р е ш
е н и е
№
гр.
Плевен, 09.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІ – ми
наказателен състав, в публичното заседание на втори декември през две хиляди и двадесета
година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВЕТОСЛАВА ЦОНЕВА
и при
секретаря ДАНИЕЛА ТОДОРОВА
като
разгледа докладваното от съдията ЦОНЕВА
НАХД № 2024 по описа за 2020 година
и за да
се произнесе съобрази следното:
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 59
от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 20-0938-003126 от 06.08.2020 година на ***, с което на
основание чл. 175 ал. ІІІ предложение І от ЗДвП на Б.К.Х. ***, ЕГН ********** е
наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева, лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца и са отнети 10 контролни точки за
извършено административно нарушение по чл. 140 ал. І от ЗДвП.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ редовно призован, не се
явява в съдебно заседание. Представлява се от *** П.П., ПлАК. Последният счита,
че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, тъй като от
представените по делото писмени доказателства е установено по несъмнен начин,
че доверителят му не е извършил нарушение.
ОТВЕТНИКЪТ - редовно призован, не се представлява в съдебно заседание. В
съпроводителното писмо моли съда да остави жалбата без уважение и да потвърди
наложеното наказание.
СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в
тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на
жалбоподателят, намира за установено
следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на
преклузивният срок по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и
следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и
материя орган. Видно от приложените по
делото два броя заверени ксерокс копие Заповед № 8121з – 515 от 14.05.2018 година на Министъра
на вътрешните работи е, че началниците на *** при съответните областни
дирекции на полицията са овластени да издават наказателни постановление за
извършени нарушение по ЗДП.
На 23.07.2020 година *** Г.И. и П.Г.
били назначени наряд в *** и се намирали в *** на ул. „***“ до ***. Около 11:45
часа спрели за проверка лек автомобил „***“ с рама ***,
черен цвят с транзитен № *** /разрешение за временно движение № ***/, движещ се
в посока ***. След извършена справка в РСОД № 277 установили, че посочените
номера отговарят на лек автомобил „***“ бял цвят, собственост на *** с Булстат ***.
Водач на автомобила бил Б.Х., който бил собственик и на лекия автомобил и на
фирмата, на която са табелите. Актът за административно нарушение бил съставен
в присъствието на жалбоподателя и връчен му по надлежния ред. Същият го
подписал без възражения.
Впоследствие е издадено и
атакуваното наказателно постановление, което санкционира жалбоподателят с глоба
в размер на 200 лева, лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца и са
отнети 10 контролни точки за извършено административно нарушение по чл. 140 ал.
І от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се
установява по несъмнен начин от представените по делото писмени доказателства: постановление
за прекратяване на наказателното производство на РП – гр. Плевен от 30.07.2020
г.; акт за установяване на
административно нарушение с бланков № 250619 от 23.07.2020 година на ***, *** –
Плевен; обяснения от Б.К.Х. от 23.07.2020 г.; разрешение за временно движение
за лек автомобил „***“ собственост на ***Д, Булстат ***; наказателно
постановление № 20-0938-003126 от 06.08.2020 година на ***; справка за нарушител
на името на жалбоподателя Б.К.Х. и заверено копие от Заповед № 8121з – 515 от
14.05.2018 година на Министъра на вътрешните работи, както и справка по история
на ПП за лек автомобил „***“ с рама ***.
В подкрепа на възприетите от съда
по горе факти са и гласните доказателства,
събрани посредством разпита на свидетелите Г.И. и П.Г., разпитани
непосредствено в съдебно заседание.
При така приетото за установено от фактическа страна СЪДЪТ счита, че
жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните
съображения:
Разпоредбата
на чл.140 ал.І ЗДП съдържа признаци на административно нарушение, което е
такова на формално извършване. Последната законова разпоредба въздига в
задължение с императивен начин водачите на МПС да регистрират по надлежният ред
и да снабдят с регистрационни табели управляваните ППС когато те са част от
движението по пътищата и да ги регистрират.
Представената
по делото и приета към доказателствата по делото справка по история на „ пътна
полиция“ за лек автомобил по история на ПП за лек автомобил „***“ с рама *** установява по категоричен начин, че на
20.07.2020 година същият лек автомобил е бил регистриран по надлежния ред и е
имал разрешение за временно движение от същата дата. Ето защо съдът намери, че
наказващият орган неправилно е приложил материалния закон и е санкционира
деяние, което не съставлява административно нарушение на на разпоредбата на чл. 140 ал. 1 ЗДП.
Предвид гореизложените
съображения съдът намери, че атакуваното Наказателно постановление №
20-0938-003126 от 06.08.2020 година на ***, с което на основание чл. 175 ал.
ІІІ предложение І от ЗДвП на Б.К.Х. ***, ЕГН ********** е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лева, лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца и са отнети 10 контролни точки за извършено
административно нарушение по чл. 140 ал. І от ЗДвП е незаконосъобразно, поради
което и следва да бъде отменено изцяло.
По тока направеното искане за
присъждане на разноски, съдът съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63,
ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните производства по ал. 1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един ***, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От
изложеното следва, че в полза на жалбоподателя в производството действително
следва да бъдат присъдени разноски за ***ско възнаграждение и направените други
разноски.
Съгласно чл. 144 АПК субсидиарно
се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен договор за правна защита, в
който е отразено, че е заплатено в брой ***ско възнаграждение в размер на 300
лв.Тъй като не бе направено възражение за прекомерност, а съгласно чл. 63, ал.
4 от ЗАНН, ДВ, бр. 94 от 2019 г., предвижда, че ако заплатеното от страната
възнаграждение за *** е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди
по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за ******, то следва да бъде
заплатено цялото поискано възнаграждение в размер на 300 лв.
Поради изложеното и на основание чл. 63, ал3
от ЗАНН съдът намира, че ***,
представлявана от *** следва да бъде осъдена да заплати Б.К.Х. ***, ЕГН **********
сумата от 300 лева, представляваща направените по НАХД № 2024/2020 година по
описа на РС Плевен разноски съответно за ***ско възнаграждение на П.П., ПлАК.
Водим
от горното и на основание чл. 63 ал.І от ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 20-0938-003126 от 06.08.2020 година на ***, с което на
основание чл. 175 ал. ІІІ предложение І от ЗДвП на Б.К.Х. ***, ЕГН ********** е
наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева, лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца и са отнети 10 контролни точки за
извършено административно нарушение по чл. 140 ал. І от ЗДвП.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 63, ал.3 ЗАНН ОСЪЖДА ***, представлявана
от *** ДА ЗАПЛАТИ на Б.К.Х. ***, ЕГН ********** сумата от 300 лева,
представляваща направените по НАХД № 2024/2020 година по описа на РС Плевен
разноски съответно за ***ско възнаграждение на П.П., ПлАК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението до страните,
че е изготвено пред Административен съд - Плевен.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: