О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
№.............
гр.Шумен, 03.12.2019г.
Административен съд - Шумен, в закрито заседание на трети
декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия: Бистра Бойн
като разгледа докладваното от съдията административно дело
№ 580 по описа за 2019г. на Административен съд- Шумен, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.60
ал.4 от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.186
ал.4 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС).
Образувано
по жалба на „Р-74“ЕООД с ЕИК: *********, със седалище ***, представлявано от
управителя Р.М.А., против Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 475-ФК/25.11.2019г. на Началник отдел "Оперативни дейности"-
гр.Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП-гр.София, с която на дружеството
е наложена ПАМ– запечатване на търговски обект– кафе аператив, находящ се в гр.К.,
ул.О.П.№1 и е забранен достъпът до него за срок от четиринадесет дни, на
основание чл.186 ал.1 от ЗДДС и чл.187 ал.1 от ЗДДС. В заповедта е
материализирано разпореждане за нейното предварително изпълнение, основано на
чл.188 от ЗДДС, във връзка с чл.60 от АПК, което е оспорено с настоящата
жалба.
Жалбоподателят
твърди, че е налице незаконосъобразност на разпореждането за предварително
изпълнение на ЗППАМ поради липса на мотиви по чл.60 ал.1 от АПК, посочени в
оспорената заповед и изложен анализ на конкретни фактически основания за допуснатото
предварително изпълнение на акта. Въз основа на изложеното оспорващият
обосновава извод за незаконосъобразност на разпореждането за предварително
изпълнение на ЗППАМ и моли за неговата отмяна.
Ответникът
представя административната преписка. Не изразява становище по оспореното
разпореждане.
Въз основа на
материалите по делото се установява следната фактическа обстановка: На
17.11.2019г., неделя, в 15,40ч., служители на ГДФК на НАП извършили проверка по
спазване на данъчното и осигурително законодателство в търговски обект– кафе
аператив, находящ се в гр.К., ул.О.П.№1, стопанисван от дружеството
жалбоподател, която била надлежно документирана с Протокол за извършена
проверка серия АА № 0383253 от 17.11.2019г., който е саморъчно написан от
служител на данъчния орган и трудно четлив. При извършена контролна покупка от проверяващ
на 1 бр кафе и една сметана на обща стойност 0,60лв., заплатена в брой на място
в обекта, дружеството не издало фискална касова бележка от наличното въведено в
експлоатация, но неработещо фискално устройство. Плащането било прието от управителя.
Въз
основа на тези факти административният орган приел, че „Р-74“ЕООД-гр.Шумен не е спазило реда и начина за издаване на
съответен документ за продажба, издаден по установения ред за продажба, с което
е осъществило състава на чл.25 ал.1 т.1 от Наредба № Н-18/2006г., във връзка с чл.118
ал.1 от ЗДДС. Извършеното нарушение послужило като основание за налагане на ПАМ,
по смисъла на чл.186 ал.1 т.1 б.“а“ от ЗДДС. На 25.11.2019г. била издадена
Заповед за налагане на ПАМ № 473- ФК/25.11.2019г. на Началник отдел „Оперативни
дейности“- Варна, ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП., Упълномощена със
Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г. на Изп.Директор на НАП, с която се постановява
запечатване на търговския обект и забрана на достъпът до него за срок от четиринадесет
дни. Запечатването следвало да се извърши в присъствието на представител на
дружеството-жалбоподател в срок до 2 дни от датата на връчване на заповедта,
като конкретният ден и час се определят от връчителя. Със Заповедта е указано
на търговското дружество, че изпълнението на наложената с тази заповед ПАМ ще
бъде прекратено на основание чл.187 ал.4 от ЗДДС по писмена молба на
задълженото лице, подкрепена с доказателства, че наложената глоба или
имуществена санкция е заплатена изцяло. На 02.12.2019г., след издаването на
процесната Заповед, бил съставен АУАН № F529710, относно неиздаването на касова
бележка. Към момента липсва издадено НП, с което да е определена имуществена санкция
за нарушението на разпоредбите на данъчното законодателство.
Жалбата
е подадена от надлежна страна- адресат на заповедта, в която се съдържа
оспореното разпореждане за предварително изпълнение на ПАМ, породило
неблагоприятни правни последици за оспорващото дружество. Обжалването на
разпореждането е извършено в тридневния срок по чл.60 ал.5 от АПК, доколкото
заповедта е връчена на оспорващото дружество на вчерашна дата- 02.11.2019г. и
жалбата срещу разпореждането за предварителното ѝ изпълнение е депозирана
на 03.12.2019г. в съда. С оглед на което, съдът приема, че жалбата в частта
ѝ, насочена срещу разпореждането за предварително изпълнение на
оспорваната заповед, е процесуално
допустима.
Разгледано
по същество, искането за отмяна на разпореждането за предварително изпълнение
на посочената заповед е основателно,
поради следните съображения:
Разпоредбата
на чл.188 от ЗДДС указва, че принудителната административна мярка по чл.186
ал.1 от с.з. подлежи на предварително изпълнение при условията на АПК. Административният
орган е изложил фактическите и правни основания за издаване на Заповедта, като
относими към настоящото производство са само мотивите, касаещи разпореждането
по чл.60 ал.1 от АПК. Според чл.60 ал.1 от АПК в административния акт се
включва разпореждане за предварителното му изпълнение, когато това се налага,
за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено
важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено
или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на
изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по
искане на някоя от страните- в защита на особено важен неѝн интерес.
Обстоятелствата,
мотивирали органа да разпореди предварително изпълнение на ЗППАМ, се свеждат до
следното: Административният орган е посочил, че неспазването на задължението за
издаване на касова бележка винаги води до негативни последици за фиска, тъй
като не се отчитат приходи и по този начин се стига до отклонение от данъчното
облагане. Не е посочено конкретно в настоящия казус каква е констатираната
разлика между фактическата наличност и тази, която е отчетена с фискалното
устройство и стойността на неотчетената покупка. Счетено е, че е налице
засягане на важен държавен интерес, тъй като задължението на данъчните субекти
да отчитат коректно приходите си и да заплащат определените въз основа на тях
данъци формира приходната част на държавния бюджет и търговецът получава
предимство пред останалите търговци, отчитащи в пълен обем приходите си.
Като
самостоятелно фактическо основание за допускане на предварителното изпълнение
на ПАМ е посочена възможността да бъде осуетено или сериозно затруднено
изпълнението на акта. Според мотивите на разпореждането за предварително
изпълнение на ЗППАМ, от закъснението на изпълнението на ПАМ може да последва
значителна или трудно поправима вреда, а именно- съществено отклонение от
данъчното облагане по отношение на конкретния субект. Административният орган
посочил, че именно с цел да се промени установената организация в дейността на
търговеца и причините, водещи до неблагоприятни последици за фиска, се налага
предварително изпълнение на наложената ПАМ.
Регламентираните
хипотези в текста на чл.60 ал.1 от АПК сочат, че разпореждане за предварително
изпълнение може да бъде постановено само в изключителни случаи, при наличието
на една или повече от предпоставките, предвидени в нормата. Същите по своето
естество и характер сочат на някакъв вид изключителност или особеност, които
конкретната хипотеза притежава, спрямо обичайните случаи от същия вид. Наличието
на посочените в чл.60 ал.1 от АПК предпоставки не се презумира, а във всички
случаи административният орган следва да посочи обстоятелствата, мотивирали го
да разпореди предварителното изпълнение на акта. Предварително изпълнение на
акта следва да се допуска само при наличие на посочените в закона предпоставки
с излагане на убедителни мотиви в тази насока, предвид това, че по този начин
се въвежда изключение от основния принцип на суспензивния ефект на подадената
срещу административния акт жалба.
В
случая мотивите, въз основа на които е допуснато предварителното изпълнение са
общи изрази, придаващи изключителност на издадените по реда на чл.186 от ЗДДС
административни актове, каквато самият законодател не е предвидил в ЗДДС. Налице
е формално изпълнение на задължението за мотивиране на акта, без обвързване с
конкретни факти за настоящото нарушение, което е равнозначно на липса на
мотиви. По делото липсват каквито и да е данни и доказателства, подкрепящи
направения в Заповедта извод, че ако не бъде допуснато предварително изпълнение
на принудителната административна мярка съществува възможност да се извърши ново
нарушение и опасност за фиска. В обекта има регистрирано и функциониращо ФУ, с
което е създадена организация и е осигурена възможността всички извършени
продажби да бъдат надлежно отчитани в съответствие със законовите изисквания.
Съдът
намира, че липсват конкретни данни, налагащи защита на особено важен държавен
интерес. Действително обществените отношения, свързани с коректното отчитане на
продажбите на стоки или услуги в търговските обекти са пряко свързани с
фискалните интереси на държавата и предполагат засилена охрана, но същата
следва да се реализира в законово очертаните рамки и съобразно целите на закона
и без да се засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най– необходимото
за целта, за която актът се издава– по арг. от чл.6 ал.2 от АПК. Както
принудителната административна мярка, така и разпореждането за нейното
предварително изпълнение, трябва да бъдат необходими за постигане на целта на
закона и да са съразмерни по тежест с установените факти и преследваната цел. В
случая липсва посочване на конкретни факти, чието проявление мотивира
разпореждането за предварително изпълнение. Не става ясно с какво точно се
обосновава особено важния държавен или обществен интерес и защо органът счита,
че от по-късното изпълнение на ЗППАМ могат да последват значителни или трудно
поправими вреди. Законодателят не е предвидил предварително изпълнение на
мярката по силата на закона. Поради изложеното съдът приема, че в конкретния
случай не се доказва и не съществува спешна необходимост от охрана на важни
държавни интереси в сочения от административния орган аспект.
Съдът
преценява като изцяло немотивирано и неподкрепено с доказателства становището
на административния орган, че по-късното изпълнение на заповедта може да доведе
до значителна или трудно поправима вреда, изразяваща се в съществено отклонение
от данъчно облагане. От обстоятелствената част на заповедта се установява
наличието на една извършена продажба, за която не е издаден касов бон. От
Протокола за извършена проверка е видно, че разчетената касова наличност е 0.00лв.,
при фактическа наличност 4,60лв., което сочи, че не е налице неотразяване на множество
продажби на стоки. Тези факти по никакъв начин не кореспондират с тезата на
административния орган досежно възможността за съществено отклонение от данъчно
облагане. С оглед изложеното не може да се твърди, че нарушението ощетява
бюджета и засяга значим интерес за държавата и обществото до степен на
изключителност, изискваща незабавното изпълнение на мярката.
Съдът
намира за необосновано и недоказано и другото основание, посочено от
административния орган, а именно възможността да бъде осуетено или сериозно затруднено
изпълнението на акта, понеже административният орган е следвало да посочи
конкретните факти, чието проявление обосновава извод, че оспорващото
дружеството ще предприеме стъпки в подобна насока. В случая това не е сторено.
В
обобщение на изложеното съдът намира, че административният орган не е посочил
конкретни обстоятелства, подкрепени с надлежни факти и доказателства,
обосноваващи възприетите като налични от него основания по чл.60 ал.1 от АПК за
постановеното предварително изпълнение на невлезлия в сила акт. Непосочването
на конкретни обстоятелства, обосноваващи допускане на предварителното
изпълнение, по същество представлява от една страна липса на мотиви, което
непосредствено засяга правото на защита на адресата на акта, а и препятства
проверката относно наличието на задължителните предпоставки по чл.60 ал.1 от АПК от страна на съда, а от друга следва да бъде квалифицирано като липса на
материалноправни предпоставки за допускане на предварителното изпълнение на
ПАМ, поради което съставлява основание за отмяна на разпореждането в хипотезата
на чл.146 т.3 от АПК.
Съдът
констатира и още едно основание за отмяна на разпореденото предварително
изпълнение, което ако не бъде санкционирано би довело до нарушаване правата на
жалбоподателя. В самата заповед е посочено, че на основание чл.187 ал.4 от ЗДДС
изпълнението на ПАМ ще бъде прекратено, ако жалбоподателят представи
доказателства, че е заплатил наложената санкция. Предвидената в ЗДДС санкция за
такова нарушение се определя от административно наказващия орган при издаване
на НП, което е част от налагане на административно наказание на търговеца по
реда на ЗАНН. Видно от доказателствата по делото, към момента на издаване на
процесната заповед дори няма издаден АУАН. Следователно процесната ПАМ е
издадена преди да е започнало административно-наказателно производство срещу
търговеца, което евентуално би приключило с издаване на НП, в което да бъде
определена санкция. Допускайки предварително изпълнение на процесната Заповед
за налагане на ПАМ, преди издаването на НП и дори преди изтичане на срока за
обжалване на Заповедта, административният орган на практика отнема възможността
на жалбоподателя да се възползва от разпоредбата на чл.187 ал.4 от ЗДДС, тъй
като към датата на връчване на заповедта няма издадено НП, в което да е
определена санкцията за нарушението.
Ето
защо съдът намира, че разпореждането, с което е допуснато предварително
изпълнение на Заповед № 475-ФК/25.11.2019г. е незаконосъобразно и следва да
бъде отменено.
Водим
от горното и на основание чл.60 ал.7 от АПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ по
жалба на „Р-74“ЕООД с ЕИК: *********, със седалище ***, представлявано от
управителя Р.М.А. разпореждане по чл.60 ал.1 от АПК за предварително изпълнение
на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
475-ФК/25.11.2019г. на Началник отдел "Оперативни дейности"- гр.Варна
в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП-гр.София, с която на дружеството е
наложена ПАМ– запечатване на търговски обект– кафе аператив, находящ се в гр.К.,
ул.О.П.№1 и е забранен достъпът до него за срок от четиринадесет дни, на
основание чл.186 ал.1 от ЗДДС и чл.187 ал.1 от ЗДДС.
На основание чл.60 ал.8 от АПК
определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от
съобщаването му пред Върховния административен съд на Република България.
Препис от настоящото определение
да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.
Съдия: