Определение по дело №1708/2016 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 №.……/…….02.2017 г.

гр.  Варна

 

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание, проведено на двадесети февруари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

СЪДИЯ: МИЛА КОЛЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 1708/2016 г. по описа на ВОС, ТО,

за да се произнесе взе предвид следното:              

 

 

Съдът констатира, че производството по делото е образувано по искове с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, които са предявени от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД със седалище и адрес на управление гр.София пл. „Света Неделя“ № 7, ЕИК *********, представлявано от Левон Карекин Хампарцумян и Енрико Минити, срещу Р.Т.Б., А.Д.Д. и Д.П.Д., въз основа на указанията на заповедния съд по ч.гр.д № 1124/2011 г. по описа на Районен съд – гр. Девня, дадени с разпореждане № 2418/15.11.2016 г. на заявителя „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД за установяване на вземанията на ищеца – кредитор,  материализирани в издадената в негова полза заповед за изпълнение № 826/19.09.2011 г.

Видно от представените с исковата молба доказателства, заповедта за изпълнение е издадена на 19.09.2011 г. по ч.гр.д № 1124/2011 г. по описа на Районен съд – гр. Девня. Въз основа на заповедта за изпълнение на 19.09.2011 г. е издаден изпълнителен лист, въз на който е образувано изп. дело № 20118070400631 на Надежда Денчева – ЧСИ с район на действие района на Окръжен съд – гр. Варна, вписана под № 807 в регистъра на КЧСИ. За това изпълнително производство ответникът Д.П.Д. е бил уведомен с покана да доброволно изпълнение, която му е връчена на 14.11.2011 г., а ответницата А.Д. Дончева е уведомена с покана за доброволно изпълнение, която й е връчена на 23.11.2011 г. За двамата ответници поканите за доброволно изпълнение са получени от Йордан Д. – син, което прави връчването им редовно. Третият ответник Р.Т.Б. е бил уведомен за изпълнението чрез поставяне на обявление по реда на чл. 47 от ГПК. По посоченото изпълнително дело са били предприети изпълнителни действия като е извършена публична продан на ипотекирания в полза на банката с договорната ипотека, обективирана в нотариален акт № 97, том II, рег. № 2550, дело № 151/2006 г. на Николай Дюлгеров – нотариус с район на действие района на РС – Варна, вписан под № 484 в регистъра на Нотариалната камара, апартамент, който е собственост на А.Д.Д. и Д.П.Д.. В последствие с разпореждане от 30.09.2016 г. производството по посоченото изпълнително дело е било прекратено по искане на взискателя, на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК. В последствие с молба рег. № 18182/29.09.2016 г.  „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД е поискало образуването на ново изпълнително производство срещу тримата ответници въз основа на издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1124/2011 г. на PC - гр. Девня и е поискало изпълнението да бъде насочено върху шест недвижими имота, собственост на длъжниците. Въз основа на тази молба е образувано изп. дело № 20163110401367 по описа на СИС при ВРС. По това производство са изпратени нови покани за доброволно изпълнение до тримата ответници, в качеството им на длъжници, което им е дало повод да подадат възражение срещу заповедта за изпълнение по реда на чл. 414 от ГПК.

Съгласно чл. 418, ал. 5 от ГПК, заповедта за изпълнение с отбелязването за издадения изпълнител лист се връчва от съдебния изпълнител, което става едновременно с връчването на поканата за доброволно изпълнение. Поради това двете връчвания се удостоверяват с една и съща разписка. За това с оглед на така събраните доказателства следва да бъде прието, че заповедта за изпълнение е връчена на А.Д.Д. на 23.11.2011 г. и на Д.П.Д. на 14.11.2011 г., а на Р.Т.Б. е връчена по реда на чл. 47 от ГПК на 09.12.2011 г., съгласно удостоверение от 25.11.2016 г. на Надежда Денчева – ЧСИ с район на действие района на Окръжен съд – гр. Варна, вписана под № 807 в регистъра на КЧСИ. От датите на тези връчвания за всеки един от тримата длъжници е започнал да тече предвидения в чл. 414, ал. 1 от ГПК срок за подаване на възражения, който е изтекъл много преди връчване на поканите за доброволно изпълнение по новообразуваното изпълнително производство. Пропускането на този срок е довело до стабилизиране на издадената заповед за изпълнение като същата може да бъде оспорвана единствено по реда на чл. 424 от ГПК чрез предявяване на иск или по реда на чл. 423 от ГПК чрез предявяване на възражение пред въззивния съд в предвидените в разпоредбата случаи. Същата обаче не може да бъде оспорена чрез подаване на възражения по чл. 414 от ГПК след образуването на новото изпълнително производство. Освен изложеното дотук, следва да бъде отчетено и обстоятелството, че за периода от 2011 г. до 2016 г. е било налице висящо изпълнително производство, което е било образувано въз основа на издадената заповед за изпълнение и по което производство са провеждани действия по принудително изпълнение, включително публична продан на ипотекирания имот. Провеждането на тези действия е могло да бъде оспорвано от ответниците, включително и с твърдението за липса на изпълнително основание. Осъществяването на процедурата по изпълнението означава, че ответниците са се запознали с изпълнителното основание, въз основа на което е образувано изпълнителното дело и са могли да го оспорват по предвидения за това в закона ред, в случая – подаване на възражение по чл. 414 от ГПК. Това обаче не е направено, поради което срокът за подаване на такова възражение следва да се счита пропуснат. Както се посочи по-горе, пропускането на срока по чл. 414 от ГПК води до стабилизиране на заповедта за изпълнение, като същата вече не може да бъде оспорвана, освен в предвидените в закона случаи – чл. 423 и чл. 424 от ГПК. Правният интерес от предявяване на иска по чл. 422, във вр. с чл.415 от ГПК е обусловено от направени в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК възражения. При наличието на такива възражения и указания за предявяване на установитетелен иск кредиторът е длъжен да предяви такъв иск под страх от обезсилване на заповедта за изпълнение. Този интерес отпада в случаите, когато не са подадени възражения срещу заповедта за изпълнение в предвидения в разпоредбата на чл. 414, ал. 2 от ГПК срок. В този случай, дори и заповедният съд да даде указания за предявяване на иска, непредявяването му от кредитора не може да доведе до обезсилване на заповедта. Предвид на това, допустимостта на иска по чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, освен от общите предпоставки за това, се определя допълнително и от наличието на подадени в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК възражения срещу издадената заповед за изпълнение. Доколкото всеки съд сам проверява дали предявения пред него иск е допустим и подлежащ на разглеждане, преценката на заповедния съд за това дали са налице подадени в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК възражения срещу заповедта за изпълнение и за това, че кредитора следва да предяви иска по чл. 422 от ГПК не обвързват съда, пред който е предявен иска. Същият следва да извърши самостоятелна преценка на тези обстоятелства, в който смисъл са и разрешенията, дадени в т. 10а от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС. В случая от изложеното по-горе следва, че подадените от ответниците, в качеството им на длъжници, възражения по чл. 414 от ГПК са след изтичането на преклузивния срок по чл. 414, ал. 2 от ГПК, поради което и не налице правен интерес от предявяване на иска по чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК. С оглед на това, производството по делото следва да бъде прекратено като недопустимо.

По отношение на искането за връщане на внесената по делото държавна такса, съдът намира, че същата не следва да бъде връщана, доколкото същата се дължи за образуване на делото, а не с оглед резултата от същото. Обстоятелството, че искът е предявен след дадени от заповедния съд указания не води до обратния извод, доколкото ищецът е разполагал с възможността да не изпълни тези указания след като е считал, че срока за подаване на възражения е пропуснат и в последствие да атакува евентуалното обезсилване на заповедта поради непредявен иск. Съгласно константната практика на ВКС по повод на разпоредбата на чл. 4б от Закона за държавните такси, на връщане подлежат само недължимо платените такси, а това са таксите, по които исковото или охранителното производство не е било образувано или таксите са били събрани въпреки, че ищецът е бил освободен от заплащането им, а също така и надвнесените такси. По силата на чл. 3 от ЗДТ, таксата се заплаща при предявяване на искането за извършване на действието и/или при издаване на документа, за който се заплаща такса, като законодателят не е поставил заплащането на таксата в зависимост от това дали съдът ще се произнесе само по допустимостта или и по основателността на иска или жалбата. Поради това, не се дължи връщане на платената държавна такса при прекратяване на производството по делото поради недопустимост на жалбата или иска. В случая, видно от приложеното заповедно производство, към момента, в който е дал указания за предявяване на иска по чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК заповедният съд не е разполагал с други доказателства за това, че заповедта е била връчена на длъжниците, освен тези по второто изпълнителното производство, образувано през 2016 г. Това се дължи на обстоятелството, че разпоредбата на чл. 418, ал. 5 от ГПК, задължаваща съдебният изпълнител незабавно да изпрати на съда копие от съобщението, с което е връчена заповедта за изпълнение, е в сила от 2015 г. Преди този момент заповедният съд е могъл да следи за това дали е връчена надлежно заповедта за изпълнение само в случай на постъпило възражение по чл. 414 от ГПК и представени от длъжника доказателства за това. Поради тази причина не може да бъде вменено във вина на заповедния съд обстоятелството, че същият не е установил по-ранното връчване на заповедите за изпълнение на тримата длъжници, а оттам и това, че подадените от тях възражения са след срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК. Възражения за това в заповедното производство са могли да бъдат наведени от страна на кредитора-ищец в настоящото производство, което не е направено от негова страна.

Съдът намира, че не следва да бъдат присъждани направените от ответниците разноски, независимо, че производството по делото се прекратява, каквото искане е формулирано в постъпилия по делото отговор на исковата молба от същите. Това е така, тъй като същите са станали причина за образуването на производството с оглед предявяването на възражения срещу издадената заповед за изпълнение след изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК.

Воден от гореизложеното и в същия смисъл, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 1708/2016 г. по описа на ВОС.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД със седалище и адрес на управление гр.София пл. „Света Неделя“ № 7, ЕИК *********, представлявано от Левон Карекин Хампарцумян и Енрико Минити, за връщане на внесената по делото държавна такса в размер на 2762,90 лв.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответниците Р.Т.Б., А.Д.Д. и Д.П.Д. за присъждане на разноски по делото.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: