РЕШЕНИЕ
№ 32
гр. Бургас, 19.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Събина Н. Х. Диамандиева
Членове:Кирил Гр. Стоянов
Даниела Д. Михова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Кирил Гр. Стоянов Въззивно гражданско дело
№ 20232000500434 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по въззивната жалба на Е. Х. С., Р. А. С. и Х. А.
С. , със съдебен адрес – гр. С. , адв.Н.Д. против решение №159/05.07.2023 г.,
постановено по т.д.№486/2022 г. на ОС – Сливен в частта, с която са
отхвърлени исковете на ищците – въззивници до претендираните 200 000 лв.
Обжалваното решение се оспорва като неправилно , постановено в нарушение
на материалния закон , при допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. С обжалваното решение е прието че тримата
ищци като наследници на А. С. са претърпели болки и страдания вследствие
причинената му при ПТП на **.**.**** г. при с.Крушари , общ.Сливен –
неимуществени вреди. Прието е вследствие приетото експертно заключение ,
че пострадалият е допринесъл за леталния изход при степен на
съпричиняване 10% поради забавена реакция на аварийно спиране. След
приспадане на сумите по съпричиняването съдът е присъдил на ищцата Е. –
съпруга сумата от 144 000 лв. и на Р. и Х. – негови деца – по 117 000 лв. На
първо място въззивниците оспорват правилното прилагане на разпоредбата
на чл.52 от ЗЗД относно преценката за справедливо обезщетение. Излагат се
подробни съображения за всеки един от ищците поотделно – в каква степен и
интензитет всеки един от тях е претърпял неимоверни болки и страдания
вследствие загубата на съпруг и баща. Изложеното се подкрепя с показанията
1
на свидетелите , разпитани по делото – Р. Ч., М. Д., М. Д. Акцентира се и на
психиатричната експертиза на д-р А. досежно състоянието на Е. С. - развила
остра стресова реакция.Обосновава се трайното негативно влияние на факта
на смъртта на бащата върху живота на Р. и Х., драматизма в преживявянията
на ищците особено с оглед отсъствието на съпругата и майка на ищците Е. от
погребението на А. С. оглед на всички специфични особености в характера на
връзката на починалия с ищците в жалбата се прави оплакване , че съдът не е
определил онзи необходим и достатъчен паричен еквивалент,
обезвъзмездяващ ищците като потърпевши съобразно общественото
разбиране за спрведливост съобразявайки се с общите критерии и
специфичните за делото обстоятелства , имащи значение за правилното
приложение на чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост. Прави се оплакване ,
че следва да се съобрази не само действително претърпените неимуществени
вреди по критерия на чл.52 от ЗЗД , на и актуализацията съгласно чл.492 1 от
Кодекса за застраховането – минималната застрахователна сума се равнява на
10 420 000 лв. за всяко събитие , независимо от броя на пострадалите лица –
като това обстоятелство не е съобразено и взето от първоинстанционния съд.
Не са взети предвид инфлационните процеси , т.нар. скрита инфлация.
Оспорва се приетия процент съпричиняване – 10%. СТраната сочи , че за
прилагането на чл.51 ал.2 от ЗЗД следва да е налице само онзи конкретно
установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало наред с
неправомерното поведение на деликвента до увреждането като
неблагоприятен резултат. За хипотетичното заключение на вещото лице , че
закъснението от 1.36 сек. На водача А. С. е довело до удара , иначе би бил
предотвратен се сочат опровергаващи аргументи: ударът е бил
непредотвратим, преди удара доказателствата сочат , че водачът на л.а.
„Сеат“ е задействал спирачната система , докато при „Нисан“-а няма такива
данни. Основната причина за ПТП-то е поведението на водача на „Нисан“-а,
който е загубил контрол над управлението на автомобила и е преминал в
насрещната лента за движение, без да предприеме аварийно спиране,
управлявал е с превишена скорост. От друга страна А. С. е предприел
аварийно спиране и е отклонил автомобила си. Поради спецификата на пътя
и завоя починалия водач не е имал видимост към л.а. „Нисан“. Внезапното
навлизане в насрещната лента н еби могло да бъде предвидено, контролирано
от другите участници в двиЖ.ето , нито предотвратени с волеви действия.
Изразява се становището , че крайно едностранно е тълкувана КСМАТЕ ,
въпреки установяването , че ударът е настъпил в лентата на правомерно
движещия се А. С. Оспорва се , че не са изложени мотиви защо се приема че
А. С. също е допринесъл за ПТП-то и е приет процент съпричиняване.Не
следва да се приема , че и той носи вина , защото се е движел правомерно в
собствената си лента като е предприел и спасителна маневра. Като изразява
недоволството си от отказа да бъде назначена комплексна съдебна
психологична и психиатрична експертиза на всички ищци страната поддържа
искането си , направено пред първата инстанция. Поддържа се и искането за
2
съдебна психологична експертиза на Р. С. и Х. С.. Прави се искане за
назначаване на повторна САТЕ. Поставят се въпроси към евентуално трите
експертизи във въззивната жалба. Иска се отмяна на решението в
отхвърлителните му части и присъждане на претенциите до размера им от по
200 000 за всеки ищец ведно с последиците – лихви и разноски. Претендира
се адвокатско възнаграждение по чл.28 ал.2 от ЗА.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от страна на ЗК „Лев
инс“АД.Жалбата се оспорва като неоснователна и се моли да бъде оставена
без уважение. Съдебното решение е обосновано и подкрепено с доказателства
, които са подробно анализирани и обсъдени. Според страната съдът е
присъдил дори завишени обезщетения , несъобразени с конкретните
обстоятелства – че ищците – децата на починалия живеят далеч , в други
градове от много години. Следва да бъдат взети предвид реално
поддържаните отношения на ищците с починалия. Според страната
претенцията се обосновава с голословни твърдения.По-висок е и приноса за
настъпване на вредоносния резултат. Моли се за оставяне на жалбата без
уваЖ.е като неоснователна , несъответстваща на релевантните обстоятелства.
Претендират се разноски.
От страна на ЗК „Лев инс“АД – София , ЕИК ********* е постъпила и
въззивна жалба против решението в неговата уважителна част. Решението се
оспорва като неправилно и в противоречие с константната съдебна практика.
Според страната следва да се обезщетяват реално понесените неимуществени
вреди. Присъдените са завишени.Ищцата Е. С. има понесенени вреди , които
следва да бъдат обезщетени със сума в размер на 100 000 лв., а другите двама
ищци – Р. и Х. – с по 80 000 лв. Претендира се за значително по-висок дял на
съпричиняване на резултата – 50% и по този начин на Е. С. следва да бъде
присъдена сума от 50 000 лв. , а на Р. и Х. – по 40 000 лв. При тези
параметри съдебното решение ще бъде съобразено с практиката на
съдилищата за процесния период по прилагането на чл.52 от ЗЗД. В случая
следва да бъдат съобразени обективни критерии в съответствие с практиката
на ВКС. В настоящия случай параметрите са завишени. Границите на
обезщетенията се очертават от закона и съдебната практика и зависят от
обществено-икономическите и житейски отношения, както и конкретните
взаимоотношения между пострадалия и увредените лица, които претендират
за обезщетение. По делото не са събрани доказателства , че между
пострадалия и увредените лица – ищци са съществували близки емоционални
връзки , напротив – живели са от дълги години в различни населени места.
Доказаните връзки са типичните , обичайни и не установяват съдържание и
интензитет надхвърлящ обичайните предели за роднини , живеещи в
отдалечени градове. Претендира се решението да бъде отменено за
присъдените суми над 50 000 лв. за съпругата Е. С. и над 40 000 лв. за Р. С. и
Х. С. – суми съответно редуцирани наполовина вследствие изключително
високия процент на съпричиняване на резултата. Претендират се разноски по
делото.
3
По въззивната жалба е постъпил отговор от страна на Е. С., Р. С. и Х. С.
Въззивната жалба на ЗК „Лев инс“АД се оспорва като неоснователна и
необоснована. По отношение на оплакванията на застрахователя за
присъждане на завишени страната сочи да се имат предвид доводите
изложени във въззивната жалба – че всъщност оспорват размера и считат за
отговарящ по чл.52 от ЗЗД и за тримата ищци по 200 000 лв. обезщетение –
адекватни на претърпените неимуществени вреди. Оспорва се становището
на ответника във връзка с възрастта на пострадалия – изтъква се
противоречието на това становище с практиката на ВКС по чл.290 от ГПК –
че възрастта не съставлява самостоятелен критерий за съдържанието на
връзката между правоимащите наследници и пострадалия. Аналогично е и
полоЖ.ето с коментарите относно възрастта на самите правоимащи ищци.
Акцентира се , че болките и страданията от загубата на родственика ще
съпътстват ищците до края на живота им и поради това размерите не са
определени достатъчни и необходими парични еквиваленти на претърпените
неимуществени вреди съобразно общите критерии , указани още с ППВС
№4/1968 г. При това следва да се съобразяват не само претърпените
неимуществени вреди , но и актуализацията на чл.492 т.1 от КЗ Поради това
се претендира въззивната жалба на ответника да бъде оставена без уважение
като в обжалваната от него част решение бъде потвърдено. Претендират се
разноските.
По направените от въззивниците – ищци искания във въззивната жалба
досежно назначаването на претендираните експертизи – психологична ,
психиатрично-психологично и автотехническа съдът намира следното:
Искането за повторна САТЕ / искането по трети пункт/ съдът намира
за неоснователно . Страната не излага аргументи за необоснованост на
заключението. Съгласно чл.201 от ГПК повторна експертиза се допуска
именно при необоснованост на заключението , което внася съмнение за
неговата правилност. На следващо място страната не обосновава искането за
комплексна съдебна психологична и психиатрична експертиза на всички
ищци и отделна психологично само на ищците Р. С. и Х. С. Спори се по
размера на обезщетението. Претърпените от ищците неимуществени вреди са
безспорни. Налице са достатъчно доказателства в тази насока.
Материализирането на преценката за интензитета касае преценката на
събраните доказателства. След като въззивната инстанция намира , че такива
са събрани в достатъчна степен , същата намира , че исканията за нови
експертизи – психологична и комплексна психиатрична и психологична
следва да бъдат оставени без уваЖ.я.
След преценка на доказателствата по делото съдът приема за установено
следното:
Производството е по исковата молба на Е. Х. С., Р. А. С. и Х. А. С. –
като наследници на А. П. С. против ЗК „Лев Инс“АД с правно основание
чл.432 ал.1 от КЗ във вр. с чл.45 и 86 от ЗЗД за осъждането на ответника –
4
застраховател да заплати на всеки един от ищците сума от по 200 000 лв. –
частично – от 300 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди вследствие
причинената смърт на А. С. Сочи се , че на **.**.**** г. на пътя между
Сливен и Ямбол л.-а. марка „Нисан Патфайндер“ с рег.№ У 6609 АМ ,
управляван от А. А. пресича непрекъснатата осев линия и навлиза в лентата
за насрещно движение при нарушение на предвидената максимална скорост
и блъска челно движещия се правомерно л.а. „Сеат Ибиза“ с рег.№ У 0393 АК
, управляван от А. С., за който настъпва летален изход. За процесното ПТП е
образувано ДП №995/2022 по описа на ОД на МВР – Сливен , съответно -
№1025/22 г. о описа на окръжна прокуратура – Сливен. Установява се , че
МПС-то на деликвента е застраховано в ЗК „Лев инс“АД по „ГО“. Още на
29.06.2022 г. е депозирана претенция пред застрахователя за изплащане на
обезщетение. Застрахователят с писмо от 06.07.2022 г. се е произнесъл – този
отговор ищците приравняват на отказ. Обосновават се неимуществените
вреди от страна на ищцата Е. С., Р. А. и Х. А. За тях загубата не е само на
съпруг и баща , на и на скъп , обичан човек, опора в живота. Обосновава се и
висок процент инфлация – 20% за 2022 г. като само за три месеца е стигнал
10%. Поради това се претендира присъждане на обезщетение от по 200 000
лв. – частично от 300 000 лв. на всеки от ищците. Направени са искания по
доказателствата – за назначаване на експертизи , за представяне на документи
от ответника , от трети лица. Приложени са доказателства по опис в 34
пункта.
С ОИМ от страна на ответника – застраховател претенцията е оспорена.
Сочи се че не е ясно дали ПТП-то е настъпило вследствие виновно поведение
само на водача на л.а. „Нисан“.Изразено е становището , че за настъпване на
ПТП основна причина алтернативно е допринесло поведението на
наследодателя на ищците . Прави се възраЖ.е по чл.51 ал.2 от ЗЗД за
намаляне на размера на обезщетение. Оспорват се всички твърдения за
настъпили болки и страдания , оспорват се размерите на претенциите за
обезщетения като силно завишени. Също са направени искания по
доказателствата – за САТЕ.
В съответствие с указанията за тежестта на доказване , исканията на
страните съдът е събрал доказателства на първо място – относно механизма
на ПТП – САТЕ / л.198 и сл. От гр.д.№486/22 на ЯОС/. На **.**.**** г. около
18.50 ч. на пътя Сливен – Ямбол между разклоните за селата Гергевец и
Камен в посока към Сливен се е движел л.а. „Нисан Патфайндер“ с рег.№ У
6609 А със скорост около 74 км/ч. В обратната посока за гр.Ямбол се е
движел л.а. „Сеат Ибиза“ със скорост около 67 км/ч. И за двата автомобила в
участъка е налице ограничение на скоростта до 60 км/ ч. „Сеат“-а се е движел
в собствената си лента за двиЖ.е, докато л.а. „Нисан“ напуска собствената ,
навлиза в насрещната лента – косо пресича разделителната линия , при което
последва удар с л.а. „Сеат“. Навлизането се е случило на 68 м от мястото на
удара , при това положение „Сеата“ е бил на 61 м от удара. Към момента на
удара скоростта на „Нисан“а е била 74 км/ч , а на Сеат-а – 53 км/ч Опасната
5
зона съответно е била 55 м за „Сеат“а и 56 м за „Нисан“. Водачът А. С. в
„Сеат“-а възприел опасността на разстояние 36 м от удара, когато
автомобилът „Нисан е бил на 40 м от мястото на удара. Водачът С. закъснял с
реакцията си 1.34 сек. Спрямо началния момент на навлизане на „Нисан“-а в
неговата лента. След възприемане на навлизащия автомобил С. е предприел
минимална промяна на направлението на движение със завъртане на волана
надясно спрямо посоката на движение като се приближил към десния банкет.
При положение, че конкретните действия не се дължат на възникнала
техническа авария. Момента на възникване на опасността за водача на
„Сеат“-а е навлизането на „Нисан“-а в насрещната пътна лента, то причина за
настъпването на ПТП според вещото лице е закъснялата реакция от страна
на на двамата водачи като за водача „С. закъснението е 1.34 сек. Вещото лице
хипотетично е заключило , че двамата вода възприемат веднага опасността
то ударът би бил избегнат. В резултат на удара между двата автомобила,
водачът на „Сеат“-а е получил несъвместими с живота травматични
увреждания и е починал на място.Съобразно локализациите на уврежданията
и техните характеристики, заключението на медицинската експертиза е , че
посоката на основната травмираща сила е била отпред назад и отстрани
отляво на пострадалия. Уврежданията са причинени вследствие на удари и
притискане с или върху твърди тъпи и тъпоръбести предмети от вътрешната
повърхност на автомобилния салон и са резултат най – вече от значителните
деформации на автомобилното купе в неговата предно – лява половина на
мястото на водача със значително навлизане и деформация навътре към
автомобилния салон. Получените от А. С. травми са тежки, несъвместими с
живота и се намират в пряка непосредствена причинно – следствена връзка с
процесното ПТП. Като изхожда от преживените болки и страдания, съдено –
психиатричната експертиза съдът е намерил , че на ищцата Е. С. следва
понесените вреди да бъдат репарирани със сумата от 160 000 лв. , за другите
двама ищци – Р. и Х. – по 130 000 лв. Подробно е анализирано поведението
на загиналия водач А. С. Във връзка с разпоредбата на чл.51 ал.2 от ЗЗД е
прието , че е налице противоправно поведение от негова страна по чл.20 от
ЗДвП – длъжен е да реагира на всяка промяна в обстоятелствата на пътното
движение и закъснението от 1.34 сек. На реакцията му се приема за 10%
съпричиняване на вредоносния резултат. Поради това обезщетенията са
намалени – за ищцата Е. С. - на 144 000 лв. и за двамата – Р. С. и Х. С. – по
117 000 лв. вследствие обективния принос от 10% на съпричиняване на
вредоносния резултат.Лихва е присъдена начиная от 29.06.2022 г. – датата на
която застрахователят е бил уведомен за претенцията и от която дата за него
настъпва задължението да заплаща лихва по чл.429 ал.2 т.2 от КЗ. Съобразно
уважената част са присъдени и разноски , в т.ч. и адвокатско възнаграждение
- 34 884 лв.
Извършената от Бургаския апелативен съд служебна проверка по
чл.267 във вр. с чл.262 от ГПК констатира , че въззивните жалби са редовни ,
подадени от страни с право на жалба в рамките на предвидения от закона
6
преклузивен срок и пред надлежната по правилата на функционалната
подсъдност инстанция – следователно – същите са допустими.
Разгледана по същество жалбата на въззивниците – ищци се явява
частично основателна. При преценка относно принципа на справедливост по
чл.52 от ЗЗД и за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия наследодател на ищците въззивната инстанция намира , че са
налице допуснати нарушения от първоинстанционния съд. Един от спорните
моменти между страните по делото е именно степента на съпричиняване на
резултата. Докато ищцовата страна категорично оспорва наличието на такова
съпричиняване , то от страна на застрахователя претенцията е да се приеме
50% съпричиняване и съответно – редуциране на следващото се
обезщетение. В процесния случа първоинстанционния съд е приел 10%
съпричиняване. От обективна страна повод за това е констатираното от
експертизата забавяне на реакцията на загиналия А. С. Водачът на л.а. Сеат
Ибиза - А. С. е възприел обективно опасността , която е представлявал
автомобила „Нисан“ , навлязъл в неговата лента за движение когато
управлявания от него автомобил е бил на около 36 метра от мястото на
удара. Според експертизата той е предприел аварийно спиране след момента
на възникване на опасността със закъснение от 1.34 секунди.
Противоправното поведение на водача на „Нисан“ е безспорно и категорично
установено : - видно от експертното заключене този автомобил се е движел
на първо място с превишена скорост – 74 км/ч при ограничение на скоростта
в този участък – 60 км/ч и същият по неустановени причини е навлязъл в
лентата за насрещно движение – на лекия автомобил „Сеат“: налице са
осъществени нарушения на чл.21 ал.2 от ЗДвП – превишаване на
разрешената скорост и чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП – забрана да се навлиза в
лентата за насрещно движение. Установява се че водачът на автомобила
„Нисан“ не е предприел аварийно спиране , нито маневра за отклоняване.
Според експертното заключение ако двата автомобила са се движели със
скорост в рамките на ограниченията - до 60 км/ч и при предприето аварийно
спиране , удар не би настъпил. Първоинстанционният съд е приел , че водачът
на л.а. Сеат противоправно е допуснал нарушение на чл.20 ал.2 изр.2 от
ЗДвП, който постановява при възникване н аопасност да се намали скоростта
и при необходимост да се спре когато възникне опасност за двиЖ.ето. Поради
и това е възприето съпричиняване в размер на 10% съобразно който размер и
са намалени определените обезщетения. Изводите на първоинстанционния
съд се базират на обективни факти от фактическата обстановка в процесния
случай и са обосновани с изводите на приетата по делото експертиза. В
случая обаче тези 10 % съпричиняване са приети на базата на закъснение на
реакцията от 1 . 34 сек. Водачът А. С. се е движел съвсем правомерно в
собственото си платно на движение и в рамките на разрешената за участъка
скорост. Нарушенията от страна на водача на л.а. „Нисан“ са безспорни и
категорични – движение с превишена скорост и навлизане в лентата за
насрещно движение. Следва да се отбележи , че произшествието се случва в
7
участък с намалена видимост – опасността , изразяваща се в навлезлия в
платното автомобил „Нисан“ възприета обективно от водача А. С. когато
управлявания от него автомобил е бил само на 36 метра от мястото на удара.
Закъснението от 1.34 сек. са се оказали фатални. Това закъснение обаче не
следва да му се вменява във вина съгласно разпоредбата на чл.20 от ЗДвП
както е сторил и първоинстанционния съд. Касае се за изключително кратък
период от време – 1.34 сек. Реакцията в рамките на подобно закъснение е
съвсем нормална . Не може да се поставят такива завишени критерии към
водачите за мигновена реакция. Водачът С. се е движел нормално в
собствената си лента за двиЖ.е и едва ли е очаквал появата насреща му на
движещ се автомобил. Появата на опасността е внезапна , стресираща и
реакцията в рамките на 1.34 сек. е съвсем нормална , в рамките на
допустимото при конкретните обстоятелства. Внезапната поява на
насрещно движещ се автомобил в собствената лента за движение при
ограничена видимост безспорно е стресиращо преживяване и не може да се
поставя изискване към един водач на МПС да реагира без каквото и да е
закъснение , т.е. – светкавично. Все пак потърпевшия за разлика от
деликвента е реагирал и предприел спасителна маневра. Възприемането на
10% съпричиняване от страна на водача А. С. при установената фактическа
обстановка и конкретно – установеното забавяне на спасителната маневра от
негова страна за 1.34 сек. се явява прекомерно. Не може да се вменява в
задължение на правомерно движещия се водач по чл.20 от ЗДвП
извършването на спасителна маневра заради неправомерното движение на
друг водач, създаващ опасност за движението и предпоставки за ПТП.
Настоящата инстанция намира , че съпричиняване от страна на загиналия А.
С. няма и съответно – не се налага редукция на определените обезщетения. В
тази част решението следва да бъде отменено. В този смисъл – въззивната
жалба на ищците се явява основателна , докато за ответното
застрахователно дружество , претендиращо завишаване на дяла на
съпричиняване – обратно – явява се неоснователна и недоказана.
Що се отнася до присъдените от първоинстанционния съд обезщетения
: за съпругата Е. първоинстанционният съд е определил 160 000 лв. , за двете
деца – по 130 000 лв. Докато ищците претендират за всички по 200 000 лв. ,
то застрахователното дружество намира справедливия размер за съпругата Е.
– 100 000 лв. , а за децата – по 80 000 лв. , но при 50% съпричиняване /
реално обезщетение 50 000 лв. за Е. и по 40 000 лв. на двете деца/. При
преценка критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД на присъдените
обезщетения първоинстанционния съд е изложил подробни мотиви – стр.13 и
14 от Решението , които настоящата инстанция в тази част възприема
изцяло. Болките и страданията , преживени от тримата наследници на
загиналия А. С. са безспорни. Безспорна е близката емоционална връзка
между съпрузи , между родител и деца. Съдът възприема и излоЖ.те от
ищците доводи във въззивната им жалба – че интензитета на болките и
страданията са големи , че е понесена голяма загуба от смъртта на близкия
8
човек. При определяне на обезщетенията за двете деца – Р. и Х. съдът е отчел
, че въпреки фактическата отдалеченост, те са били в изключително близки
отношения. С въззивната жалба се поставя силен акцент върху това
обстоятелство. Настоящата инстанция намира , че тези изключително топли
семейни отношения – между деца и родител , между съпрузи са в
традиционните ценности на българското семейство, характеризиращо се със
задружност, сплотеност, разбирателство и изключително близките
отношения са нещо нормално. В този смисъл настоящата инстанция споделя
напълно определения размер на обезщетения за двамата ищци – децата Р. и Х.
– по 130 000 лв. От една страна този размер е адекватен на установените
изключително близки отношения на ищците с починалия родител , но от
друга страна намира , че този размер е обективен. Все пак Р. е на 46 г., а Х. –
на 43, същите имат собствени семейства, имат обективно различен живот от
този на родителите им , не са в едно домакинство с тях, живеят в различни
населени места.
По – различно е положението на съпругата Е. С. Тя е живяла много
години съвместно със загиналия, а понастоящем след смъртта му е останала
сама. Установени са топли съпружески отношения между двамата. На
практика тя губи опората в живота си и понася неимоверни страдания от
загубата на най-близкия до нея човек. Макар и обезщетяването на подобни
болки и страдания в парично изражение да не е в състояние да замени
близкия човек , то настоящата инстанция намира , че размерът на
обезщетението следва да бъде завишен. При игнорирането на съпричиняване
от страна на пострадалия сумата , която следва да й бъде платена възлиза на
160 000 лв. Съдът намира , че тази сума следва да бъде завишена на 180 000
лв. – т.е. – с 36 000 лв. повече от присъдените от първоинстанционния съд. В
този размер съдът счита , че обезщетението ще бъде по- адекватно и
справедливо съгласно принципа на чл.52 от ЗЗД. Ето защо отхвърлителната
част на решението за сумата от 20 000 лв. относно ищцата Е. С. следва да
бъде отменено / общо за нея – за сумата от 36 000 лв./ и следва да й бъде
присъдена допълнително сумата от 36 000 лв. – вследствие отпадането на
редукцията поради съпричиняване и завишаването на обезщетението й .
За допълнително присъдените суми в полза на процесуалния
представител - адв. Р. следва да бъде присъдено възнаграждение в размер по
чл.38 от ЗА във връзка с Наредба №1/2004 г. по исковете както следва : - по
1884 лв. / с ДДС/ за Р. С. и Х. С. и 4236 лв. / с ДДС/ за Е. С. , или – общо
8004 лв. / с ДДС/. Процесуално представителство на страната не е
осъществено/ процесуален представител не се е явил пред съда в
проведеното заседание/ , поради което съдът намира , че размера на
възнаграждението следва да бъде определен при условията на чл.9 ал.1 от
Наредба №1 – ¾ от горепосочения размер – или 6003 лв. с ДДС.
По частите на неоснователност на въззивната жалба на ищците в полза
на застрахователят – ответник следва да бъде определено юрисконсултско
възнаграждение. При пълен размер на възнаграждението от 500 лв. , по
9
частичната неоснователност – 2/20 / 20 000 от 200 000 / на жалбата на Е. С.
възнаграждението следва да бъде 50 лв. , а за Р. и Х. – при частична
неоснователност – 7/20 / 70 000 от 200 000/ - по 175 лв. – или общо 400 лв. в
полза на ЗК „Лев инс“ АД по въззивната жалба на ищците.
Основателността на въззивната жалба на ищците , макар и частична
обуславя неоснователността изцяло на въззивната жалба на ответното
застрахователно дружество , което претендира отмяна на решението в
частите за Е. С. над 50 000 лв. , и за Р. и Х. – за частите над 40 000 лв. От
страна на процесуалния представител на ищците се претендират разноски по
чл.38 от ЗА и по този пункт. По претенцията на Е. С. искането за отмяна е за
94 000 лв. , което обуславя възнаграждение в размер на 9804 лв. с ДДС , а за
Р. и Х. е по 77 000 лв. – или по 8172 лв. с ДДС. Общо сумата с ДДС възлиза
на 26 148 лв. Като процесуално действие пред инстанцията е депозиран само
отговор на въззивна жалба като процесуално представителство не е
осъществено – представител на страната не се е явил, следователно
заплащането следва да стане при условията на чл.9 ал.1 от Наредбата – в
размер на ¾ , но не по-малко от 400 лв. Тъй като и този размер е твърде голям
с оглед извършената работа , то съдът намира , че следва да бъде
определено възнаграждение значително под минимума, а именно – 3600 лв.
с ДДС.
По гореизложеното, Апелативен съд - Бургас
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 159 от 05.07.2023 г., постановено по гр. Дело №
486/2022 г. по описа на Окръжен съд - Сливен САМО В ЧАСТТА, С КОЯТО
СА ОТХВЪРЛЕНИ исковете на Е. Х. С. за размера над 144 000 лв. до 180 000
лв., на Р. А. С. за размера над 117 000 лв. до 130 000 лв. и на Х. А. С. за
размера над 117 000 до 130 000 лв. като вместо отменената част,
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев инс“АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление - гр. София да заплати на Е. Х. С. от гр. Я.,
ЕГН ********** допълнително сумата от 36 000 /тридесет и шест хиляди/
лева /общо до размер 180 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на нейния съпруг А. С.
при ПТП на **.**.**** г., виновно причинено от А. А. като водач на л.а.
„Нисан Патфайндер“ с рег. № У 6609 АМ ведно със законната лихва считано
от 29.06.2022 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев инс“АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление - гр. София да заплати на Р. А. С. от гр. С.,
ЕГН********** и Х. А. С. от гр. В., ЕГН ********** допълнително сумата от
по 13 000 /тринадесет хиляди/ лева на всеки от тях /общо до размера от по 130
000 лв./, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
10
вследствие смъртта на техния баща А. С. при ПТП на **.**.**** г., виновно
причинено от А. А. като водач на л.а. „Нисан Патфайндер“ с рег. № У 6609
АМ ведно със законната лихва считано от 29.06.2022 г. до окончателното
изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 159 от 05.07.2023 г., постановено по гр.
дело № 486/2022 г. по описа на Окръжен съд - Сливен в останалата му част.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев инс“АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление - гр. София да заплати по чл. 38 от ЗА на
адвокат Г. Р. допълнително сумата от 6003 /шест хиляди три/ лв. /с ДДС/,
както и 3600 /три хиляди и шестстотин/ лева - по въззивната жалба на ЗК „Лев
инс“.
ОСЪЖДА Е. С., Р. С. и Х. С. да заплатят на ЗК „Лев инс“АД сумата от
400 /четиристотин/ лв. - разноски, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев инс“ АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление - гр. София да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Апелативен съд - Бургас допълнителна
държавна такса в размер на 2480 /две хиляди четиристотин и осемдесет/ лева.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от уведомяването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11