РЕШЕНИЕ
№ 43
гр. Пловдив, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
при участието на секретаря Нина Б. Стоянова
в присъствието на прокурора Светлозар Лазаров
като разгледа докладваното от Иван Хр. Ранчев Въззивно частно наказателно
дело № 20235000600048 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 34, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС.
С Решение № 17 от 24.01.2023 г. по ЧНД № 103/2022 г. Пазарджишкият
окръжен съд е признал по реда на Рамково решение 2005/2014/ПВР на Съвета,
относно прилагането на принципи за взаимно признаване на финансови
санкции и ЗПИИРКОРНФС, Решение на Полицейски президиум Райнпфалц,
Централна служба „Глоби“ - Германия, с рег. № 21.3519804.1, постановено на
27.04.2022 г., влязло в законна сила на 19.05.2022 г. срещу българския
гражданин А. Я. И. с ЕГН: ********** с постоянен и настоящ адрес в гр. П.,
ул. „Д.“ № ** е наложена финансова санкция в размер на 1 800 евро - за
извършено административно нарушение по реда на чл. 41, ал.1, във връзка с
Приложение 2, чл.49 от Правилника за движение по пътищата /StVO /, чл.24,
чл.25 от Закона за движение по пътищата StVG; 113.9 от Федералния каталог
за финансови санкции /ВКаt/, чл.4, ал.1 от Правилника за приложение на
Федералния каталог за финансови санкции /BKatV/, с включени разходи в
размер на 93,50 евро, или общо 1 893,50 евро с левова равностойност 3 703,36
1
лева по фиксирания курс на БНБ към деня на постановяване на решението и е
изпратил решението на ТП на НАП – П. за изпълнение и събиране на
дължимите суми в левовата им равностойност.
Недоволен от решението е останал адв. Р. З. – защитник на А. И., който
го е обжалвал с искане то да бъде отменено. На първо място намира, че
същото е незаконосъобразно, защото приложеното по делото Удостоверение
е непълно по смисъла на чл.35, ал.1, т.1, пр.2 от ЗПИИРКОРНФС, което е
факултативно основание за отказ за признаване и изпълнение на финансовата
санкция. По този повод остава неясен начина на провеждане на
производството и спазени ли са всички гаранции по Рамковото решение,
гарантиращи правото на защита на лицето. На второ място засегнатото лице
не е било намерено на известните му адреси в страната, защото може да се
намира трайно в чужбина - ФРГ и съдът не е положил усилия за
установяването на неговото постоянно местопребиваване, задгранични
пътувания, притежание на лични МПС, недвижими имоти и др. От тук и за
достигане на заключението за неговото обичайно местопребиваване на
територията на Р. България по смисъла на чл. 30, ал.3 от ЗПИИРКОРНФС.
За постъпилата въззивна жалба е било съобщено на ОП – П., но не е
взето отношение.
По делото пред настоящата инстанция са изискани и приети справки от
НБД „Население“ за постоянен и настоящ адрес, както и от сектор „БДС“ при
ОД на МВР – П. за задграничните пътувания на жалбоподателя, както и
изпратените до него уведомителни писма от немските власти във връзка с
решението за наложената му санкция.
Засегнатото лице А. Я. И. се явява лично и със своя защитник – адв. Р.
З. от АК - П., който иска по изложените съображения в жалбата да се отмени
решението на окръжния съд като незаконосъобразно и необосновано.
Прокурорът даде заключение, че жалбата е неоснователна и предлага да
се потвърди решението на окръжния съд.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във
връзка с направените оплаквания в жалбата, намира и приема за установено
следното:
2
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови атакуваното решение, Пазарджишкият окръжен съд е
приел за безспорно установено, че е представено Удостоверение по чл. 4 от
Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европа, относно прилагането
принципа за взаимно признаване на финансови санкции, съдържащо всички
реквизити, съгласно Приложение №2 към чл.4, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС.
То е издадено от компетентен орган на държава – членка на
Европейския съюз – Германия, а именно от Полицейски президиум
Райнпфалц, Централна служба за финансови санкции – Германия за налагане
на глоба, с Решение с рег. № 21.3519804.1, постановено на 27.04.2022г.,
влязло в законна сила на 18.05.2022г. за налагане на финансова санкция на
българския гражданин А. Я. И. в размер на 1 800 евро за извършено
административно нарушение, изразяващо се в поведение, което нарушава
правилата за движение по пътищата:
На 21.12.2021 г. в 21:09 ч. в гр. В., федерална автомагистрала 3, при
41,900 км, в посока на движение – гр. Ф., в качеството си на шофьор на лек
автомобил с рег. № ****** е превишил максималната разрешена скорост
извън населени места от 120 км/ч. с 61 км/ч., при констатирана скорост от 181
км/ч след приспаднат толеранс, което според немското законодателство е
административно нарушение и се санкционира по реда на чл. 41, ал.1, вр. с
Приложение 2, чл. 49 от Правилника за движение по пътищата /StVO/, чл. 24
и чл.25 от Закона за движение по пътищата /StVG/; 113.9 от Федералния
каталог за финансовите санкции /BKaT/, чл.4, ал.1 от Правилника за
приложение на Федералния каталог за финансовите санкции /BKaTV/.
Посочени са и разходи, по производството, довело до решението в размер на
93.50 евро или общият размер на финансовата санкция възлиза на 1893,50
евро, който не може да представлява основание за отказ, съобразно чл.35, т.6
от българския специален закон.
В този смисъл, същото е постановено от несъдебен орган за
административно нарушение по правилата за движение по пътищата,
съгласно чл.3, ал.1, т.1 от ЗПИИРКОРНФС в държава, която е членка на
Европейския съюз и представлява акт за налагане на имуществена санкция.
Налице са формалните предпоставки на чл.4 и чл.5 от ЗПИИРКОРНФС
- удостоверението е представено в оригинал и е преведено надлежно на
3
български език, като отговаря на образеца по приложенията към закона.
Безспорно, компетентен да се произнесе по признаването и
изпълнението на решението е Пазарджишкият окръжен съд, тъй като
засегнатото лице има обичайно пребиваване в гр. П., съобразно чл.31, ал.1 от
ЗПИИРКОРНФС. По делото е установено, че лицето е редовно призовавано
на адреса, посочен в удостоверението, т.е. има трайна връзка от личен
характер точно на това място по местоживеене. В тази връзка, единствено е
изискана допълнителна информация за установяването на неговия адрес по
местоживеене от НБД „Население“ и сектор „БДС“ при ОД на МВР – П. за
задгранични пътувания, но не се налага търсенето на такава за притежание на
лични МПС, недвижими имоти или други данни. От тук и за достигане на
заключението за неговото обичайно местопребиваване на територията на Р.
България и че се касае именно за същото лице.
Законосъобразно е преценено, че са налице предпоставките по чл.30,
ал.1 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като решението е за налагане на парична глоба е
постановено в административно-наказателно производство в държава-членка
на ЕС и се отнася за деяние, което съставлява административно нарушение и
по българското законодателство. Налице са и условията на чл.30, ал.2, т.1 от
ал.2 от ЗПИИРКОРНФС, като в удостоверението изрично е посочено, че се
касае за поведение, което нарушава разпоредбите за движение по пътищата,
т.е. не се изисква двойна наказуемост. А съгласно ал.3 от същия текст, както
вече се упомена, засегнатото лице има местоживеене на територията на Р.
България.
Не са налице и факултативните основания по чл. 35 ЗПИИРКОРНФС за
отказ от признаване и изпълнение на финансовата санкция. Представеното
удостоверение съдържа всички изискуеми реквизити и съответства на
съдържанието на решението.
Основателно е преценено, че решението, представено за признаване и
изпълнение, се отнася за деяние, което е извършено на територията на
издаващата държава и не попада под юрисдикцията на българските съдилища.
Решението не се отнася и за деяние, подсъдно на български съд. Давностният
срок за изпълнение на решението не е изтекъл, съгласно германското и
българското законодателство. Не е налице имунитет или привилегия по
българското законодателство, които правят изпълнението на решението
4
недопустимо.
Липсват и основания за отказ от признаване и изпълнение.
Жалбоподателят е пълнолетен, следователно наказателно и административно
отговорен, а с оглед социалния и обществения му статус, не е лице, по
отношение на което съществува законодателно предвиден имунитет или
привилегия, правещи изпълнението на решението недопустимо.
Наред с това решението не се отнася за деяние, което по българското
законодателство се счита, за извършено изцяло или отчасти на територията на
Р. България, или е било извършено извън територията на издаващата държава
и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно
производство по отношение на такова деяние. Наложената финансова санкция
е над фиксирания праг от 70 евро.
Производството по издаване на решението е било писмено, като е
посочено, че в съответствие със законодателството на издаващата държава,
засегнатото лице е било уведомено лично или чрез упълномощен според
националния закон представител за правото и срока за обжалване на
решението. Вярно е, че в следващата точка не е отбелязано изрично как е
било уведомено лицето за тези му права, но с основание е преценено, че се
възприема с доверие, съобразно принципа за взаимно признаване на съдебни
решения, въз основа на който е изгражда съдебното сътрудничество между
държавите – членки на ЕС.
От представените от засегнатото лице пред апелативния съд
допълнителни писмени доказателства с превод на български език се
установява, че неговите близки в Р. България са получили по пощата
уведомлението от немските власти за наложената имуществена санкция,
както и за възможността за нейното обжалване в указания срок, респ. и
привилегията за предварително заплащане в по-малък размер. В тях изрично е
отбелязана и възможността в посочения срок лицето да възрази, ако лично не
е извършило нарушението, от което И. очевидно не се е възползвал пред
немските компетентните органи. В този смисъл възраженията пред
настоящата инстанция, за това че някакво друго лице тогава е използвало
МПС, което е собственост на жалбоподателя, докато се е намирал във ФРГ, не
могат да бъдат приети за основателни. И тъй като липсват конкретни факти,
които разколебават данните от удостоверението, същите не следва да бъдат
5
допълнително проверявани, така както се иска от защитата.
Няма представени доказателства за пълното или частично изпълнение
на санкцията, съгласно чл.33 от ЗПИИРКОРНФС.
Поради обстоятелството, че е наложена финансова санкция в евро,
съобразявайки разпоредбите на чл. 32, ал.1, вр. чл. 16, ал.8 от
ЗПИИРКОРНФС, съдът е определил равностойността на размера на
финансовата санкция и разноски по делото в български лева по фиксирания
курс на БНБ към деня на постановяване на решението от общо 1 893,50 евро с
левова равностойност от 3 703,36 лева.
Макар и да не е упоменато в решението, съгласно чл.42 от
ЗПИИРКОРНФС така определената сума следва да остане в приход за
бюджета на Република България, като изпълняваща решението държава.
Поради което и напълно правилно е преценено, че в конкретния случай
не са налице твърдените обстоятелства, даващи основание за отказ да се
признае решението за налагане на финансовата санкция, като следва да се
потвърди решението на окръжния съд.
Ето защо съдът и
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 17 от 24.01.2023 г. по ЧНД № 103/2022 г.
Пазарджишкият окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6