Решение по дело №2024/2020 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 260191
Дата: 9 декември 2020 г. (в сила от 28 януари 2021 г.)
Съдия: Светослава Михайлова Цонева
Дело: 20204430202024
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

р  е  ш  е  н  и  е

гр. Плевен, 09.12.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІ – ми наказателен състав, в публичното заседание на втори декември през две хиляди и двадесета година в състав

                                                         

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВЕТОСЛАВА ЦОНЕВА

                                             

и при секретаря ДАНИЕЛА ТОДОРОВА

като разгледа докладваното от съдията ЦОНЕВА       

НАХД № 2024 по описа за 2020 година

и за да се произнесе съобрази следното:

ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 59 от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 20-0938-003126 от 06.08.2020 година на ***, с което на основание чл. 175 ал. ІІІ предложение І от ЗДвП на Б.К.Х. ***, ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева, лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца и са отнети 10 контролни точки за извършено административно нарушение по чл. 140 ал. І от ЗДвП.

 ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Представлява се от *** П.П., ПлАК. Последният счита, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, тъй като от представените по делото писмени доказателства е установено по несъмнен начин, че доверителят му не е извършил нарушение.         

ОТВЕТНИКЪТ - редовно призован, не се представлява в съдебно заседание. В съпроводителното писмо моли съда да остави жалбата без уважение и да потвърди наложеното наказание.

СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на жалбоподателят,   намира за установено следното:

ЖАЛБАТА  е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.

По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:

Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и материя орган. Видно от  приложените по делото два броя заверени ксерокс копие Заповед № 8121з – 515 от 14.05.2018 година на Министъра на вътрешните работи е, че началниците на *** при съответните областни дирекции на полицията са овластени да издават наказателни постановление за извършени нарушение по ЗДП.

На 23.07.2020 година *** Г.И. и П.Г. били назначени наряд в *** и се намирали в *** на ул. „***“ до ***. Около 11:45 часа спрели за проверка лек автомобил „***“ с рама ***, черен цвят с транзитен № *** /разрешение за временно движение № ***/, движещ се в посока ***. След извършена справка в РСОД № 277 установили, че посочените номера отговарят на лек автомобил „***“ бял цвят, собственост на *** с Булстат ***. Водач на автомобила бил Б.Х., който бил собственик и на лекия автомобил и на фирмата, на която са табелите. Актът за административно нарушение бил съставен в присъствието на жалбоподателя и връчен му по надлежния ред. Същият го подписал без възражения.

Впоследствие е издадено и атакуваното наказателно постановление, което санкционира жалбоподателят с глоба в размер на 200 лева, лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца и са отнети 10 контролни точки за извършено административно нарушение по чл. 140 ал. І от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от представените по делото писмени доказателства: постановление за прекратяване на наказателното производство на РП – гр. Плевен от 30.07.2020 г.;  акт за установяване на административно нарушение с бланков № 250619 от 23.07.2020 година на ***, *** – Плевен; обяснения от Б.К.Х. от 23.07.2020 г.; разрешение за временно движение за лек автомобил „***“ собственост на ***Д, Булстат ***; наказателно постановление № 20-0938-003126 от 06.08.2020 година на ***; справка за нарушител на името на жалбоподателя Б.К.Х. и заверено копие от Заповед № 8121з – 515 от 14.05.2018 година на Министъра на вътрешните работи, както и справка по история на ПП за лек автомобил „***“ с рама ***.

В подкрепа на възприетите от съда по горе  факти са и гласните доказателства, събрани посредством разпита на свидетелите Г.И. и П.Г., разпитани непосредствено в съдебно заседание.

При така приетото за установено от фактическа страна СЪДЪТ счита, че жалбата е  ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Разпоредбата на чл.140 ал.І ЗДП съдържа признаци на административно нарушение, което е такова на формално извършване. Последната законова разпоредба въздига в задължение с императивен начин водачите на МПС да регистрират по надлежният ред и да снабдят с регистрационни табели управляваните ППС когато те са част от движението по пътищата и да ги регистрират. 

Представената по делото и приета към доказателствата по делото справка по история на „ пътна полиция“ за лек автомобил по история на ПП за лек автомобил „***“ с рама ***  установява по категоричен начин, че на 20.07.2020 година същият лек автомобил е бил регистриран по надлежния ред и е имал разрешение за временно движение от същата дата. Ето защо съдът намери, че наказващият орган неправилно е приложил материалния закон и е санкционира деяние, което не съставлява административно нарушение на  на разпоредбата на чл. 140 ал. 1 ЗДП.

Предвид гореизложените съображения съдът намери, че атакуваното Наказателно постановление № 20-0938-003126 от 06.08.2020 година на ***, с което на основание чл. 175 ал. ІІІ предложение І от ЗДвП на Б.К.Х. ***, ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева, лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца и са отнети 10 контролни точки за извършено административно нарушение по чл. 140 ал. І от ЗДвП е незаконосъобразно, поради което и следва да бъде отменено изцяло.

По тока направеното искане за присъждане на разноски, съдът съобрази следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един ***, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя в производството действително следва да бъдат присъдени разноски за ***ско възнаграждение и направените други разноски.

Съгласно чл. 144 АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен договор за правна защита, в който е отразено, че е заплатено в брой ***ско възнаграждение в размер на 300 лв.Тъй като не бе направено възражение за прекомерност, а съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, ДВ, бр. 94 от 2019 г., предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за *** е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за ******, то следва да бъде заплатено цялото поискано възнаграждение в размер на 300 лв.

 Поради изложеното и на основание чл. 63, ал3 от ЗАНН  съдът намира, че ***, представлявана от *** следва да бъде осъдена да заплати Б.К.Х. ***, ЕГН ********** сумата от 300 лева, представляваща направените по НАХД № 2024/2020 година по описа на РС Плевен разноски съответно за ***ско възнаграждение на П.П., ПлАК.

Водим от горното и на основание чл. 63 ал.І от ЗАНН, СЪДЪТ

Р  Е  Ш  И  :

         

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0938-003126 от 06.08.2020 година на ***, с което на основание чл. 175 ал. ІІІ предложение І от ЗДвП на Б.К.Х. ***, ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева, лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца и са отнети 10 контролни точки за извършено административно нарушение по чл. 140 ал. І от ЗДвП.

НА ОСНОВАНИЕ  чл. 63, ал.3 ЗАНН ОСЪЖДА ***, представлявана от *** ДА ЗАПЛАТИ на Б.К.Х. ***, ЕГН ********** сумата от 300 лева, представляваща направените по НАХД № 2024/2020 година по описа на РС Плевен разноски съответно за ***ско възнаграждение на П.П., ПлАК.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено пред Административен съд - Плевен.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: