Решение по дело №2377/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 260104
Дата: 27 август 2020 г. (в сила от 15 октомври 2020 г.)
Съдия: Петя Кръстева Георгиева
Дело: 20202120202377
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 юни 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ  

№260104/ 26.08.2020г., гр.Бургас.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

       Бургаският районен съд,  осми наказателен състав,

на четвърти август, две хиляди и двадесета година,

в публичното съдебно заседание в следния състав :

                                                                                           Председател: Петя Георгиева                                                                                       Секретар : Гергана Стефанова

Прокурор : ……………………

като разгледа докладваното от съдия Георгиева наказателно административен характер дело номер 2377 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе  взе предвид следното :

  

       Производството е по реда чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по повод жалбата на „Ф“ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** против наказателно постановление № 479589-F522114/25.11.2019г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“-Бургас в ЦУ на НАП, с което с което на основание чл.185, ал. 2, изр. 2, във вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на § 21, ал.2 от ПЗР вр. с чл. 118, ал.4 ЗДДС от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление с искане за отмяна.

   Жалбата е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок и е процесуално допустима.

    Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

   На 28.10.2019г. в 13.00 часа е извършена проверка по спазване на данъчното законодателство на обект – склад, находящ се в ***, стопанисван от „Ф“ЕООД, ЕИК ***. По време на проверката е констатирано, че в обекта има въведено в експлоатация и свързано дистанционно с НАП фискално устройство „Datecs DP-150” с ИН на ФУ № DT779864  и ИН на ФП № 02779864. След като контролните органи проверили дневните финансови отчети в обекта, е констатирано, че за дата 17.10.2019г.  дружеството жалбоподател не е изпълнило задължението си да отпечатва  дневен финансов отчет  с нулиране на запис във фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден /за всеки 24 часа/.

    Фискалното устройство, не било с коригирана версия на фърмуера и не е генерирало дневен финансов отчет с нулиране на запис във фискалната памет в КЛЕН за всеки ден, през който в устройството са регистрирани продажби/ сторно или служебно въведени операции, в случай че през последните 24 часа такъв отчет не е отпечатан от лицето по чл.3, с което е нарушена разпоредбата на § 21, ал.2 от ПЗР вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.

   За констатациите на място е бил съставен протокол за извършена проверка на основание чл.110, ал.4 във връзка с чл.50, ал.1 от ДОПК, приложен към административнонаказателната преписка.

     На 06.11.2019г. в ЦУ на НАП-Бургас се явил управителят на дружеството, като в негово присъствие е съставен акт за установяване на административно нарушение по чл.39, ал.1 от Наредбата, вр. с чл. 118, ал.4 от ЗДДС. След съставяне на акта препис от същия е бил връчен на управителя, който го подписал и получил препис от него.

     Въз основа на акта е издадено обжалваното наказателно постановление. Административнонаказващият орган е счел, че с така установените фактически обстоятелства се нарушават разпоредбите на § 21, ал. 2 от ПЗР от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС, поради което и на основание чл.185, ал.2, изр. 2, във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС наложил на жалбоподателя имуществена санкция размер на 500 лева.

     Разпоредбата на чл.185, ал.1 от ЗДДС предвижда, че на лице, което не издаде документ по чл.118, ал.1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лева, или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лева. Алинея 2 на същата разпоредба предвижда, че извън случаите по ал.1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл.118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лева, или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лева. Разпоредбата предвижда още, че когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1.

   Описаните в наказателното постановление факти кореспондират със състава на нарушението по чл.185, ал.2 от ЗДДС. Деянието формално осъществява признаците на посоченото в акта и в наказателното постановление административно нарушение. Независимо от това обаче в наказателното постановление не е посочена нарушената разпоредба. В ПЗР на Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин са налице две разпоредби обозначени, като § 21. В този случай административнонаказващият орган е следвало да посочи брой на Държавен вестник, с който е приет съответния параграф, за да се изключат всякакви съмнения какво е нарушението, в което е обвинен нарушителя. Според съда, това е съществено нарушение на процесуалните правила и се приравнява на липса на реквизит по чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН.

   От друга страна в акта е посочена разпоредбата на чл.39, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, съгласно който към момента на проверката всяко фискално устройство, включително вградено в автомат на самообслужване, генерира автоматично пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден /за всеки 24 часа/, през които в устройството са регистрирани продажби/сторно или служебно въведени операции, в случай че през последните 24 часа такъв отчет не е отпечатан от лицето по чл.3. Ако се приеме, че се касае до § 21, ал.2 от ПЗР, ДВ, бр.52 от 02.07.2019г., в сила от 02.07.2019г. в него се предвижда, че до привеждане на въведените в експлоатация фискални устройства в съответствие с изискванията на чл.39, ал.1, но не по-късно от 31 март 2020г., лицето по чл.3 е задължено да отпечатва дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден /за всеки 24 часа/, през които в устройството са регистрирани продажби/сторно или служебно въведени операции. С посочването на различна разпоредба при издаване на наказателното постановление се нарушава правото на защита на нарушителя. Обжалваното постановление е незаконосъобразно, поради което подлежи на отмяна.

    

      Разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН предвижда, че в производството по обжалване на наказателното постановление въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл.143 от АПК, който пък от своя страна препраща към чл.77 и чл.81 от ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнасяне по разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай, няма искане за присъждане на разноски в производството.

    Предвид гореизложените съображения на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Бургаският районен съд

                                                 Р Е Ш И:

     ОТМЕНЯ наказателно постановление № 479589-F522114/25.11.2019г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“-Бургас в ЦУ на НАП, с което с което на основание чл.185, ал.2, изр.2, във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС на „Ф“ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на § 21, ал.2 от ПЗР вр. с чл. 118, ал.4 ЗДДС от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.

  

   Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - гр.Бургас.

                                                       

                                                                                        Председател:     

Вярно с оригинала: Г.Ст.