МОТИВИ: Срещу подсъдимия С.Д.С. *** било предявено
обвинение за престъпление по чл.323 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК, за това,
че за времето от 05.08.2002 г. до
25.01.2006 г. в село Лесидрен, Ловешка област, при условията на продължавано
престъпление, самоволно, не по установения в закона ред /Закона за
собствеността чл.31-34/, осъществил едно оспорвано от другиго свое
предполагаемо право – че може еднолично да се разпорежда със съсобствени
недвижими имоти – наследствени гори, като добил в имоти с кадастрални номера
№131024, 130107, 108006 и 108013 землището на с.Лесидрен: 93 куб.метра
иглолистна строителна дървесина от чер бор /в това число едра – 42 куб.м,
средна 51 куб.м/ и 152 куб.метра широколистна дървесина от бук, дъб и цер
/представляващи 330 пространствени куб.м дърва за огрев/ общо на стойност
15 510.00 лева и продал имоти кад.№130107 на стойност 6 000 лева и
№131024 на стойност 3 360.00 лева /обща стойност на двата продадени имота
9 360 лева/ или всичко на обща стойност 24 870 лева наследствени
гори, находящи се в местностите „Ношаря” и „Берча” в землището на с.Лесидрен,
обл.Ловеч, без съгласието и знанието на останалите наследници – Т.Т.Д., Д.С.М.
и П.Г.П.,***, като случаят не е маловажен.
Представителят
на Районна прокуратура поддържа обвинението така, както е повдигнато, като
счита, че фактическата обстановка по делото е изяснена и подсъдимият е
осъществил деянието, за което е предаден
на съд. Моли съда да го признае за виновен и да му наложи наказание лишаване от
свобода към минимума, предвиден в НК, чието изпълнение да бъде отложено за
максимален изпитателен срок, както и глоба в размер на 300 лева. Счита, че
гражданските искове са основателни и следва да бъдат уважени в размер по
6 220 лева.
Предявени са и граждански искове от пострадалите
от престъплението П.Г.П. и Д.С.М. за причинените имуществени вреди в размер на по 6 220 лева, в едно със законната лихва върху
тази сума, начиная от датата на увреждането до окончателното й изплащане, както
и направените по делото разноски. Гражданските искове са приети за съвместно
разглеждане и П. и М. са конституирани като граждански ищци и частни обвинители
в процеса чрез адвокат Иванчо Мишев от АК - Ловеч. В съдебно заседание
повереникът на гражданските ищци и частни обвинители моли съда да постанови
осъдителна присъда, като поддържа становището на обвинението, да уважи
гражданските искове, така както са предявени, като осъди С. да заплати и
направените по делото разноски.
Подсъдимият С.Д.С.,
редовно призован се явява лично и с адвокат В.Г., която моли съда да постанови
присъда, с която да признае подзащитния й за не виновен по повдигнатото му
обвинение и да отхвърли предявените граждански искове като недопустими,
неоснователни и недоказани. Изтъква, че от събраните по делото доказателства се
установява, че се касае за имуществени отношения между съсобственици, които
следва да се решат по реда на чл.30 и следващите от Закона за собствеността.
Счита, че настоящият състав не е обвързан с правните изводи, които се намират в
решението на ВКС.
От събраните в хода на досъдебното
производство и съдебното следствие писмени доказателства, обясненията на
подсъдимия, показанията на свидетелите и заключенията на лесотехническите
експертизи, преценени в своята съвкупност, взаимна връзка и обусловеност, съдът
приема за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият С.Д.С. *** и бил
пенсионер. Като наследник на своя баща Денчо С.Д., притежавал наследствени имоти - гори, в
съсобственост със свидетелите Т.Т.Д., Д.С.М., упълномощила своята дъщеря да я представлява -
свидетелката М.М.Д. и свидетеля П.Г.П.,***.
Наследодател бил С.Д.С.,
починал през 1968 г.
- дядо на подсъдимия С.. Наследствените гори не били
разделяни между наследниците и ползването им, като право се полагало
и на четиримата наследници /съсобственици/. Горите се намирали в местностите „Ношаря" и „Берча" в землището на с.Лесидрен,
обл.Ловешка и имотите били съответно с
кадастрални № 131024, №130107, № 108013 и № 108006.
През
месец юли 2002 година, месец април 2004 година и месец април 2005 година подсъдимият
подал заявления за добив на дървесина от имот с № 131024 и му били издадени
позволителни за сеч серия А № 0040476 от 05.08.2002 година,
серия Е № 0059574 от 09.04.2004 година и серия Ж № 0003262 от 27.05.2005 година. През месец октомври 2002 година С.С. подал
заявление за добив на дървесина от наследствен имот с № 108006, въз основа на
което му били издадени позволителни за сеч серия А-1999г. №0040633 от
08.10.2002 година, серия Д №0024805 от 24.10.2003 година и серия Д №0045388 от
21.01.2004 година. През месец април 2004 година С. подал заявления за добив на дървесина от имот с № 130107 и му
било издадено позволително за сеч серия Е № 0059575 от 08.04.2004 година. На
14.02.2003 година и на 25.02.2004 година
подсъдимият подал заявление за ползване на дървесина по реда на глава пета от
Наредба №30 от 1998 го за ползване на дървесина от горите, намиращи се в имот
№108013. Въз основа на тези заявления му били издадени позволителни за сеч
серия А-1999г. № 0040395 от 14.02.2003 година и серия Д № 0045464 от 25.02.2004
година. Към документите за имот № 108006 бил приложил удостоверение за
наследници, издадено от кметство с.Лесидрен № 910/14.11.2003г./.
По този
начин от наследствените гори били добити дърва на обща стойност, след
приспадане на разходите за сеч и извоз, в размер на 3 194.70 лева според
заключението на повторната лесотехническа експертиза.
Въпреки,
че С. не бил единствен наследник на посочените гори, той не само, че не уредил
взаимоотношенията си с останалите наследници по реда на чл.30 и следващите от
Закона за собствеността, но дори когато останалите наследници го попитали кой е
изрязал горите им, подсъдимият им отговорил, че това е извършено от неизвестна
за него фирма. Следователно, той въобще не е имал намерение да си урежда с тях
наследствените отношения.
През
месец февруари 2006 година подсъдимият С. се свързал със свидетелката В.А.,
която се занимавала с изкупуването на земеделски земи и гори. Уговорили се да
се видят в село Лесидрен. Предния ден подсъдимият посетил дома на свидетеля П.
и му казал, че наследствените им гори в местността „Ношаря” са били изсечени от
фирми, но имало една жена, която била съгласна да закупи имотите /изсечената
гора/, като предлагала по 150 – 200 лева за декар. Уговорили се на следващия
ден да се срещнат в ресторанта в центъра на селото. П. казал, че трябва да се
чуе и с другите наследници и че на следващия ден ще отиде на срещата. Същата
вечер подсъдимият отново отишъл в дома на П., като му казал, че е разговарял с
другите наследници – свидетелките Т.Д. и дъщерята на Д.М. – М.Д., които били
съгласни да се извърши продажба на горите. На следващия ден П. и Д. се явили на
срещата, но в уречения час, жената, която щяла да купува горите не се явила и П.
си тръгнал, а Д. се прибрала в магазина, в който работела. В последствие в
магазина случайно влязла свидетелката Д.Б. – старши лесничей в ДГС – Лесидрен.
Там бил и подсъдимият. Д. попитала Б., вярно ли е че „фирмаджии” са изсекли
горите им, а Б. й обяснила, че горите са били изсечени от братовчед им –
подсъдимия С.. Тогава Д. се обърнала към подсъдимия и го обвинила, че ги лъже и
му заявила, че няма да подпише нищо за продажбата на горите.
След
известно време Д. и П. разбрали, че въпреки че не са подписвали никакви
документи, С., чрез пълномощника си – свидетелката В.А., е продал две от
наследствените им гори, а именно имоти с кадастрални №№ 130107 и 131024 в
местността „Ношаря” с обща площ 39 декара, което се установява по безспорен
начин от приложеното към досъдебното производство заверено копие от Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот №63, том І, рег.№ 465, дело №34 от 2006 г. от 25.01.2006 г.,
съставен от Нотариус Нели Хаджикръстева с рег.№139 с район на действие Ловешки
районен съд. Към документите за издаване на нотариалния акт било приложено и
Удостоверение за наследници № АОД-14/24.01.2006 година на Кметство село
Баховица, според което единствен наследник на С.Д.С. *** внукът му –
подсъдимият С.Д.С. ***. С влязъл в сила съдебен акт е било безспорно доказано,
че това удостоверение е официален документ, издаден от длъжностно лице, в кръга
на службата му, в което са удостоверени неверни обстоятелства. С помощта на
именно това удостоверение подсъдимият се представил за единствен наследник и
продал част от наследствените гори, без съгласието и знанието на останалите
наследници.
В хода
на досъдебното производство е била изготвена лесотехническа и стоково
икономическа експертиза, заключението на която съдът прие за необосновано и
назначи повторна такава. Според заключението на повторната лесотехническа
експертиза от четирите имота са били добити общо 93 куб.метра иглолистна
строителна дървесина от чер бор и 152 куб.метра широколистна дървесина от бук,
дъб и цер на обща стойност, след приспадане на разходите за сеч и извоз, в
размер на 3 194.70 лева, а общата стойност на продадените два имота
възлиза на сумата 15 264 лева.
При
така изяснените фактически обстоятелства настоящата инстанция прие, че по време
на съдебното следствие по безспорен начин бе установено, че подсъдимият С. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.323,
ал.1 от НК, като за времето от 05.08.2002г. до 25.01.2006г. в с.Лесидрен,
обл.Ловеч, при условията на продължавано престъпление, самоволно, не по
установения в закона ред /Закона за собствеността чл.31-34/, осъществил едно
оспорвано от другиго свое предполагаемо право, че може еднолично да се
разпорежда със съсобствени недвижими имоти - наследствени гори, като добил в
имоти с кадастрални номера №131024, 130107, 108006 и 108013 землището на
с.Лесидрен: 93 куб.метра иглолистна строителна дървесина от чер бор /в това
число едра - 42 куб.м, средна - 51 куб.м/ и 152 куб.метра широколистна
дървесина от бук, дъб и цер /представляващи 330 простр.куб.м дърва за огрев/ на
обща стойност 3 194,70 лева и продал
имоти кад.№ 130107 на стойност 11 758,00 лева и № 131024 на стойност 3
506,00 лева/обща стойност на двата продадени имота 15 264,00 лв./ или
всичко на обща стойност - 18 458,70 лева наследствени гори, находящи се в
местностите "Ношаря" и "Берча", в землището на с.Лесидрен,
обл.Ловеч, без съгласието и знанието на останалите наследници - Т.Т.Д., Д.С.М.
и П.Г.П. ***, като случаят не е маловажен.
С. е осъществил изпълнителното деяние на самоуправството чрез действие,
като самоволно, не по установения от закона ред,
съгласно Закона за собствеността, касаещо
ползването и разпореждането със съсобствени вещи, в това число и недвижими
имоти, уредено в раздел III -„Съсобственост"
на Закона за собствеността /чл.31-34/, осъществил едно оспорвано от останалите наследници свое предполагаме
право, че може еднолично да се разпорежда със
съсобствени недвижими имоти, наследствени гори, като добил в тях дърва, които продал и не уредил
взаимоотношенията си с останалите наследници, а в последствие дори продал два
от имотите.
От субективна страна подсъдимият е действал виновно, при
пряк
умисъл - съзнавал е обществено опасния
характер на деянието,
предвиждал е неговите обществено опасни
последици и е искал тяхното
настъпване. Този извод на съда се подкрепя от
всички събрани по делото
доказателства. Подсъдимият сам заяви, че след
като взел сумата от продажбата на изсечената дървесина, не се е обаждал на
другите наследници и не им е давал никакъв дял от тази сума, от което настоящият състав
прави извода, че С. е съзнавал, че извършвайки добив на дърва и продавайки ги, както и продавайки два от имотите,
които не са негова собственост, накърнява
правото на останалите съсобственици, като липсата на съгласие от тяхна страна ще доведе до оспорване на тези
му действия, поради което съдът счита възражението на
защитата, че при извършените деяния липсва
вина, за неоснователно.
Съдът прие като обосновано заключението на повторната
лесотехническа експертиза и с оглед оценката на добитата дървесина и стойността
на продадените имоти, призна подсъдимия за виновен в самоуправното добиване на
дърва на обща стойност 3 194.70 лева и продажбата на два имота на обща
стойност 15 264 лева, като го оправда до размера на обвинението за
добиване на дърва на стойност 15 510 лева
и за продадени имоти на стойност 9 360
лева.
Предвид
на изложените обстоятелства, съдът квалифицира деянието, призна подсъдимия за
виновен и го осъди.
При определяне вида и размера
на наказанието на подсъдимия С., настоящата инстанция взе предвид като
смекчаващи вината обстоятелства чистото съдебно минало на извършителя и
мотивите за извършване на деянията – заболяване на внука му, за лечението на
който са били необходими значителни средства, поради което и с оглед
разпоредбата на чл.54 от НК му наложи наказание три месеца лишаване от свобода.
Като взе пред вид, че наложеното
наказание е до три години лишаване от свобода и подсъдимият не е осъждан на
лишаване от свобода за извършено престъпление от общ характер, настоящата
инстанция прецени, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за
поправянето на осъдения не е наложително изпълнението на наказанието, поради
което и на основание чл.66 ал.1 от НК отложи изпълнението му за срок от три
години от влизане на присъдата в сила.
Съдът намира, че така наложеното наказание е справедливо,
съответства на обществената опасност на
деянието и дееца и чрез него ще бъдат постигнати целите на наказанието,
визирани в чл. 36 от НК.
Настоящата
инстанция прие, че предявените от П.Г.П. и Д.С.М. граждански искове за
причинени имуществени вреди са основателни, тъй като причинената вреда произтича
именно от извършеното от С. престъпление.
При определяне размера на обезщетението, настоящият съдебен състав взе предвид,
че съгласно разпоредбата на чл.30 ал.2 от ЗС, частите на съсобствениците на вещта се считат равни до
доказване на противното. От
приложеното удостоверение за наследници № 910/14.11.2003г./ л.45/ е видно, че наследници на наследодателя С.Д.С.,
починал на 28.07.1968 г., са освен
подсъдимият, така и свидетелите Тотка Д.,
Д.М. и П.П., и тъй като посочените по-горе
наследствени гори не са били разделяни между наследниците, то съгласно цитираната разпоредба на ЗС, частите на
съсобствениците се считат равни до
доказване на противното, а също така ползването им, като право се полага поравно на четиримата
наследници. Следователно, всеки от наследниците е претърпял вреда, равняваща се
на една четвърт от общата щета, поради което уважи предявените граждански
искове в размер на по 4 614.68 лева, представляващ една четвърт от общата
щета в размер на 18 458.70 лева, а исковете до предявения размер от
6 220 лева бяха отхвърлени като недоказани. Върху
присъдените суми се дължи и законна лихва от деня на деликта /26.01.2006
година/ до окончателното изплащане на сумите.
Съгласно разпоредбата на
чл.189 ал.3 от НПК на гражданските ищци и частни обвинители бяха присъдени и направените
от тях разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева.
При този изход на процеса съдът осъди подсъдимият С.Д.С. да
заплати на ОД на МВР - Ловеч сумата от 66.00 лева и на Ловешки районен съд
сумата от 814.00 лева разноски по делото, както и сумата от 369.17 лева
държавна такса върху уважения размер на гражданските искове.
Водим
от гореизложеното съдът постанови присъдата си в този смисъл.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :