№ 26
гр. Бургас, 21.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на десети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:С. М. Цолова
Членове:Петя Ив. П. Дакова
Светлин Ив. И.
при участието на секретаря Елена П. Г.а
в присъствието на прокурора В. Ив. М.
като разгледа докладваното от Петя Ив. П. Дакова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20242000600250 по описа за 2024 година
С присъда № 20/26.03.2024г., постановена по НОХД №1018/2023 г.,
Окръжен съд - Бургас е признал подсъдимите Ж. И. Н., ЕГН:********** и П.
Д. А., ЕГН:********** за виновни в това, че в периода от 23.08.2020 г. до
02:00ч. на 04.09.2020 г. на територията на гр. Сливен, в съучастие помежду си
като съизвършители, а за времето от 02.00ч. до 17.00ч. на 04.09.2020г. –
подсъдимият П. Д. А. – самостоятелно, без надлежно разрешително, съгласно
чл. 73, ал. 1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
(ЗКНВП) вр. чл. 73, ал. 2 вр. чл. 30 вр. чл. 31 вр. чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 вр.
Параграф 1, т. 11 и Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 от ЗКНВП, държали
поставени в предварително изработен тайник, в кухината на резервната гума
на лек автомобил марка и модел „ХЮНДАЙ АЙ ЕКС“ с per. № СН 8913 АТ -
17 пакета високорисково наркотично вещество по смисъла на Приложение №
1 към чл. 3, ал. 2 от ЗКНВП вр. чл. 3 от Наредбата за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични (НРКРВН), а именно - кокаин, с
общо нетно тегло 16 889,030 грама, на стойност 2 066 023,90 лв., с цел
разпространение, като наркотичното вещество е в особено големи размери,
поради което и на основание чл.354а, ал. 2, изр. II-о, предл. IV-о вр. ал. 1
предл. IV-о вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал. 1 от НК и чл. 54 от НК, ги осъдил:
-подсъдимият Ж. И. Н. - на лишаване от свобода за срок от седем години
и глоба в размер на 30 000 лева;
-подсъдимият П. Д. А. - на лишаване от свобода за срок от седем години
1
и глоба в размер на 30 000 лева;
Със същата присъда ОС-Бургас е признал подсъдимите Ж. И. Н. и П. Д.
А. /двамата със снета самоличност/ за виновни в това, че в периода от
23.08.2020г. до 04.09.2020 г. на територията на гр. Сливен в качеството на
помагачи - умишлено улеснили извършването на престъплението контрабанда
по чл. 242, ал. 4, предл. I-о вр. ал. 2, предл. I-о вр. чл. 18, ал. 1 от НК на
Граничен контролно пропускателен пункт - Малко Търново, обл. Бургас от
другия съучастник - извършител Н. П.Г., ЕГН **********, който на 05.09.2020
г. около 06:30 часа, на трасе за обработка на изходящи автомобили от
Република Българи към Република Турция с лек автомобил марка и модел
„ХЮНДАЙ АЙ ЕКС“ с рег. № А .. НС, без надлежно разрешително, съгласно
чл. 46, ал.I от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
(ЗКНВП) вр. чл. 30 вр. чл. 31 вр. чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1, вр. Параграф 1,
т.II и Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 от ЗКНВП, е направил опит да пренесе
през границата на страната 17 пакета високорисково наркотично вещество по
смисъла на Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 от ЗКНВП вр. чл. 3 от Наредбата
за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични
(НРКРВН), а именно - кокаин, с общо нетно тегло 16 889,030 грама, на
стойност 2 066 023,90 лв., укрити в изработен тайник в кухината на резервната
гума, като предметът на контрабандата е в особено големи размери и случаят
е особено тежък, и деянието е останало недовършено по независещи от дееца
причини, поради което и на основание чл. 242, ал. 4, предл. I-о вр. ал. 2, предл.
I-о вр. чл. 18, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 и ал. 4 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, ги
осъдил:
-подсъдимият Ж. И. Н. - на лишаване от свобода за срок от осем години
и глоба в размер на 100 000 лева;
-подсъдимият П. Д. А. - на лишаване от свобода за срок от осем години и
глоба в размер на 100 000 лева;
На основание чл. 23, ал.1 от НК съдът е наложил на подсъдимия Ж. И.
Н. едно общо наказание, в размер на най-тежкото от определените му за
отделните престъпления, а именно лишаване от свобода за срок от осем
години, което на основание чл.57 ал.1 т.2 б.“а“ от ЗИНЗС да изтърпи при
първоначален „строг“ режим, и глоба в размер на 100 000 лева. На основание
чл.59 ал.1 от НК е приспаднал времето, през което подсъдимият Н. е бил
задържан и спрямо него е изпълнявана мярка за неотклонение „Задържане под
стража“, считано от 28.01.2022г.
На основание чл. 23, ал.1 от НК съдът е наложил на подсъдимия П. Д. А.
едно общо наказание, в размер на най-тежкото от определените му за
отделните престъпления, а именно лишаване от свобода за срок от осем
години, което на основание чл.57 ал.1 т.2 б.“а“ от ЗИНЗС да изтърпи при
първоначален „строг“ режим, и глоба в размер на 100 000 лева.
На основание чл. 242, ал. 7 вр. чл. 53, ал. 2, б. „а“ от НК съдът е отнел в
полза на държавата предмета на престъплението - кокаин с общо нетно тегло
2
16 889,030 грама, установено с Протокол № 757 от 18.09.2020 г. за извършена
химическа експертиза на БНТЛ при ОДМВР Бургас, на стойност 2 066 023,90
лв., като постановил унищожаването му след влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 242, ал. 8 от НК съдът отнел в полза на държавата лек
автомобил марка „Хюндай И X 35“ с pen № А .. НС, ведно с ключ,
peгистрационен талон и талон за застраховка „Гражданска отговорност“,
оставен на съхранение в склад за задържани и иззети стоки при ТД „Южна
морска“ на Агенция „Митници“ гр. Бургас.
Срещу присъдата в законоустановения срок са постъпили протест на
прокурор при ОП-Бургас, въззивна жалба от адвокат С. П. от АК-Сливен,
упълномощен защитник на подсъдимия П. Д. А., както и жалба от адвокат Н.
К. от АК-Сливен, упълномощен защитник на подсъдимия Ж. И. Н..
С протеста се релевират доводи за незаконосъобразност и
необоснованост на постановената присъда в частта й относно наложеното на
всеки от подсъдими – Ж. Н. и П. А. наказание, като се претендира
несъответствие на определената санкция със степента на обществена опасност
на деянията и целите по чл.36 от НК. Приложението на чл.55 от НК при
осъждането на двамата подсъдими за извършеното престъпление по чл. 242,
ал.4, предл.1-во, вр ал.2, предл.1-во, вр. чл.18, ал.1, вр. чл.20, ал.2 и ал.4 от
НК, се определя като израз на прекомерна снизходителност. Твърди се
неправилен подход на съда при оценка на доказателствата, имащи отношение
към изследване на причините, поради които това престъпление е останало
недовършено. Изтъква се, че в случая не са налице нито многобройни, нито
изключителни по своя характер смекчаващи отговорността обстоятелства,
които да налагат корекция на санкцията за съответното престъпление
съобразно предвиденото в чл.55 от НК. Направено е искане пред въззивния
съд да измени присъдата в санкционната й част, като увеличи наказанията на
двамата подсъдими за всяко от престъпленията, а именно: за извършеното от
подс.Ж. Н. и подс. П. А. престъпление по чл.354а, ал.2, изр.2-ро, предл.4-то,
вр. ал.1, предл. 4-то, вр. чл.20, ал.2 от НК, до размер от осем години лишаване
от свобода и глоба в размер на 40 000 лева, а за престъплението по чл. 242,
ал.4, предл.1-во, вр ал.2, предл.1-во, вр. чл.18, ал.1, вр. чл.20, ал.2 и ал.4 от НК
до размер от шестнадесет години лишаване от свобода и глоба от 220 000 лева,
с приложението на чл. 23, ал.1 от НК. В алтернативен план, ако съдът приеме
за законосъобразно приложението на чл.55 от НК, се моли размерът на
определеното по този ред наказание на двамата подсъдими за престъплението
по чл. 242 от НК да бъде завишен.
В подадената от защитника на подс. П. А. – адвокат С. П. жалба се
излагат доводи за неправилност на присъдата поради необоснованост,
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно
приложение на закона. Изтъква се, че приетите за установени от съда
фактически обстоятелства не намират подкрепа в доказателствата по делото.
Твърди се, че при вземане на решението си по вътрешно убеждение, съдът е
3
действал в нарушение на чл.13, чл. 14 и чл. 107, ал.5 от НПК. Сочи се, че е
извършен повърхностен анализ на доказателствата по делото, като са
обсъдени само онези от тях, които подкрепят обвинението, и игнорирани
доказателствата, върху които е изградена защитната теза на подсъдимия.
Заявява се, че в хода на съдебното производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на
процесуалните права на подсъдимия и защитника, конкретни доводи в каквато
насока не се ангажират. Направено е искане за отмяна на присъдата и връщане
на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд,
алтернативно – отмяна на присъдата и постановяване на оправдателна такава
спрямо подсъдимия П. А..
В жалбата на защитника на подсъдимия Ж. Н. – адв. Н. К. е заявено
оплакване за неправилност на присъдата поради необоснованост на
фактическите изводи, допуснати нарушения на материалния и процесуалния
закон и явна несправедливост на наложеното наказание, конкретни аргументи
в каквато насока не са представени. Направено е искане за отмяна на
присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият Ж. Н. бъде признат
за невинен и оправдан по предявеното му обвинение.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на
Апелативна прокуратура – Бургас поддържа протеста. Сочи, че в хода на
производството пред първоинстанционния съд не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, свързани със събирането, проверката и
оценката на доказателствените източници. Отбелязва, че проведеният в
заседанието на 21.02.2024г. разпит на съпругата на единия подсъдим
съставлява процесуално нарушение, но не от категорията на съществените,
тъй като този доказателствен източник не е ползван от съда при изграждане на
изводите му по фактите на обвинението. Изразява съгласие с позицията на
защитата относно наличието на дефицити в мотивите на присъдата, като
застъпва становище, че макар същите да не са пространни, в тях се съдържа
отговор на всички поставени въпроси, и прочитът им дава възможност да се
изведат съображенията на съда за постановяването на осъдителна присъда.
Счита, че преценката на първата инстанция относно доказателствената
обезпеченост на фактите и обстоятелствата, характеризиращи отделните
деяния и техния автор, е правилна. В насока горното декларира установеност
на фактите, че двамата подсъдими А. и Н. са се познавали от доста време със
свидетеля Г., както и че са били бивши колеги, работили заедно и
упражнявали една и съща професия - професионални шофьори на камиони, а
също и че са пътували често заедно зад граница. За несъмнено доказано
прокурорът намира и обстоятелството, че процесният автомобил, посредством
който е направен опит за контрабанда, е собственост на подс. А. от 04.06.2019
г., като бидейки нов внос, този автомобил е с извършена манипулация по него,
след като вече е бил придобит, а тайникът в превозното средство е направен в
един по-ранен период, а не непосредствено преди опита за контрабанда. Като
доказателствено обезпечен се сочи и фактът на домуване на процесния
4
автомобил в база на фирмата на подсъдимия Н., както и наличието по
предмета на контрабанда на биологични следи от подсъдимия Н.. Подкрепени
от доказателствата според прокурора са и останалите фактически
обстоятелства, приети за установени от съда, а именно, че подсъдимият А.
заедно със свидетеля Г., са предприели и осъществили нужните действия, за да
улеснят и прикрият максимално престъпната дейност по контрабандата, като
А. е направил необходимото автомобилът да смени собствеността и
регистрацията си, а съответно Г. е намерил подходящия „посредствен“ за
контрабандата извършител и нов собственик на автомобила; че процесният
лек автомобил последно е преминал границата на страната на 11.07.2020 г. и
влязъл обратно в България, като в него са пътували именно подсъдимите А. и
Н.; че държаното от подсъдимите наркотично вещество е високорисково и в
особено големи размери. С развити в горния аспект съображения, прокурорът
претендира несъмнена установеност на всички обективни и субективни
признаци на престъпленията, в извършването на които са обвинени
подсъдимите А. и Н., във връзка с което и намира, че възраженията на
защитата се явяват неоснователни.
В подкрепа на оплакването в протеста за необосновано занижен размер
на наказанието, представителят на АП-Бургас изтъква, че конкретно
установените по делото факти, свидетелстващи за особена тежест на случая,
стоят в колизия със смекчаващите отговорността обстоятелства, дали
основание на първоинстанционния съд да наложи на подсъдимите за
извършеното престъпление по чл. 242 от НК наказание при условията на чл.
55, ал. 1, т. 1 от НК. Счита, че дадената от съда оценка на смекчаващите и
отегчаващите обстоятелства, е лишена от нужната обективност, доколкото
чистото съдебно минало на подсъдимите като единствено смекчаващо
отговорността обстоятелство, е преекспонирано, а същевременно факта, че
случаят касае довършен опит за контрабанда и че единствено
професионалните умения на митническите служители са станали причина за
предотвратяване на довършването на престъплението, не е съобразен от съда.
Във връзка с горното намира, че наказанието за това престъпление следва да
бъде определено в хипотезата на чл. 54 от НК при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, към законовия минимум, а именно 16 години
„Лишаване от свобода“ и глоба в размер на 220 000 лв.
Пред въззивния съд подсъдимият Ж. И. Н. се явява лично и с
упълномощените си защитници – адвокат П. Д. от АК-Бургас и адвокат Н. К.
от АК-Сливен, които поддържат депозираната жалба и оспорват протеста на
прокурора. В единната си позиция пред съда двамата защитници развиват
подробни съображения за допуснати в производството пред първата
инстанция съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи
отмяна на атакуваната присъда, както и за недоказаност на обвинението срещу
подзащитния им съобразно параметрите на същото, очертани в обвинителния
акт.
Защитникът – адвокат Д., застъпва становище, че мотивите към
5
присъдата не покриват стандарта, заложен в чл. 305, ал.3 от НПК. Същите
сочи, че представляват буквален препис на отразеното в обвинителния акт,
като съдът не е обосновал в доказателствено отношение възприетите
фактически положения, както и не е мотивирал правните си заключения.
Изтъква липсата на всеобхватно, пълно и обективно изследване и оценка на
гласните и писмени доказателства, пропуск да се извърши съпоставка между
им, както и неяснота в подхода на съда при индивидуализиране санкцията на
подсъдимите за отделните престъпления. Поддържа, че по делото липсват
каквито и да е конкретни доказателства, които да подкрепят извода за
съпричастност на подс.Н. към инкриминираната дейност по държане на
процесното наркотично вещество и следващата такава по подпомагане на
свид. Н. Г. да осъществи контрабанда на същото това наркотично вещество.
Подчертава, че единственото доказателство, на което стъпва обвинението, е
установеното наличие по част от процесните пакети с наркотично на ДНК
материал, съвпадащ с ДНК профила на подс.Н., като в случая обаче не е
съобразено и обсъдено от съда съществуващото разминаване между
описанието на пакетите, дадено в ДНК експертизата-протокол № 20/ДНК 340
от 18.11.2020 г. и описанието на същите съгласно протокола за оглед и
протокола за извършения оглед на веществени доказателства. Пледира за
отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която
подсъдимият Н. да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му
обвинение, алтернативно – делото да бъде върнато за ново разглеждане от
друг състав на окръжния съд.
Присъединявайки се към устното изложение на адв. Д., и допълвайки
същото със собствени съображения по наведените оплаквания за пороци в
процесуалната дейност на първата инстанция и доказателствена
необезпеченост на повдигнатите срещу подс.Н. обвинения, защитникът –
адв.К., изтъква, че сред нарушенията на процесуалните правила, с характер на
съществено такова, следва да се включи и отказът на първоинстанционния съд
да отведе прокурора, въпреки съществуващите обективни данни по делото,
свидетелстващи за извършвана полицейска проверка по сигнал за отправяни
закани към неговата личност и семейство от страна на подс.Н., обуславящо
съмнение за пристрастността му. Пледира присъдата да бъде отменена и
постановена нова, оправдателна такава спрямо подс.Н., алтернативно - делото
върнато на първата инстанция за новото му разглеждане от друг състав на
съда.
В личната си защита пред съда подсъдимият Н. заявява, че се
присъединява към доводите, наведени от защитниците му. Моли да бъде
оправдан или делото върнато за ново разглеждане от първоинстанционния
съд.
Пред въззивния съд подсъдимият П. Д. А. се явява лично и с
упълномощения си защитник адв. Г. Г. от АК-София, който поддържа
депозираната жалба ведно със съображенията, изложени в нея. Изразява
становище за недоказаност на обвинението срещу подзащитния му. Поддържа,
6
че както в обвинителния акт, така и в мотивите към присъдата, се съдържат
единствено факти и съждения, които не намират своята доказателствена
подкрепа в материалите по делото. Твърди, че съпричастността на подс. П. А.
към инкриминираната деятелност е обоснована единствено с факта на
притежаван от последния лек автомобил, нов внос, като липсват данни, на
база на които да се установява кога, къде и как е пристигнал този автомобил в
страната, включително и по какъв начин е преминал прегледа в КАТ. Горното
сочи, че с категоричност препятства извеждането на субективния елемент на
всяко от деянията, съответно съзнателност на действията и бездействията на
подсъдимия. Акцентира върху липсата на проявена активност на органа по
разследване, както и от съда, по обследване на трафичните данни от системата
на АПИ, с оглед изясняване на обстоятелството какво е било движението на
процесния автомобил. Изтъква пропуск на съда да анализира в необходимата
задълбоченост обясненията на лицето, осъдено за контрабанда, за които
твърди, че са коренно противоречиви и изключващи помежду си всякакви
видове съждения относно вината на подс.А.. Присъединява се към развитата
от другите двама защитници теза за несъответствие на мотивите към
присъдата с изискванията на процесуалния закон за тяхното съдържание. С
горните съображения, защитникът пледира за отмяна на присъдата и
постановяване на нова такава, с която подс. А. да бъде признат за невинен и
оправдан по предявеното му обвинение, алтернативно – делото да бъде
върнато на окръжния съд за новото му разглеждане от друг съдебен състав.
Упражнявайки правото си на лична защита, подсъдимият А. се
присъединява към доводите, наведени от защитника му и искането за отмяна
на осъдителната присъда, с постановяването на нова – оправдателна такава,
алтернативно, връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд.
Въззивният протест на прокурор при ОП-Бургас, както и жалбите,
изходящи от защитниците на подсъдимите П. А. и Ж. Н., като подаден от лица,
с правата по чл.318, ал.2 и ал.6 от НПК, в посочения в чл.319, ал.1 от НПК
петнадесетдневен преклузивен срок за обжалване, срещу оспорим по реда на
въззивния контрол съдебен акт, се явяват процесуално допустими и следва да
бъдат разгледани по същество.
Бургаският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
провери обжалвания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 314
от НПК, намери следното:
На първо място следва да се разгледат оплакванията, свързани с
допуснати съществени нарушения на процесуални правила, тъй като те
обуславят необходимостта от произнасяне по възраженията за нарушение на
материалния закон и явна несправедливост на наказанието.
Наведените в жалбите и поддържани в съдебно заседание от
защитниците на двамата подсъдими доводи за пороци в процесуалната
дейност на първата инстанция при установяване на значимата за
7
производството фактология, изразяващи се в липса на мотиви и отговор на
възраженията на защитата, както и в липса на надлежно обсъждане на
доказателствените материали и противоречията в тях, са основателни.
Съдебното производство пред първостепенния съд е образувано по
обвинителен акт на прокурор при ОП-Бургас срещу подсъдимите Ж. И. Н. и
П. Д. А., с повдигнато спрямо всеки обвинение за извършено престъпление по
чл.354а, ал. 2, изр. II-о, предл. IV-о вр. ал. 1 предл. IV-о вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал. 1
от НК и по чл. 242, ал. 4, предл. I-о вр. ал. 2, предл. I-о вр. чл. 18, ал. 1 вр. чл.
20, ал. 2 и ал. 4 от НК. Същото се е развило по общия ред съгласно правилата,
уредени в Глава ХХ от НПК. В рамките на проведеното по делото съдебно
дирене, по инициатива на страните са били приобщени множество гласни и
писмени доказателствени източници, изслушани са експертни заключения, на
основата на които съдът е приел, че делото е изяснено от фактическа страна.
Решавайки въпросите по чл. 301 ал.1 от НПК, окръжният съд е формирал
извод за доказаност на обвиненията срещу двамата подсъдими във
фактическите параметри и правна квалификация, предложени от прокурора, и
постановил осъждането им, с налагане на наказание при условията на чл.54 от
НК за престъплението по чл.354а, ал. 2, изр. II-о, предл. IV-о вр. ал. 1 предл.
IV-о вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал. 1 от НК, а за престъплението по чл. 242, ал. 4,
предл. I-о вр. ал. 2, предл. I-о вр. чл. 18, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 и ал. 4 от НК – с
приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК, като определил и общо наказание по
правилата на чл. 23, ал.1 от НК. Изготвяйки мотивите към постановената
присъда обаче, ОС-Бургас не е изпълнил задължението си по чл. 305 ал.3 от
НПК.
Нормата на чл. 305, ал. 3 от НПК задължава съда в мотивите към
присъдата да посочи установените обстоятелства, въз основа на кои
доказателствени материали те са възприети и какви са правните съображения
за взетото решение. Мотивите трябва да дадат представа за констатациите на
съда относно релевантните към предмета на доказване факти и тяхната правна
интерпретация. Необходимо е да са обсъдени всички доказателства по делото,
за да може да се провери правилността на направените въз основа на тях
фактически и правни изводи. При противоречия на доказателствените
материали, съдът е длъжен да изложи съображения защо едни от тях приема
за достоверни, а други отхвърля.
В случая, прочитът на съдебните мотиви сочи на това, че в
преобладаващата си част същите пресъздават процесуалния развой на делото,
съдържанието на постановените в хода на същото актове на решаващите
органи, извършените действия по разследването и фактическите
обстоятелства по случая, като доказателственият анализ освен непълен, е и
изцяло формален по отношение на подложените на обсъждане
доказателствени източници.
Въззивната инстанция констатира, че окръжният съд е възприел изцяло
фактическите обстоятелства по казуса съгласно тяхното представяне в
8
обстоятелствената част на обвинителния акт, включително с дословното
пресъздаване на отделни абзаци, като е застъпил извод, че същите се явяват
изцяло и несъмнено установени от доказателствата по делото, които
кредитира. Изразяването на пълно съгласие с фактическите твърдения на
обвинителната власт следва да се отбележи, че поначало е допустимо, когато
обаче съдът е изпълнил задължението си да подложи на собствен внимателен
анализ и оценка събраните по делото доказателства и средствата за тяхното
установяване, с обсъждане на противоречията между тях и излагане на
съображения относно тяхната обективност и достоверност. Спазването на
този стандарт, на който указват разпоредбите на чл. 14, ал. 1, чл. 305, ал. 3 и
чл. 107, ал. 5 от НПК, е за да бъде дадена възможност на страните да разберат
въз основа на кои доказателства е приета фактологията по делото, а на
въззивната инстанция - да проследи начина, по който е формирано
вътрешното убеждение на съда по фактите, респективно приложеното право.
В настоящия случай се установява, че след като е описал фактическата
обстановка, първостепенният съд се е ограничил в това да изброи
подкрепящите я според него доказателствените източници /стр.11 от
мотивите/, за които е констатирал, че са безпротиворечиви и кореспондират
помежду си, като по отношение на останалите приобщени такива по делото,
носещи противоречива информация по фактите, включени в предмета на
доказване, само е маркирал несъответствията помежду им, обявявайки в най-
общ план на кои дава вяра и на кои – не. Така, за да обоснове фактическите си
изводи, съдът се е позовал основно на показанията на свид. Н. Г., за когото е
отбелязал, че се е признал за виновен в извършването на същото престъпление
/направил опит да пренесе през границата на страната процесните 17 пакета
високорисково наркотично вещество/ и сключил споразумение с
прокуратурата, като изрично е посочил, че показанията му с оглед на тяхната
нееднозначност, непълнота, колебливост и недостоверност следва да се ценят
много внимателно – само за факти и обстоятелства, които се потвърждават от
останалите надеждни доказателства по делото. Вместо обаче да се ангажира с
надлежно обсъждане на показанията на този свидетел, дадени в хода на
съдебното следствие и прочетените такива от досъдебното производство при
условията на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК, на база на което и при
съпоставката им с останалите доказателствени източници, да даде своята
оценка за истинност на твърдените факти и обстоятелства, съдът се е
задоволил с това да констатира опит на свидетеля при разпита му в хода на
съдебното дирене „да поеме изцяло вината за подготовката на процесния
автомобил, но без да посочи конкретика“. В следваща част от своите мотиви
/на л.15/, с кратък преразказ на показанията на свид. Н. Г. от досъдебното
производство, а именно отнасящи се до съобщеното от него, че е имал
уговорка с подс.П. А. процесния автомобил да бъде изведен през границата на
страната и оставен в първия град в Турция за определено време, след което
отново върнат в РБългария, съдът, като е обявил, че кредитира същите поради
тяхната логичност и подкрепа от останалите доказателства, е приел за
9
несъмнено доказана тезата на обвинението за участието на подс.А. в
инкриминираната деятелност, за която му е повдигнато обвинение. Горния
подход на съда в изследването и оценката за достоверност на показанията на
свид. Г. категорично не може да бъде окачествен като пълноценен от гледна
точка на изискванията, заложени в чл. 305, ал.3 от НПК. Липсата на цялостен
анализ на информацията, съдържаща се в показанията на свид. Н. Г., посочена
от съда като най-значима за установяване на фактите по обвинението срещу
подсъдимите Н. и А., не дава яснота по въпроса кои конкретно сведения,
представени от този свидетел, са ползвани с доверие и по какви причини,
съответно - кои не са кредитирани и защо. Тази процесуална дейност на
първостепенния съд е напълно задължителна, тъй като именно тя дава
възможност да се проследи правилността на формиране на вътрешното му
убеждение.
Изцяло декларативно по-нататък съдът е отразил становището си по
отношение на обясненията на подс.Ж. Н., приемайки, че твърденията му за
непричастност към процесните наркотични вещества и реализирания опит за
тяхното пренасяне през границата на страната ни, както и предположенията
му за начина, по който е възможно ДНК от него да е попаднало върху
изследваните пакети, са израз на защитната му позиция в процеса,
неподкрепена от доказателствата по делото. Прегледът на съдебните мотиви
сочи, че обясненията на този подсъдим са отхвърлени без съпоставката им в
съдържателен план с останалите доказателствени източници, вместо което
съдът е направил интерпретация на серия от факти и обстоятелства, касаещи
отношенията между двамата подсъдими и свид. Г., ползваните от тях превозни
средства, професионалната ангажираност на тримата, както и съвместните им
пътувания зад граница, на основата на които и позовавайки се на житейската
логика, е формирал заключение за съпричастност на подс.Н. към
инкриминираната дейност. Описвайки обаче фактическите обстоятелства, за
които е намерил, че разкриват знанието на подс.Н. за наличието в процесния
автомобил „Хюндай“ на наркотични вещества, поставени в специално
изработен тайник, както и че същите ще бъдат пренесени през държавната
граница, съдът очевидно е пренебрегнал задължението си да посочи въз
основа на какви доказателствени източници е извел същите. Още повече, че
касателно фактите, на които съдът се е позовал, за да обоснове изводите си
относно осъществена от подс.Н. дейност по държане на инкриминираните
наркотични вещества и подпомагане пренасянето им през границата на
страната, доказателствата по делото не са с еднаква насоченост. Сам съдът в
мотивите си е отбелязал, че основният доказателствен източник, установяващ
се в подкрепа на тезата на обвинението срещу Н. и А., а именно показанията
на свид. Г., са „нееднозначни, в определен момент характеризиращи се с
непълнота, колебливост и недостоверност“. При тази констатация окръжният
съд е бил длъжен да изложи подробни аналитични съображения в подкрепа на
избраната от него теза за обективност на доказателствата, на чиято база
приема за установени фактите, противопоставени на поддържаните от подс.Н.
10
в обясненията му твърдения за обстоятелствата по случая.
Липсата на процесуална активност по обсъждане, анализ и съпоставяне
на съдържанието на отделните доказателствени материали е дало възможност
на защитата да претендира, че част от фактите са приети на предположение.
Всъщност, в мотивите на съда действително се съдържат предположения и
житейски разсъждения, което е процесуално недопустимо. Така например
съдът е приел, че "е нелогично професионални шофьори с дългогодишен стаж
да предприемат пътуване извън границите на страната без да проверят за
наличие на нужните технически средства - аптечка, триъгълник,
пожарогасител, резервна гума, крик“. С подобен характер са и следващите
разсъждения на съда, изложени в подкрепа на извода му за съпричастност на
подс.Н. към подготовката за извършване на опита за контрабанда, основаващи
се на констатацията, че въпреки прекратените на 15.06.2020 г. трудови
отношения на св. Н. Г. с „Бултранс 10“ ЕООД, той е имал възможността да
ползва процесния автомобил Хюндай, собственост на подс. П. А., както и л.а.
Шкода Фабия с рег. № СН ..АТ, собственост на подсъдимия Ж. Н. /л.13 от
мотивите/.
В действителност, единствената по-сериозна аргументация на съда, с
която е отхвърлил обясненията на подс.Н., е представената такава на база
резултатите от изготвената по делото ДНК експертиза - протокол № 22/ДНК-
126 от 29.03.2022 г., сочещи на това, че определеният ДНК профил за
клетъчния материал по пакети, обозначени с № 1 и № 4, външна повърхност, в
ДНК експертиза на ВД №20/ДНК-340 на БНТЛ - ОДМВР – Бургас, както и
определеният частичен ДНК профил за клетъчния материал по пакети,
обозначени с № 5, № 11, № 12, № 13 и № 14 - иззет от етикетите и черните
„балони“, показва пълно съвпадение с ДНК профила на подс. Ж. Н.. По
отношение на цитираната експертиза обаче, чийто обект на изследване са
били обектите, обследвани от по-рано извършената експертиза на ВД
№20/ДНК-340 на БНТЛ - ОДМВР – Бургас, се установява, че защитниците на
подс.Н. са възразили с конкретни доводи за очевидно разминаване в начина, по
който са били описани пакетите с наркотично вещество, сравнено с
описанието им, дадено в химическа експертиза – протокол №757/18.09.2020г.,
провокиращо съмнение откъде точно е иззет биологичен материал, съответно
как тези биологични следи са попаднали по инкриминираните вещи. По така
повдигнатото възражение е видно, че съдът не е взел никакво отношение,
вместо което единствено е отбелязал, че генетичният материал е иззет от
пакетите с наркотични вещества, а не от някое друго място на автомобила, а
самите пакети са се намирали в допълнително изработен тайник в багажното
отделение на автомобила.
Подходът на първата инстанция да отхвърли обясненията на подс. Н. по
изложения в мотивите към атакуваната присъда начин, без да отнесе същите
детайлно към всеки установяващ ги или отхвърлящ ги факт, указва на
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до
ограничаване правото на защита на подсъдимото лице. Наред с това,
11
игнорирането на исканията и на аргументите на страните /в случая
защитниците/ или простото деклариране на несъгласие с доводите им, без да
се изследват в пълнота и да им се даде мотивиран отговор, сочи на
необективно, невсестранно и непълно изследване на всички обстоятелства по
делото, съставляващо нарушение на принципа, уреден в чл. 14 от НПК.
Извън съдебната оценка на предходната инстанция са останали и
изисканите по инициатива на защитата писмени справки от Агенция пътна
инфраструктура /спр. т.2, л.226-228 от НОХД № 1018/23г. на БОС/, както и
характерът на съдържащата се в показанията на свид. Д.К. доказателствена
информация. Не става ясно нито за страните, нито за въззивната инстанция,
дали съдържащите се в тези източници данни са използвани за формиране на
изводите по фактите, или ако те са били изключени, по какви съображения. В
случая, с оглед спецификата на казуса и на формираната доказателствена
съвкупност, съдът не е имал основание да остави без обсъждане което и да е
доказателство и доказателствено средство за установяването му, особено
когато сам е преценил, че събирането им е от значение за правилното
решаване на делото. Като не е обсъдил, оценил и анализирал доказателствата
по делото и средствата за тяхното установяване и не ги е подложил на
внимателна проверка както поотделно, така и във взаимната им цялост, съдът
не е изпълнил процесуалното си задължение по чл. 14, ал. 1, чл. 305, ал. 3 и чл.
107, ал.5 от НПК относно стандартите за коректна доказателствена дейност,
основана на всестранно, обективно и пълно изследване на всички
обстоятелства по делото, позволяващо да бъде проследена волята му да
постанови присъдата, атакувана понастоящем пред БАС.
Въззивната инстанция констатира пълна липса на мотивите към
присъдата по въпросите, касаещи правната характеристика на деянията, в
извършването на които са обвинени Н. и А.. Първостепенният съд дословно е
възпроизвел съдържанието на формулираните от прокурора обвинения срещу
двамата подсъдими по чл.354а, ал. 2, изр. II-о, предл. IV-о вр. ал. 1 предл. IV-о
вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал. 1 от НК и по чл. 242, ал. 4, предл. I-о вр. ал. 2, предл. I-о
вр. чл. 18, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 и ал. 4 от НК, декларирайки за първото от
посочените престъпления, че е изключително тежко, тъй като наркотичното
вещество е в особено големи размери и неговата стойност надвишава 140-
кратния размер на минималната работна заплата, а за второто престъпление –
по чл. 242, ал.4 от НК, че предметът на контрабандата е в особено големи
размери и случаят е и особено тежък, предвид че е направен опит за пренасяне
през границата на страната на наркотично вещество в голямо количество, при
съгласуване на действията на отделните участници и разпределение на ролите
между тях, както и изграждане на тайно отделение в процесния автомобил
Хюндай. Възпроизвеждането на диспозитива на обвинението срещу всеки от
подсъдимите по начина, предложен от прокурора в обвинителния акт, не може
да замести правните съображения на първата инстанция, базиращи се на
фактите по делото, довели я до изводи за съставомерност на отделните деяния.
В случая в мотивите към присъдата не се констатира нито едно правно
12
съображение или аргумент, изведени на основата на приетата по делото
фактология, както относно обективните, така и досежно субективни признаци
на двете престъпления, в извършването на които Н. и А. са били признати за
виновни. Нещо повече, съдът не е обърнал внимание на обстоятелството, че
формулирайки в обвинителния акт обвинението спрямо двамата подсъдими по
чл. 242, ал.4 от НК - за осъществен в съучастие със свид. Н. Г. /извършител/
опит за контрабанда на наркотични вещества, в словесното му описание
прокурорът е посочил, че всеки от тях – Н. и А. е действал в качеството на
помагач, а в цифровото обозначаване на приетата правна квалификация на
престъплението освен нормата на чл. 20, ал.4 от НК, е изписана и тази на ал.2
на чл.20 от НК, визираща форма на съучастие „извършителство“ /като проява
на задружна престъпна дейност/. Горното несъответствие между словесното и
цифровото изражение на правната квалификация на деянието очевидно не е
отчетено от съда, доколкото е видно от мотивите към присъдата, че в тях не се
съдържат конкретни съображения, които да свидетелстват преценката му
относно формата на съучастие на лицата в престъплението, за което са
обвинени. Вместо това, съществуващото несъответствие е пренесено в
присъдата, която възпроизвежда формулировката на обвинението по чл. 242,
ал.4 от НК спрямо двамата подсъдими по начина, представен в обвинителния
акт както текстово, така и цифрово.
Налице е сериозна непълнота в мотивите на присъдата и по въпросите,
касаещи индивидуализацията на наказанията, наложени на двамата
подсъдими за разгледаните престъпления. Обсъждайки обстоятелствата от
значение за отговорността на дейците, съдът се е ограничил в това да посочи,
че като смекчаващи такива вината и на двамата отчита чистото им съдебно
минало, а за подс.А. – влошеното му здравословно състояние, както и че
приема „стройната организация и конспиративност при извършване на
престъплението“ като отегчаващо отговорността им обстоятелство. На база
горното е направил констатация за отсъствие на предпоставките за
приложимост на чл.55 от НК при определяне наказанието на всеки от
подсъдимите за извършеното престъпление по чл.354а от НК. Изцяло
декларативно по –нататък, отбелязвайки, че престъплението по чл. 242, ал. 4
от НК е останало във фазата на опита, съдът е обявил, че са налице условията
за приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК, в каквато хипотеза и е определил
размера на наказанието на двамата подсъдими за това престъпление.
Извеждайки в този общ контекст значимите за отговорността на дейците
обстоятелства, първоинстанционният съд не се е ангажирал с преценката за
конкретната тежест на извършените деяния, каквато несъмнено следва да се
направи. Именно особеностите на престъпното посегателство,
характеристиките на извършителите и всички други обстоятелства, които
имат значение за отговорността на дейците, способстват извода за по-голяма
или по-малка степен на обществена опасност на извършеното, както и
обусловят необходимостта от повече или по-малко интензивно въздействие
върху извършителя с оглед постигане целите на генералната и специална
13
превенции. В случая съдът напълно е пренебрегнал задължението си да даде
цялостна оценка на обстоятелствата, при които са извършени престъпленията
и на основата на тяхното квалифициране като смекчаващи, отегчаващи или
крайно смекчаващи, отчитайки и личната обществена опасност на дейците, да
даде отговор на въпроса кое е най-подходящото по размер наказание.
Отделно от горното, диференцирайки наказателната отговорност на
двамата подсъдими при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК относно
престъплението по чл.242, ал.4 от НК, съдът се е аргументирал единствено с
това, че престъпно посегателство е останало във фазата на опита. В
принципен аспект подобен подход при отмерване на наказанието при опит
действително е налице. Когато обаче съдът прецени, че следва да приложи
разпоредбите на чл. 55 НК поради недовършеност на престъплението при
опит, същият винаги е задължен да посочи съображения във връзка с
обстоятелствата по чл. 18, ал. 2 НК - да вземе предвид степента на
осъществяване на намерението и причините, поради които престъплението е
останало недовършеното. В случая съдът не е изпълнил задължението си,
произтичащо от чл.58, б.“а“ от НК, а именно - да посочи съображения във
връзка с обстоятелствата по чл. 18, ал. 2 от НК. Наказанието на двамата
подсъдими не е обсъдено и в контекста на чл. 58, б. "б" от НК, доколкото
деянието им е било във връзка с чл. 20, ал. 4 от НК - за помагачество.
Съобразно регламента на чл.58 от НК съдът може да приложи
разпоредбите на чл. 55 НК и в случаи, когато не са налице изключителни или
многобройни смекчаващи обстоятелства, а именно - при опит и при
помагачество. В конкретния такъв, както се вижда от мотивите на присъдата,
индивидуализирайки наказанието на двамата подсъдими за престъплението по
чл. 242, ал.4 от НК, съдът е приложил разпоредбите на чл. 55 НК поради това,
че се отнася за опит, а не за довършено престъпление. За да се приложат тези
разпоредби обаче според чл. 58, б. "а" НК, съдът е длъжен да съобрази и
обстоятелствата по чл. 18, ал. 2 НК извън недовършеността на
престъплението. А съгласно разпоредбите на този текст от НК по начало при
опит деецът се наказва с наказанието, предвидено за довършено
престъпление, но се взема предвид степента на осъществяване на намерението
и причините, поради които престъплението е останало недовършено. При тези
изисквания на чл. 58, б. "а" и чл. 18, ал. 2 НК с оглед дадената възможност на
съда при определяне наказанието на дееца при недовършеност на
престъплението да приложи разпоредбите на чл. 55 НК, макар и да не са
налице изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, същият
винаги е задължен да посочи съображения, че е необходимо приложението на
разпоредбите на чл. 55 НК във връзка със степента на осъществяването на
намерението на дееца и причините, поради които престъплението е останало
недовършено. При помагачество, от друга страна, каквато хипотеза в случая
също е налице, за да обоснове приложението на чл.55 от НК, съдът следва да
извърши преценка за степента на участие на дееца в престъплението, да
заключи, че тя е малка и поради това и най-лекото предвидено в закона
14
наказание би се явило несъразмерно тежко за извършеното престъпление -
чл.58, б.“б“ от НК.
Неизлагането от съда на каквито и да е съображения в горната насока
дава повод да се счете, че подходът му при индивидуализиране на наказанията
на двамата подсъдими е неясен. Поради това и наведените в тази насока
възражения в протеста се явяват основателни.
На основание всичко изложено по-горе, въззивният съд намери, че
съдържанието на мотивите към атакуваната присъда не удовлетворява
стандартите за обективиране на вътрешното убеждение на решаващия съд по
фактите, по доказателствата, по правото и по наказанието.
Съдебната практика е категорична, че задължението за мотивираност на
съдебния акт е основно задължение както по отношение на фактите, така и по
отношение на правните въпроси, поставени за разрешаване по делото. По
правило мотивите са средство, предоставено на страните да разберат
решението на съда, а на въззивната инстанция - да упражни контролните си
правомощия. В случая, при формулиране на фактическите и правни изводи в
мотивите към атакуваната присъда са допуснати многобройни непълноти и
неясноти по особено съществени въпроси, поради което настоящата
инстанция е лишена от възможност да разбере действителната воля на
първостепенния съд и да контролира начина, по който е достигнал до
решението си по съществото на делото. Изведените пороци са еквивалентни
на липса на мотиви и представляват абсолютно отменително основание.
Няма спор, че като инстанция по фактите, въззивният съд разполага с
правомощието да установява нови фактически положения, да анализира
самостоятелно събраните от първата инстанция доказателствени източници и
да приобщава нови, както и да прави нови правни изводи, като по този начин
отстрани недостатъците, които е констатирал в мотивите към атакуваната
присъда. Това правомощие обаче въззивният съд може да осъществи само
когато допуснатите нарушения не се окачествяват като съществени и не се
приравняват на липса на мотиви. В случая, настоящият съд констатира не само
сериозни непълноти в акта на първата инстанция, а също и липса на яснота за
начина, по който същата е формирала фактическите си констатации за
реализираната от подсъдимите Н. и А. престъпна деятелност, квалифицирана
съответно по чл.354а, ал. 2, изр. II-о, предл. IV-о вр. ал. 1 предл. IV-о вр. чл. 20
ал. 2 вр. ал. 1 от НК и по чл. 242, ал. 4, предл. I-о вр. ал. 2, предл. I-о вр. чл. 18,
ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 и ал. 4 от НК, комплексното изражение на които
недостатъци провокира съмнения в категоричността на изводите на съда
относно наличието или отсъствието на релевантните факти и тяхната правна
трактовка. Поради това и съдът не би могъл да прояви активност, коригирайки
мотивите съобразно изискуемия от процесуалния закон стандарт, а следва да
упражни правомощието си по чл. 335, ал.2 от НПК – да отмени присъдата и
върне делото на първата инстанция за новото му разглеждане от друг състав
на съда. В противен случай би се достигнало до недопустимо пререшаване на
15
делото и лишаване на страните от една редовна съдебна инстанция.
Отговор следва да бъде даден и на следващото наведено от защитниците
възражение за допуснато в хода на първоинстанционното производство
съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в
необоснованост и незаконосъобразност на отказа на съда да уважи направено
искане за отвод на участващия по делото прокурор поради наличие на
основания по чл.29, ал.2 от НПК.
Възможността за отвеждане на прокурора е законодателно предвидена,
за да се осигури обективност и безпристрастност на досъдебното
производство и да се гарантира правилното осъществяване на поверената на
прокурора процесуална функция в различните фази на процеса. В хипотезата
на чл. 47, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 2 от НПК е необходимо да съществуват факти,
които да указват на пряка или косвена заинтересованост на прокурора от
изхода на делото или на неговата предубеденост. Без наличието на такива
особени обстоятелства, чрез които да се прояви заинтересоваността или
предубедеността на прокурора, не може да се презумира неправилно
осъществяване на процесуалната му функция в разрез със законовите
изисквания и събраните по делото доказателствени източници. В
разглеждания случай материалите по делото сочат, че по отношение на
участвалия по делото прокурор М.М. такива данни реално са съществували,
като за изясняването им съдът включително е уважил искане на защитата за
приобщаване по делото на преписка №251р—32106/2023г. по описа на ОД
МВР-Бургас / спр. т.1, л.73-78 от НОХД № 1018/23г. на БОС/. Документите,
приложени към цитираната преписка свидетелстват за това, че същата е била
заведена във връзка с постъпил на 28.07.2023г. сигнал от пребиваващи в
Затвора-Бургас лица, обитавали в различни периоди една и съща килия с
подс.Ж. И. Н., че подс.Н. е търсил съдействието им за връзка с конкретно лице,
изтърпяващо доживотна присъда като член на ОПГ за поръчкови убийства, за
да отстрани физически прокурора по настоящото дело. Установява се също от
данните, отразени в съдебния протокол от 16.10.2023г. по НОХД № 1018/23г.
на БОС, че материалите по преписката са били доведени до знанието на
засегнатия прокурор, който е съобщил в съдебното заседание, че по този повод
е провел разговори с полицейски служители от ГД “Престъпления против
личността“ – София и от ОД МВР-Бургас, Отдел „Криминална полиция“, като
е обявил обаче, че „не се чувства заинтересован, предубеден или застрашен“
/спр. т.1, л.64-65 от НОХД № 1018/23г. на БОС/. Горните обективни факти,
първата инстанция е приела, че не са достатъчни за формиране на съмнение за
предубеденост или заинтересованост на прокурора от изхода на делото,
поради което искането на защитниците за отвода му са били оставени без
уважение.
Изразената в горния аспект позиция на първата инстанция не се споделя
от настоящия състав на съда. В случая субективната увереност на подс.Н. и
неговите защитници, че след запознаване със сигнала за заплаха срещу
личността му /изхождаща от самия Н./, прокурорът не би могъл да
16
осъществява занапред правомощията си като представител на държавното
обвинение с изискуемата по закон непредубеденост, обективност и
безпристрастност по конкретното дело, е обосновано с обективно
съществуващи факти. Тези факти несъмнено имат характера на такива, които
биха могли да формират предубедеността на прокурора при осъществяване на
процесуалната му функция в съдебното производство, без оглед на по-
нататъшното развитие на предприетата проверка по случая и резултата от нея.
След като прокурорът не е предприел действията по чл. 47, ал.2 от НПК – сам
да си направи отвод, то при очертаната процесуална ситуация, първата
инстанция е следвало да упражни правомощията си по чл. 247, ал.2 от НПК и
да уважи искането на защитата за отвеждането му от участие по настоящото
дело, като по този начин гарантира спазване на принципа на чл.10 от НПК за
независимост и не допусне у подсъдимия и защитата да останат съмнения, че
функциите по обвинението в съдебната фаза на процеса ще бъдат
осъществени с необходимата обективност. Доколкото от данните по делото се
установява, че основанието за отвод на прокурора е възникнало след подаване
на сигнала за заплаха срещу личността му, датиращ от 28.07.2023г., по който е
образувана преписката, а обвинителният акт, изготвен от същия прокурор, е
внесен по-рано – на 25.07.2023г., то няма причина да се приеме, че
отвеждането на прокурора повлиява процеса по събиране и проверка на
доказателствата в досъдебната фаза на процеса.
Съобразявайки изложеното, настоящият състав намира, че възраженията
на защитата, отнесени към преценката на първата инстанция за отсъствие на
основание по чл. 29, ал.2 вр. чл.47, ал.1 от НПК касателно участвалия по
делото прокурор, са основателни. При новото разглеждане на делото
решаващият съд следва да съобрази горното, като следи за спазване на
принципа на чл. 10 от НПК за независимост и на чл. 29, ал. 2, вр. чл. 47, ал.1
от НК за безпристрастност на прокурора.
Констатираните в обсъдената насока пороци в дейността на
първостепенния съд, свързани с правилното установяване на фактите, не
позволява разглеждането по същество на оплакванията за нарушение на
закона. В тази връзка не може да бъде удовлетворена претенцията на
подсъдимите за оправдаването им. От друга страна, връщането на делото за
ново разглеждане обезсмисля произнасянето по протеста на прокурора
относно явната несправедливост на наказанието и неправилното приложение
на чл.55 от НК при отмерване на санкцията за престъплението по чл. 242, ал. 4
от НК.
По гореизложените съображения съдът намира, че са налице
основанията на чл.335, ал.2 вр. с чл.348, ал.3, т.2 НПК, обуславящи отмяна на
присъдата и връщане делото на първата инстанция за ново разглеждане от
друг състав на ОС-Бургас.
Мотивиран от горното и на основание чл.335 ал. 2 вр. чл. 334, т. 1 от
НПК, Бургаският апелативен съд
17
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 20/26.03.2024г., постановена по НОХД
№1018/2023 г. по описа на Окръжен съд – Бургас.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд-
Бургас.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18