Р Е
Ш Е Н И
Е
№ 260262
гр.Пловдив, 21.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, Х-ти състав, в публично заседание на тридесети септември през две
хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
БРАНИМИР
ВАСИЛЕВ
при секретаря Бояна Дамбулева, като
разгледа докладваното от съдия Румяна Андреева гр.дело № 1220/2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
въззивно и е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
Образувано е
по въззивната жалба на А.С.П.
*** против решение № 856 от 09.03.2020
г., постановено по гр.дело № 9291/2019 г. по описа на Районен съд - Пловдив, І
бр. състав, в частта му, с която
съдът е разрешил на
ненавършилата пълнолетие Л.А.П., родена на *** г. да пътува многократно извън
пределите на Република България до останалите държави – членки на Европейския
съюз и Република Турция, придружавана от майка си Е.А.Д. – П., или друго
упълномощено от нея пълнолетно лице за срок от пет години, считано от влизане
на решението в сила, без съгласието на бащата А.С.П., като в тази връзка е
разрешено ОД на МВР да издаде паспорт на детето. Жалбоподателят счита в тази му
част постановеното първоинстанционно решение за неправилно, тъй като противоречи на интереса на детето. Заявеното от
жалбоподателя становище е, че като баща
желае да бъде информиран за всяко
отделно пътуване къде ще пътува детето и за какъв период от време. Моли за
отмяна на обжалваното решение в посочената част и постановяване на друго
решение по същество, с което това искане да се остави без уважение.
Въззиваемата
страна Е.А.Д. – П., чрез процесуалния и представител адв. С. оспорва въззивната
жалба като неоснователна. Моли в
обжалваната част решението на районния съд като правилно и законосъобразно да
бъде потвърдено.
Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните
по делото доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока
по чл. 259, ал.1 от ГПК от лице, имащо право на жалба и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:
Подадена е молба с правно основание
чл.127а СК.
Страните по делото
А.С.П. и Е.А.Д. – П. са бивши съпрузи, като гражданският им брак е прекратен като дълбоко и
непоправимо разстроен с постановеното по първоинстанционното гр.дело № 9291/2019 г. на ПРС решение № 856
от 09.03.2020 г. и на бащата е определен режим на лични отношения с роденото от
брака дете Л.П., като същото в тази му част като необжалвано е влязло в сила.
Със същото решение е одобрено постигнатото между съпрузите споразумение по чл.49, ал.4 от СК, което е неразделна
част от решението, като упражняването на родителските права по отношение на
детето Л.А.П., родена на *** г. е предоставено на майката Е.А.Д. – П., определено е също, че местоживеене на детето Л.А.П. ще бъде при майката.
В исковата си молба за развод Е.А.Д. – П. е поискала след прекратяването на брака и с
ответника А.С.П. съдът да издаде разрешение за издаване на задграничен паспорт
на детето Л.П., заместващо съгласието на бащата, както и разрешение детето да
пътува с майката в чужбина. Това искане не е основано на конкретни съображения,
различаващи се от обстоятелствата, сочещи на дълбокото и непоправимо
разстройство на брака и обуславящи иска за развод. Искът за развод е бил
основан на твърдения за отчуждение между страните, настъпило най-вече поради
пристрастеността на съпруга към хазартни игри, довела до финансови затруднения
за семейството.
Бракът между страните е прекратен при постигнато частично
споразумение, без съдът да се произнася по въпроса за вината.
Единствено от обясненията на майката в съдебно заседание и
от събраните свидетелски показания става ясно, че искането е мотивирано поради
желанието на майката да осъществява пътувания с детето извън страната с цел
почивка.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 3.07.2017
г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г., ОСГК, т. 1, съдът
може да разреши по реда на чл.
127а СК пътуването на ненавършило пълнолетие дете в чужбина без съгласието
на единия родител само за пътувания в определен период от време и/или до
определени държави, респ. държави, чийто кръг е определяем. Целта на закона е
да бъде гарантирано, че интересите на детето ще бъдат защитени в пълен обем. Производството по чл.
127а СК е такова по спорна администрация на гражданските правоотношения, в
рамките на което съдът прави преценка по целесъобразност, а интересът на детето
за пътуване в чужбина се преценява конкретно за всеки отделен случай.
При развод, родителят,
на когото са възложени за упражняване родителските права, може да взема по
отношение на детето самостоятелно само тези решения, които според закона не е
необходимо да бъдат взети от двамата
родители. Според СК, родителят на когото са възложени за упражняване
родителските права не може да вземе самостоятелно решенията за издаване на
задграничен паспорт и за извършване на пътувания на детето зад граница. До
навършване на пълнолетие детето не може да упражнява правото си на свободно
придвижване нито само, нито със съдействието само на единия родител. Затова, когато
е налице нужда детето да пътува в чужбина при разногласие между родителите
съдът може да разреши конкретни пътувания в определен период от време и до определени държави или
неограничен брой пътувания през определен период от
време, но до определени държави, като най-важни са интересите на детето. В
рамките на производството по чл.127а СК е необходимо да е установена и нужда на детето да пътува в
чужбина. /В този смисъл е Решение № 403 от 29.02.2016
г. на ВКС по гр. д. № 6903/2014 г., IV г.
о., ГК/.
В настоящия
случай съдът приема, че не е обоснована особена нужда детето да пътува в
чужбина, като такава не е мотивирана нито в исковата молба, нито се установи в
хода на съдебното производство. Детето е в много ранна възраст – навършени 3
години. Към момента е налице епидемиологична обстановка, налагаща ограничаване
на международните пътувания, като не е ясно колко дълго ще продължи същата,
поради което разрешаването на пътуване на детето с цел туризъм следва да се
преценя към всеки конкретен момент и към всяка страна, а не по принцип.
Горното обуславя
неоснователност на искането, поради което същото следва да се остави без
уважение.
Решението на районния съд в тази
част е неправилно и като такова ще се отмени, а вместо него ще се постанови
друго решение по същество в казания смисъл.
Предвид основателността на жалбата, въззиваемата
страна ще бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените от същия
разноски за въззивното производство, които се констатираха на 300 лв. за
заплатено адвокатско възнаграждение и 15 лв. заплатена държавна такса, или общо
разноски пред въззивната инстанция в размер на 315 лв.
По тези съображения Съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 856 от
09.03.2020 г., постановено по гр.дело № 9291/2019 г. по описа на Районен съд - Пловдив,
І бр. състав, в частта му, с която
съдът е разрешил на
ненавършилата пълнолетие Л.А.П., родена на *** г. да пътува многократно извън
пределите на Република България до останалите държави – членки на Европейския
съюз и Република Турция, придружавана от майка си Е.А.Д. – П., или друго
упълномощено от нея пълнолетно лице за срок от пет години, считано от влизане
на решението в сила, без съгласието на бащата А.С.П., като в тази връзка е
разрешено ОД на МВР да издаде паспорт на детето, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от
Е.А.Д. – П. с ЕГН ********** против А.С.П.
с ЕГН ********** иск с правно основание чл.127а СК с искане да бъде разрешено
на детето Л.А.П., родена на *** г. да пътува многократно извън пределите на
Република България, единствено с майка си Е.А.Д. – П., без съгласието на бащата
А.С.П. и за издаване на международен паспорт на детето Л.А.П..
ОСЪЖДА Е.А.Д. – П. с
ЕГН ********** с адрес: *** да заплати на А.С.П. с ЕГН **********
***, сумата от 315 /триста и петнадесет/ лева, представляваща разноски за
въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280,
ал. 3, т. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: