РЕШЕНИЕ
№ 10
Велико Търново, 15.02.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VII - ми административен състав, в открито съдебно заседание на
четиринадесети януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНКА ДАБКОВА
при
секретаря в.г.
и в
присъствието на прокурора
……………………………………………..
разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 487/2020г.
по описа на АСВТ. При това, за да се произнесе взе предвид следното:
I.За вида на производството:
Производство по реда на чл. 118, ал.3 от Кодекса за
социално осигуряване/КСО/, вр. с чл.117, ал.1, т.2, буква „з” и чл.108, ал.1,
т.3 от с.к.
Образувано по жалба, вх.№ 2980/17.08.2020г. в АСВТ,
подадена от името на търговско дружество с фирма „СТАН-СГ”ЕООД, с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Баба Мота”№12,
представлявано от управителя М.В.Г., действаща чрез упълномощения адвокат.
Оспорва се Решение
№ Ц 1012-04-35#11/21.07.2020г. на директора на ТП на НОИ Велико Търново, с
което е отхвърлена жалбата на същото лице срещу Задължителни предписания № ЗД-1-04-00762489/01.06.2020г. на
инспектор по осигуряването в същото териториално поделение, с които на
дружеството са дадени конкретни и подробни предписания, а именно: да заличи подадени данни по чл.5, ал.4,
т.1 от КСО за периода от м.08/2019г. до м.12/2019г. относно лицето Ил.Д.ДР. с
ЕГН **********; да подаде коригираща декларация обр.1 за
м.01/2020г.
II.Становища на страните:
Оспорващото дружество, действащо чрез
упълномощения ПП, счита, че лицето Ил.Д.ДР. е имал качеството на осигурено лице
по смисъла на §1, т.3 от ДР на КСО за
посочения период, което е видно от представените доказателства с трудовото му
досие. Същият е назначен на работа с трудов договор от 22.08.2019г. В ТД е посочено, че следва да започне работа на
23.08.2019г. На работника
е проведен и начален инструктаж на 22.08.2019г. С Длъжностната си
характеристика работникът се е запознал на 23.08.2019г. В трудовия договор е отбелязано,
че на 23.08.2019г., работникът ДР.е получил оригинал на трудовия договор,
длъжностна характеристика и копие на уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ, с
отбелязване на самия трудов договор, че работникът е постъпил на работа на
23.08.2019г. В представените от работника писмени обяснения е посочено, че се е
явил на работа на 23.08.2019г., но от там е отишъл в Бърза помощ, т.к. е
почувствал силни болки. В съответствие с чл. 63, ал.4 от КТ постъпването на
работа е удостоверено писмено, което е доказателство кореспондиращо с
показанията на разпитаните свидетели.
ПП излага доводи, че фактическият състав, при чието
проявление възниква осигуряването, включва освен започване на трудова дейност и
внасяне или дължимост на осигурителни вноски. Смята, че в настоящия случай и
двете предпоставки, даващи основание да се приеме, че за работника е възникнало
осигуряване по смисъла на чл. 10, ал. 1 от КСО са налице. Работникът може да изпадне в състояние на временна
неработоспособност след като е сключил трудов договор, но в случая е налице
реално изпълнение на трудовата дейност, макар и за кратък период. Посочва, че изискването
на осигурителния орган да има реално фактическо упражняване на трудова дейност
за определен период, непосредствено преди възникване на временната
нетрудоспособност, не е уредено в закон.Там е записано, че осигуряването
възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност (чл.
10, ал. 1 КСО).
Жалбоподателят счита, че органите на НОИ недопустимо изследват въпросите по отношение евентуална
недействителност на трудовия договор, който целял единствено ползване на
осигурителни обезщетения. Съгласно чл. 67, ал. 3 от КТ, в случаите, когато
контролен или друг компетентен орган сметне, че трудовият договор е
недействителен на някое от основанията, посочени в ал. 1, той незабавно сезира
съда, за да се произнесе по действителността на трудовия договор. Позовава се
на практика на ВАС като сочи, че страните могат да се позовават на нищожност на
трудовия договор само след обявяването й от съответния районен съд и влизане в
сила на съдебния акт. Само това би било
основание за издаване на предписание за заличаване на данни от регистъра на НОИ.
