№ 1465
гр. Бургас, 08.03.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на осми март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА
като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело
№ 20232120100592 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявена исковата молба от П. П. П., ЕГН
**********, адрес: гр. Бургас, *********** срещу „********” ЕООД, ЕИК ***********, със
седалище и адрес на управление: ***********, представлявано от П.Г.Н., за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сума в размер на 7085,62 лева, представляваща неплатено
трудово възнаграждение за периода от месец декември 2021 г. до месец февруари 2022 г.
вкл., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба –
01.02.2023 г. до окончателното плащане на сумите. В обстоятелствената част на молбата се
твърди, че по силата на трудов договор, сключен между страните на 27.11.2021 г., на ищеца
било възложено да изпълнява длъжността шофьор товарен автомобил (международен
транспорт) с уговорено основно трудово възнаграждение 650 лева и допълнително
възнаграждение за придобит трудов стаж и опит 0,6 %. Уговорено било допълнително
възнаграждение за извършен транспорт до други държави в Европа. Моли съда да уважи
исковете и му присъди съдебно-деловодни разноски.
В законоустановения срок ответното дружество е депозирало отговор, в който е
направило възражение за липса на местна подсъдност, като твърди, че искът е местно
подсъден на РС – Карнобат, тъй като ответното дружество е със седалище в гр. Карнобат, а
в случая е неприложима изборната подсъдност по чл. 114 ГПК, тъй като местоработата на
ищеца не е била в гр. Бургас, а същият е изпълнявал транспортни курсове в други държави в
Европейския съюз.
Съдът намира, че възражението на ответника е допустимо, тъй като е направено в
преклузивния срок по чл. 119, ал. 3 ГПК, а по същество същото е основателно, тъй като
съгласно чл. 105 ГПК искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес
или седалището на ответника, а чл. 114 ГПК допуска изключение от общото правило, имащо
приложение по отношение на трудови спорове (настоящият спор е такъв), а именно, че
работникът може да предяви иск срещу работодателя си и по мястото, където той обичайно
полага своя труд. Законът не предвижда възможност за работника да упражни право да
определи местна подсъдност по своето местожителство. В случая ищецът не е предявил
иска си по общото правило на чл. 105 ГПК, т.е. следва да се приеме, че се е възползвал от
възможността по чл. 114 ГПК, но същият не полага труд в гр. Бургас, тъй като длъжността,
която заема, предполага осъществяване на транспорт на товари до други държави в Европа –
т.е. не може да се каже, че мястото на изпълнение на неговата трудова дейност е в гр.
Бургас. В трудовия договор не е посочено мястото на работа. Съгласно разпоредбата на чл.
66, ал. 3 КТ, когато не е определено с трудовия договор мястото на работа, същото съвпада
1
със седалището на предприятието, освен ако не е уговорено друго или не следва от
характера на работа. В случая за място на работа следва да се приеме седалището на
работодателя, поради което и на основание чл. 105 ГПК предявените искове са подсъдни на
РС - Карнобат. Ето защо производство пред БРС следва да бъде прекратено и делото да бъде
изпратено на местно компетентния районен съд. Ето защо Бургаският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 592/2023 г. по описа на БРС.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – Карнобат.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред БОС в едноседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
2