
ответницата Д. К. е сключен по време на действието на Закона за
имуществата, за собствеността и сервитутите/ отм., в сила от 01.09.1904г до
16.12.1951г. /. В този закон е налице изчерпателна и подробна уредба на
сервитут за вземане на вода /чл. 245 – чл.300 от ЗИСС/отм.//, който е
9
определен като видим и непрекъсван/ чл. 248 ЗИСС/отм.// и е предвидена
възможност да се придобива по давност за двадесет години – чл. 258
ЗИСС/отм./
Предвид представеният договор за продажба на сервитут на
водоползване, с достоверна дата 26.02.1945 г. и събраните по делото
категорични свидетелски показания, установяващи непрекъснато и
необезпокоявано ползване /владение/ на дворното място на ищцата К. за
водоползване и преминаване до кладенеца от наследодателите на ответницата
Т. К., съдът намира, че от тази дата е започнал да тече срок за придобиването
по давност на сервитут за водоползване. На 16.12.1951г. е приет Закон за
собствеността, съгласно § 4 на който е предвидено, че за започналата да тече
давност при действието на отменения закон за давността, се прилагат
разпоредбите на настоящия закон, ако за завършване на давността по
отменения закон е нужен по – дълъг срок от предвидения в настоящия закон.
Прилагайки горното правило, въззивната инстанция намира, че от 26.02.1945
г., започналата да тече давност за придобиване на сервитут на водоползване е
изтекла на 26.02.1955г. и от тази дата ответницата, респективно нейния
наследодател е станал собственик по давностно владение на сервитут на
водоползване. Съгласно сега действащия Закон за водите в чл. 103 е
предвидено, че поземлен сервитут може да се придобива по давност чрез 10 -
годишно владение.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът
установи, че ответницата и нейните наследодатели са упражнявали
фактически действия, които съответстват на сервитутно право, непрекъснато,
явно и необезпокоявано от 26.02.1945г. за период повече от 10 години. Едва
през 2012г., когато С.Т. е дошла да живее в имота, е създала проблеми и
премахнала съображенията за ползване на вода от кладенеца. През 2017 г.
обаче ответницата отново е възстановила ползването на кладенеца и
фактическите действия по упражняване на сервитут на водоползване.
Съгласно т. 3 на Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012г. по т.д.№
4/2012г. на ОСГК на ВКС, позоваването на придобивна давност има за
последица придобиване на правото на собственост само при осъществен
фактически състав по чл. 79 ЗС. Правото на позоваване на придобивното
основание по чл. 79 ЗС не е с оглед на личността и не се погасява със смъртта
на владелеца, а се включва в наследството му. Имуществото на наследодателя
преминава към наследниците му като съвкупност от права, задължения и
фактически състояния. Ако едно лице е владяло недвижим имот в изискуемия
по чл. 79 ЗС срок, но е починало преди да се позове на последиците от
придобивната давност, то в наследството се включва владението върху имота,
както и правото на наследниците да се позоват на изтекла в полза на
наследодателя им придобивна давност щом са продължили владението. Тъй
като действието на придобивното основание се зачита от момента на изтичане
на срока, то при наличие на позоваване от страна на наследниците, ще се
счита, че придобивното основание е осъществено от наследодателя. На
10
основание чл. 85 ЗС, във връзка с чл. 82 ЗС, ответницата Т. К. присъединява
към своето владение на сервитутното право на водоползване по отношение на
служещия имот на ищцата Ж. К. владението на наследодателите си Д. К. и
З.И.. Доколкото се установи от събраните по делото доказателства по
категоричен начин, че ответницата и наследодателите и са владели
сервитутното право на водоползване в различни времена, следва да се
приложи презумпцията на чл. 83 ЗС, че са осъществявали владение и в
промеждутъците. Не са налице събрани по делото доказателства за
прекъсване течението на придобивната давност, съгласно чл. 84 ЗС във вр.
чл. 116 ЗЗД, съгласно които разпоредби владението може да бъде смутено
само и единствено чрез предявяване на иск или възражение по съдебен ред,
но не и чрез други действия.
Установи се по делото, че за период от 26.02.1945г. до сега, ответницата
Т. К. и нейните праводатели упражняват фактически действия, които
съответстват на съдържанието на сервитутното право на водоползване – право
на ползване водата на кладенеца, находящ се в имота на ищцата Ж. К. за
поливане градината в господстващия имот, чрез изградени съображения:
електрическа помпа, надземна тръбна мрежа, изградена подземна тръбна
мрежа, изграден резервоар за повишаване налягането на водата, и свързаното
с това право на преминаване и достъп до кладенеца и право на поставяне и
държане на електрическа помпа, електрически кабели, и надземната и
подземна тръбна мрежа в служещия имот. Ответницата Т. К., а преди това
нейните наследодатели З.И. и Д. К. упражняват фактическите действия, явно,
непрекъснато и необезпокоявано, заедно с намерението, което съответства на
сервитутното право, поради което са придобили това сервитутно право по
силата на изтекла придобивна давност и наследствено правоприемство.
Вписванията в кадастралните регистри, кадастрални карти и в
регистъра на басейнова дирекция имат само оповестително – защитно
действие, а не конститутивно, поради което не променят, не създават ине
погасяват вещни права, поради което тези обстоятелства са неотносими към
предмета на спора.
С оглед на тези съображения въззивният съд намира, че предявеният
негаторен иск е неоснователен. Като е приел обратното,
първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да
бъде отменено, като вместо него въззивният съд постанови друго, с което да
отхвърли предявения иск.
С оглед изхода на спора, на въззивницата следва да се присъдят
направените по делото разноски за двете инстанции общо 1535 лв.,
представляващи 900 лв. за първата инстанция, от които 600 лв. - адв.
възнаграждение, в съответствие с чл. 38, ал.2 ЗА и 300 лв. – възнаграждение
за вещо лице, и 635 лв. за втората инстанция, от които 25 лв. – държавна такса
за въззивното производство, 10 лв. – ДТ за съдебни удостоверения и 600 лв.
адв. възнаграждение, определено в съответствие с чл. 38, ал.2 ЗА, съгласно
представените доказателства и списъци по чл. 80 ГПК. За заплащане на
11
сумата от 190 лв. - доплащане за възнаграждение за вещото лице по съдебно –
техническата експертиза не са представени доказателства през първата
инстанция, поради което тази сума не следва да се присъжда на въззивницата.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260005/25.05.2022г., постановено по гр.д. №
293/2021г. по описа на Районен съд – Чирпан като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ж. А. К., ЕГН **********, гр. П., ***, чрез
адвокат С. С. Х. от АК - Хасково, със съдебен адрес: гр.П., *** срещу Т. Т. К.,
ЕГН **********, с. Г.Б., *** иск да се осъди ответницата да прекрати
действията, с които пречи на ищцата да упражнява правото на собственост, а
именно да премахне поставените от нея съоръжения за добив и ползване на
вода и прекрати ползването на кладенеца, находящ се в следния недвижим
имот: дворно място с площ от 3070 кв. м.,за което е отреден УПИ IX-133 в кв.
19 по регулационния план на селото, ведно с построените в него полумасивна
жилищна сграда и стопански постройки, при граници: от две страни улица,
УПИ XII-130, У ПИ XI-131, УПИ Х-133, УПИ VIII -135 и УПИ XIII -137.,
придобит по силата на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 107, том V, peг. № 4882, дело № 938 от 2017 г., собственост на
ищцата Ж. А. К. като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК Ж. А. К., ЕГН **********, гр.
П., ***, чрез адвокат С. С. Х. от АК - Хасково, със съдебен адрес: гр.П., *** да
заплати на Т. Т. К., ЕГН **********, с. Г.Б., *** сумата 1535 /хиляда,
петстотин, тридесет и пет/ лв., представляващи направените по делото за
двете инстанции разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС с касационна жалба при
условията на чл. 280, ал.1 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12