МОТИВИ
към Присъда № 3, постановена на 07.01.2019 г. по
НОХД № 2693 по описа на Районен съд – Варна за 2018
г.
Производството по НОХД № 2693 по описа на Районен съд – Варна за 2018 г. е образувано във връзка с внесен по реда
на чл. 247, ал. 1, т. 1 от НПК обвинителен акт от Варненската районна
прокуратура по досъдебно производство № 320 по описа за 2015 г. на Пето РУ към
ОД на МВР – гр. Варна срещу обвиняемия А.В.М., с ЕГН: **********, с адрес: ***№
8.
Варненската районна прокуратура е повдигнала обвинение на А.В.М. за това,
че на 02.07.2015 г. в гр. Варна, к.к. „Златни пясъци“, комплекс „Етнографски“,
в търговски обект – магазин за чанти, стопанисван от „Вешим“ ЕООД гр. Добрич,
със собственик и управител А.В.М., без съгласието на притежателите на
изключителните права на Converse Inc. USA, Louis Vuitton Malletier FR,
Christian Dior Couture S.A. FR и Chanel Sarl, CH използвал в търговската си
дейност, в нарушение на разпоредбите на чл. 73, ал. 1 и чл. 13, ал. 2, т. 3 във
вр. чл. 13, ал. 4, т. 2 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО)
гласящи:
Чл. 73. (1) Използването в търговската дейност на знак по смисъла на чл.
13 без съгласието на притежателя съставлява нарушение.
Чл. 13. (1) Правото върху марка включва правото на притежателя и да я
използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие
да използват в търговската дейност знак, който:
1. е идентичен на марката за
стоки или услуги, идентични на тези, за които марката е регистрирана;
2. (доп. – ДВ, бр. 43 от
2005 г., в сила от 21.08.2005 г.) поради неговата идентичност или сходство с
марката и идентичността или сходството на стоките или услугите на марката и
знака съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва
възможност за свързване на знака с марката;
3. (изм. – ДВ, бр. 43 от
2005 г., в сила от 21.08.2005 г.) е идентичен или сходен на марката за стоки
или услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които марката е
регистрирана, когато по – ранната марка се ползва с известност на територията
на Република България и използването без основание на знака би довело до
несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на по
– ранната марка или би ги увредило.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г., изм. – ДВ,
бр. 73 от 2006 г., в сила от 06.10.2006 г.) Използване в търговската дейност по
смисъла на ал. 1 е:
1. поставянето на знака
върху стоките или върху техните опаковки;
2. предлагането на стоките с
този знак за продажба или пускането им на пазара, или съхраняването им с тези
цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак;
3. вносът или износът на
стоките с този знак;
4. използването на знака в
търговски книжа и в реклами.
обекти на това изключително право – словни марки Converse Ins с peг. №
7600117, peг. № 7600191; поставени върху 36 бр. чанти Converse на стойност
4568,40 лева,
Комбинирана марка Louis Vuitton Malletier рег. № 32756, рег. № 9844391,
рег. № 15602, рег. № 9844127,
фигуративни марки Louis Vuitton Malletier с рег. № 6587851; рег. № 3958444, рег. № 3891397, peг. № 311985, рег.
№ 310151, рег. № 561516; рег. № 846642, рег. № 852773, рег. № 855113, рег. №
855114 поставени върху 10 бр. чанти Louis Vuitton Malletier на стойност 2450,00
лева,
словни марки Christian Dior Gouture S.A c peг. № 313176,
комбинирана марка Christian Dior Gouture S.A c peг. № 5830328 и peг. №
587746 поставени върху 1 бр. чанти Christian Dior Gouture S.A на стойност
195,00 лева.
комбинирана марка Chanel Sari I c peг. № 38897, peг. № 731984 и peг. №
517325, поставени върху 2 бр. чанти на стойност 380,00 лева, всичко на обща
стойност 7593,40 лева (седем хиляди петстотин деветдесет и три лева и
четиридесет стотинки), представляващи регистрирани търговски марки в Патентното
ведомство на Република България по национален ред, по реда на Мадридската
спогодба за международната регистрация на марките и Протокола към нея и марка
на Общността, без правно основание – престъпление по чл. 172б, ал. 1 от НК.
В хода на съдебните прения представителят
на Варненската районна прокуратура поддържа изцяло възведеното обвинение срещу
подс. М., изразявайки своята позиция, че съставомерността на престъпното деяние
се установява, както от самопризнанието на подсъдимия, така и от събраните в
хода на досъдебното производство доказателства. Поради тази причина,
представителят на държавното обвинение пледира подс. М. да бъде признат за
виновен по повдигнатото обвинение и да му бъде наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от четири месеца, чието изпълнение бъде отложено на основание
и по реда на чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години, както и да
му бъде наложено кумулативно предвиденото наказание „глоба“ в минимален размер.
Упълномощеният защитник на подс. М. –
адв. А.Д. *** поставя акцент в своята пледоария в хода на съдебните прения
върху наказанието, което следва да бъде наложено на неговия подзащитен,
мотивирайки се, че подсъдимият не оспорва обстоятелството, че е извършил
престъпно деяние по чл. 172б, ал. 1 от НК. Адв. Д. обръща внимание на съда
върху ниската обществена опасност на дееца и като цяло наличието на многобройни
според него смекчаващи вината обстоятелства, които следва да мотивират съда да
наложи минимално по размер наказание, определено при условията на чл. 55 от НК,
а именно „Пробация“ за срок от шест месеца, както и съдът да приложи
разпоредбата на чл. 55, ал. 3 от НК И да не налага кумулативно предвиденото
наказание „глоба“.
Подс. А.В.М. се придържа към становището
на своя защитник адв. Д., като в предоставената му на основание чл. 297, ал. 1
от НПК възможност да изрази своята последна дума пред съда, подс. М. изразява
съжаление за постъпката си и моли да му бъде наложено наказание „Пробация“.
От фактическа страна, съдът приема за
установено следното:
На 21.03.2007 г. в Окръжен съд гр. Добрич
било регистрирано търговското дружество „Вешим“ ЕООД, с едноличен собственик на
капитала и управител – подс. А.В.М.. Търговското дружество „Вешим“ ЕООД било с
очертан предмет на дейност търговия на едро и дребно с промишлени стоки и
хранителни продукти, бартерни сделки, експорт и реекспорт, както и други
търговски дейности.
Във връзка с осъществяването на
търговската дейност на дружеството бил нает под наем магазин в Етнографския
комплекс в к.к. „Златни пясъци“, находящ се точно срещу хотелски комплекс
„Астера“.
Фактическата търговска дейност в обекта
била осъществявана лично от подс. М., като в магазина се предлагали за продажба
дамски чанти, носещи запазените марки на компаниите Converse Inc,
USA, Louis Vuitton Malletier FR, CHRISTIAN DIOR COUTURE S.A., FR и CHANEL SARL, CH,
без обаче знанието и съгласието на техните притежатели.
На 02.07.2015 г. била извършена проверка
в търговския обект, стопанисван от „Вешим“ ЕООД в к.к. „Златни пясъци“ от
страна на ОД на МВР – гр. Варна, по време на която било установено, че в
магазина се предлагат за продажба 36 броя чанти, носещи знак на търговската
марка Converse, 10 броя чанти, носещи знак на търговската марка Louis Vuitton
Malletier, 1 бр. чанта, носеща знак на търговската марка Christian Dior Gouture
S.A и 2 броя чанти, носещи марката на Chanel.
Съвсем конкретно било констатирано, че словни
марки Converse Ins с peг. № 7600117, peг. № 7600191 са поставени върху 36 бр.
чанти Converse.
Комбинирана марка Louis Vuitton Malletier
рег. № 32756, рег. № 9844391, рег. № 15602, рег. № 9844127, фигуративни марки
Louis Vuitton Malletier с рег. № 6587851; рег. № 3958444, рег. № 3891397, peг. № 311985, рег.
№ 310151, рег. № 561516; рег. № 846642, рег. № 852773, рег. № 855113, рег. №
855114 били поставени върху 10 бр. чанти Louis Vuitton Malletier.
Словни марки Christian Dior Gouture S.A c
peг. № 313176, комбинирана марка Christian Dior Gouture S.A c peг. № 5830328 и
peг. № 587746 били поставени върху 1 бр. чанти Christian Dior Gouture S.A.
Комбинирана марка Chanel Sari I c peг. №
38897, peг. № 731984 и peг. № 517325 били поставени върху 2 бр. чанти.
Същевременно не били представени документи,
които дават основание и позволяват на дружеството „Вешим“ ЕООД да извършва
продажба на артикули, носещи регистрираните търговски марки на Converse Inc,
USA, Louis Vuitton Malletier FR, CHRISTIAN DIOR COUTURE S.A., FR и CHANEL SARL,
CH.
По отношение на доказателствата.
Гореизложената фактическа обстановка се установи и
се потвърди въз основа на следните събрани в хода на наказателното производство
доказателства: самопризнанието на подс. А.В.М., направено по реда на чл. 371,
т. 2 от НПК, което безусловно се подкрепя от следните доказателства: Протокол
от 02.07.2017 за оглед на
местопроизшествие – магазин за чанти в к.к. „Златни пясъци“, Етнографски
комплекс; показанията на св. А.С.Т.; заключението на съдебно – маркова експертиза,
изготвена от вещото лице Мария Алексиева – представител по индустриална
собственост; заключението на съдебно – оценителната експертиза, изготвена от
вещото лице Димитър Йорданов; справка за съдимост на подс. А.В.М..
Основен акцент при анализа на доказателствата,
следва да бъде поставен върху показанията на св. А.С.Т., която в качеството си
на представител на търговските марки Converse Inc, USA, Louis Vuitton Malletier
FR, CHRISTIAN DIOR COUTURE S.A., FR и CHANEL SARL, CH е категорична, че никога не
е давала разрешение нито на дружеството „Вешим“ ЕООД, нито на подс. М. да
използват в своята търговска дейност словните и фигуративни марки, собственост
на тези чуждестранни дружества.
Видно от
заключението на назначената в хода на досъдебното производство и напълно кредитирана от съда като обективно,
компетентно и безпристрастно изготвена съдебно – маркова експертиза съществува сходство между
изобразените върху веществените доказателства знаци и споменатите по – горе
марки и идентичност между самите веществени доказателства и стоките, за които
регистрираните марки са получили закрила. Сходството между сравняваните знаци
се дължи на идентични и сходни основни доминиращи словни и фигуративни елементи
включени в съставите им, на сходно общо впечатление създавано от общи похвати
на представяне на знаците. Сходството може да доведе до объркване на
потребителя, което включва възможността за свързване на изобразените върху
веществените доказателства знаци с регистрираните търговски марки.
Видно от заключението на назначената в хода на разследването и безусловно
кредитирана от съда като обективно, компетентно и безпристрастно изготвена
съдебно – оценителна експертиза, общата пазарна стойност на всички дамски чанти,
установени в търговския обект, стопанисван от „Вешим“ ЕООД възлиза на обща
стойност от 7593, 40 лева.
При така установена фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Субектът на престъпното деяние по чл. 172б, ал. 1 от НК – А.В.М. е пълнолетно и вменяемо лице, способно да разбира свойството и
значението на постъпките си, да ги ръководи и контролира.
Предмет на
престъплението е търговската марка, която съгласно чл. 9, ал.1 от ЗМГО е знак
способен да отличава стоките или услугите на определено лице от тези на други
лица и може да бъде представен графично.
От обективна
страна изпълнителното деяние включва използване на марката в търговската
дейност на дееца, без съгласието на нейния притежател.
Доколкото в
НК липсва определение на това що е използване на марка в търговската дейност,
относима е дефиницията дадена в специалния закон регламентиращ търговските
марки - ЗМГО.
Съгласно разпоредбата
на чл. 19 от ЗМГО, използването на марка в търговската дейност означава
поставянето на знака върху стоки или техните опаковки; предлагането на стоки с
такъв знак за продажба или пускането им на пазара, или съхраняването им с тази
цел, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак;
използването на знак в търговски книжа или реклами.
От субективна страна деянието може да бъде
извършено само умишлено при форма на вината пряк умисъл, тъй като подсъдимият е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване.
В случая
деянието е съставомерно доколкото от събраните по делото доказателства
безспорно бе установено, че в стопанисвания от подсъдимия търговски обект,
последният е предлагал за продажба дамски чанти с марките подробно описани по –
горе, които марки са били регистрирани под съответните номера и са били с
действаща закрила на територията на Република България към инкриминираната
дата. Безспорно установено е също така, че подсъдимият не е имал разрешение от
собствениците на търговските марки да ги използва в своята търговска дейност, в
частност да търгува със стоки с тази марка. В тази насока са категоричните
показания на св. Т..
По вида и размера на наказанието.
Разпоредбата на чл. 172б, ал. 1 от НК предвижда
наказание „лишаване от свобода” за срок до пет години и глоба до 5000 лева за
извършителите на този вид престъпни деяния.
При индивидуализация на наказанието, съдът съобрази
като смекчаващи вината обстоятелства факта, че инкриминираните вещи не са в
значителен брой, който в сериозна и драстична степен да накърнява правата на
ощетените юридически лица – представители на съответните търговски марки в
Република България. Като смекчаващо вината обстоятелство бе отчетено
също така изразеното съжаление от подсъдимият за постъпката си. В тази връзка
следва да се има предвид, че съда придоби непосредствени впечатления от
подсъдимия и вярва, че това разкаяние и съжаление е искрено, а не е просто
формално изразено в съдебната зала.
В конкретния случай липсват отегчаващи отговорността
обстоятелства.
След внимателен и задълбочен анализ на събраните
доказателства и след като отчете смекчаващите и отегчаващите вината
обстоятелства, съдът намира, че най – справедливо наказание, което изцяло
препокрива целите, предвидени в разпоредбата на чл. 36 от НК, е наказанието „Пробация“
(определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК) за срок от една година,
изразяващо се в следните пробационни мерки: на основание разпоредбата на чл.
42а, ал. 2, т. 1 от НК – „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от
една година и на основание разпоердбата на чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК –
„задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от една година.
Съдът наложи и кумулативно предвиденото в чл. 172б,
ал. 1 от НК наказание „глоба” в размер на 1000 лева (хиляда лева).
По отношение разноските и веществените
доказателства.
Съдът осъди подсъдимия
А.В.М. да заплати направените разноски в хода на досъдебната фаза на
наказателното производство в размер на 212,
84 лева (двеста и дванадесет лева и осемдесет и четири стотинки) в полза на ОД
на МВР – гр. Варна, на основание разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК.
На основание
разпоредбата на чл. 172б, ал. 3 от НК веществените доказателства 36 броя чанти,
носещи знак на търговската марка Converse, 10 броя чанти, носещи знак на
търговската марка Louis Vuitton Malletier, 1 бр. чанта, носеща знак на
търговската марка Christian Dior Gouture S.A и 2 броя чанти, носещи марката на
Chanel се отнеха в полза на Държавата, като съдът постанови същите да бъдат
унищожени по съответния ред след влизане на окончателен съдебен акт по делото.
Мотивиран от
гореизложените съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: