Р Е Ш Е Н И Е
№ 111
02.05.2019г., гр.
Варна.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
публично съдебно заседание на втори април две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН П.
ЧЛЕНОВЕ: Г. ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
при участието на
секретаря Десислава Чипева, като разгледа докладваното от съдията Н. Дамянова въззивно т. д. № 131 по описа на ВнАпС
за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на „Екотерм“ ООД - гр. Добрич, подадена
чрез адв. Г. Танев от АК – гр. Добрич, срещу решение № 168/19.10.2018г., постановено по т. д. № 47/2018г. по описа на
Добрички окръжен съд, с което въззивникът е осъден да
заплати на „Глобал Техно Консулт“ ЕООД – гр. София, сумата 33 309.06 лв.,
представляваща неплатено възнаграждение по договор за изработка, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска –
12.02.2018 г. - до окончателното й
изплащане.
В жалбата се твърди нарушение на
материалния закон при постановяване на решението, без конкретизиране на
оплакването. Инвокирани са и оплаквания за непопълване на делото с
доказателствен материал поради допуснато от първоинстанционния съд процесуално
нарушение, съставляващо според страната даване ход на делото в открито съдебно
заседание на 04.10.2018г. въпреки настъпилата преди тази дата смърт на
упълномощения от въззивника адвокат за осъществяване на процесуално
представителство в производството. Направеното в жалбата искане към въззивния
съд е за отмяна на решението и връщане на делото за разглеждане от друг състав
на същия съд. В проведеното открито съдебно заседание представителят на
въззивника уточнява, че искането му е за отмяна на решението и отхвърляне на
иска.
Жалбата е подадена в срок, от легитимирано
лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването, поради
което се преценява от въззивния съд като процесуално допустима и редовна.
Въззиваемата страна „Глобал Техно
Консулт“ ЕООД – гр. София не представя отговор в срока по чл. 263, ал.1 от ГПК.
В съдебно заседание е изразено становище за неоснователност на жалбата.
За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС взе предвид
следното:
Добричкият окръжен съд е бил сезиран с искова молба на
„Глобал Техно Консулт“ ЕООД – гр. София, с която е предявен осъдителен иск с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД срещу Екотерм“
ООД - гр. Добрич, за присъждане на сумата 33 309.06лв.,
претендирана като дължимо незаплатено възнаграждение по сключен между страните
консултантски договор от 08.03.2016г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното погасяване на
задължението. Ищецът твърди, че съгласно чл. 1 от договора, ответникът му е
възложил да извърши всички необходими действия за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ по проект на възложителя, в рамките на Оперативна програма „
Иновации и конкурентоспособност 2014 – 2020“. По силата на чл. 2, ал. 1 от
договора, за ответника е възникнало задължение да заплати на изпълнителя
уговореното възнаграждение в размер на 5 % от цялата стойност на проекта, след
одобряването му за финансиране от компетентните органи за проверка на проектите
през м. 10.2017г., а към момента на подаване на исковата молба това задължение
не е изпълнено.
Ответникът оспорва иска изцяло по основание по
съображения, че възнаграждение по консултантския договор не се дължи при
одобряване на проекта от Министерство на икономиката, а при предоставяне на
консултантска помощ от ищцовото дружество до етапа на сключване на договор за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Твърди се, че в случая, доколкото
е получен отказ за финансиране по вина на изпълнителя, който не е входирал
предоставени от възложителя в срок изискуемите документи, договорът не е
изпълнен и възнаграждение не се дължи. В евентуалност се оспорва размерът на
задължението за възнаграждение по съображения, извлечени от извършена от
Министерство на икономиката корекция на проектобюджета по процедура „Енергийна
ефективност за малки и средни предприятия“.
Решението на ДОС, с което
искът е уважен изцяло, е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и
съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК, както и допустимо. Налице са всички предвидени от закона предпоставки
и липса на процесуални пречки за надлежното упражняване на правото на иск.
Между страните няма спор относно валидността на
възникналото между тях процесно правоотношение по сключен на 08.03.2016г.
консултантски договор, по силата на който ответникът „Екотерм“ ООД е възложил на ищеца да извърши всички необходими
действия за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по подробно посочен в
чл. 1 проект на възложителя, в рамките на Оперативна програма „ Иновации и
конкурентоспособност 2014 – 2020“, в това число: да изготви апликационна форма
на проекта и документите за избор на изпълнител по проекта съобразно
изискванията на програмата, да предостави консултантска помощ до приключване на
проекта и да подготви документите за отчитането му пред компетентните органи.
Не е спорно и обстоятелството, което се установява от събраните доказателства,
че на 26.10.2016г. между страните е осъществено предаване на изготвената в
изпълнение на договора проектна документация, за което е съставен и двустранно
подписан приемо – предавателен протокол, с обективирани изявления на
възложителя за пълно съответствие на предаденото с изискванията на възложителя.
На същия ден предаденият формуляр за проектно предложение по процедура за
подбор на проекти „Енергийна ефективност на малки и средни предприятия“ в
рамките на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност 2014 – 2020“, е
бил входиран от изпълнителя, по електронен път, в системата на ИСУН /
Информационна система за управление и наблюдение на средствата от Европейския
съюз в България/.
Отново не е спорно и се установява от изпратеното от
Министерство на икономиката до ответника съобщение изх. №
260Е-436/30.10.2017г., получено на електронна поща на 31.10.2017г,. че проектът
е бил одобрен за финансиране на 11.10.2017г., с максимален размер на
безвъзмездната финансова помощ - 391 166лв. Дружеството бенефициер е било
поканено, на основание чл. 36, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, да представи в тридесетдневен
срок от връчване на съобщението, множество подробно описани документи,
необходими, съобразно разпоредбите на посочения нормативен акт, за
удостоверяване документалната допустимост на кандидата за подписването на
договор за безвъзмездна финансова помощ.
С уведомление изх. № 26-Е-436/11.12.2017г. на ответника е
връчено заверено копие от решение № РД-16-1595/08.12.2017г. на Ръководителя на
Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“
2014 – 2020, с което е отказано предоставянето на безвъзмездна финансова помощ
на кандидата „Екотерм“ ЕООД поради непредставяне на удостоверения по т. 1, 2 и
3 от поканата чл. 36, ал. 2 от ЗУСЕСИФ относно липсата на задължения към фиска,
както и на отчет за заетите лица, средствата за работна заплата и други разходи
за труд за 2015г., какъвто не е бил оповестен в Търговския регистър.
В отговора на исковата молба ответникът твърди, че след
получаване на уведомлението от Министерство на икономиката изпълнителят е давал
указания в какъв вид да бъдат оформени изискуемите документи и се е ангажирал с
изпращането им; неколкократно са давани указания за издаване на документи във
вид, различен от този, който вече е бил представен от възложителя. Излага се,
че между страните е осъществена кореспонденция по електронна поща и са
проведени множество телефонни разговори с представители на ищцовото дружество
относно спазването на сроковете за предоставяне на документите, изискуеми за
сключване на договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. По искане
на ответника са приобщени към доказателствения материал по делото
възпроизведени на хартиен носител електронни съобщения от 19.10.2017г.,
31.10.2017г., 17.11.2017г. и 21.11.2017г., изпратени от изпълнителя по
електронна поща, от които се установява, че действително на възложителя са
давани подробни указания и допълнителни разяснения относно необходимите за
подписването на договор за БФП документите, изискани от МИ с уведомлението по
чл. 36, ал. 2 от ЗУСЕСИФ.
Посочените в предходния абзац твърдения на ответника и
представените от него доказателства не са в подкрепа, а опровергават
основателността на направеното възражение за неизправност на насрещната страна
„Глобал Техно Консулт“ ЕООД – гр. София относно изпълнението на поетите
задължения по консултантския договор. Не се установява причинна връзка между
поведение на изпълнителя /действие или бездействие/, несъответстващо на
задълженията по процесното правоотношение, и отказа за предоставянето на
безвъзмездна финансова помощ на „Екотерм“ ЕООД с решение №
РД-16-1595/08.12.2017г. на Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна
програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014 – 2020. По делото няма данни
възложителят да е поискал издаването от съответните компетентни органи, да се е
снабдил и да е предал на изпълнителя удостоверенията, посочени в т. 1, 2 и 3 от
поканата по чл. 36, ал. 2 от ЗУСЕСИФ относно липсата на публични задължения,
въпреки че според изявленията в отговора, имащи характера на признания за
неизгодни факти, консултантската фирма е давала непрекъснато указания и
разяснения за вида и формата на необходимите документи.
По оплакванията в жалбата за постановяване на решението
при непълнота на доказателствата в резултат на допуснати от първоинстанционния
съд процесуални нарушения настоящият състав съобрази следното:
С въззивната жалба е представено удостоверение, издадена
от АК – гр. Добрич, от което се установяване служебното отписване от Регистъра
на адвокатите на ДАК, считано от 17.09.2018г., поради смърт, на адвокат И.
Желева, която е била упълномощена от ответника за осъществяване на процесуално
представителство по т.
д. № 47/2018г. по описа на ДОС. На това обстоятелство е основано оплакването на
въззивника за допуснато от окръжния съд процесуално нарушение, съставляващо даване
ход на делото в открито съдебно заседание на 04.102018г. Твърди се, че
настъпилата след връчването на призовката за съдебното заседание смърт на
процесуалният представител е следвало да е служебно известна на съда и делото
да се отложи, за да се даде възможност на страната да организира защитата си.
По повод на всички оплаквания за допуснати процесуални
нарушения настоящият състав намира за необходимо преди всичко да посочи, че с
оглед характера на въззивното производство като инстанция по същество, а не
контролно- отменителна, още от изменението с ДВ бр. 124/1997г. на ГПК /отм./,
както съгласно Гл. 20 „ Въззивно обжалване” от действащия ГПК, в сила от
01.03.2008г., допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд не
могат да съставляват самостоятелно основание за отмяна на постановеното
решение. С твърдения за допуснати процесуални нарушения жалбоподателят би могъл
да обоснове доводи за ненастъпила преклузия за възражения срещу предявените
искове и обстоятелствата, на които те се основават, на основание чл. 133 от ГПК, респ. чл. 370 ГПК, както и за допустимост на направени за първи път във
въззивното производство искания за събиране на доказателства, на основание чл.
266, ал. 3 от ГПК. В жалбата не са направени искания за събиране на
доказателства.
Смъртта на адвоката, упълномощен от ответника за
осъществяване на процесуално представителство, настъпила след получаване на
призовката, но преди датата на насроченото съдебно заседание, следва да се
квалифицира като особено непредвидено обстоятелство по смисъла на процесуалния
закон, с което страната би могла да обоснове доводи за ненастъпва на
преклузиите по чл. 370 ГПК като последици от неподаване на отговор на исковата
молба. В случая обаче, в първата инстанция между страните по спора е
осъществена пълна двойна размяна на книжа. С определението от подготвително
заседание от чл. 267, ал. 1 ГПК първоинстанционният съд се е произнесъл по
всички своевременно направени доказателствени искания на страните, като е
отхвърлено само искането на ответника за разпит на свидетели. Целта на искането
на процесуалният представител на ответното дружество за разпит на свидетели е
да установи, че по процесното правоотношение не са договорени само действия във
връзка с одобряване на проекта. Това обаче не се оспорва от ищеца, същият
твърди, че изискуемостта и падежът на задължението за заплащане на
възнаграждение са настъпили преди осъществяване на всички действия, включени в
предмета на процесния договор.
Въз основа на приетата за установена фактическа
обстановка съставът на ВнАпС прави следните правни изводи:
За възникналата между страните валидна облигационна
връзка по комплексно правоотношение, с елементи на договор за изработка и
услуга, са приложими разпоредбите на чл. 258 и сл. ЗЗД. По силата на чл. 2, ал.
1 от договора страните са постигнали съгласие за изискуемост на пълния размер
на уговореното възнаграждение в размер на 5 % от цялата стойност на проекта, в
седемдневен срок от одобряването му за финансиране от компетентните органи за
проверка на проектите, въпреки че несъмнено предметът на договора предвижда,
освен изготвяне и подаване на проектната документация, изпълнителят да
осъществи и последващи действия по изготвяне на документите за избор на
изпълнител по проекта съобразно изискванията на програмата, за предоставяне на
консултантска помощ до приключване на проекта и за подготовка на необходимите
документи за отчитането му пред компетентните органи. Доколкото нормата на чл.
266, ал.1, изр. 1 ЗЗД е диспозитивна, договорната клауза за дължимост на целия
размер на възнаграждението в определен / седмодневен/ срок от одобряването на
проекта за финансиране от компетентните органи, а не след окончателно му
приключване и отчитане, е валидна, респ. уговорена при условията на свобода на
договарянето по чл. 9 ЗЗД.
Съвкупната преценка на събраните доказателства, в това
число и твърденията на отговорите, в частта, с която се признават неизгодни
факти, опровергава основателността на възражението на ответника за неизправност
на насрещната страна. След одобрението на проекта от компетентния орган
консултантската фирма – ищец е продължила изпълнението на поетите задължения
съобразно уговореното, с даване на указания и разяснения по електронен път и по
телефон относно вида и съдържанието на документите, необходими за осъществяване
на следващата фаза на процедурата - сключване на договор за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ. Няма твърдения и данни възложителят да е поискал
издаването от съответните компетентни органи, да се е снабдил и да е предал на
изпълнителя удостоверенията, посочени в т. 1, 2 и 3 от поканата по чл. 36, ал.
2 от ЗУСЕСИФ относно липсата на публични задължения, посочени като основание за
отказа за сключване на договор за безвъзмездна финансова помощ, обективиран в
решение № РД-16-1595/08.12.2017г. на УО на ОП „Иновации и конкурентоспособност“
2014 – 2020. Не е съставен и представен от възложителя също и отчет за заетите
лица, средствата за работна заплата и други разходи за труд за 2015г., а такъв
не е бил оповестяван в ТР при АВп, за да е възможно необходимата проверка за
съответствие да се извърши от управляващия орган на оперативната програма по
електронната партида на дружеството.
По изложените съображения въззивният съд приема, че след
одобряване на проекта за финансиране на 11.10.2017г. е възникнало поетото от възложителя
задължението по чл. 2 от договора за заплащане на възнаграждение за извършената
работа, а с изтичане на уговорения срок от седем дни е настъпил падежът за
плащане.
Своевременно направеното евентуално оспорване на размера
на задължението от представителя на ответника е неоснователно. Уговорено е
възнаграждение в размер на 5 % от цялата стойност на проекта – 551 151
лв., което възлиза на 27 757.55 лв., без ДДС, и на исковата сумата от
33 309.06 лв., с ДДС. Видно от представения по делото заверен препис на
формуляр за кандидатстване, изготвен и входиран от изпълнителя в Информационна
система за управление и наблюдение на средствата от Европейския съюз в
България, от цялата стойност на проекта - 551 151 лв., е заявено искане за
безвъзмездна финансова помощ от 396 185.70лв., а останалата част от
158 965.30лв. съставлява сума за съфинансиране от бенефициента. В резултат
на извършена от Министерство на икономиката корекция на проектобюджета по
процедура „Енергийна ефективност за малки и средни предприятия“ на ответника е
признато право на финансиране с максимален размер на безвъзмездната финансова
помощ за сумата 391 166.лв. Т. е. сума за съфинансиране на проекта от
бенефициента е увеличена с 5 019.70лв., но това не променя размера на
цялата стойност на проекта – 551 151 лв., която страните са приели като
база за изчисление на възнаграждението по консултантския договор.
Ответникът не твърди, че е погасил изцяло или отчасти
процесното парично вземане. Следователно обжалваното решение, с което предявеният
иск е уважен като доказан по основание в заявения размер, ведно с акцесорната претенция
за законна лихва, следва да се потвърди.
Предмет на настоящото производство е и приетата за
съвместно разглеждане въззивна частна жалба на „Глобал Техно Консулт“ ЕООД, срещу
постановеното по същото дело определение № 32/16.01.2019г., с което, на
основание чл. 248, ал. 1 ГПК, е изменено първоинстанционното решение в частта за
разноските, като сумата, дължима от „Екотерм“
ООД на частния жалбоподател, за разноски за адвокатско възнаграждение, е
намалена от 3 000 лв. на 1 000 лв. Твърди се, че молбата е разгледана
без да е налице условието по чл. 80 ГПК, предвид непредставянето на списък за
разноски, както и че е нарушена нормата на чл. 36 от ЗАдв.
Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано
лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК представителят на
насрещната страна не е подал отговор. В съдебно заседание е изразено становище
за неоснователност на частната жалба.
Съставът на ВнАпС, като обсъди доводите на частния
жалбоподател във връзка с изложените оплаквания, съобрази становището на
насрещната страна, и провери данните по делото, намира частната жалба за
основателна по следните съображения:
Във въззивната жалба, по която е образувано настоящото
производство, са релевирани самостоятелни оплаквания за неправилност на
обжалваното първоинстанционно решение в частта, с която „Екотерм“ ООД - гр. Добрич е осъдено да заплати на ищеца „ Глобал
Техно Консулт“ ЕООД – гр. София, съдебно– деловодни разноски в частта относно
сумата 3 000 лв. С възражение за прекомерност на заплатения от насрещната
страна адвокатски хонорар, каквото не е било направено до приключване на делото
в първата инстанция, се иска намаляване на присъдената сума от 3 000 лв.
до минималния размер от 1 529.27 лв., определен по чл. 7, ал. 2, т. 4 от
НМРАВ. Тъй като постановеното от ДОС решение не подлежи на директен
инстанционен контрол в частта за разноските, респ. в тази част въззивната жалба
съставлява молба по чл. 248 ГПК, делото е върнато на компетентния да разгледа и
да се произнесе по молбата първоинстанционен ДОС. С обжалваното определение
присъденото адвокатско възнаграждение е намалено от 3000 лв. на 1000 лв., който
размер е под минимума по чл. 7, ал. 2, т. 4 от НМРАВ.
Разгледаната по същество от първоинстанционния съд
молба по чл. 248 ГПК е допустима. Липсата на списък за разноски по чл. 80 ГПК
съставлява процесуална пречка да се иска изменение на решението в частта за
разноските, от лицето, което е поискало и в чиято полза са присъдени разноски,
чрез пререшаване на въпроса за размера им, но не е пречка насрещната страна да
поиска пререшаване на въпросите както по основанието за ангажиране на
отговорността му по правилата на чл. 78 ГПК, така и за размера на разноските,
които е осъдена да заплати.
Възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, на което е основана молбата на „Екотерм“
ООД, не е направено своевременно, до приключване на делото в първата инстанция.
Въпреки това въззивният съд приема, че по това възражение не е настъпила
преклузия, тъй като смъртта на адвоката, упълномощен от ответника за
осъществяване на процесуално представителство, настъпила след получаване на
призовката за насроченото съдебно заседание, но преди датата на заседанието,
следва да се квалифицира като особено непредвидено обстоятелство по смисъла на
процесуалния закон.
По същество обаче възражението е неоснователно. Съгласно
Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
предвид материалния интерес по делото, който се формира от цената на иска,
минималният размер е 1 529.27 лв. Уговореният и заплатен от клиента на
пълномощника адвокатски хонорар в размер на сумата 3000лв. е адекватен на
фактическа и правна сложност на спора. Обжалваното определение следва да се
отмени, като се постанови отхвърляне на молбата по чл. 248 ГПК за изменение на
решението чрез намаляване размера на присъдения адвокатски хонорар.
С оглед резултата от въззивното обжалване, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК и предвид направеното искане за присъждане съдебно– деловодни
разноски от процесуалния представител на въззиваемото дружество, с прилагане на
списък по чл. 80 ГПК, въззивникът следва да бъде осъден да заплати сумата 2
000лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за въззивна
инстанция по договор за правна помощ.
Воден от горното, ВнАпС, ТО, І-ви състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 168/19.10.2018г.,
постановено по т. д. № 47/2018г. по описа на Добрички окръжен съд.
ОТМЕНЯ определение
№ 32/16.01.2019г., с което е изменено решение № 168/19.10.2018г., постановено по т. д. № 47/2018г.
по описа на Добрички окръжен съд в частта за разноските, на основание
чл. 248, ал. 1 ГПК,
като сумата, дължима от „Екотерм“ ООД на „Глобал
Техно Консулт“ ЕООД, за разноски за адвокатско възнаграждение,
е намалена от 3 000 лв. на 1 000 лв., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ молбата
на „ЕКОТЕРМ“ ЕООД – гр. Добрич, ЕИК
*********, с правно основание
чл. 248, ал.1 ГПК, за изменение на решение № 168/19.10.2018г., постановено по т. д. №
47/2018г. по описа на Добрички окръжен съд, в частта за разноските, като
неоснователна.
ОСЪЖДА „ЕКОТЕРМ“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул. „Брацигово“ № 9, да заплати
на „ГЛОБАЛ ТЕХНО КОНСУЛТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Неофит Рилски“ № 53, сумата 2 000 лв. / две хиляди лева/, представляваща
направени съдебно - деловодни разноски за въззивна инстанция, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.