Р Е Ш Е Н И Е
№ 1374
гр.Пловдив, 19.07.2019г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
- IX наказателен състав в публично заседание на единадесети юли, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ
при секретаря: ИЛИЯНА ЙОРДАНОВА
като разгледа АНД № 2557/2019г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № К-0047877 от 24.01.2019г. издадено от Т. Д. Д.,
на длъжност *** Комисия за защита на потребителите, Регионална дирекция -
Пловдив, за областите Пловдив, Смолян,
Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище Пловдив с което на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление – гр.София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6,
представлявано от Д. К. К. и М. С., на основание чл.222а от Закона за защита на
потребителите е наложено административно наказание - имуществена санкция в
размер на 1 000 лв. /хиляда лева/, за нарушение на чл.113, ал.1, във вр. с
чл.113, ал.2 от Закона за защита на потребителите.
В жалбата се застъпва становище, че наказателното постановление е незаконосъобразно, постановено при допуснати
съществени процесуални нарушения и в приложимите материалноправни
норми. Сочи, че в нарушение разпоредбите на чл.42, т.3 от ЗАНН и чл.57, ал.1,
т.5 от ЗАНН, в АУАН и наказателното постановление не са посочени място и време
на извършване на нарушението. На следващо място взема становище, че липсва
извършено административно нарушение, доколкото при преглед в оторизиран сервиз
е установено, че мобилният апарат е мокрен, което свидетелства на неспазване на
условията за експлоатация, поради което е отказано гаранционно обслужване.
Посочва, че в случаят е изтекъл шестмесечния срок, предвиден в чл.108 от Закона
за защита на потребителите, поради което потребителят е този, който трябва да
докаже, че несъответствието е съществувало към момента на доставяне на стоката.
Взема становище, че увреждането не може да бъде установено от продавач –
консултант в магазина, апарата следва да бъде разглобен в сервиз от специалист,
притежаващ необходимите знания. Алтернативно поддържа, че размерът на
наложената санкция е неправомерно завишен, липсват отегчаващи отговорността
обстоятелства, санкцията в размер на 1 000 лева се явява несъразмерно тежка. Предлага
наказателното постановление да бъде отменено.
Ответната страна – Комисия за защита на потребителите, Регионална
дирекция – Пловдив, не изпраща представител, не взема становище.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, като наказателното
постановление е връчено на 07.02.2019г., видно от приложената товарителница на
„Европът – 2000“ АД, а жалбата е подадена до
РС-Пловдив чрез Комисия за защита на потребителите, Регионална дирекция –
Пловдив на 08.02.2019г., съгласно отразения входящ номер. Жалбата също така е
подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ , при
наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 12.08.2017г. потребителят Ц. В. Й. закупила мобилен телефон апарат „Samsung Galaxy S8” от магазин на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, находя се в гр.Пловдив,
бул.„Руски“ № 54, МОЛ „Марково тепе“.
На 11.09.2018г. потребителят Й. предявил рекламация пред търговеца в
обекта, която била приета и в писана в регистъра на рекламации, бил издаден
Сервизен протокол № ********* от 11.09.2018г., в който било посочено, че няма
следи от удари, има драскотини. Било отказано гаранционно обслужване със
заключението, че има следи от намокряне – следи от размит стикер за влага,
апаратът бил върнат на потребителя.
Потребителят Й. не останала удовлетворена от същото заключение и
няколкократно отново предявявала рекламации, за което били съставяни Сервизен
протокол № ********* от 01.10.2018г., Сервизен
протокол № ********* от 08.10.2018г. и Сервизен протокол № ********* от
31.10.2018г. в които било отразено, че апаратът не подлежи на гаранционно
обслужване, поради размит стикер за влага, следи от намокряне, неспазване условията
на сертификат IP 68.
Във връзка с горното, потребителят Й. подала Жалба вх.№ П-03-1645 от
25.08.2018г. до КЗП – гр.Пловдив.
На 02.11.2018г. свидетелят С.А.А., в
качеството и на *** в Комисия за защита на потребителите, Регионална дирекция –
Пловдив извършила проверка по същата жалба в магазин на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД,
находя се в гр.Пловдив, бул.„Руски“ № 54.
След констатиране на горепосоченото, свидетелят А., в присъствието на
упълномощено лице – А. Е. П., съставила АУАН № 0047877 от 15.11.2018г. срещу „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД за нарушение на чл.113, ал.1 от Закона за защита на потребителите.
Въз основа на същия акт било издадено обжалваното наказателно постановление за
нарушение на чл.113, ал.1, във вр. с чл.113, ал.2 от Закона за защита на
потребителите.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява
по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на
съдебното следствие свидетел свидетеля С.А.А., които
съдът кредитира като логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по
делото доказателствена съвкупност. От същите се установява начина на извършване
на проверката и констатираните при същата обстоятелства.
Горната фактическа обстановка
се установява и от останала събрана по делото доказателствена съвкупност, както
следва – заверени копия от Сервизен
протокол № ********* от 11.09.2018г., Сервизен протокол № ********* от
01.10.2018г., Сервизен протокол №
********* от 08.10.2018г. и Сервизен протокол № ********* от 31.10.2018г., от
коти се установява предаването на устройството за ремонт и неговото състояние,
копия от фискален бон № 44228630 и Гаранционна карта, от които се установява
предаването на вещта на потребителя и основанието за същото, Жалба вх.№
П-03-1645 от 25.08.2018г. до КЗП – гр.Пловдив, от която се установява повода за
проверката.
Относно приложението на процесуалните правила: Съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и
НП намира, че макар издадени от компетентни органи, притежаващи нужните
правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед № 289
от 22.04.2015г. на председателя на Комисия за защита на потребителите – относно
материалната компетентност на административнонаказващия орган, както и Заповед
№ 392 ЛС/22.04.2015г. на председателя на Комисия за защита на потребителите –
за актосъставителя, то съставените АУАН и НП не
отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като при съставянето им са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство, както и ограничавайки право на
защита на жалбоподателя, предвид следното:
I. На първо място и след запознаване с АУАН и
наказателното постановление се констатира съществено несъответствие между
последните две, както в квалификацията на нарушението, така в неговото словесно
описание.
Така в АУАН като нарушена
разпоредба е посочено – „чл.113, ал.1 от
Закона за защита на потребителите“. Също така, макар в обстоятелствената
част подробно да е описана констатираната и от съда фактическа обстановка, по
никакъв начин не е посочено, че нарушението се изразява именно в това, че в
рамките на един месец от предявяване
на рекламацията на 11.09.2018г. търговецът не превел стоката в съответствие с
договора. Напротив – в АУАН изрично се отразено, че нарушението се изразява в
това, че „…търговецът не е изпълнил
административното си задължение в периода от предявяване на рекламацията от
11.09.2018г. до деня на проверката 02.11.2018г., когато потребителската стока
не съответства на договора за продажба, да я приведе в съответствие…“
Същевременно при издаване
на наказателното постановление, нарушението е „преквалифицирано“ в такова по чл.113,
ал.1, във вр. с чл.113, ал.2 от Закона за защита на потребителите.
В този смисъл за първи път в
наказателното постановление се посочва разпоредбата на чл.113, ал.2 от Закона за защита на потребителите, съгласно която -
привеждането на потребителската стока в съответствие с договора за продажба
трябва да се извърши в рамките на един
месец, считано от предявяването на рекламацията от потребителя.
Също така, за пръв път в
наказателното постановление се посочва, че всъщност „Нарушението е извършено на
12.09.2018г.“ която дата може да бъде свързана единствено с изтичане
срока от един месец, посочен в чл.113, ал.2 от Закона за защита на
потребителите.
От горното е видно, че
предвид установеното несъответствие както в квалификацията на нарушението, така
в неговото словесно описание, то практически за пръв път с наказателното
постановление се „въвежда“ и датата на нарушението – момента на изтичане срокът
от един месец от предявяване на
рекламацията на 11.09.2018г.. Както вече бе споменато, срок от един месец по
никакъв начин не е споменат в АУАН, нито е посочена разпоредбата на чл.113, ал.2 от Закона за защита на потребителите, в
която този срок от един месец е предвиден.
Горното следва да се
прецени като съществено процесуално нарушение, доколкото лишават лицето, сочено като
нарушител, от правото му да разбере съставомерните по
деянието елементи, както и от възможността да организира защитата си при
съставяне на АУАН, съответно – да направи възражения или да ангажира
доказателства, същите елементи за пръв път да съобщени посредством издаденото
наказателно постановление. Последните съществени процесуални нарушения мотивират
отмяната на обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.
II.Отделно от горното
и
на самостоятелно основание следва да се посочи, че от описаната в АУАН и
наказателното постановление фактическа обстановка не се констатират достатъчно
доказателства за осъществено от страна на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД нарушение на чл.113,
ал.1, във вр. с чл.113, ал.2 от Закона за защита на потребителите, предвид следното:
Съгласно разпоредбата на чл.113, ал.2 от Закона за защита на
потребителите – „Привеждането на
потребителската стока в съответствие с договора за продажба трябва да се
извърши в рамките на един месец, считано от предявяването на рекламацията от
потребителя“. С оглед на горното, за да бъде осъществено нарушение на чл.113,
ал.2 от Закона за защита на потребителите, то следва първо – потребителката
стока да не съответства на договора за продажба и второ – продавачът да не я
преведе в съответствие с договора за продажба в рамките на един месец.
Въпреки това, след запознаване както с изложеното в АУАН и наказателното
постановление, както и с приложените доказателства, остава неясно основанието
на актосъставителя, съответно – на
административнонаказващият орган да счетат, че жалбоподателят „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД е предал на потребителя Ц. В. Й. вещ с недостатъци.
В този смисъл следва да се посочи, че въпросната вещ – мобилен телефон
апарат „Samsung Galaxy S8”
е приета четирикратно от търговеца и във всеки един от случаите е констатирано
увреждане, което е в следствие неправилна експлоатация. Въпреки това административнонаказващият
орган не е посочил, че констатацията на търговеца е неправилна, становището му
- неоснователно и че всъщност се касае не за увреждане, което е в следствие
неправилна експлоатация на вещта, а за предадена вещ с недостатъци. В
наказателното постановление не се сочат факти в този смисъл, нито дори се
изразява подобно становище. Напротив –
установява се, че същият извод на административнонаказващият орган почива единствено
на едно предположение, а именно – след като в момента на рекламацията в
магазина и предаване на вещта в протокола не е отразено, че са налични следи от
мокрене, размит стикер за влага, а такива са открити в последствие в сервиза,
то същите „би могло да бъдат причинени от
неправилно съхранени, транспорт, или други действия на служителите на
дружеството или на оторизирания сервиз..“. Макар последното да е мислимо,
то напълно възможно и дори далеч по-вероятно е обратното, а именно - следи от
мокрене, размит стикер за влага да са в резултат от експлоатацията на
устройството. Следва да се има предвид, че търговецът не може да бъде лишен от
възможност да изследва вещта в оторизиран сервиз, посредством специалисти,
съответно – да бъде ограничен само до констатациите, които би могъл да стори
продавача в магазина, в момента на предаване на вещта. Едно подобно изискване
към търговеца освен, че е очевидно житейски немислимо, особено в случаите на
предаване на сложни технически продукти, то и не почива на никаква законова
опора. Независимо от последното изрично
следва да се подчертае, че във всички случаи заключението на административнонаказващият
орган относно това, че потребителската стока не съответства на договора за
продажба по смисъла на чл.113, ал.1 от Закона за защита на потребителите, не
може да бъде направено въз основа на едно предположение, при това със
съмнителна житейска правдоподобност. Още повече и както правилно е посочил
жалбоподателя – от закупуването на стоката – 12.08.2017г., до предявяването на
рекламацията – 11.09.2018г. е изтекла повече от една година, ето защо в случая
няма място законовото предположение на чл.108 от Закона за защита на
потребителите, съгласно което всяко несъответствие на потребителската стока с
договора за продажба, което се прояви до 6 месеца след доставянето на стоката,
се смята, че е съществувало при доставянето.
Ето защо и наказателното постановление се явява постановено при
нарушение на материалния закон, което мотивира неговата отмяна, отделно от
констатираното несъответствие в квалификацията на нарушението и словесно му
описание в АУАН и наказателното постановление.
Водим
от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. трето от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление
№ К-0047877 от 24.01.2019г. издадено от Т. Д. Д., на длъжност *** Комисия за
защита на потребителите, Регионална дирекция - Пловдив, за областите Пловдив, Смолян, Хасково, Кърджали и Стара
Загора със седалище Пловдив с което на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление – гр.София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк
София, сграда 6, представлявано от Д. К. К. и М. С., на основание чл.222а от
Закона за защита на потребителите е наложено административно наказание -
имуществена санкция в размер на 1 000 лв. /хиляда лева/, за нарушение на
чл.113, ал.1, във вр. с чл.113, ал.2 от Закона за защита на потребителите.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване
на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.