Оспорващият настоява, че не е в компетентността на
административния орган да прави преценки по отношение здравословното състояние
на Друмев. Последният често посещава личния си лекар, както и други
специалисти, от което не би могло да се направи извод за тенденциозност при
сключване на Трудовия му договор на 22.08.2019г. От документите, приложени от
МОБАЛ Велико Търново по безспорен начин се установява, че ДР.е приет по
спешност в лечебното заведение. Трудовият договор не е бил сключен единствено с
цел отпускане на обезщетение за нетрудоспособност, т.к. след приключване на
отпуска по болест, ДР.се връща на работа, за довършване на дейността, за която
реално е бил нает.
В о.с.з. и допълнително представена писмена защита,
чрез упълномощения адвокат, оспорващият пледира за основателност на жалбата и
отмяна на оспорения акт. ПП претендира да бъдат присъдени на доверителя му
направените по делото разноски за ДТ и АВ, за което представя Списък.
Ответникът
по оспорването – директорът
на ТП на НОИ В. Търново, чрез упълномощения юрисконсулт оспорва жалбата като
неоснователна и недоказана. Пледира, че оспореното Решение е законосъобразно,
т.к. директорът на ТП на НОИ - Велико Търново е достигнал до обоснования извод,
че ДР.не само не е започнал фактически да изпълнява трудовите си задължения на
23.08.2019 г., а че сключването на трудов договор и учредяването на трудово
правоотношение на 22.08.2019 г. имат за цел попадането му в кръга на
осигурените лица именно към този момент и ползване на осигурителни обезщетения.
Подробни съображения развива в представена писмена защита. Същите могатда бъдат
обобщени по следния начин:
Приемът в лечебното завадение е бил планов, а не по
спешност, т.к. видно от представената епикриза изх. № 13395/2019 г., издадена
от „Отделение по съдова хирургия” на 23.08.2019 г., е отразено „...Постъпва за
първи път в ОСП по повод клаудикационна болка двустранно на 80-100 метра при
ходене и изкачване на стълби", а от личния лекар на г-н ДР.е представен
амбулаторен лист № 3683/20.08.2019 г., видно от който лицето се оплаква от
болки в двете подбедрици, поради което му е издадено направление за консултация
с лекар-специалист - съдов хирург. Издаден е Амбулаторен
лист № 334/22.08.2019 г. от *** А.– специалист по Обща и съдова хирургия, за преглед, осъществен
в деня на сключване на трудовия договор. Съгласно който ТД г-н ДР.следва
да изпълнява длъжността „общ работник в строителството на сгради",
свързана с изпълнение на дейности, изискващи физическа издръжливост. Изследване с доплер е извършено едва след приема в „Отделение по
съдова хирургия", а не в кабинета за спешна медицинска помощ. Всъщност на лицето не са
извършвани никакви изследвания в кабинета за спешна медицинска помощ. Събраните
доказателства сочат, че на лицето е извършена операция
няколко дни след приема му в лечебното заведение. Никъде в документите,
представени от лечебното заведение, не е посочено, че лицето се нуждае от
незабавно медицинско лечение.
В посочения документ - история на заболяването №
13395/505, е посочено, че лицето работи в „СТАН-СГ" ЕООД - гр. Велико Търново
на длъжност „ел. техник", което не съотвества на трудовия договор и
длъжностната му характеристика.
Като свидетел по делото Ил.Др. заявява, че в дните,
непосредствено предшестващи сключването на трудовия му договор със
„СТАН-СГ" ЕООД - гр. Велико Търново, не е чувствал неразположение от
такова естество, и по-конкретно, че не му е била поставяна такава диагноза.
Тези твърдения не отговарят на фактите и обстоятелствата, обективирани в
документите, приети като доказателства по делото, вклч. АЛ. При това АЛ № 3683/20.08.2019 г., издаден от *** Л.е
положен подпис от *** Д., като в анамнезата е отразено, че той се оплаква от
болка в двете подбедрици.
ПП на ответника изтъква и други несъответствия в
отговорите на г-н ДР.на въпроса - откъде и в кой момент се е отправил към
спешния медицински кабинет. Ил.Др. твърди, че се е отправил към кабинета за
спешна медицинска помощ от адрес: ул. „Славянска" № 1 (в гр. Велико
Търново), където се намира строителният обект. Твърди още, че след като е
отишъл в „Спешно отделение", се е обадил в офиса, откъдето е взел
документите си, че няма да отиде на работа, където се намира и свидетелката по
делото. Същевременно последната заявява, че е разбрала няколко дни по- късно,
че лицето не е започнало работа.
Налице са противоречиви данни и по друг въпрос. Видно
от служебна бележка № 20/22.08.2019 г., издадена от „СТАН - СГ" ЕООД - гр.
Велико Търново, представена по време на ревизионното производство, лицето,
провело началния инструктаж по безопасност и здраве при работа на 22.08.2019 г.
на Ил.Др., е ***. М.Г.. В същото време свидетелката - Н.Н., заявява, че тя е
извършила началния инструктаж на лицето. Видно от справката от регистъра на
трудовите договори, г-жа Н.не е в трудово правоотношение със „СТАН - СГ"
ЕООД - гр. Велико Търново към 22.08.2019 г., такова е учредено едва на
18.09.2019 г.
ПП посочва, че приложимият нормативен текст на чл. 10
от КСО предвижда кумулативното наличие на две условия за възникването на
осигуряване: упражняване на трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО и
внесени или дължими осигурителни вноски. Предвид факта, че първото условие не е
налице (Ил.Др. не е полагал реално труд), то същият няма качество на осигурено
лице по смисъла на КСО към 23.08.2019 г. и подадените данни по чл. 5, ал. 4, т.
1 от КСО в този смисъл подлежат на заличаване.
Ответната страна претендира присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150лв. и прави възражение за
прекомерност на АВ, претендирано от жалбоподателя.
III.По
допустимостта на производството:
Жалбата срещу Решението на директора на ТП на НОИ –
гр. Велико Търново е допустима, тъй като е подадена в преклузивния срок по чл.
118, ал. 1 КСО. Оспореното Решение е получено на 27.07.2020 г., видно от ИД на
л.150, а жалбата е подадена на 10.08.2020 г. Оспорващото дружество е надлежна
страна, притежаваща правен интерес от обжалването, т.к. е адресат на акта.
Издаденият индивидуален административен акт /ИАА/
представлява годен обект на съдебен контрол, съгласно изричната разпоредба на
специалния закон - чл. 118, ал.1 от КСО. Съгласно правомощията си по чл. 97,
ал.1 от АПК, т.е. общите такива, извън посочените в чл. 117, ал.3 от КСО,
директорът на ТП на НОИ е отхвърлил жалбата. С това на практика е потвърдил
разрешението на спорния материално правен въпрос, предложено с оспореното пред
него Задължително предписание. На основание чл.97, ал.1 от АПК, мотивите на
Решението стават мотиви на ЗП. Специалната норма на чл. 118, ал.1 от КСО, само
в отклонение от общите правила на АПК, превръща в предмет на съдебен контрол
решението на горестоящия административен орган. Когато обаче с него не е решен
въпросът по същество, а жалбата е отхвърлена, това не изключва приложението на
чл. 98, ал.2 от АПК. Поради това, при оспорване пред съда, последният следва да
изложи мотиви и по законосъобразността на потвърденото с Решението на директора
на ТП на НОИ задължително предписание, т.к. именно с него материално правният
въпрос е решен по същество.
Делото е подсъдно на ВТАС по правилата на родовата и
местна подсъдност. Не са налице пречки за постановяване на акт по същество.
Предвид изложеното, съдът прие жалбата
за процесуално допустима.
Преценена по същество, жалбата, поставила началото на
настоящото съдебно производство е НЕОСНОВАТЕЛНА, при изложените по-долу фактически и правни
съображения.
IV.По доказателствата:
Съдът указа на страните разпределението на доказателствената
тежест в процеса. На оспорващия, на основание чл.170, ал.3 от АПК, във вр. с
чл.154, ал.1 от ГПК и предвид това, че ответния АО твърди отрицателни факти, че
следва да докаже твърденията си в жалбата, че лицето Ил.Д.ДР. се е явил на
работа, проведен му е инструктаж и фактически е полагал труд в изпълнение на
конкретните си задължения по сключения
трудов договор, преди приема му в болница. На ответника, на основание чл.170,
ал.3 от АПК, във вр. с ал.1 на с.р., че
следва да докаже, че са се осъществили фактическите основания, посочени
в оспорения акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. В
това число да представи доказателства за всички онези факти, които в своята
съвкупност са го довели до извода, че за процесния период лицето Ил.Д.ДР. не е имало качеството на „осигурено
лице” по смисъла на § 1, ал.1, т.3 от ДР на КСО, а ТД е сключен с цел
получаване на осигурително плащане от фондовете на ДОО при очакваната
нетрудоспособност по повод операция.
Във връзка с горното ответната страна представи з.к.
от административната преписка по издаване на оспорения акт.
В първо о.с.з. ПП на ответната страна настоя да бъде
представено от жалбоподателя з.к. на АЛ
от 017440/23.08.2019г., съдържащ подписи на лекар и пациент. По реда на чл.192
от ГПК бяха изискани документи от МОБАЛ „д-р Стефан Черкезов”АД по отношение на МДД и
лечебни такива проведени по отношение на пациента Ил.Др. в Сп.Отд. и това по Съдова
хирургия и в Кардиологично отеление на същата болница. Такива са представени
под опис към вх. № 4200/03.11.2020г./л.33 и сл. от делото/.
В о.с.з. на 14.01.2021г. са приети писмени
доказателства, представени от ответника, изходящи от РЗОК В. Търново и МЦ”АУРА”
В. Търново/л.97 и сл./. Разпитани са и двама свидетели, водени от страната
жалбоподател.
Посочените в този раздел писмени доказателства, тези,
представени с АП и тези изходящи от МОБАЛ и РЗОК не са оспорени от страните по
реда на чл.193 от ГПК. Същите ще бъдат обсъдени по-долу в съответната част на
решението.
Гласните доказателствени средства съдът не кредитира с
доверие, в определени пунктове, които ще посочи по-долу, т.к. са дадени от
лица, свързани с дружеството жалбоподател/бивши негови служители/ и не
кореспондират с другите събрани доказателства.
По правилата на процесуалния закон съдът обсъди приетите
по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност. При това, намери за
установено следното:
V.По фактите:
Извършена е
частична ревизия по разходите на държавното обществено осигуряване (ДОО) на
„СТАН - СГ" ЕООД, ЕИК *********, касаеща
изплатеното парично обезщетение за временна неработоспособност поради
общо заболяване за периода от 23.08.2019 г. до 15.01.2020 г. вкл. на лицето Ил.Д.ДР..
Установено е,
че за Ил.Др. е подадено уведомление по чл. 62 от Кодекса на труда КТ) за
сключен трудов договор на 22.08.2019 г., на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ
- до завършване на определена работа. Лицето се задължава да постъпи на работа
на 23.08.2019 г. на длъжност „общ работник строителство на сгради", с
работно време от 8 часа при 5-дневна работна седмица, фиксирано от понеделник
до петък от 08.00 до 17.00 часа. Проведен му е начален инструктаж по
безопасност и здраве при работа на 22.08.2019 г.
Съгласно
присъствена форма за м. 08.2019 г. на „СТАН - СГ" ЕООД, за лицето са
посочени 6 дни във временна неработоспособност за периода 23.08.2019 г. -
30.08.2019 г. вкл. На Ил. ДР.е начислено възнаграждение на основание чл. 40,
ал. 5 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) за първите 3 работни дни от
временната неработоспособност в размер на 53,45 лв. Според разплащателните
ведомости и присъствените форми за месеците 09, 10, 11 и 12.2019 г. и 01.2020
г. лицето е в непрекъсната временна неработоспособност до 15.01.2020 г. вкл.
Изискано е
трудовото досие на ДР.като в същото липсва документ за задължителен медицински
преглед, въпреки че лицето е прекратило трудовото си правоотношение за повече
от 3 месеца, както и молба за назначаване на работа.
В длъжностната
характеристика за длъжността „общ работник строителство на сгради",
работодателят е заложил изисквания към изпълнителя за сръчност,
съобразителност, физическа сила и издръжливост. Указано е „изпълнение на
рутинни задачи в строителството на сгради, свързани с употребата на ръчни
инструменти и значителни физически усилия". Приложен е и лист за преглед
на пациент, съгласно който г-н ДР.е постъпил в Спешно отделение - МОБАЛ „Д-р
Стефан Черкезов" - гр. Велико Търново в 09:00 ч. на 23.08.2019 г., т.е.
съвпадащ с деня, в който лицето е следвало да започне изпълнението на трудовите
си задължения.
От МОБАЛ
„Д-р Стефан Черкезов" - гр. Велико Търново са представени два броя
епикризи - изх. № 13395/2019 г., издадена от „Отделение по съдова
хирургия" и изх. № 13711/2019 г., издадена от „Кардиологично
отделение" в МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов" - гр. Велико Търново.
Осигурителят
е дал обяснения, че лицето е наето на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ - до
завършване на работата, дейността му е била с оглед извършване на
общо-строителни дейности на обект „Жилищна сграда" на адрес: гр. Велико
Търново, ул. „Славянска" № 1. Същите са били реализирани през м. 01 им.
02.2020 г., и са се изразявали в извършването на строителни дейности по
вертикалната планировка на горецитирания проект, след което ДР.е освободен на основание чл. 325, ал. 1, т.
4 от КТ. Независимо от искането за представяне на доказателства за изложените
твърдения, такива не са представени.
При така
установените факти и като отчита приложимите правни норми, административният орган достига до извода, че Ил.Др.
не е осигурено лице по смисъла на КСО към 23.08.2019 г. - първият ден от
периода на временната неработоспособност. В резултат на това са издадени
задължителни предписания № ЗД-1-04-00762489/01.06.2020 г. на „СТАН - СГ"
ЕООД, съдържащи указание да се подадат заличаващи и редовни данни по чл. 5, ал.
4, т. 1 от КСО, за Ил.Др., както следва:
1. Да заличи подадените данни по чл. 5, ал.
4, т. 1 от КСО с вид осигурен - 01 за периода от м. 08.2019 г. до м. 12.2019 г.
2. Да подаде коригираща декларация образец №
1 „Данни за осигуреното лице" за м. 01.2020 г. с вид осигурен - 01, като
се посочат в т. 14 - дата 16-ти - ден, от който осигуряването възниква, в т.
16.1 - 12 работни дни, в т. 21 - 332,73 лв. осигурителен доход, в т. 34 -
258,19 лв. нетно възнаграждение.
Срещу така издаденото
Задължително предписание с № ЗД-1-04-00762489/01.06.2020г. е подадена жалба пред
директора на ТП на НОИ.
Решаващият орган при административното обжалване приел
жалбата за неоснователна. Спорният според него въпрос е този,
дали Ил.Др. е осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от допълнителните
разпоредби от КСО към датата на
настъпване на временната му неработоспособност - 23.08.2019 г. На същия АО
отговаря отрицателно като посочва, че трудовото
и осигурителното правоотношение не са идентични по съдържание, характер и
правна регламентация. Обикновено наличието на трудовото правоотношение води до
възникване на осигурително правоотношение, но едновременно с това следва да се
докаже, че лицето действително е полагало труд въз основа на възникналото
трудово правоотношение, което в случая не е сторено. Осигурителните
правоотношения по разходването на средствата на общественото осигуряване,
възникващи и развиващи се между осигурените лица и осигурителния орган, са
производни от други, първични правоотношения, които представляват и основанието
за обществено осигуряване. Следователно осигурителното правоотношение има
вторичен характер и неговото възникване е обусловено от възникването,
започването на изпълнението и съществуването на друго, първично правоотношение.
Член 10, ал. 1 от КСО регламентира, че осигуряването възниква от деня, в който
лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 от КСО или чл. 4а, ал. 1
от КСО и за които са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до
прекратяването й. Поради това, директорът на ТП на НОИ при събраните
доказателства, вклч. тези при обжалването, стига до извода, че лицето не е
започнало фактически да изпълнява трудовите си задължения на 23.08.2019 г. От
което прави заключение, че сключването на трудов договор и учредяването на
трудово правоотношение на 22.08.2019 г. има за цел попадане на Ил.Др. в кръга
на осигурените лица именно към този момент и ползване на осигурителни
обезщетения. Поради това определя издаденото задължително предписание за
обосновано и правилно постановено, и отхвърля жалбата на дружеството
осигурител.
Срещу така постановеното Решение на директора на ТП на НОИ В. Търново е депозирана
жалба пред АСВТ, по която е образувано настоящото дело.
По делото не се
формира спор по установените факти. Не се спори, че в периода непосредствено
преди 22.08.2019г. Ил.Др. не е бил осигурен за риска общо заболяване, а същия ден, в който следва да започне работа, ДР.постъпва
в Спешно отделение на болницата във В. Търново с изразен болков синдром. Спорът е от правен
характер и е свързан с тълкуването и приложението на нормата на чл.10, ал.1 от КСО, във вр. с § 1, ал. 1, т. 3 от ДР от КСО.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прие следното:
VI. За приложимото право:
Приложим процесуален закон при издаване и обжалване на
процесното Решение по административен и съдебен ред е
Административнопроцесуалния кодекс/обн. ДВ бр.30 от 11.04.2006г., в сила от
12.07.2006г./.
Приложим материален закон при постановяване на ЗП и разглеждане
на жалбата е Кодекса за социално осигуряване/КСО/, както и Наредба № Н-8 от
29.12.2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение
на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и
от самоосигуряващите се лица, отменена понастоящем, но действащо право при
подаване от осигурителя на данните, които следва да се заличат.
На основание чл. 168, ал.1 от АПК, във вр. с чл. 118,
ал.3 от КСО, съдът служебно провери законосъобразността на обжалвания
административен акт на всички основания, посочени в чл. 146 от АПК. В рамките
на това изледване, съдът следва да прецени дали при
издаването на административния акт са спазени изискванията за законосъобразност
- наличието на компетентност на органа, постановил акта, изискването за писмена
форма и реквизити – мотивиране на акта, спазване на процесуалните правила при
издаването му, съответствието му с материалния закон и съобразено ли е Решението
с целта на закона. В резултата съдът установи следното:
Съгласно специалната разпоредба на чл. 118, ал. 1 от КСО на обжалване пред административния съд подлежи решението на ръководителя на
териториалното поделение на Националния осигурителен институт по чл. 117, ал. 3
от КСО, поради което същото е предмет на съдебното оспорване. При това,
настоящият състав на съда намира, че обжалваното Решение № Ц 1012-04-35#11/21.07.2020г.
на директора на ТП на НОИ – гр. Велико Търново е валиден акт, издаден от
компетентен административен орган и в пределите на неговата власт, съобразно
установеното в чл. 117, ал. 1, т. 2, б.“з”, вр. ал. 3 от с.р. на КСО. Спазени
са изискванията за форма на разглежданите административни актове съгласно чл.
59 от АПК. Не се наблюдават пороци във формата или реда за издаване на
оспореното решение. Изложени са фактическите основания – фактите, поради които
е счетено от административния орган, че е налице основание за подаване на
коригираща декларация от осигурителя за м.01/2020г. и такава за заличаване на
данни за осигурено лице за периода от м.08/2019г. до м.12/2019г. Не се установи
да са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, които да обосноват отмяна на оспореното Решение на това основание.
Напротив, бидейки инстанция, която може да разреши материално правния въпрос по
същество, директорът на ТП на НОИ е провел допълнително разследване и събиране
на доказателства по предвидения процесуален ред.
Настоящият съдебен състав намери, че при постановяване
на своето решение административният орган е приложил правилно материалния
закон. Аргументите за този извод са следните:
Защитата на жалбоподателя не оспорва
правомощието на органите на НОИ да дадат задължителни предписания от вида на
процесното, по вид и съдържание. В тази връзка действително такова съществува
според нармата на чл.108, ал.1, т.3 от КСО. Оспорва е обаче тяхният извод,
основан на съответните фактически консататции, че Ил. ДР.за посочения период
няма качеството а осигурено лице по смисъла на легалната дефиниция от ДР на КСО.
В тази връзка съдът указа на жалбоподателя, че следва да докаже положителният
факт, че е полагал труд по сключеното трудово правоотношение, преди да настъпи
временната неработоспособност. С тази доказателствена задача страната не се
справи. Съдът намира за безспорно доказано възникването на трудово
правотношение, но лицето не е придобило качеството на осигурено лице, т.к.
осигурително правоотношение не е
възникнало. Това е така, защото между всички представени доказателства,
вклч. свидетелските показания в съдебна фаза не са налични такива, които да
сочат, че Ил.Др. е осъществявал фактически конкретна трудова дейност по
сключения договор, преди да постъпи в Спешно отделение на болницата въвъ В. Търново
час и 10 минути след началото на работния ден на 23.08.2019г. Представените медицински
документи от личния лекар и МЦ АУРА сочат, че лицето е било в такова физическо
сътояние, в което дори да иска не може да изпълнява трудова функция, свързана
със сериозни физически натоварвания, видно от длъжностната характеристика за
длъжността общ работник в строителството. Това е нормалната житейска логика,
което не налага използване на специални
знания. А тези на специалиста съдов хирург при прегледа на 22.08.2019г.,
потвърждават този извод. Следва да се отбележи, че това е преглед, осъществен в
деня на сключване на ТД, при което пък противно на установените правила не е
представено медицинско свидетелство за здравословното сътояние на работника.
Последният видно от представените писмени доказателства категорично е бил
наясно със своето страдание, макар да не еподписал АЛ от 22.08.2019г. Защото
преведено на обикновен език, състоянието му е било такова, че придвижването му
на малки разстояния в рамките на 50 до 100 метра е свързано със силни болки в
двете подбедрици, защото те не са се захранвали нормално с кръв. Логично е да
се предположи, че в това състояние лицето не е имало намерение да престира
труд/тежък физически/. Да припомним, че пред съдовия хирург ДР.сочи, че работи
като ел. техник, т.е. още едно смущаващо несъответствие в изявленията на
осигурител и осигулено лице. Всъщност
самият работодател не е представил доказателства, каква точно работа е следвало
да извършва ДР.на конкретно посочения строителен обект. Все пак ТД е сключен на
основание чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ - до завършване на определена работа.
Работата по вертикална планировка е приключена според заповедната книга на
строежа още през 2017г. Последната заповед, съдържаща се в заповедната книга е от 21.03.2017 г.,
когато проектантът по част „Конструкции" разрешава бетониране на кофраж и
армировка на плоча над тавански етаж. В противоречие на това в писмото на
жалбоподателя е посочено, че дейностите по вертикална планировка на обекта са
извършвани след завършване на обекта през 2017 г. В тази връзка обоснован се
явява изводът на органите на НОИ, че Ил. ДР.не е осъществил реално трудова
дейност, преди постъпването му в болница. Впрочем основателни са доводите на ПП на
ответника, че дори след приемането му в СО на МОБАЛ на ДР.не са извършени
спешни медицински диагностични или лечебни дейности, което кореспондира с
представените епикризи и данни от РЗОК. Тези обстоятелства, макар и косвени
накланят преценката на съда по доказателствата към това да не кредитира
показанията на изслушаните свидетели. Последните противоречат помежду си и с писмените по
въпроса за това кой и кога е извършил начален инструктаж на лицето, кога и
откъде е тръгнал ДР.към Спешното отделение. Освен това, св. Н.изобщо не е била
наета от дружеството „СТАН СГ”ЕООД към дата 22.08.2019г./вж. л.104 от делото/.
Предходното трудово правоотношение на Ил.Др.
с „ФАЙЪР СЕКЮРИТИ СИСТЕМС" ЕООД, ЕИК *********, е прекратено на основание
чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ, считано от 07.02.2019 г. За времето от 07.02.2019
г. до 06.03.2019 г. на лицето се е полагало обезщетение за оставане без работа
по чл. 222, ал. 1 от КТ. От 07.03.2019 г. до 06.07.2019 г. на г-н ДР.е
изплатено парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а от КСО.
Следователно за периода от 07.02.2019 г. до 06.07.2019 г. Ил.Др. не е осигурено
лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР от КСО.
На 22.08.2019 г. Ил.Др. сключва трудов
договор със „СТАН - СГ" ЕООД, съгласно който следва да започне да
изпълнява трудовите си задължения, считано от 23.08.2019 г. Тоест в настоящия
случай основанието за осигуряване е осъществяване на трудова дейност по трудово
правоотношение. Работното време на лицето е от 08:00 ч. до 17:00 ч. Според
представените документи Ил.Др. е получил оригинал на трудовия си договор, копие
на уведомление по чл. 62 от КТ и длъжностна характеристика на 23.08.2019 г.
Същевременно е установено, че лицето е било прието в Спешното отделение на
МОБАЛ „Д- р Стефан Черкезов" - гр. Велико Търново в 09:00 ч. на посочената
дата, а в 09:10 ч. - в Отделението по съдова хирургия към лечебното заведение.
Макар да се е явил в офиса ан работодателя, ДР.не е осъществил никакви
конкретни физически дейности по предоставяне на рабонта сила в този един час от
началото на рабонтия ден. След което ДР.е приет за медицинско лечение с
нетравматична диагноза, която е съществувала преди сключване на трудовия му
договор. След настъпване на временната неработоспособност ДР.не е бил заместен
от друго лице, т.е. не е доказана
икономическа причина, стопанска необходимост от назначаване на лице на длъжност
„общ работник в строителството на сгради" с оглед завършване на определена
работа.
Събраните доказателства, писмени и гласни,
преценени от съда по свободно вътрешно убеждение, в своята взаимна връка го
наведоха на извода, че както осигуреното лице, така и осигурителя са си
поставили за цел Ил.Др. да се възползва от осигурителни плащания от бюджета на
ДОО, във връзка с настъпила временна нетрудоспособност, по повод планова
операция. Изложеното подкрепя извода на осигурителния орган, че лицето не е
започнало фактически да изпълнява трудовите си задължения на 23.08.2019 г. Сключването
на трудов договор и учредяването на трудово правоотношение на 22.08.2019 г. има
за единствена цел попадане на Ил.Др. в кръга на осигурените лица именно към
този момент и ползване на осигурителни обезщетения.
Осигурителните правоотношения, свързани с разходването
на средства от бюджета на ДОО се развиват между осигурените лица и
осигурителния орган. Но същите възникват по силата на други, първични
правоотношения, които представляват и основанието за обществено осигуряване.
Следователно обезщетението, заместващо доход на ОЛ по време на настъпилата
неработоспособност е обусловено от възникването на осигуряването, което ан свой
ред е предпоставено от започването на изпълнението и съществуването на друго,
първично правоотношение – трудовото такова. В този смисъл е действащата
нормативна уредба при сключването на ТД на Ил. Друмев.
Според чл. 40, ал. 1 от КСО осигурените лица за общо
заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение
за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване,
ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.
Съгласно § 1, ал. 1, т. 3 от ДР от КСО „осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова
дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а,
ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Член 10, ал. 1 от
КСО регламентира, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 от КСО или чл. 4а, ал. 1 от КСО
и за които са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до
прекратяването й. В случая реално изпълнение на трудова дейност, преди постъпване
в болница на 23.08.2019г. в първия работен
ден по сключения ТД, не е налице. Поради това правилен е изводът на АО,
че за периода от м.08.2019г. до м.12/2019г. лицето Ил.Др. няма качеството на
осигурено лице по смисъла на КСО. В тази връзка следва да се подаде декларация
от осигурителя, с която да се заличат подаданите в РОЛ данни за посочения
период и лице. Тези отношение, които се развиват между осигурителния орган и
осигурителя са самостоятелни и независими от тези, възникващи между осигурителя
и осигуреното лице. В тази връзка неоснователно е оплакването на жалбоподателя,
че АО си позволили да коментира дали сключеното ТПО е действително. Такова
обстоятелство не е налице, т.к. самият АО признава, че не разполага с такава
компетентност – да се проинася по валидността на сключения трудов договор. Но
същият АО като водещ производството орган има правомощието да изясни всички
факти и обстоятелства от значение за случая, което е и сторил.
По изложените мотиви съдът намери жалбата
за неоснователна. Следва оспорването да се отхвърли.
VII. Решаващ правен извод:
Оспорването на Решението от
21.07.2020г. на директора на ТП на НОИ и
потвърденото с него Задължително предписание от 01.06.2020г. е извършено при безспорни факти със
съображения за неправилно приложение на материалния закон. Съдът не прие същите
за основателни. Приложимият нормативен текст на чл. 10 от КСО предвижда
кумулативното наличие на две условия за възникване на осигуряването:
упражняване на трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО и внесени или
дължими осигурителни вноски. Предвид факта, че първото условие не е налице (Ил.Др.
не е полагал реално труд), то същият няма качество на осигурено лице по смисъла
на КСО към 23.08.2019 г. и подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО в този
смисъл подлежат на заличаване. С оглед изложеното, задължителни предписания №
ЗД-1-04-00762489/01.06.2020 г. на инспектор по осигуряването при ТП на НОИ -
Велико Търново са постановени при правилно приложение на закона. Оспореният
административен акт, с който същите са потвърдени е издаден от компетентния
орган, в кръга на неговите правомощия и при спазване на установения за това
ред. Следва изводите в него да бъдат съдебно потвърдени.
VIII.По разноските:
При този изход на делото, на основание §1, т.6 от ДР на АПК, на ТП на Националния
осигурителен институт Велико Търново следва да се заплатят разноски -
юрисконсултско възнаграждение, поискани в последното съдебно заседание, в
размер на 150,00 лв., определено съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.37
от ЗПП.
Воден от горните мотиви, на
основание чл.172,ал.2, предложение последно от АПК и чл.78, ал.8 от ГПК, VII-ми
административен състав на Административен съд Велико Търново
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорването,
заявено по жалбата на търговско дружество „СТАН-СГ”ЕООД, с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Баба
Мота”№12, представлявано от управителя М.В.Г. против Решение № Ц
1012-04-35#11/21.07.2020г. на директора на ТП на НОИ Велико Търново, с
което е отхвърлена жалбата на същото лице срещу Задължителни предписания №
ЗД-1-04-00762489/01.06.2020г. на инспектор по осигуряването в същото
териториално поделение, с които на дружеството са дадени конкретни предписания да
заличи подадени данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО за периода от м.08/2019г. до
м.12/2019г. относно лицето Ил.Д.ДР. с ЕГН **********; да подаде коригираща декларация обр.1 за
м.01/2020г.
ОСЪЖДА дружество „СТАН-СГ”ЕООД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Велико Търново, ул. „Баба Мота”№12, представлявано от управителя
М.В.Г. да заплати в полза ан бюджета на ТП
Велико Търново на Национален осигурителен институт разноски по делото в размер
на 150,00 лева (сто и петдесет
лева) за настоящата инстанция.
Решението подлежи обжалване пред Върховен
административен съд на Република България, в 14-дневен срок от
съобщаването на страните, че е изготвено. Жалбата се подава чрез
ВТАС.
Прeпис от решението да се изпрати на
страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: