Р Е Ш Е Н И Е
№....
гр.София, 19,10,2017год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, І-14 състав, в открито съдебно заседание на втори октомври през две
хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ:МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Красимира Георгиева като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр.дело №15549 по описа за 2015год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.235 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени
от „Б.“АД срещу А.Н.Б., Ц. А. Б. и Н.
А.Б. искове с пр.кв.чл.135, ал.1
от ЗЗД, с които се претендира признаване за относително недействителни по
отношение на ищеца сделки за извършено разпореждане с недвижими имоти както
следва:
1.Договор за дарение обективиран в Нотариален акт № 40, том I, peг.
№ 3285, дело
№ 35 от 22.04.2015г. на нот. Е.Е., с № 367, по
силата на който А. Н.Б. дарява на Н.
А.Б. ¼ ид.част от АПАРТАМЕНТ № В 24, находящ се на 5 етаж
в сградата, находяща се в гр. София, Столична община, Район „Слатина“, ул.„Ш.П.№
18 (съгласно Удостоверение за данъчна оценка - вход „ Б“), на кота +13.88 метра,
със застроена площ от 65.56 кв.м, състоящ се от дневна с кухненски бокс, стая,
баня с тоалетна, коридор и тераса, при съседи: от запад - коридор, от север -
стълбище, от изток - улица „Н. Коперник“, от юг - апартамент В23, отгоре -
апартамент В32, отдолу - апартамент В16, заедно
с 1.756 % идеални части от общите части на сградата, представляващи 9.42
кв.м или с обща площ на апартамента с включени общи части от 74.98 кв.м, ведно с 0.349% прилежащи ид. части от
УПИ III, от квартал 139, по плана на гр. София, местност „Гео Милев“,
представляващи 9.87 кв.м, целият с площ от 2830 кв.м, при граници: от запад -
УПИ I, от изток - улица „Н. Коперник“, от юг - УПИ IV, от север - улица
„Шипченски проход“.
2. Договор за дарение обективиран
с Нотариален акт № 41, том I,
per. № 3286, дело
№ 36 от 22.04.2015г. на нот. Е.Е., с № 367, по силата
на който А. Н.Б. дарява на Н.
А.Б. и Ц.А.Б. ½ ид.част от АПАРТАМЕНТ № 18, находящ се на 4 етаж във вход „А“ на сградата, находяща се в
град София, Столична община, Район „Слатина“, на улица „**********- стар адрес,
нов адрес - улица „Георги **********, състоящ се от антре, тоалетна, сервизно
помещение, кухня, дневна, спалня, баня, две стаи и четири балкона, със
застроена площ 112. 20 кв.м, при съседи: от североизток - двор, от северозапад
- двор, от югоизток - апартамент № 19 и стълби, от югозапад - улица „Г.О.“, заедно с МАЗЕ № 2, със застроена площ
от 10.00 кв.м, при съседи: от североизток - мазе № 1, от северозапад - двор, от
югоизток - коридор, от югозапад - коридор, заедно с 3.90 % идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, съставляващо
парцел XIII-537, 538, в квартал 232 по плана на гр. София, местността „***** - Подуяне -
Редута“, при съседи на мястото по доказателствен акт: улица, Д.А., Р.И., Д.И.и
при съседи по скица: улица, парцел XVI - 394, парцел XIV- 541, 542 и имоти с
планоснимачни номера 536 и 539, както и
ГАРАЖ № 8, находящ се на партера във вход „Б“ на сградата, находяща се на
същия адрес, застроен на площ 29.33 кв.м, при съседи: от североизток - гараж №
14, от северозапад - гараж № 7, от югоизток - двор, от югозапад - улица „Г.О.“,
заедно с 1.01 % идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, подробно описано
по - горе.
Релевират доводи, че ищецът се легитимира като
кредитор на А.Н.Б. за вземане в размер на 125691.03лв.,
присъдено с решение №485/03.08.2015г., постановено по т.д.№764/2014г., по описа
на Окръжен съд - гр.Пловдив и представляващо претърпени от дружество
имуществени вреди, за периода от 2009г. - 2011г. на основание чл.240, ал.2 от ТЗ.
С Присъда 11.11.2015г. постановена по НОХД № 137/2014г. по описа на Окръжен
съд - гр.М. е уважен предявен от „Б.“ АД граждански иск срещу А.Б. за сума в
размер на 118051.22 лева, ведно със законната лихва от предявяване на иска -
10.03.2015г. до окончателното й изплащане, представляваща имуществени вреди
причинени от ответника, в качеството му на длъжностно лице - изпълнителен
директор на „Б.“ АД в периода 01.01.2009г. до 09.03.2012г.
Излагат се доводи с атакуваните разпоредителни
сделки от 22,04,2015год. длъжникът да е
увредил интереса на кредитора, чрез безвъзмездно прехвърляне на имуществото си. Доколкото страни по сделката
са низходящи на длъжника знанието им за увреждане на кредитора се предполага.
Съобразно
изложеното заявява становище за основателност на исковата претенция. Претендира
разноски.
Ответникът-А.Н.Б.
излага съображения за неоснователност на исковите претенции. Поддържа, че
ищецът не се легитимира като кредитор с ликвидно и изискуемо вземане.
Представеното осъдително решение на окръжен съд Пловдив и присъда не са влезли
в сила, поради което не е налице валидно и изискуемо вземане на ищеца спрямо
ответника. Излага доводи самия той да е кредитор на „Б. АД“. Въз основа на
решение №241/12,02,2014год. на САС,
ТО, 9 състав, постановено по
т.д.№3795/2013год., във връзка с Определение №155/04,03,2015год. постановено по
т.д.№1399/2014год. по описа на ВКС ищеца
е осъден да заплати общо 81920лв. По изпълнително дело №14/2015год. по описа на ЧСИ И.К.за сумата от
65454,60лв. главница, лихви и разноски съгласно изпълнителен лист от
02,12,2014год. по гр.д.№3147/2012год.по описа на ПОС, ХХІІ състав. Освен
качеството кредитор на ищеца се сочи Б. да разполага с достатъчно друго
имущество, с което са обезпечени интересите на кредитора. Претендира разноски
за настоящото производство.
Ответникът - Ц.
Б. в указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл.131 от ГПК
излага становище за неоснователност на исковата претенция, тъй като вземането
на ищеца не е ликвидно и изискуемо, както и е налице достатъчно друго имущество
на длъжника за удовлетворяване на кредитора. Не
претендира разноски.
Ответникът-Н.Б. излага съображения за съображения
да липсва знание за качеството кредитор за ищеца спрямо А.Б.. Претендира
разноски.
Съобразно изложеното молят исковата претенция да
бъде отхвърлена като неоснователна.
При така изложеното след като
обсъди доказателствата по делото при условията на чл.235 от ГПК, съдът приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложените доказателства се
установява с решение №485/03,08,2015год.
постановено по т.д.№764/2014год. на окръжен съд Пловдив А.Н.Б. да е осъден да заплати на Б. АД, по
предявения иск с пр.осн.чл.240, ал.2 от ТЗ сума в размер на 108885,60лв.,
представляваща претърпени от дружеството имуществени вреди, вследствие
неизпълнение от страна на ответника на задължения в качеството му на
изпълнителен директор, председател на УС и член същия съвет, представляваща
изплатени суми по фактури за периода от 2009год. -2011год., ведно със законната
лихва от датата на исковата молба-31,10,2014год. до изплащане на вземането,
сума в размер на 16805,43лв.-разноски по делото. Няма данни решението да е влязло
в сила.
С оглед горното ищецът се легитимира като кредитор
на длъжника А.Н.Б. за цитираното по-горе вземане.
Не е спорно, а и от приложените към отговора на
ответника А.Б. писмени доказателства се
установяват и твърдените от последния обстоятелства за наличие на насрещни
вземания към ищеца.
Не е спорно, че с Нотариален акт № 40, том I, peг.
№ 3285, дело № 35 от 22.04.2015г. на нот. Е.Е., с № 367, по силата на който А. Н.Б. и
В.Я.Б. даряват на Н. А.Б. общо ½ ид.част от АПАРТАМЕНТ № В
24, находящ се на 5 етаж в сградата, находяща се в гр. София, Район
„Слатина“, ул.„Ш.П.№ 18 (съгласно Удостоверение за данъчна оценка - вход „ Б“),
подробно описан с площ и съседи в НА. Със т.2 от НА №40/22,04,2015год.
дарителите си запазват пожизнено и безвъзмездно вещно право на ползване върху прехвърляемите идеални части от недвижимия имот.
С Нотариален акт № 41, том I, per. № 3286, дело № 36 от 22.04.2015г. на нот. Е.Е., с №
367, А. Н.Б. и В.Я.Б. даряват на Н. А.Б.
и Ц.А.Б. при равни квоти собствените си недвижими имоти- АПАРТАМЕНТ № 18, находящ се на 4
етаж във вход „А“ на сградата, находяща се в град София, Столична
община, Район „Слатина“, на улица „Г.О.“ №**** подробно описан в нотариалния
акт. Дарителите си запазват пожизнено и безвъзмездно вещно право на ползване върху прехвърляемите недвижимия имот.
Предмет на производството е искова претенция с правна
квалификация чл.135, ал.1 от ЗЗД за прогласяване относителна недействителност спрямо ищеца на процесните
два договора за дарение, обективиран в Нотариален
акт № 40/22,04,2015год. и НА №41/22,04,2015год.
По
основателността на иска:
Релевантните факти обуславящи
основателност на исковата претенция са установяване качеството кредитор за
ищеца спрямо първия ответник, разпореждане със собствено на длъжника имущество,
увреждане на кредитора от извършеното разпореждане и знание на длъжника относно
увреждане интересите на кредитора, а в процесния случай доколкото се касае до безвъзмездна
сделка не е необходимо знание на третото лице. Същите са в тежест на ищеца.
В тежест на ответника по делото при условията
на насрещно доказване е да установи
релевираните възражения относно обстоятелството, че ищецът не се легитимира
като кредитор, липсата на знание за увреждане.
Предявения иск има за цел да обезпечи възможността
на кредитора да удовлетвори вземане срещу длъжника като насочи изпълнението за
дълга срещу предмета на разпореждането.
На първо място съдът намира за установен първия
елемент от фактическия състав на правната норма или качеството кредитор на
ищеца. Качеството „кредитор" е обусловено от съществуването на вземане към длъжника,
което трябва да е действително и може да е както парично, така и непарично. Ирелевантно за основателността на иска по чл.135 от ЗЗД е дали това вземане е изискуемо
и ликвидно към момента на осъществяване на разпоредителната сделка или действие
- достатъчно е да е възникнало, да е действително и да не е погасено чрез някой
от предвидените в закона правни способи. Единствено в хипотезата на отречено със сила на присъдено нещо вземане,
съдът следва да отрече качеството кредитор на ищеца. В производството по чл.135
от ЗЗД съдът изхожда от твърдените факти за съществуването на вземането и
доказателства формално материализиращи основание на вземането, обуславящи в
достатъчна степен процесуалната легитимация на кредитора-ищец. Евентуалното последващо решение, с което е отречено
качеството кредитор за ищеца не е в
противовес с последиците на предходно постановено решение, с което е
уважен иск с пр.осн.чл.135 от ЗЗД, тъй като последното има за последица
единствено обявяване на относителна недействителност само по отношение на
кредитора на сделка между длъжника и трето лице, с която кредитора е увреден.
Безспорно в съдебната практика се приема, че самата сделка е действителна. При уважаването на иска по чл.135 ЗЗД, прехвърленото
имущество не излиза от патримониума на приобретателя. При успешното провеждане
на Павловия иск, кредиторът- ищец по паричното вземане получава възможността да
насочи изпълнението за удовлетворяване на вземането си към прехвърленото
имущество, независимо, че то е преминало в патримониума на трето лице. При последващо решение, с което е отречено
качеството кредитор на ищеца отпада непротивопоставимостта на сделката спрямо
него, доколкото правата на кредитора не могат да бъдат реализирани спрямо
имуществото предмет на сделката само на основание уважен иск по чл.135 от ЗЗД,
без наличие на изпълнителна сила на осъдително решение при оспорване от страна
на длъжника на вземането обуславящо активната легитимация на ищеца. От
представените доказателства се обосновава извод вземането на ищеца да е
възникнало преди процесните разпоредителни сделки /имуществените вреди на
дружеството са за периода 2009-2011год./.
В процесния случай, с оглед
събраните доказателства по делото е видно, че качеството кредитор на Б. АД произтича
от осъдително решение спрямо ответника от 03,08,2015год. на Окръжен съд Пловдив
и присъда. Правоотношенията във връзка с които ищецът се легитимира като
кредитор стоят извън предметния обхват на проверката на съда в настоящото
производство. Ирелевантни за настоящото производство са и обстоятелствата дали
ответника има насрещно вземане към ищеца, което също да го легитимира като
кредитор.
Безспорно по делото е извършеното разпореждане със
собствено на длъжника имущество на 22,04,2015год.
Увреждането на кредитора, като елемент от
фактическият състав на иска по чл.135
от ЗЗД е налице и се предполага, когато, чрез извършените правни действия длъжникът
създава или увеличава неплатежоспособността си, респективно намалява
или обременява имуществото си, предназначено съгласно чл. 133 от ЗЗД да служи
за удовлетворяване на кредиторите. Увреждане има винаги, когато се извършва разпореждане със секвестируемо
имущество, включително и когато възможността на кредитора да се удовлетвори от
имуществото на длъжника се намалява. Увреждащо кредитора действие е всеки
правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или
затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника, какъвто е
процесният случай. Правноирелевантно е дали длъжникът след разпореждането
притежава друго имущество и на каква стойност, тъй като цялото имущество на
длъжника служи за общо обезпечение на кредитора-чл.133 от ЗЗД, поради
което право на кредитора е да избере начина, по който да се удовлетвори от това
имущество - дали с обезпеченото в негова полза имущество на длъжника или с
друго налично такова. Длъжникът не разполага с възражение, че притежава и друго
имущество извън разпореденото - той не разполага с възможност за избор срещу
кое от притежаваните от него имущества да се насочи принудителното изпълнение. /Решение № 261 от 25.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5981/2014 г., IV г. о.,
ГК постановено по реда на чл.290 от ГПК/.
Т.е. от събраните доказателства
настоящия състав намира да е налице увреждане на кредитора от извършеното
разпореждане.
Налице е и следващия елемент от
фактическия състав досежно знание на длъжника, че извършеното разпореждане
уврежда кредитора. За установяване на същото съдебна практика приема, че не е необходимо намерение за
увреждане на кредитора, а само наличието на знание, че лицето има кредитори,
които биха могли да се удовлетворят от имуществото му по реда на чл.133 от ЗЗД,
което безспорно съдът намира за установено, тъй като длъжникът, към датата на
разпореждането -22.04.2015год. е знаел за наличие на предявен иск спрямо него
по искова молба входирана на 31,10,2014год. по чл.240, ал.2 от ТЗ.
Доколкото атакуваната сделка е безвъзмездна
знанието на третото лице, в полза на което е извършено разпореждането не е необходимо
условие обосноваващо основателност на иска. Ето защо доводите за приложение на
презумпцията по чл.135, ал.2 от ГПК са неотносими, доколкото същата намира
приложение в хипотезата на извършена възмездна сделка.
Ето защо съдът намира, че са налице
всички елементи от фактическия състав на правната норма съобразно чл.135, ал.1
от ЗЗД и исковите претенции като основателни
следва да бъдат уважени.
При преценка основателността на
исковата претенция следва да бъде съобразен и фактът, че праводател по разпореждането
наред с длъжникът е и В.А.Б.. По НА №40/22,04,2015год. дарителите прехвърлят
общо ½ ид.част, поради което и по аргумент на чл.30, ал.2 от ЗС, съдът
приема прехвърлената от А.Б. ид.част да е ¼ , в който размер исковата
претенция е основателна. С НА
№41/22,04,2015год. прехвърлената от длъжника ид.част е ½. Сочените
идеални части не биха били променени и при установяване на СИО върху
прехвърлените имоти, с оглед тълкуването дадено с т.1 от Тълкувателно решение
№5/2013год. на ОСГТК на ВКС задължително за правоприлагащия орган.
Съобразно горните мотиви исковата
претенция подлежи на уважаване.
По разноските:
Предвид
изхода от спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца се дължат разноски, които съдът намира за доказани в размер на 7926,59лв., от които 35,00лв.-СУ, д.т. в размер на
1432,53лв., разноски за особен представител в размер на 665,92лв. и адв.хонорар
в размер на 5793,14лв./ Релевираното възражение по чл.78, ал.5 от ГПК, съдът
намира за основателно като се съобрази
цената на исковата претенция в общ размер от 143254,00лв.-изчислена върху
претендираните ид.части от процесните два имота, фактическата и правна сложност на делото,
установената практика по чл.290 от ГПК по всеки от елементите на фактическия
състав, проведено едно с.з. и вида на извършените процесуални действия. Предвид
изложените мотиви и на осн.чл.7, ал./2/ от НМРАВ/ред.ДВ, бр.28/2014год., връзка
с фактура №6/06,01,2016год./, съдът определя адв.възнаграждение за ищеца в
размер 4827,62лв. Върху същото се начислява ДДС в размер на 20% или 965,52лв.
или общото възнаграждение е в размер на 5793,14лв./. Съдът не присъжда такси за вписване на ИМ в размер на
339,00лв., тъй като по делото липсват данни, въпреки вписването, каква е
платената д.т. По аргумент на чл.216, ал.2 от ГПК настоящия състав намира
възражението по чл.78, ал.5 от ГПК да ползва всички ответници.
С оглед изхода от спора на осн.чл.78, ал.3 от ГПК
на ответната страна разноски не се дължат.
Мотивиран от изложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА ЗА ОТНОСИТЕЛНО недействителна на осн.чл.135, ал.1 от ЗЗД спрямо
„Б.“АД, с ЕИК:********, със седалище и адрес *** извършената между А.Н.Б., с ЕГН **********,
с адрес *** и Н.А.Б., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, сделка обективирана в Нотариален акт № 40, том I,
peг. № 3285, дело № 35 от 22.04.2015г. на нот. Е.Е.,
с № 367, в частта с която А. Н.Б. дарява на Н.
А.Б. ¼ ид.част от АПАРТАМЕНТ № В 24, находящ се на 5 етаж
в сградата, находяща се в гр. София, Столична община, Район „Слатина“, ул.„Ш.П.№
18 (съгласно Удостоверение за данъчна оценка - вход „ Б“), на кота +13.88
метра, със застроена площ от 65.56 кв.м, състоящ се от дневна с кухненски бокс,
стая, баня с тоалетна, коридор и тераса, при съседи: от запад - коридор, от
север - стълбище, от изток - улица „Н. Коперник“, от юг - апартамент В23,
отгоре - апартамент В32, отдолу - апартамент В16, заедно с 1.756 % идеални части от общите части на сградата, представляващи
9.42 кв.м или с обща площ на апартамента с включени общи части от 74.98 кв.м, ведно с 0.349% прилежащи ид. части от
УПИ III, от квартал 139, по плана на гр. София, местност „Гео Милев“,
представляващи 9.87 кв.м, целият с площ от 2830 кв.м, при граници: от запад -
УПИ I, от изток - улица „Н. Коперник“, от юг - УПИ IV, от север - улица
„Шипченски проход“.
ПРОГЛАСЯВА ЗА ОТНОСИТЕЛНО недействителна на осн.чл.135, ал.1 от ЗЗД спрямо
„Б.“АД, с ЕИК:********, със седалище и адрес *** извършената между А.Н.Б., с ЕГН **********,
с адрес ***, Н.А.Б., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, и Ц.А.Б., с ЕГН **********,
с адрес ***, сделка обективирана в Нотариален акт № 41, том I,
per. № 3286, дело
№ 36 от 22.04.2015г. на нот. Е.Е., с № 367, в частта
с която А. Н.Б. дарява на Н.
А.Б. и Ц.А.Б. ½ ид.част от АПАРТАМЕНТ № 18, находящ се на 4 етаж във вход „А“ на сградата, находяща се в
град София, Столична община, Район „Слатина“, на улица „**********- стар адрес,
нов адрес - улица „Георги **********, състоящ се от антре, тоалетна, сервизно
помещение, кухня, дневна, спалня, баня, две стаи и четири балкона, със
застроена площ 112. 20 кв.м, при съседи: от североизток - двор, от северозапад
- двор, от югоизток - апартамент № 19 и стълби, от югозапад - улица „Г.О.“, заедно с МАЗЕ № 2, със застроена площ
от 10.00 кв.м, при съседи: от североизток - мазе № 1, от северозапад - двор, от
югоизток - коридор, от югозапад - коридор, заедно с 3.90 % идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, съставляващо
парцел XIII-537, 538, в квартал 232 по плана на гр. София, местността „Гео Милев - Подуяне -
Редута“, при съседи на мястото по доказателствен акт: улица, Д.А., Р.И., Д.И.и
при съседи по скица: улица, парцел XVI - 394, парцел XIV- 541, 542 и имоти с
планоснимачни номера 536 и 539, както и
ГАРАЖ № 8, находящ се на партера във вход „Б“ на сградата, находяща се на
същия адрес, застроен на площ 29.33 кв.м, при съседи: от североизток - гараж №
14, от северозапад - гараж № 7, от югоизток - двор, от югозапад - улица „Г.О.“,
заедно с 1.01 % идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, подробно описано
по - горе.
ОСЪЖДА А.Н.Б., Н.А.Б., двамата с адрес *** и
Ц.А.Б., с адрес *** да заплатят на „Б.“АД, с ЕИК:********, със седалище и адрес *** на осн.чл.78, ал.1 от ГПК сума в
размер на 7926,59лв.- разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в 2 седмичен срок от връчването
на страните.
СЪДИЯ: