О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№ 250/8.2.2021г.
гр. Пазарджик
Административен
съд Пазарджик, VІ състав, в закрито заседание на осми февруари, две хиляди двадесет и първа
година, в състав СЪДИЯ:
ХРИСТИНА ЮРУКОВА
като
разгледа докладваното от съдия Юрукова административно дело № 1394, по описа на
съда за 2020 г., намери за установено следното:
Производството
е по реда на чл. 145 от АПК и е образувано по жалбата на И.Е.Б.,*** против Мълчалив
отказ на кмета на Община Сопот по подадено Заявление за достъп до обществен
информация УРИ 1606387885715/26.11.2020г. В жалбата се твърди, че е подадено
заявление към кмета на Община Сопот за достъп до информация, която не е
предоставена в срок и счита, че е формиран мълчалив отказ, който иска да бъде
отменен и да се присъдят разноски. С последваща молба с вх. № 9062/15.12.2020г.
упълномощен адвокат, съгласно договор за правна помощ и пълномощно, иска
прекратяване на производството, тъй като е издадено Решение № ЗДИ-24/1/14.12.2020г.
на кмета на община Сопот за предоставяне на достъп и липсва правен интерес.
Поддържа се искането за присъждане на разноски, тъй като счита, че е налице „оттегляне
на мълчалив отказ“ на кмета на Община Сопот и същите са дължими на основание
чл. 143, ал. 2 от АПК.
В изпълнение
на съдебно разпореждане кметът на община Сопот представя административната
преписка. Изразява в писмено становище оспорване на жалбата, като счита, че в
пълен обем е представил исканата обществена информация. Забавянето в издаване
на Решението кметът посочва в големия обем на заявената информация, приключване
на бюджетната календарна година,
техническа необходимост от съгласуване на действията. Възразява срещу искането
за присъждане на разноски, като представя подробни съображения. Моли съда да
прекрати делото и да остави без уважение искането за разноски, с представяне на
съдебна практика на ВАС и аргументи за недобросъвестност при упражняване
правото на достъп до обществена информация.
От
административната преписка се установява, че е депозирано заявление до Община Сопот
с УРИ 1606387885715/26.11.2020г. от И.Е.Б. за достъп до обществена информация,
посочена в единадесет пункта. Искането е разгледано и задълженото по ЗДОИ лице –
кметът на община Сопот, е издал Решение № ЗДИ-24/1/14.12.2020г.
Видно от представеното
извлечение на електронна поща, решението е съобщено на лицето на 14.12.2020г.
На 11.12.2020г.
И.Б. е депозирал своята жалба против мълчаливия отказ на кмета на община Сопот
за предоставяне на информация в Административен съд Пазарджик, без да спазва
изискването на чл. 152, ал. 1 от АПК.
Издаден е административен акт- Решение № ЗДИ-24/1/14.12.2020г., с
което е предоставен достъп до обществена информация, с което е удовлетворено искането на И.Е.Б., съобразно
направеното от него заявление, като е спазено изискването на чл.
34 от ЗДОИ.
Съгласно чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ заявленията за предоставяне на достъп до обществена информация се разглеждат във възможно най-кратък срок, но не по-късно от 14 дни след датата на регистриране. Съдът формира правен извод, че към момента на подаване на жалбата в законоустановения 14-дневен срок не е издадено решение по чл. 34 от ЗДОИ. Четири дни след срока по чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ е постановено позитивно решение за Б. - Решение № ЗДИ-24/1/14.12.2020г. на кмета на община Сопот, и за жалбоподателя липсва правен интерес да обжалва. С допълнителна молба по делото, неговият процесуален представител е направил изявление, че не поддържа жалбата срещу мълчаливия отказ, тъй като административният орган е издал решение и е получил исканата информация.
В предвид на изложеното така депозираната жалба на лицето
следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея съдебно производство
да се прекрати като недопустимо поради това, че оспорващият няма правен интерес
от оспорването.
Искането за присъждане на разноски, съдът счита за
неоснователно поради следното:
В срока по чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ административният орган не се
е произнесъл по заявлението на жалбоподателя. Жалбоподателят е депозирал пред
Административен съд Пазарджик жалба, без да спазва реда по чл. 152, ал. 1 от АПК и без да ползва адвокатска помощ. Жалбата е подадена лично от И.Б.. С Решение № ЗДИ-24/1/14.12.2020г.
кметът на община Сопот е предоставил в пълен обем исканата обществена
информация. С молба с вх. № 9062/15.12.2020г. жалбоподателят, чрез адвокат Д.,
заявява, че не поддържа жалбата и представя договор за правна защита и
съдействие, за което иска да му бъдат присъдени сторените в производството
разноски.
До
произнасянето на административния орган с позитивно за жалбоподателя решение,
същият не е ползвал адвокатска защита и не е направил разноски. Същите са
направени на 14.12.2020г. при сключване на договор за правна защита и
съдействие, тъй като е отразено, че е заплатено в брой сумата от 500 лева. На
същата дата 14.12.2020г. е издадено и съобщено решението за достъп до
обществена информация. До 14.12.2020г. жалбоподателят е направил и претендирал
разноски само за държавна такса.
Отговорност
за разноски е уредена в чл. 143 от АПК. В ал. 2 е посочено, че подателят на
жалбата има право на разноски при прекратяване на делото поради оттегляне на
оспорения от него административен акт. Съгласно ал. 4 когато оспорващият
оттегли жалбата, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото
разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено
съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата
страна е ползвала такъв.
В ГПК
разноските са уредени в чл. 78 и сл. Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК заплатените
от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат,
ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.
Безспорно
настоящата хипотеза не може да бъде подведена под цитираните норми. След
отпадане на правния интерес от водена на делото, след издаване на позитивно за
него решение на кмета на Община Сопот, И.Б. е направил разноски.
Съдът
споделя становището на Върховен административен съд, че в производството по
присъждане на разноски при хипотезата на прекратяване на производството при
липса на правен интерес следва да бъде съобразено поведението на всяка от
страните по делото.
Към датата
на депозиране на жалба, И.Б. не е ползвал правна защита на адвокат и няма
сключен договор за правна защита и представителство. Същият е направил разноски
единствено за държавна такса в размер на 10 лева и същата следва да му бъде
присъдена.
След
издаване на позитивно решение по чл. 14.12.2020г. И.Б. сключва договор за
правна защита и съдействие (на 14.12.2020г), след като е уведомен по електронна
поща от административния орган, че му се предоставя търсената обществена
информация и е издадено решение, към което са му приложени и всички документи,
съдържащи в пълен обем търсената обществена информация.
В този
случай искането за присъждане на разноски освен, че не е уредено в нормата на
чл. 143, ал. 2 от АПК и чл. 78, ал. 2 от ГПК, противоречи на принципите на АПК.
Съгласно принципа на законност и чл. 4, ал. 3 от АПК субектите на
административния процес са длъжни да упражняват своите права и свободи, без да
вредят на държавата и обществото и на правата и свободите и законните интереси
на други лица. Жалбоподателят е получил исканата информация по ЗДОИ, същата му
е изпратена, и съответно сключването на договор за правна защита и съдействие
във връзка с процесуално представителство по адм. д. № 1394/2020г. е изцяло в
противоречие с чл. 4 от АПК и представлява злоупотреба с процесуални права.
В този
смисъл Съдът изцяло споделя мотивите, посочи по адм. д. № 12812/2019г. на
Върховен административен съд, че „Правото на достъп до информация като основно
право не би трябвало да има за цел материално облагодетелстване на неговия
носител. Добросъвестното му упражняването цели задоволяване на потребността от
информация за съставяне на мнение, а не получаване на разноски при защитата му
по съдебен ред……Добросъвестното упражняване на права предполага полагане на
грижата на добрия стопанин за постигане на социалното благо, с което то е
свързано, чрез минимални разходи, усилия и засягане на чужди права и интереси.
Тази грижа изключва иницииране на съдебно производство без увереност, че това е
единственият начин за удовлетворяване на притезанието“. В случая И.Б. е сключил
договор и е направил разходи, след като му е предоставена в пълен обем
заявената обществена информация. Липсва човешка логика в заплащането
на парична сума (500 лева) за процесуално представителство за съдействие и
защита на нематериално право, което вече е удовлетворено. Направените разходи
за съдебна защита, след издаване на позитивно Решение № ЗДИ-24/1/14.12.2020г.
на кметът на община Сопот не следва да бъдат присъждани поради
изложените горе съображения.
Водим
от горното и на основание чл.
159 т. 4 от АПК,
Административен съд-Пазарджик, VІ състав:
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената жалба на И.Е.Б.,*** против Мълчалив отказ
на кмета на Община Сопот по подадено Заявление за достъп до обществен
информация УРИ 1606387885715/26.11.2020г.
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по административно
дело № 1394/2020г. по описа на Административен съд - Пазарджик.
ОСЪЖДА Община Сопот да заплати на И.Е.Б. *** сторените
по делото разноски за държавна такса в размер на 10(десет) лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на И.Е.Б.,*** за
присъждане на съдебни разноски по делото в размер на 500 лева за адвокатска
защита и съдействие.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7 -
дневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред Върховен
административен съд на Република България.
СЪДИЯ:/п/