Р Е Ш
Е Н И Е
№ 726
09.11.2020г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО
в открито съдебно заседание на
четиринадесети октомври две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Павлина Господинова
Антоанета
Митрушева
при секретаря Дорета Атанасова
и в присъствието на прокурора
Николай Трендафилов,
като разгледа докладваното от съдия А.Митрушева
АНД (К) №
767 по описа на Административен съд – Хасково за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба, депозирана от Х.Б. ***,
чрез пълномощника му – адв.М.Т., срещу Решение № 154/02.07.2020г., постановено
по АНД № 341 по описа за 2020г. на РС –
Хасково, в частта, с която съдът е потвърдил Наказателно постановление №
17-1253-002497/11.05.2018г. на Началник сектор ПП при ОДМВР - Хасково, в
частта, с която на основание чл. 183, ал. 5, т. 2 от ЗДвП на Х.Б.Б. е наложено административно
наказание глоба в размер на 100 лева.
В жалбата се
твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон,
съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съдът
приел, че от разпита на свидетелите не може категорично да се установи кога
точно е съставен актът за установяване на административно нарушение, но въпреки
това приел за достоверна вписаната дата – 06.12.2017г. Неправилен бил изводът
на съда, че дори и да имало неясноти относно това къде е бил съставен актът,
това не било съществено процесуално нарушение, което да води до отмяна на АУАН.
По делото не се събрали категорични доказателства за мястото, на което е
извършено нарушението, както и за авторството на деянието. Моли се за отмяна на
обжалваното решение и за постановяване на ново решение, с което делото да бъде
решено по същество, като бъде отменено изцяло обжалваното наказателно
постановление, в потвърдената му част.
ОТВЕТНИКЪТ
по касационната жалба – ОД на МВР - Хасково, Сектор „Пътна полиция“ не изпраща
представител в съдебно заседание и не изразява становище по основателността на
касационната жалба.
Окръжна
Прокуратура - Хасково, чрез представителя си в съдебно заседание, изразява
становище, че касационната жалба е неоснователна, а атакуваното решение, като
правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.
Съдът, след
като прецени допустимостта на жалбата и обсъди наведените в нея оплаквания,
събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение
съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено
следното:
За да
постанови решението си, районният съд е приел за установено от фактическа
страна, че на 01.11.2017г. около 16:45
часа в гр.***жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Опел Астра ГЦЦ“ с peг. №***, собственост на ВиК –Хасково, в
посока ж.к.***, като на пешеходната пътека до бл.№
30 на същия булевард, обозначена с маркировка М8.1/тип „Зебра“/ и пътен знак
Д17/пешеходна пътека/, жалбоподателят не пропуснал пресичащия от ляво на дясно
пешеходец, с което създал предпоставки за ПТП. Водачът не представил и
контролния талон към СУМПС.
Съдът е
преценил, че при съставянето на АУАН и
издаването на НП са описани конкретно точно и ясно установените нарушения и че
са посочени всички реквизити с оглед място, дата, начин на извършване на
нарушенията и обстоятелствата, при които това е станало. Изложени са доводи в
насока защо съдът приема, че достатъчно ясно е описано мястото на извършване на
нарушението, а именно - посочен е градът, булевардът и до кой блок № е
извършено нарушението - гр.Хасково, на бул.“***** в посока ж.к**** на
пешеходната пътека до бл.№ 30, обозначена с маркировка М8.1/тип „Зебра“/ и пътен
знак Д17/пешеходна пътека/, което място на извършване на нарушението се
подкрепяло от показанията на двамата свидетели, единият от които - очевидец на
нарушението. Съдът е приел, че са посочени времето на извършване на нарушението,
законовите разпоредби, под които са подведени описаните нарушения, като са
налице всички изискващи се елементи от чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Установил е
спазването на преклузивните срокове по ЗАНН и компетентността на органите,
издали АУАН и НП. Посочил е, че действително от разпита на свидетелите не може
категорично да се установи кога точно е бил съставен АУАН, но в същия била
вписана дата на съставяне 06.12.17г. и на същата дата АУАН бил предявен и
връчен на жалбоподателя, видно от разписката в акта. Освен това тази дата на
съставяне на акта се подкрепяла и от приетата като доказателство декларация по
чл. 188 от ЗДвП, в която управителят на ВиК - Хасково посочил кой е управлявал автомобила
на тази дата, доколкото автомобилът бил служебен и собственост на дружеството. В тази връзка съдът
е преценил, че в случая, даже и да има неясноти относно това къде е бил
съставен актът, то това не е съществено процесуално нарушение, което да води до
отмяна на НП.
По същество
съдът е намерил, че жалбоподателят не е извършил нарушението по чл. 100, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП, като изложените доводи в тази насока не са предмет на настоящото
производство.
По отношение
на второто описано в НП нарушение, а именно това по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, е
преценил, че по делото по безспорен начин е било доказано, че жалбоподателят е
извършил описаното в НП нарушение. Това, на първо място се доказвало от
свидетелските показания на двамата разпитани свидетели и се потвърждавало от
попълнената от управителя на ВиК – Хасково, като представляващ дружеството
собственик на автомобила, декларация по чл. 188 от ЗДвП. Обсъдил е и представената
заповед за командироване на жалбоподателя на датата на извършване на
нарушението, като е посочил, че тази заповед не разколебава изводите на съда,
тъй като видно от АУАН и НП нарушението било извършено в края на работния ден,
а именно около 16.45 часа. Тоест жалбоподателят имал време да се върне от
командировката, в която се твърди, че бил. Посочил е, че нарушението е правилно
квалифицирано по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП и на жалбоподателя е наложено
единствено възможното наказание – глоба в размер от 100 лева, поради което е
счел, че в тази си част НП следва да се потвърди.
Касационната
инстанция намира така постановеното решение за правилно и законосъобразно, като
напълно споделя изводите на въззивната инстанция.
Установената
от районния съд фактическа обстановка се споделя напълно от настоящия
касационен състав. Същият намира, че въз основа на нея решаващият съд е
направил правилни и законосъобразни изводи, като не е допуснал нарушения на
материалния закон при издаване на обжалвания акт. При обективно възприета
фактическа обстановка по делото, съдът е изградил правилни изводи за
съставомерност на извършеното деяние и правилно приложение на съответната административно-наказателна
норма.
Като
неоснователни се преценяват доводите за неправилност на съдебното решение,
аргументирани с липсата на категорични данни за датата на съставяне на акта за установяване на административно
нарушение и за мястото, на което е извършено нарушението, както и за
авторството на деянието. В случая датата на съставяне на акта е безспорно
установена – 06.12.2017г., на която дата този акт е съставен, предявен и връчен
на жалбоподателя, видно от отбелязаните в акта дата на съставяне, дата на
подписване на акта от нарушителя и дата на получаване на препис от същия, които
дати съвпадат напълно. Макар и свидетелите да не посочват в показанията си пред
съда точната дата на съставяне на акта, това обстоятелство не се отразява и не
разколебава доказателствената сила на отбелязванията в АУАН. Възражението за
липса на установяване на точно място на нарушението, настоящата инстанция приема
също за неоснователно. Мястото на нарушението е достатъчно ясно и конкретно
посочено – гр.Х. по бул**** в посока ж.к.“****, включително с допълнителни указания – пешеходната
пътека до № 30. Дори и да се приеме, че в този участък има две пешеходни
пътеки, както твърди пълномощника на касационния жалбоподател в хода по
същество в производството пред въззивната инстанция, абсолютната прецизност на
мястото на нарушението би била от значение, ако водачът твърди, че е пропуснал
пресичащ пешеходец или че пешеходец в този момент въобще не е пресичал. С оглед
обаче естеството на процесното нарушение и факта, че жалбоподателят твърди, че
е бил в командировка извън населеното място същия ден, съдът намира, че мястото
е достатъчно ясно и конкретно посочено и липсва негативно засягане на правото
на защита на нарушителя.
Настоящият
състав не споделя и довода, че вмененото на касационния жалбоподател деяние се
явява недоказано с оглед събраните по делото доказателства. В тази връзка
намира, че въззивният съд е направил обстоен анализ на фактите и правилно е
установил фактическата обстановка, респективно на тази база е направил правилни
и законосъобразни правни изводи в постановеното от него решение, поради което
същите не следва да бъдат изцяло преповтаряни и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към мотивите на районния съд.
Ето защо, с
оглед на така изложените доводи, касационната инстанция намира жалбата на Х.Б.Б.
за неоснователна и недоказана, като всички изложени по-горе съображения водят
до извода, че решението на Районен съд – Хасково в обжалваната му част, като
правилно, обосновано и законосъобразно, постановено при правилно приложение на
материалния закон и без допуснати нарушения на съдопроизводствените правила,
следва да бъде оставено в сила.
Водим от
горното и на основание чл. 221 от АПК, Административен съд - Хасково,
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА в обжалваната му част Решение № 154/02.07.2020г.,
постановено по АНД № 341/2020г. по описа на Районен съд – Хасково.
Решението е
окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.