Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 22.07.2020г. гр.Царево
В ИМЕТО НА НАРОДА
Царевският районен съд наказателен състав
На четиринадесети юли две хиляди и двадесета година
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Мария
Москова
секретар Нели Стоянова
като разгледа докладваното от съдия Москова НАХД № 180/2020г. по описа на РС-Царево,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Бусофт
Инженеринг” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас,
ж.к.“Братя Миладинови“ бл.42а, представлявано от Р.Б. и С. Д. заедно или
поотделно, против Наказателно постановление № 02-0002858/20.02.2020г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Бургас, с което в качеството му на
работодател за нарушение на чл.62 ал.1 от КТ му е наложено наказание „имуществена
санкция“ в размер на 1500.00 лева на основание чл.414 ал.3 от КТ.
Жалбоподателят моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно,
като излага подробни доводи и съображения.
В с.з., жалбоподателят, редовно
уведомен, се представлява от законния си представител С. Д., който поддържа
жалбата срещу НП.
В с.з. АНО, редовно уведомен, не се
представлява.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:
„Бусофт Инженеринг” АД е собственик,
възложител и изпълнител на обект „Сграда за безвредни производствени
дейности - станция за преработване на мляко и млечни продукти“ находяща се в
с.Велика.
На 10.01.2020 г. в 11:30 ч. св.Г. заедно с
колегата си Д. /и двете инспектори от ДИТ-Бургас/, извършили проверка по
спазване на трудовото законодателство в изпълнявания от дружеството-жалбоподател
строителен обект: „Сграда за безвредни производствени дейности - станция за
преработване на мляко и млечни продукти“ находяща се в с.Велика“. В хода на
проверката контролните органи установили, че на строителния обект полага труд по
време на изработка на кофраж и армировка на плоча на кота 7,50 лицето Д.Х.И.,
ЕГН **********, който писмено декларирал на основание чл.402 ал.1 т.3 вр. ал.2
от КТ, че работи от 02.01.2020 г. на длъжност "**", с работно време
от 08:00 до 17:00 ч., с един час почивка в работния ден, почивни дни - събота и
неделя, с трудово възнаграждение 600 лв./л.19/.
При последвалата проверка по
документи на 27.01.2020 г. и на 31.01.2020 г., е било установено, че в отчетна
форма за явяването/неявяването на работа за месец януари 2020 г. е отразено, че
Д. Х. И. работи от 02.01.2020 г./л.24-25/. Така също било установено, че на
лицето Д. Х. И.е проведен начален инструктаж, за което му е издадена служебна
бележка, бил му е проведен инструктаж на работното място и в последствие
-редовно воден ежедневен инструктаж по безопасност и здраве на 02.01.2020г. от дружеството-жалбоподател /л.26-37/.
До приключване на проверката писмен
трудов договор, сключен между Д.Х. И. и "Бусофт Инженеринг" АД, не е бил
представен на проверяващите.
При проверката по документи,
дружеството е представило на проверяващите Граждански договор №5 от 02.01.2020г.,сключен
между него и лицето Д. Х. И./л.7/. В дадените писмени обяснения в хода на
проверката, законния представител на дружеството е посочил, че основния предмет
на дейност на дружеството няма нищо общо със строителство, поради което
дружеството е наемало строителни работници на граждански договори. Посочило е,
че назначаването на строителните работници на трудови договори би се отразило
негативно на показателите за финансовото състояние на дружеството, което би го
възпрепятствало да кандидатства по програми за европроекти/л.39/.
От извършена справка в
Информационната система на ИА "ГИТ", регистър "Трудови
договори" проверяващите установили,
че към датата и часа на проверката, извършена на място -10.01.2020г. в 11:30 часа
в регистъра за сключени трудови договори към ТД на НАП-Бургас липсват данни за сключен трудов договор
между дружеството-жалбоподател в качеството му на работодател и лицето Д. Х. И..
Въз основа на така извършената на
място и по документи проверка, на 31.01.2020г. св.Г. съставила против
дружеството АУАН с бланков № 02-0002858/31.01.2020г., като приела, че като не е
уредил като трудово правоотношение, отношението при предоставяне на работна
сила, като не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето Д. Х. И.,
дружеството в качеството си на работодател е нарушило разпоредбата на чл.62
ал.1 от КТ, тъй /л.14-16/. Актът е съставен в присъствието на управителя на
дружеството и подписан от него без
възражение. В законоустановения срок дружеството е депозирало писмени
възражения срещу съставения му АУАН, с които поддържа първоначалното си
становище, че отношенията с работника не следва да се уреждат като трудови, а с
граждански договор, тъй като основната дейност на дружеството не е строителство
/л.43-45/.
Въз основа на така съставения АУАН и
след преценка на събраните доказателства, Директорът на Дирекция „Инспекция по
труда” – Бургас издал атакуваното Наказателно постановление № 02-0002858/20.02.2020г.,
с което за нарушение на чл.62 ал.1 от КТ
наложил на дружеството-жалбоподател в качеството му на работодател наказание
„имуществена санкция“ в размер на 1500.00 лева на основание чл.414 ал.3 от КТ .
Препис от наказателното
постановление е връчено на управителя на дружеството на 24.02.2020г., видно от
инкорпорираната в НП разписката за връчване /л.12/, а жалбата е депозирана на
02.03.2020г., видно от входящия регистрационен номер на АНО /л.3/.
Съдът установи изложената фактическа
обстановка след обстоен анализ на събрания по делото доказателствен материал -
писмените доказателства по АНП, приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК,
и устните доказателства - показанията на
актосъставителя Г.. Съдът кредитира изцяло показанията на актосъставителя Г.
като логични, последователни и напълно кореспондиращи на събраните по делото
писмени доказателства. Съдът няма никакви основания да се съмнява както в
показанията на свидетеля Г., така и в добросъвестността на същата при
изпълнението на служебните му задължения.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Настоящата инстанция намира, че при
съставянето на АУАН и издаването на НП са спазени разпоредбите на ЗАНН и КТ.
Спазени са сроковете за издаване на НП. АУАН и НП са съставени от компетентни
лица, съдържат всички задължителни реквизити
съгласно ЗАНН и са надлежно връчени на нарушителя чрез представляващото го
лице. Не е допуснато съществено процесуално нарушение при издаването на
наказателно постановление, обуславящо неговата незаконосъобразност, изразяващо
се в неспазване на императивните изисквания на нормата на чл. 57 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл.62 ал.1
от КТ трудовият договор се сключва в писмена форма, а съгласно чл.1 ал.2 от КТ
отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само с трудови
договори.
От събраните доказателства по делото
безспорно се установява, че на 10.01.2020г. в 11:30 часа
в процесния строителен обект, изпълняван от дружеството-жалбоподател, е
полагало труд при полагане на армировката и кофража на кота 7.50 лицето Д. Х. И.
и че дружеството-жалбоподател в качеството си на работодател не е сключило
трудов договор в писмена форма с това лице, с което е нарушил разпоредбата на
чл.62 ал.1 от КТ. Тази установена фактическа обстановка не се оспорва и от
жалбоподателя.
Възраженията на дружеството, че
лицето Д. Х. И.е престирало труд в строителния обект въз основа на сключен
граждански договор, поради което правоотношенията между него и дружеството не
могат да бъдат определени като трудови и съответно не следва да се сключи
трудов договор, е неоснователно по
следните съображения:
Различията между трудовия договор по
КТ и гражданския договор по ЗЗД са много и обхващат широк кръг от теми.
Разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от
Кодекса на труда задължава отношенията при предоставянето на работна сила да се
уреждат само като трудови правоотношения. Трудовият договор се сключва между
работника или служителя и работодателя в писмена форма преди постъпването на
работа.
Предмет на трудовия договор е самият
жив труд на работника или служителя. По силата на трудовия договор едно
физическо лице предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа,
а предмет на гражданския договор е постигане на конкретен трудов резултат,
който, макар и свързан с полагане на труд, предполага пълна самостоятелност до
получаване на крайния продукт, предмет на облигационен договор.
Основната разлика между трудовия
договор и договора за услуга се състои в елементите работно време, работно
място и задължение за спазване на определена трудова дисциплина, както и в
йерархичната зависимост на работника при трудов договор, докато при договора за
услуга изпълнителят е независим от насрещната страна при осъществяването на уговорения
резултат, т.е. възложителят може да не одобри и да не приеме този резултат, но
не може да наложи дисциплинарно наказание на изпълнителя, затова че последният
се е отклонил от уговореното, нито пък е властен да упражнява над него някакъв
йерархичен контрол.
По трудов договор се дължи
продължително и многократно изпълнение на определена трудова дейност, като няма
пречка трудовия договор да се сключи дори само за един ден. Със сключването на
трудов договор за работника или служителя възникват редица права, като право на
гарантирано трудово възнаграждение, на почивки, на отпуски, на обезщетения, на
социално-битово обслужване, на социално осигуряване за всички осигурени
социални рискове, на безопасни и здравословни условия на труд и т.н. При
нарушаване на трудовите права от страна на работодателя, работникът или
служителят може да потърси съдействие от съответната Инспекция по труда, която
е контролен орган по спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и
дейности. Инспекцията по труда контролира работодателите за спазване
изискванията на КТ и издадените въз основа на него подзаконови нормативни
актове.
Целта на сключване на граждански
договор е извършване на дадена работа, която трябва да е определена по
съдържание и обем, както и да е посочен критерий относно качествено изпълнение.
Т. н. “Граждански договори” (договор за услуга, за изработка и др.) е сборно
понятие за договори от облигационното право, които са уредени в Закона за
задълженията и договорите. При тях
изпълнителят дължи определен резултат, като сам определя начина на работата си,
няма определено работно време и работно място. Обикновено договорът за
изработка се сключва за еднократно изпълнение.
Следва да се отбележи, че характерът
на договора се определя от съдържанието, а не от наименованието – иначе казано,
дори един договор да е озаглавен като граждански, ако в съдържанието му се
срещат реквизитите на трудовия договор, той трябва да се третира като такъв.
В настоящия случай, видно от
съдържанието на представения граждански договор, същият съдържа реквизитите на
трудов договор - срещу определеното възнаграждение в размер на 600 лева на
месец, служителят дължи продължително и
многократно изпълнение на възложените му функции – изработка на кофраж и
армировка на кота 7.50, има определено работно място – строителен обект в
с.Велика, като няма посочен обем на възложената работа доколкото и другите,
назначени от дружеството строителни работници
имат възложена същата функция - изработка на кофраж и армировка на кота
7.50, и работата му се контролира непрекъснато от техническия ръководител,
назначен от дружеството, като се е водило отчетна форма за явяването му на
работа.
От събраните по делото писмени
доказателства безспорно се установи, че на лицето Д.Х.И. е бил проведен начален
инструктаж, като в периода от 02.01.2020г. до 29.01.2020г. на същия е бил
провеждан и ежедневен инструктаж по безопасност на труда. Също така безспорно
се установи, че дружеството е водило отчетна форма за явяването на работниците
на работа, измежду които и фигурира и лицето Д. Х. И..
Ето защо контролните органи след преценка на
всички събрани по АНП доказателства, правилно са приели, че в конкретния случай
е налице трудово правоотношение, като дружеството не е уредило като трудово правоотношение
отношенията при предоставяне на работна сила, като не е сключило трудово
договор с лицето Д. Х. И..
От описанието, съдържащо се в НП, а и от посочената като нарушена правна
норма в него следва, че в обжалваното НП е обективирано административно
нарушение на чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от КТ, поради което съдът намира, че АНО
правилно е квалифицирал установеното нарушение като такова по чл.62 ал.1 от КТ,
тъй като Д. Х.И. е полагал труд по полагане на кофраж и армировка на кота 7.50 на
10.01.2020г. на процесния строителен
обекта, изпълняван от дружеството, без сключен трудов договор, и правилно е
ангажирал административно-наказателната отговорност на дружеството в качеството
му на работодател.
АНО правилно е приложил и
санкционната норма по чл.414 ал.3 от КТ, където е предвидено, че работодател,
който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1
или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000
лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за
всяко отделно нарушение.
В случая не е приложима разпоредбата
на чл.415в, ал.1 от КТ, тъй като съгласно разпоредба на чл.415в, ал.2 от КТ „не
са маловажни нарушенията на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 и 3 и чл.63 ал.1 и 2” от
Кодекса на труда. Съдът счита, че съобразявайки се с императивната разпоредба
на чл.415в, ал.2 от КТ, АНО не би могъл да приложи и разпоредбата на чл.28 от ЗАНН с оглед значимостта на охраняваните обществени отношения с нарушената
материално правна разпоредба. Обект на защита са обществените отношения по
охрана на едни от най-важните конституционни права на гражданите - трудовите
права. Нарушаването на визираните трудови права на работниците води след себе
си сериозни негативни последици за тях / липса на отразен трудов стаж, липса на
осигуровки и т.н./, което изключва извода за маловажност на случая.
Наказващият орган правилно е
определил и размера на административно наказание „имуществена санкция“ в размер на минимално предвидения в закона, а
именно: в размер на 1500 лева, като е отчел, че липсват данни преди издаването
на процесното НП дружеството да е било санкционирано с влезли в сила НП за
други нарушения на КТ.
Що се касае до възражението на
защитата, че неиздаването на постановление по чл.405а от КТ води до
незаконосъобразност на НП, то същото се явява неоснователно поради следните
съображения:
Разпоредбата на чл.405а от КТ урежда
условията и начина на обявяването на съществуването на трудово правоотношение,
която административна процедура защитава трудовите права на работника и се
развива в отделно производство самостоятелно и независимо от производството по
ангажирането на отговорността на работодателя за извършено нарушение по чл.62
ал.1 от КТ. Ето защо възраженията на защитата в тази насока са неоснователни.
С оглед на гореизложеното
атакуваното НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
02-0002858/20.02.2020г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Бургас,
с което на „Бусофт Инженеринг” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Бургас, ж.к.“Братя Миладинови“ бл.42а, представлявано от Р.Б. и
С. Д. заедно или поотделно, в качеството му на работодател за нарушение на
чл.62 ал.1 от КТ му е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на
1500.00 лева на основание чл.414 ал.3 от КТ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване чрез РС-Царево по реда на АПК на основанията предвидени в НПК пред
Административен съд-Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: