РЕШЕНИЕ
№ 3274/20.07.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито
съдебно заседание, проведено на петнадесети юни две хиляди и двадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
при участието
на секретаря Ани Динкова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело
№ 21015 по описа на съда за
2019 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са искове от „Е.п.”
АД, ЕИК * със седалище и адрес: ***, с правно основание чл.422, ал.1 ГПК срещу Г.С.Г., ЕГН **********, с
адрес: ***, за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 255.04 лв. (двеста петдесет и пет лева и
0.04 ст.), представляваща главница за незаплатена ел. енергия, по издадени
фактура № * г., № * г. и № * г., за период на потребление 21.12.2018г. – 20.03.2019г., за обект с абонатен номер * и кл. № *, находящ се в гр. С., ул. Ст. П.№ *, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 17.10.2019г.
до окончателното ѝ изплащане, както и сумата 12.98лв. (дванадесет лева и 0.98 ст.), представляваща обезщетение
за забава, считано от падежа на всяка от фактурите до 04.10.2019г.
Твърди се в исковата молба, че ответникът и ищцовото дружество се намирали
в облигационни отношения, регламентирани от Общите условия на договорите за
продажба на ел.енергия на „Е.п.” АД и в изпълнение на договора е доставяна
ел.енергия за обект с абонатен номер * и кл. № *, находящ се в гр. С., ул. Ст. П.№ *. В нарушение на договорните си задължения, ответникът не е заплатил
консумираната ел.енергия по фактури, издадени през периода 13.02.2019г. –
15.04.2019г.. Потребителят е следвало да заплати консумираната ел. енргия в
сроковете, определени в ОУ, като в противен случай изпада в забава и дължи
обезщетение, считано от падежа на главното задължение, на основание чл.38 от
ОУДПЕЕ. Предвид неизпълнение на поетите задължения, по негова инициатива е
учредено заповедно производство по образуваното ч.гр.д. № № *г. по описа на ВРС, по което в полза на ищеца е издадена Заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК. Срещу така издадената в негова полза заповед
за изпълнение, длъжникът е депозирал възражение в срок, поради което за него е
налице правен интерес от провеждане на избраната форма на искова защита. Моли
за постановяване на положително решение по предявените искове.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответната
страна, с който се оспорват исковете
като неоснователни. Оспорва се предоставянето
на твърдяното количество ел. енергия в негова полза и реалното ѝ потребление. Твърди, че е бил
в договорни отношения с ищеца, като е ползвал
имота до 2014 г., след което се
преместил трайно да живее в гр.
В. Апартаментът в гр. С. останал необитаем. За задълженията му към кредитна
институция, соченият обект на потребление
бил предмет на осъществена публична продан. От 09.08.2017г. нямал достъп до имота,
тъй като предал ключовете на ЧСИ, като до
този момент, считано от 2014г. не е ползвал имота. Счита, че не е ползвател
на обекта и задължението за заплащане на доставяна
в него ел. енергия, не следва
да се възлага
в неговия патримониум. Моли за отхвърляне
на исковете.
В проведеното открито съдебно ищецът с писмена молба поддържа
изразеното становище по спора.
В о.с.з. ответникът се явява лично и оспорва той или член от неговото семейство да е потребил процесното
количество енергия, тъй като не е обитавал апартамента.
След
преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства,
по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия
закон, съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл.
79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
За успешно провеждане на
исковата защита в тежест на ищеца по делото е да установи в условията на пълно
и главно доказване
1) наличието на договорни отношения между страните, 2) доставено количество ел. енергия в рамките на исковия период,
отчетено от изправно СТИ в метрологична годност.
При установяване на
горните предпоставки в тежест на ответника е да докаже изпълнение на
задължението или наличие на правоизключващи или правопогасяващи обстоятелства.
В случая не е спорно между страните, че до 2017 г. ответникът се е явявал
клиент на ищцовото дружество и е бил обвързан от Общите условия на договорите
за продажба на ел.енергия „Е.п.” АД (л. 28-29), за обект на потребление в гр. С.,
ул. Ст. П.№ 105 Б, абонатен № * и кл.
№ *.
Не се спори, а и от приложените доказателства се установява, че ответното
дружество е издало фактури № № * г. за периода 21.12.2018 г. – 20.01.2019 г. (л.11), № * г. за периода
21.01.2019 г. – 20.02.2019 г. (л.12), № * г. за периода 21.02.2019 г. – 20.03.2019 г. (л.14), за потребена от
абоната ел.енергия на стойност съответно 110,35 лв. с ДДС,11,63 лв. с ДДС,
133,06 лв. с ДДС, или общо за 255,04 лв.
Ответникът не спори и че за процесният период 21.12.2018 г. – 20.03.2019 г. ищецът е доставил до обекта на потребление процесното количество ел.
енергия, отразено в приложената справка за потреблението на абоната през
последните * месеца за кл. № * към 29.11.2019 г. (л.
18).
Следователно по делото по безспорен начин са установени елементите от
разпределената на ищеца доказателствена тежест в процеса, условно обособени
по-горе в пункт1 и 2.
На практика по делото е спорен единствено въпросът за основателността на
правоизключващото възражение на ответника, че лично или чрез друг член на домакинството
си не е потребявал в процесния период ел. енергия в апартамента в гр. С., което
съдът намира за неоснователно по следните съображения:
Вземането си ищеца
основава на сключен между страните
договор за продажба на ел.
енергия въз основа на общоизвестни Общи
условия на договорите за продажба
на ел. енергия,
заверено копие от които е представено
по делото, приети с Решение № * г. на ДКЕВР. Съгласно чл.4, т.1 от ОУ потребител на ел енергия за
битови нужди е физическо лице, собственик или ползвател на имот,
присъединен към електроразпределителната мрежа на ищеца, което
ползва енергията за домакинството си.
Видно от представената неоспорена справка от Службата по
вписванията – гр. С. за
периода 01.01.1992 г. - 28.11.2019 г. (л. 6-9) ответникът е бил
собственик на имота в гр. С., ул. Ст. П.№ *
до дата 19.07.2019 г., когато по партидата на имота е вписано влязло в
сила постановление за възлагане, с което собствеността върху апартамента е
преминала в патримониума на купувача по публичната продан М. Ив.Н.
Следователно до дата 19.07.2019 г., т.е. и в процесният
период 21.12.2018 г. – 20.03.2019
г., именно ответникът е имал качеството
на потребител на ел. енергия за
битови нужди за апартамента в гр. Силистра, съответно качеството на
страна по договор при общи
условия. При тези обстоятелства потребителят по
смисъла на ОУ не може да противопостави
на доставчика на ел. енергия възражение, че не е ползвал
лично имота, а трето
лице,
нито има правно значение в каква връзка
се намира това лице със
собственика – дали е негов роднина, наемател и т.н. Т.е. фактът, кое точно лице е потребило процесното количество ел.
енергия в имота е правно ирелевантен за валидното възникване на задължението именно
за собственика му да го заплати, доколкото той, а не другото лице е страна по
наличната облигационна връзка за продажба на ел. енергия за енергоснабдения
обект. Обратното би означавало доставчикът да е длъжен да изследва кой
фактически ползва енергоснабдените от него имоти за да знае кой следва да му
престира по облигационната връзка, което разбира се е правен и житейски
нон-сенс.
Ако ответникът счита, че друго лице фактически е
потребило процесната доставена до имота му ел. енергия, след като е предал
фактическата власт върху същия на ЧСИ през 2017 г., то страната евентуално
разполага с правото на иск на плоскостта на неостователното обогатяване срещу
това лице за ползваното от него, но заплатено от ответника количество ел
енергия. Тези обстоятелства обаче стоят изцяло във вътрешните отношения между
ответникът и лицето, което хипотетично е потребило фактически ел. енергията, но
не засягат по никакъв начин процесната облигационна връзка между ищеца и
ответника, която именно е основание на исковата претенция.
По изложените съображения и доколкото не е спорно, че ел.
енергията е реално доставена и потребена в обекта, съдът приема, че предявеният
иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло. Основателна в този смисъл е и
претенцията за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 29.06.2017 г. до
окончателното ѝ изплащане.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, когато
денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
изтичането му.
Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от горецитираните
Общи условия потребителят заплаща на продавача стойността на консумираната
електрическа енергия и дължимата сума за извършения пренос на тази енергия по
разпределителната мрежа веднъж месечно, по утвърдените от ДКЕВР цена за
снабдяване и цена за разпределение, като съгласно ал. 6 на същия текст
неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му да
заплати дължимата сума в срок.
Предвид изложеното и обстоятелството, че за всяко от
дължимите плащания по всяка от фактурите е посочен и конкретен падеж (срок за
плащане), съдът приема, че считано от датата, следваща настъпване на падежа,
ответникът е изпаднал в забава.
Конкретният размер на дължимите обезщетения съдът изчисли
с помощта на публично достъпния онлайн калкулатор на НАП за законна лихва - http://nraapp03.nra.bg/web_interest/
start_int.jsp.
По фактура № * г. ответникът е в забава за периода от 02.03.2019 г. (срокът за плащане е 01.03.2019 г.)до 04.10.2019 г. (до тази дата е исковата претенция), като за този период размерът
на обезщетението възлиза на 6,65 лв.
По фактура № * г. ответникът е в забава, считано от 02.04.2019 г. (срокът за плащане е 01.04.2019 г.)до 04.10.2019 г. (до тази дата е исковата претенция), като за този период обезщетението
за забава се определя на сумата 0,60 лв.
По фактура № * г. ответникът е в забава, считано от 03.05.2019 г. (срокът за плащане е 02.05.2019 г.)до 04.10.2019 г. (до тази дата е исковата претенция), като за този период обезщетението
за забава се определя на сумата 5,73 лв.
Или общо дължимото обезщетение възлиза на сумата 12,98 лв. Това е и размерът на предявения
акцесорен иск, поради което съдът приема, че същият следва да бъде уважен
изцяло.
Предвид изхода на спора, на ищеца следва да бъдат присъдени поисканите и
доказани разноски възлизащи на 175,00 лв. за исковото производство (100,00 лв.
юрк. възнаграждение и 75,00 лв. доплатена държавна такса) и 75,00 лв. за
заповедното производство (50,00 лв. юрк. възнаграждение и 25,00 лв. държавна
такса), на основание чл. 78, ал.1 вр. ал.8 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Г.С.Г., ЕГН **********, с
адрес: ***,
дължи на „Ен. – Пр.Пр.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, сумата 255.04 лв. (двеста петдесет и
пет лева и 0.04 ст.), представляваща главница за незаплатена ел. енергия, по
издадени фактура № *г., № *г. и № *г., за период на потребление 21.12.2018г. – 20.03.2019г., за обект с абонатен номер * и кл. № *, находящ се в гр. С., ул. Ст. П.№ *, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 17.10.2019г. до окончателното й изплащане,
както и сумата 12.98лв. (дванадесет лева и 0.98 ст.), представляваща
обезщетение за забава, считано от падежа на всяка от фактурите до 04.10.2019 г., на основание чл.
422, ал. 1 от ГПК от вр. чл.79 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА
Г.С.Г., ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплати на „Е. – Пр. Пр.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, сумата 75,00 лв., представляваща сторените съдебно-деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № * г. по описа на
ВРС, както и сумата 175,00 лв., представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл.
78, ал. 1 вр. ал. 8 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: