Р Е Ш Е Н И Е
№22/23.2.2018г.
гр. Девня
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, II
състав, в открито съдебно заседание, проведено на 31.01.2018г, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря Петя
Симеонова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1120 по описа за 2017
година на Девненския районен съд, II състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по
искова молба, подадена от Т.В.А., ЕГН **********, против К.С.А., ЕГН **********.
Ищцата Т.В.А., ЕГН **********,
твърди, че с ответника К.С.А., ЕГН **********, са съпрузи, сключили граждански
брак на 12.05.2015г. От брака си имат родено дете – С.К.А., р. на ***г. Твърди,
че бракът между съпрузите е изчерпан от дължимото по закон и морал съдържание и
следва да бъде прекратен, поради неразбирателство и настъпила фактическа
раздяла по вина на ответника. Навежда твърдения за упражнено спрямо нея от
съпруга й физическо насилие.
Моли се съда за прекратяване на брака по вина
на ответника и предоставяне родителските права по отношение роденото от брака
дете на майката, осъждане ответника да заплаща на детето месечна издръжка от
150 лв. Моли съда след прекратяване на брака да носи предбрачното си фамилно
име Т.. Ангажира писмени доказателства и гласни такива чрез разпита на двама
души свидетели.
В срока по чл.131 ГПК
ответникът не е депозирал писмен отговор, редовно уведомен, не се явява в о.с.з.,
не изразява становище по предмета на делото.
По делото са представени два
броя социални доклади, изготвени от ДСП Варна и ДСП Девня.
От събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от представеното в
оригинал по делото дубликат на удостоверение за сключен граждански брак
страните по делото са съпрузи на основание сключен граждански брак, за което е
съставен Акт за граждански брак № 7 от 12.05.2015г., съставен в гр. Игнатиево,
общ. Аксаково, област Варна. При сключване на брака ищцата е приела да носи фамилното
име А..
Видно от представеното по
делото заверено копие от удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт
за раждане №0680/14.04.2016г. страните по делото са родители на детето С.К.А.,
р. на ***г.
В своите показания пред съда
разпитаните по делото свидетели Н.Д.Г.- без родство и дела със страните, и Т.В.Н.
– баба на ищцата, излагат, че родителите и останалите роднини на ищцата били
против връзката им. Свидетелката Т.В.Н. излага, че “ с тези хора нямаме работа.
Като чухме, че са заедно, аз не бях съгласна, нито баща й, Т. да постъпи в
неговите ръце. ..... Аз и казвах, че тя не го заслужава. “ . Свидетелката
Н.Д.Г. описва ответника като “ малко наперен, надут, тарикатче “.
Първоначално спорид свидетелката Н.Д.Г. страните живеели в гр. Игнатиево при
родителите на ответника, но тъй като започнали интриги, се отделили, да няма
странични влияния. Свидетелите излагат, че след раждането на детето С. отношенията
между съпрузите станали конфликтни, ищцата на няколко пъти напускала заедно с
детето обитаваното от съпрузите жилище, но впоследствие се връщала при мъжа си.
Излагат, че К. звънял по телефона, викал я да се прибере при него, веднъж се
качил на терасата и заплашил, че ще се самоубие. Свидетелката Н.Д.Г. излага, че
докато Т. била в дома й, се обадила свекърва й и започнала да я упрекв, като
защитавала сина си. Свидетелките явстват за наранявания по тялото на ищцата по
време на престоя в жилищата им, но твърдят, че не са били очевидци на упражнено
физическо насилие между съпрузите. Свидетелката
Н.Д.Г. излага, че по време на престоя на детето С. в лечебно заведение
бащата или роднините му не са идвали на свиждане, след датата на раздялата
между съпрузите ответника не е изпращал средства за издръжка на сина си.
Свидетелката Т.В.Н. излага, че бащата е дошъл на два пъти в болницата при сина си заедно с
родителите си, посегнал да ощипе ищцата и детето, веднъж направил скандал пред
дома й и била извикана полиция.
От представените по делото
социални доклади, изготвени от ДСП Девня
и ДСП Варна се установява, че страните по делото се запознават през 2014 г. и 6
месеца по - късно сключват граждански брак на 12.05.2015г., като заживели под
наем в жилище в град Игнатиево. Непосредствено след сключване на брака
започнали проблеми между съпрузите, свързани по данни на ищцата с лошите
условия на живот и недоброто техническо състояние на жилището, което обитавали,
а по данни на ответника с негови отсъствия по служебни причини - поемане на
допълнителни нощни смени за набавяне необходимите финансови средства за
семейството, несходство в характерите, липса на единомислие по битови проблеми.
След раждането на детето С. на ***г. настъпило отчуждение между тях. До датата
на фактическата раздяла и двамата родители са полагали грижи и осигурявали
потребностите на детето С., като майката е осигурявала непосредствените грижи и
внимание, а бащата е осигурявал финансовите средства. След фактическата раздяла
на 20.10.2017г. потребностите на детето се задоволяват изцяло от майката,
подпомагана при необходимост от роднини, приятели и съседи. Малолетното дете
има ежедневни контакти с роднините си по майчина линия, от раздялата на
родителите си поддържа по – рядко връзка с роднините си по бащина линия. Не
посещава и не е записано в детско заведение. Събира се с деца на възрастта му,
за да общува с тях, няма изградени
приятелства. През месец декември 2017г. е пребивавало на три пъти в
болница с диагноза “ бронхит “. Осигурени са непрекъснати грижи и внимание, в
жилището което обитава с майка си и семейството на своя чичо по майчина линия и
прабаба си, има осигурено лично пространство за игра и за сън. Към момента
майка му е в майчинство, получава месечно по 340 лв, няма данни да има
движима или недвижима собственост, източник на допълнителни доходи. ДСП Девня излагат,
че ищцата е споделила, че е правила безуспешни опити да търси съпруга си да
разговарят за бъдещето на семейството и на детето си. Към момента ответника е в
процес на търсене на жилище под наем в гр. Аксаково. Работи в транжорна в с. ***по
график, като поема предимно нощни смени От роднините на детето С. по бащина
линия майката и сестрата на баща му осъществяват трудова дейност в Белгия, като
винаги са оказвали предимно финансова подкрепа на семейството му. Бащата рядко
е търсил детето, по негови изявления пред социални работници от ДСП Варна,
когато детето е било в болничното заведение, К. е носил храна и дрехи, а след
раздялата е предоставял на ищцата 600 лева за издръжка, по негови данни след
раздялата с майката е посещавал детето в гр. Девня, като го е водил на детски
площадки и детски кътови за игра, по негови данни по желание на майката от
момента на депозиране на исковата молба е прекъснал контактите. ДСП Варна
изразяват в социалния доклад становище, че е в интере на детето С. да продъжи
да се отглежда от майката и да се определи режим на лични контакти, както е
посочен в исковата молба.
Ищцата заяви пред съда, че
желае детето да контактува с баща си и с роднините си по бащина линия. Сочи, че
тъй като С. не е свикнал да се отделя от нея, плаче, разстройва се и започва да
я търси, режима на лични отношения на детето с баща му следва да бъде с по-малко
часове, предвид невъзможността винаги да присъства на контактите на детето с
баща му.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По предявения иск за
прекратяване на брака:
От събраните в производството доказателства
съдът намира за установено по безспорен
начин, че брачните
отношения между съпрузите
са дълбоко и
непоправимо разстроени.
Помежду им е
изчезнало взаимното доверие
и уважение, връзката между тях е
лишена от чувство за
близост, общност и единство, както и
желание за полагане
на общи грижи
за семейството и дома. Бракът съществува само формално и не
изпълнява социалната си функция. Предвид
изложеното, съдът намира, че запазването
на брака не е в интерес както на съпрузите и родените
от брака деца, така и на обществото поради
което същият следва
да се прекрати, на
основание чл.49, ал.1 от СК.
По въпроса
за вината:
Съдът намира, че от събраните
по делото доказателства се установи вината и на двамата съпрузи за
прекратяването на брака. Видно е от доказателствения материал, че никой от тях
не е положил достатъчно усилия за преодоляване на разногласията в семейството.
По делото не се събраха категорични доказателства за сочените от ищцата
провинения на съпруга. Никой от свидетелите не е бил пряк очевидец и не е
виждал случай на упражнена агресия от страна на ответника спрямо ищцата. Изложеното
от тях в тази връзка представлява или преразказ на споделеното им от ищцата, или
плод на техни лични предположения и житейска логика. Свидетелите действително
установиха отделни факти за конфликтни прояви между съпрузите, но същите сочат,
че след това отношенията помежду им са се подобрявали и съпрузите са заживели
отново заедно. Предвид съвкупния анализ на събраните гласни доказателства,
налага се извод, че личностните различия между съпрузите и битовите им проблеми
са обусловили разрив в отношенията им. Поради това изхождайки от наведените от
страните брачни провинения и проведеното доказване на същите съдът намира, че
вината следва да бъде вменена и на двамата съпрузи.
Относно искането за
предоставяне на родителски права и определяне режима на лични контакти на
детето с неговия баща
В представения по делото
социален доклад ДСП Девня сочат добри жилищни и хигиенно-битови условия за
отглеждане на детето С. в обитаваното от майката жилище Отразено е, че майката
разполага с необходимия капацитет за отглеждане и възпитаване на детето, както
и че желае контактите с бащата да не се прекъсват, което ищцата заяви и устно
пред съда. Важно е да се отбележи, че прабабата на детето живее заедно с него и
майката, като по този начин помощта, която би могла да й окаже при отглеждането
на правнука си, е реална и ежедневна, а не хипотетична и спорадична.
Същевременно ответника не е изразил в хода на делото желание да отглежда сина
си, нито проведе каквото и да е доказване относно възпитателските си качества,
привързаността на детето към него, възможности за помощ от трети лица – роднини
или близки, социалното си обкръжение и материалните
си възможности.
С оглед преценка на
гореизложеното, като съобрази и най-добрия интерес на детето С. по смисъла на
§ 1, т. 5 от ДР на ЗЗДт съдът намира, че непосредственото упражняване на
родителските права следва да се предостави на майката на детето Т.В.А., като местоживеенето на детето ще
съвпада с местоживеенето на майката – град Девня, ул. “ Дружба “ бл. 1 , вх. В,
ет.1, ап. 13 .
Следва да се отбележи, че
възлагайки упражняването на родителските права само на единия родител, другият
не губи нито качеството си на родител, нито правата и задълженията си на такъв.
Личните отношения между детето
и родителя, при когото то няма да живее, представляват последица на
постановеното решение, като съдът се произнася, изхождайки изцяло от принципа
за осигуряване най-пълноценна защита на интересите на детето. Съдът намира, че
следва да постанови режим на лични отношения за първите четири месеца от датата
на влизане решението на съда в сила по два
пъти в месеца – всяка първа и трета събота от 10,00 до 14,00 часа по
местоживеене на детето в присъствието на майката или на друго посочено от нея пълнолетно лице, след четири месеца от
датата на влизане решението на съда до навършване 5 годишна възраст на детето бащата
да вижда детето всяка първа и трета
събота от 10,00 до 17,00 часа по
местоживеене на детето в присъствието на майката или на друго посочено от нея пълнолетно лице, а след след навършване
на пет години на детето бащата да може да вижда детето всяка първа и трета
събота от месеца от 10, 00 часа до 17,00
часа, без присъствието на трети човек, както и всеки друг път при постигнато
между страните взаимно съгласие. Така предложения режим на лични отношения съдът
намира, че задоволява нуждата на детето от бащината му фигура, същевременно предвид
липсата на данни за социално–битовите условия в жилището, което той обитава и
подкрепяща среда от страна на близки и
роднини, не е в интерес на детето да
бъде осъществяван режим на контакти с преспиване на този етап. Ответника не е
полагал преките и непосредствени грижи
за детето, не познава навиците му, дневния режим на хранене, държане и
поведение и като се има впредвид, че значим човек за него след раздялата е
именно майка му то за първите четири месеца от датата на влизане решението на
съда в сила срещите на бащата с детето следва да се осъществяват в присъствието
на майката. Следва да се подчертае и
това, че при промяна на обстоятелствата определените мерки на основание чл. 59,
ал. 9 СК могат да се изменят и да се постановят нови, но на този етап няма
събрани доказателства, че бащата може да се грижи при комуникацията си с детето
без присъствие на трети възрастен родител. Важно е да се отбележи и че така
определения режим на лични контакти очертава само минималната рамка, по
съгласие при желание, възможност и при нормална комуникация между родителите по
всяко друго време детето не може да не контактува със своя баща
Относно издръжката, която
бащата следва да заплаща на своя син
Съгласно чл. 143 СК всеки
родител следва да участва в издръжката на своите ненавършили пълнолетие деца,
като съобразно материалното си състояние осигури условия на живот, необходими
за развитието на децата. Размерът на издръжката се определя от нуждите на
лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи –
така чл. 142 , ал.1 СК. Към настоящият момент минималният размер на издръжката
е равен на 127,50 лева месечно –
¼ от минималната работна заплата за страната. При определяне на размера
на издръжката, съдът взе предвид възрастта на детето /2 години и 9 месеца/,
съобрази нуждите му с оглед физическото и духовно развитие, необходимостта от
средства за храна и облекло и в съответствие с нормативно определените граници
прецени, че са нужни около 240 лв. месечно, от които бащата следва да поеме
по-голямата част – 150 лв. Съдът взе предвид факта, че по данни от социалния
доклад на ДСП Варна ответника е работоспособен и получава трудово
възнаграждение, като е осигурен върху размера на минималната работна заплата за
страната. Съдът взе предвид и факта, че по делото не се твърди, а и няма
събрани доказателства бащата да има задължения за издръжка към други
ненавършили пълнолетие деца. Останалата част от издръжката на детето следва да
се поеме от майката, която поема грижите по непосредственото отглеждане и
възпитание на детето.
Издръжката е платима, считано
от датата на предявяване на исковата молба – 30.10.2017г, до настъпване на
основание за нейното изменение или прекратяване, с падеж пето число на месеца,
за който се дължи
По искането за възстановяване
фамилното име отпреди брака
Ищцата заявява желание след прекратяването
на брака да носи предбрачното си име Т.. Съдът намира искането за основателно
предвид и на което същото следва да бъде уважено. Разпоредбата на чл.53 СК
гарантира правото на съпруга, придобил след сключване на брака фамилното име на
съпруга си, да поиска да бъде възстановено предбрачното му име.
Предвид изхода на спора съдът
определя държавна такса при решаване на делото в размер на 30 лева, която
следва да се заплати от съпрузите поравно. Ответникът следва да бъде осъден да
заплати и държавна такса в размер на 216
лева върху сбора от тригодишните платежи на присъдената издръжка. Ищцата следва
да бъде осъдена да заплани държавна такса в размер на 15 лева по искането за
промяна на име.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ПРЕКРАТЯВА БРАКА между Т.В.А., ЕГН **********,
и К.С.А., ЕГН **********, за което е
съставен Акт за граждански брак №0007 от 12.05.2015г.. от длъжностно лице по
гражданското състояние при гр. Игнатиево, община Аксаково, област Варна, поради
настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака
ОБЯВЯВА, че вина за
разстройството на брачните отношения имат и двамата съпрузи, на основание чл.
49, ал. 3 СК.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на
брака жената да носи предбрачното си фамилно име – Т.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на
родителските права по отношение на
детето С.К.А., ЕГН **********, на
майката Т.В.А., ЕГН **********, като ОПРЕДЕЛЯ МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на детето
при нея на адрес в гр. Девня, община Девня, обл. Варна, ул. “ Дружба “ , бл.
№1, вх В, ет. 1, ап.13, на осн. чл. 59, ал.1 СК.
ОПРЕДЕЛЯ режим
на лични отношения
на бащага К.С.А., ЕГН **********, с детето С.К.А., ЕГН **********, както следва :
-
за
първите четири месеца от датата на влизане решението на съда в сила всяка първа и трета събота от месеца
от 10,00 до 14,00 часа по местоживеене на детето в присъствието на майката или
на друго посочено от нея пълнолетно
лице;
-
след изтичане на четири месеца от датата на
влизане решението на съда до навършване
на 5 годишна възраст на детето всяка първа и трета събота от месеца от 10,00 до
17,00 часа по местоживеене на детето в присъствието на майката или на друго
посочено от нея пълнолетно лице;
-
след
навършване на пет години на детето всяка първа и трета събота от месеца от 10, 00 часа до 17,00 часа, без
присъствието на трети човек, както и всеки друг път при постигнато между
страните взаимно съгласие
ОСЪЖДА К.С.А., ЕГН **********,
да заплаща месечна издръжка на детето С.К.А., ЕГН **********, платима чрез
неговата майка и законен представител Т.В.А., ЕГН **********, в размер на 150 /
сто и петдесет/ лева с падеж на пето число на месеца, за който се дължи, ведно
със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на основание за
нейното изменение или прекратяване, считано от датата на завеждане на исковата
молба – 30.10.2017г., на осн. чл. 143, ал.1 СК.
ОСЪЖДА К.С.А., ЕГН **********,
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Девня
допълнителна държавна такса за развод в размер на 15 /петнадесет / лева, на основание
чл.329, ал.1 от ГПК, определена
съгласно чл. 6, т.2 от Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по
реда на ГПК, държавна такса върху
размера на присъдената издръжка за детето С. от 216,00 / двеста и шестнадесет / лева и 5 /пет / лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Т.В.А., ЕГН **********,
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Девня
допълнителна държавна такса за развод в размер на 15 /петнадесет / лева, на основание
чл.329, ал.1 от ГПК, определена
съгласно чл. 6, т.2 от Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по
реда на ГПК, държавна такса в размер на 15 / петнадесет / лева за уважената
претенция за промяна на име съгласно чл.
5 от Тарифа за държавните
такси, които се събират
от съдилищата и 5
/пет / лева
държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано пред ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок, считан от момента на съобщаването на страните, ведно с
препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ ……….