№ 184
гр. Пловдив, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело
№ 20215001000641 по описа за 2021 година
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
Повод за започването му е въззивна жалба от К. ФР. М., регистрирана като З.П.,
БУЛСТАТ **********, с. Ж. против постановеното от П.О.С. по т. дело № 82/2020 г.
решение, с което се признава за установено вземането на „Т.Г.“ ЕООД, ЕИК *********,
**** по отношение на К. ФР. М., регистрирана като З.П., БУЛСТАТ **********, с. Ж., П.
област, **** в размер на 15 000 лв., произтичащо от Запис на заповед, издаден от К. ФР. М.
в качеството й на З.П. на 01.02.2018 г. в гр. П., с падеж на определен ден - 30.08.2018 г.,
ведно с обезщетение за забава в размера на законната лихва, считано от 22.10.2019 г. до
окончателното плащане, за което вземане в полза на „Т.Г.“ ЕООД, ЕИК *********
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
ГПК по ч.гр.д. № 17202/2019 г. по описа на ПРС и К. ФР. М., регистрирана като З.П.,
БУЛСТАТ **********, с.Ж., П. област, **** е осъдена да заплати на „Т.Г.“ ЕООД, ЕИК
*********, **** сумата 1 146 лв., представляваща разноски направени в производството по
ч.гр.дело № 17202/2019 г. по описа на ПРС и сумата от 300 лв. разноски за производството
пред ПОС.
В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на решението,
поискана е отмяната му и постановяване на друго отхвърлящо иска.
Насрещната страна е на мнение за неоснователност на жалбата.
Съдът след запознаване с акта предмет на обжалване и данните по делото намери за
1
установено следното:
На 30.01.2020 г. в П.О.С. е постъпила предявена от „Т.Г.“ ЕООД, ЕИК *********,
гр.П. искова молба против К. ФР. М., регистрирана като З.П., БУЛСТАТ **********, с.Ж..
В обстоятелствената част на същата се говори, че на 01.02.2018 г. К. ФР. М.,
регистрирана като З.П., БУЛСТАТ **********, издала в полза на „Т.Г.“ ЕООД, запис на
заповед за сумата от 15 000 лв., с падеж 30.08.2018 г. Твърди се, че на падежа тя не платила
задължението си, което наложило ищецът да подаде заявление по чл. 417 от ГПК. По повод
на същото било образувано ч.гр. дело № 17 2020/2019 г. по описа на ПРС, по което били
издадени Заповед № 9369 от 25.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист.
В сроковете по ГПК, М. подала възражение, което обуславяло интереса на
дружеството да предяви и настоящия иск за установяване съществуване на вземането
предмет на записа на заповед.
Ответницата си в отговора е изразила становище за неоснователност на исковата
претенция.
Доводите за това се базират на възражения, че записът на заповед бил издаден за
обезпечаване на вземания на ищеца по сключен между него и ответницата на 01.02.2018 г.
договор за продажба на пшеница реколта 2018 г. По силата на същия М. следвало да достави
60 метрични тона пшеница, реколта 2018 г. при цена от 220 лв. без ДДС на тон в периода
01.08.-31.08.2018 г. а на ищцата била платена авансово сумата от 13 200 лв.без ДДС още при
подписване на договора.
Сочи се, че пшеницата не била доставена и ищцата върнала на купувача авансово
платената й сума на 18.01.2019 г. Наред с това се споменава, че по договора имало
постигната договореност и за плащане на неустойка в размер на 100 % от недоставеното
количество пшеница. По повод на същата „Т.Г.“ ЕООД предявило иск срещу М. в ПРС и по
него било образувано гр. дело № 12 641/2019 г., което не било приключило. В подкрепа на
това са представени исковата молба и копие от съобщението на съда, с което същата й
изпратена и е даден срок за отговор.
На тази база е направен извод, че от вземанията за чието обезпечаване е издаден
записът на заповед едното е погасено чрез плащане, а другото следва да се сита
удовлетворено със завеждането на споменатото гр. дело.
В ДИМ ищецът е оспорил наличието на връзка между записа на заповед и
споменатия договор за продажба на пшеница.
В отговора на ДИМ пък ответницата наред с наведените доводи за издаването на
записа на заповед за обезпечаване на вземания по каузално правоотношение е изложил и
такива за нередовности във формата на самия запис на заповед.
Съдът след събиране на поисканите от страните и относими към спора доказателства
е постановил решението предмет на обжалване.
2
С него след анализ на представения по делото доказателствен материал е прието, че
записът на заповед е редовен от външна страна, съдържа предвидените в чл.535 ТЗ
задължителни реквизити и доказва вземане на поемателя за обещаната от издателя парична
сума. Това и изводът, че от страна на ответника не е доказано, че записът на заповед бил
издаден за обезпечаване на вземания на ищеца по сключен между него и ответницата на
01.02.2018 г. договор за продажба на пшеница реколта 2018 г. е дало основание искът да
бъде уважен.
Недоволна от това решение ответницата е подала жалбата станала причина за
започване на настоящето производство.
В нея се излагат подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на
решението, като на първо място се излагат такива, че съдът неправилно е разгледал делото,
тъй като е подсъдно на П.Р.С.. На второ място се излагат доводи за неправилност, като част
от тях са свързани със съображения за липса на реквизити на процесния запис на заповед, а
други със съображения за неправилна интерпретация на доказателствата относно наличие на
каузално правоотношение, което да обуславя задължението по записа на заповед.
Преди даване отговор на въпроса за съществуване на процесните вземания съдът
съобразно разпоредбата на чл. 269, изр.1 от ГПК дължи отговор на въпроса за валидността и
допустимостта на обжалваното решение.
Едно решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган
или е постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на съдия или от
едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение, което не подписано, не е
постановено в предвидената от закона писмена форма или, когато решението е постановено
от съда извън пределите на неговата компетентност, т.е. срещу лица неподчинени на
правораздавателната власт на българските съдилища.
В случая нито една от тези предпоставки не са налице, т.е. за нищожност на същото
не може да се говори.
По отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от съдържанието на чл.
270, ал. 3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато е извършено произнасяне въпреки
липсата на право на иск, има произнасяне по един непредявен иск или нередовна искова
молба, която въпреки дадените от въззивния съд възможности не е поправена. Налице е
недопустимост и ако спорът е разгледан от некомпетентен съд. В обобщение може да се
каже, че е налице недопустимост във всички случаи, когато е постановен съдебен акт
въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на спора по същество.
В случая искът, по който е постановен решението безспорно е подсъден на районен
съд това обаче не опорочава акта на П.О.С. с оглед разпоредбата на чл. 270, ал.4 от ГПК.
Що се отнася до самия иск той е такъв по чл. 415 от ГПК, вр. с чл. 422 от ГПК .
Видно от приложеното ч. гр. дело 17 202/2019 г. по описа на ПРС ищецът е
инициирал производство за издаване на заповед за незабавно изпълнение за процесното
вземане и на изпълнителен лист. В срок длъжника е подал възражение. Това от своя страна
3
обуславя интересът на ищеца съобразно с чл. 415 от ГПК и чл. 422 от ГПК да предяви
настоящия иск.
Това води до извод за допустимост на иска, респ. на решението постановено по
същия.
Така изложеното съотнесено с разпоредбата на чл. 271 от ГПК налага съдът да
разреши съществуващия между страните спор по същество, като се съобрази с изложените
съображения за незаконосъобразност в жалбата.
Той е свързан с даване отговор на въпроса дали в патримониума на ищеца
съществува по отношение на К. ФР. М., регистрирана като З.П., БУЛСТАТ **********, с.Ж.
вземане породено от издаден от нея запис на заповед в полза на „Т.Г.“ ЕООД, ЕИК
*********, гр. П. за сумата 15 000 лв.
От казаното става ясно, че спорът цели да се даде отговор за съществуване на едно
облигационно отношение между страните по делото. То от своя страна се състои от
вземането на кредитора и задължението на длъжника, като това в цялост представлява
благото довело до възникването му. Източник на облигационното отношение е
юридическият факт, който от своя страна може да бъде едностранна сделка, договор,
административен акт, непозволено увреждане и т.н.
В случая е нужно да се спомене, че възникване на облигационното отношение, респ.
отговорността на ответника за претендираното към него вземане произтича от един ЮФ -
издаден на 01.02.2018 г. запис на заповед.
Записът на заповед е едностранна, абстрактна и формална сделка, с която едно лице
ИЗДАТЕЛ обещава безусловно да плати определена сума на друго лице ПОЕМАТЕЛ.
Абстрактният характер на сделката произтича от обстоятелството, че в едностранното
волеизявление, с което се поема задължението не следва да се съдържа основание за
извършването му, като предпоставка за действителност. По този начин се създава
възможност за бързо и лесно упражняване на придобитите от записа права, което е свързано
и с наличието на облекчена възможност за снабдяване с изпълнителен титул за вземания
породени от такъв юридически факт. Всичко това е довело до това, че обикновено
задължаването на издателя по записа на заповед цели бързо и лесно събиране на вземане на
поемателя породени от някое каузално правоотношение между издател и поемател.
Независимо от казаното, гаранционното предназначение на записа на заповед не
променя неговият АБСТРАКТЕН и ЕДНОСТРАНЕН ХАРАКТЕР. Това и липсата на
законов текст изключващ този вид едностранна сделка от източниците на облигационните
отношения, респ. поставящ изискване за наличие на допълнителни ЮФ за възникването им
води до извод, че за ищецът в производството относно вземане по запис на заповед не
съществува задължение винаги да доказва и наличието на каузални отношения довели до
възникването му. Излагането на такива доводи ОБИЧАЙНО е елемент от защитата на
издателя и едва при възражения от негова страна ще е налице необходимост да се изследва
въпроса за наличие на каузални отношения между страните. В чл. 154 от ГПК е казано, че
4
всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения.
По тази причина за ПАС при направено възражение за обезпечителен характер на записа на
заповед ответникът (длъжник и издател) следва да докаже това обстоятелство, като
индивидуализира и каузалното правоотношение по вид, предмет момент на възникване.
Ишецът поемател от своя страна при установяване или неоспорване на споменатата
връзка с каузално правоотношение носи тежестта да докаже изискуемостта на притезанието
за обезпечаване изпълнението, на което е издаден записът на заповед, като ответната страна
може да прави правопогасяващи възражения относно каузалното
правоотношение(нищожност, отпадане, изпълнение и т.н.) и така да установи отпадане и на
задължението за плащане по абстрактната сделка.
В рамките на така очертаните параметри на спора за съществуване на вземане по
запис на заповед и при липса на възражения от ответника или ТВЪРДЕНИЯ на самия ищец
в ИМ за основанието на поетото с него задължение за плащане изводът за съществуването
му е обоснован от редовността на записа породил вземането с оглед изискванията към
същия според разпоредбите на ТЗ и действителността му, като едностранна сделка при
евентуално наведени възражения за нищожност с оглед разпоредбите на чл. 26 от ЗЗД и т.н.
Във връзка с така изложеното следва извод, че при решаване на спора пренесен пред
него, ПАС дължи отговор на въпросите за това дали записът на заповед е редовен или не, за
това е или не е налице плащане по същия, за това е или не е налице връзка между него и
наведеното от ответницата каузално правоотношение, респ. за това дали правопораждащия
същото юридически факт /договор/ е действителен и такъв за съществуване на вземанията
по същото.
По повод на същите следва да се посочи, че според чл. 535 от ТЗ записът на заповед
съдържа:
1. наименованието „запис на заповед“ в текста на документа на езика, на който е
написан,
2. безусловно обещание да се плати определена сума пари,
3. падеж,
4. място на плащането,
5. името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати,
6. дата и място на издаването,
7. подпис на издателя.
По отношение на подписа/авторството / следва да се спомене, че то се установява от
наличието на подпис или параф, който сам по себе си представлява потвърждение, че
посоченото в текста лице е автор на изявлението или пък, че съгласен с него. Това води до
логичен извод, че този подпис или параф следва да е поставен под текста материализиращ
волеизявлението или в най-лошия случая в края на последното изречение, респ. последния
ред от същото.
5
В случая оригиналния документ приложен по делото има наименование запис на
заповед и то на езика, на който е написан. Има изявление на издателя за безусловно
обещание да се пати определена сума пари, място на плащане /гр. П./, име на лицето, на
което трябва да се пати / „Т.Г.“ЕООД, гр. П./, дата и място на издаване /01.02.2018 г., гр. П./,
падеж -30.08.2018 г. и подпис на издателя.
От страна на ответницата се възразява, че с този запис на заповед падежът бил
определен по два начина-на определена дата и на предявяване.
В случая обаче следва да се има предвид, че в българския синонимен речник синоним
на думата „предявяване“ е именно „предстаявне“ и в случая за ПАС не може да се говори за
определяне на падежа по два начина, а за определяне на мястото, където записът ще се
представи на длъжника за плащане. Тук за яснота е нужно да се спомене, че
самостоятелното посочване на мястото на предявяване /представяне/ и мястото на плащане
не променя казаното по- горе при условие, че те са едни и същи. Това посочване за ПАС не
се явява и условие за изпълнение на поетото със записа задължение по причина, че в
изискванията за определяне мястото на плащане, издаване и т.н. са реквизити на ценната
книга въведени от законодателя.
Това прави записът на заповед редовен от външна страна.
Тази редовност обаче не значи, че следва извод за основателност на исковата
претенция по простата причина, че следва да се даде отговор и на въпроса дали този запис
на заповед има обезпечителен характер.
Ответницата, както се споена по- горе твърди, че същият е издаден за обезпечаване
вземане на поемателя по сключен между него и ответницата на 01.02.208 г. договор за
продажба на зърно.
Този договор е представен по делото и видно от съдържането му в него изрично
съгласие за издаване от страна на ответницата на обезпечаващ вземането по договора запис
на заповед липсва.
Това обаче не води до автоматичен извод за липса на връзка между същите по
причина, че такава може да се установи и по косвени данни.
В споменатия договор ответницата се е задължила да продаде на ищеца 60 метрични
тона пшеница реколта 2018 г. на цена от 220 лв. за метричен тон без ДДС , т.е. за сумата от
13 200 лв. без ДДС или 15 840 лв. с ДДС.
Договорено е сумата от 13 2000 лв. да бъде платена авансово при подписване на
договора.
Срокът за доставка на пшеницата е определен в периода от 01.08.2018 г. до
31.08.2018 г. Уговорено е също, че при недоставяне на стоката в тези срокове купувачът
може да прекрати договора и да иска неустойка в размер на 100 % от стойността на
недоставеното количество стока.
При извършване на тази преценка е видно, че записът на заповед и договора за
6
продажба на зърно са от една и съща дата.
Видно е и, че договореният падеж по записа на заповед и крайният срок за
изпълнение на задължението на продавача за доставка на пшеница също съвпадат. Налице е
идентичност между сумата по записа на заповед и продажната цена, респ. дължимата по
договора неустойка.
Това навежда ПАС до извод, че в случая процесния запис на заповед е издаден за
обезпечаване изпълнението на задълженията по процесния договор.
В случая по отношение на същия между страните не се спори, че не е изпълнен. Не се
спори, а е видно и от представеното пл. нареждане от 18.01.2019 г. и приетото заключение
на вещото лице Ш., че Ф. е върнала авансово платената цена.
По отношение на вземането за неустойка пък ищецът в настоящето производство е
предявил иск за осъждането на ответницата да му е заплати. Той е бил предмет на
приложното гр. дело № 12 641/2019 г. по описа на ПРС. По същото е постановено влязло в
сила решение, с което исковата претенция е отхвърлена като неоснователна. Това води до
извод, че ищецът няма вземания към ответницата по процесия договор, което прави и
претенцията за заплащане на сума по запис на заповед издаден за обезпечаване бързото
изпълнение на същите неоснователна.
Не в този смисъл е решението на ПОС, което налага отмяната му и постановяване на
друго отхвърлящо иска. Ищецът пък следва да бъде осъден да заплати направените от
ответницата разноски за двете инстанции в размер на 2 802 лв.
Водим от това съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановеното от П.О.С. по т. дело № 82/2020 г. решение, с което се
признава за установено вземането на „Т.Г.“ ЕООД, ЕИК *********, **** по отношение на
К. ФР. М., регистрирана като З.П., БУЛСТАТ **********, с.Ж., П. област, **** в размер на
15 000 лв., произтичащо от Запис на заповед, издаден от К. ФР. М. в качеството й на З.П. на
01.02.2018 г. в гр. П., с падеж на определен ден - 30.08.2018 г., ведно с обезщетение за
забава в размера на законната лихва, считано от 22.10.2019 г. до окончателното плащане,
за което вземане в полза на „Т.Г.“ ЕООД, ЕИК ********* е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. №
17202/2019 г. по описа на ПРС и К. ФР. М., регистрирана като З.П., БУЛСТАТ **********,
с.Ж., П. област, **** е осъдена да заплати на „Т.Г.“ ЕООД, ЕИК *********, **** сумата 1
146 лв., представляваща разноски направени в производството по ч.гр.дело № 17202/2019 г.
по описа на ПРС и сумата от 300 лв. разноски за производството пред ПОС и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Т.Г.“ ЕООД, ЕИК *********, **** против К. ФР. М.,
регистрирана като З.П., БУЛСТАТ **********, с.Ж., П. област, **** да се признае за
7
установено по отношение на ответницата, че Т.Г.“ ЕООД, ЕИК *********, гр. П. има
вземане в размер на 15 000 лв., произтичащо от Запис на заповед, издаден от К. ФР. М. в
качеството й на З.П. на 01.02.2018 г. в гр. П., с падеж на определен ден - 30.08.2018 г., ведно
с обезщетение за забава в размера на законната лихва, считано от 22.10.2019 г. до
окончателното плащане, за което вземане в полза на „Т.Г.“ ЕООД, ЕИК ********* е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
ГПК по ч.гр.д. № 17202/2019 г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА „Т.Г.“ ЕООД, ЕИК *********, **** да заплати на К. ФР. М., регистрирана
като З.П., БУЛСТАТ **********, с.Ж., П. област, **** сумата от 280-2 лв. направени
разноски за двете инстанции.
Решението окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8